Р
Е Ш Е Н И Е
29.12.2021 год.
Номер 260099 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 29 (двадесет и девети) април Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна П.
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия П.
АН дело номер 356
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Ж.П.С. с ЕГН **********, с адрес *** в качеството й
на Директор на СУ“Черноризец Храбър“, гр.В.Преслав срещу Наказателно постановление
№НП-ПБЗН-ШН-2-1-8/28.10.2020 г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Велики Преслав при РДПБЗН-Шумен.
В жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, като се твърди, че
нарушението е маловажен случай.
Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява
и не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание в депозирано писмено становище, счита жалбата
за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 24.02.2020 г. при
извършване на комплексна проверка за спазване на
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обект СУ“Черноризец Храбър“ в гр.В.Преслав, служители на РСПБЗН-Велики Преслав, след които св.Г.Г.,
установили че в учебното заведение не са спазени законовите изисквания за
пожарна безопасност. Жалбоподателката изпълнявала длъжността Директор на
училището. Във връзка с установените нарушения на жалбоподателката били дадени
задължителни предписания с Протокол за резултатите от комплексна проверка,
извършена на осн.чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР с рег.№747000-4/24.02.2020 г., а
именно: Да се възстанови целостта на димозащитните врати, отделящи
евакуационните стълбищни клетки от обема на останалите помещения в сградата по
смисъла на чл.47, ал.1, т.4 от Наредба №Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар в условията на чл.14, ал.2, т.3 от Наредба №8121з-647/2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.; Да се обозначат
евакуационните изходи със светещи знаци на аварийното евакуационно осветление,
в съответствие с изискванията на чл.55, ал.5 от Наредба №Iз-1971/2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар в
условията на чл.14, ал.2, т.2 от Наредба
№8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, като не са монтирани светещи знаци на крайните изходи
от сградата, явяващи се евакуационни изходи за повече от 50 човека.; Да се
оборудва обекта с необходимите пожаротехнически средства за гасене на пожар, по
вид и количество в съответствие с Приложение №2 към чл.3, ал.2 от Наредба №Iз-1971/2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар в
условията на чл.15, ал.1 от Наредба
№8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, а именно:за всеки етаж от училището – 1 бр. прахов
пожарогасител 6 кг, тип на праха АВС; 1 бр. пожарогасител с въглероден диоксид 5
кг и 1 бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 9 л, за пожари клас А,
като за трети и четвърти етаж на сградата не са осигурени по 1 бр.
пожарогасител на водна основа с вместимост 9 л, за пожари клас А.; Да се
осигури извършване на технически преглед на вътрешните пожарни кранове от
търговец, получил разрешение за осъществяване на такава дейност по реда на
чл.129 от ЗМВР, съгласно изискванията на чл.22, ал.2 от Наредба №8121з-647/2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
като не е осигурено извършване на проверка на вътрешните пожарни кранове,
намиращи се на трети и четвърти етаж на учебната сграда. Срокът за изпълнение
на предписанията бил до 01.09.2020 г. Протоколът със задължителните предписания
бил връчен на жалбоподателката в качеството й на Директора на СУ. На 24.09.2020
г. служителите на РСПБЗН, сред които и св.Г. извършили контролна проверка за
изпълнение на задължителните предписания. При проверката установили, че нито
едно от предписанията не било изпълнено. След като установил, че с
бездействието си жалбоподателката осъществила състав на четири административни
нарушения по чл.140, т.2 от ЗМВР, за които св.Г. й съставил АУАН. Нарушителката
в законовия срок депозирала възражение срещу съставения акт. След като същите
не били уважени въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателката за посочените нарушения и на осн.чл.260, ал.1 от ЗМВР били
наложени четири административни наказания „глоба“, всяка в размер на 200.00 лв.
или в общ размер на 800.00 лв.
Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, същите са логични, непротиворечиви и се подкрепят от писмените
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г., В. и Н.. Показанията
им са непротиворечиви, взаимно допълващи се и няма индиция за тяхната
заинтересованост. От показанията на свидетелите са установяват обстоятелствата
при извършване и установяване на нарушението, както и авторството му.
Показанията на свидетелите кореспондират и със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
В настоящото производство не се оспорва компетентността на административния
орган. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при
съставянето на акта и
издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Безспорно се установи по делото, че към датата на проверката не са били
изпълнени дадените задължителни предписания.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1
от ЗМВР съдържа пет точки, както следва:
"За осигуряване на пожарната
безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и
гражданите са длъжни да:
1. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при
бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места,
и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на
населението;
2. изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна
безопасност и защита на населението;
3. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност и защитата при
бедствия;
4. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в
едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл.
125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията;
5. предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и защита на
населението информация, свързана с пожарната безопасност и защита при бедствия".
Всяка от които съдържа отделни хипотези, едната от които в т.2 задължава
юридическите лица и гражданите да
изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и
защита на населението, каквито предписания жалбоподателката не е изпълнила
дадените й предписания на осн.чл.14, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба №8121з-647/2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите:
Да се обозначат евакуационните изходи със светещи знаци на аварийното
евакуационно осветление, в съответствие с изискванията на чл.55, ал.5 от
Наредба №Iз-1971/2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар в
условията на чл.14, ал.2, т.2 от Наредба
№8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, като не са монтирани светещи знаци на крайните изходи
от сградата, явяващи се евакуационни изходи за повече от 50 човека, както и да
се възстанови целостта на димозащитните врати, отделящи евакуационните стълбищни
клетки от обема на останалите помещения в сградата по смисъла на чл.47, ал.1,
т.4 от Наредба №Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар в условията на чл.14, ал.2, т.3 от Наредба №8121з-647/2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Поради което
съдът, счита че правилно е приложен материалния закон. От събраните и проверени по делото доказателствени материали се
установява жалбоподателката е извършила административното нарушение по чл.140, т.2 от ЗМВР вр. с чл.14, ал.2, т.2 и т.3
от Наредба №8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
Като не е осигурила оборудване на обекта с необходимите пожаротехнически
средства за гасене на пожар, по вид и количество в съответствие с Приложение №2
към чл.3, ал.2 от Наредба №Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар в условията на чл.15, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а именно:за всеки
етаж от училището – 1 бр. прахов пожарогасител 6 кг, тип на праха АВС; 1 бр.
пожарогасител с въглероден диоксид 5 кг и 1 бр. пожарогасител на водна основа с
вместимост 9 л, за пожари клас А, като за трети и четвърти етаж на сградата не
са осигурени по 1 бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 9 л, за пожари
клас А, нарушителката е осъществила още едно административно нарушение по
чл.140 т.2 от ЗМВР. Поради което съдът, счита че правилно е приложен
материалния закон. От събраните и проверени по делото доказателствени материали
се установява жалбоподателката е извършила административното нарушение по чл.140, т.2 от ЗМВР вр. с чл.15, ал.1 от Наредба
№8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
Правилно е приложен материалният закон, като от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателката е извършила административното
нарушение по чл.140, т.2 от ЗМВР
вр. с чл. 5, т. 4 вр. чл. 22, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите (Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.).Съгласно
Чл. 5. т. 4 - Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за
поддържане и обслужване на пожароизвестителните системи (ПИС ),
пожарогасителните системи (ПГС), системите за гласово уведомяване (С ГУ),
пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на обектите в
съответствие с чл. 22.Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС, СГУ, на пожарните
кранове и на системите за управление на дим и топлина се извършват от търговци,
получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР. За което на Директора на СУ са дадени задължителни
предписания.
В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. е изяснено, че
"ръководители" са лица, които изпълняват функции, свързани с
ръководство или управление, или които представляват държавни органи,
организации, юридически лица или физически лица.
Жалбоподателката, в качеството й на
ръководител-Директор на СУ е аресат на задълженията свързани с пожарната
безопасност, т.е е субект на посочените по-горе нарушения. Поради което
настоящият състав, счита че правилно е ангажирана административнонаказателната
й отговорност.
С разпоредбата
на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР е
предвидено административно наказание за ръководителите на държавни органи,
организации и юридически лица, които не са изпълнили или са допуснали
неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗМВР или в подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Предвид изложеното жалбоподателят в качеството си на Директор на СУ - проверявания обект, е адресат на задължението за осигуряване на пожарната
безопасност и е годен субект на нарушението. Нарушението е формално, поради
което от обективна страна то е било довършено с осъществяването на
изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредни
последици. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при
форма на вината – умисъл. Директорът на училището
многократно е била предупреждавана да изпълни предписанията и преди
установяване на нарушенията и извънредната епидимиологична обстановка не може
да оправдае това бездействие, още повече че организацията на обучението на
учениците през по – голямата част от учебната година е било дистанционно.
Поради което съдът приема възраженията на жалбоподателката в тази насока, за
изцяло защитни и целящи единствено да оправдаят необоснованото й бездействие. Задълженията на
Директора на СУ произтича пряко от
нормативен акт – Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Административното наказание е наложено на основание чл. 260, ал. 1 от ЗМВР, според
която норма, който не изпълни или допусне неизпълнение на писмените
разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на заповедите по чл. 255, се наказва с
глоба от 200 до 2000 лв. Видно от обстоятелствената част на наказателното
постановление и в хода на съдебното
следствие се установи, че на жалбоподателката е наложена глоба за това, че не е
изпълнила издадените писмени разпореждания на органите за пожарна
безопасност и защита на населението на осн. чл. 140, т. 2 от ЗМВР. Който не
изпълни или допусне неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 от
ЗМВР- писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за
пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
каквито са разпорежданията по чл.140, т.2 от ЗМВР, подлежи на санкция на
основание чл.260, ал.1 от ЗМВР. Доколкото писмените разпореждания са влезли в
сила настоящата инстанция не дължи проверка на същите. За адресата на
разпореждането е съществувала правната възможност да го оспори по съдебен ред,
която възможност не е реализирана в случая и последното като влязъл в сила
индивидуален административен акт, е задължително за изпълнение.Както се посочи,
анализът на събраните доказателства обосновава изводи за бездействие на нарушителя
във връзка с изпълнението на разпореждането, т. е. за безспорна установеност на
съставомерното деяние, а измененият размер на административното наказание до
минималния такъв определен от законодателя, е съобразен с критериите по чл. 27 от ЗАНН.
Спорно е по делото обстоятелството дали деянието на
жалбоподателя представлява маловажен случай. За да е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение, деянието трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху конкретната степен на
обществена опасност. В тази връзка обстоятелството, че нарушението е първо по
ред за жалбоподателя само по себе си не обосновава маловажност на случая, тъй
като ако при констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то
автоматично се приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да
отпада административнонаказателната отговорност за нарушение, щом се установи
то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и
противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 от ЗАНН. Действитерно не
се установяват настъпили вредни последици от деянието. Нарушението, за извършването
на което нарушителят е наказана, обаче е формално. Следователно основанието за
реализиране на административнонаказателната отговорност в тези случаи е самият
факт на извършеното нарушение, без необходимост от настъпване на някакъв
вредоносен резултат. Жалбоподателката
няма предходни нарушения и на настъпили вредни последици са
смекчаващи отговорността обстоятелства, но само те не са годни да обусловят
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо другите
нарушения от този вид.За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя - физическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗМВР е
предвидено административно наказание глоба в размер от 200 до 2000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е определил глоба в размер
на 200 лева. Наложената от АНО санкция е в минималния предвиден размер, който
според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност
на конкретното деяние предвид установените по делото смекчаващи обстоятелства.
Макар те да не обосновават маловажност на случая, значението им не е игнорирано
и те са послужили като основание за индивидуализиране на наказанието в
минималния предвиден размер. Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на
наказаното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението му.
Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на наказанието.
Предвид изложеното Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление
№НП-ПБЗН-ШН-2-1-8/28.10.2020 г., издадено от Началника на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“- Велики Преслав при РДПБЗН-Шумен,
с което на Ж.П.С. с ЕГН **********, с
адрес *** в качеството й на Директор на СУ“Черноризец Храбър“, гр.В.Преслав за
нарушения по чл.140, т.2 от ЗМВР вр. с чл.14,
ал.2, т.2 и т.3 от Наредба №8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите,
по чл.140, т.2 от ЗМВР вр. с чл.15, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и
по чл.140, т.2 от ЗМВР вр. с чл. 5, т. 4 вр. чл. 22, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите и на основание чл.260, ал.1 от ЗМВР са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: