№ 31
гр. Ловеч, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500523 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 367/24.08.2022 г., по гр.д. № 557/2021 г. на РС – Ловеч
съдът е приел за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, че Г.
В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: *** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“, ЕАД, с ЕИК ********* заплащане на
следните суми: 237.27 лв. - главница, представляваща съответната на дела му
от ½ идеална част стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ за
отопление и ТЕ за сградна инсталация/ за периода от 09.03.2017 г. до
28.02.2019 г., за недвижим имот с адрес: ***, отчитан под абонатен № ******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението /09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; за 58,67 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до
21.02.2020 г.; 13,77 лв. - представляваща съответната на дела му от ½ част
дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за
горепосочения имот, отчитан под абонатен № ******, за периода от
09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението /09.03.2020 г./ до
окончателното й изплащане; 2,44 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.03.2017 г. до 21.02.2020 г. С решението съдът е отхвърлил установителния
иск по съответните претенции за следните суми и периоди: за главница за
периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2017 г. и за разликата до пълния
претендиран размер от 1252.69 лева / ½ част от цялата главница 2505,37 лева
1
по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2020 г. по ч.гр.д.№
12681/2020 г. на СРС/, от която 810,05 лева, представляваща начислена като
дължима от ответника сума за ТЕ за БГВ, съответстваща на ½ част от цялото
задължение за ТЕ за БГВ от 1620,10 лева за периода от 01.05.2016 г. до
28.02.2019 г., както и искът за обезщетение за забава за разликата до пълния
претендиран размер от 196,42 лева /½ част от 392,83 лева по същата заповед
за изпълнение/, за главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2017
г. до 08.03.2017 г. и за разликата до пълния претендиран размер от 14,34 лева
/ ½ част от цялата сума 28,67 лева по горепосочената заповед за изпълнение/;
за обезщетение за забава за разликата до пълния претендиран размер от 2,60
лева / ½ част от 5,20 лева по същата заповед за изпълнение/. Съдът е
разпределил между страните отговорността за разноските, отхвърляйки
претенцията на Г. В. Г. за заплащане на разноски и осъждайки последния да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“, ЕАД сумата от 153 лв.
Решението е обжалвано от Г. В. Г. в частта, която е прието за
установено, че въззивникът дължи на дружеството следните суми: 237.27 лв. -
главница, представляваща съответната на дела му от ½ идеална част стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ за отопление и ТЕ за сградна
инсталация/ за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
/09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; 58,67 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.; 13,77 лв.
- представляваща съответната на дела му от ½ част дължима сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за горепосочения имот, отчитан под
абонатен № ******, за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението /09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; 2,44 лв. –
обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г. Във
въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с
поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и
необоснованост, свеждащи се до: незаконосъобразно конституиране на
„Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице помагач; разглеждане на
недопустим иск, поради предявяването му въз основа на незаконосъобразна
ни нищожна заповед за изпълнение; разглеждане на иск при липса на
достатъчно доказателства за наличие на задължения в тежест на ответника:
необосновано приемане от районния съд, че меджу ищеца и ответника, респ.
между ищеца и наследодателя на ответника е подписан договор за доставка
на топлинна енергия на посочения адрес и че такъв договор е изпълняван от
ищеца; необосновано приемане от районния съд, че ответникът дължи на
ищеца заплащане на суми във връзка с доставяне на топлинна енергия за имот
с адрес ***, доколкото от ищеца не са издавани фактури на постоянния или
настоящ адрес на ответника; неправилно изграждане от районния съд на
извод за дължимост на претендираните от ищеца суми въз основа на неверни
съдебни експертизи. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на
2
обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да се
прогласи нищожността на заповедта за изпълнение и да бъде признато за
установено, че въззивникът не дължи сумите по заявлението, както на същия
да се присъдят и разносите в пълния им размер за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото дружество е постъпил
писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Въззивникът Г. В. Г. взема участие в съдебно заседание лично, като
поддържа жалбата, навежда съображения за нейната основателност, моли за
отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за
установяване на вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“ ЕАД и за
сумите, за които е прието съществуване на вземания срещу Г. В. Г., както и за
присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени
бележки доразвива доводите във въззивната жалба за неправилност на
решението в атакуваната му част и за неоснователност на иска
топлофикационното дружество.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не взема участие в
съдебното заседание.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД
също не взема участие във въззивното производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от
Топлофикация София“ ЕАД против Г. В. Г., предявен по реда на чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 2 ГПК, с предмет установяване на вземания на заповед по чл. 410
ГПК, издадена в полза на ищеца против Г. В. Г. за заплащане на следните
суми: 1552,69 лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода м. 05.2016 г.-
м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателно
заплащане на вземането; 196,42 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017
г. до 21.02.2020 г.; 14,34 лв. – главница, представляваща сума за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 02.2019 г.,
ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателно заплащане на
вземането; 2,60 лв. – мораторна лихва за забава от 31.03.2017 г. до 21.02.2020
г. В исковата молба се поддържа, че като съсобственик на самостоятелен
3
обект в сграда в режим на етажна собственост (***, аб. № ******),
присъединен към абонатна станция, ответникът е клиент на топлинна енергия
и като такъв е длъжен по закон да заплаща месечните дължими суми за
доставена топлинна енергия, че цената на топлинната енергия се определя по
влезли в сила Общи условия на топлофикационното дружество и че за
периода от месец май на 2016 г. до месец февруари на 2019 г. ищецът
доставил съответните количества топлинна енергия. Посочва се, че
количеството на доставената топлинна енергия е начислено по прогнозни
месечни вноски, но след изготвена в края на отоплителния период
изравнителна сметка от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, извършващо
дялово разпределение на база реалния отчет на уредите за дяловото
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването. В молбата се твърди, че начислените суми не са платени
от съсобствениците на топлоснабдения имот, че за тях и за дължимите лихви
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и че като съсобственик на
имота Г. В. Г. не е платил припадащата му се част и е подал възражение
против заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г. В. Г. е постъпил писмен
отговор, в които са направени възражения за недължимост на вземанията,
респ. за погасяването им по давност.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 170, том 89, дело № 205/1974 г. на нотариус при
СРС, за собственици на процесния апартамент **** са признати Т. Д. Г. и В.
Г. Г.. Не се спори, че те са починали (В. Г. - 2001 г.), че ответникът Г. В. Г. и
неговия брат (Д. В. Г.) са техни наследници, в качеството им на деца.
От съвкупния анализ на приетите в първа инстанция писмени
доказателства (л. 181-185 гр.д. 557/2021 г. на РС Ловеч) се установява, че
абонатната станция на жилищен блок *** е пусната в експлоатация на
20.10.1972 г. - за отопление, а на 30.12.1972 г. и за отопление и топла вода.
Установява се от протокол от заседание на общото събрание на
етажните собственици от ***, проведено на 26.04.2002г., че е взето решение
за сключване на договор с „Техем Сървис“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределяне разходите за отопление и топла вода; за упълномощаване на Й.
А. П. да сключи от името на етажните собственици договор с „Техем
Сървис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределяне разходите за отопление и топла
вода; упълномощаване на Б. И. П. да сключи от името на етажната
собственост споразумителен протокол с „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“ ЕАД
при извършване на услугата дялово разпределение; за определяне на
относителния дял на разхода за топлинна енергия, свързан с топлоотдаване на
4
общите сградни инсталации в размер на 20 % от общото количество топлинна
енергия за отопление; за избор на електронен тип индивидуални
разпределители на разхода за отопление.
С договор № 203 от 19.08.0202 г. между представители на етажната
собственост с адрес: ***, от една страна като възложител, и „Техем сървисис“
ЕООД като изпълнител от друга, на последното дружество е възложено да
извършва индивидуално измерване потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределяне разходите за отопление и топла вода. С договора
изпълнителят се е задължил да достави и монтира при възложителя
необходимите уреди за регулиране и отчитане консумацията на топлинна
енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, а
възложителят се задължил да заплаща извършената от изпълнителя дейност
съгласно условията на договора.
С договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия от 01.11.2007 г. между „Топлофикация
София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД на последното дружество е
възложено да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда етажна собственост при спазване на
изискванията на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за
извършване на услугата, одобрени с решение № ОУ-024/10.08.2007 г. на
ДКЕВР. От приетите два протокола (л. 73-74 гр.д. № 557/21 г. РС Ловеч)
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
назначената комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза с вещо
лице със специалност „електронна техника, счетоводство и контрол“, се
установява, че блокът /СЕС - Сграда етажна собственост/, в който се намира
процесният апартамент с аб. № 73717, се захранва с топлинна енергия /ТЕ/ от
две АС /Абонатни станции/, че е него има монтирани два топломера, тип
2WR4, производство на „Siemens“, с идент. № 60098103 и № 60098132, че с
тях са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период, като
през 2015 г. и 2017 г., след извършени метрологични проверки, е дадено
заключение, че монтираните измервателни уреди в АС са годни и
съответстват на одобрения тип. От заключението се установява, че
количеството топлинна енергия за отопление са разпределя на топлинна
енергия /ТЕ/, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия /ТЕ/ за
отопление на отделните имоти, както и че в ***** няма радиатори и водомер
за топла вода, като до 01.04.2019 г. отчетът е на брой лица. Установява се от
заключението, че топлинното счетоводство на въпросната СЕС за процесния
период се е водило от фирмата за дялово разпределение /ФДР/ „Техем
Сървисис“ ЕООД, което извършва дялово разпределение на консумираната от
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като
изчислява прогнозните дялове за отопление и топла вода през следващия. От
експерта е направена констатация, че в индивидуалните справки, изготвени от
5
ФДР, за отопление и топла вода за периода от месец май на 2016 г. до месец
март на 2019 г., се съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от
абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем
198 куб.м. От експерта е констатирано по справката на ФДР, че през
процесния период в имота посочените данни за ТЕ са начислявани служебно,
поради неосигурен достъп в имота за трите отчетни отоплителни сезона.
Уточнява се от вещото лице, че ТЕ за отопление представлява сбор от
следните компоненти: от ТЕ за сградна инсталация /СИ/ - за дял на процесния
апартамент 198 куб.м., от ТЕ за общи части /4%/ и от ТЕ за отопление – в
случая за отоплителен елемент в баня без уред за отчитане /щранг лира/. ТЕ
за БГВ е отчетена за един обитател /по 140 л. на денонощие/ и след
корекцията на изравнителната сметка като преразпределение на разликите в
показанията на общия водомер и сбора от показанията на водомерите за топла
вода в блока. За периода от месец май на 2016 г. до месец февруари на 2019
г., след изравнителна сметка от „Техем Сървисис“ ЕООД, експертизата е
установила издадените фактури от „Топлофикация София“ ЕАД за
консумирана ТЕ, описани в Таблица 1, 2 и 3 към заключението, а и
приложени по делото, като за отчетен период месец май 2016 г.- месец април
2017 г. е издадена обща фактура № **********/31.07.2017 г., с дължима сума
за периода 845,27 лева с ДДС – неплатена; за отчетен период месец май 2017
г. - месец април 2018 г. е издадена обща фактура № **********/31.07.2018 г.,
с дължима сума за периода 1079,34 лева с ДДС – неплатена, и за отчетен
период на потребление месец май 2018 – месец март 2019 г. – издадена обща
фактура № **********/31.07.2019 г., на стойност 573,27 лева с ДДС и
дебитно известие № **********/31.08.2019 г. към фактура №
**********/31.03.2019 г. за сумата 7,49 лева с ДДС, или общо дължима сума
за периода на потребление – 580,76 лева с ДДС – неплатена. За периодите по
изравнителните сметки са установени следните суми: за периода месец май
2016 г. - месец април 2017 г. – за доплащане 228,52 лева с ДДС; за периода
месец май 2017 г. - месец април 2018 г. – за доплащане 126,88 лева с ДДС, и
за периода месец май 2018 г. - месец април 2019 г. – за получаване /връщане/
360,00 лева с ДДС. При така направените констатации от вещото лице се
прави извод, че начислените дължими суми за ТЕ за периода на потребление
от месец май 2016 г. до месец март на 2019 г., съобразно действащите цени на
ТЕ през съшия период, са в размер на следните суми: сума за ТЕ за отопление
– 437,25 лева, сума за ТЕ, отдадена от СИ /сградна инсталация/ – 448,02 лева
и сума за БГВ – 1620,10 лева, или общо дължима сума главница за ТЕ –
2505,37 лева с ДДС (1252,69 лева – припадаща се част на ответника,
съобразно неговата квота в съсобствеността). Установява се от заключението,
че размерът на законната лихва за консумирана ТЕ за посочения период на
потребление, изчислена от деня, следващ датата на падеж /срок на плащане/
до 21.02.2020 г., е 392,83 лева с ДДС (196,42 лева - припадаща се част на
ответника, съобразно неговата квота в съсобствеността). От заключението се
установява, че за периода от месец февруари 2017 г. до месец февруари на
6
2019 г., от дружеството–ищец са издадени за всеки от месеците в периода
фактури за дялово разпределение /таблица 5 към заключението/ в общ размер
на 28,67 лева с ДДС, които са неплатени, (14,33 лева - припадаща се част на
ответника, съобразно неговата квота от ½ в съсобствеността), като законната
лихва върху сумите за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до
21.02.20220 г. /Таблица 5/, е 5,20 лева с ДДС, изчислена от деня, следващ
датата на падеж /срок на плащане/ до 21.02.2020 година (2,60 лева -
припадаща се част на ответника, съобразно неговата квота от ½ в
съсобствеността). Констатирано е от вещото лице, че „Техем Сървисис“
ЕООД /ФДР/ разполага с лицензиран софтуер и е вписано в публичния
регистър на фирмите за дялово разпределение към Министерство на
енергетиката. Обменът на данни между абоната и ФДР се осъществява
съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Общите
условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. От
заключението се установява, че при изготвянето на индивидуалните сметки са
прилагани формулите по Методиката за разпределение на топлинната енергия
в сгради, етажна собственост, като за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД
са отчислявани технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 108, том II, рег.
№ 5110, дело № 287/2004 г. на Нотариус с район на действие СРС, за
обезпечаване на вземането по отпуснат договор за банков кредит, ответникът
Г. В. Г. и неговия брат Д. В. Г. са учредили договорна ипотека върху
съсобствения по наследство недвижим имот ***** находящ се в ***. След
провеждане на публична продан, с постановление за възлагане на недвижим
имот от 19.03.2018 г. на ЧСИ с рег. № 781, с район на действие СГС, имотът
(*****) е възложен на лицето, обявено за купувач, след което с протокол за
въвод във владение от 19.02.2019 г. на ЧСИ, владението върху апартамента е
предадено на обявения за купувач от публичната продан.
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 12681/2020 г. на СРС, че по
заявление на „Топлофикация София“ ЕАД против Г. В. Г. и Д. В. Г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение №
12681/21.04.2020 г., с която е разпоредено длъжниците да заплати на
заявителя съответните суми. От Г. В. Г. е подадено възражение против
заповедта.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
По реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД
против Г. В. Г. е предявен иск за установяване на вземания по заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12681/2020 г. на
СРС за заплащане на следните суми: 1552,69 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
7
имот (***, аб. № ******) за периода м. 05.2016 г.- м. 02.2019 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателно заплащане на вземането;
196,42 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.; 14,34
лв. – главница, представляваща сума за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателно заплащане на вземането; 2,60
лв. – мораторна лихва за забава от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г.
Въззивното производство е висящо само по отношение на част от
размера на съответните вземания на „Топлофикация София“ ЕАД против Г.
В. Г., за които съдът е уважил иска за установяване, а именно: за 237,27 лв. -
главница, представляваща съответната на дела му от ½ идеална част стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ за отопление и ТЕ за сградна
инсталация/ за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
/09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; 58,67 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.; 13,77 лв.
- представляваща съответната на дела му от ½ част дължима сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за горепосочения имот, отчитан под
абонатен № ******, за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението /09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; 2,44 лв. –
обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г.
Настоящият състав приема, че вземанията на ищеца към ответника за
посочените в решението суми, необхванати от периода на погасителната
давност, са налице.
Независимо от установения по делото факт, че купувачът на имота е бил
въведен във владение на 19.02.2019 г. от частен съдебен изпълнител, по
делото не се установява смяна на партидата до датата на въвода, поради което
като съсобственик и наследник на своите родители Г. В. Г. остава задължен за
съответната част от сумите, начислени от топлофилационното дружество. С
оглед на това, че не се установяват други наследници, освен ответникът и
неговия брат, нито се прави позоваване на евентуален отказ от наследство,
съдът приема, че квотите на ответника и неговия брат в съсобствеността
върху апартамента преди публичната продан са били равни. Като титуляри на
8
това право върху топлоснабдения имот, двамата имат качеството клиенти по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. След като законът свързва качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди, за съществуването му и за наличие на
облигационни отношения по доставяне на топлинна енергия е без значение
дали клиентът е подавал молба за откриване на партида или не. При липса на
доказателства за записване на партидата изцяло на единия от съсобствениците
или на друго лице, ползвател на конкретно правно основание, ответниците
като притежатели на съответните идеални части от правото на собственост
върху апартамента, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
По отношение частта от периода, след продажбата на имота и извършение
въвод във владение на купувача, ответникът дължи начислените суми, защото
в същия период нито той, нито купувачът са подали заявление до
топлофикационното дружество за промяна титуляра на партидата, поради
което те подлежат на събиране от стария собственик (чл. 61, ал. 1 и 2 от Общи
условия). Продажбата на топлинна енергия е извършена от ищеца при
публично известни обши условия, които са одобрени от КЕВР (тогава
ДКЕВР) и са действали към процесния период (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Общите
условия са публикувани в два всекидневника (един централен и един местен),
поради което те са влезли в сила, без да е необходимо изричното им приемане
от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна енергия
за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник
„Дневник“, броя от 14.01.2008 г. В случая съдът съобразява и разпоредбата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите /
клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответникът не твърди и не доказва упражняване на
9
правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
поради което съдът намира, че той ги е приел. С оглед изложените мотиви
съдът приема, че за исковия период от време между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставката
на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като
според чл. 145, ал. 1 закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Като собственици на апартамент в сграда, в
режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, ответникът Г. В. Г. и Д.
В. Г. (другият съсобственик) са длъжни да участват в разпределянето на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, независимо от
демонтиране на радиаторите в апартамента. Това следва от чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според който потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, се разпределя между всички клиенти, пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ), Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем обем на имот" включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект. В случая е налице надлежно определяне стойността на двете
компоненти, формиращи начислената топлинна енергия за апартамента – дял
топлинна енергия сградна инсталация и топлинна енергия баня.
Изчисляването е извършено от фирмата по чл. 139а ЗЕ („Техем Сървисис“
ЕООД) съобразно отопляемите обеми на апартамента и на сградата при
10
прилагане на съответните формули от приложението към чл. 61 от Наредба
№ 16-334. Нормативната уредба, задължаваща собствениците на апартамент в
сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че не желаят да ползват
топлинна енергия не влиза в противоречие с правото на Европейския съюз. Не
е налице противоречие и на позитивноправните разрешения, предвиждащи
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент (С-708/17). При това положение, като съсобственик на
апартамента ответникът се явява задължен за припадащата му се част,
съответна на квотата му в съсобствеността (чл. 30, ал. 3 ЗС), от стойността на
начисленото количество топлинна енергия (ТЕ за отопление и ТЕ за сградна
инсталация) и в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на
половината от сумата по фактурите за главница, начислена за частта от
процесния период и необхваната от възражението за погасяване по давност
(09.03.2017 г. - 28.02.2019 г.), равняваща се на 237,27 лв.
Поради наличие на доказателства за извършването му от ФДР,
ответникът дължи заплащане и на суми за дялово разпределение на топлинна
енергия за горепосочения имот за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г.
Потребителите в етажната собственост са сключили с „Техем сървисис“
ЕООД (третото лице - помагач) договор за извършване на индивидуално
измерване потреблението на топлинна енергия и на вътрешно разпределяне
разходите за отопление и топла вода тази, като след изтичане на срока по
договора тази дейност се е извършвала от дружеството в съответствие с
установените нормативни изисквания. При продължило изпълнение на
задълженията по договора, от една страна, и неизпълнение на произтичащото
по закон задължение на клиентите да изберат лице, регистрирано по реда на
чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139в ЗЕ), от
друга, не би могло да се прием, че дейността по дяловото разпределение е
била извършвана неправомерно и за нея не се дължи възнаграждение. От
ответника не се прави възражение, основано на твърдение за направен от
клиентите в етажната собственост избор на друго лице, различно от третото
лице помагач, респ. за писмено уведомяване на ищеца за такъв избор, поради
което ищецът правомерно е начислявал сумите за ТЕ въз основа на данните
11
от дяловото разпределение, извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, вписано
в публичния регистър по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл ответникът дължи
заплащане и на 13,77 лв. - представляваща съответната на дела му от ½ част
дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за
горепосочения имот, отчитан под абонатен № ******, за периода от
09.03.2017 г. до 28.02.2019 г.
Предвид паричния характер на задълженията за главница (за количество
топлинна енергия и за сума за дялово разпределение) и липсата на
предложено изпълнение, ответникът дължи заплащане и на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху двете суми, а именно:
58,67 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 237,27 лв. за периода
от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г. и 2,44 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 13,77 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Първото от тях, за незаконосъобразно конституиране на „Техем сървисиз“
ЕООД като трето лице помагач, е неоснователно, защото участието на
дружеството е допуснато от съда при спазване на формалните предпоставки в
чл. 219 ГПК, като интересът от привличане е обоснован с твърдения за
възникване на регресни права за ищеца против третото лице, при евентуално
отхвърляне на иска за установяване на вземанията по заповедта.
Неоснователно е оплакването за постановяване на решението по недопустим
иск, обосновано от въззивника с довод за предявяването му въз основа на
незаконосъобразна и нищожна заповед за изпълнение. От въззивника не се
ангажират доказателства, че издалият заповедта за изпълнение няма
качеството съдия, с оглед на което би могло да се разсъждава за порок
нищожност на съдебния акт въобще. Отделно от това, поддържаният от
въззивника порок за процесуалноправна незаконосъобразност на заповедта за
изпълнение не е познат на заповедното производство, доколкото
процесуалният закон не допуска възможност за нейното обжалване (чл. 413,
ал. 1 ГПК), а установява средства за защита на длъжника срещу издадената
заповед, чиято същност се проявява в различно направление - или в отричане
на означените в нея вземания (възражение по чл. 414 ГПК, респ. иск по чл.
424 ГПК) или в осуетяване на изпълнителната й сила (чл. 423 ГПК).
Неоснователно е оплакването и за разглеждане на иска при липса на
достатъчно доказателства за съществуващи в тежест на ответника
12
задължения, доколкото от заключението на вещото лице се установи, че част
от начислените по фактурите суми са именно за стойност на количество
топлинна енергия (ТЕ за отопление и ТЕ за сградна инсталация) и за сума за
дялово разпределение, които се явяват дължими от собственика на имота,
находящ се в сграда в режим на етажната собственост, и при демонтирани
отоплителни тела (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Неоснователно е и оплакването за
неправилно изграждане от районния съд на извод за дължимост на
претендираните от ищеца суми въз основа на неверни съдебни експерти,
доколкото изводите на експерта се основават на несъмнени фактически
положения относно присъединяването на абонатната станция към
топлопреносната мрежа, относно извършването на отчети чрез монтирани
измервателни уреди в абонатната станция, годни и съответстващи на
одобрения тип, относно прилагане на установените в методиката хипотези
при изчисляване на количествата топлинна енергия. В тази връзка се явява
неоснователен и доводът на въззивника, изложен в съдебното заседание и
поддържан в писмената защита, за отмяна от ВАС на съответните разпоредби
от Наредбата за топлоснабдяването и методиката към нея. На настоящия
съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.
дело № 1372/2016 г. на ВАС и окончателното решение на ВАС по дело №
2187/11.02.2020 г. по адм. дело № 1318/2019 г. на 5 чл. състав, както и
решение № 11603/ 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС и
окончателното решение под № 8294/26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019
г. на 5 чл. състав на ВАС, на което въззивникът се позовава. Отмяната на
формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба №
16-344/2007 г., постановена с влязлото в сила горепосочено решение на 5-
членния състав на ВАС по адм. дело № 14350/2019 г. има действие само за в
бъдеще – от момента на влизането му в сила (чл. 195, ал. 1 АПК), поради
което тя не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния
казус, които остават в сила за процесния минал (предходен) период,
доколкото отмяната няма обратно действие. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за незаконосъобразност на изградения от районния съд
извод, че между ищеца и ответника, респ. между ищеца и наследодателя на
ответника е подписан договор за доставка на топлинна енергия на посочения
адрес и че такъв договор е изпълняван от ищеца. Както се посочи,
задълженията на ответника за начисленото количество топлинна енергия (ТЕ
13
за отопление и ТЕ за сградна инсталация) възниква по силата на закона (чл.
153, ал. 6 ЗЕ), доколкото към този период Г. В. Г. е бил собственик на имота
(и след публичната му продан не е подал заявление за отразяване на
промяната в партидата), а по отношение на сумите за дялово разпределение, с
оглед извършеното такова от страна на третото лице. Неоснователно е и
оплакването за недължимост на претендираните от ищеца суми, с оглед липса
на издадени фактури на постоянния или настоящ адрес на ответника,
доколкото фактурите сами по себе си не са определящи за възникване на
задълженията.
В обобщение съдът приема, че са налице вземания на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Г. В. Г. за заплащане следните суми: 237,27 лв. -
главница, представляваща съответната на дела му от ½ идеална част стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ за отопление и ТЕ за сградна
инсталация/ за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
/09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; 58,67 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.; 13,77 лв.
- представляваща съответната на дела му от ½ част дължима сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за горепосочения имот, отчитан под
абонатен № ******, за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението /09.03.2020 г./ до окончателното й изплащане; 2,44 лв. –
обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г.
По изложените съображения съдът приема, че искът на „Топлофикация
София“ ЕАД против Г. В. Г. за установяване на вземанията по заповедта за
изпълнение, в непогасената по давност размери, предявен по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, е основателен. Крайните изводи на двете съдебни
инстанции по основателността на иска в тези му обективни и субективни
предели съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва
да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се
присъдят в полза на въззиваемия, от чиито процесуален представител
(юрисконсулт) се претендира единствено заплащане на юрисконсултско
14
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Възнаграждението следва да се присъди
в минималния размер от 50 лв. по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид материалния интерес, фактическата и правна
сложност на случая и конкретната форма на предприетата от юрисконсулта
защита – подаване на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 367/24.08.2022 г., по гр.д. № 557/2021 г.
на РС – Ловеч в обжалваната му част, с която е прието за установено, че Г. В.
Г., с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащане на
следните суми: 237,27 лв. - главница, представляваща съответната на дела му
от ½ идеална част стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ за
отопление и ТЕ за сградна инсталация) за периода от 09.03.2017 г. до
28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението (09.03.2020 г.) до окончателното й изплащане; 58,67
лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до
21.02.2020 г.; 13,77 лв. - представляваща съответната на дела му от ½ част
дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за
горепосочения имот, отчитан под абонатен № ******, за периода от
09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението (09.03.2020 г.) до
окончателното й изплащане; 2,44 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.03.2017 г. до 21.02.2020 г..
ОСЪЖДА Г. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23б сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на „Техем сървисис“ ЕООД като
третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16