Решение по дело №15083/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№4702/4.11.2019г.

Гр.Варна,04.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15 083/2018 год. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ищеца П.Н.Д., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител - адвокат З.Б.Ж. от ВАК, със съдебен адрес:***, против ответното дружество „И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М. Б. Г.и П. ГV С..

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

П.Н.Д. твърди, че е собственик на недвижим имот - празно място с площ от 1550 кв.метра, находящо се в гр. Варна, район „*”, представляващо ПИ № */бивш имот, с пл. № */, при граници: ПИ № *, север, запад, и юг - площадка на „*“. Собствеността ищецът сочи, че бил придобил по наследство и дарение и възстановяване на правото на собственост както следва:

По силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело № * г. на Варненски нотариус, бащата на ищеца - Н. П.Д. придобил собствеността върху ЛОЗЕ с площ от 2 /два/ декара в землището на гр. Варна, местност „*“, при съседи: И. К. Г., Р. С. Т., С. А. Д.и И. С. М.. Бащата на П.Н.Д. починал на *г., като оставил единствен наследник – ищеца.

По силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *том *, дело № *г. на Варненски нотариус, бащата на П.Н.Д. му прехвърлил реална част от описания имот, а именно: ЛОЗЕ с площ от 1 /един/ дка в землището на гр. Варна, местност „*” при съседи: Н.Д., С. Д., Р. Т., и П. Д..

Със заповед № 324/12.02.1970 г. на Председателя на ГНС Варна и въз основа на оценителни протоколи № 79/17.11.1971г.и № 15/10.03.1971г., били отчуждени от бащата на ответника, имот с площ от 1000 кв. м и 550 кв.м. от имота на П.Н.Д..

С решение от 03.01.1995г., влязло в законна сила на 03.01.1995г. по ГД № 212А/1993 на ВОС, било възстановено на ищеца правото на собственост върху недвижим имот с площ от 1550 кв.м в гр. Варна, местност „*“, съставляващ имот № * - част, с граници по скицата на вещо лице, представляваща неразделна част от решението.

С решение № 4710/19.01.1996г. на ВС на РБ, III Г.О. по гр. дело № 2406/1995 г. била оставена без уважение молбата на Община Варна за преглед по реда на надзора на описаното по-горе решение на ВОС.Със Заповед № Р -1080/12.01.2001г. на Зам. Кмета на Община Варна възстановеният имот бил отписан от актовите книги.

По силата на нотариален акт № *, том *, дело № *г. на СВ - Варна на основание чл. 483 от ГПК, по наследство и възстановяване на собственост, ищецът П.Н.Д. бил признат за собственик на следният недвижим имот: празно място с площ от 1550 кв.м., находящо се в гр. Варна, Варненска област, район „*“, представляващо неурегулиран поземлен имот № */бивш № */, в кв.*, по плана на * микрорайон на град Варна, при граници: имот *, север, запад, и юг-площадка на „*“.

Със Заповед № Р-344/12.11.2001 г. на Зам. Кмета на Община Варна било одобрено попълването на кадастралния план на * м.р. на град Варна за възстановения на ответника имот и същият бил попълнен под № *идентичен на № *.Със Заповед № Г-176/27.10.2003г. на Зам. Кмета на община Варна бил одобрен план за застрояване и регулация (ПУП - ПРЗ) за кв.* за УПИ № № *, *, *, *, *, * - *, *, *, *, *, *, *, *, *, *по плана на * м.р. на гр. Варна. Видно било от изготвеният ПУП - ПРЗ, за кв. * по плана на * м.р. на гр. Варна, че за ПИ № *идентичен с № *, бил обособен УПИ *.С решение № 58/18.01.2007г. по адм. дело № 327/2004г., влязло в законна сила на 18.08.2007г. била отменена посочената по - горе заповед само в частта за имот УПИ *, който бил оставен в старата си конфигурация по попълването. По отношение на останалите УПИ, в това число и УПИ *- * - в който имот, съгласно изработения и одобрен ПУП - ПРЗ бил включен част от имота на ищеца с площ от 477 кв.м., Заповед № Г-176/27.10.2003г. на Зам. Кмета на община Варна за одобрен ПУП - ПРЗ за кв.*по плана на * м.р. на гр. Варна била влязла в законна сила и по отношение на УПИ *- *, ПУП - ПРЗ бил приложен. За частта от имота на ищеца с площ от477 кв.м. включена в УПИ № * - * не била проведена процедура по уреждане на регулационни сметки.Към онзи момент, твърди ищецът, било заведено и гр. дело № 4093 по описа за 2007 на Районен съд Варна срещу П.Н.Д. от „И.“ ЕООД.

Към момента на окончателното решаване на спора между цитираните страни и влизане в сила на съдебното решение № 2234/09.07.2009 г. на 08.04.2011 г. постановено по същото дело, ПУП - ПРЗ за кв. * по плана на * м.р. на гр. Варна,сочи ищецът, бил влязъл в законна сила по отношение на УПИ - * - *, идентичен с ПИ * по Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, и бил приложен, което било видно от Заповед № Г-176/27.10.2003г. на Зам. Кмета на община Варна за одобрен ПУП - ПРЗ за кв.* по плана на * м.р. на гр. Варна.

Сочи се още, че лицата Е. Н.и А. Н. купили поземлен имот № *, с площ от 990 кв. метра с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № *. на нотариус А. Г.гр. Варна. Този имот граничел с възстановения имот на ищеца. С нотариален акт № *, том *, peг № *, дело № *г. на нотариус Д. Б. гр. Варна, вписан в Служба по вписванията акт № *, том *, дело № *г. Е. Н.и А. Н., твърди ищецът, продали на търговско дружество „*“ ООД с ЕИК *, представлявано от А. Н., УПИ № * - * с площ от 853 кв.м., находящ се в гр. Варна местност „*“ по плана на * м.р. на гр. Варна, при граници: УПИ * - *, улица по регулация, УПИ *, *. Продаденият имот - УПИ № * - * ,сочи ищецът, че не бил идентичен с поземлен имот № *, по посоченият нотариален акт № * г. Съгласно графичната част на Заповед № 064 от 15.11.2007г. на Зам. Кмета на Община Варна, издадена на основание чл. 44 ал.1 и ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл. 16 от ЗУТ и въз основа на Заповед № Г-176/27.10.2003г. на Зам. Кмета на община Варна, по силата на която се определяло и одобрявало урегулирането на ПИ № *=* (стар), целият с площ от 990 кв.м. по плана на местност „*“ в УПИ * - * кв.* с площ от 853 кв.м., при граници УПИ *, улица по регулация УПИ *, *, било видно, че в новосформирания имот УПИ * - * влизали: само 226 кв.м. от ПИ *; * кв.м. от ПИ *; 82 кв.м. от ПИ *и 30 кв.м. от ПИ *и за собственици били вписани Е.и А. Н.и.С изготвяне на ПУП - ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ, имотите получили нови граници и местоположение и както ставало ясно от изложеното по-горе в исковата молба, изготвеният ПУП - ПРЗ от 2003 г. бил приложен по отношение на УПИ - * - *, идентичен с ПИ *.

Твърди се още,че през 2009г., П.Н.Д. завел иск на основание чл. 108 от ЗС срещу търговско дружество „*“ ООД с ЕИК: *, представлявано от А. Н. и срещу Е.и А. Н.и за предаване на владението върху реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ *, находящ се в гр. Варна, включен в УПИ № * - *, находящ се в гр. Варна местност „*“ по плана на * м.р. на гр. Варна.В хода на гр. дело № 12906/2009г.по описа на ВРС, било установено, че реституираната част от имот № * с площ от 1550 кв.м. била попълнена в КП като имот пл. № *, попадащ изцяло в границите на стар имот № *, както и че реалната част от 477 кв.м., описана като част от УПИ * -* в кв. * по плана на * м.р., представлява част от имотите описани в нотариалните актове № *г. и нот. акт № *г., както и част от отчуждените със заповед № 324/12.02.1970г. на председателя на ГНС - Варна и оценителни протоколи № 79/17.11.1971г. и № 15/10.03.1971г., и част от имота възстановен с решението по гр. дело № 212А/1993г. на ВОС, попълнен в КП на * м.р. на гр. Варна със заповед № Р - 344/12.11.2001г., като имот № *бил идентичен с № *.

Сочи се още, че с Решение № 3923/24.11.2010г. по гр. дело № 12906/2009г. ВРС осъдил Е. Н.и А. Н. да предадат на ищеца П.Н.Д. владението върху РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 477 кв.м. от ПИ *, находящ се в гр. Варна местност „*“ включен в УПИ - * - * в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ - * - *, както същата била защрихована в син цвят на скицата на л.96 от делото, неразделна част от съдебното решение на основание чл. 108 от ЗС.

На основание Определение № 632/11.12.2013г. по гр. дело № 4628/2013г. по описа на ВКС образувано по касационна жалба срещу решение № 448/12.03.2013г. по в.гр.дело № 117/2013г. на ВОС, с което било потвърдено Решение № 3923/24.11.2010г. по гражданско дело 12906/2009г. на Районен съд - Варна, бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2014г., с който лицата Е.и А. Н.и били осъдени да предадат на П.Н.Д. владението върху реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ *, находящ се в гр. Варна местност „*“ включен в УПИ - * -* в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ - * - *, на основание чл. 108 от ЗС.

С оглед гореизложеното, ищецът обобщава, че бил признат за собственик на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ *, находящ се в гр. Варна местност „*“ включен в УПИ - * -* в кв. * по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ - * - *, на основание чл. 108 от ЗС и съгласно приложен ПУП - ПРЗ за кв. * на * м.р. на гр. Варна.

На основание влязлото в сила съдебно решение Решение № 3923/24.11.2010г. по гражданско дело 12906/2009г. на Районен съд - Варна, вписано в Служба по вписванията - гр. Варна под № *, том *, вх. № * от *. и съгласно заявление с вх. № 01-100521-19.05.2014г. за изменение на КК на гр. Варна, признатата за собствена на П.Н.Д., реална част от ПИ * ,сочи ищецът била отразена в Кадастралната карта на гр. Варна, като имот ПИ *.

С оглед на всичко гореизложено,според ищеца се достигало до следният извод : част от ПИ № *бил идентичен с част № *, и същият попадал и бил идентичен с част от новообразувания * - *, идентичен с част от ПИ * по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с ПИ *.С молба с вх. № 14408 от 21.10.2015г. било образувано изпълнително дело № 560/2015г. по описа на ЧСИ С. К. Д., с която на основание чл. * от ГПК, ищецът поискал да бъде въведен във владение на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ *, находящ се в гр. Варна местност „*“ включен в УПИ - * - * в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ - * - *, на основание чл. 108 от ЗС и съгласно приложен ПУП - ПРЗ за кв. *на * м.р. на гр. Варна, идентичен на ПИ *. Съгласно Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 09.02.2016г. ЧСИ С. Д., в присъствие и на вещо лице  въвела П.Н.Д. във владение на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ *, находящ се в гр. Варна местност „ *“ включен в УПИ - * - * в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ - * - *, на основание чл. 108 от ЗС и съгласно приложен ПУП - ПРЗ за кв. * на * м.р. на гр. Варна, идентичен на ПИ *.В хода на осъществяване на въвода, заявява в исковата си молба ищецът било установено, че имота всъщност се ползвал от ответника по настоящия иск. Последният именно осъществявал и осъществява, според ищеца, фактическа власт върху процесния имот без основание, като го ползвал за складиране на негови вещи: строителни и други материали. След извършване на въвод във владение на ищеца,пояснява ищецът в исковата си молба от своя страна ответното дружество - „И.“ ЕООД ЕИК * заведело владелчески иск срещу ищеца П.Д. за предаване на владение на ПИ с идентификатор *.

С решение по гр. дело № 7809/2016г. на ВРС, състав на Варненски районен съд отхвърлил предявеният иск от „И.“ ЕООД, ЕИК * за предаване на владението от П.Н.Д. върху ПИ с идентификатор *.

Същото решение било потвърдено и на последващите две инстанции, като с Определение по ч.гр.дело № 2341/2018 г. на I - во отделение на гражданска колегия при ВКС, влязло в законна сила на 09.07.2018г. на състав на ВКС, се потвърждавало Определение по гр. дело № 3911/2017г., с което се оставяла без разглеждане касационната жалба подадена от „И.“ ЕООД, ЕИК: * срещу Решение на ВОС, и оставено в сила окончателно решението на ВРС по гр.дело 7809/2016г.

Посочено е още в исковата молба, че ответното дружество „И.“ ЕООД ЕИК * в исковата си молба по гр. дело 7809/2016г. на ВРС, признавало нееднократно, че ползвало, и продължава да ползва включително и към момента недвижим имот с идентификатор *, който имот бил собствен на ищеца П.Н.Д., още от 1993г. независимо от факта, че процесният имот всъщност бил собственост на други трети в настоящият спор, лица.Според ищеца от представените с исковата молба документи, било видно, поземлен имот с идентификатор * е негова собственост.

Ответникът в настоящото производство „И.“ ЕООД, с покупко-продажба или на друго правно основание ползвал съседни на парцела на ищеца имоти и към настоящият момент ползвал непрекъснато, по твърдения и на дружеството от 1993 г., описания в приложените към исковата молба нотариални актове и други документи, парцел на ищеца неправомерно без разрешение, без позволение на ищеца, дори напротив - след неговото изрично противопоставяне. Имотът се използвал постоянно от ответника, като част от неговата техническа и складова база, дружеството използвало поземления имот дори и като част от свой имот.

Независимо от факта, че ищецът бил въведен във владение по документи и че преди въвеждането във владение на ищеца, имота бил собственост на трети за настоящият спор лица, дори и тогава,твърди ищецът, ответното дружество ползвало имота на ищеца, което било видно и от твърденията на същото дружество в исковата молба по гр. дело 7809/2016г. на ВРС, както и от протокола за принудително отнемане на недвижим имот от 09.02.2016г. на ЧСИ С. Д..Отново е подчертано, че ищецът е собственик на описания по - горе недвижим имот, а ответникът ползвал фактически без наличие на правно основание имота на ищеца, поради което и размера на вредата следвало да се изчисли на база сумата, с която собственикът обеднял, тъй като не бил реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - т.е. наемната цена на този функционален тип имоти /в който смисъл ищецът цитира Решение № 131 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г., I т. о., ТК и др./С оглед всичко гореизложено ищецът твърди, че за него е налице правен интерес за предявяване на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като се спира на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, съгласно който всеки, обогатил се без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Ответникът по делото, сочи ищецът – не бил владелец, а държател и нямал право да ползва описания по - горе поземлен имот. Именно поради това, следвало да се предяви искова молба от ищеца, в качеството му на собственик, с която да претендира заплащане на обезщетение за ползване на описания по - горе недвижим имот от ответника - несобственик и при липса на основание - т.е. налице било извъндоговорно облигационно отношение.С оглед горното за ищеца бил налице правен интерес от претендиране на обезщетение за ползването на описания по - горе парцел, като размера на претендираното обезщетение следвало да бъде определено на сума в размер на 400 лева месечно, за ползване без правно основание на поземления имот, или сума в общ размер на 24 000 лева за период от 01.10.2013 година до момента на подаване на исковата молба на основание чл. 59 от ЗЗД ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.По тези съображения ищецът счита, че били налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати дължимата сума в размер на 24 000 лева, за ползване на собственият на ищеца недвижим имот, представляващ част от ПИ № *е идентичен с част № * - идентичен с част от новообразувания * - *, идентичен с част от ПИ * по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с ПИ *.

Обективирано е ИСКАНЕ ВРС да осъди ответното дружество „И.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, представлявано от М. Б. Г.и П. ГV С., в качеството им на управители ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Д., ЕГН:**********,***, СУМА в общ размер на 24000 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собственият на ищеца недвижим имот с кадастрален идентификатор *, представляващ част от ПИ № *- идентичен с част № * - идентичен с част от новообразувания * - *, идентичен с част от ПИ * по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-б4/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с ПИ *, съставляваща 60 месечни наемни вноски за периода от 01.10.2013г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адвокат Г.Б.А. *** изразява следното становище по предявения иск:

На първо място ответната страна твърди, че искът е недопустим. Твърдението за недопустимост на производството по делото, според ответната страна било обусловено от това, че искът се основава на твърдения на ищеца за негово право на собственост, преклудирани с влизане в сила на 08.04.2011 г. на решение, постановено по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС - 34-ти състав, с което било прието за установено между ответното дружество и ищеца, че „И.“ ЕООД е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ *, кв. * по плана на * м.р. на гр. Варна с площ 1500 кв. метра, при граници на имота: от три страни площадка на „И.“ ЕООД.

Това решение „умишлено“ не било представено от ищеца и въпреки, че се споменавало в исковата молба, не било приложено към нея.

Твърденията за право на собственост, основани на наведените в исковата молба факти, според ответното дружество са преклудирани, тъй като, видно било от датата на влизане в сила на решението между страните, предхождали това решение. Ето защо, се желае след като РС Варна съобрази, че решението било постановено по положителен установителен иск на ответното дружество срещу ищеца, който в това минало производство бил ответник, да констатира извода за настъпила преклузия а от там и произтичащата от нея недопустимост на иска. За извеждане на извода за недопустимост на иска, според ответното дружество било достатъчно да се съпостави предметът и датата на влизане в сила на решението по иска за собственост на „*” ООД срещу ищеца с датата, на която ищецът твърди, че са се били осъществили фактите, на които основавал сега твърденията си за негово право на собственост, с това и правния му интерес от предявяване на иска за обезщетение. Именно ответникът в даден процес ,подчертава ответната страна, е този, който следва да изчерпи всичките си налични възражения срещу предявен иск /в случай на иск за собственост всичките си възражения срещу твърденията на ищеца за собствените му права, в това число и всички основания, на които ответникът смята, че е придобил право на собственост върху същия имот или вещ, което изключва това на ищеца/. Тази необходимост за ответника произтичала, не от нещо друго, а от това, че при уважаване на предявения срещу него иск повдигане от негова страна на правен спор относно отреченото с решението негово право /или с предмет на спора право, което е производно на отреченото с решението право/, независимо от основанието, на което се твърди, че това право е възникнало, било недопустимо съгласно с разпоредбата на чл. 299 ГПК, тъй като разглеждането на такива искове по същество щяло да означава винаги и по дефиниция недопустимо преразглеждане на вече разрешен със сила на пресъдено нещо спор. Ето защо, обобщава ответната страна „пространните твърдения за право на собственост на ищеца, произтичащо от реституция на имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др., произтичащо, съответно, от проведени преди реституцията отчуждения и свързаните с това твърдения на ищеца за: наследяване; договор за дарение; заповеди за одобряване на планове за регулации“, независимо дали по същество можели да бъдат отнесени към основанията, на които поначало можело да се придобива собственост, били преклудирани, а искът е недопустим. Или, за обезпечаване на правилната преценка на съда относно допустимостта на иска следвало да се установи единствено идентичността между:имота - предмет на решението по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС - 34-ти състав, с което било прието за установено между ответното дружество и ищеца, че „И.“ ЕООД е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ *, кв. *по плана на * м.р. на гр. Варна с площ 1500 кв. метра, при граници на имота: от три страни площадка на „И.“ ЕООД,от една страна и имота на ищеца по исковата молба с идентификацията му действащата кадастрална карта на гр. Варна, а именно ПИ с идентификатор *. Тази идентичност, впрочем, изглеждало че не се оспорвала от ищеца с оглед на това, че сам изложил обстоятелствата относно влязлото в сила решение между страните - нещо, което нямало да стори, ако смятал, че имотът по съдебното решение е различен от този, за ползването на който сега се претендирало обезщетението в размер на 24 000 лв.

Наред с горното, предявяването от страна на ищеца на иск за собственост към трети лица по отношение на имота, за който ответното дружество било признато за собственик - именно спрямо ищеца, дефинитивно не съставлявало каквото и да било основание за собственост на ищеца, което да се било осъществило след като влязло в сила решението между страните, постановено по положителен установителен иск за собственост.Нещо повече, подчертава ответното дружество: Ищецът сега изтъквал, че бил признат за собственик спрямо посочените трети лица с влязло в сила решение, постановено по негов иск срещу тези лица, в което ищецът бил основал правото си на собственост на същите факти, въз основа на които правото му на собственост било отречено преди това с влязлото в сила решение, постановено по положителния установителен иск на „И.“.

Това също не било ново основание за собственост, тъкмо напротив. След като трети лица не били собственици на имота съгласно постановеното по иска на ищеца срещу тях решение, а в същото време собственик на имота бил ответното дружество, съгласно с решението, постановено по неговия иск срещу ищеца, то тогава еднозначният извод бил същият като този, който следвал от постановеното между настоящите страни решение. Логическото разрешение на тази задача не изисквало, според ответника, дори професионално правно мислене. Още повече, че нищо не произтичало за „И.“ ЕООД от факта, че ищецът бил предявил иск срещу трети лица. Това осъдително решение по иска на ищеца за собственост срещу третите лица не означавало нищо за ответната страна - нито по отношение на правата на ищеца върху имота, нито по отношение на това дали ответникът владял имота. Последното, впрочем, не било установявано никога, поради което този ответник по иска за собственост на ищеца относно владението бил с мнима легитимация - факт, който несъмнено се потвърждавал от данните по протокола за въвод, с който съдебният изпълнител въвел ищеца в имота, без да намери в същия имот длъжника и без никакви указания кого въобще е намерил в имота, че да го отстрани.Или, в исковата молба не се намирали основания за право на собственост на ищеца, които да могат да се определят като нови спрямо датата, на която настъпила за него преклузията по чл. 299 ГПК, произтичаща от постановеното между страните решение по иска за собственост на ответника.

Накрая, пояснява ответната страна, в исковата молба не се намирало нето едно обстоятелство, на което да се основавало „голословното твърдение на ищеца“, че ответникът не владеел, а държал имота.Не се намирали и твърдения на какво се основавал искът по чл. 59 ЗЗД относно периода преди въвода на ищеца в имота. Преди този период претенцията на ищеца, ако искът му за собственост бил насочен срещу действително легитимиран като владелец на имота ответник, то според ответната страна, искът на ищеца следвало да е насочен срещу ответниците по неговия иск, тъй като по неговите собствени твърдения, те именно владели имота до въвода от съдебния изпълнител. Това несъответствие само потвърждавало, че ищецът водил процес срещу мними ответници, без всякакъв ефект за ответната страна.Накрая,извежда извод ответната страна, не било случайно това, че ищецът не представял решението по иска на ответното дружество срещу ищеца, тъй като именно от това решение произтичал и пряк извод за недопустимост на иска. Във връзка с твърденията, че последователно за имота влизали в сила регулационни планове и неясните твърдения, които свързвали тези планове със загуба на собственост от страна на ответното дружество или с наличие на права на ищеца върху имота въпреки влязлото в сила решение, с което ответното дружество било признато за собственик на имота, трябвало да се каже само, че откакто бил в сила ЗУТ и директното отчуждително действие на дворищно - регулационните планове по ЗТСУ /отм./ отпаднало, тези планове поначало не можели да произведат действие по отношение на смяна на собствеността. В случая, наред с това, след като по силата на влязлото в сила решение между страните ответното дружество било признато за собственик на реституирания в полза на ищеца имот, то каквото и действие да били произвели или да не били произвели последователно регулационните планове по отношение на този имот, то това действие било нестъпило единствено за собственика на регулирания имот. А този собственик, сочи ясно ответната страна в отговора си било именно ответното дружество „И.“ ЕООД, като по това не можело и да има допустим спор с оглед на влязлото в сила решение между страните, като при това било установено по силата на решението по предявени иск от ищеца към трето лице, че собственик не било и третото лице, оказало се осъдено от ищеца. Това положение, обаче, не прибавяло нищо към основанията, на които ищецът твърдял, че бил собственик на имота. Тъкмо затова, а не „поради пропуск“, твърди ответната страна - съдебното решение, постановено по иска на ответника срещу ищеца, не било представено от него с исковата молба, „може би с надеждата за пропуск в тази насока и от страна на ответника“. Този факт ответникът намира за „добър пример за недобросъвестност на страна в гражданския процес, за щастие очевидна и поради това без особен изглед да доведе до преследваните от ищеца недопустими неблагоприятни последици“ за ответната страна.Искането на ответната страна в съответствие с изложеното на първо място в отговора на искова молба е след като ВРС направи направите извод за недопустимост на иска, да прекрати производството по настоящото дело и да присъдите на ответното дружество направените по делото разноски.2. В условията на евентуалност ответната страна изразява становище за не основателност на иска,респ. желае ВРС за отхвърли иска ведно с присъждане на разноските сторени от ответната страна. В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба за недопустимост на иска и в условията на евентуалност неоснователност на иска ответната страна е направила доказателствени искания.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 04.10.2019 год.ищецът не се явява,представляван от адв.Г. желае ВРС да уважи предявения иск и в негова полза да бъдат присъдени разноските по делото,като обективира искане за предоставяне на срок за писмена защита .

В същото съдебно заседание адвокат А. в качеството му на процесуален представител на ответното дружество моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.Преди това ,обаче, адв.А. желае ВРС да разгледа повдигнатия въпрос за недопустимостта на иска и ако ВРС приеме, че искът е недопустим – производството по делото да бъде прекратено, защото според процесуалния представител на ответното дружество липсвала активна процесуална легитимация на ищеца, за да предяви настоящия иск. Искането за прекратяване на производството ответната страна поддържа , тъй като адв.А. счита, че не е установена активната легитимация на ищеца, за да предяви настоящия иск. Въпреки това, тъй като той бил причина за завеждане на делото,поради което следвало да бъде осъден да заплати направените по делото разноски съобразно представения списък.В условията на евентуалност, адв.А., желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. По същество становището на ответната страна е ,че са доказали, че с влязло в сила Решение по положителен установителен иск са установили, че имот *бил включен в активите на „И.” ЕООД, мероприятието, предвидено в него, било изпълнено и следователно П.Н.Д. не се явявал собственик на въпросния недвижим имот, защото било доказано обратното по предвидения в закона ред. Настоящият иск представлявал „откровена злоупотреба с право“, защото всъщност ищецът се опитвал да заобиколи преклудиращата сила на пресъдено нещо и действието на съдебното Решение, предвидено в чл. 299 от ГПК.Какво се установявало, според адвокат А. , цитат от изложението на адв.А. : „Осъдил г-н П.Н.Д. третото неучастващо в настоящото производство лице да му предаде някакъв имот, въвел се е неизвестно къде и неизвестно кога във въпросния недвижим имот, нито е установено къде се намира, нито кой го е владял и това е доказано абсолютно в официалния документ, представляващ протокол за въвод във владение, озаглавен по малко по-различен начин – протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 09.02.2016 г., но този протокол не посочва нито във владението на кого се е намирал имотът, тъй като съдебният изпълнител е бил длъжен да изпълни представеното му изпълняемо основание, а е въвел П.Н.Д. срещу блокчета и бордюри, не срещу доверителя ми, така че неговото владение никога не е било прекъсвано „ (край на цитата).На следващо място, твърди адв.А., че по делото се доказало по несъмнен и категоричен начин, съобразно заключенията на приетото в настоящото съдебно заседание на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че имот *по строително-регулационния план, *, *, *, * и УПИ *-* включват различни части от собствения на  „И. „ ЕООД имот *по Кадастралната карта от 1957 г., така че след като било  доказано по несъмнен и категоричен начин правото на собственост на ответника, искът за заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД следвало да бъде изцяло отхвърлен, тъй като не била доказана активната легитимация на ищеца.Обективирано е отново искане за присъждане на разноските по делото и срок за писмени бележки –поне 5 дни след представяне на писмените бележки от ищеца.

Съдът е уважил исканията и на двете страни по делото за представяне на писмени бележки по делото,като им е предоставил достатъчен срок.По делото ,на 18.10.2019 г. е депозирана писмена защита само от ищеца, чрез адв. Хр.Г. – Д., но не и от ответното дружество .

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 6.7.2016г., във ВРС е била депозирана искова молба от  „И. “ ЕООД ЕИК * против П.Н.Д. ЕГН **********, по която е образувано гражданско дело №
7809 от 2016г.по описа на ВРС, ХVII – ти състав. Цитираното първоинстанционно дело ведно с приложените към същото въззивно и касационно дела е приобщено като част от писмените доказателства по настоящото дело. От материалите по гр.дело № 7809/2016 г. се установява, че ВРС с Решение № 563/15.2.2017г., постановено по цитираното дело е отхвърлил предявеният от „И.” ЕООД ****, представлявано от Управителя Б. Н., със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.Б.А. ***, иск за предаване на владение върху ПИ с идентификатор * на осн. чл.75 от ЗС във вр. с чл.358 от ГПК, против П.Н. Д.с ЕГН-********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН ./  159-161 /С Решение № 881/ 6.6.2017г. ,постановено по Гражданско дело 805/2017 по описа на въззивния Окръжен съд Варна първоинстанционното Решение е било оставено в сила . /л.30- 33 от въззивното дело/.Срещу така постановеното въззивно Решение е била подадена касационна жалба от „И. „ ЕООД заведена във ВОС на 17.7.2017 г., по която е било образувано гр.д. № 3911/2017г. по описа на ВКС. Видно от цитираното касационно дело, с Определение № 237/3.5.2018 г., ВКС, Второ Г.О., ГК с докладчик съдията Пламен Стоев е оставил без разглеждане касационната жалба на „И. „ ЕООД, ***, срещу въззивно Решение № 881 / 6.6.2017 г. постановено по в.гр.д.№ 805/2017 г. на Окръжен съд Варна, втори състав./ л.38,39 от касационното дело /.

Срещу така постановеното Определение на ВКС е била подадена Частна касационна жалба , заведена във ВКС с номер 5185/23.5.2018г. от „И.„ ЕООД и образувано частно гр.дело № 2341/2018 г. по описа на ВКС. С Определение № 125/09.07.2018г.ВКС, Първо гражданско отделение,ГК,с докладчик съдията Маргарита Соколова потвърждава Определение № 237/3.5.2018 г. по гр.д. № 3911/ 2017г. по описа на ВКС на РБ , II-ро г.о. Определението от 9.7.2018 г. на ВКС е последния съдебен акт постановен по исковата молба на „И.„ ЕООД и спорът по гр. дело 7809/2016 г.е решен окончателно.

Решението по цитираното гражданско дело се ползва със СПН спрямо страните по настоящия спор – страни и по предходния спор от 2016г., като настоящият съдебен състав съобразява квалификацията на иска,разгледан от РС Варна по предходния спор и още : фактът че сред кориците на първоинстанционното дело от 2016 г. са приложени и преписи на други съдебни актове ,постановени по предходни дела и СПН на тези решения .

Видно от л.13 – ти - л. 16-ти (от гр.дело 7809/2016 )– с Решение № 2234/9.7.2009 г. , ВРС, 34 –ти състав, по гр.дело № 4093/2007 г. по описа на ВРС  е приел за установено по отношение на ответника П.Д. ,че ищецът „И.“ ЕООД е собственик на недвижими имот,находящ се в гр. Варна и съставляващ ПИ *, кв.* , по плана на * – ти м.р. на гр.Варна с площ от 1500 кв.м. , при граници / от три страни площадка на И.ЕООД,придобит на основание чл.17 а ЗППДОбП / отм.–,на основание чл.97 ,ал.1 ГПК / отм./ .

С Решение № 519/22.4.2019 г. ОС Варна по в.гр.д. № 1706/2009 г. (л.17-22 от същото дело ) е оставил в сила Решение №  2234 на ВРС ХХХIV –ти състав постановено на 9.07.2009 г. по гр.дело № 4093/2007 г. В последствие е постановено Определение № 229/8.4.2011 г. от ВКС,Т.К.,Второ т.о. , по т.д.№ 760/2010 г. с докладчик съдията Мария Славчева– (л.23 – 24 от същото дело ) с което не е допуснато до касационното обжалване въззивното Решение на ОС Варна, респективно Решение № 2234/9.7.2009 г., постановено от ВРС, 34 –ти състав, по гр.дело № 4093/2007 г. по описа на ВРС е влязло в сила между страните по спора на дата 8.4.2011 г.Т.е. ответната страна по настоящия спор и ищец по спора от 2007г. е призната на основание чл. 97 ГПК отменен за собственик на имот ПИ *, кв.2, по плана на 26 – ти м.р. на гр.Варна с площ от 1500 кв.м., при граници / от три страни площадка на „И.“ ЕООД, придобит на основание чл.17 а ЗППДОбП.

Пряко свързани с предмета на доказване по настоящия иск са и други постановени решения,приложени като заверени за вярност с оригинала копия по гр.дело № 7809/2016 г.

Видно от л. 35- 33 от същото дело с Решение №3923/24.11.2010 г. РС Варна, ХХI –ви състав е осъдил А. Н. Н., ЕГН **********  и Е.И. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, да предадат на П.Н.Д., ЕГН ********** *** владението върху РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 477 кв.м. от ПИ с ид. *, находящ се в гр. Варна, м.”*”, включен в УПИ *-* в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ №*, улица по регулация и останалата част от УПИ *-*, както същата е защрихована в син цвят на скицата на л.96 от делото, на основание чл. 108 от ЗС.Със същото Решение е прието за установено по отношение на ответника „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. Н. Н., че ищецът П.Н.Д., ЕГН ********** *** е собственик на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ с ид. *, находящ се в гр. Варна, м.”*”, включен в УПИ *-* в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ №*, улица по регулация и останалата част от УПИ *-*, както същата е защрихована в син цвят на скицата на л.96 от делото, като ОТХВЪРЕН иска на П.Н.Д., ЕГН ********** *** срещу „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. Н. Н. за предаване владението върху реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ с ид. *, находящ се в гр. Варна, м.”*”, включен в УПИ *-* в кв.* по плана на * микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ №*, улица по регулация и останалата част от УПИ *-*, както същата е защрихована в син цвят на скицата на л.96 от делото, на основание чл. 108 от ЗС.

С решение № 476/15.4.2011 г. ОС Варна, VIII – ми състав по в.гр.д. №  209/2011 г.е обезсилил първоинстанционното Решение на ВРС по гр. дело № 12906/2009г./ л.39 -41/.

С Решение № 328/12  от 9.1.2013 г. ВКС, Първо г.о. , ГК с докладчик съдията Дияна Ценева по гр.д.№ 756/2011 г. по описа на ВКС Е ОТМЕНИЛ Решение № 476/15.4.2011 г. на ВОС по гр.д. № 209/2011 г.и върнал делото на друг състав на въззивния съд./ /л.39 - 43 /.

С Решение № 448/12.3.2013 год., постановено по в.гр.д. № 117/2013 г. ОС Варна /л.44 -45/ е потвърдил РЕШЕНИЕ № 3923/24.11.2010 г.,  постановено по гр.дело № 12906/09 по описа на ВРС ,21 –ви с-в, с което А.и Е.Н.са осъдени да предадат на П.Н.Д. владението върху реална част с площ от 477 кв.м.- , от ПИ с идентификатор *, находящ се в местност * , включен в УПИ * – * в кв.*, по плана на * –ти микрорайон на гр.Варна, при граници на претендиралата част :ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ * -*  и е прието за установено по отношение на * ООД, че Д. е собственик на процесната реална част .

Изрично е посочено в диспозитива на въззивното Решените,че в останалата част Решението е влязло в сила .

Относими към спора са приложените по вече цитираното на няколко пъти гр.дело № 7809/2016 г. и други съдебни актове а именно :

От приложеното на л. 91 – 92 заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 58/ 18.1.2007г. постановено от Административен съд Варна по адм.дело № 327/2004г., / образувано по Жалба на П.Д. против Заповед №  Г -176 /27.10.2003 г. издадена от Зам. Кмета на Община Варна – административен съд е отменил оспорената заповед с която на основание чл.134, ал.1 и ал.2 ЗУТ , предписание №  0058/12.2.2003 г. на Главния архитект , във вр.с чл.129, ал.2 ЗУТ е бил одобрен план за регулация и застрояване  / ПРЗ / В ЧАСТТА за имот  УПИ * – *, кв. 2 ,* –ти  микро район и преписката  е върната  на административния орган за ново разглеждане  в отменената част.От л. 92-ри се установява, че решението е влязло в сила на 18.8.2007г.

Представено по делото е и приложено нта л. 121 –ви и влязло в сила Решение на ОС Варна по друг, предявен от същия ищец против същия ответник иск с идентична правна квалификация чл.59 ЗЗД, като Решението и по този спор следва да бъде съобразено от ВРС както досежно СПН , така и касателно допустимостта на иска.От цитираното Решение се установява и изяснява, че

На 21.07. 2011 г. Окръжен съд Варна е постановил Решение по гр.дело № *7 по описа за 2006 г. на ОС Варна по предявена от П. Д.на дата 06.07.2006 г. искова молба против И. ЕООД.

От диспозитива на Решението е видно, че ОС Варна е отхвърлил иска предявен от П.Д. срещу И. ЕООД ***, ЕИК * за заплащане на сумата 38667 /тридесет и осем хиляди и шестотин и шестдесет и седем/ лв., претендирана като обезщетение за ползата, от която ищецът е бил лишен вследствие упражняваното от ответника владение върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. *, представляващ място с площ от 1550 кв. м, съставляващо имот пл. № *, кв. * по плана на *-ти микрорайон на гр. Варна за периода от 10.04.2001 г. до 30.06.2004 г., на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяването на иска – 06.07.2006 г. до окончателното й изплащане.При сравнение на диспозитива на цитирания съдебен акт с предмета на настоящия спор ще се установи, че с Исковата молба предявена във ВРС на 3.10.2018 г.ищецът търси обезщетение не за периода включен в предметните предели на гр.дело № *7/2006г. а за различен, последващ – от дата 1.10.2013г. – до 1.10.2018 г. поради което се налага и извода, че само на това основание предявения иск по чл. 59 ЗЗД макар и между същите страни се явява допустим, т.к. касае последващ исков период .

Също така следва да бъде съобразено и Определение № 632 11.12.2013г. на ВКС, Първо г.о., постановено по дело № 4628/13 /л.41-43/.

Цитирания акт на ВКС е постановен в производство по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК по касационни жалби срещу решение № 448 от 12.03.2013 г. по в.гр.д.№ 117 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 3923 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 12906 от 2009 г. на Варненския районен съд, 21-ви състав за уважаване на предявените от П.Д. искове с правно основание чл.108 от ЗС и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за собственост върху следния недвижим имот: реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г., находяща се в гр.Варна м.”*”, включена в УПИ *-* в кв.* по плана на * микрорайон на гр.Варна, при граници на претендираната част: ПИ № *, улица по регулация и останалата част от УПИ *-*, защрихована със син цвят на скицата, намираща се на лист 96 от делото на РС-Варна и представляваща неразделна част от решението.

От подробните мотиви на ВКС в цитираното Определение, ВРС следва да съобрази препращането към вече установеното от въззивния съд, че ответниците А. и Е. Н.са придобили по силата на нотариален акт № * от * г. съседния имот: имот с пл.№ * /стар/, идентичен с имот с пл.№ * с площ от 990 кв.м., който е послужил като основа за образуване на УПИ *-* с площ от 853 кв.м. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че процесната част е била включена в границите на парцел УПИ *-* по силата на заповед № Г-176 от 27.10.2003 г. и заповед № 64 от 15.11.2007 г.

По отношение на първата заповед е прието, че тя не е била приложена, не е влязла в сила за двата съседни имота, а по отношение на заповед № 64 от 15.11.2007 г. е прието, че тя няма отчуждително действие, тъй като при действието на ЗУТ такова действие имат само заповедите по чл.16 от ЗУТ, а по същество тази заповед не е заповед по чл.16 от ЗУТ /чл.16 от ЗУТ намира приложение само при уреждане на отношенията между собственици и общината, а когато се прехвърля собственост от едно физическо лице на друго, а не на общината, това не може да стане по реда на чл.16, ал.5 от ЗУТ, а с договор между тях по реда на чл.17, ал.1 от ЗУТ/.

На второ място ВКС е подчертал, че практиката не е променяна, обективирана още в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, според което при действието на ЗУТ прехвърлянето на част от имот - собственост на физическо лице към съседен имот- собственост на друго физическо лице става само по съгласие между собствениците на двата имота и заповедите за одобрение на подробен устройствен план, предвиждащ отчуждаване на част от имот, имат пряко отчуждително действие само в хипотезата на чл.16 от ЗУТ - при отчуждаване на част от имот в полза на общината за изграждане на обекти на социалната инфраструктура- публична собственост, на зелените площи, обединени в зЕ.система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.По настоящото дело/т.е. делото отнесено до ВКС/ е записано в мотивите на цитираното Определение, че не се касае до владение въз основа на невлязла в сила регулация, а до владение върху имот въз основа на влязъл в сила план за регулация и застрояване от 2003 г., който обаче няма пряко отчуждително действие за частта от имота на ищеца, която с този план е била придадена по регулация към имота на ответниците - тоест не представлява годно правно основание за придобиване на собствеността по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

В обобщение, с влизане в сила на Решението по гр.дело № 12906 от 2009 г. по описа на РС Варна е разрешен със СПН спорът относно правото на собственост върху 477 кв.м. реална част от имот № * целият с площ от 1500 кв.м., нанесен в КП през 2001 г. като имот №  */ л. 42/.

Т.е.налага се извод, че въз основа на реституция, ЗВОСНИ,ЗТСУ , ЗПИНМ е установено със СПН ,вярно спрямо ищеца и трети на спора лица, че ищецът е собственик на 477 кв.м. реална част от стар имот */по плана от 1957 г./,попълнен в КП пред 2011 г. като имот № *. В този смисъл са и основната и допълнителна СТЕ на в.л.Р.П. .

Установено по делото е , че Въз основа на влязло в сила съдебно решение Решение № 3923/24.11.2010г. по гражданско дело 12906/2009г. на Районен съд - Варна, вписано в Служба по вписванията - гр. Варна под № *, том *, вх. № * от *г. и съгласно заявление с вх. № 01-100521-19.05.2014г. за изменение на КК на гр. Варна, признатата за собствена на П.Н.Д., реална част от ПИ * е отразена в Кадастралната карта на гр. Варна, като имот ПИ *, като този извод е направен от предходен съдебен състав при изследване на принадлежността на правото на  собственост на ищеца.

Така описаните влезли в сила съдебни актове, част от целия писмен доказателствен материал,  следва да бъде съпоставен със заключенията на вещото лице Р.П. по допуснатата основна и допълнителна съдебно технически експертизи.

На първо място следва да бъде посочено,че с основната СТЕ в.л. Р.П. дава отговори на поставените по съществото на спора основни въпроси а именно  : Идентични ли са имотът - предмет на Решението по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС, 34-ти състав, с което е прието за установено между ответното дружество и ищеца, че „И." ЕООД е собственик, на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ *, кв. * по плана на * м.р. на гр. Варна, с площ 1500 кв. м, при граници на имота: от три страни площадка на „И." ЕООД, от една страна и имотът на ищеца по исковата молба с идентификацията му действащата Кад. карта на гр. Варна, а именно ПИ с идентификатор *, при граници: *, *,*.

От обстоятелствената част на СТЕ се вижда, че за да даде отговори вещото лице е проверило следните книжа и документи : Кадастрален план на „Крайбрежието“ / „*" изготвен 1957г.; ИЗРП на *-ти микрорайон, гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-38/07.10.1992 г.;Заповед № Р-344/12.11.2001г. на Кмета на община Варна, за попълване на имот пл. № *; Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.Заключението на вещото лице по поставения въпрос /касаещ идентичността /е обосновано с препращане към вече цитиран влязъл в сила съдебен акт . Вещото лице сочи, че с Решение № 2234 по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС, 34-ти състав, вписано под № *, дело № **, peг. № *г. в СВ Варна, се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.Н.Д., ЕГН **********, че ищецът „И. И.„ ЕООД, peг. по ф.д. № 657/1993г. по описа на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ *, представлявано от П. Г. С. Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ ПИ №*, кв.* по плана на * м.р. на гр.Варна, с площ от 1500 кв.м., при граници: от три страни площадка на „И." ЕООД, придобит на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.

На второ място и вещото лице констатира, че със Заповед № Р-344/12.11.2001г. на Кмета на община Варна е попълнен кадастралния план на *-ти подрайон на гр. Варна за неурегулиран поземлен имот № *, идентичен на имот № * от КП на м. „*“ изготвен 1957г.Вещото лице е изготвило и необходимата комбинирана скица, върху сканирана основа на кадастралния план на *-ти подрайон на гр. Варна, с нанесен имот № *по Заповед № Р-344/12.11.2001 г. на Кмета на община Варна /зелени линии на скицата/ и имот с идентификатор * /червени линии/ от действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.

От същата комбинирана скица, заключава вещото лице, че е видно, че имотът - предмет на Решението по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС, 34-ти състав, съставляващ ПИ *, кв. * по плана на * м.р. на гр. Варна, с площ 1500 кв. м, обхваща част от ПИ с идентификатор *, като припокриващата се площ на двата имота е в размер на 459 кв.м. обозначени на скицата с червен щрих. Припокриването - частичната идентичност, сочи ясно вещото лице, че е установена по местонахождение, площ и графично изображение.

Освен основното заключение на вещото лице Р.П. по делото е допусната и допълнителна съдебно – техническа експертиза .

От заключението по допълнителната СТЕ се установява и изяснява още :

Вещото лице дава отговори на поставените от съда с протоколно определение ,допълнителни задачи, формулирани от  адв. Ж. в писмена молба от 28.06.2019г. Въпросите поставени в писмена молба от 28.06.2019г.на които допълнително инж. Р.П. дава отговор са както следва : Част от ПИ № *идентичен ли е с част от ПИ № *, като последният идентичен ли е с част от новообразуван УПИ *-*?   Имот ПИ * идентичен ли е с новообразуван новообразуван УПИ * - *?Имот ПИ * /новообразуван/ идентичен ли е с реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ *?Изрично е отправено и искането вещото лице да изготви комбинирана скица, на която да проследи част от ПИ № *идентичен ли е с част № *, и същият попада ли и идентичен ли е с част от новообразувания * *, като се проследи последния идентичен ли е с част от ПИ * по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, и част от който след промяната на кадастралната карта на гр. Варна, идентичен ли е с ПИ *.Изрично е заявено искането комбинираната скица да е изготвена и съобразена с предходен кадастрален план на гр. Варна, съобразена с влязъл в сила ПУП - ПРЗ, за кв.*, * м.р. на гр. Варна, както и съобразена с регистрите на кадастралната карта на гр. Варна, към момента на допускане на съдебно- техническата експертиза.

Видно от обстоятелствената част на ДОПЪЛНИТЕЛНАТА СТЕ , вещото лице е използвало следните документи за да обоснове отговора си : Кадастрален план на „Крайбрежието"/ „*“ изготвен 1957г. ;ИЗРП на *-ти микрорайон, гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-38/07.10.1992 г.;Заповед № Р-344/12.11.2001 г. на Кмета на община Варна, за попълване на имот пл. № *;Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК. ;представените по делото документи, проверка на действащите във времето кадастрални планове и кадастрална карта на Варна.

Заключенията на вещото лице по поставените въпроси са следните :

По т.1 от експертизата : Част от ПИ № *идентичен ли е с част от ПИ № *, като последният идентичен ли е с част от новообразуван УПИ *-*?В.л.Р.П. сочи, че със Заповед № Р-344/12.11.2001 г. е попълнен поземлен имот № *в кадастралния план на * - ти подрайон на гр. Варна, идентичен на имот № * от КП на м. „*“ изготвен 1957г. Във връзка с изработване на ПУП ПРЗ на *-ти подрайон е направено попълване, при което имотът получава нов номер - *.Със заповед № Г-176/27.10.2003г. на зам. Кмета на община Варна е одобрен план за регулация и застрояване, като част от имот № * се включва в отредения УПИ *-* от кв. 2.На комбинираната скица УПИ *-* е изчертан със сини линии и син надпис. Площта от имот №*(*) попадаща в УПИ *-* от кв. *е в размер на 513 кв.м., като на скицата е посочена с син щрих.;По т.2 от експертизата:Имот ПИ * идентичен ли е с новообразуван УПИ * - *? Заключението на в.л.Р.П. е ,че в кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., УПИ *-* от кв.* е нанесен като поземлен имот с идентификатор *.По т.З от експертизата обективираща искане за изготвяне на комбинирана скица вещото лице сочи, че е изготвило комбинирана скица на която : 1.със зелени линии и зелен надпис е посочен имот № * от КП на м. „*“ изготвен 1957г., идентичен на ПИ *по заповед № Р-344/2001г.2.със сини линии и син надпис е посочен имот УПИ *-* от кв. * на * м.р. на гр. Варна, идентичен на ПИ * по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.3.с червени линии, червен надпис е посочен ПИ * - процесният имот по действащата кадастрална карта.4.със син щрих е посочена припокриващата се площ на УПИ *-* от кв. * (ПИ *) с имоти №№: *, *и *.*.с червен щрих е посочена припокриващата се площ на ПИ * с имоти №№: *, *, *, УПИ *-* и ПИ*.

Т.е.от основното и допълнително заключение по допусната СТЕ , изготвени от в.л.Р.П. както словесно , така и графично може да се установи е ли е налице твърдяната от ищеца идентичност или не , респ. и какви са частите,техните площи и граници които се припокриват от първия план за процесния имот от 1957 г. насам .

По делото е допусната и експертиза, възложена на вещото лице Й.В., имаща отношение не към основателността на иска а към размера на предявения иск.От изготвеното от вещото лице Й.В. на дата 18.06.2019г.заключение е видно, че вещото лице инж.В. , в изпълнение на поставената задача се е запознало с материалите по делото и направило оглед на място ,необходимите справки относно наемни цени на недвижими имоти.Заключението на вещото лице е следното : Процесният имот, сочи инж.В., че се намира в Северната индустриална зона на Варна представлява поземлен имот № *, показан в скицата на лист 137 от делото. При направения оглед на място, вещото лице сочи,че е установило, че процесният имот няма реални, материализирани граници от северна и източна страна, попада изцяло в стопански двор на „И.“ ЕООД.Районът, в който попадал процесния имот, за вещото лице е сравнително неголям, с почти изцяло застроени парцели, няма свободни терени за отдаване под наем. По тази причина , вещото лице дава заключение, че няма информация за наети имоти, съответно за сравнима наемна цена.За определяне на средната пазарна наемна цена за един кв.м. площ, вещото лице пояснява, че  е ползвало информация за терени, отдавани под наем в подобни индустриални и складови зони: *, *, м.“*“, ж.к*  и други. От достъпните данни за наемни цени в разглежданите райони установява вещото лице В., че наемите  се движат в границите на 0,50 - 1,00 лв./ кв.м. площ, като  отбелязва, че почти всички са с по-добри качества от процесния имот : инфраструктура, транспортна достъпност, отстояние от обекти на обществено и административна обслужване, състояние на парцела.Предвид изложеното, намира,инж.В., че средната пазарна наемна цена за процесния имот в посочения период следва да бъде 0,40 - 0,60 лв./ кв.м., или за цялата площ на обекта - 477 кв.м.:

2013  г.: 3 месеца x 477 кв.м. x 0,40 лв./м2   =   572,40 лв.

2014  г.: 12 мес. x 477 кв.м. x 0,40 лв./м2      = 2 289,60 лв.

2015  г.: 12 мес. x 477 кв.м. x 0,50 лв./м2     = 2 862,00 лв.

2016  г.: 12 мес.х 477 кв.м. x 0,50 лв./м2       = 2 862,00 лв.

2017  г.: 12 мес. x 477 кв.м. x 0,60 лв./м2      - 3 434,40 лв.

2018  г.: 9 мес. x 477 кв.м. x 0,60 лв./м2       - 2 575,80 лв.

Съобразно горното, общият размер на дължимите месечни наемни
вноски за претендирания период - от 01.10.2013 г. до 01.10.2018 г., пресмята вещото лице ,че възлиза на 14 596,20 лв.

Извън цитираните доказателства по делото е приобщено заверено за вярност с оригинала копие на писмена молба,изготвената от П.Д. чрез адв. Зл.Ж. от ВАК до ЧСИ Ст.К. - Д.– ЧСИ № *по описа на КЧСИ / л . 54-55 /, Молба с вх. № 14408 от 21.10.2015г. , от която се установяват и доказват твърденията на ищеца ,че е било образувано изпълнително дело № 560/2015г. по описа на ЧСИ С. К. Д.. За образуване на изпълнителното дело против третите на спора лица - А.Н.Н.и Е.И. Н.взискателя –П.Д. е приложил изпълнителен лист, издаден от РС Варна на 1.4.2014г. на Основание Определение № 632/11.12.2013 г. по гр.д.№ 4628/2013г., образувано по касационна жалба срещу Решение № 448/12.3.2013 г. по в.гр.д. №117/2013 г. по описа на ВОС с което е било потвърдено Решение № 3923/24.11.2010г. по гр.д.№12 906/2009 г. по описа на ВРС , подлежащи на изпълнение , с което се установявало ,че лицата Ал.Н.и Ел.Н. са били осъдени  да предадат на П. Д.владението на реална част с площ от 477 кв.м.  от ПИ с идентификатор * , находящ се в местност „*„ , включен в УПИ * – *, в кв. * по плана на * –ти микрорайон на гр.Варна, при граници на претендираната част : ПИ № * ,улица по регулация  и останалата част от УПИ * – *, на основание чл. 108 ЗС .Искането с което П.Д. е сезирал ЧСИ № *е било изготвено в писмен вид още на 16.10.2015г./ л. 55 / а именно -  на осн.чл. 426 ГПК да бъде образувано изпълнително дело срещу посочените две  лица ; да йм бъде изпратена призовка за доброволно изпълнение за предаване на недвижимия имот и на основание  чл. * ГПК П.Д.  да бъде въведен във владение  на описания по-горе недвижим имот.В молбата си П. Д. изрично е поискал на основание приложен от него като взискател нотариален акт, с който се установявало ,че присъденият недвижим имот бил въвладение на трето лице , но лицето придобило имота  след завеждане на делото , по който е издаден изпълнителен  лист да се пристъпи към въвеждане на взискателя във владение на  имота като се спазват разпоредбите на чл. 523 ГПК.

За цялостното изясняване на фактическата страна на спора съдът е изискал и по делото като част от доказателствения материал е приобщен изпратено в заверено за вярност с оригинала копие на цялото изпълнително дело  - ИД №  20157180400560  на ЧСИ СТ. Д.. От л.3 –ти на цитираното ИД е видно ,че изпълнителния титул на база на който ЧСИ Ст.Д.е образувала изпълнителното дело е бил издадения от РС  Варна ,ХХI – ви състав изпълнителен лист на дата 01.04.2014 г. по влязлото в сила Решение № 12 906/2009г.по описа на РС Варна, с което Ал.Н.и Ел.Н. са били осъдени да предадат на П.Д. на основание чл.108 ЗС  владението върху процесната реална част от УПИ * -* в кв. * , по плана на * –ти микрорайон  на  гр.Варна ,при граници на частта – ПИ № *,улица по регулация и останалата част от ПИ *-* , на основание чл.108 ЗС .

От приложеното по изпълнително дело копие на нотариален акт / упоменат в молбата до ЧСИ за образуване на изпълнително дело / - л. 5-6 от изпълнителното делото се установява, че на дата 10.08.2010г., Ал.Н.и Ел.Н.  като продавачи са продали на П. М. М.следния свой собствен недвижим имот ,придобит в СИО а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * с площ от 853 кв. м. съгласно скица на СГКК и 990 кв.м. съгласно предходен акт за  собственост и удостоверение за данъчна оценка, с трайно предназначение  на територията – урбанизирана ,с начин на трайно ползване :за друг обществен обект, комплекс, със стар идентификатор *.

Видно от л 58 и л. 60 до длъжниците по делото са били отправени надлежни покани за доброволно изпълнение ,като е приложена нормата на чл. 47 ГПК . На л.61 от изпълнителното дело се намира молба от единия длъжник Ал.Н.кото е посочил  на дата 5.2.2019 г. писмено че не е собственик на имота на П. М., като е приложил цитирания и по-горе нотариален акт , скица и Решение  по адм. дело 327/04.

Установява се от заверените за вярност с оригинала копия на листи 72 ,73 и 74 от изпълнителното дело ,че на дата 09.2.2016 г.,в 11,00  във Варна ЧСИ Ст.Д.е изготвила протокол за принудително отнемане на недвижим имот . Протоколът от вписването на първа страница е видно, че е съставен по искането на П.Д. в качеството му на взискател по ИД №  20157180400560 , образувано въз основа на изпълнителен лист  по гр. д. 4628/13.

Предмета на въвод, е посочен на стр.1-ва  - реална част с площ от 477 кв. м.  от следния недвижим имот / ПИ с идентификатор *, находящ се  в гр.Варна, местност „ * „ ,включен в УПИ *-*  в кв.* по плана на * микрорайон на гр.Варна, при граници на претендираната част : ПИ № * ,улица по регулация и останалата част на УПИ *-* .Имотът е записано в самия протокол за въвод ,че е преобразуван на имоти * и * , съгласно Заповед №  РД – 18 -64/16.5.2008 г. на ИД на АГКК.От ръкописно изписания текст в цитирания протокол е видно, че ЧСИ  на самото място,с помощта на вещо лице геодезист , е констатирал , че реалната част от ПИ с кадастрален номер *с площ от 477 кв.м.отговоря на новообразувания  имот с кадастрален номер ** съгласно скица на АГКК Варна . ЧСИ е вписал в протокола, че при въвода е присъствало  вещо лице –техн.инж.геодезист В. С. В., с чиято помощ ЧСИ е определил границите, като вещото лице с червен спрей точки.Длъжникът, редовно уведомен не се явил Достъпа до имота бил осигурен пред портала на базата  на „И. „АД, като е присъствал и полицай от Трето РПУ .Имотът е записано от ЧСИ че е бил предаден та пълномощник  на взискателя –адв.ЗДл.Ж.- , като в имота ЧСИ намерил  палети с бетовони блокчета , колчета, бордюри , тротоарни плочки-неустановено количество и тези вещи били оставени на отговорно пазене на взискателя за срок от 7 дни .

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният от ищеца П.Д. против ответното дружество И. ЕООД с квалификация чл. 59 ЗЗД съдът е намерил и намира за допустим, като не споделя възраженията на ответната страна за недопустимост на иска. Възраженията на ответното дружество са основно две групи – първата за преклудиране на пространствените твърдения на ищеца за принадлежност на правото му на собственост а втората група за липса на активна легитимация ищецът да води иска по чл.59 ЗЗД . Възраженията на ответната страна,при този обем на писмени доказателства и влезли в сила актове по същество на предходни спорове, водени само между същите страни и на същото основание биха били основателни само ако ищецът претендираше обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от 2001 г.до 2004 г., т.к. с Решение на ОС Варна по гр.дело № 4093/2007 г. ОС Варна е отхвърлил иска на П.Д..Впрочем при справка направена от настоящия състав,макар и при изготвяне на акта по същество от съдебно деловодната система на ОС Варна, се констатира,че по цитираното първоинстанционно дело, ОС Варна на 25.5.2011г.е възобновил висящото пред него дело , като е разпоредил да се пришие към делото изисканото гр.дело № 4093/2007 г. по описа на ХХХIV –ти състав на ВРС, след което на 21.7.2011 г.искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан а решението е влязло в законна сила на 19.8.2011 г.

Или след като в настоящото дело се твърди че ответникът ползва имота на ищеца без основание за периода от 1.10.2013 г. до 1.20.2018 г., поради липса на идентичност на предмета на защита, исковото производство е допустимо.

Втората група възражения на ответната страна затова,че ищецът не разполага с легитимацията да води иска по чл. 59 ЗЗД настоящият състав намира за възражение по същество на спора.Именно спора е дали за исковия период ответникът е ползвал неоснователно имота на ищеца а влезлите в сила Решения на РС Варна по гр.дело № 7809/2016 г. и 4093/2007 г. и гр.д.№ 12096/2009 г. със задължителната им сила спрямо страните участвали по съответните дела следва да бъдат съобразени от ВРС.Ето защо, при наведени твърдения от ищеца, че той е собственик на имот *, представляващ част от ПИ *, идентичен с част от ПИ * по КККР , одобрени със Заповед № РД 18 -64/16.5.2008 г.  а ИД на АГКК, идентичен с ПИ * , и при претендирано обезщетение за ползване на този имот в размер на 60 наемни вноски за периода 1.10.2013 – 1.10.2018 г. в размер на 24 000 лева,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане съдът дължи произнасяне по същество на спора .

Приемайки иска за допустим съдът съобразява установеното по делото от фактическа и правна страна към фактическия състав на нормата на чл.59 ЗЗД, за да изведе изводите си по същество на спора :

На първо място, за ВРС от съществено значение е изложеното фактическо твърдение на ищеца, допълнено в молба от дата 4.4.2019г. от което е ясно ,че  за описания ПИ * се претендира обезщетение на основание предявения иск по чл. 59 ЗЗД в общ размер на 24 000 лева , представляващо обезщетение за ползване без правно основание на собствения на ищеца недвижим имот с кадастрален идентификатор * .Твърди се ясно /л.165/, че ответникът ползвал целия имот  с идентификатор * а не „ някакви отделни части от ПИ“ .Твърди се че ответникът ползвал както съседните на имота парцели, така и имота на ищеца от 1993 г.- до сега / по собствените твърдения на ищеца/- неправомерно ,без разрешение,без позволение на ищеца и дори напротив – след противопоставяне на ищеца .

Имотът се ползвал постоянно от ответника като част от негова техническа база,независимо от това, че ищецът бил въведен във владение по документи и че имотът бил собственост на трети за спора лица, дори и тогава се бил ползвал от ответното дружество което било видно от твърдението на същото по дело № 7809/2016 г. както и от протокола за принудително отнемане на недвижим имот  от 9.2.2016 г. на ЧСИ Д..

Самият имот в графичен вид и местоположение и граници и площ е отразен на скица№ 15 -288534/2.4.2019 г. на АГКК Варна , приложена на л. 166 – ти от делото.От тази скица става ясно,че имотът за който се претендира обезщетението понастоящем има идентификатор *, съгласно одобрената КККР със Заповед  № РД – 18 -64 /16.5.2008 г. на ИД на АГКК . Целият имот по КККР е с площ от 477 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност * , при граници вписани и в самата скица : имоти с номера * ; *; *.

От същата скица е видно, че имотът е със стар идентификатор *, номер по предходен план квартал * , парцел : част от *- *  а като собственик на имот * е записан именно ищеца на основание  акт № * , том * ,рег.№ * от * г. на АВ СВ Варна .

Досежно правото на собственост на ищеца е влязло в сила Решение № 3923/24.11.2010г. по гр.д.№ 12 906/2009 г.,което е послужило за вписване на ищеца в АВ СВ Варна като собственик на имота ,описан в Решението на ВРС КАТО реална част от  ПИ * в гр.Варна, местност „Ш.“ , с площ на реалната част 477 кв.м. , включен в УПИ * – * в кв. *по плана на *-ти микрорайон  на гр.Варна,на осн.чл.108 ЗС .

Вярно е, че СПН по това решение се разпростира между ищеца и трети на спора лица а не между ищеца и ответното дружество. Именно след влизане в сила на Решението на ВРС по ревандикационния иск ,пред 2015 год., на база издаден по надлежния ред изпълнителен лист ищецът е предприел действия по принудително изпълнение на решението,като е отправил искане до ЧСИ Ст.Д.за образуване на изпълнително дело и извършване на въвод .

Предмета на въвода във владение е била реална част с площ от 477 кв. м.  от следния недвижим имот / ПИ с идентификатор *, находящ се  в гр.Варна, местност „ * „ ,включен в УПИ *-* в кв.* по плана на * микрорайон на гр.Варна, при граници на претендираната част : ПИ № * ,улица по регулация и останалата част на УПИ *-* .

Имотът е записано в самия протокол за въвод ,че е преобразуван на имоти * и * , съгласно Заповед №  РД – 18 -64/16.5.2008 г. на ИД на АГКК.От самия протокол за въвод,независимо от наименованието което носи се установява, че за предприемане на действията по въвеждане във владение на П.Д. в имота, ЧСИ е използвал специалните знания на вещо лице – геодезист , като е установено, че реалната част от ПИ с кадастрален номер *с площ от 477 кв.м.отговоря на новообразувания имот с кадастрален номер ** съгласно скица на АГКК Варна .

Отделно от горното дори от този протокол за въвод е видно, че  достъпа до имота бил осигурен пред портала на базата на „И. „ АД, в присъствието на полицай от Трето РПУ .Имотът е записано от ЧСИ че е бил предаден на пълномощник  на взискателя –адв.Зл.Ж., като в имота ЧСИ намерил  : палети с бетонови блокчета, колчета, бордюри , тротоарни плочки-неустановено количество и тези вещи били оставени на отговорно пазене на взискателя за срок от 7 дни .

От така изложеното по –горе ,съпоставено с целия писмен доказателствен материал ВРС прави извод, че ищецът е установил и доказал принадлежността на правото на собственост на база влязлото в сила Решение № 3923/24.11.2010г. по гр.дело № 12 906/ 2009 г. – право на собственост върху 477 кв.м. от ПИ  *. Установено е още,че реално ищецът е бил въведен в имота „ по документи“, т.к. длъжниците по ИД са били уведомени по реда на чл.47 ГПК , не са присъствали на въвода а за да бъде извършено изпълнителното действие не друг а именно ответното дружество като е осигурило достъп до имота чрез базата си,разположена до същия имот. Доказано е още, както и ответникът твърди, че П.Д. е въведен във владение на бетонни блокчета и други , като този факт сам по себе си представлява индициия за доказаност на твърденията на ищеца че ответното дружество е използвало имота му и че имота макар и да е бил на други лица преди ,все се е ползвал не от друг а от „ И. И.„ ЕООД.

Нещо повече : по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че от 1993 г. имота се ползва от ответната страна,поради което не са и събирани гласни доказателства . Самият процесуален представител на ответното дружество е заявил,че ползват имота от 1993 г.,поради което и съгласно чл.164, ал.1 т.4 и т.5 ГПК съдът е отделил този основен факт за ненуждаещ се от доказване .

При така установеното по –горе, следва да бъде даден отговор на въпроса ответното дружество е доказало ,че е собственик на имота, каквито са основните възражения наведени още с отговора на искова молба .

Отговорът на този спорен въпрос, налага съобразяване и съпоставяне на влезлите в сила Решение № 2234/9.7.2009 г. на ВРС ХХХIV-ти състав по гр.д. № 4093/2007 по описа на ВРС, влязло в сила на 8.4.2019 г. ; Решение № 3923/24.11.2010 г. постановено от ВРС ХХI –ви състав по гр.д. № 12 906/2009 г. по описа на ВРС;Решението от 15.2.2017 г. на ВРС ХVII – ти състав по гр.д.№ 7809/2016 г. по описа на РС Варна.

Всички решения са влезли в сила, като се ползват със СПН и както правилно сочи процесуалният представител на ответното дружество следва да бъде зачената нормата на чл.299 ГПК .

Именно в разпоредбата на чл.299 ГПК от действащия от 2008 г. насам процесуален закон /така както и в ГПК отм./ законодателят е въвел невъзможността да се пререши вече решен със СПН правен спор.Самата ал.1 на чл. 299 ГПК повелява : Спор, разрешен с вляло сила решение да неможе да бъде пререшаван освен в случаите когато законът предвижда друго.Ето защо всички цитирани по –горе решения налагат правилна преценка дали настоящия спор е допустим а ако се установи идентичност на спора, то следва служебно съдът да приложи разпоредбата на чл.299, ал.2 ГПК .На следващо място, досежно СПН законодателят е въвел в чл.298 предели : съгласно ал.1 Решението влиза в сила между същите страни , за същото искане и за същото основание . Ето защо, при влезлите в сила Решения се налагат извод от правна страна,че между ищеца и ответната страна е влязло в сила Решение с правно основание на иска чл. 97 ГПК и това е Решението, чиято сила на пресъдено нещо следва да се съобрази по настоящото дело/л.13 -16 от приобщеното гр.дело№ 7809/2016/.В съответствие с дипозитива на това Решение е и заключението на вещото лице по допусната СТЕ а именно :

По силата на Решение № 2234 по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС, 34-ти състав, вписано под № *, дело № * peг. № *г. в СВ Варна,  е прието за установено по отношение на ответника П.Н.Д., ЕГН **********, че ищецът „И. И.„ ЕООД, peг. по ф.д. № 657/1993г. по описа на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ *, представлявано от П. Г. С. Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ ПИ №*, кв.* по плана на * м.р. на гр.Варна, с площ от 1500 кв.м., при граници: от три страни площадка на „И." ЕООД, придобит на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.От тук изложеното се налагат два извода : правото на ищеца на собственост е установено с влязло в законна сила Решение № 3923/24.11.2010г. по гр.д.–  12 906/2009 г.,което е послужило за вписване на ищеца в АВ СВ Варна  като  собственик на имота , описан в Решението на ВРС като реална част от ПИ * в гр.Варна, местност Ж., с площ на реалната част 477 кв.м. , включен в УПИ * – * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на гр.Варна ,на осн.чл.108 ЗС,като това решение е постановено против други ответници.

Вещното право на собственост на ответника е установено с Решение  № 2234 по гр.д. 4093/2007 г. на ВРС, 34-ти състав, като е прието за установено в отношенията между П.Д. и * ЕАД Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ ПИ №*, кв.* по плана на * м.р. на гр.Варна, с площ от 1500 кв.м., при граници: от три страни площадка на „И." ЕООД, придобит на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.

Сравнявайки двете решения ще се установи, че е доказано правото на собственост на ищеца върху 477 кв.м. реална част от имот ПИ *, включен в УПИ в УПИ * – * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на гр.Варна а за ответното дружество на имот с площ от 1500 кв.м.съставляващ  ПИ №*, кв.* по плана на * м.р. на гр.Варна – или очевидно имотът на ответника е три пъти и повече по-голям от този на ищеца . Ето защо при тези две Решения е наложително да се проследи ситуирането на имотите във времето от първия план от 1957 година за местността „Ш.„ до образуването на новия имот № * .

Ищецът твърди,че имотът му сега е с номер * , част от ПИ *, идентичен с част от * ,идентичен с част от новобразувания * – * идентичен с част от ПИ *по КККР  на гр.Варна, одобрени къс Заповед № рд 18 -64 : 16.05.2018 г.

Твърденията на ищеца частично се доказват от актуалната скицата на имот № *, приложена на л. 166 – ти по делото, от която е видно че идентификаторът на имота е получен въз основа на влязла в сила Заповед №  РД -18 – 64/ 16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна, че имотът е точно 477кв.м. и записан на името на ищеца / на дата 2.4.2014 г. в АВ СВ Варна,въз основа на горецитираното Решение на ВРС /.Фактът, че за процесния имот № *, както и за съседните е имало предходни планове по които имотите са имали други номера се установява както от подробното заключение на вещото лице Р.П. по основата и допълнителна СТЕ,така и от част от писмените доказателства като приложена на л. 61 –ви скица на част от плана на *район на гр. Варна ведно със Заповед № РД 344 /12.11.2001 г.

Въпросът който стои за решаване пред настоящия състав е дали имотът с идентификатор * по действащата КККР се припокрива – било то изцяло или отчасти с имота съставляващ ПИ №*, кв.* по плана на * м.р. на гр.Варна, с площ от 1500 кв.м., при граници: от три страни площадка на „И." ЕООД, придобит на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм.Този отговор съдът следва да даде на база целия доказателствен материал и заключението на вещото лице Р.П. .

Според настоящият състав подробния прочит на всички влезли в сила съдебни решения налага извода от правна страна, че ищецът е установил и доказал при условията на пълно и главно доказване,че е надлежен носител на вещното право на собственост върху недвижим имот - имот с идентификатор * с площ от 477 кв.м. по действащата КККР за гр.Варна, местност Ж., която КККР е одобрена със Заповед № РД 18 – 64/16.5.2018 г. на ИД на АГКК Варна.

В този същия см. е и мотивната част на Определение № 632/11.12.2013 г. на ВКС , Първо г.о., ГК /  л. 42 /. Ясно е посочено от ВКС и именно поради тази яснота ВРС се спира на мотивите на цитираното Определение, че във по в.гр.д.№ 117/2013 г. по описа на ОС Варна /решението с което е потвърдено Решение № 3932/24.11.2010г. по гр.д.№ 12906/2009 по описа на ВРС 21 –ви състав / - че за да бъдат уважени исковете на ищеца П.Д. за собственост , въззивния съд е приел, че процесната част от имот с площ от 477 кв.м. е собственост на ищеца П.Н.Д.  на основание реституция по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ ,ЗБНМ , ЗДИ , че представлява част от  стар имот № * с площ от 1550 кв.м. и е попълнена в Кадастралния план от 2001 г. като самостоятелен имот с пл. № *. Ответниците Ал.и Ел.Н., пише и съставът на ВКС,  са придобили по силата на нотариален акт № 13 от 31.10.2003 г.съседния имот : имот с пл. № */ СТАР / идентичен с имот пл. № * с площ от 990 кв.м., който е послужил като основа за образуване  на УПИ * – * с площ от 853 кв.м. Изяснява се още от същите мотиви, че ОС Варна е възприел за неоснователно възражението на ответниците , че процесната реална част е била включена в границите на парцел УПИ * – * по силата на Заповед № Г – 176/ 27.10.2003 г.и Заповед № 64 / 15.11.2007 г. По отношение на първата заповед е било прието , че тя не била приложена, не е била влязла в сила за двата съседни имоти а по отношение на Заповед № 64 / 15.11.2007 г. , било прието ,че няма отчуждително действие , т.к.при действието на ЗУТ такова действие имат само заповедите по чл.16 ЗУТ а  по същество тази заповед не  заповед по чл.16 ЗУТ .В Контекста на установеното със СПН че ищецът е собственик на имот реална част от ПИ * в гр.Варна, местност Ж., с площ на реалната част 477 кв.м. , включен в УПИ * – * в кв. * по плана на *микрорайон на гр.Варна,на осн.чл.108 ЗС е и графичното и цифрово отразяване на имота по действащ план – сега имот № * .

Нещо повече – така както по предходното дело по ревандикационния иск ,макар и производството да е било водено от ищеца против трети на спора лица,така и по настоящото дело е изследван въпроса затова кои планове , в какъв период от време са действали за местността, респ. налице ли е твърдяната идентичност.

От заключението на в.л.Р.П. основно и допълнително,което съдът кредитира напълно като обективно и компетентно дадено,изготвено при сравняване на КП 1957 г., Плана одобрен със Заповед № Р – 344/2001 г. и КККР  одобрени за процесната местност с последната Заповед РД 18 -64 /16.5.2008 г./видно от актуалната скица на имота приложена на л.166/- се извежда извода,че правото на собственост на ищеца върху имот № **  с площ от общо 477 кв.м.е безспорно доказано. Това е така, т.к. е влязло в сила Решение по иск с правна квалификация чл.108 ЗС и е установена и доказана от в.л. по допуснатата по настоящото дело основна и допълнителна СТЕ идентичност на сегашния имот *  с имота описан в решението на ВРС като реална част от 477 кв.м., включена в УПИ * – * в кв. * по плана на *микрорайон на гр.Варна.В подкрепа на този извод са и писмените докателства приобщени по делото както следна нот.акт * от 18.12.2001 г./ л. 25/ ; Заповед Г 176/28.10.2003 г./ л.27/, Решение № 58/18.11.2007гт.а ОС Варна по адм.д.№327/04 /л.29/ ; Заповед № 064/15.11.2007 г./л.37/

От тук се налага извода от правна страна ,че ищецът е установил и доказал по настоящото дело / за разлика от предходно водено пред ВОС,приключило през 2011 г. / че е носител на вещното право на собственост върху целия процесен имот, за който претендира да бъде обезщетен от ползата от която е бил лишен от неоснователното ползване на имота от страна на ответното дружество .Т.е.доказана е първата предпоставка на иска по чл.59 ЗС . На второ място ответното дружество само е признало неизгодни за себе си факти а именно че ползва същия имот от 1993 г. ,поради което съдът е отделил за безспорен и този факт .Или доказан е и втория елемент от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗС – ползването на имота от ответника и то от 1993 г. насам.

Дори и да не се зачете като годно доказателство изявлението на процесуалния представител на ответника ,че ответното „ И. „ ЕООД е ползвало имота, то в този смисъл са и писмените доказателства представляващи част от изпълнителното дело ,коментирани и по –горе,поради което и ВРС приема,че именно ответното дружество е ползвало имота на ищеца за исковия  период от 1.10.2013 г. до 1.10.2018г. При така приетото за установено ВРС следва да даде отговор на въпроса доказано ли е възражението на И. ЕООД,че фактическата власт върху процесния имот е била упражнявана на годно правно основание . Видно от материалите по делото ответното дружество вече е водило иск за предаване на владението с правно осн. чл. 75 ЗС  от страна на П.Д. върху ПИ *, но с Решение постановено по гр.дело № 7809/2016 на ВРС искът е бил отхвърлен.Спор не може да има, че след като е влязло решението в сила между страните на 09.07.2018г.,то е задължително за тях, като цялото гр.д. 7809/2016 е приобщено по надлежния ред като писмено доказателство към настоящото . На комбинираните скици на в.л.Р.П. приложени към основната и допълнителна СТЕ  в цвят може да се види както следва: в зелен цвят имот №  * от КП  от 1957 г., идентичен на ПИ *по Заповед № Р – 344/2001 г. ; в син цвят УПИ * -* от кв.* идентичен на ПИ * и в червен цвят ПИ * .От заключението на в.л.Р.П. и материалите по цялото дело / включително влезлите в сила Решения по предходно водените дела, приобщеното в цялост гр.дело №7809/2016 г. по описа на ВРС  / в действителност е установено , че имотът, част от имот * по КК на гр.Варна е идентичен с ПИ * , е бил собственост на Ал.и Ел.Н.и в по-късен момент на ООД „ * „ така както сочи и процесуалният представител на ищеца в писмената си защита /като видимо,според настоящия състав, се базира и на мотивите на ВКС /.Ето защо ,въз основа на мотивите на касационната инстанция/цитирани и по-горе/ се налага извода,че имотът на ищеца ако формално е принадлежал към патримониума на друго лице , то това са били именно лицата Н.и посоченото юридическо лице, но не и ответното И. ЕООД .

Настоящият състав напълно споделя правните по своята същност доводи, че Решение № 2234/9.7.2009 г. по гр.д. № 4093 /2007 г. на РС Варна няма СПН относно имот ** ,поради факта, че ПИ * ,идентичен с УПИ * – * e установено че е бил собственост на Е.и А. Н.и , на основание цитираните в Решенията документи за собственост, но и на основание приложен ПУП ПРЗ за квартал * по плана на *микрорайон на град Варна , изготвен на основание чл.16 ЗУТ . Именно в тази връзка и в писмената си защита процесуалният представител на ищеца цитира ясно ,че с изготвянето на ПУП ПРЗ по чл.16 ЗУТ имотите са получили нови граници и местоположение, като изготвеният ПУП ПРЗ от 2003 г. е приложен по отношение на УПИ * – * идентичен с ПИ *, част от който е процесният имот с нов идентификатор *.Планът по чл.16 ЗУТ в действителност има вещно –правен ефект и не случайно е бил предмет на обсъждане и по останалите предходно водени дела с участието на страните по настоящия спор, но планът по чл.16 ЗУТ изключва провеждане на специална отчуждителна процедура по ЗУТ,съответно ЗДС или ЗОС . Именно с изготвянето на ПУП ПРЗ по чл.16 ЗУТ са се променили имотните граници, местоположението на имотите а по настоящото дело няма нито данни нито твърдения ПУП ПРЗ по чл.16 ЗУТ да е бил обжалван ,респ. същият е влязъл в сила.

В точно този смисъл са и приложените писмени доказателства по приобщеното гр.д. 7809/2016 г. по описа на РС Варна.Впорчем точно в този смисъл се е произнесъл и ВКС Варна, като е препратил и към задължителното ТР цитирано по-горе.Ето защо, след като по настоящото дело и въз основа на всички писмени докаателства по дело № 7809/2016 г., решението по което е влязло в сила на 9.7.2018 г. се налага извода от правна страна че ищецът е собственик на имота предмет на гр.д.№7809/ 2016 по описа на РС Варна -реална част с площ от 477 кв.м. от имот № * , находящ се в гр.Варна, местност „*“ , включен в УПИ *- *  в кв.* по плана на *микрорайон на гр.Варна , при граници на тази част  -ПИ * , улица по регулация и останалата част от УПИ *- * на осн.чл.108 ЗС – а именно на възведените от ищеца и в настоящата искова молба основание и на основание приложен ПУП ПРЗ за квартал * на *микрорайон на гр.Варна . В подкрепа на извода за доказаност на иска е и заключението на в.л.Р.П. /основно и допълнително/ от което може да бъде установено, че част от ПИ *е идентична с част от № * , че същият попада и идентичен с новообразувания  УПИ * * , идентичен с част от ПИ * по КККР на гр.Варна , одобрени със ЗАПОВЕД №  18 – 64/ 16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна,идентичен с имот №  *.

При тези правни доводи и на база признанията на ответника, че владее целия имот собствен на ищеца съдът обобщава, че искът на П.Д. с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен и доказан и подлежи на уважаване за исковия период ,по начина по който е предявен .За пълнота на мотивите ВРС намира за необходимо да подчертае ,че само по себе си позоваването на чл.17 б ЗППДОП и влизането в сила на Решение на РС Варна не може да бъде единственото взето предвид обстоятелство при формиране на правните извода на съда относно и допустимостта и основателността на иска,предмет на настоящото дело.Това е така, т.к. придобивните способи на които всяка страна се е позовавала ,както в настоящия спор, така и в предходните са били различни, установявани са били със съответните доказателствени средства твърденията на страните така като и по настоящия иск.

По настоящото дело обаче ответникът не е провел пълно и главно  доказване на твърдения от него факт, че правото на собственост върху 477 кв.м.реална част  от недвижимия имот с различни номера през годините му е принадлежало, респ.принадлежи .Напротив : от приобщеното гр.дело № 7809/2016 г. по описа на РС Варна се установява , че на пръв поглед „пространните твърдения на ищеца“ са верни и доказани затова,че именно той а не ответното дружество притежава в пълен обем вещното право на собственост върху целия имот от 477 кв.м. сега, представляващ ПИ с идентификатор * .При така изложеното до тук съдът намира че искът на ищеца следва да бъде уважен и като основателен и като доказан.Единствено по размера на иска съдът намира,че може и следва да вземе допуснатата по делото СОЕ като ориентир за определяне на пазарна цена на наема който ищецът би получил за исковия период ако в продължение на 60 месеца бе отдавал под наем имота си.С оглед заключението на в.л.В. съдът приема,че разликата в цената на иска от посочената от вещото лице до претендираната с исковата молба следва да бъде зачетена в полза на ищеца поради две причини : Първо при отчитане на местонахождението на имота и при различните посочени от вещото лице цени с долна и горна граница на 1 кв.м., съдът счита, че реалния пазарен наем е по-близък до обезщетението което търси ищеца а не до пресмятанията направени от вещото лице.На второ място в.л.е отчело факта, че базата данни за наеми на подобни имоти не е голяма, поради което и с оглед установеното по делото,че имотът е използван от ответника като складова база ,ВРС приема, че цената на иска от точно 24000 лв. съпоставена с обстоятелствената част на заключението на в.л.В. и характера на дейност на ответното дружество е спестила на последното разходи за наем в размер на 24000 лева ,с което ответникът, след като се е обогатил следва да бъде осъден да плати обезщетението на ищеца в търсения размер.

С оглед правоувеличаващия ефект на Решението по иска по чл.59 ЗЗД съдът присъжда и законната лихва в полза на ищеца съгласно нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД,считано от датата на завеждане на иска във ВРС – т.е. 03.10.2018 год. и до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора съгласно нормата на чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноски.

Двете страни по спора са поискали присъждане на разноски, като само ответното дружество е представило списък по чл.80 ГПК.

Предвид изхода на спора ВРС присъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебно деловодни разноски в полза на ищеца в размерите за които са представени по делото писмени доказателства.Видно от материалите по делото ищецът е внесъл дължима се държавна такса за водене на исковия процес в размер на 960 лева и депозити за вещи лица 150 лева и 100 лева .Данни за дори договорен размер на адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалният му представител/и – по делото няма,поради което съдът не присъжда в полза на ищеца други съдебно деловодни разноски освен изброените : сбора от 960 лева + 150 лева + 100 лева = 1 210 лева(хиляда двеста и десет лева ) .

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени от ответната страна по посочена от ищеца банкова сметка / *** –ти  по делото .

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ответното дружество „И.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, представлявано от М. Б. Г.и П. ГV С., в качеството им на управители ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Н.Д., ЕГН**********,***, СУМА в общ размер на 24000 лева ( двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собственият на ищеца недвижим имот – НЕДВИЖИМ ИМОТ,находящ се в гр.Варна,местност „Ж.„ – имот с  кадастрален идентификатор *, представляващ част от ПИ № *- идентичен с част № * - идентичен с част от новообразувания * - *, идентичен с част от ПИ * по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с ПИ *,(имот показан и в графичен вид на актуалната скица, находяща се на л.166–ти поделото) съставляваща 60 месечни наемни вноски за периода от 01.10.2013г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба -  03.10.2018 год.до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД , вр.чл. 86 ,ал.1 ЗЗД .

 

 

ОСЪЖДА ответното дружество „И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М. Б. Г.и П. ГV С.ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Н.Д., ЕГН **********,*** СУМАТА от 1 210,00  лева(хиляда двеста и десет лева ) – сторените от ищеца съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.1 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено

 

ПРЕПИС  от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им представители.

 

 

 

                                                              

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: