РЕШЕНИЕ
№357
гр. Враца, 04.11.2021г.
В ИмЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.10.2021г., пети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело
№ 325 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба, предявена от Й.К.Й. *** ,
предявена чрез пълномощника му * Я.Я. против
РЕШЕНИЕ №260100/02.04.2021г. ,
постановено по анд №131/2021г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено издаденото
против него от Директора на РД“АА“ Враца
Наказателно постановление №26-0000004/ 11.01.2021г. за налагане на
административно наказание глоба в размер
на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147 ал.3 т.4 от същия
закон.
В жалбата не са посочени касационни основания за отмяна на решението
като неправилно, но от текста може да се направи извода, че се поддържа неговата материална незаконосъобразност и съществено
нарушение на процесуалните правила. Заявява се, че въззивният съд не е положил
достатъчно усилия да установи фактическата обстановка, като немотивирано е
приел, че соченото нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Също
така се изтъква, че съдът не е направил
анализ на доказателствата, не е
констатирал несъответствието между описанието на нарушението и дадената му
правна квалификация, както и че не е
обсъдил възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед
незначителния период, в който ППС не е било представено на годишен преглед. Иска
се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, тъй като посочените в НП нарушения не са квалифицирани
правилно и оттам не е приложена съответната санкционна норма. Прави искане
за отмяна на решението.
Настоящият съдебен състав,като взе предвид наведените в
жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на
служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си
извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Обосновано
е заключението, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че съдържат
необходимите реквизити.
Настоящият касационен състав намира
за неоснователно и възражението на касатора, че неправилно е санкциониран за
нарушението на чл. 147, ал.3, т.4 от ЗДвП, тъй като
задължението за периодичните технически прегледи е на собственика на
автомобила, но не и на водача. Безспорно, управляваното от жалбоподателя
превозно средство, с оглед техническите му характеристики подлежи на проверка
за техническа изправност всяка година и е вярно, че задължението за извършване
технически преглед на превозното средство тежи върху неговия собственик, като
за неизпълнението на това задължение е предвидено и съответно наказание - чл.
181, ал. 1, т. 1, ЗДвП. Също така обаче е вярно и това, че всеки водач на
ППС като участник в движението по смисъла на § 6,
т. 28 от ПЗР на ЗДвП е длъжен да съобразява своето поведение с нормите и
правилата на ЗДвП, където изрично е установено, че на пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на
изискванията на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове - чл.
138, ал. 1, ЗДвП. В този смисъл, жалбоподателят като участник в движението
- водач на превозното средство, е следвало да се увери, че предоставените му
товарен автомобил и полуремарке отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3, т.
4, т.е. че са преминали необходимия технически преглед, което се удостоверява
със съответния документ - удостоверение за техническа изправност на ППС. От
материалите по делото се установява, че това не е сторено от санкционирания
водач, следователно, правилно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност за нарушение нормите на ЗДвП
- чл. 147, ал. 3, т. 4 от с.з., като му е наложено наказание по вид и
размер, предвидени в чл.
185, ЗДвП, съгласно който текст за нарушение разпоредбите на закона и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с "глоба" до 20 лв. В тази връзка правилно
районният съд е потвърдил санкционния акт.
Въз основа на изложеното,
настоящият касационен състав намира, че постановеното от въззивния съд решение
е правилно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства,
а сочените в жалбата касационни основания - неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон, не са налице.
Това налага касационната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на Районен съд Враца, като правилно , следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора на касатора не
следва да се присъждат разноски.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260100/02.04.2021г., постановено по анд №131/2021г. по описа на Районен
съд Враца, с което е потвърдено НП№26-0000004/11.01.2021г.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Враца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.