Р Е Ш
Е Н И Е №
165
Гр.В** 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданско отделение в открито заседание
на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател : СВ** С**
Членове :1. Г** Й**
2. Д** В**
при
секретаря В** К** и с участието на
прокурора................................
изслуша
докладваното от съдията Й**гр.д. № 160
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори ,Глава
двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение №34 /31.01.2020 г. по гр.д.№2004/2019 г. по
описа на Районен съд-В** е осъдена Г** д** Г** полиция с адрес
гр.С**, бул.М** Л** №46 и съдебен
адрес ***, пк.2210, със законен представител Гл.комисар С** ** представлявана от юрисконсулт
Д** П**, да заплати на Ж.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес *** ,
със съдебен адрес:***, офис 2 сумата от 1877.93 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
19.07.2016 г. - 18.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска в съда - 19.07.2019г. до окончателното плащане, както и
сумата от 231.27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
периоди на възникване до предявяване на иска в съда.
Осъдена е Г** д** Г** п* с адрес гр.С**, бул.М** Л** №46 и съдебен адрес ***, пк.2210. със законен
представител Гл.комисар С* К*, представлявана от юрисконсулт Д* П*, да заплати на Ж.С.Ф.,
ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, офис 2 разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 961.46 лева.
Осъдена е Г** д** Г** п* с адрес гр.С*, бул.М* Л* №46 и съдебен адрес ***, пк.2210. със законен
представител Гл.комисар Св* К*, представлявана от юрисконсулт Д* П* да заплати на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Видин сумата от 125.12 лева -
държавна такса, както и сумата от 100.00 лева -възнаграждение на вещо лице.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е
обжалвано от Г** д** „Г** п**" -
МВР, представлявана от
С** И** К** - директор чрез процесуалния
си представител Д** П** - юрисконсулт в отдел ПНО – ГДГП , с
адрес за кореспонденция: гр. Д**, ул.„З* С**“№ 58 .
Поддържа се ,че обжалваният съдебен акт е неправилен поради
нарушение на материалния закон и необоснованост .
Поддържа се ,че съдът бил приел, че е налице празнота в
специалната нормативната база - ЗМВР и в издадените въз основа на него наредби
и че тази празнота следвало да бъде
запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от издадената въз основа на
него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ). Това
тълкуване съответствало на нормата на чл.
46, ал. 2 от ЗНА ,но било неправилно,
вследствие на неправилно приложение на материалния закон.
Сочи
се ,че в закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
субсидиарно както разпоредбите на КТ,
така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.
ч. и НСОРЗ,тъй като
ЗМВР
бил специален нормативен акт, обосноваващ
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение
и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително
възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени
в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната
от закона делегация.
Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.
9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на
вътрешните работи бил издал приложимата през процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал.
3, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч.5 като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза , трудът,
който служителят бил полагал, е по 8
часа нощен труд.
Твърди се ,че разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ, от които
съдът е приел, че ал. 2 е относима в случая, били приложими, когато
продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на
дневния труд, каквато
продължителност в общия
случай установявал КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В този
смисъл, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен
труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилагала разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите
на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед
специфичния характер на работа, е била установена
еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл.
187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР).В подкрепа на становището за наличие на специален
(различен от работещите по КТ) статут на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР било и изложеното от проф.
В** М** в писмената му консултация от 27.09.2019 г.
Сочат се и
становища на експерти на МТСП в горния
смисъл ,от които било видно ,че преизчисляването на нощния труд към дневен не
било абсолютно правило. То не се прилагало дори за всички категории и
служители, чиито статут се урежда от КТ.
Поддържа се ,че освен неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
съдът допускал нарушение на материалния закон и като приемал, че на служителя
се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава защо приема, че
такъв е полаган. Липсвали мотиви за този извод. Съгласно чл. 18, ал. 1 от
Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. държавните служители изпълнявали
служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за
полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя, по
чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции. Такива
заповеди не се твърдяло от ищеца да са издавани.
Чл. 22, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. сочел
какво точно включва отработеното време .В този смисъл бил и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент е на Съвета от 4.03.2003 г., съгласно който работно време е всеки
период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение
на работодателя и изпълнява своите задължения, а "почивка" означавало
всеки период, който не е работно време.
Поддържа
се ,че часовете ,които биха се получили чрез преизчисляването на положения
нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно
изброените в чл. 22, ал. 1 хипотези. Работата при тези хипотези пораждала
задължение за работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение,
но в настоящия случай това не било така.
Иска се на основание
чл. 271 от ГПК да се отмени Решение №34 /31.01.2020 г. по гр.д.№2004/2019 г. по описа
на ВРС .
В случай, че съдът приеме въззивната жалба за
неоснователна, се иска направените от
ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат
редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Към въззивната жалба са приложени :
1. Екземпляр от жалбата за ответната страна;
2. Заверено копие на писмо рег. №
8121р-17549/04.10.2019 г. с приложена правна консултация на проф. В** М**
относно прилагането на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г.
Ответникът е депозирал писмен отговор
на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на
същата.
Страните допълнително са депозирали
писмени защити .
ВОС ,за де се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба от Ж.С.Ф. от гр. Брегово против Г** д** Г** п** - М** на в** работи гр.С** с която са
предявени искове с правна квалификация чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на
ищеца произтичат от възникнало служебно правоотношение с ответника. Посочва се,
че от 1999г. ищецът е служител на МВР като изпълнява задълженията си на
територията на гр. Б**. През последните
три години работи като командир на отделение в 02 ГОДГ-ГПУ Б** към РДГП Драгоман в ГДГП -МВР. Посочва също, че през
цялото време е работил на сменен режим на работа като смените са били по 12ч.
или 24 ч., поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично или за
процесния период положения нощен труд е 1820 часа, които преобразувани в
извънреден труд са 260 часа. За времевия период от 22.00ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден
ищецът твърди, че е полагал нощен труд, който не му е заплатен. Според него
дължимата му се ставка е 9.61 лева на час извънреден труд.
Иска да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
2500.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 19.07.2016г. до 18.07.2019г., както и сумата от
350.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по
тримесечия, считано от последния ден от месеца, следващ този за тримесечието,
за което се отнася, до подаване на исковата молба в съда. Претендират се
разноските по делото.
По искане на ищеца
на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 16.01.2020г. съдът е
допуснал намаление в размера на исковите претенции като искът за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд се счита предявен за
сумата от 1877.93 лева, а искът за заплащане на обезщетение за забава се счита
предявен за сумата от 231.27 лева.
Ответникът в срока
за отговор е оспорил иска като неоснователен и недоказан по размер. Не е
оспорил, че ищецът се намира в служебно правоотношение с ГД Г** п**. Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за
извънреден труд и нощен труд за процесния период като е посочил, че на ищеца е
изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден и нощен труд .
Оспорил е приложимостта на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите
на МВР като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР,
където е налице регламентация на заплащането им.
От
ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се оспорва, че
страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание, както и
не е се оспорва, че за исковия период от 19.07.2016г. до 18.07.2019г. ищецът е
работил като командир на отделение в 02 ГОДГ-ГПУ Б** към РДГП Д** в ГДГП -МВР на
сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00
ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза,
изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото
трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се
установява че през исковия период ищецът е отработил 1902 часа нощен труд.
Приравненият с коефициент 1, 143 нощен труд в дневен възлиза на 2174 часа
положен извънреден труд, който се равнява на 1877.93 лева. Според заключението
на ьещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения
три годишен период по периоди на възникване до 19.07.2019г. е в размер на
231.27 лева.
При така
установената фактическа обстановка ВОС приема за установено от правна страна
следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К* В** и Е** В** по отношение на съдебното решение може да са
налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на
нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/,
но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Второинстанционното производство е
ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди
или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното
производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от
това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с
нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като
въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното
решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно
правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд правилно е дал правна квалификация на
правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни
факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ответната страна, че е
полагал нощен труд за исковия период , който не е преобразуван, чрез
преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на претендираното
възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния
коефициент .Искът се явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от
Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г..
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е
приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира
за необходимо да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в
чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в
чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент -1,143 ,но формулиран по друг математически начин ,който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.Може да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода
,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата .Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия
и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР ,тъй като
Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната
му реализация.Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд ,че исковата
претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по
своето основание.
Във въззивната жалба се поддържа ,че бил
неправилен изводът на Съда са
субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни с оглед на изложените по –горе мотиви,които
се възприемат и от другите равни по степен съдилища-напр.решение
№186/10.10.2017 г.на ОС-Т** по в
гр.д.№182/2017 г.,решение №64/21.01.2019 г. на ОС-В* по в .гр.д. 2300/2018 г. ,
решение №464/12.04.2019 г. на ОС-В* по в .гр.д. 255/2019 г., решение от 16.02.2018 г. на ОС-П* по в .гр.д. 912/2017 г., решение
№400/29.03.2019 г. на ОС-В* по в .гр.д. 44/2019 г. и мн.др.
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна
практика на ВКС ,обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС ,
Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство по чл. 290 от ГПК.С определение
№ 588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието
на ЗМВР от 2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този
материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода
09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните
служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр. 69/2008
г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че разпоредбата на чл.
126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси продължава да намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители в системата на МВР и след
отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след
тази отмяна и независимо от нея, и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3
от ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници, продължават
да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в системата на
МВР - до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането в сила на
действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново изрично е
предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта и
на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение на поставения
материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време
(01.01.2011 г. - 30.06.2014 г), като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ.
Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС,
който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за меродавна правната логика, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение
.
На въззивната инстанция е известно наличието на
противоречива съдебна практика относно приложението на горецитираните правни
норми ,което обстоятелство е наложило образуването на Тълкувателно дело на ОСГК
на ВКС .Известни са и подробните мотиви в защита на всяка една от двете тези
,като въззивната инстанция в настоящия състав счита за правилно изложеното
по-горе тълкуване на закона .При наличието на неяснота в правната уредба съдът
тълкува закона ,като търси целта на закона съобразно Чл.46 ЗНА.Повече от
очевидно е ,че единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на
труда на служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на Чл.48 ал.5
от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената работа
.Нощният труд ,положен от служителите на МВР ,разстройва биологичния ритъм на
живота и нервната система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм
,поради което следва да получи адекватно заплащане .Повече от очевидно е ,че
предвиденото в закона заплащане от 0,25 лв.на час нощен труд нито има характера
на допълнително трудово възнаграждение ,нито корелира по какъвто и да било начин на конституционното
задължение трудовото възнаграждение да съответства на положения труд .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във връзка с
Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед на обстоятелството ,че повереникът на въззиваемата страна е изготвил само
отговор на въззивната жалба и писмена защита ,без да е осъществил процесуално
представителство на въззиваевата страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,който размер Съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на Чл.36
ал.2 Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №34 /31.01.2020 г. по гр.д.№2004/2019 г. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА ГД Г** п** с адрес гр.С**, бул.М* Л**№46 и съдебен адрес
***, пк.2210. със законен представител Гл.комисар С** К**, представлявана от
юрисконсулт Д** П**, да заплати на Ж.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***,
със съдебен адрес:***, офис 2 разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/