№ 53
гр. София , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
при участието на секретаря АЛБЕНА ВЛ. АРСОВА
в присъствието на прокурора Николай Василев Русинов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
С присъда от 12.02.2019 г., постановена по НОХД № 17632/2017 г. по
описа на СРС, НО, 103- ти състав съдът е признал подсъдимия Г. Н. Д. за
виновен в това, че в периода от 14.05.2013г. до 28.04.2017г. в гр. София, ж.к.
„**** е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ /„Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което
произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено,
така че да произведе изстрел, с куршум или снаряд, чрез действието на
взривно вещество“/ - пистолет „Берета“ кал. 9х19 мм., с фабр. № F41785Z и
боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ
/“Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или
изстрели или технически компоненти – снарядени гилзи, капсули или
снаряди, които се използвал в огнестрелно оръжие“/ - 50 бр. патрони кал.
9х19 мм., предназначени за стрелба с оръжие от съответния калибър и са
годни за стрелба, без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно
чл. 56, ал. 1 и ал. 4 вр. ч. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗОБВВПИ: „чл. 50, ал. 1
Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на
Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския
съвет, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на
културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия,
1
с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство,
чрез дарение или замяна след получаване на резрешение за придобиване,
издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него лице,
или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта на
съхранение. (3) Лицата по смисъла на ал. 1 и 2 могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна
или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено
от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение или по постояннния адрес на физическото лице.“, „Чл. 56 (1)
Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3 получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия,
с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУА на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице. (4) Лицата по ал. 1 – 3 могат да подават заявление за
издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба
едновременно или последователно“, поради което и на основание чл. 339, ал.
1, предл. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съдът е разпоредил веществените доказателства – пистолет „Берета“
кал. 9х19 мм., с фабр. № F41785Z, 3 бр. пълнители, 50 бр. патрони 9х19 мм. И
разрешително обр. 3 № С 0362817 със срок на валидност до 13.05.2013г.,
предадени с протокол за приемане на ВВООБ от 28.04.2017г. в 09 РУ – СДВР
да останат на съхранение при органа, при който се намират, в служба „КОС“
на 09 РУ – СДВР и да се пазят съобразно изискванията на ЗОБВВПИ.
На основания чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Г. Н. Д. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 68,20 лв. по сметка на
СДВР.
Против така постановена първоинстанционна присъда е постъпила
въззивна жалба от адв. Д.Я., в качеството му на защитник на подсъдимия
Г.М., в която бланкетно се твърди за неправилност на постановения съдебен
акт. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 предл. 2 от НК. Не
се иска събиране на доказателства във въззивното производство.
Прокурорът поддържа становище за законосъобразност на
първоинстанционата присъда, с оглед на което пледира за потвърждаване на
съдебния акт.
Подсъдимият редовно призован чрез упълномощения си защитник, не се
2
явява. Представлява се от упълномощения си защитник – адв. Я.. Защитата
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Излага
допълнителни доводи за това, че са налице предпоставките за приложение на
чл. 9, ал. 2 от НК. В подкрепа на това сочи тежкото семейно положение на
подсъдимия и причини от здравословно състояние на малката му дущеря.
Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IX-ти въззивен
състав, като прецени изложените в жалбата твърдения, след като обсъди
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
намира следното:
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: показанията
на свидетелите Е.Д., Н.К. и А.Х. (приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК),
обясненията на подсъдимия; заключението на балистичната експертиза
(приобщено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК), както и от приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съставът на СГС след собствен комплексен анализ на всички събрани
по делото доказателства, намира че установената от първата инстанция
фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност.
От фактическа страна СРС е приел, че подсъдимият Г.Д. заедно със
семейството му живеели в гр. София, ж.к. „****.
Подсъдимият притежавал Разрешение № 38/20.01.2010г., издадено от
Началника на 09 РУ – СДВР, с което му било разрешено да закупи и пренесе
до 09 РУ – СДВР 1 бр. късо огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 300
мм. и 50 бр. боеприпаси, с дата на валидност до 20.04.2010г. Въз основа на
посоченото разрешение на 15.03.2010г. подсъдимият М. закупил късоцевно
огнестрелно оръжие – пистолет марка „Берета“ кал. 9х19 мм. с фабр. №
F41785Z и 50 бр. патрони кал. 9х19 мм., като по този повод на същия било
издадено разрешение образец № 3, Серия С № 0362817/13.05.2010г. на
Началника на 09 РУ – СДВР, за носене за охрана и самоотбрана на
посоченото огнестрелно оръжие пистолет „Берета“, валидно до 13.05.2013г.,
както и Разрешение № 0938/13.05.2010г. за съхранение на притежаваното от
Д. оръжие, валидно до 13.05.2013г.
Подсъдимият Г.Д. съхранявал пистолет марка „Берета“ кал. 9х19 мм. с
фабр. № F41785Z и 50 бр. патрони кал. 9х19 мм., които били в кутия и
3
пълнители за пистолета в каса, находяща се във вътрешен гардероб в
жилището, което обитава. Касата била захваната с дюбели за стената, като за
пистолета знаели голямата му дъщеря – свидетелката Е.Д. и приятелят й А.Х..
На 02.10.2010 г. съпругата на подсъдимия починала, като около седмица
след това малката му дъщеря изпаднала в тежка депресия. Същата на моменти
не се прибирала в дома си, спряла да ходи на училище, не общувала с никой и
имало случаи, в които изпадала в тежко състояние при вида на предмети или
случайни събития, които й напомняли за майка й. При медицински преглед
било установено, че същата страда от клинична депресия.
Поради това подсъдимият и малката му дъщеря заминали за Р.
Словения, където Д. започнал работа, като ключът от касата, където
съхранявал огнестрелното си оръжие останал в него.
След заминаването на подсъдимия Д., в гр. София останала голямата му
дъщеря – свидетелката Е.Д., която се пренесла да живее в жилището на
приятеля си – свидетелят А.Х., като за определен период от време жилището
в ж.к. „Люлин“ било необитаемо, след което двамата се върнали в същото.
От заминаването им за Р. Словения подсъдимият Д. и по – малката му
дъщеря повече от три години не се били връщали в Р. България. През това
време в Р. Словения ходели свидетелката Е.Д. и приятелят й – свидетелят Х.,
а след това от време на време до Р. България се прибирал и подсъдимият.
По повод извършвани през 2017г. от служители на 09 РУ – СДВР
проверки с цел превенция на нарушенията и престъпленията, свързани с
осъществяването на дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, било
установено, че подсъдимият Д. притежавал пистолет марка „Берета“ кал. 9х19
мм. с фабр. № F41785Z, не е подал след 13.05.2013г. до когато е бил срокът на
валидност на Разрешението за същото, заявление за подновяване на срока за
съхранение, носене и употреба на посоченото огнестрелно оръжие съгласно
изискванията на ЗОБВВПИ. Била извършена проверка в жилището на
подсъдимия в ж.к. „Люлин“, но Д. не бил намерен. Полицейските служители
се свързали със свидетелката Е.Д., която обяснила, че баща й живее в
чужбина, след което се обадила на подсъдимия и му казала за въпросната
проверка.
След като свидетелката Е.Д. разбрала, че във връзка с притежавания от
баща й пистолет се води досъдебно производство, след като касата в
жилището била отключена, свидетелката Д.а намерила в същата пистолета
„Берета“, заедно с 3 бр. пълнители и 50 бр. патрони. Вещите били предадени
от нея с протокол за доброволно предаване от 28.04.2017г. и останали на
съхранение в служба „КОС“ на 09 РУ – СДВР.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
балистична експертиза се установява, че изследваният пистолет е заводски
произведен ,марка „PIETRO BERETTA”, 9 калибър, с фабр. № F41785Z,
многозаряден и представлява огнестрелно оръжие. Същият е технически
4
изправен и годен да произвежда изстрели, а представените 50 бр. патрони са
стандартни бойни патрони кал. 9х19 и са годни за стрелба, като не са
произвеждани изстрели след последното почистване на цевта.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за
промяна във възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
- от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната
инстанция, а от друга - фактическата обстановка, е правилно установена от
първостепенния съд на база на вярна и точна преценка на доказателствения
материал.
Този въззивен състав служебно не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на
доказателствените източници. Първоинстанционният съд е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и нито е игнорирал част от тях, нито е
възприел другите превратно. Доказателствената съвкупност установява
безспорно, а и страните не спорят, че подсъдимият е разполагал с валидно
разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия, което е изтекло.
Същият не е направил опит да го поднови, а и не е предал притежаваното от
него оръжие и боеприпаси, поради което държането им се явява
противозаконно.
Несъгласието на защитата касае единствено правната интерпретация на
установените факти – дали деянието осъществява състава на престъпление по
чл. 339, ал. 1 от НК, или е административно нарушение, или макар и
формално да осъществява състав на престъпление е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Доводът на защитата, застъпен едва пред настоящия съд, че деянието е
малозначително, е неоснователен.
За приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК водеща роля има
оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план
стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е
такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че
в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност, то
няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно.
Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на
деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска
степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление,
отново ще сме изправени пред хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК. Обществената
опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите
особени качества имат значение /напр. възползване от служебното
положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична
обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена
опасност на самото деяние.
5
В настоящият случая срокът на валидност е надвишен с близо пет
години. През инкриминирания период подсъдимият се е прибирал за кратко в
България и въпреки това не е предприел каквото и да е активно поведение.
Липсва акт и на доброволност у Д., с оглед обстоятелството, че
инкриминираните вещи са предадени с протокол за доброволно предаване не
от него, а от трето лице – свидетелката Е.Д.. Не без значение е и количеството
боеприпаси, държани от подсъдимия М. без надлежно разрешение, което не е
пренебрежимо малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Безспорно
към инкриминирания период подсъдимият е преживял изключително тежка
семейна трагедия, изразяваща се в загубата на съпругата си, което е
отключило тежко емоционално състояние на малката му дъщеря, но това,
съпоставено с продължителността на извършване на деянието, броят на
незаконно държаните боеприпаси и недобросъвестното поведение на
подсъдимия, не води до направата на друг извод, различен от това, че
деянието не само формално осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, но и се характеризира със степен
на обществена опасност, която го прави престъпно.
Възражението на защитата, застъпено в пледоарията му пред
първоинстанционния съд, че престъплението не е осъществено от обективна
страна, тъй като нямало как подсъдимият да държи предмета на
престъплението на 1000 км., не може да бъде възприето. Това виждане е
резултат на погрешно разбиране за формата на изпълнителното деяние
„държане“, визирана в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК –
държане на посочените в разпоредбата вещи, се изразява в установяване на
фактическа власт върху същите от дееца, без надлежно разрешение.
„Държането“ като форма на изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК не
означава единствено и само непрекъснат физически контакт на дееца с
предмета на престъплението, а съвкупността от действия, при които
възможността за упражняване на фактическата власт не е прекъсната, дори и
деецът да не се намира в непосредствен контакт с вещите.
Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние, трайно и непрекъснато в
определен период от време. Фактът, че подсъдимият е напуснал дома си –
мястото, където е съхранявал огнестрелното оръжие и боеприпасите, съвсем
не означава, че фактическата му власт върху тях е прекъсната, т.е. деянието е
довършено и в следващ момент започва ново деяние, изразило се в държане
на същите.
За прецизност следва да се отбележи, че независимо, че в чл.87 от
ЗОБВВПИ е предвидена административнонаказателна отговорност за лице,
което в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 не е
подновило разрешението си за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно
оръжие, не означава че деянието по чл. 339, ал. 1 от НК е декриминализирано,
нито че обществената опасност на същото е явно незначителна. Както в
6
правната доктрина, така и в съдебната практика безпротиворечиво се приема,
че когато законодателят е предвидил едновременно наказателна и
административно – наказателна отговорност, разграничението между
престъплението и административното нарушение следва да се извършва с
оглед степента на засягане на защитените обществени отношения, като се
отчитат всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на
осъществяване на деянието и наличието на други несъставомерни вредни
последици. Именно комплексната оценка на фактите показва, че деянието на
Д. засяга в значителна степен обществените отношения, свързани с
безопасното притежание, носене и боравене с огнестрелно оръжие и не може
да бъде третирано като административно нарушение.
Що се касае до дадената от съда оценка на степента на обществената
опасност на дееца като ниска, настоящата инстанция намира същата за
доказателствено подкрепена и съобразена със закона. Обстоятелствата, които
позволяват такава са свързани с липсата на предходни осъждания на
подсъдимия, добрата му характеристика, загубата на съпругата му и тежкото
емоционално състояние на малката му дъщеря, както и законосъобразният и
безопасен начин на съхранение на оръжието в дома му. Тези обстоятелства
съдът е ценил на плоскостта на индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Д. и правилно ги е съобразил като многобройни смекчаващи
отговорността му, обусловили определянето на наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
По въпроса какво да стане с веществените доказателства СГС намира
следното:
Безспорно е, че за инкриминираните вещи е установен специален
режим на държане, като при отсъствието на надлежно разрешение по чл. 56,
ал. 1 вр. чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, притежаването им е забранено, поради
което вещите подлежат на отнемане по реда на чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК.
Подсъдимият няма основания да претендира тепърва каквито и да е срокове и
възможности за уреждане на статута на оръжието и боеприпасите, след като в
течение на толкова продължителен период от време не е предприел действия,
за да поднови разрешението за съхраняването им. Ето защо присъдата на
СРС, в тази част следва да се измени като пистолет „Берета“ кал. 9, с фабр. №
F41785Z, 3 бр. пълнители и 50 бр. патрони кал. 9х19 мм, предадени с
протокол за доброволно предаване от 28.04.2017г. от Елена Георгиева Д.а и
находящи се на съхранение в 09 РУ – СДВР, се отнемат в полза на държавата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 вр. чл.
334, т. 3 и чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, НО, IX
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 12.02.2019 г., постановена по НОХД № 17632/2017
7
г. по описа на СРС, НО, 103- ти състав, в частта относно веществени
доказателства пистолет „Берета“ кал. 9, с фабр. № F41785Z, 3 бр. пълнители и
50 бр. патрони кал. 9х19 мм като
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“
от НК пистолет „Берета“ кал. 9, с фабр. № F41785Z, 3 бр. пълнители и 50 бр.
патрони кал. 9х19 мм.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8