Присъда по дело №4419/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 24
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Петър В. Сантиров
Дело: 20211100204419
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 24
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър В.. Сантиров
СъдебниВ.М. Й.

заседатели:С. П. К.
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
и прокурора В. Ив. Ан.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Наказателно дело от общ
характер № 20211100204419 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А.Г. M., ЕГН: **********, родена на **********г. в
гр.София, българка, българско гражданство, с адрес гр.София,
ж.к.“**************, неосъждана
за НЕВИНОВНА в това, че:
На 11.10.2020г., около 13.10 часа, в гр.София, бул.„*********, в сградата на
Затвор - гр.София, в помещение за проверка на багаж, без надлежно
разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004г. на Европейския
Парламент и на Съвета на Европа, и Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите е направила опит да разпространи високо рисково
наркотично вещество - хероин, включен в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - хероин с нето тегло
1
30,68 грама, с процентно сьдържание на наркотичния компонент -
диацетилморфин 17%, на стойност 1994,20лв. /хиляда деветстотин деветдесет
и четири лева и двадесет стотинки/, като опитът останал недовършен по
независещи от дееца причини - наличието на наркотичното вещество в
носения от М. багаж, за лишения от свобода О.Д. Р., било установено при
извършената проверка от служителя на затвора - Л. С. И., надзирател в
Затвора – София, поради което и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАВА за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, вр. чл.18,
ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото остават за
сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред САС.













Посоченото особено мнение е резултат от несъгласие със
становището на мнозинството от състава, че осъщественото от подс. А.М.
деяние не реализира състав на чл.354а, ал.1, пр.5, вр. чл.18, ал.1 от НК.




Считам, че извършеното от подсъдимата разкрива белези на
престъплението за което й е повдигнато обвинение и е предадена на съд,
поради което не съм съгласен с изводите на мнозинството от състава от
обективна страна, че не е установено подс. А.М., със снета по делото
самоличност на 11.10.2020г., около 13.10 часа, в гр.София, бул.„Ген.
Столетов”, № 21, в сградата на Затвор - гр.София, в помещение за проверка
на багаж, без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004г. на
2
Европейския Парламент и на Съвета на Европа, и Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите да е направила опит да разпространи
високо рисково наркотично вещество - хероин, включен в Приложение № 1
към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - хероин с нето тегло
30,68 грама, с процентно .ьдържание на наркотичния компонент -
диацетилморфин 17%, на стойност 1994,20лв. /хиляда деветстотин деветдесет
и четири лева и двадесет стотинки/, като опитът останал недовършен по
независещи от дееца причини - наличието на наркотичното вещество в
носения от М. багаж, за лишения от свобода О.Д.Р., било установено при
извършената проверка от служителя на затвора - Л.С.И., надзирател в Затвора
- София




В тази насока на първо място считам, че посоченото деяние се
доказва както от обективна, така и от субективна страна.




Извършеното от подс.М. деяние съставлява престъпление по
следните съображения:
По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата И. –
служител на затворническата администрация и лишения от свобода Р., за
когото е бил предназначен въпросния багаж. Допусната е също така в
качеството на свидетел и разпитана бабата на подсъдимата, която изрично
посочва как непознато лице е подало торба на внучката й преди да влезе на
свиждане.
Председателя на състава не споделя извода, че подсъдимата не е
знаела какво предава като багаж за лишения от свобода Р., тъй като е
получила същия непосредствено преди да влезе на свиждане в сградата на
Затвора – София. Да, действително не може да се установи, че същата е
търсила и се е снабдила с въпросните вещества по неин почин, но в същото
време не се установява тя да не е знаела какво точно носи като багаж за
лишения от свобода Р.. С други думи според председателя на състава
подсъдимата просто е била използвана единствено като приносител (т.н.
„муле“) за въпросните наркотични вещества.
Посочените свидетели са разпитани както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното такова. Предвид констатирани
3
несъответствия е липса на спомен на основание чл.281 НПК бяха приобщени,
чрез прочитане тези дадени на ДП.
Същите бяха прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК, а не на
осн. ал.5 на същата разпоредба, доколкото, след разясняване на правата на
подсъдимата, посладната и нейната защитничка не дадоха съгласие за
прочитането им.
Действително само на основание чл.281, ал.4 от НПК не може да бъде
осъдено подсъдимото лице, но в случая става въпрос за разминаване на някои
факти и обстоятелства от показанията на св.Р. – името на лицето което му е
пратило въпросния багаж, момента на телефонен разговор с подсъдимата,
начина на провеждане на същия и част от съдържанието на този разговор. В
останалата си част същите се припокриват.
Следва изрично да се отбележат множеството противоречия между
показанията на св.Р. и подсъдимата.
Същите се очертават в рамките на това кога са се чули, какво са се
разбрали, как трябва да стане всичко, въз основа на които разминавания не
могат да се изведат единствени и категорични правни изводи относно
знанието от страна на подсъдимата точно какво носи.
Нелогично звучи проведените разговори между св. Р. и лицето В. или
Ж., което е осигурило въпросния багаж. Не става ясно точно какво са се
разбрали двамата, а именно какъв багаж е трябвало да осигури това лице и
най-вече защо изпраща точно този багаж на точно това лишено от свобода
лице.
Не става ясно кой е трябвало да донесе на подсъдимата тези вещи
(мъж или жена).
Не става също така ясно от техните показания как са се разпознали, за
да бъдат предадени въпросните вещи.
Относно нелогичността на изложеното от тях като пример може да
бъде посочено времето, когато са се чули двамата по телефон.
Заявяват, че това е станало на инкриминираната дата към 07,00 часа, а
в същото време свидетеля Р. изрично посочва, че фонокартният телефон на
територията на пенитенциарното заведение е достъпен за лишените от
свобода единствено в промеждутъка от 08,00 ч. до 18,00 часа.
В тази връзка свидетелят отказа да отговори на редица въпроси
зададени от съда, като се позова на разяснените му права, че може да не дава
обяснения които биха го уличили в извършване на престъпление.
Видно от съдебния протокол от проведеното на 17.02.2022г. това се
отнася и до редица други въпроси на съда.
Същото важи, че липсва реално дори и житейско обяснение да
вземеш някакъв багаж от напълно непознато лице, без да знаеш какъв е същия
и защо трябва точно ти да го вземеш и предадеш без никакви обяснения, а
най-малкото липсата на такива и от адресата на този багаж.
4
За председателя на съдебния състав остава нелогично в тази връзка
голяма част от изложеното от подсъдимата и посочения свидетел, поради
което НЕ кредитира техните показания.
В тази връзка следва да се подчертае, че доколкото за подсъдимата
може да се приеме, че това е защитна версия, то за свидетеля следва да се
посочи, че същите разминавания са на основания да не се уличи сам в
извършване на престъпление.
Несъответствие се явява и факта, че подсъдимата говори за све торби,
които е предала за проверка и са били предназначени за Р., а баба й говори
само за една торба, а че подсъдимата е била с раничка гърба.
Следва също така да се посочи, че този вид показания са от
категорията на „редовните“ такива при обвинение за такова престъпление,
доколкото същото е доста често срещано за територията на гр.София, където
се намира и СЦЗ.
Изпълнителното деяние но чл.354а, ал.1, пр.5 от НК се изразява в
самото пренасяне и предаване на наркотичните вещества. Това действие в
случая е останало във фазата на опита поради независещи от дееца причини, а
именно забранените вещества са били открити от съответните служители при
извършената рутинна проверка.
Комплекса от несъответствия в показанията на подсъдимата и
свидетелите дават основание на председателя на състава да не кредитира
същите и да ги приеме като защитна версия.

Забележка: особеното мнение е в такъв кратък вид и не е подробно
по всички несъгласия от страна на председателя на състава, доколкото е
писано в 16,20 часа на 17.02.2022г., тъй като присъдата не може да бъде
регистрирана в ЕИСС и не може да бъде подписана от съдебните
заседатели преди изготвянето и регистрирането в нея на особеното мнение.
В тази връзка следва да се отбележи и че същите чакат в коридора
на СГС изготвянето на особеното мнение, за да могат да подпишат
присъдата. (елекнронната система посочва кога точно във времето е
подписана всеки документ)





Предвид горното подписвам присъдата с особено мнение .

17


5

.02.2021г. – 16,20ч.

Съдия:
/Петър Сантиров/





Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда, постановена по Н.О.Х.Д. № 4419
по описа на Софийски Градски Съд,
Наказателно Отделение, 17-ти състав за 2021 г.

Обвинението е повдигнато от Софийска Градска Прокуратура (СГП)
срещу АН. Г. М. за това, че:
На 11.10.2020г., около 13.10 часа, в гр.София, бул.“Ген. ****”, №21, в
сградата на Затвор - гр.София, в помещение за проверка на багаж, без
надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета и Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите е направила опит да разпространи високо рисково наркотично
вещество - хероин, включен в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък
I “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” - хероин с нето тегло 30,68 грама, с
процентно съдържание на наркотичния компонент - диацетилморфин 17%, на
стойност 1994,20лв. /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и двадесет
стотинки/, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини
- наличието на наркотичното вещество в носения от М. багаж, за лишения от
свобода Огн. Д. Р., било установено при извършената проверка от служителя
на затвора - Л.С.И., надзирател в Затвора София - престъпление по чл.354а,
ал.1, пр.5, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП НЕ поддържа внесеното
обвинение срещу подсъдимата АН. Г. М.. Поддържа становище за липса на
безспорна доказаност на престъпната деятелност на подсъдимата М.,
позовавайки се на липсата на субективна страна на престъпното деяние, а
именно счита, че не се доказва по безспорен и несъмнен начин последната да
е знаела, че в представения от нея на свиждането в затвора багаж да е имало
забранени от закона вещества.
Защитникът на подсъдимата – адв. В., намира повдигнатото спрямо
нейната подзащитна обвинение за недоказано, като се присъединява изцяло и
споделя изложеното от представителя на държавното обвинение, че
престъплението, за което М. е предадена на съд е несъставомерно от
субективна страна.
С тези аргументи защитата намира за недоказано повдигнатото
обвинение, поради което пледира за оправдаване на подсъдимата М..
Подсъдимата в своята лична защита поддържа изложеното от
защитника си, а в своята последна дума заявява, че е невинна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.13 и 14 от НПК, намира за
установено следното:
1

От фактическа страна:

Подсъдимата АН. Г. М., ЕГН: **********, родена на ****г. в гр.София,
българка, българско гражданство, с адрес гр.София, ж.к.“****, неосъждана.
Подсъдимата М. и свидетелят О.Р. били в близки отношения към
инкриминираната дата. По същото време последния се намирал в СЦЗ,
доколкото бил осъден с ефективна присъда и излежавал същата.
Понеже подсъдимата редовно ходела на свиждане при Р. в СЦЗ, на дата
11.10.2020г., тъй като било ден за свиждане отново се готвела да посети
свидетеля в пенитенциарното заведение. Сутринта на същата дата била
осъществена телефонна връзка между двамата, на която Р. съобщил на М., че
преди да влезе в сградата на затвора трябва да се види с непозната за нея
жена, която била близка на негов приятел и същата да й предаде торба с
багаж, която тя трябва да му донесе при свиждането.
Действително като отишла сутринта пред сградата на затвора и по-
специално пред магазина на салати „Кенар“ до нея спрял таксиметров
автомобил и от него непозната за нея жена й предала найлонова торба с
багаж, без дори да слиза от колата, след което таксито потеглило в незнайна
посока.
М. влезнала в сградата на затвора и по-точно в помещението за
проверка на багаж при свиждане и предала носения от нея багаж,
включително, и този, предаден й малко преди това отпред. Багажа бил
предаден за проверка на служителя в СЦЗ Л.И., който към онзи момент бил на
смяна. Последния започнал да проверява носения от подсъдимата багаж и при
оглед на спален чаршаф, който бил част от предаденият й преди това багаж от
непознатата за нея жена, му направило впечатление, че шевовете по ръбовете
на същия са неправилни и се различават, като в подгъва видимо имало нещо.
След запитване какво носи подсъдимата казала, че носи дрехи, тъй като тя
носила такива и непознатата жена й била казала, че също носи дрехи. Отново
след изрично запитване дали може да наруши целостта на чаршафа, И.
разпорил въпросните шевове и открил вътре кафяво прахообразно вещество и
зелена тревиста маса. След това М. била задържана и на място пристигнали
полицейски служители от 02 РУ-СДВР.
Впоследствие било установена, че намереното вещество е наркотично
такова и по-специално хероин, зелената тревиста маса не отговаряла да е
наркотично вещество.
Няколко дни по-късно те отново се чули па телефон със Р., като
последният й казал че нещата били за него и я уверил също така, че ще си
поеме цялата отговорност за случилото се.
Така намерените наркотични вещества били иззети и след извършените
проверки се установило, че въпросното вещество е хероин с нето тегло 30,68
2
грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент - диацетилморфин
17%, на стойност 1994,20лв..

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните на досъдебното и съдебно производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията в качеството
на обвиняема и подсъдима на М.; показанията на свидетелите О.Р., Л.И. и
А.Я.; протокол за обиск на подс. М.; протокол за оглед на местопроишествие
и изземване на намерените наркотични вещества; билет за свиждане; бележка
за внасяне на храна и вещи; експертни справки; физико-химически
експертизи; СОЕ; свидетелство за съдимост

Подсъдимата дава показания, както в досъдебната фаза на процеса, така
и в съдебната такава. При всичките си разпити тя е последователна и дава
еднакви показания, като изрично заявява, че не е знаела какво съдържа
предадения й багаж от непознатата жена пред сградата на затвора.
Тези нейни показания се потвърждават от тези на св.Р., който изрично
заявява, че действително е помолил М. да му донесе багаж, който ще й бъде
предаден от близка на негов познат, с който имали договорка да му изпрати
багаж. Изнесеното от този свидетел също се потвърждава изцяло от
изнесеното от М.. Той подробно обяснява както на досъдебната фаза на
процеса, така и в съдебната такава какви уговорки е имал с въпросния негов
познат, как се е свързал с подсъдимата и я е помолил да му донесе въпросния
багаж, откъде и как тя да получи същия.
Подсъдимата много точно и подробно описва случилото се в точна
последователност, като заявеното от нея не се опровергава от нито едно
приобщено по делото доказателство.
Нейните показания се потвърждават също така и от допуснатата в
качеството на свидетел в хода на съдебно следствие А.Я. – баба на М., която
също доста подробно описва случилото се във въпросния ден и съобщеното
от нея изцяло съвпада със заявеното от подсъдимата. Най-вече това
обстоятелство се отнася до факта, че е видяла как непозната за нея жена е
предала найлонова торба с багаж на подсъдимата от таксиметров автомобил
пред магазина на салати „Кенар“, след което последната е влязла в сградата
на затвора за свиждане със св.Р..
Въпреки родствената връзка между свидетелката и подсъдимата съда
дава вяра на изнесеното от нея, доколкото същата е предупредена за
отговорността по чл.290 от НК и най вече това, че съобщеното от нея изцяло
се припокрива и отговаря на заявеното от подсъдимата, дори и относно малки
и незначителни факти и обстоятелства. На следващо място следва също така
3
да се подчертае, че съобщеното от нея звучи изцяло житейски логично и не се
оборва от никакви други обстоятелства.
Това важи и за показанията на св.Р., чийто показания също са
последователни, отговарят на случилото се и най-вече също не се оборват от
други доказателства, приобщени по делото. Следва също така да се отчете и
факта, че последния и по време на инкриминираното деяние, и към настоящия
момент е лишен от свобода и се намира в СЦЗ, който факт от своя страна
сочи на една невъзможност за контактуване с М., а също така и съобразно с
обстоятелството, че последната след този случай не е ходила и на свиждане на
Р. така изнесеното дава основание на съда да приеме, че е било невъзможно
съгласуване на версийте на тези две лица, още повече в степен като в
настоящето производство, която да съвпада и до най-малката подробност.
В този смисъл следва също така да се отчете, че обясненията на
подсъдимата, освен източник на информация са и средство за защита. От
друга страна обаче, както бе посочено по-горе заявеното от нея не се
опровергава от нито едно друго събрано в хода на производството
доказателство, което пък от своя страна не дава основание на съда да се
разколебае в установената фактическа обстановка и на свой ред да не даде
вяра на изнесеното от същата.
По делото липсват обаче преки или верига от косвени доказателства,
които да докажат по един категоричен начин, че намереното наркотично
вещество е закупено от подсъдимата М. или поне тя да е знаела за наличието
на същите.
В тази връзка следва отново да се отбележи, че константната съдебна
практика също е еднозначна и непротиворечива, че достоверността на
гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други
доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой
ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. (Р№
156 от 07.06.1995г. по Н.Д. № 562/1994г., І Н.О. на ВС)
С оглед изложения дотук анализ съдът намира, че по делото не се
събраха както преки, така и верига от косвени доказателства, въз основа на
които по безспорен, непротиворечив и категоричен начин и извън всякакво
съмнение да се установи, че подсъдимата М. е направила опит да
разпространи и е държала с цел разпространение наркотично вещество –
хероин.
Не на последно място, следва да бъдат анализирани показанията на
свидетелите Р., Я. и И.. Съдът намира, че и тримата свидетели имат
съхранени конкретни спомени за случилото се, като показанията им се
отличават с изключителна детайлност, информативност, вътрешна
последователност и логичност. Въпреки това съдът прочете и показанията на
Р. и И., дадени в хода на досъдебното производство на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, доколкото не бе дадено съгласие от подсъдимата и
защитата за прочитането им по реда на ал.5 от същия член от НПК.
4
Същото има значение относно преценката доколко индивидуалните им
когнитивни особености съответстват на уменията на същите за точно
възпроизвеждане на фактите и са способствали споменът за събитията да
бъде съхранен в максимално автентичен вид.
Видно от така прочетените показания не се установиха противоречия от
вида на такива, които да разколебаят кредитирането на заявеното от тези
свидетели в хода на съдебно следствие.
Съдът се довери изцяло и на изготвените съдебнооценителна
експертиза, физико-химична експертиза, обективирани в съответните
протоколи. От заключението на съдебнооценителна експертиза съдът изведе
информация относно паричната равностойност на приобщеното по делото
количество наркотични вещества, както и заключенията на физико-химичните
експертизи, които посочват вида и количеството на намерените и иззети
вещества.

От правна страна:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намери, че не се установи по безспорен и несъмнен начин, съгласно
изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимата да е извършила
престъплението, за които е предадена на съд, а именно по чл.354а, ал.1, пр. 5,
вр. чл.18, ал.1 от НК.
По делото не се установи, че подсъдимата М. на 11.10.2020г., около
13.10 часа, в гр.София, бул.“Ген. ****”, №21, в сградата на Затвор - гр.София,
в помещение за проверка на багаж, без надлежно разрешително, съгласно
Регламент (ЕО) 273/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите е направила опит да
разпространи високо рисково наркотично вещество - хероин, включен в
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Списък I “ Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” - хероин с нето тегло 30,68 грама, с процентно съдържание на
наркотичния компонент - диацетилморфин 17%, на стойност 1994,20лв.
/хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/, като
опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - наличието на
наркотичното вещество в носения от М. багаж, за лишения от свобода Огн. Д.
Р., било установено при извършената проверка от служителя на затвора -
Л.С.И., надзирател в Затвора София.
От обективна страна се доказва по безспорен начин, че в носения от
подсъдимата багаж за лишения от свобода О.Р. се е съдържало наркотично
вещество – хероин, но в същото време от субективна страна по делото не се
5
доказа по изискуемия от закона начин че подсъдимата М. е знаела за
наличието на това вещество в носения от нея багаж, доколкото същият й е
бил предаден непосредствено преди влизането й в сградата на затвора за
свиждане с осъдения Р. от непозната за нея жена.
Липсата на това знание у нея е безспорно установено и не се оборва от
нито едно приобщено към делото доказателство.
Закона е категоричен в разпоредбите си относно кое деяние е
престъпление и на какви обстоятелства следва да отговаря, за да бъде такова.
Чл.9, ал.1 от НК дава формулировката за престъпление, а именно, че
„Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие),
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо“.
Именно виновността от страна на подсъдимата според съда в случая
не е налице, доколкото закона е категоричен като изрично е посочил в
разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК че „незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
умисъла относно това престъпление“.
В заключение и предвид изложеното дотук настоящия съдебен състав
счита, че процесните деяния изцяло попада в обхвата на принципа In dubio
pro reo – „При съмнение се решава в полза на обвиняемия“ или „В случай, че
се съмняваш - въздържай се“, което ще рече, че във всички случаи
задължение на прокурора е да докаже обвинението и в случай на съмнение в
доказаността на обвинението, правото трябва да се тълкува в полза на
подсъдимия. Следва да се отбележи, че този принцип от римското право е
възприет изцяло в пеналистиката. Съгласно чл.303 от българския
наказателно-процесуален кодекс, присъдата не може да почива на
предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, само и единствено,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Този принцип е
необходимият стандарт за преценка на доказателствата при постановяването
на осъдителна присъда, както и разпоредбата на чл.103 НПК, че тежестта да
се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи и че обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
В случая представителят на държавното обвинение не успя да ангажира нито
преки, нито верига от косвени доказателства, обуславящи обвинителната теза.
В тази връзка следва да се спомене разбирането на настоящия съдебен
състав, че обвинението се счита за доказано и когато същото е обосновано
върху преимуществено производни доказателствени източници, разкриващи
съответствие помежду си и налагащи устойчиво убеждението за
проявлението на изводимите от тях факти в действителността при налична
обвързаност помежду им, което обаче в случая не е налице. Събраните по
делото преки и косвени доказателства, проследяването на чиято фактическа
верига по своето естество елиминира всички останали версии, не може да
доведе до единствено възможния извод, че именно подс.М. е извършител на
вмененото й с обвинителният акт деяние.
6
С оглед на това и като се съобрази с императивната разпоредба на
чл.303, ал.1 от НПК, забраняваща присъдата да се основава на
предположения, съдът прие и призна подсъдимата М. за невиновна и я
оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.354а,
ал.1, пр. 5, вр. чл.18, ал.1 от НК.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК
разноските по делото остават за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


7