РЕШЕНИЕ
№ 341
Сливен, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ГАЛЯ ИВАНОВА |
При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20237220700454 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от: К.К.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***; К.Д.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***; и Д.К.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-2292 от 24.11.2023 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение на оспорващите. В жалбата си оспорващите твърдят и излагат съображения, че определеното със заповедта обезщетение е занижено, с оглед изискванията на закона и актуалните пазарни цени на недвижимите имоти. Заявено е искане заповедта да бъде изменена в частта относно определеното парично обезщетение на оспорващите, като паричното обезщетение бъде завишено за всеки от оспорващите, съобразно съответното право на собственост.
В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата; моли да бъде уважена; счита, че на оспорващите следва бъде определено обезщетение, съгласно заключението на тричленната експертиза; претендира присъждане на направените по делото разноски с представен списък на разноските.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че: тъй като имотите са планирани за отчуждаване преди повече от десет години, не следва да се оценяват подобренията в имотите; оценката следва да се завиши само с увеличението на цената на земята; за сградите няма строителни книжа, поради което следва да се оценяват само като строителни материали. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД 15-2292 от 24.11.2023 г., издадена от Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗОС, в съответствие с влязъл в сила Застроителен и регулационен план на Централна градска част, гр. Сливен, одобрен със Заповед № РД 15-170 от 13.03.2001 г. на Кмета на Община Сливен, предвиждащ разширение на улица *** от о.т. 412б до о.т. 400, са отчуждени в полза на Община Сливен съсобствен поземлен имот с идентификатор 67338.532.44, целият с площ 363 кв.м., заедно с построените в него: жилищна сграда с идентификатор 67338.532.44.1 с четири самостоятелни обекта в сградата /СОС/, жилищна сграда 67338.532.44.2, както и подобренията; определено е парично обезщетение в общ размер на 266 800 лева; на К.К.Ч., с. на: 174,5/368 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.44, СОС 67338.532.44.1.4 – ж., и 1/6 ид.ч. от СОС 67338.532.44.1.2 – т. о. в сграда с идентификатор 67338.532.44.1, е определено парично обезщетение в размер на 106 330 лева; на К.Д.Ч. – с. на 4/6 ид. ч. от СОС 67338.532.44.1.2 – т. о. в сграда с идентификатор 67338.532.44.1, е определено парично обезщетение в размер на 17 800 лева; и на Д.К.Ч., с. на 1/6 ид. ч. от СОС 67338.532.44.1.2 – т. о. в сграда с идентификатор 67338.532.44.1, е определено парично обезщетение в размер на 4 450 лева. Определено е и парично обезщетение на останалите с. на обекти в имота М.Т.Н. и С.Т.Ч..
Оспорващият К.К.Ч. се л. като с. на имотите, описани в т. III. 1. от оспорената заповед, с Договор за доброволна делба № 145 том VII вх. № 7549 от 16.09.2005 г. по описа на Служба по вписванията Сливен, Нотариален акт № 28 том VI дело № 839 / 2016 г. по описа на Служба по вписванията Сливен, Нотариален акт № 102 том VIII дело № 1264 / 2016 г. по описа на Служба по вписванията Сливен и Удостоверение за н. Изх. № 9400-16116 от 07.08.2023 г. по описа на Община Сливен.
Оспорващият К.Д.Ч. се л. като с. на имота, описан в т. III. 2. от оспорената заповед, с Договор за доброволна делба № 145 том VII вх. № 7549 от 16.09.2005 г. по описа на Служба по вписванията Сливен и Удостоверение за н. Изх. № 9400-16116 от 07.08.2023 г. по описа на Община Сливен.
Оспорващият Д.К.Ч. се л. като с. на имота, описан в т. III. 3. от оспорената заповед, с Договор за доброволна делба № 145 том VII вх. № 7549 от 16.09.2005 г. по описа на Служба по вписванията Сливен и Удостоверение за н. Изх. № 9400-16116 от 07.08.2023 г. по описа на Община Сливен.
В образуваното административно производство по отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Оценителска компания“ ООД - Сливен, съгласно която пазарната стойност на имотите, описани в т. III от оспорената заповед, е както следва: за 174,5/368 ид. части от поземлен имот с идентификатор 67338.532.44 – 56 500 лева; за СОС 67338.532.44.1.2 – 26 700 лева; за СОС 67338.532.44.1.4 – 45 380 лева. Оценката е изготвена на 21.08.2023 г. За да определи пазарната стойност на отчуждаваните имоти, оценителят е ползвал метода на вещната стойност и метода на пазарните сравнения (аналози). Изготвената експертна оценка е възприета от административния орган.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 08.09.2023 г. от Община Сливен, данъчната оценка на 174,5/368 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.44, е 5 814,64 лева; данъчната оценка на СОС 67338.532.44.1.2 е 13 354,90 лева; данъчната оценка на СОС 67338.532.44.1.4 е 26 748,40 лева.
По делото са назначени, изслушани и приети две съдебно-технически експертизи, изготвени съответно от вещото лице и. М.З.Д. – с. о., и от вещите лица: и. М.Р.И., И.Х.И. и В.П.С. – с. о.
Съгласно заключението на вещото лице М.Д., пазарната стойност на имотите, описани в т. III от оспорената заповед, към 21.08.2023 г., към датата на издаване на оспорената заповед – 24.11.2023 г., и към датата на изготвяне на заключението, е както следва: за 174,5/368 ид. части от поземлен имот с идентификатор 67338.532.44, с подобренията – 61 215 лева; за СОС 67338.532.44.1.2 – 29 018 лева; за СОС 67338.532.44.1.4 – 51 465 лева. Оценката е изготвена на 19.01.2024 г. Вещото лице М.Д. е оценила пазарната цена на имотите като претеглена стойност между оценките по метода на вещната стойност и метода на пазарния аналог.
Съгласно заключението на вещите лица: М.И., И.И. и В.С., пазарната стойност на имотите, описани в т. III от оспорената заповед, към 21.08.2023 г., към датата на издаване на оспорената заповед – 24.11.2023 г., и към датата на изготвяне на заключението, е както следва: за 174,5/368 ид. части от поземлен имот с идентификатор 67338.532.44– 71 451 лева; за СОС 67338.532.44.1.2 – 31 100 лева; за СОС 67338.532.44.1.4 – 50 700 лева; за сграда 67338.532.44.4 – 500 лева. Оценката е изготвена на 08.02.2024 г. Вещите лица: М.И., И.И. и В.С., са оценили пазарната цена на имотите като претеглена стойност между оценките по метода на вещната стойност и сравнителния метод.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение на оспорващите. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидените за отчуждаване имоти е по-висока от данъчната им оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначените от съда вещи лица. Използвайки едни и същи методи, оценителят в административното производство и вещите лица са достигнали до различни цени на оценяваните имоти към едни и същи периоди от време. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещите лица: М.И., И.И. и В.С., пазарна стойност на отчуждаваните имоти, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване.
Неоснователни са твърденията на административния орган, че не следва да се оценяват подобренията в имотите и че сградите следва да се оценяват само като строителни материали, поради липса на строителни книжа. Тези твърдения не намират опора в регламентирания в ЗОС начин на определяне на размера на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване /чл. 22, ал. 5 от ЗОС, чл. 22, ал. 12 от ЗОС/.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен в оспорената част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение на оспорващите, което съобразно квотите им на с., се увеличава, както следва: на К.К.Ч. - от 106 330 лева на 127 834,33 лева, на К.Д.Ч. - от 17 800 лева на 20 733,32 лева, и на Д.К.Ч. - от 4 450 лева на 5 183,33 лева.
С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите претендираните и направени от тях по делото разноски в размер на 1 830 лева, от които: 30 лева – внесена държавна такса, 1 000 лева– договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 800 лева – внесен депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2292 от 24.11.2023 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА по т. III. 1., в която на К.К.Ч., с. на 174,5/368 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.44, СОС 67338.532.44.1.4 – ж., и 1/6 ид. ч. от СОС 67338.532.44.1.2 – т. о. в сграда с идентификатор 67338.532.44.1, е определен размер на дължимото парично обезщетение, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 106 330 /сто и шест хиляди триста и тридесет/ лева на 127 834,33 /сто двадесет и седем хиляди осемстотин тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ лева.
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2292 от 24.11.2023 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА по т. III. 2., в която на К.Д.Ч., с. на 4/6 ид. ч. от СОС 67338.532.44.1.2 – т. о. в сграда с идентификатор 67338.532.44.1, е определен размер на дължимото парично обезщетение, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 17 800 /седемнадесет хиляди и осемстотин/ лева на 20 733,32 /двадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лева.
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2292 от 24.11.2023 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА по т. III. 3., в която на Д.К.Ч., с. на 1/6 ид. ч. от СОС 67338.532.44.1.2 – т. о. в сграда с идентификатор 67338.532.44.1, е определен размер на дължимото парично обезщетение, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 4 450 /четири хиляди четиристотин и петдесет/ лева на 5 183,33 /пет хиляди сто осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на: К.К.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***; К.Д.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***; и Д.К.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1 830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
| Съдия: | |