Р Е
Ш Е Н
И Е
№ V-150 21.12.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав
на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
ДАНИЕЛА МИХОВА
секретар Таня Михова ,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1813 по
описа за 2018 година , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл.28, ал.6 от Закона
за закрила на детето / ЗЗДт./.
Подадена е
въззивна жалба от А.Л.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете
Н.А.Я., ЕГН **********, срещу решение № 102 / 17.10.2018 год. по гр.д. № 468 / 2018 год. по описа на Средецкия районен съд, с което е настанена малолетната Н.А.Я., ЕГН ********** с родители: майка А.Л.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** и баща неизвестен, в *****към
Асоциация „Деметра” - гр. Средец за срок от 6/ шест/ месеца от влизане на
решението в сила .
Във въззивната жалба
се твърди, че взетата мярка спрямо детето е прибързана и необоснована, като не
е в негов интерес. В жалбата се твърди, че не е взето предвид, че детето има сестра –
близначка, с която е в силна емоционална и психическа връзка, а раздялата се
отразява негативно на двете деца. Твърди се, че съдът
не е взел предвид желанието на майката да се грижи за детето така, както се
грижи и за останалите си деца, че не е взето предвид и желанието на детето да
се прибере у дома. Твърди се, че не са изчерпани
другите възможности за налагане на мерки по ЗЗДт. и, че не са налице
предпоставки за налагане на най-тежката мярка. Твърди
се, че детето е осъзнало допусната от него грешка и последствията, като е
обещало, че повече няма да бяга от дома на роднините си, ще се старае да учи
повече и да се поправи. Сочи се, че майката се е прибрала от Г., където е била на работа към момента на настаняването на
детето, че вече е започнала работа по трудов договор в България за да може
адекватно да се грижи за децата си. Твърди се, че в ***
детето е в по-голям риск отколкото вкъщи, тъй като след настаняването там е
стресирано, постоянно плаче по телефона, че иска да се прибере, а също – в ***
няма никакъв контрол върху децата, те пушат, не влизат в учебните часове,
посещавани са от момчета от близкия момчешки център, които се качват при тях в
сградата. Твърди се, че жалбоподателката потърсила
дъщеря си по телефона на *** на 25.10.2018 год. и
с тревога разбрала, че там не знаят къде е тя. Казали и, че е напуснала ** и е обявена от администрацията за издирване. Твърди се, че ако детето продължи да пребивава в центъра е налице
реален риск за здравето и бъдещето му, както и от физическо и нравствено
увреждане. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на решение по същество на спора, с което детето да
бъде върнато в семейната си среда. Направено е искане
за изискване от РПУ – Средец на преписката относно сигнала за изчезнали деца от
*****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец за периода
22.10.2018 год. - 28.10.2018 год.,
която да бъде приета като доказателство, като се изиска и официално становище от
*****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец по въпроса как са допуснали случилото
се и какви мерки са взети след това. Представени са удостоверения за раждане на
детето Н. и на близначката и Р. А.Я..
В съдебно
заседание жалбоподателката чрез процесуален представител адв.Цакова поддържа
жалбата, моли за уважаването и.
Предвид
въведения специален ред за обжалване по чл.28, ал.6 от
Закон за закрила на детето , съдът намира следното :
Въззивната
жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима .
Връчване на
въззивната жалба за отговор от другите страни не е предвидено в закона, но
въпреки дадената възможност от районния съд отговори не са постъпили .
В открито
съдебно заседание адв.Йорданка Желева в качеството и
на назначен от съда процесуален представител на детето Н.А.Я. изразява становище, че в интерес на детето е то да се
отглежда в семейна среда.
В открито
съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция “Социално подпомагане“-
Бургас , юрисконсулт Даракчиева излага съображения за неоснователност на
жалбата, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
В открито
съдебно заседание прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура излага
съображения за неоснователност на жалбата, прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
С
обжалваното решение Средецкият районен съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.26-28 от Закон за закрила на детето –
за настаняване
на дете в социална услуга - резидентен тип.
По
направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивният съд се е
произнесъл с мотивирано определение от 05.12.2018 год. В проведеното открито
съдебно заседание въззивният съд е приел като доказателства изпратената
преписка от РПУ-Средец, удостоверение за раждане на детето Р. – сестра – близначка на детето Н. и копие от
трудов договор относно трудово правоотношение на
жалбоподателката.
Средецкият
районен съд е сезиран с молба подадена от директора на Дирекция «Социално
подпомагане» - Бургас към АСП, за настаняване на малолетното дете Н.А.Я., ЕГН **********, с родители: майка А.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и баща неизвестен,
в *****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец, за срок от шест месеца.
В молбата е
посочено, че от раждането си детето е отглеждано в семейна среда състояща се от майка, сестра – близначка, по – малък брат и по-голяма
сестра. Жилището представляващо семейна къща на три етажа, обзаведено и с добри
санитарно- хигиенни условия, е собствено на бабата и
дядото. Към момента на подаване на молбата грижите за детето са възложени на
тях, тъй като майката работи в Г. Сочи се, че през м.08.2018 год. детето избягало от дома си и
заживяло на семейни начала с непълнолетно лице от мъжки пол в с.Р., в дома на
майката на момчето, като двете семейства подкрепяли и не се противопоставили на
съвместното живеене на децата, поради което не подали сигнал до компетентните
органи, тъй като това било съвместимо с техните етнически /ромски/ традиции. Посочено е, че на детето е била предоставена социална услуга
«Работа с психолог и педадог за повишаване на мотивацията към учебния процес»
към ЦОП-Карлово, но момичето не посещавало ЦОП съгласно изготвения график,
проявявало желание социалните работници да ходят на място, като не завършило
успешно учебната година – останали поправителни изпити по няколко учебни
предмета, но това не я притеснявало, било и безразлично. След проведена
среща и консултации между социални работници и момичето, съжителят, неговата
майка и бабата на Н. по майчина линия, на която са били разяснени последиците
от съжителството, е бил поет ангажимент детето да бъде върнато в обичайната си
семейна среда, но при посещение на адреса на 13.08.2018 год.
било установено, че детето отново е избягало в с.Р.при
непълнолетния Л.. Детето заявило , че не желае да се
върне при баба си и дядо си и ако я върнат отново ще избяга. Посочено е, че за
детето няма авторитети, не се съобразява с никого, не
спазва правила. Посочено е, че възрастните от семейството на детето не успяват
да се справят с поведенческите му особености и проблеми, дори подкрепят
съжителството на детето с непълнолетното момче, тъй като такова
поведение се приема за нормално в тяхната общност. Посочено е, че в семейната
среда не е осигурено нормалното развитие на детето в областта на образованието
и неговата сигурност, а е налице пренебрегване на детето, което е една от формите на насилие спрямо него.
Посочено е, че осъщественото съвместно съжителство на малолетната с
непълнолетния Л. представлява риск за здравето на детето и изключва успешното
му включване в образователната програма. За предотвратяване и поправяне на
негативните процеси при детето, съгласно заповед № ЗД8Д-РВ-К-075/14.08.2018
год. на директора на ДСП-Карлово детето е временно настанено по административен
ред в *****– гр.Средец, където се намира и към
момента. Посочено е, че в центъра са обезпечени всички необходими условия за
живот на детето, същото посещава учебни занимания и работи с с
пихолог, поради което се твърди, че е в негов интерес престоя в центъра да бъде
продължен, с налагане на исканата мярка за срок от шест месеца.
Молбата е основана на социален доклад с обосновка относно изложените
обстоятелства мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на детето Приложении
са допълнителни доказателства и документите
изискуеми по закон.
Бургаският окръжен съд ,
като взе предвид постъпилата молба, събраните доказателства и като съобрази
закона , намира следното :
Видно от
представеното удостоверение за раждане детето Н.А.Я., е
родена на *** *** и към момента на
подаване на молбата е на навършени 13 години. Майка на детето е А.Л.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***. Детето е с неустановен произход
от бащата, но по негови данни то познава баща си, поддържа с него непостоянни
контакти.
От представените
по делото социален доклад и доклад относно резултатите от дългосрочна социална
услуга «Работа с психолог и педагог за повишаване на мотивацията към учебния
процес», се установяват фактите и обстоятелствата сочени от директора на Дирекция
«Социално подпомагане» - Бургас към АСП в сезиращата
съда молба. Установено е по делото, че от раждането си детето е отглеждано в
семейна среда състояща се от майка, сестра – близначка
Р. , по – малък брат и по-голяма сестра – непълнолетна, която има дете.
Жилището представляващо семейна къща на три етажа е обзаведено и с добри санитарно- хигиенни условия. То е собствено на бабата и дядото по
майчина линия. Към момента на подаване на молбата грижите за детето са били
възложени на тях, тъй като майката е била в Г. През м.08.2018 год. детето избягало от дома си и
заживяло на семейни начала с непълнолетно лице от мъжки пол на има Л, в с.Р., в
дома на майката на момчето. Двете семейства подкрепили и не се противопоставили
на съвместното живеене на децата, не подали сигнал до компетентните органи, тъй
като поведението на децата било съвместимо с техните етнически / р./ традиции. Детето
Н. било върнато в дома си след намеса на социалните служби, които разяснили на
децата и на техните семейства евентуалните последици.
След
връщането на детето в обичайната семейна среда, при посещение на социални
работници на адреса на 13.08.2018 год. било установено, че детето отново
е избягало в с.Р.при непълнолетния Л.. Преди настаняването в специализирания
център детето заявило, че не желае да се върне при баба си и дядо си и ако го
върнат отново ще избяга.
На детето е била предоставена социална услуга «Работа с психолог и педадог
за повишаване на мотивацията към учебния процес» към ЦОП-Карлово, но момичето
не посещавало редовно ЦОП, проявявало желание социалните работници да ходят на
място, като не завършило успешно учебната година – останали поправителни изпити
по няколко учебни предмета, но това не я притеснявало, било и безразлично.
Съгласно
заповед № ЗД8Д-РВ-К-075/14.08.2018 год.
на директора на ДСП-Карлово детето временно е настанено по административен ред
в *****– гр.Средец , след което съобразно закона е сезиран съда.
След
настаняването на детето по административен ред в *****- гр.Средец,
на 25.10.2018 год. около 18 ч. директорът на *** – г-жа Николова установила, че
Н. не се прибрала от училище. Директорката подала сигнал до РПУ- Средец, където била образувана преписка вх.№
269000-3129/2018 год. по описа на РПУ-Средец. Детето било обявено за издирване
същия ден. Издирването е прекратено на 28.10.2018 год.
след завръщането на детето. По дадените от него
обяснения, то и още две деца самоволно напуснали учебните занимания на
25.10.2018 год. и прекарали времето до връщането им в центъра на 28.10.2018
год., в гр.Бургас.
В
обясненията си пред районния съд детето казва, че съжалява, че е тръгнала да се
омъжва малка, че това е било нейно желание и след като момчето Л., с което се
запознали «в кафето» и предложило да се оженят, тя се съгласила. Прекарала при него само една вечер в с.Р., след което социалните я
върнали вкъщи. Детето определя отношенията с майка си и баба си като добри. Сочи, че майка и била три
години в Г., но са общували по телефона. Вкъщи общува
със сестра си и брат си, които са на 12 и 13 години. Изразява съжаление за
постъпката си и я отчита като грешка. Не се оплаква от условията в центъра, в
който е настанена, но заявава, че вкъщи се чувства по-добре. Изразява готовност
да продължи да ходи на училище, но казва, че като не и харесват часовете бяга от училище.
Майката А.Я. сочи, че е била на работа в Г., заявява, че иска детето да се прибере вкъщи.
Свидетелката
Ф. Я.- баба на детето, сочи, че не е знаела за връзката и с малолетния Л., че Н. сама е решила да се жени и отишла
в дома на
момчето за да живее с него. Бабата разбрала за това
от сестрата на Н. и тръгнала да я издирва, не я намерила в с.Р., но
предупредила майката на момчето, че Н. трябва да се върне. Според бабата след
като се върнала Н. не е поддържала връзка с момчето. Бабата сочи, че няма
проблеми с внучката си, че Н. е послушна, нямала желание да учи с класа си,
искала в друг клас. Според свидетелката последните месеци Н. излизала с по-големи
момичета – на 15 години, които се били оженили и това е оказало влияние на
нейната внучка. Свидетелката сочи , че другата и внучка е на 15 години и има
дете. Свидетелката сочи, че майка на Н. вече се е прибрала в България и може да
я контролира.
Видно от
представеното пред настоящия съд копие от трудов договор, считано от 11.09.2018
год. майката работи по срочно трудово правоотношение в гр.Карлово.
От събраните
по делото доказателства се установява, че в случая е налице дете в риск по
смисъла на пар.11, б. «в» и б. «д» от ДР на Закона за
закрила на детето, съгласно които дете в риск е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и за което съществува риск от отпадане от училище. Горното обуславя необходимостта от налагане на
адекватна мярка по чл.4 от ЗЗДт., при зачитане на конкретните обособености
установени по делото.
По делото
се установи наличието на обстоятелствата за определяне на предложената мярка по
чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДт. - предоставяне
на социални услуги - резидентен тип. Семейната и битова среда, в която живее детето не
осигурява нужните условия за нормалното му физическо и психическо израстване, като
допринася за негативни прояви в неговото поведение и отклонения в неговото
развитие. Поведението на детето сочи, че макар да изказва съжаление за бягствата
от дома и за заживяването на семейни начала с непълнолетно момче, то реално не
осмисля тези действия като такива в отклонение от нормалното. По отношение на
детето Н. е допуснато да проявява безконтролни своеволия. Детето не зачита
авторитети, не спазва правила, не се отнася отговорно към задълженията си.
Доказателство за това е бягството на детето и от *** след като е било настанено
там по административен ред. Недостатъчната зрялост на детето Н. и
неспособността му да извърши преценка на обстоятелствата, които са в негова
вреда и в негов интерес мотивират съда да не дава определящо значение на
изявеното от детето желание да се върне у дома, още повече, че то не отрича, че
се чувства добре и в центъра, в който е настанено.
Съвместното
живеене на семейни начала на ненавършили пълнолетие деца е обичайно за
етническата, социалната и битова среда, в която е израснало детето Н., като не
се възприема за укоримо и от неговите възрастни родственици. В същата семейна
среда, в която расте детето Н. е отгледано и друго дете – сестра на Н., която
на 15 години вече е майка, тъй като има свое дете. От свидетелските показания
на бабата на детето се установява, че приятелките на детето, които са с година
по-големи от него вече са „се оженили“. Горното сочи, че ако детето не бъде
временно отклонено от семейната си среда, вероятността същото отново да напусне
дома си и да потърси близост с друго лице е голяма. Не са установени такива
обстоятелства относно личността на майката и влиянието и върху детето, които да
дадат основание да се приеме, че по-трайното и присъствие в обичайната семейна
среда на детето след завръщането и от Г.и започването и на работа по трудово
правоотношение в гр.Карлово, ще доведе до преодоляване на поведенческите
дефицити и ще възпрепятства по-нататъшни негативни прояви на детето. Личността
на майката е формирана под влияние на идентични фактори, като тя също е родила
деца преди да навърши пълнолетие, поради което в това отношение не би могла да
бъде добър пример за подражание за детето Н..
Установено
е по делото, че детето няма нормално развитие и в областта на образованието,
като не посещава редовно училище. Взетите до този момент мерки под формата на
предоставена социална услуга – участие в програма за повишаване на мотивацията към
учебния процес, не дават резултат предвид съпротивата на детето, неговата
незаинтересованост към училищните занимания и неоказването на съдействие от него
и неговите близки за постигане на напредък в училищното обучение.
Ето защо следва
да се приеме, че за формиране на правилен светоглед на детето за начин на
живот, който няма да е застрашаващ за него и ще му позволи усвояване на учебни
знания е необходимо същото да бъде изведено за известен период от обичайната
рискова семейната среда и да бъде поставено в условия, в които да започне да
зачита авторитети, да спазва правила и да си създаде навици за учене, ред и
дисциплина.
Недоказани
и неоснователни са възраженията по въззивната жалба относно наличието на
рискова среда за отглеждане на детето в ***. От приложената полицейска преписка
се установява, че детето е избягало и от центъра, което само потвърждава
необходимостта от вземането на по-интензивна мярка за закрила спрямо него. В
противоречие с твърдението на майката за безотговорност на лицата, на които е
възложено отглеждането на детето в центъра съдът отчита обстоятелството, че по
сигнал на тези лица е организирано своевременното му издирване.
Съдът не
споделя възраженията по въззивната жалба относно нарушена връзка между детето Н.
и нейната сестра - близначка Р. . Не се установи, че между двете сестри е била
налице твърдяната неразривна връзка, което се опровергава и от бягствата на Н.
от дома. От друга страна съдът взе предвид,че мярката по т.5 не препятства
възможността детето да бъде посещавано в центъра от всички свои близки,
включително от своята сестра - близначка.
Предвид горното съдът намира, че предложената мярка по чл.4, ал.1,т.5 от закона,
а именно - предоставяне на социални
услуги - резидентен тип, чрез настаняване на детето Н. в *****към
Асоциация „Деметра” - гр. Средец за срок от шест месеца от влизане на решението
в сила
осигурява най - добрия интерес на детето, поради което налагането на тази мярка
е обосновано. Мярката е временна, а срокът от 6 месеца е необходим за осъществяване на
процеса на въздействие с цел промяна в навиците и стереотипа на детето.
С оглед
основателността на сезиращата съда молба, същата следва да бъде уважена.
Като е
стигнал до идентични правни изводи Средецкият районен съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
Мотивиран
от горното, Бургаския окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 / 17.10.2018 год.
по гр.д. № 468 / 2018 год. по
описа на Средецкия районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.