Определение по дело №202/2020 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по Присъда по НОХД №202/2020 година

по описа на РС Ловеч

VІІІ – ми наказателен състав

 

Срещу подсъдимият И.М.И.,***, били предявени с обвинителен акт обвинения за престъпления, както следва:

По чл. 296, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 09.12.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс  „Космос” в близост до магазин „М.“, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие №15/25.07.2018 г. на PC - Ловеч, постановена със съдебно решение №350/25.07.2018 г. по гр. дело № 935/2018 г. по описа на РС Ловеч в сила от 21.08.2018 г., със срок от 18 месеца, като нарушил мерките за защита наложени от съда спрямо В.В.К. *** - да се въздържа от извършване на домашно насилие както и да не я приближава на по-малко от 100 метра, като я приближил на по малко от това разстояние и деянието е извършено в условията на повторност, след като И. бил осъден със споразумение №91/18.07.2019 год. в сила от 18.07.2019 г., по НОХД № 680/2019 г. на PC Ловеч.

По чл.325, ал. 1  от НК, за това, че на 09.12.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс „Космос” в близост до магазин „М.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл множество удари с ръце на И.П.Д. *** и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в малка разкъсно-контузна рана на малкия пръст на дясната ръка и охлузване в лявата челна  област и малко охлузване в областта на носа, довели до временно и неопасно разстройство на здравето, както и крещял към Д. и на няколко пъти нарекъл В.К. „курва".

И по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 09.12.2019 год.  около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс „Космос” в близост до магазин „М.“, се заканил с убийство на И.П.Д. ***, като му крещял „Ще те убия!", издавил голям нож и го насочил към Д. с думите „Сега ще те надупча!", „Ще  те наръгам и ще те излежа!", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В разпоредително съдебно заседание пострадалият И.П.Д., р.пр. се е явил, но не е предявил гр. иск и не е направил искане за конституиране като ГИ и ЧО в процеса.

В разпоредително съдебно заседание пострадалата В.В.К., р.пр. не се е явила, не е предявила гр. иск и не е направила искане за конституиране като ГИ и ЧО в процеса.

 В съдебно заседание представителят на РП – Ловеч излага, че поддържа и трите обвинения по отношение на подсъдимия И., така както са повдигнати с акт. Счита, че от събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства са се установили по безспорен и категоричен начин, както и трите извършени престъпления, така и извършителя на тяхното осъществяване. Прави подробен анализ на събраните в хода на ДП и съдебното следствие писмени доказателства, като изтъква, че единственото противоречиво доказателство са свидетелските показания на св. К. дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени от същата в хода на ДП. Подробно анализира последните, като изтъква подробни аргументи поради които счита, че следва да се кредитират показанията на св. К. от хода на ДП. Излага подробни аргументи и защо приема, че подс. И. е осъществил състава на всяко едно от трите престъпления за които е предаден на съд. Сочи, че възражението на защитата за престъплението по чл. 296, ал.4 във в вр. с ал.1 от НК че подс. И. не е имал знание за издадената заповед за защита е неоснователно доколкото преди процесния случай същият вече е бил сключил споразумение за  нарушаване на същата заповед. По отношение на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК, счита, че същото е извършено в условията на евентуален умисъл като в тази връзка излага, че се е позовал на задължителна тълкувателна практика по ППВС № 2/1974 год. Сочи, че в хода на съдебното следствие се било доказало, че въпреки личните отношения на неприязън между подс. И. и свид. Д., самото приближаване на И. към Д. и К. е имало за крайна цел той да осъществи контакт със свид. К. което се установявало и от показанията на последната, която била заявила и в хода на съдебното следствие, че по време на свадата подсъдимият не еднократно е искал да разговаря с нея насаме, като пречка за това му желание се е явило присъствието на свид. Д. във връзка с което И. е проявил агресивно поведение. По отношение на обвинението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, излага, че същото не случайно е в раздел „Принуда“ доколкото с него се цели промяна в поведението на друго лице, като в конкретния случай заплашвайки Д., че ще го намушка с нож и вадейки нож, И. целял тъкмо това Д. да го остави да контактува с К., въпреки нейното изрично не съгласие като изтъква, че същата и пред съда на зададен въпрос била потвърдила, че не е имала никакво желание да комуникира с подс. И.. Моли съда да постанови осъдителна присъда и да признае подс. И.М.И. за виновен в извършване на трите престъпления за които му е повдигнато обвинение. Считам, че по делото е налице явен превес на отегчаващите обстоятелства, като излага, че подсъдимия И. е многократно осъждан, като спрямо него са налагани почти всички възможни наказания от системата на наказанието по българското законодателство включително и че същият е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, но че не се е поправил и не е бил превъзпитан за спазване на обществения ред и законите в страната. Сочи, че подс. И. не е реабилитиран за осъждане по което е изтърпял ефективно наказание с оглед на което спрямо него не била приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Предлага на съда за престъплението по чл.296, ал.4, във вр. с ал.1 от НК да определи му наказание около и над средния предел в закона, а именно три години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 325, ал.1 от НК доколкото е извършено при евентуален умисъл предлага наказание от  една година лишаване от  свобода, а за  престъплението по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК предлага наказание три години лишаване от свобода. Моля съда на осн. чл.23, ал.1  от НК  да определи общо едно най-тежко наказание на подс. И. в размер на три години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно ефективно.  

Подсъдимият И.М.И., р.пр. се е явил лично в с.з., като отказва да дава обяснения по делото. На основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК съдът му е назначил за сл. защитник определената и назначена за такава и в хода на ДП адв. С. от ЛАК. Защитникът му адв. С. е пледирала, че събраните по делото доказателства и най – вече гласни такива ставало видно, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителният акт не отговаряло на действителната фактическа обстановка по случая. Счита, че установените в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства били различни от посочените в обв. акт за всяко едно от повдигнатите на подзащитният и обвинения. Излага, че за престъплението по чл.296, ал.4, във вр. с ал.1 от НК липсвала съпричастност от страна на подзащитният и, тъй като не било установено подс. И. да не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, като не бил нарушил и мерките за защита наложени му от съда спрямо св. К.. Твърди, че от показанията на св. К. и останалите разпитани свидетелки по делото се установявало, че не подс. И. бил приближил св. К., а че самата била отишла при него в един определен момент. По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 във вр.с ал. 1 от  НК, счита, че същото почива единствено на противоречивите твърдения на свид. И.Д.. Сочи, че в случая е налице липса на доказателства, което водело до обективна несъставомерност на престъпленията за които на подзащитния и били повдигнати обвинения, а присъдата не можело да почива на предположение съгласно чл. 303 от НПК. С оглед изложението моли на осн. чл. 304 от НПК съдът да признае подс. И. за невиновен и по трите повдигнати обвинения.  

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели: В.В.К., И.П.Д., Д.Н.Р., С.Д.И., Д.С.Д., Х.В.И., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 от НПК показания на св. И.Д., В.К., С.И., Д.Р. и  Х.И., от заключението на в.л. д-р Г. по допуснатата и реализирана в хода на ДП СМЕ и заключението на в.л. И.И. по допуснатата и реализирана в хода на ДП АТЕ, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия М.И., с ЕГН **********, е роден на *** ***. Българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, и с настоящ адрес ***, осъждан.

 В периода от началото на 2014 до края на м. юни 2017 г. и свидетелката В.В.К. и подсъдимият И. живеели на семейни начала, след което се разделили. От съвместното си съжителство имали общо дете - И.-А.И.И., който бил роден на *** г. Със съдебно решение по гр. дело № 2281/2017 г. по описа на РС Ловеч, упражняването на родителските права по отношение на детето  били предоставени на св. К., като било определено местожителство на детето при майката, а на подсъдимия И. бил определен режим на лични контакти.

След прекратяване на съвместното съжителство между подс. И. и св. К. отношенията им силно се влошили, като подсъдимият често упражнявал спрямо св. К. актове на физическо и психическо насилие от различен характер. В следствие на това през 2018 г. св. К. ***, с молба да бъде постановена заповед за защита и да бъдат наложени мерки по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. С Решение № 350/25.07.2018 г. по гр. дело № 935/2018 г. по описа на PC - Ловеч, в сила от 21.08.2018 г., съдът допуснал прилагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Въз основа на съдебното решение била издадена заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на PC – Ловеч, с която подс. И. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. К., както и със срок от 18 месеца му било забранено да я доближава на по-малко от 100 метра.

Подсъдимият И. на 24.06.2019 г., въпреки наличието на горецитираната заповед за защита, влязъл против волята на К. в обитаваното от нея жилище, като по този начин нарушил взетите мерки за защита. По този повод било образувано наказателно производство, което приключило със Споразумение №91/18.07.2019 г. по НОХД №680/2019 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 18.07.2019 г. за престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК, за което при условията на чл.54, ал.1 от НК на подс. И. било наложено наказание „глоба" в размер от 1000 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.

Свидетелката К. от м. октомври 2018 г. заживяла със сина си на адрес гр. Ловеч, ж.к. „Здравец", бл. 211, вх. Г, ет. 3, ап. 9. Свидетелят И.П.Д. живеел в съседен на нея апартамент. Свидетелите К. и Д. от м. ноември 2019 г. установили интимни отношения помежду си, като от този момент подс. И. престанал да тормози К..

Свидетелите Д. и К. посетили около 10:00 часа на 09.12.2019 г., магазин „М.“, находящ се в гр. Ловеч, в комплекс „Космос". Влизайки в магазина св. К. видяла, че в него се намира и подсъдимият И.. В същия момент подсъдимият също видял двамата свидетели при което отишъл при тях казал им: „Здравейте, курви!" и напуснал магазина. Св. К. изпитала силен страх от случайната среща с подсъдимият и случилото се в магазина. Тя споделила притесненията си, че подс. И. ще ги причака някъде на св. Д. и поискала да си ходят. Свидетелят Д. опитал да я успокои и малко след това двамата напуснали магазина. Тръгнали да минат през тунел в непосредствена близост до магазин „М.“ при което св. К. видяла, че в другия край на тунела се намира подсъдимият И.. Виждайки ги подс. И. се насочил с бърза и устремена крачка към тях приближавайки се по този начин в непосредствена близост до св. К.. Уплашена от случващото се, тя инстинктивно тръгнала към малко магазинче, намиращо се вдясно, в началото на тунела и влязла в него. Св. Д. останал на мястото си, като в този момент подсъдимият се нахвърлил върху него и започнал да му нанася удари с ръце в областта на главата. Свидетелят Д. не отвърнал на ударите, а само вдигнал ръце, за да се защити като едновременно с това направил опит да изтласка подс. И. встрани, но не успял. Подсъдимият И. удряйки св. Д. няколкократно му повторил думите „Ще те убия!", като същевременно с това настоявал да разговаря със св. К., а св. Д. да се махне, при което св. Д. му отвърнал, че това няма да се случи, тъй като св. К. има издадена ограничителна заповед. Тогава подс. И. извадил от якето си голям нож със широко острие, насочил го към свидетеля Д. и му казал „Сега ще те надупча!". Междувременно свидетелката К., виждайки през витрината на магазина как подсъдимият бие Д., подала сигнал на тел. 112, като посочила, че бившият й мъж бие приятелят й. Сигналът бил регистриран в 10:19 часа. Виждайки как подс. И. насочва нож към св. Д., св. К. се разплакала, излязла от магазина, хванала ръката на подс. И. и започнала да го моли да спре. Подсъдимият И. и казал, че иска да говори с нея, като многократно я нарекъл „курва“. Св. Д. казал на подсъдимия да остави св. К. на мира при което последния му заявил „Ще те наръгам и ще те излежа!". Постоянните молби на св. К. накарали подсъдимият да прибере ножа. Св. Д. тогава също позвънил на тел. 112 сигнализирайки за случващото се, като в разговора посочил, че човек с ограничителна заповед продължавал да се занимава с жената и го биел. Малко след това подсъдимият замахвайки с крака и ръце отново се насочил към св. Д.. Св. Д. успял да отблъсне подсъдимия, а св. К. тичешком тръгнала към сградата на РУ  МВР - Ловеч, за да потърси помощ. Подсъдимият И. също напуснал мястото.

Свидетели на случилото се станали свидетелките С.Д.И. и Д.Н.Р., които работели като продавачки в съседни магазини, намиращи се в началото на тунела. И двете свидетелки се намирали в едно от магазинчетата, когато там влязла св. К. и позвънила на телефон 112. И И. и Р. видели как двама мъже се бият отпред пред магазините, като единият нанасял удари, а другият се защитавал. Св. И. възприела и как единият от мъжете се насочил с бърза крачка към двойка момче и момиче, като чула защитаващото се момче да казва на нападателят, че жената не иска да е с него, защото я биел.

На подадените на тел. 112 сигнали от св. К. и св. Д. се отзовали свидетелите Д.Д. и Х.И. при пристигането на които подсъдимият И. вече бил напуснал мястото. Св. Д. обяснил на двамата свидетели за случилото се, като при отиването им в сградата на РУ Ловеч двамата свидетели узнали, че св. К. е подала и жалба лично в РУ Ловеч за случилото се.  

Видно от заключението на реализираната в хода на досъдебно производство съдебно медицинска експертиза на св. И.Д. били причинени малка разкъсно – контузна рана на малкия пръст на дясната ръка и охлузване в лявата чална област и малко охлузване в областта на носа, довели до временно и неопасно разстройство на здравето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 296, ал. 4, във р. ал. 1 от НК, за това, че на 09.12.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс  „Космос” в близост до магазин „М.“, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие №15/25.07.2018 г. на PC - Ловеч, постановена със съдебно решение №350/25.07.2018 г. по гр. дело № 935/2018 г. по описа на РС Ловеч в сила от 21.08.2018 г., със срок от 18 месеца, като нарушил мерките за защита наложени от съда спрямо В.В.К. *** - да се въздържа от извършване на домашно насилие както и да не я приближава на по-малко от 100 метра, като я приближил на по малко от това разстояние и деянието е извършено в условията на повторност, след като И. бил осъден със споразумение №91/18.07.2019 год. в сила от 18.07.2019 г., по НОХД № 680/2019 г. на PC Ловеч.

 От обективна страна подсъдимият И. е осъществил изпълнителното деяние на това престъпление чрез действие, като на 09.12.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс „Космос", в близост до магазин „М.“, обвиняемият И.И. не изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на PC - Ловеч, постановена със съдебно решение № 350/25.07.2018 г. по гр. дело № 935/2018 г. по описа на PC - Ловеч, в сила от 21.08.2018 г., със срок от 18 месеца, като нарушил мерките за защита наложени от съда спрямо В.В.К. *** - да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да не я приближава на по-малко от 100 метра, като я приближил на по-малко от това разстояние и деянието е извършено в условията на повторност, след като И. бил осъден със споразумение № 91/18.07.2019 г., в сила от 18.07.2019 г., по НОХД № 680/2019 г. на PC - Ловеч.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл, като подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им /чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК/. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че подс. И. се е намирал в магазин „М.“, където видял да влизат св. К. в компанията на свидетеля И.Д.. Подсъдимият излязъл от магазина, но не си тръгнал а изчакал двамата в тунела намиращ се в близост до магазина. Виждайки св. К. и св. И.Д. да излизат от магазина подсъдимият с бърза и устремена крачка се насочил право към тях, като по този начин се приближил в непосредствена близост до св. К.. Характеристиките на това обективно осъществено поведение на подсъдимият обуславят извод за наличие на пряк умисъл, от субективна страна, тъй като разкриват целенасоченост на поведението му. Съдът намира за безспорно установено по делото и че подс. И. е съзнавал, че действията му се намират в противоречие с издадената заповед за защита, за чието съществуване е знаел с оглед сключеното между него, защитникът му и РП Ловеч споразумение №91/18.07.2019 год. в сила от 18.07.2019 г., по НОХД № 680/2019 г. на PC Ловеч. С оглед на това съдът намира за безспорно установено по делото, че подс. И. е съзнавал и че осъществява действията си, след като вече е бил осъждан за такова престъпление.

Деянието се квалифицира по чл.296, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като предвид данните за съдимост на подс. И. е налице повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Видно от отразеното в справката за съдимост /л.77-78 от ДП/ подс. И. е извършил деянието предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан за престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК със Споразумение №91/18.07.2019 г. по НОХД № 680/2019 г. на РС – Ловеч, в сила от 18.07.2019 г. Съдът намира, че в случая се касае за деяние, осъществено повторно, съобразно чл.28, ал.1 от НК, след като подсъдимият е осъждан с влязло в сила споразумение за друго такова престъпление. Тъй като от изтърпяване на наказанието по него не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК петгодишен срок, се обуславя извършителство на настоящето деяние при условията на повторност, поради което квалификацията на престъплението правилно е посочена от прокурора като такава по чл.296, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.325, ал. 1 НК, за това, че на 09.12.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс „Космос” в близост до магазин „М.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл множество удари с ръце на И.П.Д. *** и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в малка разкъсно-контузна рана на малкия пръст на дясната ръка и охлузване в лявата челна  област и малко охлузване в областта на носа, довели до временно и неопасно разстройство на здравето, както и крещял към Д. и на няколко пъти нарекъл В.К. „курва".

От обективна страна деянието по чл. 325, ал. 1 от НК е осъществено от подс. И. на 09.12.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс „Космос", в близост до магазин „М.“, чрез действие като подс. И.И. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанасяйки  множество удари с ръце в областта на главата и тялото на св. И.Д. ***, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в малка разкъсно-контузна рана на малкия пръст на дясната ръка и охлузване в лявата челна област и малко охлузване в областта на носа, довели до временно и неопасно разстройство на здравето, както и крещял към Д. и на няколко пъти нарекъл В.К. „курва".

От субективна страна, събраните по делото доказателства сочат на безспорния извод, че това деяние е извършено виновно от подс. И. при условията на евентуален умисъл. Подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е допускал настъпването им /чл. 11, ал. 2, пр. 2 НК/. Съгласно ППВС № 2 от 1974 г. при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези квалифицират могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Съдът намира, че в случая поведението на подс. И. по нанасяне на множество удари на св. И.Д., изваждането на нож срещу последния и използването на обидни думи по адрес на св. К. е основано на влошените му лични отношения с нея, но същевременно с това е съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото, тъй като е осъществено на публично място /в центъра на гр. Ловеч/, в светлата част на денонощието /около 10:20 часа преди обяд/ и е възприето и от други лица, като действията на подс. И. съдът определя и като „непристойни", тъй като последните по своето естество са неприлични и безсрамни, и се изразяват  в  ругатни, буйство и невъздържаност, скандализирали са обществото и са нарушили общественото спокойствие. Същите са брутална демонстрация против установения ред, като чрез тях са нарушени, както лични интереси така и нормите на нравствеността. Чрез действията си подс. И. открито е изразил висока степен на неуважение към личността, като техния антиобществен характер е съзнаван както от самия него, така и от другите присъствали на мястото лица, на които поведението му е станало достояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 09.12.2019 год.  около 10:20 часа, в гр. Ловеч, в комплекс „Космос” в близост до магазин „М.“, се заканил с убийство на И.П.Д. ***, като му крещял „Ще те убия!", издавил голям нож и го насочил към Д. с думите „Сега ще те надупча!", „Ще  те наръгам и ще те излежа!", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна въз основа на кредитираните доказателствени източници се установява, че подсъдимият, след физическо нападение над пострадалият И.Д. извадил голям нож и го насочил към същия като едновременно с това отправил към него думи, съдържащи закани за убийство чрез средства, годни да причинят смъртоносни последици. Конкретните думи на подсъдимия са изречени в присъствието на свидетелят И.Д. и свидетелката К., и са дословно възпроизведени в показанията им като свидетели видно от показанията им от хода на съдебното следствие и приобщените и на двамата показания по реда на чл.282 от НПК от хода на ДП. И двамата свидетели свидетелстват, че са се уплашили от думите на подсъдимия, за което са налице освен преки доказателства, така също и косвени такива – показанията на св. С.И., св. Д.Р.,  св. Д.Д. и св. Х.И., както и заключението на съдебно-медицинската експертиза и заключението на АТЕ. Съгласно трайната съдебна практика, за съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар че в настоящия случай са налице преки доказателства и за такава уплаха и преживян силен страх/, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. В конкретния случай заканите за убийство са били извършени чрез гореописаните думи и действия на подсъдимия. Изваждането на нож срещу св. И.Д. и отправените реплики и най-вече тяхното съдържание, налагат извод, че обективираното поведение на подс. И. е сочело, че заканата може да се осъществи. /в посочения смисъл ТР 53/1989г. по н.д.№ 47/89 г. на ОСНК, решение № 426/20.11.2014г. по н.д. № 1305/2014 г. на ВКС, І н.о., решение № 37/1991г. по н.д. № 876/1990 г. на ВС, І н.о./.  От кредитираните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по делото е установено несъмнено авторството на деянието в лицето на  подсъдимия И., който на инкриминираната дата и място е нападнал св. И.Д., нанесъл му е множество удари с ръце, с което му е  причинил малка разкъсно-контузна рана на малкия пръст на дясната ръка, охлузване в лявата челна  област и малко охлузване в областта на носа, извадил е нож, който носел в себе си, а впоследствие е отправил цитираните по-горе закани с убийство, както към св. И.Д..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подс. И. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. За субективната страна съдът заключи от конкретно обективираните действия на подс. И. който е възприел св. И.Д. и св. К. /които познавал добре/ в магазин „М.“, в гр. Ловеч минал покрай тях казвайки им „Здравейте курви!“, след което излязъл от магазина и ги изчакал в тунела намиращ се в непосредствена близост до магазин „М.“, като при излизането на св. И.Д.  се нахвърлил към него,  и му нанесъл удари с ръце в областта на главата. Изваждането на ножа и едновременно отправените с това закани с убийство, говорят за целенасочено поведение, чиито волеви характеристики определят престъплението като извършено с пряк умисъл по смисъла на закона. Многократно ВКС е указвал, че за субективната страна на деянието се съди по конкретно обективираното поведение на извършителя. В настоящия случай нанесените удари с ръце в областта на главата на св. И.Д.,  изваждането на нож и отправените след това закани с убийство съдът намира, че установяват пряко намерение на подсъдимия да възбуди основателен страх у пострадалият И.Д., че отправените закани биха могли да бъдат осъществени. Подсъдимият е имал красноречиво и последователно поведение, от което е видно, че е съзнавал ясно съдържанието на отправените от него закани, както и че същите са възприети от пострадалото лице като действителна заплаха за живота му. Макар да е без значение за съставомерността на деянието, подсъдимият е имал и мотив за извършеното престъпление, с оглед несъгласието на св. И.Д. да остави подсъдимия И. насаме със свидетелката К..

            Съдът намира, че и трите обвинения срещу подсъдимия И. са доказани  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъпленията за които е предаден на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът му се явяват неоснователни. В хода на досъдебното производство и съдебното следствие подс. И. не е давал обяснения, но от пледоарията на защитата му се установи, че оспорват извършването на деянията от страна на същия. Този линия на защитата съдът намира за защитна теза, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично тази теза и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод вземайки предвид събраните по делото писмени доказателства, доказателствени средства и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Обвинителната теза се основава на показанията на разпитаните свидетели И.П.Д., Д.Н.Р., С.Д.И., Д.С.Д. и Х.В.И., в т.ч. показанията на тези свидетели от ДП приобщени по реда на чл.281 от НПК, приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. В.В.К. от ДП и писмените доказателства и доказателствени средства - характеристична справка, Решение № 350/25.07.2018 г. по гр. дело № 935/2018 г. по описа на PC - Ловеч, Заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на PC -Ловеч, съобщение и разписка, писмо от Д „НС112", справка за съдимост и др., както и заключенията по изготвените в хода на ДП СМЕ и  АТЕ.

На тези доказателства противостоят единствено показанията дадени в хода на съдебното следствие от св. В.В.К.. Но пък последните от своя страна противостоят на показанията на същата свидетелка дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК.

За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и изнесеното от всеки един от свидетелите и показанията на св. К. дадени в хода на съдебното следствие, съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.

Спрямо показанията на свидетелите И.Д., С.И. и Д.Р. беше приложена процедурата на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, а спрямо показанията на св. Х.И. беше приложена, както тази на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, така и на чл.281, ал.1, т.1 от НПК поради неспомняне на определени обстоятелства и констатирано противоречие в други. Съдът кредитира показанията на всички тези свидетели, дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото, а и след прочитането им бяха потвърдени от свидетелите, които обясниха възникналите противоречия и липсата на спомени с изминалия продължителен период от време.  

При преценката на показанията на свидетелят И.Д., съдът подложи същите на критична оценка, с оглед възможната му заинтересованост, предвид факта, че същия е пострадал по делото. След подробен анализ на ангажираните гласни доказателства, и преценка на факта за възможната заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че същия е пострадал по делото, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля И.Д., като депозирани от лице, непосредствено възприело фактите, за които свидетелства, предвид присъствието му на мястото, където са осъществени и трите деяния, което еднозначно и безпротиворечиво се установява от показанията на всички свидетели на обвинението и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. К.. Депозираните от свидетеля И.Д. показания се намират в пълна хронологическа последователност и логическа убедителност. При извършената от съда оценка на показанията на този свидетел, не бяха констатирани противоречия внасящи, каквото и да е съмнение, относно обективността и безпристрастността на депозираните от него показания и едновременно с това показанията на този свидетел са житейски убедителни и в съответствие с правилата на формалната логика. Този свидетел добросъвестно изнесе пред съда, само и единствено непосредствено възприетите от него факти, с оглед своето местоположение и обективно възприетото от него. Показанията на св. И.Д. се подкрепят и от безспорно обективни източници на доказателствена информация, а именно заключенията на съдебно медицинската и аудио техническата експертизи по делото. Установените при св. И.Д. увреждания съответстват изцяло на изнесеното в показанията му, в която връзка е и заключението на СМЕ. Показанията на св. И.Д. са съответни и на заключението на АТЕ, от което се установява, че св. И.Д. е подал сигнал на тел. 112, в който е съобщил за инцидента с подс. И., факта че последния му е нанесъл побой, както и къде се е случило това. Анализирайки показанията на св. И.Д. дадени в хода на съдебното следствие, съдът установи две неточности, едната от които касаеше това, че същия не си спомняше, че е звънял на тел. 112, която неточност беше отстранена с приобщаване на показанията на св. И.Д. при условията на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК, като обстоятелството, че св. И.Д. е звънял на тел. 112 безспорно се доказа и от събраните по делото писмени доказателства, в това число писмо от Д „НС112". Втората неточност касаеше обстоятелството ходил ли е подс. И. към магазина, в който се е криела св. К. или не, която неточност също беше отстранена при приобщаване на показанията на св. И.Д. от ДП по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Съдът намира, че въпреки така констатираните две неточности в показанията на св. Д., същите не водят до компрометиране на показанията на този свидетел. От една страна, както е посочено и по – горе и двете неточности бяха отстранени с приобщаване на показанията на свидетелят И.Д. от хода на ДП, а от друга същите се явяват несъществени и обясними с оглед изминалият не малък период от време от датата на събитието до разпита на св. И.Д. пред съда. Не без значение в случая е и факта, че св. И.Д. е възприел случващото се на инкриминираната дата в стресова за него обстановка, в момент в който спрямо него е било упражнено насилие, като е нормално, логично и житейски оправдано да няма ясен спомен за част от случилото се. Не на последно място и двете неточности, касаят обстоятелствата, които нямат съществено значение за съществото на делото. Показанията на св. И.Д. касаещи авторството на инкриминираните деяния  се подкрепят и от показанията на свид. И. от които се установи, че в хода на скандала чула един от биещите се мъже да казва на другия, че К. не иска да е с него защото я тормозел. От показанията на тази свидетелка се установява, и че видяла момче и момиче да идват от посока центъра, а от другата страна от тунела от посока паркинга да идва момче с тъмни очила, както и че видяла как мъжът с очилата тръгнал с бърза крачка от тунела към двойката момче и момиче като започнал да им говори нещо при което момичето влязло веднага в магазина на св. Р. видимо разстроено, като започнало да пищи и да казва, че се бият отвън, при което тя през стъклото на вратата на магазина видяла, че двамата са почнали да се бият при което накарала момичето да се обади в полицията, и същата извадила телефона си и се обадили на тел. 112. От показанията на тази свидетелка се установява, и че мъжът с очилата започнал боя, както и че бил по – агресивния и този който нападал. Макар и косвено доказателство, съдът кредитира показанията на тази свидетелка, в които заявява, че чула един от биещите се мъже да казва на другия, че К. не иска да е с него защото я тормозел, като доказателство за това, че именно подс. И. е лицето взело участие в скандала, а в останалата част кредитира показанията на тази свидетелка като пряко доказателство за случилото се процесния ден, което изцяло съответства на показанията на св. И.Д.. В подкрепа на показанията на св. И.Д. са и показанията на св. Р. от които се установява, че видяла отпред пред магазина да се бият две момчета, както и че момиче влязло в магазина разстроено, след което се обадило по телефона в полицията, като го чула да казва, че пред М. се бият, както и че се казва В.. Показанията на св. И.Д. косвено се потвърждават и от показанията на св. Д.Д., който в хода на съдебното следствие заяви, че час преди инцидента, на който били изпратени по сигнал видял подс. И. в близост до мястото на инцидента, а именно до ресторант „Резан“. Косвено доказателство, че именно подс. И. е лицето взело участие в инцидента са и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на св. Христиан И. от които се установи „…Попитахме Д., какво се е случило и същият обясни, че е бил с приятелката си В.К. и че лицето И.М.И. ги е причакал на излизане от магазин М., като И. го е нападнал и му е нанесъл удари с юмруци и е извадил нож, с който го е заплашил..“. Така депозираните от св. И. показания изцяло съответстват и на показанията на св. Д.Д., който по идентичен начин възпроизведе съобщеното му от св. И.Д..

При анализа на показанията на свидетелят И.Д. съдът не намери основание да се съмнява в безпристрастността им и кредитира същите като  обективни и безпротиворечиви. От друга страна същите съответстват на показанията на всички разпитани по делото свидетели Д.Д., Х.И., Д.Р. и С.И. и на приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. К.. Обща особеност на свидетелите Д.Д., Х.И., Д.Р. и С.И. е, че въпреки, че първите двама свидетели не са преки очевидци на извършването на инкриминираните деяния описани в обвинителния акт, а свидетелите Радоевска и И. не са преки очевидци на всичко случило се по време на инцидента, техните показания също допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като е безспорно, че двама от тях /св. Р. и св. И./ са били в близост до мястото на инцидента и макар и да не са възприели /чули и видели/ всички подробности около случилото се, са видели /св. И./ как подсъдимия тръгва с бърза крачка към св. И.Д. и св. К., както и боят между св. И.Д. и подс. И.. Св. Д.Д. и св. Х.И. са двамата полицейски служители, които са били изпратени на получения сигнал от дежурен ОДЧ при РУ Ловеч на мястото на инцидента, като от показанията им се установява, че на мястото на инцидента заварили св. И.Д., който им обяснил, че подс. И. причакал него и св. К. на излизане от магазин „М.“, след което го нападнал нанесъл му побой, нанасяйки му удари с юмруци, както и че извадил нож с който го заплашил. Пряко доказателство за случИ.т се инцидент са показанията на тези свидетели от които се установи, че при пристигането им на мястото на инцидента св. И.Д. бил видимо пострадал, тъй като носът му бил подут и от него течало кръв. Ето защо съдът намира, че всички тези свидетели дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК. От друга страна относно основните факти, влизащи в предмета на доказване по настоящото производство, а именно извършените престъпления и участието на подсъдимия в тях, показанията на свидетелите Д.Д. и Х.И. по същество пресъздават казаното им от свидетелят И.Д. и последващите събития около издирването на извършителя на деянието. Съдът намира, че показанията на всички цитирани по – горе свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като в показанията им не се наблюдават противоречия и няма данни същите да са познавали, както пострадалите, така и подсъдимия, както и да са в някакви близки отношения по между си. Няма данни по делото цитираните по – горе 4 свидетели да са били във влошени отношения с подсъдимия преди деянието, описано в обвинителния акт, за да имат мотив да го набедят в престъпление, което не е извършил, каквато е защитната теза на защитникът на подсъдимия. Анализа на показанията на тази група свидетели води до извода, че същите са непротиворечиви, логични и убедителни, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и изготвените по делото експертизи. Съдът, както е отбелязано и по - горе единствено констатира противоречия в показанията на св. Х.И. дадени от него в хода на съдебното производство с тези дадени от него в хода на съдебното следствие, в частта, в която същия изяснява установили ли са следи от физическо насилие спрямо св. И.Д. при пристигането им на сигнала, както и какво точно са установили при пристигането им на място на инцидента, които противоречия бяха отстранени с приобщаването на показанията на последния от ДП, който след прочитането им заяви, че поддържа именно показанията си от ДП,  и че разминаването се дължи на изминалият сравнително дълъг период от време от случилото се. 

Спрямо показанията на свидетелката В.К. беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между показанията и дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред орган на досъдебното производство. Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.К. дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която същата отрича да е видяла подсъдимият И. да вади нож. С оглед поведението на св. К. в съдебната зала при даване на показанията и, обърканите отговори на зададените й въпроси, даване на отговори преди да й бъдат зададени каквито и да било въпроси, съдът намира, че въздържането от страна на К. да разкаже и пред съда това, което е казала в хода на ДП пред разследващ полицай непосредствено след деянието се дължи на страха й от последствията, които би имала върху нея една осъдителна присъда. Анализа на всички събрани по делото доказателства, дава основание на съдът да кредитира показанията на св. К. от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, тъй като същите изцяло съответстват на показанията на св. И.Д.. Св. И.Д., както в хода  на ДП, така и в хода на съдебното следствие свидетелства за изваден нож от страна на подс. И. по време на инцидента. В тази връзка, макар и косвено доказателство са и показанията на св. Д.Д. и Х.И. - полицейски служители, които са се отзовалите на мястото на инцидента след получен сигнал от които се установява, че св. И.Д. броени минути след инкриминираното деяние им е съобщил за изваден от подс. И. нож, при това в момент когато свид. К. не е била на мястото на инцидента, а в сградата на РУ Ловеч. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установи и че същия ден по реда на чл. 212, ал.2 от НПК е било образувано ДП, както и че още същият ден непосредствено един след друг са били разпитани и св. К. и св. И.Д., които са дали сходни показания. Безспорно установените по делото факти водят до извод, че св. К. и св. И. Д. не са имали чисто времева възможност да обсъдят и съгласуват свои версии за случилото се, а техните показания от ДП по отношение на извадения нож са изцяло еднопосочни. Нещо повече видно от показанията на св. К. дадени в хода на ДП същата подробно е обяснила как изглежда самия нож, като е заявила, и че може да го разпознае. На следващо място анализа на показанията на св. К. дадени в хода на съдебното следствие, сочи, че същите са непоследователни, вътрешно противоречи и житейски не логични. Видно от показанията на св. К. от хода на съдебното следствие същата заяви, че била  силно уплашена и ужасена от случващото се като треперела и плачела, което се потвърждава и от показанията на св. И., а в същото време последната свидетелства, че в изблик на адреналин намерила смелост да напусне магазина, в който се била скрила, за да отиде при подс. И. и да го хване за ръката. Нещо повече последната в хода на съдебното следствие заяви „…не знам какво ме накара да го хвана за ръката…“, като в същото време твърдеше, че не е видяла подсъдимия да вади нож, а че само си ровел по джобовете, като не можа да даде логично обяснение на въпроса, какво точно от случващото се между св. И.Д. и подсъдимия е довело до покачване на адреналина и последвалата и реакция. Житейски нелогично звучи единственото обстоятелство, че подсъдимия И. е бръкнал в джоба си, да се яви достатъчно за човек в състоянието на К. да превъзмогне страха си и да осъществи, както вербален така и физически контакт с подсъдимия. Очевидно в създалата се ситуация св. К. е имала време да излезе от магазина, да отиде до подсъдимия и да го хване за ръката като показанията и, че през цялото това време той е ровел по джобовете си, опитвайки си да извади нещо, което тя не е видяла се явяват нелогични и несъответстващи на случилото се. Ето защо съдът намира, че показанията на св. К., дадени в хода на съдебното следствие, в частта им в която отрича подсъдимия да е вадил нож и подробности около случилото се, са недостоверни. В същото време не са налице никакви основания за съмнения в показанията на св. И.Д., които изцяло се подкрепят от показанията на св. К. от ДП приобщени по реда на чл.281 от НПК, от останалите гласни и писмени доказателства по делото, както и от източниците на доказателствена информация, а именно заключенията на съдебно медицинската и аудио техническата експертизи по делото, като установените при св. И.Д. включително по експертен път увреждания съответстват изцяло на показанията му. Предвид останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че св. К., в хода на съдебното следствие не пресъздаде обективно възприети от нея факти, а същите са депозирани единствено в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.

Както в хода на ДП така и в хода на съдебното следствие подсъдимия не е давал обяснения по делото, поради което и такива не следва да бъдат обсъждани. Само за прецизност и предвид направеното от страна на защитата оспорване участието на подсъдимия в деянията за които са му повдигнати обвинения, съдът намира за нужно да посочи, че тази защитна теза се опровергава от показанията на всички  разпитани по делото свидетели, вкл. и с приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите И.Д., В.К., С.И., Д.Р. и Х.И., писмените доказателства по делото и заключенията на в.л. по назначените и реализирани в хода на ДП експертизи.

Съдът дава вяра на заключенията на съдебно медицинската експертиза и аудио – техническата експертиза, изготвени на досъдебното производство, които възприема като пълни, точни, ясни, обосновани и отговарящо на поставените задачи, изготвени въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. д-р Г. и И., поради което по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност. Въз основа на заключението на СМЕ, съдът установи телесната повреда, характера и степента на увреждането и последиците върху лицето на св. И.Д., а въз основа на заключението на АТЕ, съдът установи съдържанието на записаната информация на предоставения от Дирекция НС 112 – МВР, РЦ 112 – Монтана 1 брой компакт диск.

Основните възражения на защитата се свеждат до това, че в хода на съдебното следствие не било установено подсъдимия да не е изпълнил процесната заповед за домашно насилие, и съответно да е нарушил мерките за защита наложени му с последната, както и че не той а св. К. била отишла при него.  В подкрепа на тази теза обаче не бяха посочени и анализирани доказателства, които да водят до този извод. Тези възражения, съдът намира за неоснователни. Доказателства за инцидента се съдържат не само в показанията на пострадалите, но и в показанията на свидетелките Р. и И., както на лицата, с които св. И.Д. е контактувал непосредствено след инцидента, а именно свидетелите Д. Д. и Хр. И.. Безспорно от показанията на разпитаните свидетели се установи, че св. И.Д. и  св. К. заварили подс. И. в магазин „М.“, че виждайки ги последния минал покрай тях, обидил ги след което излязъл от магазина, че  при излизането им от магазина ги чакал в намиращия се наблизо тунел, като с бърза крачка се приближил към тях, че нападнал св. И.Д. нанасяйки му удари с юмруци, че извадил срещу него нож, с който го заплашил, че св. К. се скрила в намиращия се в близост магазин на св. Р., както и че спрямо подсъдимия има издадена заповед за защита от домашно насилие, съгласно която същият не трябвало да доближа св. К., но че въпреки това не спазил заповедта.

Съдът не споделя изложеното от адв. С., че по делото не било установено, че подсъдимия е извършител на деянията за които е предаден на съд. При формиране на изводите си от фактическа страна съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. К., като ги намира за логични, последователни, изясняващи в пълнота и по убедителен начин фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване. Съдът не намира каквото и да било основание да им бъде вменявана недобросъвестност при излагане на фактите, респ. да бъдат упрекнати в каквато и да е заинтересованост от потвърждаването на неверни факти.  Интерпретацията на случилото се дадена от всеки от тях, станала с малки изключения противоречива в хода на производството, за което бяха изложени мотиви, кои показания съдът кредитира и защо, изцяло кореспондира на заявеното от другите, както и на писмените доказателства по делото и доказателствени средства. Даденото от всеки от свидетелите описание на случилото се и възприето от него, изцяло се припокрива с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, писмени доказателства и доказателствени средства.  

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянията на подсъдимия И., призна го за виновен и го осъди.

Причина за извършване на престъпленията от подсъдимия И. са изградените в тази насока поведенчески навици и нежеланието му да се съобразява с установения в страна правов ред.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, от показанията на разпитаните по делото свидетели: И.П.Д., Д.Н.Р., С.Д.И., Д.С.Д., Х.В.И., приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 от НПК показания на св. Илия Д., В.К., С.И., Д.Р. и  Х.И., заключението на в.л. д-р Г. по допуснатата и реализирана в хода на ДП СМЕ и заключението на в.л. И.И. по допуснатата и реализирана в хода на ДП АТЕ, както и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия И., настоящата инстанция взе предвид наличието на шест предходни осъждания, в това число и че последното наложено му наказание е със споразумение №91/18.07.2019 г. по НОХД №680/2019 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 18.07.2019 г. за престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК, обществената опасност на дееца, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянията, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянията, както и данните за личността на подсъдимия го осъди, както следва:

За престъплението по чл. 296, ал. 4, във р. ал. 1 от НК го осъди на 1/една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

За престъплението по чл.325, ал. 1 НК, го осъди на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, като му наложи и наказание „Обществено порицание”,  което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела на гр. Ловеч.

За престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК го осъди на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.           

Тъй като подс. И. е извършил в съвкупност три отделни деяния, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях на основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия  И. едно общо най-тежко наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. 

            На основание чл. 23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода наказанието „Обществено порицание” което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радио възела на гр.Ловеч.  

Съдът наложи посочените по – горе наказания “Лишаване от свобода“, в  посочените размери, вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете единствено фактът, че престъпните деяния са извършени в условията на силно влошени междуличностни и емоционални отношения между подсъдимия И. и св. К., което не е оказало влияние на вменяемостта му, но е улеснило вземането на решението за осъществяване на престъпленията.

Като отегчаващи вината обстоятелства, освен горецитираните съдът отчете и лошите характеристични данни за подс. И., определящи го като лице с буен характер и устойчиви престъпни навици, доколкото спрямо него вече са били прилагани почти всички възможни самостоятелни наказания, предвидени в НК, включително ефективно наказание „лишаване от свобода" /за осъждания, по които И. не е реабилитиран/, като въпреки това целите по чл. 36 НК очевидно не са били постигнати. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчетете и факта, че деянието по чл.296, ал. 4 от НК освен, че е извършено в условията на повторност, е осъществено и по - малко от пет месеца след предходното му такова осъждане, както и обстоятелството, че подс. И. е осъществил в съвкупност три престъпни деяния.

            Съдът намира, че така наложените наказания на подс. И. и определеното му общо на – тежко наказание са справедливи, и че съответстват на обществената опасност на деянията и на автора им, като чрез тях ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най – леките предвидени в закона наказания за конкретните престъпления се явяват несъразмерно тежки, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. И. посочените по - горе наказания и определеното общо най – тежко наказание.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият И. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 177.52 лв., представляваща разноски за изготвяне на експертизи.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият И. да заплати по сметка на РС гр.Ловеч сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за вещи лица.   

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: