РЕШЕНИЕ №
гр.***, 23.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ІІ граждански състав, в открито
заседание на 22.08.2017 Г през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 4918 по описа за 2017 за да се произнесе, взе
предвид следното:
В ПлРС е
постъпила е молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от З.В.М. –
лично и като майка и законен представител на децата Н.Ф.Гс
ЕГН **********, Б.К.Я.с ЕГН ********** и В.К.Я.с ЕГН **********, против Ф.М.Г.
с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че с ответника са във фактическо
съпружеско съжителство от есента на 2015 г.Твърди се, че през месец декември
2016 г. се е родила дъщеря им Н., а другите две деца били от предишен неин
брак. Твърди, че по време на съжителството им ответникът нееднократно
упражнявал физическо и психическо насилие върху нея и децата ѝ. Сочи, че
се страхува за тяхното физическо и психическо здраве и била принудена да остави
децата си на отглеждане при родителите си. След раждането на най-малкото дете
агресията продължила, ответникът я биел, заплашвал я пред децата, дори когато
бебето било в ръцете ѝ. Заплашвал, че ще отвлече Н. в чужбина ако направи
опит да спаси себе си и децата от тормоза му. На 19.06.2017 г. вечерта, след
пореден скандал, че не е направила каквото той е казал, ответникът ѝ
нанесъл побой, който започнал докато детето им било в ръцете ѝ, и ѝ
отправил недвусмислени заплахи за здравето и живота ѝ. Опитвала се да не
крещи от болка при ударите по тялото, за да не изплаши децата, но от крясъците
на ответника детето Н. започнало да пищи. Синът ѝ Б., който спял в
съседната стая, дошъл, но тъй като тя не можела да стане и да го защити, само
му повтаряла да излезе от стаята, за да не пострада и той. На 20.06.2017 г.
побоят и заплахите продължили, и отново децата били преки свидетели - дъщеря им
пищяла изплашена от крясъците му, а синът ѝ гледал как я бият и слушал
всякакви заплахи и обиди, които ѝ били отправяни. Успяла да изпрати сина
си навън под предлог да си поиграе. След това била принудена от ответника да
напусне апартамента, който обитавали под наем на адрес: ***, но дъщеря ѝ
била задържана от него против волята ѝ. Отправени и били заплахи, че
повече няма да види момичето и тя ще бъде изведена от страната, а за нея ще
бъдат изпратени хора да я пребият. Изпратила детето Б. при баба си, а тя се
скрила при роднини извън града. Твърди, че оттогава не смее да осъществи
контакт с нито едно от трите си деца, защото се страхува за живота и здравето
на всички тях. Страхува се за здравето на дъщеря си, защото не знае на чии
грижи е поверена. Моли за съдействие с молбата, която е препратена от 2-ро РПУ
– ***. Представени са и преписка № 339100 – 2250 от 2017 г. на 2-ро РУП – ***.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и оспорва молбата. Твърди, че е ударил само един шамар на
молителката, както и че не е упражнявал физическо или психическо насилие спрямо
нея или децата и.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Видно от представеното копие от
удостоверение за раждане е, че родители на детето Н.Ф.Г.са З.М. и Ф.Г.. По
делото не се спори, че Б.К.Я.и В.К.Я.са деца на З.М. и К.Я..
По делото е представена
декларация от З.М., в която е декларирала че на 19 и 20.06.2017г. Ф.М.Г. е осъществил домашно насилие върху молителката
и децата и Б., В.и Н.. В съдебно заседание молителката е уточнила, че насилието
е под формата на психическо и физическо насилие.
По делото е представен амбулаторен лист
издаден от д-р Л., в който е отразено, че на 23.06.2017г. молителката е
посетила лекаря , който е констатирал че по кожата на дясното бедро има хематом
със синкаво жълт оттенък , както и няколко малки подутини в дясната половина на
шията и дясна тилна област.
По делото е приложена преписка от
ІІ РУП ***, по повод на подаден сигнал от молителката, към която са приложени
обяснения на ответника, в които признава че е ударил шамар на молителката..
Представен е и протокол за
предупреждение по чл.65 ал.1 и 2 от ЗМВР, с който ответникът Ф.Г. е предупреден
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.М..
Съдът е назначил социален
доклад, от който се установява, че при посешение на социалния работник е установено, че детето Н.
се отглежда от майката на Ф.Г. при подходящи условия, детето е било спокойно.
Социалния работник е разговарял с децата Б. и В., които са споменали че са
виждали майка си разплакана и със следи от удари по лицето след разправии с Ф.Г..Детето
Б. заявява, че е виждал Ф. да държи бебето и да удря шамари по лицето, врата и
главата на майка му.И двете деца заявяват, че Ф. е избухлив, раздразнителен и е
посягал да ги удря, което им е причинявало болка.
Направено е заключение, че за
правилното личностно развитие на децата не следва да се допуска те да бъдат
обект и да стават свидетели на домашно насилие.
От представената преписка от ІІ
РУП *** се установява, че след издаване на заповедта за незабавна защита ответникът е ходил в дома на
молителката, както е заявил пред органите на полицията за да си види детето.
Представен е и протокол за предупреждение. Представена е и справка от телефон
112, от който е видно, че за периода 16.07.2017г.- 27.07.2017г. са регистрирани
две повиквания от З.М. с оплаквания от нарушаване на заповедта за защита.
В съдебно заседание ответникът дава
обяснения, че на посочената в декларацията дата се е установило, че молителката
е бременна и тя му е заявила, че ще направи аборт, независимо че това не е било
възможно, поради което на 20.06 и е ударил шамар.
По делото са разпитани свидетелите
Т.Т.и Р.М., които заявяват че на 19 вечерта и на 20
юни ответникът и е нанесъл побой, поради
което тя е напуснала съвместно обитаваното жилище и е отишла при леля си на
сигурно място. Св. Т.твърди, че вечерта когато е започнал побоя детето Б. е
било в апартамента и е чул майка му да плаче. Свидетелката Т.твърди, че на
другия ден Б. е бил притеснен и разстроен, както и че известно време след това
детето е изпитвало чувство на страх. Св. Т.твърди, че когато дъщеря и се е
обадила за нанесения побой е била много уплашена и притеснена. Св. Р.М. твърди,
че на 20.06. молителката е отишла у тях, куцала е силно и е казала, че я боли
крака поради нанесен побой от ответника. Според свидетелката молителката се е
страхувала да дойде в *** през следващата седмица, тъй като се е притеснявала
от Ф.. Според свидетелката и децата са били изплашени от случилото се.
В съдебно заседание е изслушано
детето В., което заявява че не е искал да живее с Ф., защото се е случвало да
избухва за незначителни неща, както и да го удря по врата и зад врата, което му
е причинявало болка. Детето твърди, че когато е станал инцидента не е бил там,
но брат му Б. е спял неспокойно след случая и е бил притеснен. Детето заявява,
че е виждало Филиз да удря майка му по врата, както и да и удря шамари.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви помежду си и с
представените писмени доказателства.
От изложеното се установява, че
молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от Закона за защита срещу
домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лицата
посочени в разпоредбата.
По делото не се спори, че
страните са родители на детето Н., а молителката е майка на децата Б. и В.. По
делото не се спори, че до 20.06.2017г. страните са живели във фактическо
съжителство. В представената декларация се твърди, че на 19- и 20.06.2017г. ответникът е извършил акт на домашно насилие
спрямо нея и децата и, като я удрял и заплашвал.
По делото няма данни, че ответникът е упражнявал физическо или
психическо насилие насочено директно спрямо детето Н. Георгиева, но съгласно
закона чл. 2 ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Законът не
допуска каквото и да е насилие – физическо или психическо, да бъде
осъществявано в присъствието на деца, независимо дали са очевидци на случващото
се или са в друга стая на жилището, но възприемат дори слухово какво се случва
между родителите им. Това е така, тъй като всяко такова насилие застрашава
нормалното им психическо развитие В случая детето Н. е на твърде ниска възраст,
за да възприема извършените спрямо майката действия като акт на домашно насилие
спрямо него, но тъй като в тази възраст
детето се нуждае от непосредствените грижи полагани от майката, поради което
негативните преживявания на майката в резултат на неблагоприятния психо-климат в който е живяла неминуемо се отразяват и
върху детето. Същото се отнася и за по-големите деца на молителката, които са
на по- голяма възраст и не бива да растат в такава обстановка.
По отношение на твърдяното
домашно насилие упражнено върху молителката освен показанията на свидетелите не
са ангажирани други доказателства. Следва да се кредитира представеното
медицинско свидетелство издадено след инцидента на 23.06.2017г., от което е видно че на
молителката са причинени физически увреждания- хематоми.Свидетелските показания
на разпитаните свидетели, представляват косвени доказателства, доколкото
преразказват споделени от молителката и детето Б. преживявания. Обстоятелството, че тези свидетели не станали
свидетели на конфликти между страните и
проява на агресия от страна на ответника, не може да обоснове извод, че такива
не са възниквали. Още повече, че скандалите в семейството и проявата на агресия
не е задължително да са толкова шумни или извършени пред други лица, а се извършват често само между членове на
семейството без присъствие на външни лица, включително близки роднини или
приятели. В тази
връзка, съдът намира, че дори и поведението на ответника да е било провокирано
по някакъв начин от други обстоятелства, обострили
отношенията между страните, за което ответникът не е ангажирал доказателства,
това по никакъв начин не може да оправдае извършените от него актовете на физическо
и психическо насилие. С оглед на изложеното, съдът намира че съгласно чл.13
ал.1 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само въз основа на декларация по чл. 9 ал.3 от СК. Съдът приема, че извършените
от ответника спрямо пострадалата З.М. и децата Н., Б. и В.на 19.06.2017 и
20.06.2017г. действия представляват акт на домашно насилие под формата на физическо и психическо насилие От изложеното съдът намира,че молбата е
основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона мерки за защита. Според съда най-подходящи мерки за
закрила са следните - да се въздържа ответникът от действия представляващи
домашно насилие. Тази
мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от
ответника.Следва да бъде забранено да приближава на не по-малко от 50 м.
жилището, в което живее молителката, както и местата за социални контакти и отдих
на З.М. и и децата Н.Ф.Гс ЕГН **********, Б.К.Я.с ЕГН ********** и В.К.Я.с ЕГН **********
за срок от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила, както и да бъде
задължен ответника да посещава специализирани програми.
По отношение на молителката следва да бъде
насочена да посещава специализирани програми.
Тъй като по отношение
родителските права върху детето Н. Г.е
висящ спор относно упражняване на родителските права, на осн.
чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН съдът не следва да се произнася относно определяне
местоживеене на детето.
Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал., от закона ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200 лв.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 т.1от Закона срещу
домашното насилие както следва :
ЗАДЪЛЖАВА на
осн. чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***, и втори адрес:
гр. ***, ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.В.М.,
ЕГН ********** и децата Н.Ф.Гс ЕГН **********, Б.К.Я.с
ЕГН ********** и В.К.Я.с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Ф.М.Г. с ЕГН **********, да приближава на
по-малко от 50 метра З.В.М., ЕГН ********** и децата Н.Ф.Гс
ЕГН **********, Б.К.Я.с ЕГН ********** и В.К.Я.с ЕГН ********** за срок от 12
месеца, считано от влизане в сила на решението по гр.д. 4918 /2017г. на ПлРС.
ЗАДЪЛЖАВА
Ф.М.Г. с ЕГН ********** да посещава
специализирани програми.
НАСОЧВА З.В.М.,
ЕГН ********** да посещава специализирани програми за възстановяване на
пострадали от насилие.
Да се изпрати препис от Решението на Център
„Отворена врата”.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД
ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да
се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***, и
втори адрес: гр. ***, *** да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от
ЗСДН за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА чл.11 ал.1, от Закона
срещу домашното насилие Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***, и втори адрес: гр. ***, ***
да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200 лв
и държавна такса в размер на 30 лв по
сметка на ПлРС.
На осн. чл. 15 ал.3 от ЗЗДН
препис от решението и заповедта да се изпрати на І и ІІ РУП гр. *** по местоживеенето на молителя и
ответника.
Решението
може да се обжалва пред ПОС в 7- мо дневен срок от обявяването му на 23.08.2017г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: