РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „О.“ АД против Решение № 388/
05.12.2023 г. по т. д. № 485/ 2022 г. на ОС – Стара Загора, с което е осъден да
заплати на А. А. З. сумата от 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 15.02.2022 г., , ведно със законната
лихва, считано от 10.05.2022 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се излагат, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен, тъй като не съответства на тежестта и
характера на причинените увреждания. Оспорва се приетия от окръжния съд
процент на съпричиняване от 30 %, като се поддържа, че с оглед конкретното
участие на пострадалия в ПТП приносът му следва да се определи на 50 %.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени обжалваното
решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което
предявеният иск се отхвърли над сумата от 40 000 лв. до 70 000 лв.
1
Въззиваемият А. А. З. чрез процесуалните си представители оспорва
въззивната жалба и иска да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
А. А. З. е предявила против З. „О.“ АД обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за сумата от 10 3 180 лв., от които
100 000 лв. - обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2022
г., 3 180 лв. – обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение.
Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди
за сумата от 40 000 лв. и за имуществени за сумата от 2 226 лв. е влязло в
сила поради необжалването му от ответника, с което със сила на присъдено
нещо са установени предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя за причинените от процесното ПТП вреди.
Производството е висящо само по отношение на претенцията за
неимуществени вреди над уважения размер от 40 000 лв. Оплакванията в
жалбата са в две насоки: относно размера на обезщетенитето за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е
извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на
обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и
неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо
състояние на пострадалия.
2
От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на
15.02.2022 г. ПТП ищецът А. А. З. е получил следните увреждания: Счупване
на бодилестия израстък на дясната лакътна кост. Многофрагментно
вътреставно счупване на крайната част на дясната лъчева кост. Счупване на
тялото на лявата лъчева кост. Открито многофрагментно счупване на дясната
голямопищялна кост. Разкъсно-контузната рана в мястото на счупване на
дясната голямопищялна кост. Счупванията в десните лакътна и лъчева кости
в областта на гривнената става, на лявата лъчева кост и на дясната
голямопищялна кост е причинило трайно затрудняване на двата горни
крайника и на движението на десния долен крайник. На 15.02.2022 г. е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула, както и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
радиус и улна. На 09.04.2022 г. е проведена операция по повод разместване на
метална остеосинтеза на дясна китка. На 22.08.2022 г. е извършено
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула по повод
псевдоартроза и възпаление.
Счупванията в десните лакътна и лъчева кости в областта на гривнената
става се възстановяват за около 3 месеца при правилно протичане на
оздравителния процес. Счупването на лявата лъчева кост се възстановява за
около 3-5 месеца. Счупването на дясната голямопищялна кост се
възстановява за около 7-8 месеца. Разкъсно-контузната рана се възстановява
за по-малко от 30 дни.
Според вещото лице болковия синдром дори и да е намалят не е
заглъхнал напълно напълно. Към момента на личния преглед (25.08.2023 г.)
основните функции на ръцете (хващане) и на десния крак (ходене) са
възстановени. Ограничени са сгъването и разгъване на дясна гривнена става в
крайни фази. Ограничена е супинацията (длан нагоре) в лява гривнена става.
Пострадалия все още има болки в дясна подбедрица.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. А. З. – баща на ищеца
– сочи, че след проведената операция синът му изпитвал постоянни болки.
Приятелят му Л. останал при него да го обслужва и да му помага през целия
престой в болницата, тъй като му не можел да става от леглото. След
изписването от болницата синът му чак след третия – четвъртия месец
3
започнал да става самичък и да се движи със спомагателни средства.
Понастоящем при малко напрежение започва да го боли дясната ръка, като му
предстояла още една операция на ръката, тъй като костта зараствала накриво
и ограничавала движението на ръката. Близо година синът му използвал
патерици - първо две, а после – една. Оплаквал се от болки в крака и дясната
ръка. Синът му се чувствал потиснат, психически разстроен, станал много
изнервен. Имал белези от травмите и операциите на крака и ръката.
В тази насока са показанията и на св. Л. К., който сочи, че 20 дни
полагал грижи за ищеца, докато е бил в болницата – да ходи до тоалетна, да
поддържа хигиената му, да го храни. През цялото време на болничния
престой се оплаквал от болки. Едната ръка бил с метален фиксатор - дясна
китка, а другата била с гипс. На лявата ръка имал четири счупвания, била
обездвижена с гипс от китката до под рамото. След изписването му от
болницата повече от половин година бил с количка. Раздвижването на ищеца
продължило с физиотерапии, посещавал център за раздвижване при
физиотерапевт. Патерици ползвал повече от година. Първоначално се
придвижвал с количката, която е и за физиологични нужди, след това
започнал да ползва патерици. При промяна на климата в студено време
ищецът усещал болки в крака, защото се опитвали да работят от време на
време заедно. Дясната му ръка бързо се преуморявала от счупването на
китката.
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 100 000 лв. е
съобразено с характера, тежестта, броя на получените телесни увреждания и
степента на възстановяване. Правилно окръжният съд е съобразил, че се касае
за тежки фрактури на двата горни и долен десен крайник, което е наложило
оперативното им лечение с поставяне на метални импланти, правилно е
отчетен продължителния срок на възстановяване, както и обстоятелството, че
към датата на изготвяне на заключението (година и половина след инцидента)
макар и основните функции на ръцете (хващане) и на десния крак (ходене) да
са възстановени, възстановителния процес не е завършил - все още са
ограничени сгъването и разгъване на дясна гривнена става в крайни фази,
супинацията (длан нагоре) в лява гривнена става, като ищецът продължава да
чувства болки в дясна подбедрица при натоварване на крака и при смяна на
времето. След първоначалния престой в болницата за 20 дни ищецът е
4
претърпял още две оперативни интервенции – на 09.04.2022 г. по повод
разместване на метална остеосинтеза и на 22.08.2022 г. по повод на
настъпило всевдоартроза и възпаление за премахване на имплантирани уреди
от тибия и фибула. По категоричен начин се установи по делото, че след
изписването му от болницата поради имобилизацията на двете ръце и десния
крак ищецът за продължителен период от време е изпитвал значителни
неудобства поради невъзможността да се грижи сам за хигиената си и да
извършва най – елементарни битови нужди, което е наложило да ползва
помощта на своите близки. Поради получените фрактури на двата горни
крайника започнал да ползва патерици едва след 3 – 4 месеца, което
продължило около година. При преценка интензитета на претърпените болки
и страдания правилно е отчетена младата възраст на пострадалия – почти на
27 години, настъпилото вследствие на получените увреждания влошаване
качеството му на живот както поради силно негативното въздействие, което
процесният инцидент е оказал върху психическото състояние на ищеца
(станал потиснат, разстроен, изнервен, неуверен), така и поради
невъзможността за продължителен период от време да се занимава с
дейности, свързани с натоварване на крайниците. Следва да се отчете също
така и незалечимите белези от раните и оперативните интервенции в областта
на дясната ръка и десния крак, които ще му причиняват допълнителни
неудобства и смущения.
Възраженията във въззивната жалба за липса на проведено правилно и
адекватно лечение по вина на ищеца са неоснователни. Твърденията, че
втората операция по повод разместване на металната остеосинтеза на дясна
китка се дължи на проявена от ищеца небрежност се опровергават от
обясненията на в. л. Е.Б., според който разместването може да се дължи както
на компрометиране на имобилизацията от страна на пострадалия, така и
неприемане на металния имплант от организма. Липсват доказателства, които
еднозначно да сочат, че разместването на остеосинтезата се дължи по вина на
ищеца.
Що се отнася до оплакването, че причина за незавършване на
възстановителния процес е непровеждането на физиотерапия и
рехабилитация, в. л. Е.Б. сочи, че посочената терапия има значение само за
възстановяване силата и обема на обездвижените мускули, но не и за
5
зарастване на костните структури, като в тази връзка следва да се отчетат и
показанията на св. Л. К., че ищецът е посещавал физиотерапевт.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от
окръжния съд обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лв. в най –
пълна съответства на интензитета и трайността на претърпените от ищеца
болки и страдания от произшествието и не са налице основания за неговото
намаляване.
По отношение на оплакването относно приетия от окръжния съд
процент на съпричиняване от 30 % настоящата инстанция намира същото за
неоснователно. Съпричиняване е налице, когато със своето неправомерно
поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване на вредоносния
резултат. Съпричиняването е обусловено от две предпоставки – неправомерно
поведение на пострадалия и причинна връзка с настъпилите вреди.
Конкретният принос на всеки от участниците в ПТП ще се определи
взависимост от тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за
движение и в каква степен са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат.
Преценката за конкретния принос на всеки от участниците налага да се
изясни механизма на настъпване на процесното ПТП. От заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа се установява, че
пътното поизшествие е настъпило на 15.02.2022 г. около 15. 30 ч. на ул. „К.“ в
с. Т., община П., изтично от бензиностанция „Л.“ при сухо и ясно време.
Товарен автомобил „И." * с per. № **, управляван от В.В., се движел по
платното за движение на ул. „К." в с. Т.в посока от юг на север в източната
пътна лента, като е предприел маневра „завой на ляво“ към входа на
бензиностанция „Л." В същия момент в западната пътна лента на ул. „К.“ в
посока север - юг се е движел мотоциклет „Х" Х. **с per. № ***, управляван
от ищеца А.З. Между товарният автомобил (задна дясна гума) и мотоциклета
(предна гума) е последвал удар на границата на западната пътна лента и входа
на бензиностанцията, видно от приложената към заключението мащабна
скица (Приложение № 1), като скоростта на товарния автомобил преди и към
момента на сблъсъка е била 19. 73 км/ ч., а на мотоциклета преди удара – 108.
22 км/ ч., изчислена по видеозапис, и 98. 78 км/ ч., изчислена по спирачни
следи според допълнителната съдебноавтотехническа експертиза, и 67. 32 км/
6
ч. в момента на сблъсъка. Водачът на мотоциклета е могъл да възприеме
извършващия маневра товарен автомобил на 48. 37 м. от мястото на удара,
като скоростта, при която е имал възможност да спре и да предотврати
произшествието е 62. 34 км/ ч. според обясненията на в. л. Х.Х.
При така установените факти извършеното от окръжния съд
разпределение на приноса в съотношение 70:30 % e съобразено със закона.
При преценка каузалния принос на всеки от участниците в процесното ПТП
следва да се приеме, че допуснатото от застрахования водач на товарния
автомобил нарушение, изразяващо се в предприемане на маневра „завой на
ляво“ при наличие на пътен знак, указващ движение само направо, и пътна
маркировка (очертан разделителен остров), забраняваща нейното пресичане,
без да се съобрази с отстоянието на насрещно движещия се мотоциклет, е
основен фактор за настъпване на процесното ПТП. Движението на
мотоциклетиста със скорост от 98. 78 км/ ч., надвишаваща двукратно
максимално разрешената за населено място от 50 км/ ч. съгласно чл. 21, ал. 1
ЗДП, несъмнено също се намира в причинна връзка с настъпилия инцидент,
но неговото нарушение в по – малка степен е допринесло за вредоносния
резултат, тъй като до момента на предприемане на маневрата насрещно
движещия се товарен автомобил не е представлявал опасност за него и
съответно не е бил определящ фактор за неговата скорост. За равен принос
може да се говори в хипотезата, при която за водача на товарния автомобил
не е съществувала забрана за предприемане на маневра „завой на ляво“, тъй
като в този случай насрещно движещите се водачи следва да очакват
пресичането на тяхното платно и да съобразят скоростта си с посоченото
обстоятелство, докато в настоящия случай за водача на товарния автомобил е
съществувала абсолютна забрана за предприемане на подобна маневра.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение не страда от посочените пороци, поради което следва
да се потвърди.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба въззивникът следва да
заплати на насрещната страна направените във въззивното производство
разноски. С оглед материалния интерес на жалбата от 30 000 лв. и
фактическата и правна сложност на спора, определена от характера и кръга
7
на разглежданите във въззивното производство въпроси, за оказаното на
ищеца безплатно процесуално представителство в производството пред АС –
Пловдив З. „О.“ АД следва да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р.
М. адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388/ 05.12.2023 г. по т. д. № 485/ 2022 г.
на ОС – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на Р. И.
М. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на А. А. З. в производството пред АС – Пловдив в размер на
3000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8