Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 674

18.10.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.   ИВА БАЙНОВА

2.      ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Павел Жеков

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №612 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Д., Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор И.Д.П., подадена чрез пълномощника му юрк.Ю. С., против Решение №83 от 21.04.2022 г., постановено по АНД №104 по описа на Димитровградския районен съд за 2022 година.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че в т.25 от решението районният съд не бил обсъдил възраженията на страната и представените доказателства относно това, че имотите, за които АНО твърдял да представляват място на извършване на нарушението, били три съвсем различни имота, с различно местоположение, и не било изпълнено изискването всяко административно нарушение да бъде конкретизирано откъм време, място и субект на осъществяване. Само на това основание НП следвало да бъде отменено, без да се разглежда неговата правилност. Твърди се, че в т.26 от решението съдът формално приемал, че с посочване на ограничението от 400 mg/dm3, което според Таблица 10.1.2.2.1. към Условие 10.1.2.2.1. е относимо единствено за ТЗ №3, било достатъчно да стане ясно и точно как и къде е извършено неправомерното изпускане на замърсените води. Съдът обаче не изложил мотиви относно направеното от страната възражение, че АНО не бил посочил изрично коя точно разпоредба на Комплексно разрешително №410Н1-ИО-А1/2016 г. била нарушена, а това съществено накърнявало правото на защита на дружеството и внасяло неяснота в мотивите и фактическия състав на наложеното им наказание. Твърди се, че РС Димитровград не бил съобразил, че санкцията на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ касаела нарушения по изхвърляне на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, които не отговарят на емисионните норми и изисквания, а приложимата санкционна норма за неизпълнение на КР била тази по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Съдът не бил съобразил неотносимостта на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, тъй като не отчел разликата между понятията „индивидуални емисионни ограничения“ и „емисионни норми“, дефинирани в §1, точки 11 и 48 от ЗВ.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него Наказателно постановление.

Ответникът, Директор на РИОСВ – Хасково, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. К., в съдебно заседание и писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Димитровградският районен съд е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление №47/02.02.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите (ЗВ) се налага на „ТЕЦ Марица 3“ АД, гр.Д., имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушаване на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №47/29.11.2021 г., с който е установено, че на 29.09.2021 г., в изпълнение на условията за собствен мониторинг в Комплексно разрешително №41-Н1-И0-А1/2016 г., от служители на Лаборатория за анализ на компонентите на околната среда към „Еко – Консулт Инженеринг“ ООД, гр.Б., са взети проби от изпусканите в ТМ №7 – дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“, резултатите от анализите, отразени в протокол за изпитване №2037/15.10.2021 г. доказват, че „ТЕЦ Марица 3“ АД изпуска дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“ в приемника – р.Марица, които превишават ИЕО в Комплексното разрешително по показател сулфати – резултатът от изпитването е 1800 mg/dm3 при норма 400 mg/dm3. Прието е, че „ТЕЦ Марица 3“ АД зауства в р.Марица отпадъчни води в ТМ №7, които не отговарят на определените ИЕО в Комплексното разрешително и дружеството не поддържа необходимото качество на заустваните води в съответствие с условията на комплексното разрешително. По идентичен начин фактическата обстановка е възпроизведена и в Наказателното постановление, като е приета за нарушена разпоредбата на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, според която водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.

За да потвърди Наказателното постановление, Димитровградският районен съд е приел за установено, че „ТЕЦ Марица 3“ АД, гр.Димитровград, е дружество с основен предмет на дейност производство на електрическа и топлинна енергия, за експлоатацията и съоръженията на което му е издадено Комплексно разрешително КР №41-Н1/2012 г., последно актуализирано с решение на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда и водите №41-Н1-И0-А0/2016 г., като е цитирал Условие 10.1.2.2.1. от същото, препращащо към условията, посочени в Таблица 10.1.2.2.1., и конкретно индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) от 400 mg/dm3 по показател сулфатни йони, при заустване на дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“ чрез колектор №3 в река Марица. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите районният съд е приел за безспорно установена описаната в АУАН фактическа обстановка, изложил е подробни съображения за достатъчно ясно, точно и конкретно описание на административното нарушение в АУАН и НП, и неговата безспорна доказаност. Аргументирано е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за липса на яснота относно датата и мястото на извършване на административното нарушение и е приел за правилно определена по вид и размер наложената санкция.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, обосновани са и се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите, районният съд е направил извод за безспорното извършване на нарушението от административнонаказаното лице.

Споделят се изцяло изводи на съда за липса на формални нарушения при издаването на Наказателното постановление, свързани с неясно или неточно посочване мястото на извършване на нарушението. Видно е от писмо рег.индекс В-293/29.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица 3“ АД, че дружеството е изпратило на Директора на РИ на МОСВ гр.Хасково копие от протоколи за анализ на отпадъчни охлаждащи води и отпадъчни производствени води, в съответствие с изискванията на КР, включително Протокол от изпитване №2037/15.10.2021 г., в който са констатирани резултатите от лабораторните изпитванията на отпадъчни води по възлагане на „ТЕЦ Марица 3“ АД и отразено количеството установени в пробите сулфати. В Таблица 10.1.2.2.1. към Условие №10 от КР изрично са посочени точките на заустване в р.Марица, както и точките на пробовземане, като за източника на отпадни води за ТЗ №3 – дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“ точка на пробовземане №7 съвпада с ТЗ №3. При представените резултати от изпитване на проба от изпусканите в ТМ №7 дренажни води, обстоятелството, че цитираните депа (сгуроотвали) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“, и Площадката на „ТЕЦ Мариза 3“ АД се намират в различни имоти, е без значение за определяне мястото на извършване на административното нарушение. Правилни са изводите на въззивния съд, че последното е достатъчно ясно описано откъм своите съставомерни признаци и на санкционираното дружество е било напълно разбираемо какво деяние му е вменено за извършено и къде. Споделя се и становището на въззивния съд, че непосочването на конкретната точка от съдържанието на Комплексното разрешително, в която са визирани нормите по показател сулфати, при безспорното конкретизиране на определената на дружеството норма на индивидуално емисионно ограничение по този показател, не води до непълнота в съдържанието на Наказателното постановление, която да се определи като съществено нарушение на изискването за форма.

Нормата на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ вменява в задължение водоползвателите – титуляри на разрешителни, да поддържат необходимото качество на водата в съответствие както с нормативните изисквания, така и с условията на разрешителните. В процесния случай АНО е вменил на санкционираното дружество нарушение по втората хипотеза, като е описал от фактическа страна, че със заустването в приемника река Марица на отпадъчни води, които не отговарят на определените в Комплексното разрешително ИЕО, дружеството не поддържа необходимото качество на заустваните води в съответствие с условията на комплексното разрешително. Законосъобразно за това нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, като различен извод не може да бъде направен въз основа посочените от касатора дефиниции на понятията „индивидуални емисионни ограничения“ и „емисионни норми“. В потвърденото от районния съд Наказателно постановление не е описано нарушение, изразяващо се в ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното, за да бъде приложена санкцията, предвидена в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Освен това съгласно чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Санкционната норма в случая е правилно приложена, като размерът на имуществената санкция е справедливо определен, а изложените в тази насока от районния съд мотиви се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни. 

При касационната проверка съдът намира, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №83 от 21.04.2022 г., постановено по АНД №104 по описа на Димитровградския районен съд за 2022 година.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица 3“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., Промишлена зона, да заплати на Министерство на околната среда и водите Регионална инспекция – Хасково, гр.Хасково, ул.***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

                                                                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                             2.