РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110211292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба, наименована „възражение“ от А. Б. Й. срещу
наказателно постановление /НП/ № НГ-1-21-01174599/03.08.2022г., издадено
от ръководител на ТП на НОИ-София град, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване/КСО/ за нарушение на чл. 5, т. 7, т. 1 КСО.
Жалбоподателят сочи, че от 2019г. е прекратил дейността на фирмата.
Искал да предаде със заявление до ТП на НПИ осигурителния архив на
фирмата, за да му бъде издадено удостоверение, че няма задължения.
Пояснява, че на инспектора по осигуряването обяснил, че липсват три
ведомости, за което предоставил нотариално заверена декларация. Изтъква,
че първите две ведомости липсват по вина на финансово-счетоводната фирма,
която е обслужвала ЕТ. Третата ведомост била намерена от новата
финансово-счетоводна фирма и била представена на ревизора. Ревизията
приключила с ревизионна записка и с АУАН. Моли се за отмяна на НП, като
глобата е определена като непосилна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли за
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Постъпил е сигнал с вх. № 1056-21-305/24.06.22г. за извършване на
ревизия във връзка с чл. 5, ал. 10 КСО, като е издадена заповед № ЗР-5-21-
01153868/27.06.22г. на ръководителя на ТП на НОИ-София град за
извършване на ревизия на осигурителя ЕТ „А. Й. и син“ по разходите на
ДОО.
По време на ревизията, приключила с ревизионна записка № РЗ-5-21-
01167445/21.07.22г., е установено, че не са съхранени ведомости за заплати за
месец юни и месец септември 2006г. на осигурителя ЕТ „А. Й. и син“, което е
удостоверено и съгласно представена нотариално заверена декларация от
14.07.2022г. от А. Б. Й. в качеството му на управител на ЕТ „А. Й. и син“.
При така установените факти на 21.07.2022г. св. Р. А. Ч., главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-София град, съставила на А. Б. Й. в
качеството му на управител на ЕТ „А. Й. и син“ АУАН № АН-1-21-
01167471/21.07.22г. за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО. АУАН е предявен
на нарушителя, който вписал възражения.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП № НГ-1-21-
01174599/03.08.22г., с което на А. Б. Й. на основание чл. 349, ал. 1 КСО е
наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Р. Ч..
Събраните по делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на
което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
2
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от разпоредбите на чл. 350, ал. 1 и ал. 2 КСО.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
което да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание. Възражения в тази насока не са и релевирани от
жалбоподателя.
С имеративната разпоредба на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО /в сила от
01.01.2020г./ законодателят е задължил осигурителя да съхранява за срок 50
години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за
който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни
споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни
споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен
отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за
прекратяване на трудови или служебни правоотношения/, като документите
се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд.
Установява се, че А. Б. Й. е управител на ЕТ „Алексанадър Й. и син“ с
ЕИК ********* и като такъв по силата на закона е задължен да съхранява за
срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния
период, за който се отнасят, ведомости за заплати за месец юни и месец
септември 2006г., въз основа на които се установява осигурителен стаж и
доход на осигуряваните лица.
Доказва се, че като управител на ЕТ „А. Й. и син“ А. Й. не е съхранил
ведомостите за заплати за месец юни и месец септември 2006г., с което не е
изпълнил административното задължение, уредено в чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.
Деянието е формално, като е довършено с несъхраняването на
горепосочените ведомости, като от субективна страна деянието е извършено
виновно.
Правилно е определен субектът на административнонаказателна
отговорност, който е управителят на ЕТ, който е осигурител и към когото е
3
насочено задължението по чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.
Нарушението по чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО е скрепено с
административнонаказателна отговорност, като в чл. 349, ал. 1 КСО е
предвидено, че за нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на
нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на
задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с
глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите -
юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от
500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.
На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250 лева, като съдът
намира, че макар и правилно да е ангажирана административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение, наказанието следва да бъде намалено
до законоустановения минимум от 100 лева, тъй като глобата не е съобразена
с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – причините за
несъхраняване на ведомостите, възрастта на жалбоподателя.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно – 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НГ-1-21-0174599/03.08.2022г.,
издадено от ръководител на ТП на НОИ-София град, като НАМАЛЯВА от
250 лева на 100 лева административното наказание глоба, наложено на А. Б.
Й., на основание чл. 349, ал. 1 КСО за нарушение на чл. 5, ал. 7 т. 1 КСО.
ОСЪЖДА А. Б. Й. да заплати в полза на НОИ 80 лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждние.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5