Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 29

гр. Видин, 06.07.2020г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд                       наказателно отделение  в публичното заседание на                                 четвърти юни  през две хиляди и двадесета година        

в състав :              

                                         Председател: Л. Л.

                                                 Членове: В.С.                                                                                         

                                                                  Р. Д.

 

при секретаря    А. А.            и в присъствието на прокурора                                     като разгледа докладваното от    СЪДИЯТА Л.     ВНЧХД  №  28   по описа за 2020г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

 С присъда № 13/22.01.2010г. по НЧХД № 112/2019г., по описа на Районен съд-Белоградчик, подсъдимия Р.Г.Ц.  с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, в това че на 25.03.2019 г. в гр.Белоградчик, обл.Видин, е нанесъл публично обида на Б.С.Н., в качеството му на длъжностно лице - Кмет на Община Белоградчик, при и по повод изпълнение на службата и функциите му - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият Ц. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева. Подсъдимия Р.Г.Ц. е осъден да заплати на Б.С.Н. с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата 3000, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019г. до окончателното й заплащане.

 Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия Р.Ц., чрез защитника му- адвокат Г.П.. В жалбата са направени оплаквания, че неправилна. Иска се присъдата да бъде отменена  и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е неправилна само в гражданската ѝ част.

          Първоинстанционният съд, с оглед повдигнатото обвинение, е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. ВОС се солидаризира с фактическата обстановка установена от БРС и не намира за необходимо да я преповтаря. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, БРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по цитирания по – горе текст от НК, законосъобразно е приложил чл.78а от НК и правилно е индивидуализирал санкцията.

          Съдът ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото.

          По делото е безспорно установено, че подсъдимия Р.Г.Ц. ***, е нанесъл публично обида на Б.С.Н. /нарекъл го е тъпанар/, в качеството му на длъжностно лице - Кмет на Община Белоградчик, при и по повод изпълнение на службата и функциите му. Казаното от подсъдимия Ц. привлякло вниманието на околните, които чули изреченото. От тези думи Н. се почувствал накърнен.

          Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите А. В. Б.- Секретар на Община Белоградчик, Ц. В.Ц.- главен експерт „човешки ресурси“ в Община Белоградчик, Й. Г.Е.- технически сътрудник в Общински съвет- Белоградчик и М. Ч. Д.- председател на заседанието на Общинския съвет; протокол № 51/25.03.2019г. от заседание на Общински съвет- Белоградчик. Няма противоречия между техните показания, относно значимите обстоятелства по делото. Посочените гласни доказателства и писменото такова, си кореспондират напълно. В тази насока и поради липса на основание за съмнение в достоверността им, правилно са кредитирани от БРС.

          Видно от протокол № 51/25.03.2019г. от заседание на Общински съвет- Белоградчик, в него на стр.7 е отразено: „…Б.Н.: В писмото на агенцията няма запис, че е забранена сеч в имоти, добили горски характер. Чете се писмо от директора на ИАГ. Р.Ц.: Тъпанар. Б.Н.: Ще те съдя. Поради шум, заседанието е прекъснато за 10 мин. Заседанието продължава в 15.40ч.“ Относно цитирания документ, следва да се има предвид, че той е официален удостоверителен документ. Няма съмнение в неговата истинност, респ. автентичност и вярност. Официалния свидетелстващ документ доказва с обвързваща Съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както са визирани в него. В тази насока, Съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, докато тя не бъде опровергана, чрез доказване на неговата невярност. В случая доказателствената сила на цитирания документ не е разрушена. Напротив, видно от показанията на посочените свидетели, се потвърждава както автентичността му, така и неговата вярност. Видно от показанията на А. В. Б.- Секретар на Община Белоградчик, тя е категорична, че по време на процесното заседание, докато Б.С.Н.-*** четял писмо от ИАГ, подсъдимия Р.Ц. се изправил и го нарекъл „тъпанар“. Н. реагирал с думите: „Ще те съдя“. Р.Ц. отвърнал „Тъпанар, съди ме ако искаш“. Н. се почувствал уязвен. Свидетелката е посочил, че и на предишни заседания Р.Ц. се е държал по подобен начин спрямо кмета Н. и е изразила учудване на търпението му към това отношение до процесния случай. Видно от показанията на свидетелката Ц. В. Ц.- главен експерт „човешки ресурси“ в Община Белоградчик, тя също е посочила, че на процесното място и време, Р.Ц. нарекъл Б.Н. „тъпанар“, а Н. се разстроил и му заявил, че ще го съди. Наложило се да бъде прекъснато заседанието, за да се успокои напрежението. Свидетелката е посочила и за други подобни предходни конфликти между двамата. Видно от показанията на свидетелката Й. Г. Е- технически сътрудник в Общински съвет- Белоградчик, тя е заявила, че е водила протокола от заседанието и е отразила това което е чула, в частност думата „тъпанар“, изречена от Р.Ц. и последвалата фраза от Б.Н. „Ще те съдя“. Видно от показанията на М. Ч. Д.- председател на процесното заседанието на Общинския съвет, в с.з. пред БРС тя е потвърдила подписа си в протокола и е заявила, че отразеното отговаря на истината, включително за присъстващите лица и казаното.

          Видно от показанията на свидетелите общински съветници Р.Л.Ж., А. К. А., В. В. К., те са акцентирали основно, че думата „тъпанар“ е била насочена от подсъдимия към свидетеля Ж.. Не следва да бъдат кредитирани показанията на тези свидетели в тази им част, тъй като са в противоречие с посочените по- горе писмено и гласни доказателства, видно от които, процесната дума била изречена от подсъдимия, категорично била насочена към Н., след изявление на последния, в контекста на диалог между двамата, разстроила емоционално адресата Н., предизвикала суматоха на заседанието, което наложило прекъсването му. Освен това,  пристрастието на свидетелите Р.Л. Ж., А. К. А. и В. В. К. към тезата на защита, се вижда от стремежа им да наблегнат върху това, че процесната дума е насочена към друг, а не към тъжителя. Доколкото в тази част показанията им са конкретни, то в останалата, относно контекста в който думата е изречена, са колебливи и с неясни спомени за впечатленията на свидетелите, относно контекста в който думата е изречена, включително за последвалото напрежение на форума. Показателни за вътрешната нелогичност на техните показания са и обстоятелствата: липса на реакция в Ж.; липса на опит от страна на подсъдимия да оправи недоразумението с кмета, ако действително такова е било налице.

          Правилно при това положение, БРС не е кредитирал показанията на свидетелите Р. Л. Ж., А. К. А. и В. В. К., а обяснението на подсъдимия в същата насока, следва да се приеме изключително като средство за защита.        

          С оглед установената фактическа обстановка, деянието на подсъдимия Р.Г.Ц., от обективна и субективна страна е съставомерно по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК.

          Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбата.  

          Първоинстанционния съд е изложил обосновани правни съображения за съставомерността, а също и правилни такива относно индивидуализация на санкцията.

          С оглед на това, че за извършеното престъпление се предвижда наказание “глоба” и друго по – леко, дееца е с чисто съдебно минало и липсват имуществени вреди от престъплението, то БРС правилно е приложил чл.78а от НК, освободил е Р.Г.Ц. от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба”. Същото е малко над минималния размер от 1000 лева, респ.1200 лева, като правилно е отчетено, че се касае за повече от едно квалифициращи обстоятелства в случая. ВОС няма основание да го коригира наложената санкция.           

          ВОС намира, че е налице завишеност на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Макар да са правилни мотивите на БРС за основателността на претенцията, същите са необосновани относно размера на обезщетението. Освен посочените от БРС доводи за размера на обезщетението, при определянето му следва да се има предвид и следното: икономическата обстановка в страната, с основен критерии минималната работна заплата в страната, която към момента на извършване на деянието е била 560 лева месечно; съдебната практика относно обезщетенията за деликти от процесния вид, респ. за неимуществени вреди от престъпления против личността, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, с предвидено наказания „глоба“ и „обществено порицание“; и най – вече обстоятелството, че неимуществените вреди се изразяват в душевната болка на тъжителя, която като състояние не е с траен интензитет, при липса на други негативни последствия за личността на потърпевшия. При това положение присъдения размер от 3000 лева е завишен и следва да бъде намален на 1000 лева, която сума е справедливо обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД, като само до размера на 1000 лева, следва да бъде уважен предявения граждански иск.

          С оглед на горните съображения,   присъдата на ВРС следва да бъде изменена само в гражданската част, като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лева на 1000 лева. Над сумата от 1000 лева до пълния размер на иска от 3000 лева, същия е неоснователен.

          С оглед чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Ц. следва да бъде осъдена да заплати на Б.С.Н. сумата от 500 лева- разноски на тъжителя за адвокат пред въззивната инстанция

          Предвид горното и на основание чл.337, ал.3 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

          Р    Е    Ш    И:

          ИЗМЕНЯ присъда № 13/22.01.2010г. по НЧХД № 112/2019г., по описа на Районен съд-Белоградчик, САМО В ЧАСТТА, с която подсъдимия Р.Г.Ц.  е осъден да заплати на Б.С.Н. сумата от 3000 лева, за причинени от деянието неимуществени вреди, КАТО НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лева на 1000 /хиляда/ лева, до който размер уважава предявения граждански иск, а в останалата му част до пълния размер на иска от 3000 лева, го отхвърля като неоснователен.

          ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата и част.

          ОСЪЖДА подсъдимия Р.Г.Ц.    с ЕГН ********** да заплати на Б.С.Н. с ЕГН ********** сумата от 500 лева- разноски за адвокат пред въззивната инстанция.

          Решението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: