Р Е Ш Е Н И Е
№ 1834/21.10.2022г.
Град Пловдив, 21.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1827 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Г.Б.Б. *** срещу решение № 971 от 13.05.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 7272 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 21-1030-008986 от 20.09.2021 г. на началник
група при ОДМВР Пловдив, с което на Г.Б.Б., ЕГН **********,***, за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, като са отнети 12 контролни точки.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона и съществено
нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно
несправедливо, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и да
се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
нарушението е установено с АТСС от
одобрен тип, за чието използване е съставен протокол от 13.10.2020 г.,
удостоверяващ датата, мястото на контрол, брой свалени изображения, № на първото
и № на последното изображение, начало и край на работа на АТСС, имената на
служителя, извършил проверка на въведените в протокола данни, вида на АТСС,
неговия рег.№ и тип, като всички данни съответстват на съдържанието на АУАН и
наказателното постановление. Според районния съд неоснователно е оплакването за
неяснота относно датата и мястото на нарушението, защото на 30.08.2021 г. е бил
открит собственикът на МПС, който не е посочил друго лице, на което да е било
предоставено управлението на МПС на 13.10.2020 г., т.е., не е била оборена
презумпцията на чл.188 ЗДвП и 30.08.2021 г. е датата, на която е бил открит
нарушителят, т.е., собственикът на МПС се явява нарушител и отговорността му е
ангажирана именно като собственик на МПС, к което е извършено административното
нарушение, защото невъзможността на собственика да посочи лицето, което е
управлявало МПС, не води до отпадане на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение. Неоснователно според районния съд е също
възражението за неправилно приложение на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, защото това е
санкционната норма, въз основа на която е определено и наложено
административното наказание. Нарушената норма е чл.21, ал.1 ЗДвП, която въвежда
правилото за поведение при управление на МПС в населено място, чието неспазване
води до административно нарушение. Нарушената материалноправна норма е
равнозначна на правна квалификация на нарушението, а нормата, определяща
адресата на административнонаказателната отговорност, е чл.188 ЗДвП. Тя не е нарушената
материалноправна норма, поради което според районния съд не следва да бъде
изрично посочена при съставянето на наказателното постановление. Съответно
правилно в АУАН и в наказателното постановление е отразено, че отговорността на
жалбоподателя се ангажира на основание чл.188 ЗДвП. Изводът на районния съд е,
че материалният закон е приложен правилно. Според районния съд наказанието е
правилно определено, а при извършената проверка относно спазване на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление не са констатирани нарушения, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани
и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в ясни и подробни
мотиви, включително за времето и мястото на извършване на нарушението и за
липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За
яснота на касатора следва да бъде подчертано, че само съществените нарушения на
тези правила водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, каквито съществени нарушения в случая не са констатирани както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление.
Изрично в обжалваното
решение е коментирана законосъобразността на действията по използване на АТСС,
което, противно на твърденията в касационната жалба, е било от одобрен тип и в
срок на валидност съгласно приетите по делото писмени доказателства. Изрични
мотиви се съдържат също и за съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (изм.,
ДВ, бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), както и създадения видео
клип, данните от който са залегнали в АУАН и в наказателното постановление. В
този смисъл неоснователно е възражението на касатора за допуснати от районния
съд нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Тъкмо
напротив, районният съд се е съобразил изцяло с приложимите правни норми и
настъпилите законодателни промени, довели до частично отпадане на правното
значение на цитираното в касационната жалба тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013
г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, поради което и на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанцион-ния
съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 971
от 13.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 7272 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.