Р Е Ш Е Н И Е
№24 26.01.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
девети януари 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №737 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Ж.В.И. против Заповед №22-0346-000156/14.08.2022г., издадена от полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас, упълномощен със заповед №251з-1821/26.04.2022г. на
Директор ОД МВР Бургас Пазарджик /стр.13
по делото/, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка „Прекратяване
регистрацията на ППС – АУДИ А 3 с рег. №*****за срок от 6 месеца“, наложена на
основание чл.171 т.2А буква Б от ЗДвП за това, че на 14.08.2022г, около 05.28ч
в община Созопол на път Втори клас №99 при км.21, в посока град Приморско,
управлява собствения си лек автомобил като при проверка отказва да бъде
извършена пробата за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с номер 0245.
Издаден е талон за медицинско изследване номер 131468, с което водачът виновно
е нарушил чл.174 ал.3 предл първо от ЗДвП. Регистрационните табели на ППС и
СРМПС №***** са отнети при съставяне на АУАН №GA719111/14.08.2022г.
Наложена е глоба с фиш на място за това, че водачът не носи свидетелство за
управление на МПС – посочения като отнет със съставяне на АУАН СУМПС и
контролен талон към него. Изрично в АУАН серия GA
№719111 e
вписано, че като доказателства за иззети СУМПС №***** и два броя регистрационни
табели. Съответно, в разписката за връчване на оспорената заповед, извършено на
03.10.2022г, жалбоподателя е вписал, че предава СУМПС №***** и КТ №9917184.
Жалбата е подадена на 12.10.2022г в
рамките на преклузивния и указан 14-дневен срок за
обжалване на ЗППАМ №22-0346-000156/14.08.2022г, издадена от полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас и от лице, което е неин адресат, поради което е
допустима.
С жалбата се твърди, че не е извършено
нарушението, описано като основание за прилагане на принудителната мярка,
защото жалбоподателя не е имал качеството на водач в момента на проверката.
Оспорва се и компетентността на полицейския инспектор да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки.
От съда се иска отмяна на заповедта,
поради липса на факти, сочещи на осъществяване на материално правното основание
по чл.171 т.2А буква Б от ЗДвП. Установено е от кореспонденция между гласните
средства за доказване и писмения документ – фиш за налагане на глоба, че
жалбоподателката, която е адресат на оспорената ЗППАМ в качеството й на
собственик на МПС, не е имала и качеството на негов водач. Не се претендират
разноските по делото – държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Ответника полицейски инспектор при ОД
МВР Бургас представя преписката, не се явява, не се представлява. Не депозира
писмено становище по същество.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира
за установено следното:
Заповедта е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, но е
незаконосъобразна. Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП принудителните мерки се
прилагат за осигуряване безопасността на движението и преустановяване на
административни нарушения, което означава, че материално правно условие,
легитимиращо административната принуда е
извършване на административно нарушение, създаващо риск за безопасността на
движението. Административните деяния, представляваща пряка и непосредствена
опасност за безопасността на другите участници в движението са изброени
изчерпателно в чл.171 от ЗДвП, като в конкретния случай принудата е основана на
чл.171 т.2А буква Б: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол.
Задължението да изпълни разпореждане за
извършване на проверка, на място с техническо средство, с цел установяване
наличието на алкохол в кръвта е вменено на водачите на моторни превозни
средства, поради което адресат на мярката е собственика, който управлява.
Следователно първия факт, който трябва да бъде установен е управлението на
МПС-во, при която правно регламентирана дейност е изявен отказ да се изпълни
вмененото от ЗДвП задължение за подлагане, при поискване от контролен орган, на
проверка с техническо средство. В съставения АУАН №719111 е вписано, че мястото
на отказа е 21-вия километър от Път -99, Втори клас, /
Бургас-Маринка-Созопол-Приморско-Царево-Малко Търново/, а като посока на управление на автомобила град
Приморско тоест след Созопол в посока юг. Съгласно Списък на Републиканските
пътища, утвърден с Решение №959/31.12.2018г на Министерски съвет и Пътна карта
на АПИ, Републикански път ІІ-99 започва от град Бургас и увеличава километража
си на юг до град Малко Търново. Мястото на проверката -21км от път ІІ-99 е
преди село Черноморец като се следва посоката на пътя от север /от Бургас/ на
юг към Малко Търново. Това означава и е видно от картата на Републиканската
пътна мрежа, че процесния автомобил се е намирал северно от Къмпинг Градина и
дори след село Черноморец, а първия град на юг от Черноморец е град Созопол, като
преди града е къмпинг Градина. Следователно вярно е твърдението на
жалбоподателката, че проверяващите не са възприели управление на моторното
превозно и то е било спряно в страни от пътя, когато полицейските служители са
поискали да бъде проверена, но тя не е имала качеството на водач към този
момент. Това е причината да не определят вярно посоката на движение – не са
възприели движение на МПС. Обективно не е възможно при движение от Къмпинг
Градина на юг към Приморско да достигнеш 21-км на път ІІ-99, при положение, че км.21-ви е преди село
Черноморец, а след него къмпинга, а километража на този път расте в посока юг,
започвайки от град Бургас. Единствената възможност е ако движението е от север
на юг, но към Созопол, след който е град Приморско. Посока юг към Приморско
означава, че МПС е на пътя след Созопол, но случаят не е такъв. Следователно в
оспорената ЗППАМ е посочено твърдение за управление на МПС, което не е
възприето от контролните органи, причинило и не верен извод за посоката на
движението му. Истинността и обективността в административния процес са основни
негови начала, които подкрепят презумпцията за законосъобразност на всеки един
административен акт към момента на издаването му, докато не бъде установено
противното от съд. Установено е безспорно от писмените изявления за датата на
предаване на СУМПС и КТ към него, че към момента на проверката жалбоподателката
не е носила със себе си СУМПС и КТ към него, за което й е наложена глоба на
място с фиш. Установява се, че автомобила не е управляван към момента, в който
е вписан отказ да бъде проверена за наличие на алкохол в кръвта. От показанията
на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателката, нейния непълнолетен
син и неговия баща са почивали заедно на
къмпинг Градина. По повод възникнал скандал в нощта на 14.08.2022г, свидетеля П.
Д. К. удря лошо сина си в гръб, като му причинява и рана. Жалбоподателката
подава сигнал на тел 112, като на място пристига полицейския патрул, който
по-късно е съставил и АУАН. Жалбоподателката се обажда и на свидетеля Й. П., който почивал на съседен
къмпинг, с молба да управлява автомобила й, за да откарат пострадалото дете до
болница в град Бургас, тъй като бащата на сина й е в пияно състояние.
Полицейските служители са установили самоличността й още на Къмпинг Градина,
където е показала личната си карта, но е тръгнала заедно със свидетеля П.,
който се отзовал, към болница в град Бургас. По пътя установява, че си е
забравила личната чанта, поради което спират автомобила на посоченото в ЗППАМ
място, а свидетеля се връща, за да я вземе. По тази причина, когато
полицейските служители искат документите, тя не е могла да ги представи.
Автомобила е с две врати, като непълнолетния син на жалбоподателката бил на
седалката зад водача, а тя била седнала отпред на отворена врата, докато чакала
свидетеля П..
След
като жалбоподателката не е управлявала автомобила си, то не може да бъде
адресат и на мярката по чл.171 т.2А буква „Б“ от ЗДвП, защото ясно е посочено,
че прекратяване регистрацията на МПС се налага на собственик, който управлява
МПС и отказва да му бъде извършена проверка на място с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта. Целта на
мярката е да се отнеме възможността за продължаване на управлението на МПС,
което е правно регламентираната по ЗДвП дейност, представляваща източник на
опасност за другите, която опасност се предотвратява с прилагане на принудата
още със съставяне на АУАН, като се свалят регистрационните табели на МПС, а на
водача се отнема и СУМПС – предмет на друга принудителна мярка, прилага само
спрямо водача.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0346-000156/14.08.2022г,
издадена от полицейски инспектор при ОД МВР Бургас по жалба на Ж.В.И..
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: