№ 11408
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110122222 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„М. П. К.“ ЕАД (с предишно наименование „С.Б. С.“ АД) срещу В. Д. С. С. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „Б. П. Б.“ АД и В. Д. С. бил сключен Договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0210-1070-0001898/23.02.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Състейнълбъл бизнес сълюшънс“ АД с
договор за цесия от 19.12.2018 г. Ответницата не изпълнила задължението си за
погасяване на главница в общ размер от 647,23 лв. в уговорените срокове, поради което
изпаднала в забава. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочените по-горе
вземания. Предвид изложеното иска от съда да признае за установено, че ответникът
му дължи сумата от 647,23 лв. представляваща сбор от неплатени погасителни вноски
за главница по Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0210-
1070-0001898/23.02.2018 г. за периода от 30.07.2019 г. до 28.02.2021 г., както и сумата
от 150,80 лв., представляваща лихва за периода от 30.07.2019 г. до 28.02.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по
ч.гр.д. № 71182/2021 г. по описа на СРС, 56 състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер. Излагат се доводи, че
претендираните вземания са погасени с извършени плащания на 30.08.2019 г. в размер
на 150 лв. и на 21.10.2019 г. в размер на 734,65 лв. Поради това поддържа, че исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложен по делото договор за предоставяне на бърз потребителски кредит
1
№ 0010-0210-1070-0001898/23.02.2018 г. се установява, че същият е сключен между „Б.
П. Б.“ АД, като кредитодател, и В. Д. С., като кредитополучател, по силата на който на
последната е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв. за срок до 28.02.2021 г.,
погасяванията по който следва да се извършат на 36 месечни вноски. От съдържанието
на същия се установява, че ответницата се е задължила да върне заетата сума ведно с
уговорената лихва, месечни такси и други разходи на 36 вноски, размерът, падежът и
компонентите на всяка от които са посочени в погасителен план, представляващ
неразделна част от договора, също приложен по делото. Посочен е общият размер на
дължа – 1481,29 лв., размерът на възнаградителната лихва за целия период 436,29 лв. и
годишния процент на разходите – 32,43 %. Договорът е сключен при общи условия,
които са приложени към него, като всяка страница е подписана от заемополучателя.
Не се спори между страните по делото, че заемната сума в размер на 1000 лв. е
усвоена от ответника.
Приложен е рамков договор за прехвърляне на вземания от 19.12.2018 г.,
сключен между „Б. П. Б.“ АД, като цедент, и „С.Б. С.“ АД, като цесионер, както и
извлечение от Приложение № 12 към същия от 19.12.2018 г., от които се установява, че
по силата на договора за цесия ищецът е придобил вземанията на „Б. П. Б.“ АД срещу
В. Д. С. по договор за кредит № 0010-0210-1070-00000001031.
Представено е към исковата молба уведомление, с което „С.Б. С.“ АД съобщава
на В. Д. С. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършено прехвърляне на вземанията на
„Б. П. Б.“ АД срещу нея по договор за кредит № 0010-0210-1070-0001898/23.02.2018 г.,
по силата на който е придобил вземания на стойност непогасения остатък в размер на
923,53 лв., представляваща сбор от неплатени главници.
Приложено е и пълномощно, по силата на което „Б. П. Б.“ АД овластява ищеца
да уведоми от името на първия всички длъжници по всички цедирани вземания на
дружеството.
От представени по делото писмени доказателства се установява, че на
30.08.2019 г. и на 21.10.2019 г. са извършени съответно плащане на сумата от 150 лв. и
на сумата от 734,65 лв., т.е. на сума в общ размер от 884,65 лв. от Стоянка Павлова
Гюргева в полза на „С.Б. С.“ АД с основание „вноска по кредит В. Д. С.“ и
„приключване на кредит В. Д. С.“.
Приложено е удостоверение, издадена на 10.10.2019 г. от „С.Б. С.“ АД за това,
че задължението на В. Д. С. в общ размер от 884,65 лв. по ч.гр.д. № 39870/2019 г. по
описа на СРС е погасено.
От изготвена служебна справка от деловодната система на съда се установява,
че по ч.гр.д. № 39870/2019 г. по описа на СРС са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2019 г. и изпълнителен лист от 26.08.2019
г., всяко от които за сумите от 318,98 лв., представляваща задължение по договор за
кредит № 0010-0210-1070-0001898/23.02.2018 г. за периода от 30.04.2018 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 11.07.2019 г. до изплащане на вземането,
240,67 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2018 г. до 30.06.2019
г., и 325 лв. разноски по делото, т.е. общо за сума в размер на 884,65 лв. От съвкупната
преценка на така посочените писмени доказателства се установява, че с извършените
плащания, на които се позовава ответницата, са погасени единствено вземанията по
ч.гр.д. № 39870/2019 г. по описа на СРС, които са част от всички вземания по кредит
№ 0010-0210-1070-0001898/23.02.2018 г., към които са добавени и разноските по
заповедното производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
2
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК,
предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на
кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство. В случая така посочените предпоставки са
налице.
Основателността на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит между „Б. П. Б.“ АД и ответника
с твърдяното съдържание, по силата на което ответникът е получил претендираната
сума и се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер, 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на
валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания;
4/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов
пълномощник. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
предпоставки е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При
установяването им в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си
поради тяхното изпълнение.
Фактите относно сключване на процесния договор за кредит, усвояване на
сумата по него, наличието на валидно правоотношение, по силата на което вземанията
на банката срещу ответника са цедирани в полза на ищеца не са спорни по делото.
Отделно същите се установяват от приложените и анализирани писмени доказателства.
Именно поради липса на оспорване на прехвърляне на вземанията в полза на ищеца, а
с това и активната му материална легитимация, без значение се явява несъответствието
между номера на договора за кредит и този посочен в извадката от приложение № 12
към договора за цесия.
Спорът по делото се свежда до изследване на въпроса установява ли се
твърдяното погасяване на задълженията на ответника. Както бе посочено във
фактическите изводи, с извършените плащания с основание погасяване задължения на
В. С. по процесния договор за кредит са погасени вземанията по по ч.гр.д. №
39870/2019 г. по описа на СРС, в което се включва главница за периода от 30.04.2018 г.
до 30.06.2019 г. и договорна лихва за период от 30.05.2018 г. до 30.06.2019 г. В
настоящото производство се претендират друга част от главницата и договорната
лихва, а именно тези, начислени за периода от 30.07.2019 г. до 28.02.2021 г. Същите
съгласно приложения към делото погасителен план възлизат съответно на сумата от
сумата от 647,23 лв. и сумата от 150,80 лв., които именно са претендирани в
настоящото производство. Ето защо исковете се явяват основателни в пълния предявен
размер и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът – съответно по 325 лв.
за заповедното и за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Д. С.,
ЕГН ********** дължи на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал.1
3
ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 647,23 лв. представляваща
сбор от неплатени погасителни вноски за главница по Договор за предоставяне на бърз
потребителски кредит № 0010-0210-1070-0001898/23.02.2018 г., сключен между В. Д.
С. и „Б. П. Б.“ АД, за периода от 30.07.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната
лихва от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 150,80 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.07.2019 г. до 28.02.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по
ч.гр.д. № 71182/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. С., ЕГН ********** да заплати
на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 325 лв., представляваща разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 71182/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, и 325
лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4