№ 125
гр. Свиленград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1639/2021 от 12.08.2021
година на Зам.Директор на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с
което на Д. Т. В. с ЕГН ********** с адрес гр.********, ул.“*** *****
******“ №2 за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на
основание чл. 233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 29 899,52лв. , на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - мобилни телефони марка “ “XIAOMI REDMI
NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни
телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и
други ,със счупени дисплеи- 2 броя -общо всичко на стойност 29 899,52лв.и
на основание чл.233,ал.8 от ЗМ ,като не е отнето в полза на държавата-
превозното средство , послужило за превозване на стоките-лек автомобил
„********** ***** с рег.№ Х****КА ,ведно с рег.талон №********* и един
брой контактен ключ за същия автомобил.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
1
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че
същото било неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила . Сочи,че не било
установено в адм.производство,чия била собствеността на процесните
телефони. Обжалваното НП било издадено въз основа на съставения АУАН,в
който обаче не ставало ясно коя от двете форми предвидени в разпоредбата
на чл.233 от ЗМ бил обвинен жалбоподателя .Отделно от това не ставало ясно
как била определена глобата в обжалваното НП, тъй като по АНПр липсвала
такава оценка, отделно от това словесното описание на нарушението било
неясно,тъй като не ставало ясно кой,кога,къде и как и какво точно бил
извършил,като словесното описание не съответствало на правната
квалификация на нарушението.В тази връзка моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и с
адв.Х.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.Развива
допълнителни съображения в подкрепа основателност на жалбата,а именно,че
липсвали обективните и субективни признаци на процесното
нарушение,което било основание за отмяна на обжалвания акт. В тази връзка
моли съда да отмени НП изцяло.
Не се претендират разноски по делото.
Административно-наказващият орган /АНО/ - ТД Митница Бургас към
Агенция Митници , чрез процесуалният си представител , оспорва жалбата.
Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да
бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна :
2
На 20.10.2020год. около 11,00часа на Митнически пункт Капитан Андреево
на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”от Р.България за Р.Турция
пристигнал лек автомобил марка „********** *****” с рег.№ Х **** КА,
управляван от жалбоподателя,като в автомобила не пътували други лица.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си
задължения митническия инспектор св. П. Д. Сюл. .
Лекият автомобил протичал по задача „R4“ в АИС-ГК с указания на
инициатора на задачата да бъде извършена щателна митническа проверка на
автомобила с цел откриване на наркотични вещества. Във тази връзка
служител на гранична полиция /О. М. Ф./ изготвил искане за извършване на
щателна митническа проверка ,което било предадено на св.П. Д. Сюл.
Преди предприемане на митническа проверка, св. П. Д. Сюл. , приканил
жалбоподателя –водач да обяви и да декларират носените от него стоки –вкл.
акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което водача не декларирал
пред митническия служител,че изнася такива.
Автомобилът бил изпратен за пролъчване с рентгенова апаратура, при което
пролъчване били отбелязани две отметки с подозрение за проверка.
Вече в хода на последвалата ЩМП на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“, изразяваща се във фактическа –физическа проверка на
лицето,багажа му и на МПС, свидетелят П. Д. Сюл. в присъствието на св.
Анг. Н. П. и лицето пуснало искането за извършването на щателна
митническа проверка.
На мястото на двете отметки,посочени при пролъчването,не били
констатирани нарушения.
При продължилата физическа проверка митническите служители-св.С. и св.П.
забелязали около двигателя на автомобила наличие на много на брой гумени
маркучи,които предвид марката и модела на автомобила не следвало да се
намират там.
След огледа на маркучите и последвалото разместване ,свидетелите
установили,че тези маркучи не били захванати към двигателния отсег,а
3
пъхнати по начин,който да симулират,че са от него/от двигателния отсег/.
При изваждането на маркучите-общо 22броя ,св.С. и св.П. открили черна
платнена чанта,от която извадили мобилни телефони марка “ “XIAOMI
REDMI NOTE8“ .
След като извадили всички мобилни телефони от чантата,както и самата
чанта,установили че под нея се намирала още една черна платнена чанта,от
която извадили идентични мобилни телефони.
Общият брой на укрити и недекларирани - мобилни телефони били “XIAOMI
REDMI NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и
мобилни телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –
зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2 броя.
Извършен бил личен преглед на жалбоподателят от св.П. Д. Сюл. и в
присъствието на още двама свидетели-Анг. Н. П. и Ж. Г. Кр., при който
преглед не били открити вещи забранени от закона.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ св. П. Д. Сюл. поискал лично обяснение от
водача на автомобила,в което собственоръчно жалбоподателя вписал,че той
бил само шофьор и карал автомобила срещу сумата от 30лева и знаел,че
превозва домати ,памперси и други легални стоки.
За извършеният физически преглед на лекият автомобил от страна на св. П. Д.
Сюл. бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№1444/20.10.2020г. ,в който били описани откритите вещи и начина им на
укриване и в който било отразено,че вещите предмет на административното
нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан ,
от митническият служител посочен по-горе,неговият колега- св. Анг. Н. П.
,както и от жалбоподателя без същият да впише възражения по него.
Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № 0188370/20. 10.2020г. и
съответно с Приемо-предавателен протокол от 20.10.2020г. са били предадени
иззетите стоки на съхранение в ТД Южна Морска.
С разписка №0188371/20. 10.2020г.. от жалбоподателя били задържани лекият
автомобил,марка и модел ********** ***** с рег.№ Х 9030 КА, ,ведно с
4
регистрационен талон№********* и един брой контактен ключ и съответно с
Приемо-предавателен протокол от 20.10.2020г. са били предадени
задържаните вещи на съхранение в ТД Южна Морска.
Видът и количеството на процесната стока, както и конкретното място и
начина на укриването на процесните мобилни телефони “XIAOMI REDMI
NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни
телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и
други ,със счупени дисплеи- 2 броя, в случая се установяват от показанията
на св. П. Д. Сюл. и св. Анг. Н. П., депозирали безпротиворечиви твърдения за
тези факти, като св П. Д. Сюл. и св. Анг. Н. П. конкретно изяснява, че при
физическия преглед на МПС са открили в автомобила управляван от
жалбоподателя,укрити и недекларирани мобилни телефони “XIAOMI REDMI
NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни
телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и
други ,със счупени дисплеи- 2 броя. Св. П. Д. Сюл. и св. Анг. Н. П. са
служители на Агенция Митници, заемащи длъжност митнически инспектор и
към датата на проверката и са изпълнявали служебните си правомощия, по
редовен график.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят П. Д. Сюл. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие
на нарушителя, както и на св.Анг. Н. П.,св.М. Вл. Айв. и св.Ж. Г. Кр. след
приключване на проверката на дата- 20.10.2020г.
В съставения АУАН № 2207/20.10.2020г, актосъставителят П. Д. Сюл.,
изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната
му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото
извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние,
представляващо „направил опит да превози стоки, през държавната граница,
5
без знанието и разрешението на митническите органи”, като същото правно е
квалифицирано с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ – административно-наказателен
състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното
нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като– мобилни телефони
“XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143
броя и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –
зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2 броя .
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя е вписал,че никой е
нямало за да декларира телефоните.
В три дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
В същият ден/20.10.2020г./с оглед голямото количество открити укрити е
недекларирани телефони е било образувано ДП№53/2020г. по описа на отдел
„МРР Южна морска“ за извършено престъпление по чл.242,ал.1,б.Д вр с
чл.18,ал.1 от НК,като били извършени множество процесуално следствени
действия и с Постановление от 11.03.2021г. прокурор от ОП Хасково е
прекратил наказателно производство и е разпоредил след влизането му в сила
да се изпратят материалите на АНО за реализиране на адм.отговорност на
нарушителя.
Постановлението е получено в регистратурата на АНО на 01.06.2021г.
Поискано е на 30.06.2021г. да се определи стойността на предметите на
нарушението , поради което със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-
1000-152/16.03.2020година на Директора на ТД Южна Морска,изменена и
допълнена със Заповед №ЗТД-1000-337/10.06.2020година ,изменена и
допълнена със Заповед №ЗТД-1000-715/01.12.2020г. на на Директора на ТД
Южна Морска на основание параграф 1,т.38 от ДР на Закона за митниците е
определена стойност на стоката ,предмет на нарушението ,както следва :
мобилни телефони “XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –
6
зарядно,слушалки и други- 143 броя за 1брой -208,33лева или общо за 143
броя в размер на 29791,19лева и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI
NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2
броя ,като 1брой напълно счупен е приета 0,00лева ,а за другият е приета
стойност в размер на 108,33лева или общо за всички телефони сумата възлиза
на 29 899,52 лева.
По АНПр е извършена оценка на МПС от вещо лице,включено в списъка за
вещите лица ,като видно от заключението на вещото лице,което съдът
приема за компетентно и безпристрастно дадено ,поради което се кредитира
от съда с доверие – пазарната стойност на лекият автомобил към датата на
констатиране на нарушението е в размер на 1950,00лева, митническата
стойност е определена от вещото лице в размер на 1625,00лева.
Сезиран с надлежно с горепосоченото Постановление за прекратяване на
наказателното производство на прокурор от ОП Хасково, Зам.Директора на
Южна Морска“ към Агенция Митници е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №1639/2021 от 12.08.2021 година, с което на Д. Т. В. с
ЕГН ********** с адрес гр.********, ул.“*** ***** ******“ №2 за
нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233,
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 29 899,52лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с
чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА - мобилни телефони марка “ “XIAOMI REDMI NOTE8“ без
аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни телефони “
XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със
счупени дисплеи- 2 броя -общо всичко на стойност 29 899,52лв.и на
основание чл.233,ал.8 от ЗМ ,като не е отнето в полза на държавата-
превозното средство ,послужило за превозване на стоките-лек автомобил
„********** ***** с рег.№ Х****КА , ведно с рег.талон №********* и един
брой контактен ключ за същия автомобил.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в Постановлението и в АУАН, както и основната
правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –
чл.233,ал.1 от ЗМ/направил опит да превози стоки/.
7
Обжалваното НП е редовно връчено – на жалбоподателя –на
17.08.2021г.,видно от разписка за връчване на наказателно постановление
приложено на л.45 от АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с
отбелязване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 1091/32-
246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”-
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции ,
Началниците на отдели и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,респ. доказват
материалната компетентност на АНО по отношение на Зам.Директора на
„Южна Морска“ към Агенция Митници, по силата на делегирано от
наказващия орган по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му правомощие на
определени длъжностни лица, в частност посочената длъжност,като със
Заповед №ЗАМ-1125132-258095/11.08.2021г. на Директора на Агенция
Митници са уредени указания за действия във връзка с Постановление
№227/13.07.2021г. на МС .
По делото са приобщени като доказателства писма от ТД Митница Бургас и
ГДГП, ГПУ Свиленград,видно от които няма запазени видеозаписи от
процесния ден от видео наблюдение през часовия диапазон/при
преминаването на жалбоподателя/ през ГКПП Капитан Андреево.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П. Д.
Сюл.,Анг. Н. П., М. Вл. Айв. и Ж. Г. Кр., съдебният състав кредитира изцяло
с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната
систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
писмените доказателствени средства. Според начина на формиране
показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на
8
свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в
съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите.
Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът
даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно
доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, времето на извършването му, като
потвърждават опита да превози от страна на жалбоподателя на излизане от
страната ни в Р.Турция; извършването на митническа проверка на
жалбоподателя и намирането на конкретното количество телефони общо-
145броя, укрити в лекият автомобил,а досежно бездействието и отрицателния
факт на недекларирането на тези превозвани от страна на жалбоподателя
стоки, относими са показанията на П. Д. Сюл. и Анг. Н. П..
Що се отнася до доводът на защита,че не следва да се кредитират показанията
на последните двама свидетели /П. Д. Сюл. и Анг. Н. П./ доколкото имало
разминавания в показанията им в частта относно това колко черни торби
били открити в двигателния отсег, следва да се има в предвид,че от датата на
извършване на нарушението, до настоящият момент има изминал период от
около 1 година и в предвид зачестилите случаи на адм.нарушения на МП
Капитан Андреево,разбираемо и логично е свидетелските показания да има
несъществени разминавания в предвид дългия период от време,но в същината
си показанията им не се оборват помежду си ,че в двигателния отсег са
открити процесните телефони , през процесния ден ,в управлявания от
жалбоподателя автомобил, респективно несъществено е обстоятелството дали
процесните телефони са били укрити в две или в една черна чанта,тъй като
двамата свидетели категорично установяват осъщественото от страна на
жалбоподателя адм.нарушение.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, а именно осъщественото от обективна страна адм.нарушение ,като
тези представени и приети като доказателство по делото в съдебно заседание
установяват пък собствеността на отнетия автомобил.
9
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на
последната, се установяват пазарната стойност на лекият автомобил към
датата на констатиране на нарушението което вещото лице е определило в
размер на 2850лева. Същата е приобщена към доказателствения материал, в
хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282
НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
С доверие се възприе и становището от Комисия. Въз основа на последното,
се установяват вида и качеството на стоките предмет на нарушението и
стойността на процесните вещи на основание параграф 1,т.38 от ДР на Закона
за митниците е определена стойност на стоката ,предмет на нарушението
,както следва : мобилни телефони “XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –
зарядно,слушалки и други- 143 броя за 1брой -208,33лева или общо за 143
броя в размер на 29791,19лева и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI
NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2
броя ,като 1брой напълно счупен е приета 0,00лева ,а за другият е приета
стойност в размер на 108,33лева или общо за всички телефони сумата възлиза
на 29 899,52 лева. Същата е приобщена към доказателствения материал, в
хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282
НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът
я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение
на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
изводите.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за което се
10
излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се
съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че към процесния
случай намира приложение Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.
д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС. Изрично в мотивите на това ТР е посочено, че
"възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се
окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва
давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно
производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В
подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която
забранява на административнонаказващите органи да образуват
административнонаказателно производство, когато за същото деяние е
възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или
продължаването на административно -наказателното производство зависи от
11
завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи
предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за
съставянето на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не
се съставя - чл. 36, ал. 2 от ЗАНН". С оглед задължителния характер, който
Тълкувателното решение има по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, следва да се
приеме за безспорно, че при издаването на процесното НП № 1639 от
12.08.2021 г. е спазен предвидения в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във вр. с
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срок. Изрично в НП е посочено, че същото се издава по
административно-наказателна преписка, образувана на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН, във връзка с Постановление на Окръжна прокуратура - Хасково от
11.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 53/2020 г. по описа на МРР Южна морска, пр. пр. №
1886/2020 г. по описа на ОП-Хасково.
Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното
положение, че административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва
наказателното производство за същото деяние да е прекратено от съда или
прокурора и да е препратено на наказващия орган. В посочените случаи
именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към
реализиране на административнонаказателна отговорност, бъдат изпратени и
получени от административнонаказващия орган, започва да тече срокът,
предвиден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за осъществяване на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на наказателно
постановление. Няма спор, че прекратителното Постановление на Окръжна
прокуратура - Хасково е постъпило в АНО на 01.06.2021г., поради което и
процесното наказателно постановление е издадено в 6-месечен срок от тази
дата – на 12.08.2021г. Дори хипотетично да се приеме, че началото на
административнонаказателното производство е поставено в хипотезата на чл.
36, ал. 1 от ЗАНН, със съставянето на АУАН, то са налице категорични
доказателства, че на основание данни, факти и обстоятелства, съдържащи се в
този АУАН, от Окръжен прокурор гр. Хасково е било образувано наказателно
производство на 20.10.2020 г., т. е. от посочената дата давността по чл. 34 от
ЗАНН е спряла да тече, поради което от момента на възобновяване на
производството на 01.06.2021 г. до 12.08.2021 г. не е бил изтекъл
12
шестмесечения срок от съставянето на АУАН, който да преклудира
издаването на наказателно постановление.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Тук е мястото да се отбележи,че формите на изпълнителното деяние посочени
в АУАН и в НП се припокриват изцяло,като действително в мотивната част
на НП има известна неточност при описване на фактическата обстановка,като
АНО е смесил двете изп.форми/пренесъл и съответно превозил/,но при
описание на възприето нарушение ,този порок не съществува,поради което
следва да се приеме,че същото не е съществено процесуално нарушение
,водещо до накърняване на правата на жалбоподателя,тъй като същият е
могъл да разбере в какво е обвинен ,за да може адекватно да организира
защитата си.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози/пренесе през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата
на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на
самата държавна граница , което е практически невъзможно, а вътре в
територията на Република България.
Възведената в НП правна квалификация, принципно е вярна, доколкото,
доказано безспорно в настоящото производство е настъпването на
противоправния резултат, изразяващ се в опит да се превози
респ.пренасянето през границата, на стоки – подробно индвидуализирани в
НП от територията (митническата) на Р България в Р.Турция, без знанието и
разрешението на митническите органи, като същите са били укрити в
двигателния отсег на управлявания от жалбоподателя лек автомобил при
излизането му от страната в Р Турция и тяхното наличие в него е
13
констатирано едва при последваща ЩМП.
Т.е. налице са достатъчно доказателства, установяващи факти относими към
обективните признаци на състава на твърдяното митническо нарушение –
контрабанда, както и за неговия субективен елемент и автор.
Няма спор, че процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя
при пристигането му на МП Капитан Андреево за Р.Турция на процесната
дата,който не е декларирал пред митническите органи,че превозва или
пренася стоки и след извършена щателна митническа проверка в двигателния
отсег на лекият автомобил митническите служители са открили-укрити и
недекларирани процесните мобилни телефони били “XIAOMI REDMI
NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни
телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и
други ,със счупени дисплеи- 2 броя.
Няма спор също,че лекият автомобил е на трето лице,а именно на Ивет
Иванова Тодорова.
От показания на разпитаните по делото свидетели – П. Д. Сюл. и Анг. Н. П.
(митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва , от обективна страна,
че на 20.10.2020 година около 11.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси” на път от Р.България за Република Турция жалбоподателят е
направил опит да превози, през държавната граница стоки, а именно
процесните - мобилни телефони били “XIAOMI REDMI NOTE8“ без
аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни телефони “
XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със
счупени дисплеи- 2 броя.
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”,
дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е
отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието
„стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
14
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети –
мобилни телефони били “XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –
зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI
NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2
броя, както вече бе посочено.
Същите, установи се, Д. Т. В. не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, стоките са били открити в двигателния отсег на управляваното
МПС от страна на жалбоподателят, като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното
фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото
знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на
митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите П. Д. Сюл. и Анг. Н. П.),
субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни
органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани от митническата територия на Република България. Разпитаните
по делото свидетели – П. Д. Сюл. и Анг. Н. П., са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и
тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства,
обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на
реалното наличие на процесните мобилни телефони били “XIAOMI REDMI
NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни
телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и
други ,със счупени дисплеи- 2 броя в държане и фактическата власт на
15
жалбоподателя при опита за преминаването на държавната граница, с което е
реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението
на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда)
и то в недовършена изпълнителна форма-опит, а от фактическа страна
изразило се в опит за превозване през държавната граница, при излизане от
страната, на стоки, по вид конкретно – мобилни телефони били “XIAOMI
REDMI NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143 броя и
мобилни телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –
зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2 броя, без знанието и
разрешението на митническите органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало
знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат
на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка след реалното направения
опит за излизане от страната ни и преминаването на митническия контрол.
Направените правни изводи държавната граница и на митническата
територия, с навлизането/респ. излизането на която и наличието се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на
митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на
стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо
пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на Република България към Европейския съюз (ЕС).
16
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на
Общността, като това правно действие се свързва със задължителното
прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото
за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при
преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране
на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за
писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания
Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното нарушение.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с
писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е
липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията от страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал
от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли
1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент
(ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват,
че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите
17
или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства, които Съдът цени и относно
авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно
поведение на нарушителя в хода на проверката и обективният факт на
откриването им в процесния лек автомобил.
В допълнение следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1186/2009 на
Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността
за митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се
определят случаите, в които поради особени обстоятелства се предоставя
освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно
обръщение или изнасяни от митническата територия на Общността. Стоките,
освобождавани от износки мита са посочени в 5 отделни глави. Обектите –
предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към никоя от стоките,
посочени в Регламент № 1186/2009 година.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави
извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство,
управлявано от жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова
следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата
администрация при пристигането на МП.
Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе
тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да
било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали
това лице е било приканено от митническите служители да декларира
18
намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства
е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.
Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и
предвид факта, че стоките са открити в двигателния отсег в управлявания от
него автомобил, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им
от негова страна към момента на пресичането на границата и опита му за
излизане от Република България за Р.Турция.
Изпълнителното деяние на опит за превозване/пренасяне, като една от
съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с
фактическото извеждане на стоките - в случая: мобилни телефони били
“XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –зарядно,слушалки и други- 143
броя и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI NOTE8“ – без аксесоари –
зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2 броя , от митническата
територия на страната от излизащо от нея лице, което ги държи, а по този
начин и ги пренася,респ.превозва като последното не изисква непременно
непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи,
субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за
тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид
изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за
правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние – направил
опит да превози. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и
той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени
съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в
самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на
допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо,
19
за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото
осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/преносил,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както
досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание -
чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци,
не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите
на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет
мобилни телефони били “XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –
зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI
NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2
броя.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага
от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им
оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика,
включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената
инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
20
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят Д. Т. В. е наказан с обжалваното НП, не
може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид
голямото количество контрабандирани стоки, както и видът им, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото, отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките;
а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата,
21
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в
минималния размер от 100 % от стойност на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни
за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетени са конкретно количество и видове на контрабандно
пренесените стоки – значителни, което обстоятелство безспорно е отегчаващо
и предопределя по-висока тежест на деянието и това ,че са били укрити в
двигателния отсег на МПС. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън
това за пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг
специален начин, се установиха възраст на жалбоподателя, липсата на данни
в кориците на делото за други нарушения, материалното му положение и т.н.
Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са
завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното би било
индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и
наложената „Глоба” – формирана от 100% от митническата стойност на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
22
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Що се отнася до постановеното от АНО -на основание чл.233,ал.8 от ЗМ ,като
не е отнето в полза на държавата-превозното средство , послужило за
превозване на стоките-лек автомобил „********** ***** с рег.№ Х****КА
,ведно с рег.талон №********* и един брой контактен ключ за същия
автомобил /респективно същото следва да се върне на собственика му или на
лицето от което е иззето- НП в частта му по пункт 3/и тъй като се обжалва
изцяло НП ,следва да се приеме,че жалбата е недопустима,т.к. жалбоподателя
няма правен интерес да обжалва същото в тази му част, доколкото не се
накърняват неговите права , поради което следва в тази му част следва да
се прекрати производството като недопустимо.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендира от страна на АНО присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
23
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване по делото,събиране на доказателства , и т.н.пледиране по
същество, поради което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №1639/2021 от 12.08.2021 година на Зам.Директор на
ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Д. Т. В. с ЕГН
********** с адрес гр.********, ул.“*** ***** ******“ №2 за нарушение на
чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 29 899,52лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона
за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - мобилни
телефони марка “ “XIAOMI REDMI NOTE8“ без аксесоари –
зарядно,слушалки и други- 143 броя и мобилни телефони “ XIAOMI REDMI
NOTE8“ – без аксесоари –зарядно,слушалки и други ,със счупени дисплеи- 2
броя -общо всичко на стойност 29 899,52лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Т. В. с ЕГН ********** с
адрес гр.********, ул.“*** ***** ******“ №2 жалба с която се обжалва
Наказателно постановление /НП/ №1639/2021 от 12.08.2021 година на
Зам.Директор на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, в частта с която
е постановено на основание чл.233,ал.8 от ЗМ ,че не се отнема в полза на
държавата-превозното средство , послужило за превозване на стоките-лек
автомобил „********** ***** с рег.№ Х****КА ,ведно с рег.талон
№********* и един брой контактен ключ за същия автомобил, като
недопустима-подадена без правен интерес.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Т. В. с ЕГН ********** с адрес гр.********,
ул.“*** ***** ******“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” -
24
ТД Митница Бургас, сумата в размер на 80,00 лв. , представляваща юр.
възнаграждение за представителство по АНД №672/2021г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
25