Решение по дело №427/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 646
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20221000500427
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500427 по описа за 2022 година
за да с произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №41/19.10.2021г., постановено по гр.д.№151/2021г., ВдОС е отхвърлил
предявеният от С. Б. С., ЕГН**********, иск с правно основание чл.336, ал.1 от ГПК, за
поставяне под пълно запрещение на С. К. К..
Срещу решението е постъпила жалба от ищцата, в която се правят оплаквания за
неговата нищожност, а в условията на евентуалност, че е неправилно.В хода на
първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото съдът не е изпълнил вмененото от разпоредбата на чл.338, ал.1 от ГПК
задължение да се произнесе по молбата след разпит на лицето, чието запрещение се
иска.Касае се за съществен порок, който води до нищожност на постановеното
решение.Привежда се подробна аргументация за неправилност на решението, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява категорично, че : ответницата е
предразположена да се подаде на външно влияние, вследствие на което да стане жертва на
манипулации и измами от недобросъвестни лица ; психическото и умствено й състояние е
такова, че не позволява самостоятелно да извърши сама едно сложно действие, каквото
представлява разпореждането с притежавания от нея недвижим имот, поради което се налага
да ползва чужда помощ. Прави се оплакване за необоснованост на заключението на вещото
лице, който е съвместил две качества – на лекуващ лекар и вещо лице по съдебното
1
производство, което е недопустимо, както и поради това, че в заключението са направени
правни изводи.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с
което да постави ответницата под запрещение.
Ответницата С.К. не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и становищата на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството е процесуално допустимо, тъй като е инициирано от близък
родственик на лицето, чието запрещение се иска.
По естеството си иска е неоснователен, тъй като от събраните по делото
доказателствени средства не се установява, че са налице критериите за поставяне на
ответницата под запрещение.
Разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗЛС предвижда, че за да бъде поставено едно лице под
запрещение е необходимо да страда от слабоумие или душевна болест, вследствие на което
да не е в състояние да се грижи за своите работи.Основание за поставяне под запрещение не
е само наличието на слабоумие или душевна болест /медицински критерий/, а
неспособността на лицето, поради това негово състояние, да се грижи за работите си
/юридически критерий/.
Разпоредбата на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, която е
ратифицирана от РБ и съставлява част от вътрешното право предвижда, че : „Държавите -
страни по настоящата конвенция, признават правоспособността и дееспособността на хората
с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота, като са длъжни да
гарантират, че всички мерки, отнасящи се до самостоятелното упражняване на права от
хората с увреждания, съдържат в себе си подходящи и ефективни гаранции срещу
злоупотреба в съответствие с международното право в областта на правата на човека“.Тъй
като към настоящия момент националното законодателство не е приведено в съответствие с
цитираната конвенция, то следва, че разпоредбата на чл.5 от ЗЛС следва да се прилага от
съдилищата, с оглед конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на
хората с психически увреждания, но без частичното или цялостно отнемане на
дееспособността да доведе до неоправдано посегателство върху основни конституционни
права на тези лица.
Преценката на съда за частичното или цялостно отнемане на дееспособността е
винаги конкретна и съобразена със събраните по делото доказателства, в т.ч. и обясненията
на лицето, чието запрещение се иска, което има за цел да създаде на съда пряко впечатление
от неговото състояние.
Основно доказателствено средство са обясненията на лицето, чието запрещение се
иска, което има за цел да създаде на съда пряко впечатление от неговото състояние.В случая
ответницата С.К. е изслушан от съда по реда на чл.336 от ГПК, която отговаря адекватно на
2
всички поставени й въпроси.Неоснователни са оплакванията в жалбата, че лицето е било
изслушано в процедурата по назначаване на временен попечител, тъй като процесуалния
закон не предвижда такова самостоятелно производство.Назначаването на такъв попечител
се извършва по преценка на съда, в рамките на вече образуваното производство за
поставяне на ответника под запрещение, която се прави след неговия личен разпит.
Липсата на душевна болест или слабоумие се установява категорично и от
заключението по допуснатата СПЕ, вещото лице по която заявява, че освидетелстваното
лице не страда от заболявания, вследствие на които не е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да се грижи.Без значение за обосноваността на заключението е
обстоятелството, че вещото лице е било лекуващ лекар на освидетелстваното лице, тъй като
това не е основание за неговото отвеждане от делото.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №41/19.10.2021г., постановено по гр.д.№151/2021г. на ВдОС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3