№ 408
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. П. П., подадено чрез
процесуалния му представител- адв. В. Ч. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 879/19 г. на Районен съд – София, НО, 6-ти състав
и ВНОХД № 3655/20г. на СГС, НО, 15-ти състав.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения
по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с
чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. На първо място се поддържа, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.3, вр. чл. 29, ал.1, т.1,
б. „б“ от НПК изразяващо се в липсата на протокол за случен избор на
съдебния състав пред СРС. Застъпено е твърдението, че мотивите и на двете
съдебни инстанции са кратки, бланкетни и формални. Твърди се, че приетата
фактическа обстановка е необоснована и неправилна, тъй като не се подкрепя
от събраните по делото доказателства, респективно направените въз основа
на нея правни изводи относно съставомерността на деянието и вината на
подсъдимия П. са необосновани и незаконосъобразни. Отправен е упрек към
1
съдилищата по фактите, че не са положили минимални усилия да проверят
със средствата и техническите устройства за видеозапис /обществени и
частни/, находящи се в района на местодомуване на МПС-то, респективно
мястото където е намерено, за да се изясни реалната фактическа обстановка.
Изтъква се, че съдебните инстанции са основали изводите си по фактите и
правото, кредитирайки показанията на свидетеля Д., без обаче да подходят с
особено внимание към тях при данните за недобрите отношения между този
свидетел и подсъдимото лице. Не на последно място се твърди наличието на
явна несправедливост на наложеното наказание, като се изтъква, че при
индивидуализацията му не са отчетени множеството смекчаващи
отговорността обстоятелства сред които добрите характеристични данни,
безупречното му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина. С оглед горното е заявено искане за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 879/2019 г. на Районен съд – София
и отмяна на постановената присъда с връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят П., редовно
призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник -
адв. Ч.. Последният поддържа искането на посочените в него основания.
Счита, че ако е било направено изследване на ключа на процесния автомобил,
който съдържа памет и данни относно неговото движение, щяло да се
установи, че автомобила въобще не е бил във владение на подзащитния му.
Същото се отнася и до събирането на видеозаписи от мястото, където е укрит
и е укриван автомобила. Счита, че при индивидуализиране на наказанието не
са взети множество смекчаващи вината обстоятелства, сред които
изключително добрите характеристични данни. Предвид горното настоява за
възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата от
12.02.2020 г. по НОХД 879/2019 г. по описа на СРС, НК, с връщане на делото
на друг състав на съда за ново разглеждане. Алтернативно моли за редукция
на наказанието.
Осъденият М.П., в лична защита, поддържа казаното от защитника си.
Счита, че като е подменила годината на деянието, връщайки я година назад,
съдията- докладчик от първоинстанционния съд е допуснала съществено
нарушение. В предоставената му последна дума моли за справедливост, като
настоява, че е невинен.
2
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането, като счита, че не са налице основания за възобновяване на
наказателното производство.
Апелативен съд- София, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото,
намери за установено следното:
С присъда от 12.02.2020 г., постановена по НОХД № 879/2019 г., СРС,
НО, 6-ти състав е признал подс. М. П. П. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от
НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години,
чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от
четири години. Със същата присъда, подсъдимият П. е осъден да заплати на
гражданския ищец „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 11 639,42 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 09.02.2017 г. до окончателното заплащане на
главницата, както и сумата от 465,58 лева представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
С Решение от 09.12.2020 г., постановено по ВНОХД № 3655/20 г., СГС,
НО, 15-ти въззивен състав е потвърдил присъдата.
Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото
е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по
същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на
актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по
касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл на чл. 420,
ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.
При преценката за наличието на посочените в искането доводи в подкрепа на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 от НПК, следва да се отчете,
че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на
влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост.
Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона
основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила
съдебен акт. Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били
3
налице при постановяване на акта в нарушение на процесуалните правила, от
категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение
законосъобразността му, както и при нарушение на закона или явна
несправедливост на наложеното наказание. Извършената от настоящия състав
проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.
Следва да се отбележи, че една част от съображенията, залегнали в
искането за възобновяване, се отнасят до необоснованост на съдебните
актове, но тъй като необосноваността не е сред основанията за възобновяване,
Софийският апелативен съд е лишен от възможността да ги обсъжда.
На първо място, по повод наведения довод за наличието на съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.3, вр. чл. 29, ал.1, т.1, б.
„б“ от НПК, изразяващо се в липсата на протокол за случен избор на
съдебния състав пред СРС следва да бъде отбелязано, че протокола за случаен
избор се намира в НОХД № 970/18г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, като
впоследствие производството е било прекратено и делото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в
обвинителния акт. По тази причина, при образуване на делото под нов номер,
съобразно вътрешните правила за случайно разпределение на делата,
досегашният докладчик е разпределен ръчно.
На свой ред, не могат да бъдат възприети направените в искането
оплаквания по отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. Нито на досъдебното производство, нито в
съдебната фаза на процеса са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до накърняване на правото на защита на осъдения П..
Във връзка с повдигнатото на осъдения обвинение в хода на съдебното
следствие са разпитани множество свидетели, а именно – Б. К., В. В., Г. И., Д.
Д., М. Г., Д. Д., В. Л., Ц. Д., В. К., Ц. П.- П.. Приобщени са и редица писмени
доказателства, измежду които- протоколи за оглед; за претърсване и
изземване; за доброволно предаване, нареждане от М.П. и Ц. П., декларации
по чл. 25, ал.8 от ЗННД, декларации по чл. 264, ал.2 от ДОПК, уведомление
за извършена кражба, протокол за предаване на налични устройства за МПС и
други, относими към предмета на доказване по делото. Посочените
доказателствени материали са послужили в достатъчна степен за изграждане
4
на изводите и на двете инстанции по същество, както по фактите, така и по
правото. В този смисъл, неоснователен се явява наведения в искането довод
за ограничаване правото на защита на искателя във връзка с процесуалната
активност на съдилищата при събирането на доказателства, по-конкретно
изясняването на въпроса как се придвижило процесното МПС от
местодомуването си до мястото, където е открито. Градският съд
аргументирано е посочил защо изследването на обстоятелствата бил ли е
пален и кога за последно е запален автомобила на осъдения се явява
безпредметно, респективно не изисква назначаването на техническа
експертиза, доколкото останалия доказателствен материал е достатъчен за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. А именно, от
подробно обсъдените и анализирани свидетелски показания, еднопосочно се
установява факта, че осъденият е лицето, докарало на собствен ход процесния
автомобил в сервиза. Нещо повече, извикан впоследствие да го премести,
работещите в сервиза лично и непосредствено са възприели опита му да
запали автомобила с ключ „заготовка“, предвид липсата на оригиналните
ключове /предадени от него на застрахователите/.
Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и
писмени доказателствени средства изясняват всички относими обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение.
Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са
обосновали изводите за това, какви конкретни действия е осъществил
осъденият П., по отношение на кое лице и какво конкретно престъпление е
извършил. Анализът на доказателствените източници показва, че обвинението
е несъмнено доказано. Както първостепенният, така и въззивният съд са взели
предвид показанията на всички свидетели, като в случая, същественото е, че
първостепенният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична
дейност, касателно доказателствената съвкупност. Въпреки различията в
приетите за установени фактически положения от инстанциите по същество,
мотивите към първоинстанционната присъда са аналитични и убедителни, и
това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина,
по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Действително,
районният съд погрешно е интерпретирал част от доказателствените
източници, достигайки до извода, че процесното МПС е било оставено на
територията на автосервиз „Вираго“ лятото на 2016г., вместо 2017г., както
5
впоследствие въззивният съд е коригирал фактологията, но последното по
никакъв начин не води до извод за липса на мотиви и не налага отмяна на
постановения съдебен акт. И това е така, доколкото оценката на
доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата извънредна
инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по
същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и
не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса
на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са
събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при
спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения
на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от
доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да
установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Погрешната
интерпретация на част от събраните пред първия съд доказателства, а също и
лаконичния и повърхностен анализ на някои от гласните доказателствени
средства /Д. Д., М. Г., Ц. П. и Н. С./ в конкретния случай не води до извод за
необходимост от връщане на делото за ново разглеждане, поради
процесуален порок. И това е така, доколкото, съгласно разпоредбата на
чл.305, ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се
посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото
решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата
инстанция е първия поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И
тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от
страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят
съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в
открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и
анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд
на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната
интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички оповестени
6
съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са
подкрепящите неговото решение фактори. Още повече, че въззивният съд,
възприемайки за неправилен доказателствения разбор, направен от
първостепенния съд, на свой ред е обсъдил противоречивите доказателствени
източници, като следва да се отчете аналитичния подход при оценка на
гласните доказателствени средства и в частност на свидетелските показания
на Д. Д., В. Л., Ц. Д., В. К., Б. К., Д. Д., М. Г., В. В., Г. И., Ц. П., Н. С., както и
обясненията на М.П..
Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в безкритичност
при оценката по същество на свидетелските показания. И докато
първостепенният съд на места е бил пестелив, контролната инстанция,
извършвайки собствен анализ и след проверка с останалите доказателства,
аргументирано е посочила кои от тях кредитира относно установяването на
обстоятелствата, относими към основните, подлежащи на доказване
съставомерни факти, включени в предмета на доказване. В заключение е
нужно да се посочи, че събраната и проверена доказателствена съвкупност е
позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на
главния предмет на доказването, поради което претенцията на осъдения се
явява неоснователна.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя
от данните по делото и е неоснователно. При приетите за установени от
въззивния съд фактически положения, материалният закон е приложен
правилно. Описаното в съдебния акт неправомерно поведение на подс. П.,
правилно е било квалифицирано по чл. 209, ал.1 от НК. Правните
съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда по същество, са
израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от
първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние -
по чл. 209, ал.1 от НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-
релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата. Изводите за
виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна
страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства,
подробно изброени в мотивите. Безспорно е доказано авторството на
7
деянието. Именно тук е мястото отново да бъде подчертано, че онази част от
доказателствените източници, които са съдържали противоречия по
отношение на обстоятелствата, значими за отговорността на осъдения, са
били изяснени, като е даден кредит на доверие на взаимно кореспондиращи си
доказателства и доказателствени средства, съдържащи информация за това,
че на 27.11.2016г., осъденият П. възбудил по телефона у свидетеля В. В.
/служител на „Дженерали Застраховане“ АД/ заблуждение, като му заявил, че
е откраднат застрахования за риск „Кражба“ л.а. „Опел Астра“ с ДК № СВ
7838 АА; в периода 28.11.2016г.- 17.01.2017г. поддържал заблуждението у
друг служител на „Дженерали Застраховане“ АД – Г. И., че му е отнет
автомобила, като попълнил документи, в които декларирал, че му е отнет
противозаконно автомобила и му е предал свидетелство за регистрация част 1
и част № *********, банковата сметка за превеждане на дължимото
обезщетение и декларации за прехвърляне на собственост върху МПС по чл.
25, ал.8 от ЗННД. Вследствие на извършените от осъдения действия,
последният причинил имотна вреда на „Дженерали Застраховане“ АД в
размер на 11 639, 42 лв., която сума била изплатена на 09.02.2017г. от
„Дженерали Застраховане“ АД по банков път. Основният довод, развит в
настоящото производство от защитата на осъдения П. е свързан с
твърдението, че неправилно инстанциите по същество са приели наличието
на субективната страна на престъпния състав. Във въззивното решение този
довод е намерил законосъобразен отговор. Софийският градски съд, в
съответствие с безспорно установената фактическа обстановка, с основание е
приел, че субективното отношение на подсъдимия е обективирано в
действията му. Същият е бил напълно наясно, че автомобила му не е отнет
противозаконно, като след изплащане на застрахователното обезщетение,
лично той го е оставил в автосервиза.
В обобщение, правилният анализ на доказателствата и
доказателствените източници, е обусловил вярно изясняване на значимата
фактология и правилни правни изводи относно съставомерността на
деянието. На фактите, приети за установени от доказателствата, правната
квалификация, която им е дадена от първоинстанционния и въззивния
съдилища, е законосъобразна. Деянието покрива съставомерните признаци по
чл.209, ал.1 от НК в обективно и субективно отношение, и материалния закон
е приложен правилно. С оглед на изложеното, САС не установи наличието на
8
процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото,
които да са били пропуснати от въззивната инстанция при постановяване на
решението по ВНОХД № 3655/20 г. по описа на СГС, нито такива, които да се
били допуснати при въззивната проверка.
Неоснователно се явява и наведеното в искането за възобновяване
оплакване за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.3 от
НПК. Първостепенният съд е отчел обстоятелствата, които законодателят е
предвидил в НК, вземайки предвид като отегчаващи отговорността
обстоятелства – тежестта на престъпното деяние, мястото и механизма на
реализираните неправомерни действия. Същевременно, като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е ценил единствено
чистото съдебно минало, с оглед което за приетото, за осъщественото от П.
деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, съдът е отмерил за справедлив и съответен на
постигане на визираните в чл.36 от НК цели размер на наказанието „лишаване
от свобода“ на две години. Градският съд е направил собствен прочит на
касаещите вината на дееца обстоятелства, като е внесъл корекция в
констатираните от първоинстанционния съд такива, на първо място
приемайки, че тежестта на престъпното деяние е взета предвид от
законодателя при определяне размера на наказателната санкция. На свой ред,
според СГС, решаващият съд неправилно е надценил значението, както на
мястото на извършване, а така и на механизма на реализираните
неправомерни действия, като същевременно не са взети предвид размера на
причинената щета, надхвърлящ над 25 пъти размера на минималната работна
заплата за страната към инкриминирания период, броя на действията,
реализирани от П., за да въведе в заблуждение и да поддържа заблуждение у
служителите на „Дженерали Застраховане“ АД, както и периода от време, в
който са реализирани измамливите действия /близо 3 месеца/. Така
отчетените допълнителни обстоятелства са мотивирали въззивният съд да
сложи знак на еквивалентност с така отмерения от първата инстанция размер
над минималния и под средния предвиден в закона от 2 години, чието
изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от четири
години. Настоящата инстанция намира решението на градския съд за
правилно и законосъобразно. Контролната инстанция е обсъдила в цялост
съвкупността от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, релевантни за
наказателната отговорност на подсъдимия. Изтъкнатите от защитата
9
обстоятелства за доброто процесуално поведение и оказано съдействие за
разкриване на истината в случая не могат да бъдат ценени като допълнително
смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства, доколкото
изясняването на обективната истина се дължи изцяло на проявената
процесуална активност от страна на органите на ДП и на съда, а не и на
поддържаната от осъденото лице в хода на цялото производство линия на
защита, целяща да се разграничи от инкриминираното деяние. По делото не
се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени и да
обосновават допълнително смекчаване на наказателно -правното положение
на осъдения, поради което въпрос за явна несправедливост на наложеното
наказание в случая не може да бъде поставян. В този смисъл, за да бъде
поставян въпроса за явна несправедливост на наложеното наказание в
инициираното извънредно производство, следва да се установи, че
наложената санкция очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК или, че неправилно е
приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. В
случая, нито една от тези хипотези не е налице, с оглед което имплицитното
искане за смекчаване на наказателно-правното положение на осъденото лице,
не може да бъде уважено. Така индивидуализираното наказание, според
настоящата инстанция се явява напълно справедливо и адекватно на
извършеното от молителя и в най-пълна степен ще съответства за постигане
на целите, залегнали в чл. 36 от НК.
В обобщение може да се каже, че решаващите съдилища не са
допуснали нарушения на процесуалните правила, които да обусловят наличие
на основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 от НПК, изискващи отмяна на
постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения П. е неоснователно по
изложените в него доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице
основанията за възобновяване на наказателното дело с удовлетворяване на
заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от
НПК, счете, че следва да го остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК,
Апелативен съд- София
10
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. П., подадено
чрез процесуалния му представител- адв. В. Ч. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 879/19 г. на Районен съд – София,
НО, 6-ти състав и ВНОХД № 3655/20г. на СГС, НО, 15-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11