О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/ .01. 2020г.
гр. ВАРНА
ВАРНЕСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 02.01.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ - мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,
в.
гр. дело №2217/2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.
Образувано е по жалба вх. №26919/28.10.2019г. на Х. Ив. Х. срещу разноските
по изп. дело №2172/2019г. на
ДСИ при СИС към ВРС описани в ПДИ в общ размер на 584лв. Жалбоподателят излага, че на 24.10.2019г.
получил
покана за доброволно изпълнение (ПДИ) по изп.д.№2172/2019г. на ДСИ при СИС към
Районен съд Варна, в
която му било указано,
че следва да заплати сумата от 584лв. На първия място, жалбоподателят
счита, че жалбата му срещу размера на разноските, определен в поканата за
доброволно изпълнение, а не с изрично постановление е допустима, като се
позовава на разясненията, дадени в т.2. на ТР №3/10.07.2017г. На следващо място
твърди, че получената от него ПДИ не отговаря на изискванията на чл. 528 и сл.
от ГПК. Счита, че първият елемент от редовността на
процедурата по изпълнение на съдебно решение относно личните отношения родители
–
деца,
е ПДИ да е по предвидения образец. На второ място- ПДИ трябва да се връчи две седмици,
но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето; на трето място- в поканата следва да се впише, че
длъжникът е поканен да изпълни доброволно в определеното място и време. Твърди, че получената от него покана
не отговаря на нито едно от тези изисквания, а отделно от това счита, че не
дължи разноските, които е задължен да заплати според ПДИ. Позовава се на чл.10, т.1 от
Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според
която за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200лв.
Видно от представения по изп.дело договор за правна защита и съдействие, е
договорено възнаграждение в размер на 500лв., което е уважено в пълен размер,
макар други действия по изпълнителното дело освен образуването му да не са
извършвани нито от процесуалния представител на Б., нито от ДСИ. Счита, че не
дължи
заплащане на разноски по изпълнителното дело и защото децата били предадени на майката на дата 25.10.2019г. По изложените съображения моли да
бъдат намалени определените с ПДИ разноски по изп.д.№2172/2019г. при СИС към Районен съд Варна. При
условията на евентуалност,
моли
да бъдат уважени само разноските
за образуване на изпълнително дело - 24лв.държ.такса и 200лв.
адв.възнаграждение за образуване на изп.дело. С допълнителна молба вх.№36467/06.12.2019г. жалбоподателят излага, че в изп. лист, въз
основа на който е образувано изп. дело
няма посочено място на предаване на детето, поради което счита, че няма
как да му бъде изпратена ПДИ и не могат да се търсят разноски за образуване на
изп. дело.
Взискателят по делото –К.Б. чрез депозирания
писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че до момента на образуване на изп.
дело, бащата на децата нито веднъж не е предал доброволно децата на определените за лични отношения
дати. Излага, че имено с неизпълнение на задължението си за предаване на двете
деца на тяхната майка, длъжникът Х. е станал причина за образуване и водене на
изп. дело, поради което счита, че дължи разноски. На следващо място твърди, че
се дължат както разноските за образуване на изп. дело, така и за неговото
водене, както и, че претендираният, съответно приетият адвокатски хонорара от
500.00лв. напълно съответства на Наредба №1. Във връзка с твърденията за
ненадлежното оформяна на ПДИ, излага твърдения, че в тази част жалбата е
недопустима.
Съдебният изпълнител е
представил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил аргументи за неоснователност на
депозираната жалбата. Твърди, че с разпореждане от 21.11.2019г. е
намален размерът
на адвокатското възнаграждение от 500 на 200 лева, като е изготвено
постановление за разноски и изпратено до страните. Изпратена е и нова покана за
доброволно изпълнение до длъжника, на основание чл.528 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на
доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено
следното:
Изпълнително дело №2172/2019г. по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Варненски районен съд е образувано на 11.10.2019г. по
молба на К.Д.Б., ЕГН:**********, и въз основа на приложен изпълнителен лист
издаден на 17.09.2019г. по гр. дело №6018/2019г. по описа на ВРС, 41 състав, с
който се определя режим на лични отношения на майката К.Д.Б., с децата Вилиян Х.Х.
и Антоний Х.Х..
С
образуване на делото е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
редовно връчена на 24.10.2019г.
С поканата за доброволно изпълнение са
приети следните такси и разноски: 24 лв. –разноски по изп. дело; такса по чл.
53 от Тарифа за ДТ в размер на 60.00лв., и 500лв. –адв. възнаграждение.
На 28.10. 2019г. по изп. дело №2172/2019г. е депозирана
жалба с вх.№26919/ 28.10. 2019г. срещу разноските, определени в ПДИ, по която е
образувано настоящото производство.
С постановление за разноски от
21.11.2018г., ДСИ е определил разноски в размер на 224 лв., от които 24 лв. –
ДТ по чл. 30 от Тарифата за ДТ към ГПК и 200.00лв.-адв. хонорара.
Предвид така
установеното, съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок
и от легитимирано лице-длъжника по изпълнението, но същата се явява недопустима
по следните съображения:
Според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа "Общи
правила". Тази част е приложима за исковия процес във всичките му етапи и
за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е уредено
в чл. 79, ал. 1 ГПК - раздел втори, глава осма, част първа - Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на
общия принцип за отговорност за разноски. Длъжникът разполага с процесуалното
право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност и постановеният акт на съдебния изпълнител по
това искане подлежи на обжалване пред окръжния съд. Поради това на основание чл. 7, ал. 2 ГПК ЧСИ актът на
съдебния изпълнител, постановен по искане на длъжника за намаляване разноските
на взискателя, поради прекомерност следва да бъде съобщен на страните, тъй като
подлежи на самостоятелно обжалване. /в този см. решение № 393 от 15.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай жалбоподателят
обжалва разноски по изп. дело, посочени в ПДИ. Дължимостта и размерът на
разноските извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и
признава на взискателя и които подлежат на заплащане от длъжника, ЧСИ следва да
определи с нарочен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.
435, ал.2, изречение последно от ГПК.
Доколкото искането за намаляване на
разноските първо следва да се адресира до ДСИ, и едва след неговото произнасяне,
актът, с който отказва да редуцира същите ще подлежи на самостоятелно обжалване
от длъжника, съдът намира, че жалбата срещу разноските, определени в ПДИ е недопустима.
В настоящия случай, ДСИ се е произнесъл с последващо постановление от
21.11.2018г., с което е намалил същите, и което подлежи на самостоятелно обжалване
/както е посочено в него/, поради което за жалбоподателя към настоящия момент
лисва и правен интерес да обжалва разноските, посочени в ПДИ, и вече изменени.
В останалата част жалба също е
недопустима. За жалбоподателя, в качеството
му на длъжник в изпълнителното производство не съществува възможност да обжалва
всички действия и актове не ДСИ, а само тези изрично посочени в чл. 435, ал.2 ГПК.
Обстоятелството дали ПДИ отговаря на
изискванията на чл. 528 ГПК, както и дали изп. лист според длъжника отговаря на
законовите изисквания, са доводи, които не могат да бъдат разглеждани от съда в
хода на настоящото производство, образувано по жалба срещу действията на ДСИ по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че производството по жалбата следва да бъде прекратено.
При този изход на спора, на
въззивника не се дължат разноски, а въззиваемата страна не е поискала присъждането
на такива с писмения отговор, нито е представила доказателства за направени
такива и техния размер.
Водим от
гореизложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по жалба с вх.
№26919/28.10.2019г. на Х. Ив. Х. срещу разноските по изп.д.№2172/2019г. на ДСИ
при СИС към ВРС описани в ПДИ в общ размер на 584лв.
Не присъжда разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в пред Варненския Апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: