№ 1133
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМ. Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМ. Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от адв.Д.н Р., упълномощен от Ц. И. Д. ЕГН
**********, срещу заповед за задържане на лице от 17.08.2022 г. /наричана
по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган - полицейски служител
при 02 РУ-СДВР, на Ц. И. Д. ЕГН **********, с която на основание
чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР – „лицето опасно за себе си и околните /тежки
психични отклонения/“, Ц. И. Д. ЕГН ********** е задържан за срок до 24
часа.
Недоволен от Заповедта, Ц. И. Д., чрез адв.Д.н Р., я обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че Заповедта не отговаря на законоустановените
изисквания. Отразено е, че след като Заповедта е била предявена на Д., е била
взета от служители на ДПБ „Св. Иван Рилски“ и едва когато той е бил
освободен от болницата, му е била върната, с което е нарушено правото му на
защита, в т.ч. и да обжалва същата в срок. В жалбата е посочено и че
Заповедта е порочна, като издадена в нарушение на чл.72 от ЗМВР, защото
от нея не става ясно на какво основание Д. е бил задържан - няма посочено
нито фактическо, нито правно основание за задържането му, при отсъствие на
която и да е от хипотезите на чл.72,ал.1 от ЗМВР за това, освен което същата
противоречи и на целите на Закона. С оглед на горепосоченото е направено
искане Заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени направените
разноски.
1
Жалбоподателят Д. - редовно уведомен, не се явява в съдебните
заседания.
Адв.Р., упълномощен от Д., се явява и пледира за отмяна на
обжалваната заповед, по съображенията, изложени в жалбата, намирайки я за
противоречаща на националното ни законодателство и на ЕКЗПЧ (чл.5 пар.1,
б.“с“). С оглед на това и считайки Заповедта за незаконосъобразна,
немотивирана и препятстваща правото на защита на задържаното лице, прави
искане тя да бъде отменена и претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно приложения списък.
Полицейският орган издал обжалваната заповед - В. Г. Н., редовно
призован, не се явява.
Явява се негов пълномощник и процесуален представител –
юрисконсулт Д., която пледира за отхвърляне на жалбата, считайки я за
недопустима, като просрочена, без да са налице основанията за прилагане на
чл.140 от АПК. Отделно, юрисконсулт Д. счита жалбата и за неоснователна,
съображения за което са посочени в писмени бележки, които представя.
Юрисконсулт Д. правя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, посочвайки, че изменената Наредба №1 за
адвокатските възнаграждения влиза в сила от 11.11.2022 г., а жалбата е
допозирана през месец септември, като съгласно чл.2,ал.6 от Наредбата,
адвокатското възнаграждение се дължи към момента на сключване на договор
за правна помощ, а и делото не е с фактическа и правна сложност.
Юрисконсулт Д. претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР.
По делото са приложени: Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-
2436/17.08.2022 г., издадена от полицейски орган - полицейски служител при
02 РУ-СДВР - полицейски инспектор В. Г. Н., с която, на основание
чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР – „лицето опасно за себе си и околните /тежки
психични отклонения/“, е задържан за срок до 24 часа Ц. И. Д.; Протокол от
17.08.2022 г., за обиск на лице - Ц. И. Д.; Декларация - Приложение №1 от
17.08.2022 г. от Ц. И. Д.; удостоверение от 04.11.2022 г. от СДВР, относно
2
компетентността на органа, издал обжалваната заповед; Протокол
№12819/19.08.2022 г. за проведено на 19.08.2022 г. публично заседание от
СРС-НО-10 състав по НЧД №10433/2022 г. по ЗЗ – по искане за настаняване
на Ц. И. Д. на задължително лечение.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на
доказване.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали
по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено с необходимата категоричност следното:
От 16.05.2019 г. до и на 17.08.2022 г. В. Г. Н. заема длъжността
полицейски инспектор 4 степен, в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР. На 17.08.2022 г. в 13.20 ч.
той издал Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2436/17.08.2022 г., на
основание чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР, относно задържането в 02 РУ-СДВР за
срок до 24 часа на Ц. И. Д., с посочено основание за това „лицето опасно за
себе си и околните /тежки психични отклонения/“. В разписка към Заповедта,
подписана от Д., било отразено, че той е получил екземпляр от нея. В
Заповедта било вписано, че задържаният е освободен в 10.20 ч. /разбирайки
се на следващия ден 18.08.2022 г./. В заповедта били изписани правата на
задържаното лице – по чл.72,ал.3,ал.4,ал.5,ал.6, чл.73 от ЗМВР, както и
текстът, че при задържането му не могат да бъдат ограничавани други права,
освен правото на свободно придвижване, която Ц. И. Д. подписал. Била
изготвена на 17.08.2022 г. в 13.20 ч. и декларация - Приложение №1, в която
Ц. И. Д. се подписал под текста на точки от 1 до 8 включително,
удостоверявайки с това, че при задържането му е запознат с посочените
права. Той подписал и протокол за обиск на лице от 17.08.2022 г. - 13.20 ч.
Във всички тези документи няма отразени писмени възражения от Ц. И. Д..
На 18.08.2022 г. Ц. И. Д. бил заведен в ДПБ „Св. Иван Рилски“, от
полицейски служители при 02 РУ-СДВР, които представили докладна
записка и горепосочената обжалвана заповед, във връзка с което било
образувано в СРС НЧД №10433/2022 г., по описа на СРС-НО-10 състав, по
Закона за здравето – за настаняване на задължително лечение на Ц. И. Д., по
което последният бил защитаван от упълномощения си адв.Р.. В проведено на
19.08.2022 г. публично заседание, след разпит на Д. и на свидетеля
Добрянова, и дадено експертно становище на вещо лице-психиатър д-р
Радкова - за липса на актуална психо-патологична продукция при Ц. И. Д., без
установени симптоми и признаци за психично заболяване при него, съдът
извел извод, че няма данни за психично разстройство при Д. и за негово
обществено-опасно поведение, а се касае за влошени междусъседски
3
отношения между Д. и Добрянова, поради което и не са налице медицинските
и социалните критерии за задължително настаняване на лечение на същия и
на основание чл.159,ал.4 от Закона за здравето производството по НЧД
№10433/2022 г. било прекратено, като определението на съда влязло в сила на
23.08.2022 г.
На 08.09.2022 г. бил подписан договор за правна защита и съдействие
между Ц. И. Д. /като клиент/ и адв.Д. Р., с „основание и предмет“: обжалване
на заповед за задържане“.
На 16.09.2022 г. адв.Д.н Р. - упълномощен от Ц. И. Д., подал в СРС
жалба срещу заповедта за задържането на последния.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално недопустима, тъй като, независимо, че изхожда
от упълномощен адвокат на правно легитимирано лице, имащо интерес да
обжалва заповедта на задържането му, тя, като акт принципно подлежащ на
обжалване, е подадена след законоустановения срок за това, тъй като, както
беше отразено вече, в разписка към Заповедта, подписана от Д., е вписано, че
той е получил екземпляр от нея, т.е. на 17.08.2022 г. и респективно е
разполагал със Заповедта. Дори да е вярно твърдението на адв.Р., че
Заповедта за задържането на Д., която му била взета от служители при ДПБ
„Св. Иван Рилски“ при настаняването му там, не му е била върната при
освобождаването му от болницата, обстоятелства във връзка със задържането
му са били засегнати и в проведеното на 19.08.2022 г. от СРС-НО-10 състав
публично заседание по НЧД №10433/2022 г., по Закона за здравето, в което
участвали лично и Ц. И. Д., и упълномощеният му адв.Р., и съдебният акт, с
който е приключило производството по това дело, е влязъл в сила на
23.08.2022 г. Така жалбата срещу Заповедта за задържането на Д., като
подадена на 16.09.2022 г., т.е. след 14-дневния срок за обжалване, който срок
е преклузивен и неспазването му прекратява правото да се обжалва
съответния акт /Заповедта/, според този съдебен състав е недопустима,
защото и просрочена. Настоящият съдебен състав намира, че липсват
основания, от които да се приеме, че за жалбоподателя са били налице
обективни пречки за неспазване на посочения срок, а и нито Д., нито адв.Р. са
направили твърдения, че фактически са били в невъзможност за обжалване
на Заповедта в законовопредвидения срок, нито са поискали удължаване на
същия. Относно правото да се обжалва Заповедта, в нея е цитирана
разпоредбата на чл.72,ал.4 от ЗМВР, като е наличен и текст „Заповедта може
да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването й, пред районен съд…“, като няма значение, че не е
вписано кой в случая е районият съд, доколкото текстово е отразено, че са му
разяснен правата, включително и по чл.72,ал.4 от ЗМВР, под които текстове
Д. се е подписал.
4
По изложените съображения съдът счита, че жалбата не следва да се
разглежда по същество, а производството по жалбата срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 226зз-2436/17.08.2022 г., издадена от полицейски
орган - полицейски служител при 02 РУ-СДВР - полицейски инспектор В. Г.
Н., с която, на основание чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР – „лицето опасно за себе си
и околните /тежки психични отклонения/“, е задържан за срок до 24 часа Ц. И.
Д., се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Отделно от така направената от настоящия съдебен състав преценка,
съдът само за подробност отбелязва следното:
Полицейските органи, когато имат фактически данни, че едно лице има
несъответно и обществено приемливо поведение, имат възможността да
задържат това лице, ако са изпълнени кумулативните предпоставки на
чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР - лицето, което се задържа да показва тежки психични
отклонения и с поведението си да нарушава обществения ред или излага
живота си или живота на други лица на явна опасност, като се съобрази и
дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна
административна мярка, с превантивна функция – с цел да се попречи на
конкретното лице да извършва правонарушения, предвид видимите психични
отклонения, излагайки своя или на околните живот на явна опасност. На
практика дали лицето има някакви психични отклонения или не,
полицейските органи, които нямат специалните знания и умения да установят
това обстоятелство на място, не могат да знаят със сигурност на какво се
дължи несъответното поведение на лицето - на психично заболяване или на
друга причина. Достатъчно е в полицейските органи да е налице убеденост,
че действията, който лицето извършва или вече е извършило, реализират
хипотезата на чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР, като в случая те са имали данни за
изхвърляне от Д. на урина и изпражнения в общото стълбищно пространство
в сградата, в която той и други лица живеят и проявена физическа агресия
спрямо възрастна жена - Добрянова. Задържането на лице с такова поведение
е необходимо и за да се прецени дали то трябва да бъде настанено в
психиатрично заведение, ако представлява опасност за собствения си живот и
здраве или за тези на околните. В конкретния случай спрямо Ц. И. Д., след
задържането му, е образувано в СРС НЧД №10433/2022 г., по Закона за
здравето, а това, че в проведено на 19.08.2022 г. публично заседание, предвид
преценката, че няма данни за психично разстройство при Д. и за негово
обществено-опасно поведение, и поради липса на медицинските и социалните
критерии за задължително настаняване на лечение на същия, то е било
прекратено, не означава априори, че не е имало основание за задържане.
Тази конкретна заповед е издадена в предписаната от закона писмена
форма и от материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно
5
чл.72,ал.1 ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски
органи, каквото качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид
приложените документи, има издалият заповедта В. Г. Н.. Относно
основанието за задържането, вписано в заповедта, е принципно ясно, че не е
необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно
деянието и поведението на лицето, съдържащи се в материалите по
преписката. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво основание е
задържано и в какво се изразява деянието и действията му, които
полицейският орган счита, че са извършени, или е съпричастно към такива, т.
е. лицето да е разбрало повода, който е формирал подозрението срещу него. В
случая обаче, според този съдебен състав, не са спазени всички
административнопроизводствени правила и разпоредби на материалния
закон, понеже Заповедта не съдържа конкретно отразени фактически
основания за задържане на лицето, като не е достатъчно мотивите за
задържането му да се изчерпват в цитиране на самите законовите разпоредби.
В случая изискването за излагане на фактическите основания на заповедта не
е изпълнено, в нея не са обективирани текстово фактически обстоятелства за
наличието на конкретни и обективни данни за поведението и действията на
задържания, осъществяващи хипотезата на чл.72,ал.1,т.3 от ЗМВР, което е
съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта за
задържането, във връзка с което установената съдебна практика приема и че
това накърнява правата на задържания.
Предвид всички съображения до тук, направените от процесуалните
представители на всяка от страните искания за присъждане на
възнаграждение: на адв.Р. - упълномощен от Ц. И. Д. – за присъждане на
направените разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, и на юрисконсулт
Д. - упълномощена от полицейски служител В. Г. Н. – за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, следва да бъдат оставени
без уважение, като неоснователни, а като такива и – незаконосъобразни, пори
което и настоящият съдебен състав не уважава никоя от тях и отхвърля така
направените от всяка от страните искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
Прекратява производството по НАХД №12298/2022 г., по описа на СРС-
НО-20 с-в.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. София, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните /Ц. И. Д. - чрез адв.Д. Р. и отделно на адв.Д. Р. – на адреса посочен
в жалбата; на 02 РУ-СДВР и полицейски служител при 02 РУ-СДВР - В. Г.
Н. - полицейски инспектор 4 степен, в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР - чрез юрисконсулт при
СДВР М. Д. и отделно на юрисконсулт при СДВР М. Д. – на адреса на СДВР/,
че е изготвено заедно с мотивите
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7