Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2006
Град Пловдив, 09.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1649 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на А.М.Я., с ЕГН **********, срещу Решение № 199 от 16.06.2020
г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение като
неоснователна жалба - вх. № РД-16-2356 от 03.06.2020 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от
А.Я., срещу Разпореждане - изх. № С200016-137-0004576
от 15.05.2020 г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от К.Ч. - главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е
отказано да се погаси по давност задължение на Я., произтичащо от Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение № **********/05.01.2018 г. издаден от
Общинска полиция Пловдив в размер на 50 лева.
В съдебно заседание – жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си , не се представлява.
Ответният административен орган - Директор на ТД на
НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. излага становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава извода
за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е основателна, като фактите
са следните:
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Погасителната давност е материално-правен
институт, предвид което се прилага разпоредбата, която е в сила към момента на
възникване на задълженията на жалбоподателя. Давността за публичните
задължения, възникнали след 01.01.2006 г., е уредена в чл. 171, ал.
1 от ДОПК, според който публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл. 172, ал.
2 от ДОПК давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Съгласно ал. 3 от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение
са уредени в раздел ІV на
ДОПК /чл. 220
и сл. / и включват: образуване на изпълнително дело /съответно присъединяване
на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в
нарочен акт на публичния изпълнител – разпореждане/, изпращане на съобщение за
доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.
Както беше посочено по-горе,
съгласно чл. 171, ал.
1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок по отношение на вземанията за
глоби, наложени с наказателни постановления е предвиден именно в чл. 82, ал.
1, б. "а" от ЗАНН, съгласно който административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е "глоба". А съгласно ал. 3 на чл. 82 независимо от
спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Съгласно
чл. 82, ал. 2
от ЗАНН давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. От своя страна, ал. 4 установява, че "Разпоредбата на предходната
алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по
ал. 1 е образувано изпълнително производство".
Съгласно чл. 79, ал. 1
от ЗАНН, наказателните постановления, с които са наложени глоби, се
изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Глобите са публични
вземания - чл. 162, ал.
2, т. 5 от ДОПК и като такива се събират по реда на ДОПК от
компетентните органи на приходната администрация, натоварени със събирането им
– публичните изпълнители. Следователно, за да се прекъсне давността за глобата
по наказателното постановление е необходимо действие на публичен изпълнител,
предприето спрямо наказания – жалбоподателя, за изпълнение на наказанието – т.
е. за събиране на глобата.
В настоящия случай
предаването на задължението от страна на взискателя на 08.11.2019 г. не е
действие прекъсващо давността. Като действие
прекъсващо давността не може да се приеме и Съобщението за доброволно
изпълнение - изх.№ С200016-048-0052068 от 28.05.2020 г. тъй като е направено
извън срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, така е неприложима разпоредбата на
чл.82, ал.4 от ЗАНН.
Противно на твърденията на
ответника по делото не са ангажирани доказателства за по-ранно надлежно
съобщаване до жалбоподателя на поканата за доброволно изпълнение.
От влизане в сила на процесния
фиш – 12.01.2018 г. в рамките на
2-годишния срок по чл. 82, ал. 1
от ЗАНН не е образувано изпълнително производство.
Съгласно
чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който
е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
Съгласно
чл. 82, ал. 3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора двугодишния срок, а съгласно ал. 4 третата алинея не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в двугодишния срок е
образувано изпълнително производство. Същото се отнася и за висящите дела,
давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Давността
за изпълнение на административно наказание, наричана още „изпълнителска
давност“, е изтичане на установен от закона срок от време, в който съответният
орган проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи
административнонаказателна репресия спрямо извършителя на административно
нарушение.
Видовете
изпълнителска давност са обикновена и абсолютна, като в случая става дума за
обикновената изпълнителска давност.
Както се посочи по-горе тези предпоставки за събиране
на вземането се установи, че не са били налице и същото следва да се погаси по
давност.
При този изход на
спора, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, само в размер на 10 лв. за платената държавна такса
По делото е представена фактура № ********** от 22.06.2020 г. за сумата в размер на 480 лв., с включен
ДДС, но не са ангажирани доказателства за плащане на
уговореното възнаграждение, както и не е приложен списък на разноските.
Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в размер на 10 лв.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 199 от 16.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена
без уважение като неоснователна жалба - вх. № РД-16-2356 от 03.06.2020 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от
А.Я., като
незаконосъобразно и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане
- изх. № С200016-137-0004576 от 15.05.2020
г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от К.Ч. - главен публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано да
се погаси по давност задължение на А.Я., произтичащо от Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение № **********/05.01.2018 г. издаден от Общинска
полиция Пловдив в размер на 50 лева.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив за ново произнасяне, съобразно дадените с решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП
Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на А.М.Я., с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лв./десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 2
от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ