Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 18.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6858
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата С.П.В. действаща лично и като майка и законен
представител на малолетното дете М.П. П., твърди, че нейната малолатна дъщеря се
грижела за домашното им куче порода „Йоркширски териер” на име Блек. Тя го
приемала като свое и като много близък другар, като това продължавало повече от
четири години и била изключително привързана към него, тъй като й било подарък
за рождения ден. На 17.05.2019г. около 19.00 часа, детето излязло да разходи
кучето си и около 19.30 часа се обадило на майка си, като през плач й обяснило,
че по време на разходката кученцето й Блек било нападнато и нахапано от друго
голямо куче и в момента се намирала в такси, като пътувала за ветеринарна
клиника „Албейтар”. Обяснила и че я придружава непозната жена, която й се
притекла на помощ. Детето било изключително разстроено и това крайно
обезпокоило С.В., поради което тя веднага с такси отишла при нея в клиниката.
Там заварила дъщеря си, която треперела и плачела, подкрепяна от неизвестната
жена, която я придружавала. Персоналът на клиниката се опитвал също да успокои
детето, като му давали вода, но малолетната продължавала да плаче и да хълца от
преживяното с кученцето. От дежурния лекар С.В. разбрала, че не са могли да
спасят кучето на детето и то е починало, тъй като е имало рани, които са били
несъвместими с живота според обяснението на лекаря. След това от детето,
майката разбрала, че разхождайки кученцето си по ул.”Борисова”, което било с
нашийник и повод и при преминаване покрай входа на жилищен блок в близост до
игрална зала „EFBET”, кученцето на М.било нападнато от едното от кучетата на
ответника, които били женски – порода „Дого Аржентино”. К. прибирал тогава от
автомобила си към своя дом двете си кучета, които били с нашийници и поводи, но
без намордници. Ответникът пресякъл тротоарното пространство и се насочил към
жилищния си вход, но си изтървал ключовете и се навел да ги вземе. Тогава едно
от кучетата забелязало кучето на детето и рязко се дръпнало назад, при което К.
изгубил равновесие и изтървал повода на кучето си, което избягало от него. Това
голямо куче захапало малкото кученце на М.през гърба, съборило го на земята, а
след това със зъби го вдигнало във въздуха и го размятало. Тогава собственикът
му се намесил и опитал да го спре, но бил ухапан от собственото си куче. Когато
голямото куче пуснало малкото, то вече не можело да се съпротивлява и било
много зле. В. във ветеринарната клиника се опитала да обясни по възможно
най-подходящия и безболезнен начин на дъщеря си, че кученцето й Блек вече не е
живо, но това още повече разстроило детето и след прибирането в дома им се
наложило да потърси съдействието на личния лекар, тъй като не можела да успокои
по никакъв начин малолетната. През цялото време М.плачела неутешимо и повтаряла
картината на нападението от голямото куче върху нейното и как то било наранено
и от него е капела кръв, а след като го е занесла в клиниката са й казали да
остави кученцето на една метална маса, защото умирало. От тогава и до сега М.не
е преживяла този стрес от случилото се с кучето й. Непрекъснато се връщала към
инцидента, като безпричинно се натъжавала и умълчавала, като леко потрепервала
и когато я питали с баща й тя казвала, че се е върнал спомена за това как
кученцето й било нахапано и от него капела кръв, както и как го е оставила на
металната маса в клиниката и животното е било напълно безпомощно. Детето било
тъжно през деня, а понякога през нощта сънувало кошмари или споделяло, че
сънувало кученцето си. Малолетната се страхувала да мине и покрай мястото, където
се е случил инцидента, както и предпочитала да излиза с някой от родителите си,
а не сама. Тревога в родители й будело и обстоятелството, че детето им все още
е стресирано и изплашено, както и много тъжно от загубата на своя любимец. Това
наложило да потърсят консултация с психолог, за да се установи състоянието на
детето и да се преодолее неговата тревожност и страх. От извършената
консултация се установило, че детето се намира в състояние на емоционален
дисбаланс и дистрес в резултат на преживяно стресогенно събитие и поради
крехката физическа и емоционална възраст на детето се препоръчва към нея да се
прилага щадящо отношение и да не се подлага на стрес. Психологът препоръчал
малолетната да бъде заведена при психиатър, който констатирал постравматично стресово
разстройство. При първия преглед на 16.10.2019г. психиатърът обяснил, че
психическото състояние на М.не е добро. Минали са месеци от инцидента, а тя все
още продължава да живее в онзи момент и да страда. Последвали още 3 прегледа –
на 22.10., на 29.10. и на 05.11.2019г., след които им било препоръчано да
продължат терапията, като да заведат М.и на психолог, който да работи с нея.
Ответникът като собственик на кучето, ищцата счита, че следва да отговаря за
причинените на детето неимуществени вреди и за причинените на нея имуществени
вреди на основание чл.50 от ЗЗД, като ги обезщети парично. Причинените на
детето неимуществени вреди се изразяват в психически болки и страдания от
преживения инцидент, болки и страдания от загубата на домашния си любимец,
както и страха от всичко преживяно и нападението на голямото куче върху малкото
животно, който страх и тревожност продължават и до настоящия момент. Тези
неимуществени вреди следва да бъдат репарирани от ответника, като счита, че
справедливото обезщетение за тях би било в размер на 10 000.00 лева. С
поведението си к. причинил на ищцата имуществена вреда в размер на
1 000.00 лева, представляваща стойността на загиналото животно – куче
порода „Йоркширски териер”, което куче е закупила и дала на детето си да го
отглежда и да се грижи за него за рождения му ден. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди А.К. да заплати на малолетното дете М.П. П., чрез нейната майка и законен представител С.П.В.,
сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие от инцидента на 17.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – цената на загиналото куче порода „Йоркширски териер”, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта –
17.05.2019г., до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.50 от ЗЗД.
Ответникът А.Н.К. оспорва
изцяло предявените искове. Твърди, че имал дългогодишен опит в отглеждане на
кучета и придобити знания за това, датиращи още от 1994г. Сега, както и към
17.05.2019г. се грижел за три женски кучета порода „Дого Аржентино” – майката
Гергана и двете родени от нея на ***г. дъщери Хера и Рея. Трите кучета са
регистрирани, като са им поставени микрочипове /отговарящи на стандарт ISO
11784/, издадени са им паспорти, данните им са въведени в интергираната
информационна система на БАБХ, поставени са им и им се поставят всички
изисквани и необходими ваксини, редовно се обезпаразитяват и водят на преглед.
Тези кучета са приятелски настроени, подходящи за отглеждане и в гъсто населена
градска среда, държат се много добре, когато са навън, а проявата на агресия
към хора или други животни е изключително рядка. Твърди, че на 17.05.2019г.
извел от автомобила си двете кучета Херя и Рея, като ги водел на неразтеглив
повод от 70 см. и със строги нашийници с шипове обърнати към тях, към вратата на
входа на блока си. Спрял се пред нея и извадил връзката с ключовете си, за да я
отключи, но ги изтървал на земята и се навел да ги вдигне. В този момент кучето
му Хера го дръпнало назад. Обърнал се и видял, че до него се намира дребно
куче, което е на разтеглив повод, разпънат на дължина 3-4 метра, водено от
момиче на възраст около 13 години. Хера, като го видяла клекнал на земята,
влязла в контакт с малкото куче, хванала го и го вдигнала във въздуха. Той
започнал да ги разтървава, като продължил да държи другото си куче Рея, но бил
нахапан от малкото куче и изпуснал повода на Рея. Рея застанала мирно на
тротоара и изчакала спокойно края на инцидента, а Хера пуснала малкото куче.
Обяснил на момичето, че живее във входа на блока и му предложил, след като прибере
кучетата си, да го заведе с неговото кученце във ветеринарна клиника, но то
отказало, обърнало се и пресякло улицата. В 19.45 часа бил прегредан в Спешно
отделение на „УМБАЛ Канев” АД, където раните му били оброботени, изписано му
било лекарство – антибиотик Зинат 500, и бил насочен към Инфекциозно отделение
за поставяне на васкина против бяс, защото нямал данни дали малкото куче, което
го ухапало е било редовно ваксинирано за бяс. От Спешното отделение му издали
лист за преглед на пациент, в който е отразено, че има следи от ухапване на
5-ти пръст на дясна ръка и в областта на лявата китка, а на 18.05.2019г. в
Инфекциозно отделение му направили имунизация против бяс. Твърди, че продължил
да изживява случката, не можел да спи, започнал да вдига кръвно, въпреки
употребяваните медикаменти за намаляването му. Получил постоянно сърцебиене, с
много учестен пулс. На 22.05.2019г. отишъл при личния си лекар, който
констатирал, че здравословното му състояние не е добро и бил насочен за
консултация с кардиолог и хоспитализация. На 30.05.2019г. и 03.06.2019г. бил
преглеждан от кардиолог, който констатирал, че състоянието му е по-тежко и
следвало да бъде хоспитализиран, но ответникът отказал и му било предписано
домашно лечение. Поради преживяната стресова ситуация бил посъветван от
кардиолога да се обърне към психиатър, защото за да се постигне положителен
резултат при кардиологичното му лечение задължително трябвало да се успокои.
Обърнал се към психиатър и от 27.05.2019г. провежда медикаментозно и
амбулаторно лечение. Твърди и че при инцидента малкото куче нямало кръв, нито
рани, несъвместими с живота и то много силно хапело. При физическата сила на
неговото куче Хера, ако то е било захапало малкото куче, същото изобщо нямало
да може да мърда и хапе. В представената от ищцата Епикриза от 21.05.2019г.
било посочено, че кучето имало рани в областта на гръдния кош, а в исковата
молба и в другите приложени документи се твърди, че малкото куче било захапано
през гърба. Счита, че оказаната на малкото куче ветеринаромедицинска помощ не е
била адекватна и професионална, а с оглед на механизма на инцидента това куче
не е могло да получи несъвместими с живота травми. Прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, поради допуснати
нарушения на ЗВМД, Наредба № 39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на
животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености, Наредба № 26 на Община Русе за притежаване, отглеждане и контрол на
животни на територията на Община Русе, както и на законови изисквания свързани
със задълженията на родител да осигурява постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете и да не му позволява да разхожда куче без придружител на
територията на Община Русе, както и че малкото куче е било с неподходяща каишка
и няма необходимите ваксинации и обезпаразитявания, необучено е и с провокиращо
поведение към хора и животни. Оспорва и предявените искове по размер, като
оспорва вида и обема на претендираните неимуществени вреди, както и че не е
налице причинно-следствена връзка между инцидента и твърдяните увреждания и
наличие на негово виновно и противоправно поведение. Малкото куче, участвало в
инцидента не е елитен екземпляр от порода „Йоркширски териер”, поради което не
струвало 1 000.00 лева, а и не са представени документи относно неговия
произход и родословно дърво, както и за закупуването му.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата С.В. видно от представения паспорт на домашен
любимец, е собственик на куче порода „Йоркширски териер” на име Блек, което е дала
на детето си М.П., родена на ***г., да го отглежда и да се грижи за него за
рождения й ден. Съгласно представените паспорти на домашен любимец И. С., която
е съпруга на ответника /видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак на л.161 от делото/, е собственик на женски кучета порода „Дого
Аржентино” с имена Хера и Рея.
На 17.05.2019г. около 19.00 часа, малолетното дете М.П.
излязло да разходи кучето си, което било с нашийник и повод. Движейки се по
ул.”Борисова” и при преминаване покрай входа на жилищен блок в близост до
игрална зала „EFBET”, кученцето на М.било нападнато от едното от кучетата,
които към него момент били под надзора на ответника - Хера.
К. прибирал тогава от автомобила си към своя дом двете си кучета, които били с
нашийници и поводи, но без намордници. Ответникът пресякъл тротоарното
пространство и се насочил към жилищния си вход, но си изтървал ключовете и се
навел да ги вземе. Тогава кучето Хера забелязало
кучето на детето и рязко се дръпнало назад, при което К. изгубил равновесие и
изтървал повода на кучето си, което избягало от него. Това голямо куче захапало
малкото кученце на М.през гърба, съборило го на земята, а след това със зъби го
вдигнало във въздуха и го размятало. Тогава А.К. се намесил и опитал да го
спре, започнал да го удря с юмрук по главата за да пусне малкото животно, но
бил ухапан от собственото си куче. Когато голямото куче пуснало малкото, то
вече не можело да се съпротивлява и било много зле. Минаващата
в този момент край мястото на инцидента свидетелка Ш. К.Ю., която била очевидец
на случилото се с кучетата, заедно с малолетната М.и пострадалото малко куче
отишли във ветеринарна клиника. Около 19.30 часа детето се обадило на майка си,
като през плач й обяснило, че по време на разходката кученцето й Блек било нападнато и нахапано от друго голямо куче и в
момента се намирала в такси, като пътувала за ветеринарна клиника „Албейтар”. Обяснила и че я придружава непозната жена, която
й се притекла на помощ /свид.Ю./. Детето било
изключително разстроено и това крайно обезпокоило С.В., поради което тя веднага
с такси отишла при нея в клиниката. Там заварила дъщеря си, която треперела и
плачела, подкрепяна от свидетелката Ю., която я придружавала. Персоналът на
клиниката се опитвал също да успокои детето, като му давали вода, но
малолетната продължавала да плаче и да хълца от преживяното с кученцето. От
дежурния лекар С.В. разбрала, че не са могли да спасят кучето на детето и то е
починало, тъй като е имало рани, които са били несъвместими с живота според
обяснението на лекаря. В. във ветеринарната клиника се опитала да обясни по възможно
най-подходящия и безболезнен начин на дъщеря си, че кученцето й Блек вече не е живо, но това още повече разстроило детето и
след прибирането в дома им се наложило да потърси съдействието на личния лекар,
тъй като не можела да успокои по никакъв начин малолетната. През цялото време М.плачела
неутешимо и повтаряла картината на нападението от голямото куче върху нейното и
как то било наранено и от него е капела кръв, а след като го е занесла в
клиниката са й казали да остави кученцето на една метална маса, защото умирало.
От тогава и до сега М.не е преживяла този стрес от случилото се с кучето й.
Непрекъснато се връщала към инцидента, като безпричинно се натъжавала и
умълчавала, като леко потрепервала и когато я питали с баща й тя казвала, че се
е върнал спомена за това как кученцето й било нахапано и от него капела кръв,
както и как го е оставила на металната маса в клиниката и животното е било
напълно безпомощно. Детето било тъжно през деня, а понякога през нощта сънувало
кошмари или споделяло, че сънувало кученцето си. Малолетната се страхувала да
мине и покрай мястото, където се е случил инцидента, както и предпочитала да
излиза с някой от родителите си, а не сама. Тревога в родители й будело и
обстоятелството, че детето им все още е стресирано и изплашено, както и много
тъжно от загубата на своя любимец. Това наложило да потърсят консултация с
психолог, за да се установи състоянието на детето и да се преодолее неговата
тревожност и страх. От извършената консултация се установило, че детето се намира
в състояние на емоционален дисбаланс и дистрес в
резултат на преживяно стресогенно събитие и поради
крехката физическа и емоционална възраст на детето се препоръчва към нея да се
прилага щадящо отношение и да не се подлага на стрес. Психологът препоръчал
малолетната да бъде заведена при психиатър, който констатирал постравматично стресово разстройство. При първия преглед на
16.10.2019г. психиатърът обяснил, че психическото състояние на М.не е добро.
Минали месеци от инцидента, но тя все още продължавала да живее в онзи момент и
да страда. Последвали още 3 прегледа – на 22.10., на 29.10. и на 05.11.2019г.,
след които им било препоръчано на родителите да продължат терапията, като да
заведат М.и на психолог, който да работи с нея.
Ответникът в 19.45 часа бил прегледан в Спешно
отделение на „УМБАЛ Канев” АД, където раната от ухапването му от неговото куче била
обработена, изписано му било лекарство – антибиотик Зинат
500, и бил насочен към Инфекциозно отделение за поставяне на васкина против бяс. От Спешното отделение му издали лист за
преглед на пациент, в който е отразено, че има следи от ухапване на 5-ти пръст
на дясна ръка и в областта на лявата китка, а на 18.05.2019г. в Инфекциозно
отделение му направили имунизация против бяс. Той твърди, че продължил да
изживява случката, не можел да спи, започнал да вдига кръвно, въпреки
употребяваните медикаменти за намаляването му. Получил постоянно сърцебиене, с
много учестен пулс. На 22.05.2019г. отишъл при личния
си лекар, който констатирал, че здравословното му състояние не е добро и бил
насочен за консултация с кардиолог и хоспитализация. На 30.05.2019г. и
03.06.2019г. бил преглеждан от кардиолог, който констатирал, че състоянието му
е по-тежко и следвало да бъде хоспитализиран, но ответникът отказал и му било
предписано домашно лечение. Поради преживяната стресова ситуация бил посъветван
от кардиолога да се обърне към психиатър, защото за да се постигне положителен
резултат при кардиологичното му лечение задължително трябвало да се успокои.
Обърнал се към психиатър и от 27.05.2019г. провеждал медикаментозно и
амбулаторно лечение.
От заключението на изготвената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че след преглед на съдържанието на записаните 2 броя
видео файлове, приложени към прокурорска преписка № 4047/2019г. по описа на
РРП, и визуализация чрез специализиран софтуер, не са установени интервенции по
тях. Имат и логическа последователност. Вещото лице след запознаване с
материалите по делото, снимки и описание на двете породи, както и чрез
информация от Интернет, е установило кадри на две различни породи кучета, като
може да предположи, че именно те са на „Дого Аржентино“ и „Йоркширски териер“. Неразделна част от
техническата експертиза е изготвения и приложен цветен фото-албум, който
съдържа цифрово увеличени моментни снимки, на които се виждат посочените поради
кучета и лица на хора.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-ветеринарна ценова експертиза се установява, че причината за смъртта на
процесното куче порода „Йоркширски териер“ са несъвместими с живота травми и
усложнения, както е удостоверено в издадена на 21.05.2019г. епикриза, подписана
и подпечатана от д-р Гергана Витанова, ветеринарна клиника „Албейтар“.
Пазарната цена на куче порода „Йоркширски териер“ към момента на изготвяне на
експертизата възлиза на 1 217.00 лева.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-психологично психиатрична експертиза се установява, че случилото се на
17.05.2019г. е събитие от силен стресогенен характер
за малолетната М.П.. Към него момент това бил могло да се причисли към групата
на невротични, свързани със стрес разстройства. Според международната
класификация на болестите – 10 ревизия, това състояние попада в групата на
невротични, свързани със стрес и соматоформни
разстройства, които се проявяват при индивида като закъснял или протрахиран болестен отговор на стресогенно
събитие или ситуация на интензивна заплаха за живота, имота или честта. Тези стресогенни събития са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Към настоящия момент не се
отчита такава интензивност на сочената симптоматика за невротични, свързани със
стрес и соматоформни разстройства, която с времето и
след оказаната психологична и семейна подкрепа постепенно е избледняла. Към
момента на освидетелстването на малолетното дете се отчитат леко завишени нива
на тревожност, без наличие на стресови индикации.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
съобразявайки изложеното в исковата молба и отговора на ответника; показанията
на свидетелите Ш. К.Ю., А.А.А., П.Н.П.; Д.С.К. и Д.Д.И.; представените по делото медицински документи;
документи за собствеността и имунизациите и ваксините на кучетата; видеозаписа
приложен към прокурорската преписка №
4047/2019г. по описа на РРП; съдебно-техническата експертиза; съдебно-ветеринарната
ценова експертиза и съдебно-психологично психиатричната експертиза.
В показанията си свидетелят К.Г.И. не излага относими
към правния спор факти, а обяснява само, че познава кучетата на ответника и
често се е засичал с него, когато ги разхожда, разхождайки и той своето куче.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.50 от ЗЗД за вреди причинени от животно, отговарят солидарно
собственика и лицето, под чийто надзор то се намира, дори и когато животното е
избягало или се е изгубило. От представените паспорти на домашен любимец се
доказва, че И. С., която е съпруга на ответника /видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак на л.161 от делото/, е собственик на
женски кучета порода „Дого Аржентино”
с имена Хера и Рея. От всички останали доказателства
по делото обаче е видно, че при инцидента случил се на 17.05.2019г. тези две
кучета са били под надзора на ответника, който ги е прибирал от автомобила си
към входа на блока, в който живее. От останалите доказателства се доказва и че
на 17.05.2019г. през периода 17.00 – 17.30 часа са се случили фактите, които са
описани в исковата молба, а именно, че малолетното дете М.П. е разхождало
кучето за което се е грижило като домашен любимец „Йоркширски териер“ на име Блек, което било с нашийник и повод, като движейки се по
ул.”Борисова” и при преминаване покрай входа на жилищен блок в близост до
игрална зала „EFBET”, кученцето на М.било нападнато от едното от кучетата, които
към него момент били под надзора на ответника – Хера,
това голямо куче захапало малкото кученце на М.през гърба, съборило го на
земята, а след това със зъби го вдигнало във въздуха и го размятало, а в
резултат на получените увреждания кученцето Блек е
починало. По тази причина и на основание чл.50 от ЗЗД ответникът, като лице под
чийто надзор е било кучето Хера, следва да отговаря
за причинените от последното имуществени вреди и причинените на детето неимуществени
вреди, резултат от нападението на животното. Предвид изложеното, съдът намира, че на първо място предявения
иск за претендираните имуществени вреди, изразяващи се в цената на загиналото куче порода
„Йоркширски териер” е доказан по своето правно основание. Ищцата С.В. видно от
представения паспорт на домашен любимец, е собственик на куче порода
„Йоркширски териер” на име Блек. Като собственик на
това животно, имуществените й вреди, които са й били причинени от страна на
ответника се изразяват в цената на загиналото куче порода „Йоркширски териер”.
Причинната връзка между нападението
на кучето, което е било под надзора на А.К. и причинените имуществени вреди на
ищцата е пряка и непосредствена. Поради това този иск е доказан по правното си
основание. По отношение на неговия размер съдът взе предвид заключението на изготвената по
делото съдебно-ветеринарна ценова експертиза, съгласно която пазарната цена на
куче порода „Йоркширски териер“ към момента на изготвяне на експертизата
възлиза на 1 217.00 лева. Искът до претендирания
размер от 1 000.00 лева е основателен, тъй като това са реално причинените
на ищцата и претендирани имуществени вреди.
По отношение
на предявения иск за претендираните
неимуществени вреди на малолетното дете е доказан по своето правно основание. Причинната
връзка между нападението на кучето, което е било под надзора на ответника и
причинените неимуществени вреди на малолетното дете е пряка и непосредствена. В
резултат на умъртвяването на домашния любимец на детето, за което то е полагало
грижи, и то пред очите му, когато го е разхождало, то е претърпяло
неимуществени вреди, които се
изразяват в психически болки и страдания от преживения инцидент, болки и
страдания от загубата на домашния си любимец, който както е всеизвестно се
възприема като член от семейството, както и страха от всичко преживяно и
нападението на голямото куче върху малкото животно, който страх и тревожност
продължават и до настоящия момент.
При определяне размера на обезщетението за претърпените от детето неимуществени
вреди, същите следва да се определят по справедливост, съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. От
заключението на изготвената по делото съдебно-психологично психиатрична
експертиза се установява, че случилото се на 17.05.2019г. е събитие от силен стресогенен характер за малолетната М.П.. Към него момент
това бил могло да се причисли към групата на невротични, свързани със стрес
разстройства. Според международната класификация на болестите – 10 ревизия,
това състояние попада в групата на невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства, които се проявяват при индивида
като закъснял или протрахиран болестен отговор на стресогенно събитие или ситуация на интензивна заплаха за
живота, имота или честта. Тези стресогенни събития са
в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки
човек. Към настоящия момент не се отчита такава интензивност на сочената
симптоматика за невротични, свързани със стрес и соматоформни
разстройства, която с времето и след оказаната психологична и семейна подкрепа
постепенно е избледняла. Към момента на освидетелстването на малолетното дете
се отчитат леко завишени нива на тревожност, без наличие на стресови индикации.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, цитирани по-горе, е видно,
че случилото се на 17.05.2019г. пред очите на детето и смъртта на домашния й
любимец е разстроило много детето и след прибирането в дома си се наложило
майката да потърси съдействието на личния лекар, тъй като не можела да успокои
по никакъв начин малолетната. През цялото време М.плачела неутешимо и повтаряла
картината на нападението от голямото куче върху нейното и как то било наранено
и от него е капела кръв, а след като го е занесла в клиниката са й казали да
остави кученцето на една метална маса, защото умирало. От тогава и до сега М.не
е преживяла този стрес от случилото се с кучето й. Непрекъснато се връщала към
инцидента, като безпричинно се натъжавала и умълчавала, като леко потрепервала
и когато я питали с баща й тя казвала, че се е върнал спомена за това как
кученцето й било нахапано и от него капела кръв, както и как го е оставила на
металната маса в клиниката и животното е било напълно безпомощно. Детето било
тъжно през деня, а понякога през нощта сънувало кошмари или споделяло, че
сънувало кученцето си. Малолетната се страхувала да мине и покрай мястото,
където се е случил инцидента, както и предпочитала да излиза с някой от
родителите си, а не сама. Тревога в родители й будело и обстоятелството, че
детето им все още е стресирано и изплашено, както и много тъжно от загубата на
своя любимец. Това наложило да потърсят консултация с психолог, за да се
установи състоянието на детето и да се преодолее неговата тревожност и страх.
От извършената консултация се установило, че детето се намира в състояние на
емоционален дисбаланс и дистрес в резултат на
преживяно стресогенно събитие и поради крехката
физическа и емоционална възраст на детето се препоръчва към нея да се прилага
щадящо отношение и да не се подлага на стрес. Психологът препоръчал малолетната
да бъде заведена при психиатър, който констатирал постравматично
стресово разстройство. При първия преглед на 16.10.2019г. психиатърът обяснил,
че психическото състояние на М.не е добро. Минали месеци от инцидента, но тя
все още продължавала да живее в онзи момент и да страда. Последвали още 3
прегледа – на 22.10., на 29.10. и на 05.11.2019г., след които им било
препоръчано на родителите да продължат терапията, като да заведат М.и на
психолог, който да работи с нея. Съдът
като взе предвид гореизложените факти и доказателства за тях, причинените на
малолетната психически
болки и страдания от преживения инцидент, болки и страдания от загубата на
домашния си любимец, страха и тревожността
и продължителността на възстановителния период, който съгласно доказателствата
продължава и към момента, както и че случилото се ще остане като неприятен
спомен за М.П. през целия й живот, следва за цялостното обезщетяване на
пострадалото малолетно дете, да й се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева.
По отношение възражението на ответника за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, съдът намира за установено следното: Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако действията и поведението на ищцата, малолетното дете или
кученцето Блек, са станали причина или са повлияли по
някакъв начин върху настъпването на вредите. Твърденията, че допуснати
нарушения на ЗВМД, Наредба № 39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на
животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености, както и че малкото куче е било с неподходяща каишка, нямало
необходимите ваксинации и обезпаразитявания, било
необучено е и с провокиращо поведение към хора и животни, съдът намира за
изцяло неоснователни. От записа на инцидента по приложената прокурорска
преписка е видно, че малкото куче няма никакво провокиращо поведение, нито пък
каишката е предизвикала или допринесла за инцидента. Нападението от кучето Хера е станало внезапно и то в резултат на това, че и
изтървано от К. при отключването на входа, без по никакъв начин това куче да е
било провокирано от детето или домашния му любимец. Дали пък кученцето е било с
необходимите ваксинации и обезпаразитявания също по
никакъв начин не са допринесли за настъпването на смъртта му, защото тя е в
резултат на получените наранявания от захапването, от страна на кучето Хера, а не поради заболяване или заразяване на животното.
Следва да се отбележи, че ако последното животно пък е било с намордник, както
се изисква от цитираните от страна на ответника нормативни актове, то не би се
стигнало до този трагичен краен резултат. Твърдението на ответника, че бил
ухапан от малкото куче, съдът намира същото за недоказано по делото. От същия
запис се вижда, че К. няма почти никакво съприкосновение с малкото куче, а
съприкосновенията му са с неговото куче Хера и
най-вероятно е ухапано от него. Дори пък и да е било ухапан от малкото куче, то
това не може да се приеме за съпричиняване, тъй като неговото животно първо
извършва нападението. Това, че след инцидента се влошило здравословното му
състояние също не е основание за намаляване на обезщетенията, тъй като
инцидента е предизвикан от неговото куче. Съдът обаче счита, че все пак е
налице съпричиняване на вредосния резултат от страна
на ищцата и малолетното дете, тъй като е налице нарушение на чл.10 от Наредба №
26 на Община Русе за притежаване, отглеждане и контрол на животни на
територията на Община Русе, като в тази част възражението на ответника е
основателни. Съгласно тази разпоредба се забранява разхождането на кучета от
малолетни деца без придружител. В случая малолетната М.П. е разхождала домашния
си любимец без придружител, като ищцата като нейна майка и допуснала това,
което е в нарушение на цитираната нормативна разпоредба, които действия до
определена степен може да се приеме, че са довели да е налице съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат. Тази нормативна разпоредба не случайно е
налице, тъй като малолетното дете не може да реагира при настъпилата ситуация
по начин, по който би го направил пълнолетен и възможността да бъде предпазено
кучето, както и въобще да не се стига до подобни инциденти. По тази причина
съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на увредените – ищцата и
малолетното дете, за настъпването на вредите, поради нарушаване на изискването
на нормативната разпоредба на чл.10 от Наредба № 26 на Община Русе за
притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община Русе,
като обезщетенията за претендираните и определени от съда по-горе имуществени и
неимуществени вреди следва да бъдат намалени на основание чл.51, ал.2 ат ЗЗД.
Отчитайки съпричиняването съдът счита, че
обезщетенията следва да бъдат намалени с ¼ или 25%, като съобразява и
факта, че ако кучето Хера е било с намордник то не би
се стигнало до въпросния инцидент.
Поради гореизложеното предявеният
иск за претендираните претърпени
имуществени вреди от ищцата следва да се уважи до размера от 750.00 лева, а в
останалата му част до пълния предявен размер от 1 000.00 лева да се отхвърли
като неоснователен, а предявеният иск за претендираните претърпени
неимуществени вреди от страна на малолетното дете следва да се уважи до размера
от 7 500.00 лева, а в останалата му част до пълния предявен размер от
10 000.00 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху присъдените главници на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди и законна лихва считано от датата на деликта –
17.05.2019г., до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. С.В. е направила по делото
разноски в общ размер на 2 042.60 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждения на вещите лица по изготвените
експертизи и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с
уважената част от исковете следва да й се присъдят разноски в размер на 1 531.95
лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. А.К. е направил по делото разноски
в общ размер на 910.00 лева – заплатени разноски за свидетели и възнаграждение
на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в размер на 227.50 лева.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 1 304.45 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.Н.К. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на С.П.В. ***, с ЕГН: **********, сумата от 750.00 /седемстотин и
петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – цената на
загиналото куче порода „Йоркширски териер”, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на деликта – 17.05.2019г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.В. ***, с ЕГН: **********, против А.Н.К.
***, с ЕГН: **********, иск за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди – цената
на загиналото куче порода „Йоркширски териер”, в частта от 750.00 /седемстотин
и петдесет/ лева до пълния предявен размер от 1 000.00 /хиляда/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Н.К. ***, с ЕГН: **********, да
заплати на С.П.В., с ЕГН: **********, действаща в качеството и на майка и
законен представител на малолетното дете М.П. П., с ЕГН: **********, двете с
адрес: ***, сумата от 7 500.00 /седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, вследствие от инцидента на
17.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.В., с
ЕГН: **********, действаща в качеството и на майка и законен представител на
малолетното дете М.П. П., с ЕГН: **********, двете с
адрес: ***, против А.Н.К. ***, с ЕГН: **********, иск за претендираното
обезщетение за
претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, вследствие от инцидента на
17.05.2019г., в частта от 7 500.00
/седем хиляди и петстотин/ лева до пълния предявен размер от 10 000.00
/десет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Н.К. ***, с ЕГН: **********, да
заплати на С.П.В., с ЕГН: **********, действаща лично и в качеството и на майка
и законен представител на малолетното дете М.П. П., с
ЕГН: **********, двете с адрес: ***, сумата от 1 304.45 лева /хиляда
триста и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - направени по делото
разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: