РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. гр. Хасково, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640101480 по описа за 2022 година
Предявен е от В. А. Б. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“******“ №**, ет.*, ап.**,
против ************** „***************”, гр.Х., БУЛСТАТ ********, с адрес гр.Х.,
бул.”********” №***, представлявана от директора Т.К.К., иск с правно основание
чл.357 вр.чл.186 вр.чл.188 т.2 от Кодекса на труда КТ/.
Ищцата твърди, че от 01.09.2009г. заема длъжност „учител по теория“ при
ответника, като с допълнително споразумение от 02.09.2019г. станала старши учител
теоретично обучение : проф.направление : електроника, автоматика, комуникационна
и компютърна техника. Участвала в националната програма за „мотивирани учители“,
одобрена с решение №188/05.03.2021г. на МС, с която придобила допълнителна
професионална квалификация „учител по професионална подготовка – компютърни
системи и технологии“. През годините назад изпълнявала трудовите си задължения
стриктно и съвестно. Винаги била в добри отношения с колегите си и с учениците.
На 03.05.2022г. й била връчена заповед №271/29.04.2022г. на директора на
***„***************“, гр.Х., с която на основание чл.186 вр.чл.187 ал.1 т.1 и чл.188
т.2 от КТ й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Като основание за това дисциплинарно производство послужил доклад от инж.Д.К..
Ищцата помолила да се запознае със съдържанието на този доклад, но това не било
сторено. Било й съобщено, че в него се докладва за нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в напускане на работа в час по „Програмиране“ в 12б клас,
извършено на 14.04.2022г. в 10,03ч., като й било поискано обяснение за случилото се.
В дадения й срок ищцата писмено обяснила, че не е извършвала нарушение на
трудовата дисциплина, присъствала в часа през цялото време, като това обстоятелство
било надлежно отразено в електронния дневник на училището и посочените в доклада
обстоятелства не отговаряли на истината.
Ищцата твърди, че с устна разпоредба директорът на училището разпоредил
1
занятията по „Програмиране“ да се провеждат в специализирания за това кабинет на
трети етаж, като до този момент същите се провеждали в класните стаи. Не всички
деца били разбрали за тази разпоредба и при биенето на звънеца ищцата била в стаята
за програмиране, но учениците ги нямало. Предполагайки, че я чакат в класната стая,
ищцата тръгнала да ги вземе от там, като заключила кабинета по програмиране.
Намерила учениците в класната стая и заедно с тях се върнала в специализирания
кабинет, където заварили директора и инж.К. пред вратата. Ищцата отключила и
всички влезли в кабинета, като инж.К. направила официална справка за броя на
присъстващите ученици, която се подавала регулярно към РИО. Справката била
подписана от ищцата и от съставителя. Тъй като часовете по програмиране били два
поредни, пропуснатото време било наваксано през междучасието, материалът бил
предаден, а трудовите задължения и отговорности изпълнени изцяло, като всичко било
отразено в електронния дневник.
Ищцата твърди, че не е напускала работното си място, което било на територията
на гимназията и не било ситуирано изрично в кабинета по програмиране. Спазила
всички изисквания по трудовата си характеристика, определящи предаването на
материала на учениците по подходящ за това начин, опазването на живота и здравето
на учениците по време на образователния процес в учебните часове и инструкциите за
запазване на техническата база на училището. Всичките й действия били продиктувани
от грижа за учениците и за опазване на имуществото на училището.
Въпреки, че в обясненията си описала всички обстоятелства, случили се в
посочения час и посочила, че изнесените данни в доклада на инж.К. и в писмената
покана за обяснения са неверни, ответникът издал оспорваната заповед. С това
ответникът не изпълнил задълженията си по чл.193 ал.1 от КТ да събере доказателства
за неизпълнението на трудовите задължения на ищцата, а се доверил на неверни данни,
депозирани по недобросъвестен начин. Според ищцата, издадената заповед била
неоснователна, незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с
материалното право на страната.
От друга страна наложеното с оспорваната заповед наказание било необосновано
тежко за соченото в нея провинение. Твърдяното провинение, за което било наложено
наказание „предупреждение за уволнение“, по същността си представлявало 13-
минутно закъснение, отработено в междучасието, което било несъразмерно тежко
наказание по смисъла на закона и трайната съдебна практика. Ищцата счита, че при
определяне на дисциплинарното наказание ответникът не взел предвид разпоредбите
на чл.189 ал.1 от КТ и не определил правилно степента на нарушението и тежестта на
деянието, с което постановил неправилно и неоснователно наказание, определящо
неговата незаконосъобразност.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отмени
заповедта, с която на основание чл.186 от КТ във връзка с чл.187 ал.1 т.1 и чл.188 т.2 от
КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
като неправилна, неоснователна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от закона срок по
чл.131 от ГПК, в който сочи, че предявения иск се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен. Нямало издадена устна заповед за провеждане на часовете
по програмиране в специализирания кабинет вместо в класната стая на 12б клас.
Самата ищца помолила директора да провежда тези часове в кабинета вместо в
класните стаи и той намерил молбата за обоснована и се съгласил на този вариант. По-
важното било, че тази молба била отправена към него още в началото на втори срок,
който за настоящата учебна година бил 07.02.2022г. и от тази дата всички часове по
2
програмиране се провеждали в специализирания кабинет 307 на трети етаж вместо в
класните стаи на съответните класове. От началото на месец февруари учениците били
надлежно информирани, че часовете по програмиране с преподавател г-жа Б. ще се
провеждат в специализирания кабинет и до процесната дата – 14.04.2022г. всички
ученици /включително тези от 12б клас/ винаги се явявали за час по програмиране и
провеждали този час именно в специализирания кабинет на трети етаж. Следователно
твърдението на ищцата, че на 14.04.2022г. преди началото на третия час не всички деца
разбрали, че часът по програмиране ще се провежда в специализирания кабинет на
трети етаж и на нея й се наложило да слезе, за да ги вземе от класната им стая, не
отговаряло на истината. В действителност на въпросната дата при започване на третия
час заместник директора по учебната дейност г-жа Д.К. започнала проверка на
присъствието на учениците в час. Стигайки до кабинета по програмиране, който е на
трети етаж, тя установила, че вратата е заключена и пред кабинета стоят трима
ученици. Попитала ги защо вратата е заключена и къде е г-жа Б., като учениците я
отговорили, че не знаят и чакат вече повече от 10 минути. За това обстоятелство г-жа
К. уведомила незабавно директора и той също се качил до кабинета по програмиране.
От там директорът позвънил на ищцата и я попитал защо кабинетът й е заключен, след
като по това време следва да е в час и да преподава на учениците от 12б клас. Ищцата
му отговорила, че се намира при касиера, за да подпише екземпляра от заповедта за
ползвания от нея платен годишен отпуск. След около две минути ищцата дошла,
отключила кабинета и след това започнала да изпълнява служебните си задължения. От
своя страна директорът наредил на г-жа К. да му представи доклад с описание на
случилото се, тъй като според него, това било фрапантно нарушение на трудовата
дисциплина. Още повече, че 6 месеца по-рано на ищцата било наложено наказание
„забележка“ при идентични обстоятелства, а именно неявяване в час по програмиране
на 06.10.2021г.
Твърдението на ищцата, че не била напускала работното си място, което било на
територията на гимназията, било произволно и противоречащо на материалния закон и
константната съдебна практика. КТ изрично разграничавал понятията „място на
работа“ и „работно място“. Мястото на работа на ищцата в конкретния случай
действително било на територията на гимназията, както било предвидено в чл.66 ал.3
от КТ, но съгласно §1 т.4 от ДР на КТ, работното място било помещение, цех, стая…,
където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В конкретния случай
именно стая 307 била мястото, където съгласно указанията на директора ищцата на
конкретната дата 14.04.2022г. в точно определено време – трети учебен час от 9,50ч. до
10,35ч. следвало да изпълнява трудовите си задължения – да преподава програмиране
на 12б клас. И поради нарушаване на това нейно основно задължение, съгласно
гореописаните факти, директорът наложил оспорваното дисциплинарно наказание.
Другото твърдение на ищцата, че наваксала пропуснатото време през
междучасието изобщо не я оневинявало за извършеното от нея дисциплинарно
нарушение. Нещо повече, лишаването на учениците от междучасие само по себе си
било грубо нарушение на трудовите задължения от страна на учителя, още повече, че в
случая ставало въпрос за работа на ученици с компютри.
Невярно било и твърдението на ищцата, че в писмените си обяснения описала
всички обстоятелства, случили се в посочения час, като се оборвало от съдържанието
на писмените обяснения. В подадена до РУО-Хасково жалба ищцата също нямала
твърдения, сходни с тези в исковата молба.
Неоснователно било и твърдението на ищцата, че наказанието в оспорваната
заповед е необосновано тежко. Първо, защото това нарушение било извършено точно
3
три месеца след като ищцата била наказана за идентично нарушение с влязла в сила
заповед и се явявало повторно. Освен това самото отработване на пропуснатото време
в междучасието било грубо нарушение на трудовата дисциплина, поради
горепосочените обстоятелства.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и присъждане на направените от ответника деловодни
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Видно от трудов договор №18/02.09.2009г. ищцата е назначена като учител в
ответната гимназия. С исковата молба е представена и длъжностната характеристика за
заеманата от ищцата длъжност „старши учител, теоретично обучение”, утвърдена от
директора на гимназията на 04.11.2020г., както и допълнително споразумение към
трудовия договор, подписано от страните на 02.09.2019г. Приложен е също така
договор по национална програма „Мотивирани учители“, подписан на 20.07.2021г.
между МОН, ищцата и ответното училище.
Със заповед от 29.04.2022г. на директора на ***** „***************“, гр.Х., на
основание чл.186 вр.чл.187 ал.1 т.1 и чл.188 т.2 от КТ на ищцата е наложено наказание
„предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина на 14.04.2022г.
в 10,03ч., изразяващо се в напускане на работа в час по „Програмиране“ в 12б клас,
който започва в 9,50ч. и оставяне на учениците без надзор в коридора. В заповедта се
сочи още, че нарушението е докладвано с доклад от 14.04.2022г. от ЗДУД – инж.Д.К..
Като мотиви за налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“ са посочени
напускане на работа без да е информиран работодателя и без разрешение от негова
страна, наличие на предходно наказание „забележка“ за подобно нарушение на
трудовата дисциплина, наложено със заповед от 18.10.2021г. и получените с вх.
№198/29.04.2022г. писмени обяснения.
В доклада на инж.Д.К. – ЗДУД от 14.04.2022г. до директора се твърди, че на
същата дата 14.04.2022г. /четвъртък/ извършила проверка за посещаемост на учениците
в учебните часове. При тази проверка в трети учебен час, който започва в 9,50ч.,
констатирала в 10,03ч. кабинет 307 е заключен, трима ученици от 12б клас чакали пред
кабинета г-жа В. Б.. Във всички останали класове се провеждали учебни занятия в
съответните кабинети/класни стаи, както е заложено в седмичното разписание за втори
учебен срок, като броя на присъстващите ученици бил записан в констативен
протокол.
На 15.04.2022г. е изготвена писмена покана за обяснения до ищцата, на
основание чл.193 ал.1 от КТ във връзка с доклад вх.№187/14.04.2022г. от ЗДУД-
инж.Д.К. за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 14.04.2022г. в 10,03ч.,
изразяващо се в неявяване в час по „Програмиране“ в 12б клас, който започва в 9,50ч. и
оставяне на учениците без надзор в коридора. На ищцата е даден срок до 29.04.2022г.
да представи писмени обяснения по повод извършеното, като посочи доказателства за
твърдените от нея факти. Тази покана е връчена на ищцата срещу подпис на
27.04.2022г. На 29.04.2022г. са входирани и дадените от ищцата писмени обяснения.
Със заповед от 18.10.2021г. на директора на ***** „***************“, гр.Х., на
основание чл.186 вр.чл.187 ал.1 т.1 е чл.188 т.1 от КТ на ищцата е наложено наказание
„забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина на 06.10.2021г. в 12,04ч.,
изразяващо се в неявяване в час по „Учебна практика – електромонтажна“ в 9б клас,
който започва в 11,50ч. и оставяне на учениците без надзор в коридора. В заповедта се
сочи още, че нарушението е докладвано с доклад от 06.10.2021г. от ЗДУД – инж.Д.К..
Като мотиви за налагане на наказанието „забележка“ са посочени получените с вх.
№50/18.10.2021г. писмени обяснения и липсата на предходни нарушения на трудовата
4
дисциплина. Заповедта е връчена срещу подпис на ищцата на 19.10.2021г.
В доклада на инж.Д.К. – ЗДУД от 06.10.2021г. до директора се твърди, че на
същата дата 06.10.2021г. /сряда/ извършила проверка за спазване на трудовата
дисциплина от инж.В. Б. и инж.А.М.. При тази проверка в пети учебен час, който
започва в 11,50ч., констатирала, че ищцата не е в кабинет 307, т.е. не е в час с
учениците от първа група от 9б клас. Двама ученици чакали пред кабинета и като
минали 10минути от началото на часа потърсили ищцата в кабинет 304, където инж.А.
М. провеждала учебен час с ученици от втора група от 9б клас. Тогава позвънила на
ищцата и установила, че се намира в медицинския кабинет при фелдшера. След
разговор с фелдшера ЗДУД установила, че ищцата отишла в медицинския кабинет, за
да занесе талон за профилактичен преглед на ученик от 11б клас, на който била класен
ръководител.
На 07.10.2021г. е изготвена писмена покана за обяснения до ищцата, на
основание чл.193 ал.1 от КТ във връзка с доклад вх.№38/06.10.2021г. от ЗДУД-
инж.Д.К. за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 06.10.2021г. в 12,04ч.,
изразяващо се в неявяване в час по „Учебна практика – електромонтажна“ в 9б клас,
който започва в 11,50ч. и оставяне на учениците без надзор в коридора, което
нарушение било документирано и на видеозапис. На ищцата е даден срок до
11.10.2021г. да представи писмени обяснения по повод извършеното, като посочи
доказателства за твърдените от нея факти. На 18.10.2021г. са входирани и дадените от
ищцата писмени обяснения.
На 30.05.2022г. е съставен констативен протокол за резултатите от извършена
проверка в ***** „***************“, гр.Х., от комисия от РУО-Хасково при МОН по
подадена на 04.05.2022г. жалба – сигнал от ищцата, като са описани подробно
констатациите на комисията при извършената от тях проверка.
Приложен е периодичен инструктаж, съгласно Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, извършен на ищцата на 21.10.2021г.
Като доказателство по делото е приложена разпечатка от електронен дневник на
разписанието на часовете от учебната програма за седмицата от 11.04.2022г. до
15.04.2022г. на 12б клас, от която се установява, че в четвъртък 14.04.2022г. имат трети
и четвърти час по „Програмиране /ИУЧ-СПП/“ при г-жа В. Б., които следва да се
проведат в кабинет 203, ет.2, съответно от 9,50ч. до 10,35ч. и от 10,55ч. до 11,40ч.
От показанията на свидетеля Е. Г.М. се установява, че на 14.04.2022г. били в
стая 203, която им била класна стая. Свидетелят бил там, защото в „Школо“ така
пишело, имали час по „Програмиране“ при г-жа В. Б.. Твърди, че в стая 203 чакали 5
минути, след това госпожата дошла, взела ги и ги закарала горе в стая 307, в която стая
имало компютри, принтери, електроники. До 14.04.2022г. в зависимост от темите
часовете по „Програмиране“ ги карали понякога в 203 стая, понякога в 307.
Информацията в коя стая ще бъдат всеки път била за 203 стая. Св.М.твърди, че се
налагало и друг път да чакат в 203 стая и после да ги заведат до 307 стая. Във
въпросния ден и час в 203 стая били двама или трима ученици, когато г-жа Б. дошла,
тръгнали заедно с нея нагоре към 307 стая. Свидетелят твърди, че и пред 307 стая
имало ученици, които чакали. Освен учениците горе били директора и заместник-
директора. Стая 307 била винаги заключена, когато няма хора. Това било част от реда в
училището тази стая да се заключва. Когато вече били в стая 307, г-жа Б. им направила
проверка за отсъстващи ученици. След извършване на проверката провели часа си,
взели си уроците, но свидетелят не помни дали имало изпитвания. „Школо“-то бил
електронен дневник, в който пишат часовете, стаите и имената, както и оценките. За да
5
имат достъп до този електронен дневник от училището давали на учениците някакви
кодове за регистрация и те от телефоните го гледали. Така знаели къде трябва да
отидат. Достъп до електронния дневник имали учениците, учителите, като
отбелязванията за присъствията ги правели последните. Св.М. не знаел кой подава
информацията в електронния дневник, дали ръководството или съответния
ръководител, учениците само четели и спазвали тази информация. Занятието на
14.04.2022г. го провели горе в стая 307, въпреки че в електронния дневник била
подадена информация този час да бъдат в 203 стая, тъй като имали практика и
трябвало да се качат до компютрите да направят сайтове, програми. В стая 307, където
провели часа, присъствали горе-долу пет или шест човека, но свидетелят не си ги
спомнял всички. По списък били 24 ученика, от които обикновено в часовете
присъствали 14-15 човека най-много. Вторият срок започвал през месец февруари и
тогава часовете по „Програмиране“ ги провеждали в зависимост от часа и каква тема
имат. Двама или трима ученици чакали в стая 203 и горе имало двама ученици, които
чакали пред 307 стая, а останалите, които присъствали в часа закъснели.
В своите показания свидетеля Й. С.Г.заявява, че бил ученик в 12б клас на
ответната гимназия, като завършил тази година. Спомнял си случая в началото на
месец април 2022г., когато г-жа Б. закъсняла за час и после й наложили дисциплинарно
наказание за това. Свидетелят твърди, че тогава бил извън стаята с още 5-6 човека.
Всички били извън стаята за програмиране, която била заключена и те чакали учителя
да дойде. Тази стая се намирала на третия етаж, стая 307, това бил трети час, който
трябвало да започне в 10 без 10 часа. Чакали пред този кабинет, защото по принцип се
местили от стая в стая при всеки различен учител, който идвал. Св.Г. твърди, че си
стоят в тази стая от началото на втория срок, в стая 307. От началото на втория срок
провеждали занятията в кабинета по „Програмиране“ в стая 307. Класната им стая била
203 на втория етаж, а стая 307 била на третия етаж. Според свидетеля, знаели, че тези
часове се провеждат винаги там и затова чакали пред 307 стая. Имали електронен
дневник „Школо“, където по принцип се давала информация къде ще се провеждат
часовете. Давало известие на телефона, ако нещо се е променило и показвало дали да
отиват в дадена стая или не. За този час свидетелят не си спомнял дали имало
информация къде ще се провежда. Доколкото си спомнял, не бил видял такава
информация. Твърди, че били шест ученика. Докато влязат в стая 307 чакали около 10-
15 минути от започването на часа. Минала св.К., която ги питала какво правят там и те
й казали, че чакат учителя. Тя им казала да стоят и да чакат, учителят дошъл, не водел с
него други ученици, била сама, отключила и те влезли и си изкарали останалата част
от часа. За св.М. твърди, че той не бил в часа, доколкото си спомнял, не чакал с тях
пред кабинета. Когато дошла учителката, той не дошъл с нея. Твърди, че ползвали
почивка между двата часа по „Програмиране“ – голямото междучасие. Свидетелят
твърди, че проверката на учениците учителката я направила заедно с директора.
Заместник-директора също дошла в часа им този ден за проверка. Тези, които
направили проверка на присъстващите били заместник-директора, после дошъл и
директора и той проверил присъстващите, като това станало в кабинета. Св.Г. твърди,
че от самата програма, която си имали в „Школо“, от електронния дневник разбрали,
че трябва да са в 307 кабинет.Свидетелят не можел да си опише факта, че в
електронния дневник е записан като закъснял, като се има предвид, че стоял пред
стаята и не бил закъснявал. Твърди, че и друг път се е случвало да има подобно
объркване – едни да стоят в 203 стая, а други да чакат пред 307 стая. Когато се
случвало, нямало практика г-жа Б. да отиде да вземе учениците, обикновено те като
видят, че няма учител, отивали да потърсят в другата стая, в която по принцип си карат
часовете – 307 стая.
От показанията на свидетеля Д.И.К. се установява, че работи като заместник-
6
директор в ***** „***************“, гр.Х.. Тя установила нарушението. По
предписание на РУО-Хасково имали два пъти седмично да правят проверки за
присъствието на учениците и този ден просто избрала третия час да направи проверка.
Кабинетът на св.К. бил на третия етаж, изчакала пет минути някъде, ако има закъснели
ученици и тръгнала да проверява. В коридора пред 307 кабинет видяла три момчета,
питала ги какво чакат, какво имат, тъй като били от 12б клас и тяхната класна стая
била 203. Свидетелката твърди, че тя прави седмичното разписание и по заповед на
министъра на здравеопазването трябва да се разминават потоците, да няма движение и
по начало трябвало там да карат час, но ги видяла да чакат пред 307 кабинет. Тогава
св.К. си спомнила, че г.жа Б. я била попитала дали може да си кара „Програмирането“
не в 203 стая, а в 307 кабинет. Тогава се обадила на директора и той разрешил устно, че
може да си кара часовете по програмиране в 307 кабинет. Той дошъл и се обадил на
ищцата по телефона, попитал я къде се намира и защо не е в час. Попитал я какво
прави при касиерката при положение, че трябва да бъде в час. Оттам св.К. отишла да
провери другия клас и на връщане тя била дошла и били влезли в класната стая.
Заместник-директора направила проверката и след това продължила нататък по
другите етажи. Когато видяла децата, се обадила на директора, който се оказал някъде
наблизо по коридора, защото много бързо дошъл и той лично се обадил на ищцата.
Директора се обадил на ищцата и я попитал къде се намира, като св.К. не била чула
какво е казала тя по телефона, но директорът я попитал какво прави при касиерката
при положение, че трябва да е в час. От там свидетелката разбрала, че ищцата е при
касиерката. Това било в 10,03ч., а часът започвал в 9,50ч. Св.К. твърди, че тя попълва
информацията в електронния дневник за всички часове и класове. Твърди, че
директора устно разрешил, а на нея й трябвала писмена заповед, за да променя
„Школо“. По принцип часовете по „Програмиране“ учениците ги карат в стая 307 след
разрешението на директора, в специализирания кабинет, което било от началото на
втория срок. Това било във връзка с пандемията от Ковид-19, когато минала първата
седмица на втория срок, докато били онлайн зимата и после вече всички ученици
ходели по кабинетите само по информационни технологии и по специализирани
предмети, където трябва да бъдат на компютри. Присъствието на учениците се
отразявало от учителите в електронния дневник в началото на часа. Учителите можели
да търкат и променят веднъж отразеното в електронния дневник. В момента
миналогодишния дневник не можел да се промени, тъй като вече бил заключен от
министерството и качен на сайта на „Дневници МОН.бг“. Тазгодишния дневник можел
да бъде променян от всеки учител, който можел да изтрие и промени оценки и
отсъствия. Класният ръководител можел да променя информация по програмата,
можел да запише, че програмата е била различна от тази, която свидетелката записала,
но мислела, че не са го правили досега. Това се отразявало като влизане в електронния
дневник, върху екрана се изписвало кога и кой е правил последни промени. След това
свидетелката проверила дали съвпада констативния протокол, дали учителите са
написали отсъствията и видяла, че има написани отсъствия, които съвпадат с това,
каквото е в проверката. Били два последователни часа по „Програмиране“ и според
св.К., г-жа Б. си е провела часа след като заедно с учениците започнали занятия.
Свидетеля Д. А. П.работи като касиер в ***** „***************“, гр.Х., и
кабинетът й се намирал на втория етаж, 202 стая. Спомня си началото на месец април,
било 14.04.2022г. Св.П. казала на ищцата в удобно за нея време да дойде да подпише
заповедта си за отпуск, който й бил разрешен и тя била при нея, когато й звъннал
телефона и тя излязла. Това било около 10ч. – 10ч. и 3-4 минути. След като й звъннал
телефона ищцата излезнала и не се върнала повече, нищо не казала. При свидетелката
подписала заповед за разрешен отпуск за това, че е уведомена, че й е разрешен отпуск
и заявление за заместване. Подписите на тези документи ищцата положила пред св.П.
7
на 14.04.2022г. в 10ч. На заповедта за разрешение на отпуск била записана датата
17.03.2022г., защото в тази молба били включени още три дати 01.04.2022г.,
08.04.2022г. и 15.04.2022г. Свидетелката твърди, че ищцата е уведомена на
17.03.2022г., но тя дошла по-късно. На 17.03.2022г. била пусната заповедта, но ищцата
не дошла по-рано да я подпише, защото от 01.04.2022г. излезли във ваканция и след
това като се върнали на училище, тя дошла на 14.04.2022г., т.е. свидетелката твърди, че
тази заповед за отпуск връчила на ищцата на 14.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи относно допустимостта и основателността на предявения иск:
Съдът намира иска за допустим, тъй като е предявен в предвидения двумесечен
преклузивен срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ. Атакуваната в настоящото производство
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е
издадена на 29.04.2022г. и е връчена на ищцата срещу подпис на 03.05.2022г., а
исковата молба е депозирана в съда на 20.06.2022г., поради което съдът намира същата
за допустима.
Съдът счита, че при издаване на атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата са спазени законовите изисквания за
мотивираност на същата, съобразно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. В заповедта са
посочени имената на нарушителя, описано е нарушението на трудовата дисциплина,
кога е извършено същото, визирани са наказанието и законовия текст, въз основа на
който същото се налага.
Спазени са законовите изисквания на чл.193 ал.1 от КТ, като работодателят е
изискал и приел писмените обяснения на ищцата преди да издаде заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, като дори в самата заповед се е позовал на тези
обяснения. При тези данни по делото следва извода, че преди да пристъпи към
налагане на наказание работодателят е обсъдил и изложените от ищцата доводи в
дадените от нея писмени обяснения.
Ето защо, съдът намира, че са спазени формалните законови изисквания при
издаване на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като
работодателят е провел коректно и законосъобразно дисциплинарно производство,
завършило с издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
В заповедта е посочено, че наказанието „предупреждение за уволнение“ се
налага на ищцата за нарушение на трудовата дисциплина на 14.04.2022г. в 10,03ч.,
изразяващо се в напускане на работа в час по „Програмиране“ в 12б клас, който
започва в 9,50ч. и оставяне на учениците без надзор в коридора, което нарушение е
докладвано с доклад вх. №187/14.04.2022г. от ЗДУД – инж.Д.К.. Съдът счита, че от
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин извършването на описаното нарушение на трудовата
8
дисциплина от страна на ищцата.
В доклада на заместник-директора от 14.04.2022г. е посочено, че на същата дата
14.04.2022г. /четвъртък/ извършила проверка за посещаемост на учениците в учебните
часове, при която в трети учебен час, който започва в 9,50ч., констатирала в 10,03ч.
кабинет 307 е заключен, трима ученици от 12б клас чакали пред кабинета г-жа В. Б..
Според доклада на заместник-директора, във всички останали класове се провеждали
учебни занятия в съответните кабинети/класни стаи, както е заложено в седмичното
разписание за втори учебен срок, като броя на присъстващите ученици бил записан в
констативен протокол. Въз основа на този доклад е издадена процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, като е посочено, че ищцата е напуснала работа
в час по „Програмиране“ в 12б клас и оставила учениците без надзор в коридора. Така
описаното нарушение на трудовата дисциплина се разминава с визираното в доклада
на заместник-директора. Още повече, че в своите показания св.К., изготвила доклада
подробно обясни, че още на момента се е разбрало, че учениците чакат ищцата, за да
започнат час в кабинет 307 и макар и със закъснение преподавателката се е явила в
кабинета и третия час се е провел. Визираната фактическа обстановка в заповедта за
дисциплинарно наказание обаче не кореспондира съвсем с действително възникналата
на 14.04.2022г. ситуация, тъй като се сочи, че ищцата е напуснала работа в часа и
оставила учениците без надзор, а не че е закъсняла за началото на часа, каквото в
действителност се е случило. Това, че ищцата е закъсняла за третия час на 14.04.2022г.
се установи, както от показанията на заместник-директора – св.К., така и от
показанията на останалите трима свидетели – М., Г. и П.. От изслушаните показания на
тези трима свидетели става ясно, че ищцата се е явила в специализирания кабинет 307,
за да проведе трети час с 12б клас със закъснение, а не че е напуснала работа и
оставила учениците от класа без надзор. Не съществува спор относно факта на
закъснението на ищцата за третия час на 14.04.2022г., който факт се установи
безспорно и безпротиворечиво от гласните доказателства, събрани по делото. Спорен е
въпроса, поради каква причина се е стигнало до това закъснение от 10 или 15 минути,
което несъмнено ищцата е допуснала в този ден. Твърденията на ищцата са, че това се
дължи на неразбирането на учениците от 12б клас в кой кабинет ще се проведе часа,
дали ще е в специализирания кабинет 307 на трети етаж или в тяхната класна стая 203
на втори етаж. В същото време твърденията на ответника са, че причина за
закъснението на ищцата за часа е това, че по това време тя се е намирала при касиера,
където отишла да подписва заповедта си за отпуск. Съдът намира тези твърдения на
ответника за недоказани и съответно неоснователни. От една страна съдът не
кредитира показанията на св.П., доколкото същите се намират в противоречие с
представените от самия ответник писмени доказателства, съдържащи се в личното
трудово досие на ищцата. Св.П. в своите показания твърди, че точно в 10 или 10 и
няколко минути на 14.04.2022г. ищцата била при нея, за да подпише заповедта, с която
9
й е разрешено ползването на отпуск на датите 01.04.2022г., 08.04.2022г. и на
15.04.2022г. и заявлението за заместване, докато от самите документи, приложени в
личното трудово досие на ищцата от работодателя и представени по делото по
категоричен начин се установява, че заявлението за заместване е подписано от ищцата
и подадено на 31.03.2022г., а заповедта за разрешения й отпуск й е връчена и
подписана от нея на 17.03.2022г. По никакъв начин със свидетелски показания не
могат да се оборят писмените доказателства по делото, представени от самия ответник.
Липсва оспорване на тези два документа, липсват твърдения относно наличието на
причина за подобно разминаване в датите на писмените документи и датата, визирана
от св.П. в дадените от нея показания. Предвид гореизложените съображения съдът не
кредитира показанията на св.П., в които същата твърди, че точно в 10ч. или 10ч и
няколко минути на 14.04.2022г. ищцата се е намирала в нейната стая и подписвала
горецитираните документи, а не е била в кабинет 307, където следвало да проведе
трети час с 12б клас.
Съдът счита, че пребиваването на ищцата при касиера не се установява и от
показанията на св.К., която твърди, че след като констатирала липсата на ищцата в
кабинет 307 по времето, когато вече е започнал трети час на 14.04.2022г. веднага се
обадила на директора, който дошъл пред кабинета и се обадил от своя страна по
телефона на ищцата, за да разбере къде се намира и защо не е в час. В своите показания
св.К. заявява, че не е чувала какво отговаря ищцата по телефона на директора, а
изводите си къде се намира ищцата направила от изреченото от директора. Настоящият
съдебен състав счита, че е несериозно да се анализират думите на ищцата от страна на
св.К., която не е разговаряла с нея по телефона и няма как да свидетелства какво
ищцата е отговорила на директора. Ето защо, от показанията на св.К. също не могат да
се установят твърденията на ответната страна, че ищцата се е намирала при касиера,
докато учениците я чакат пред кабинета, за да проведат часа си с нея.
За установяване на причината на закъснението на ищцата за трети час на
14.04.2022г. следва да се вземат предвид показанията на свидетелите М. и Г., които са
били ученици тогава от същия 12б клас, за чийто час е закъсняла ищцата. От
показанията на двамата бивши ученици става ясно, че действително е имало объркване
по отношение на кабинета, в който е следвало да проведат часовете си с г-жа Б., дали
това е трябвало да се случи в кабинет 307 на трети етаж или в тяхната класна стая 203,
която се намирала на втори етаж. Св.М. твърди, че от електронния дневник видял, че
този час трябва да е в кабинет 203 и заедно с още някои от съучениците му чакали там
преподавателя. Същевременно св.Г. твърди, че още от началото на втория срок било
ясно, че часовете по „Програмиране“ ще се провеждат в специализирания за това
кабинет 307 на трети етаж и затова с още някои от своите съученици чакал пред
кабинета. Установи се от показанията на двамата свидетели и от тези на св.К., че този
кабинет стои заключен, когато в него не присъства преподавателя, поради което съвсем
10
естествено учениците са чакали в коридора пред кабинета след като учителя не е бил
там, за да им отключи да влязат вътре. Въпреки че в своите показания св.Г.твърди, че
било ясно още доста преди датата 14.04.2022г., че занятията по програмиране ще се
провеждат в кабинет 307, също така заяви, че това объркване се е случвало и друг път.
Ето защо, по-скоро се потвърждават твърденията на ищцата, че поради настъпилото
объркване на учениците в кой от двата кабинета, намиращи се на различни етажи, се е
стигнало до по-късното започване на този час. Настъпилото недоразумение относно
различните кабинети, в които е имало вероятност да се проведе часа на учениците от
12б клас, не може да се вмени във вина на ищцата. От разпечатката от електронния
дневник по категоричен начин се установи, че в същия изрично е записано, че този час
учениците от 12б клас следва да проведат в кабинет 203 на втори етаж. Св.К. заяви в
своите показания, че самата тя нанася тези данни в електронния дневник, поради което
няма основание да се търси отговорност от ищцата, която нито е задължена, нито е
оправомощена да актуализира информацията относно мястото на провеждане на
часовете в електронния дневник. В своите показания св.К. заяви също така, че ищцата
е поискала разрешение да провежда занятията в кабинет 307 и получила устно
разрешение от директора. Несъмнено при тази ситуация е следвало да се извърши
съответната корекция от св.К. в електронния дневник, за да не се объркват учениците
относно мястото на провеждане на часовете с г-жа Б.. Твърденията, че тя не можела да
нанесе тази корекция без наличие на писмена заповед навежда на извод за
неизпълнение на задълженията от страна ръководството на гимназията, а не на
отделните преподаватели, които стана ясно от свидетелските показания на заместник-
директора нямат практика да нанасят корекции в електронния дневник, доколкото
самата тя нанася данните в същия.
С оглед гореизложените съображения съдът счита, че не може да се приеме за
нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищцата, настъпилото объркване
при учениците от 12б клас относно мястото на провеждане на часовете по
„Програмиране“, довело и до по-късното започване на трети час на 14.04.2022г.
Същевременно следва да се има предвид и наличието на несъответствие между
тежестта на нарушението, изразяващо се в закъснението на ищцата за трети час с 10
или 15 минути и наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
При тези данни по делото съдът счита, че следва да се уважи предявения иск,
като се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
500лв. за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 от
11
ГПК да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 50лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №271/29.04.2022г. на директора на ***„***************“,
гр.Х., с която на основание чл.186 вр.чл.187 ал.1 т.1 и чл.188 т.2 от КТ на В. А. Б. с
ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ********** „***************”, гр.Х., БУЛСТАТ ********, с адрес
гр.Х., бул.”********” №**, представлявана от директора Т.К.К., да заплати на В. А. Б.
с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“******“ №*********, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
ОСЪЖДА ********* „***************”, гр.Х., БУЛСТАТ ********, с адрес
гр.Х., бул.”********” №*, представлявана от директора Т.К.К., да заплати по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер на 50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
12