РЕШЕНИЕ
№ 924
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР гр.****, чрез
юрисконсулт И. П. срещу решение № 396/08.02.2022г. по гр.д. №
15562/2021г., на Районен съд – Пловдив І гр.с., с което е осъдена Областна
дирекция на МВР - ****, БУЛСТАТ ***** да заплати на Н. В. К., ЕГН
********** следните суми: 1331,91 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 162,40 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 01.09.2018г. – 10.07.2020г.; 257,74 лева
мораторна лихва за периода 01.11.2018г. – 1.10.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 1.10.2021г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 387 лева. С обжалваното решение са отхвърлени
исковете за разликата им от уважените до пълните им предявени размери от
1513,40 лева за главница и 274,58 лева за мор. лихва, като неоснователни.
Решението се обжалва от ОД на МВР гр.**** само в осъдителната част,
1
като се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, а именно
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Сочи се, че съдът неправилно е приел, че става дума за допълнително
възнаграждение, а в случая става дума за положен нощен труд, което е
различно и съдът неправилно е приложил закона. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноските
по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.К., с който
решението са намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Срещу същото решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от Н. В.
К., с която се обжалва решението в частта, в която исковете са отхвърлени за
главницата и лихвата и се иска тяхното цялостно уважаване, тъй като се сочи,
че промяната в чл.187 ал. 1 от ЗМВР следва да се изчислява до края на
тримесечните периоди за изчисление на извънредния труд на служителите в
МВР, а не от момента на влизане в сила на изменението на ЗМВР.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият Н.К. с правна квалификация чл.178 от
ЗМВР във вр. с чл.150 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Безспорно е между страните, че
ищецът Н.К. е полагал труд в ОД на МВР гр.**** към РУ ***** на длъжност
*****. Като служител в МВР в периода 01.09.2018г. – 30.09.2020г., същият е
полагал нощен труд в размер който, след приравняването му на дневен труд с
коефицент 1,143 остават неплатени 183 часа. Което се изчислява на 1513,40
лева брутна сума и 274,58 лева мораторна лихва за периода 01.11.2018г. –
01.10.2020 г.
2
РС Пловдив приема, че в периода 01.09.2018 г. - 10.07.2020 г. ищецът е
положил 1064 часа нощен труд, като разликата от 152,10 часа се явява
извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност
възлиза на 1253,60 лева, а размера на мор. лихва за периода 1.11.2018 г. –
1.10.2021 г. възлиза на 244,94 лева. В проведеното на 25.01.2022 г. съдебно
заседание размерите на исковете са увеличени, като такова изменение е било
допуснато от съда. Като исковете се намират основателни само в тази им
част.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ОД на МВР гр.****,
че неправилно е приложението на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е
обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е
специален спрямо Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, а не обратното.
Правилно е прието от РС Пловдив следното. През процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която е липсвало изрично
правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на
положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч. с коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в Наредбата обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7
часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална
закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и
по отношение на държавните служители от МВР по силата на
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в чл.187 ал.3, изр.4 от
ЗМВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Посочената
разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на
3
труд между 22,00 и 6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР
и е доразвитие на правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР, установяващо 8-
часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях,
които работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се направи
извод, че същата предвижда еднаква нормална продължителност на
работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че
приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това
би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би било
в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал.2 от ЗМВР
приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд. При това положение при сумирано
изчисляване на работното време за работещите на смени служители на
МВР следва да се приложи изрично уредения в общото трудово
законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето
защо исковата претенция е доказана по основание и по размер, видно от
приетата СИЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Неоснователна е насрещната въззивна жалба на Н.К. в отхвърлителната
част на решението. Правилно РС Пловдив е приел, че с изменение на ЗМВР с
ДВ бр.60 от 2020г. член 187 ал. 1 и 4 от ЗМВР гласи вече, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период, както и че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението межу
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта. Докололкото изменението
на закона с ДВ бр.60 от 2020г. е от 07.07.2020г., то влиза в сила на
11.07.2020г. Ето защо правилно РС Пловдив е уважил иска на ищеца само до
дата 10.07.2020г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К., че промяната в
чл.187 ал.1 от ЗМВР следва да се изчислява до края на тримесечните периоди
4
за изчисление на извънредния труд на служителите в МВР, а не от момента на
влизане в сила на изменението на ЗМВР. Според чл.5 ал.5 от Конституцията
законите влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е
определен друг срок. В Закона за изменение на ЗМВР /ДВ бр.60 от 2020г./
промените в член 187 от ЗМВР са извършени с § 52. Нормата на § 105 от
Закона за изменение на ЗМВР /ДВ бр.60 от 2020г./ придава на част от
измененията обратна сила, а на друга действие за в бъдеще от точно посочени
в този параграф дати. Това обаче не е разпоредено за §52, поради което
същият е влязъл в сила на 11.07.2020г. Касае се до материален закон уреждащ
правата на служителите от МВР, а не до процесуален закон уреждащ висящи
процесуални отношения. Това, че извънредния труд се изчислява на
тримесечни периоди с нищо не променя горния правен извод, а само сочи
кога се изчислява и плаща дължимото евентуално обезщетение. Ето защо
решението на ПРС е законосъобразно и следва да се потвърди и в тази му
част.
Предвид неуважаването както на първоначалната жалба, така и на
насрещната жалба, то на нито една от страните по делото не следва да се
присъждат разноски по делото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396/08.02.2022г. по гр.д. № 15562/2021г.,
на Районен съд – Пловдив І гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5