Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 286

град Горна Оряховица, 20.08.2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА

                            

при участието на секретаря Снежана Георгиева и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия Цонева гр. дело № 818 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            На основание чл.15, ал.1 във вр. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.16, ал.1 във вр. чл.15, ал.2 във вр. чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно насилие М.З.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Б.Д. В., ЕГН **********,***.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.16, ал.1 във вр. чл.15, ал.2 във вр. чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно насилие М.З.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на малолетното дете З.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.16, ал.1 във вр. чл.15, ал.2 във вр. чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно насилие М.З.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на малолетното дете Т.М.М. с ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.16, ал.1 във вр. чл.15, ал.2 във вр. чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно насилие М.З.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице Б.Д. В., ЕГН **********, жилището ѝ в гр. Г. О., ул. ..., жилището на сестра ѝ В. Д. В. на адрес гр. Г. О., ул. ..., местоработата на пострадалото лице *, както и местата ѝ за социални контакти и отдих, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от днес.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, на основание чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.20 от Закона за защита от домашното насилие.

УКАЗВА на нарушителя М.З.М., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.3 във вр. чл.16, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, на М.З.М., ЕГН **********, с адрес гр. Г. О., ул. ..., ГЛОБА в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), платима в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Горна Оряховица, както и 5,00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА М.З.М., ЕГН **********, адрес гр. Г. О., ул. ..., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Горна Оряховица СУМАТА от 30,00 лв. (тридесет лева), представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и СУМАТА от 5,00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

ОСЪЖДА М.З.М., ЕГН **********, адрес гр. Г. О., ул. ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д. В., ЕГН **********, жилището ѝ в гр. Г. О., ул. ..., СУМАТА от 500,00 лв. (петстотин лева), заплатен адвокатски хонорар.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново, в 7-дневен срок, считано от днес за двете страни.

            Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните и на началника на РУ - Горна Оряховица, за сведение и изпълнение.

 

 

                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към решение №286 от 20.08.2020г.  по гр.дело № 818/2020г. по описа на ГОРС.

Районният съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Б.Д.М. с изложени твърдения за осъществено от ^{ответника  М.З.М. на 02.07.2020г. около 23:00 часа домашно насилие, изразяващо се в нанесъл побой на молителката, като ответникът  нарекъл същата „ проста овца”, „***”, „***”, „***”.}

Молителката твърди, че е осъществен състава на чл. 2  ЗЗДН и извършеното от ответника деяние, представлява домашно насилие спрямо нея и спрямо двете малолетни деца-от страна на ответника баща на децата и бивш съпруг на молителката.                      ^{Предвид изложеното молителката моли съда да издаде против ответника М.З.М. заповед за защита, с която да наложи мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН.}

Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН – спрямо бивш съпруг.

Разгледана по същество молбата за защита е основателна.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин твърдения от молителката факт на осъществено на 02.07.2020г. около 23:00 часа домашно насилие по отношение на молителката  от страна на нейния бивш съпруг, явяващ се акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо и психическо насилие – нанасяне на удари в областта на лицето и тялото/арг. съдебномедицинското удостоверение, изготвена съдебно-медицинска експертиза/ СМЕ/,  блъскане и отправяне на обиди, разсъбличане.

От приетите и кредитирани от районния съд писмени доказателства и изготвена СМЕ се установява по безспорен начин наличието на категорични следи от нанесени удари  по главата, тялото и крайниците на молителката. Безспорни белези от тези физически увреждания, в резултат на действията удряне, дърпане, блъскане безспорно отразени в  съдебно-медицинското удостоверение от 03.07.2020г.,  и издадения амбулаторен лист № 010315 от 03.07.2020г. сочещи белези – хематом на лява скула към бузата, хематом на ляво рамо отпред ¾ см., хематом на лява китка с диаметър 5 см., дифузен хематом на лява длан. Оток и хематом на дясна длан- с приблизителна давност 12-24 часа,.Към момента на прегледа от съдебния медик посттравматичните хематоми са отзвучали, с изключение на отока и болките в областта на третия пръст. Вещото лице посочва, че травмата в крайниците, конкретно пръст е вследствие на усукване.  

Съдът не констатира противоречия между описаните в медицинската документация травматични увреждания и посоченото от самата молителка, потвърдени от показанията св.В. Д. В. и св.П. П. П., който категорично потвърждават, че на 03.07.2020г. са установили видими травми по тялото на молителката, като и двете свидетелки сочат, че детето З., като пряк очевидец, е разказало за случилото се на 02.07.2020г. около 23:00 часа. З. е споделила за видяното и пред социалните работници, видно от констатациите в социалния доклад.

 

Показанията на тези св.В. Д. В. и св.П. П. П.,са безпротиворечиви, те се допълват /като естествено следва да се отчете факта, че не са присъствал на инцидента, но са възприели външния вид на молителката и състоянието й малко след инцидента, както и споделеното от детето. Техните показания се подкрепят от констатациите на съдебния медик, извършил освидетелстване на молителката на следващия ден, както и от описаното от вещото лице по СМЕ и от самата молителка в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Във връзка с възраженията на  ответника,че инцидента е предизвикан от молителката,не оправдава извършването на действия, насочени спрямо нейния физически и психически интегритет, не оправдава действията му, причиняващи насилие – физическо, психическо и емоционално. Още повече, че тези действия са извършени в присъствието на децата и безспорно влияят отрицателно на родителския авторитет и примера, който родителите следва да дават на своите деца. Следва да се посочи, че всички различия и недоразумения между родителите /макар и разделени и въпреки това/ следва да се решават между тях по възможност коректно, с взаимни отстъпки и разбиране, а не пред децата и да ескалират в подобни физически и вербални конфликти, което категорично влияе отрицателно върху психиката и емоционалното съзряване на децата. Споровете, касаещи именно децата, страните следва да решават помежду си и на тях да не стават свидетели самите деца.

Както вече бе посочено, действията, явяващи се упражнено физическо и психическо насилие спрямо майката – молителката, е осъществено в присъствието на двете деца. По този начин категорично, по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН е налице психическо и емоционално насилие върху децата. Това се установява по безспорен начин и от социалния доклад, като детето З. при разговора си със социални работник посочва, че при конкретната случка баща  й   наранил майка й, както и постоянно той е  обиждал майка й.

Отново следва да се обърне внимание на страните, че обтегнатите отношения между тях се отразява изключително негативно върху децата, които се нуждаят от спокойна среда, пълноценно общуване и с двамата си родители и техните близки.

С оглед на изложеното, съдът приема, че е  осъществено домашно насилие спрямо молителката и опосредствано и спрямо двете деца, присъствали на акта на насилие спрямо майка им.

 По отношение на мерките за закрила и оплакванията, изложени и от двете страни в прозиводството:

Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът, след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на защита за нея, преценява кои от мерките да наложи. Съдът не е обвързан от исканите от молителката мерки за защита. Настоящата инстанция намира за напълно подходящи мерките за молителката. Безспорно е задължаването извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както спрямо молителката, така и спрямо двете деца, вкл. да не извършва действия на насилие в тяхно присъствие. Съдът намира, че  спрямо молителката следва да се прилагат  мерки за защита, свързани със забрана за доближаване самата нея, жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, жилището на сестра й, където молителката пребивава често. Тези мерки целят именно оказване на защита спрямо пострадалата. 

По отношение на исканите мерки  за защита спрямо децата, следва да се посочи следното.

Действително, домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН има осъществено спрямо децата, присъствали на осъщественото такова спрямо тяхната майка, но съдът  следва да съобрази и прецени техния изключителен интерес и права, свързани с поддържане на контакти с двамата си родители и факта, че бащата не представлява непосредствена опасност за децата- факт , констатиран от социалните работници, потвърждаващ се и от показанията на всички разпитани свидетели по делото. Бащата никога не е упражнявал насилие спрямо децата. Същите се чувстват емоционално и психически добре, въпреки инцидента, на който са били свидетели. Негативно върху децата се отразява, както бе посочено самият конфликт между родителите, който обаче се поддържа и от двете страни, предвид влошените им отношения. И двамата родители следва да преосмислят своето поведение и да положат грижите, от които децата се нуждаят, гарантиращи цялостното и пълноценно развитие. Децата имат безспорно нужда и от двамата си родители. В изключителен интерес за тях е поддържането на контакти и с двамата. Поради тази причина и защитавайки правата на децата и техния изключителен интерес, районният съд не следва да  налага крайни мерки, ограничаващи контактите на бащата с децата, от които те безспорно се нуждаят.

 Мерките за защита по отношение на децата следва да бъдат  определени правилно и балансирано, като съдът се  ръководи, както от принципа за защита на пострадалия от домашно насилие, така и от изключителния интерес на двете деца, които не следва да се лишават от правото си на лични контакти с бащата.

В тази връзка следва да се отбележи, че контакта  на ответника с децата не е ограничен и следва да се намери подходящия начин за предаване, респ. вземане на децата за осъществяване на контакта, в т.ч. и чрез помощта на други близки на него и молителката лица. Страните следва да намерят подходящия начин, тъй като в противен случай пък би си стигнало до неизпълнение на съдебно решение от страна на майката.

По отношение на срока, за който мерките за защита  се налагат- 6 месеца,  съдът счита, че същият е съответен на извършеното и съобразен с характера на отношенията между страните, опасността, която извършителят представлява за молителката и необходимата й адекватна защита.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт е наложил на ответника глоба, която е определена в размер от 250 лева,  съдът намира за подходящ. 

С оглед изхода на спора, е определена дължимата държавна такса на ответника в размер на 30, 00 лева  и са присъдени в полза на молителката направените по делото пред първа инстанция разноски- 500 лв..

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови своето решение.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: