МОТИВИ  КЪМ ПРИСЪДА № 260003/ 25.02.2021 г. ПО НОХД  № 4/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат.

 

         Кубратска районна прокуратура е обвинила подсъдимите:

   1. М.Х.А. - роден на ***г***, обл.Разград, ул."**, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, общ работник към фирма „САВ" гр.Разград, ЕГН **********, в това, че на 09.08.2018г., в с.Сушево обл.Разград, по ул „Родопи", при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Партнер", с per. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";

-   чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

-   чл.20, ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението";

-   чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в lcm/h за населено място, водачът на пътното превозно средство от категория „В", е забранено да превишава 50км/час - движел се с около 70 км/час, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Ю. ***, изразяваща се в счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка / хемартроза/ които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник, като деецът М.А. е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а", във вр. с ал. 1,6. "б", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

 

и 2. С.Х.А. - роден на ***г***, обл.Разград, ул."**, български гражданин, със средно-специално образование, нежен, неосъждан, работи в „Р**" АД гр.Завет, ЕГН **********, в това, че на 09.08.2018г., в с.Сушево обл.Разград, по ул.„Родопи", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф 4", с per. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в:

-   чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";

-   чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

-   чл.20, ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението";

- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за населено място, водачът на пътното превозно средство от категория „В", е забранено да превишава 50км/час, - движел се с около 60 км/час, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Р.М. - 41г., изразяваща се в травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка; травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочие; мозъчен оток; счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво отпред; контузия на дясното белодробно крило подключично; подкожен емфизем на предната гръдна стена; отоци и кръвонасядания по лявата подколенница. Установените при компютърно -томографското изследване на главния мозък - травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка на дясното голямомозъчно полукълбо в малък обем и количество са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво са довели до трайно затрудняване движението на снагата, като деецът С.А. е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а" във вр. с ал. 1,6. "б" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

 

           В проведено на 07.02.2019 г. разпоредително заседание по делото, с определение от същата дата, пострадалите от извършените от подсъдимите деяния – Е.Ю.М. и В.Р.М.(съпрузи в граждански брак) са конституирани като частни обвинители в наказателния процес, на основание и по реда на чл. 76-77 НПК.

           В същото, след като са изслушани становищата на защитниците на подсъдимите – подс. М. Х., защитаван от адв. М. М., АК – Разград, и подс. С. Х., защитаван от адв. Д. К., АК – Русе, присъединили се към изразеното от обвинителя становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК – че: делото е подсъдно на РС – Кубрат; няма основания за прекратяване или спиране на производството; не са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения на правата на всеки един от подсъдимите и на пострадалите лица; че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като на 07.02.2019 г. са сключили Споразумение с представителя на РП – Кубрат, което поддържат, съдът с постановено в о.с.з. определение е приел, че по делото не са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и на пострадалите, вл. в сила, като необжалвано, и е пристъпил към разглеждане на

делото по реда на Глава 29,  НПК – прекратяване на наказателното производство със споразумение.

         Всеки от подсъдимите – М.Х.А. и С.Х.А., лично е заявил, че разбира в какво е обвинен; признава се за виновен; отказва се от разглеждането на делото по общия ред; разбира последиците от споразумението, което доброволно е подписал, и е съгласен с тях.

        Без да внася промени в постигнатото между страните споразумение от 07.02.2019 г., след като е вписал същото в съдебния протокол и страните са потвърдили съгласието си с полагане на подписи, със свое Определение № 5/ 07.02.2019 г. съдът, като е преценил, че то не противоречи на закона и морала, на основание чл. 384, ал. 3 във вр. с чл. 381 от НПК, го е одобрил, както следва, цитирам: 

„ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между Р.прокуратура – гр. Кубрат, представлявана от прокурор ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ, подсъдимия С.Х.А., представляван от адв. Д. К. от АК – Русе, подсъдимия М.Х.А., представляван от адв. Милен М. от АК – Разград и частните обвинители Е.Ю.М. и В.Р.М., за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 4/2019 г. по описа на РС – Кубрат, по силата на което:

Подсъдимият С.Х.А.  – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно-специално образование, работи в „Р**“ АД гр. Завет, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за виновен в това, че на 09.08.2018 г., в с. Сушево обл. Разград, по ул. „Родопи“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 20, ал. 2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за населено място, водачът на пътното превозно средство от категория „В", е забранено да превишава 50км/час, – движел се с около 60 км/час, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Р.М. – 41г., изразяваща се в травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка; травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочие; мозъчен оток; счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво отпред; контузия на дясното белодробно крило подключично; подкожен емфизем на предната гръдна стена; отоци и кръвонасядания по лявата подколенница. Установените при компютърно –томографското изследване на главния мозък – травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка на дясното голямо мозъчно полукълбо в малък обем и количество са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво са довели до трайно затрудняване движението на снагата, като деецът С.А. е избягал от местопроизшествието, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, 6. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ПРИЕМА да му бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, се отлага с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на определението.

          ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА по отношение на условно осъдения С.Х.А.  се възлага на инспектор при РУМВР – Кубрат, по местоживеене на лицето.

          ЛИШАВА, на основание чл. 343г от НК, С.Х.А.  от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

           Подсъдимият М.Х.А. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, общ работник към фирма „САВ“ гр. Разград, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за виновен в това, че на 09.08.2018 г., в с. Сушево обл. Разград, по ул. „Родопи“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 20, ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

- чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за населено място, водачът на пътното превозно средство от категория „В“, е забранено да превишава 50км/час – движел се с около 70 км/час, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Ю. ***, изразяваща се в счупване на малкопищалната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка (хемартроза), които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник, като деецът М.А. е избягал от местопроизшествието, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1,б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ПРИЕМА да му бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, се отлага с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на определението.

          ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА по отношение на условно осъдения М.Х.А. се възлага на инспектор при РУМВР – Кубрат, по местоживеене на лицето.

ЛИШАВА, на основание чл. 343г от НК, М.Х.А. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.“

и е прекратил, на основание чл. 24, ал. 3 НПК, наказателното производство по делото. 

          По искане, заявено единствено от осъдения С.Х.А., чрез последващо упълномощения от него защитник - адв. А. ***, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК – допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, в производство образувано в наказателно дело за възобновяване № 261/ 2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, производството по което е приключило с постановено  Решение № 147/ 04.11.2019 г., с което е възобновено нохд № 4/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат; отменено е определение от 07.02.2019 г., с което е одобрено споразумение между прокурор от РП – Кубрат, подсъдимите С.Х.А. и М.Х.А., техните защитници и частните обвинители по делото; върнато е делото на същия – РС – Кубрат, съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

          Видно от мотивите на коментирания съдебен акт, на първоинстанционния съд са дадени указания след връщане на делото да бъде назначена  съдебна автотехническа експертиза(АТЕ), която да даде изричен и категоричен отговор на въпроса дали при конкретната пътна ситуация водачите на леките автомобили биха могли да избегнат пътнотранспортните произшествия(ПТП), ако са управлявА. моторните превозни средства(МПС) с разрешената за населеното място скорост.

          При новото разглеждане на делото, представителят на прокуратурата поддържа внесените срещу подсъдимите обвинения; с оглед преминаване на разглеждане на делото по общия ред, след събиране на посочените от обвинението, от подсъдимите и по инициатива на съда доказателства, заявява становище, че обвиненията срещу подсъдимите са доказани по безспорен и несъмнен начин, поради което предлага на всеки един от подсъдимите да бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 НК с определен от съда 4-годишен изпитателен срок. Претендира да са налице основания за приложение на чл.343г от НК -  лишаване на подсъдимите от право да управляват моторно превозно средство, за срок от една  една година и шест месеца.

           Подсъдимият М.Х.А., лично и чрез упълномощения от него защитник – адв. Р. К.,***, оттегля съгласието си за сключване на представеното по делото споразумение от 07.02.2019 г., не дава обяснения за случилото се, извън дадените на ДП; не се признава за виновен; оспорва заключенията на приетите в процеса на съдебното следствие АТЕ, като ги счита за необосновани, тъй като изводите са основани на протокол за оглед на местопроизшествие, който не е изготвен в съответствие с правилата за това; възразява, че пострадалият е управлявал мотопед, без да притежава свидетелство за правоуправление на такъв и мотопедът не е регистриран за движение по пътищата в страната; по същество пледира да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият С.Х.А., лично и чрез упълномощения от него защитник – адв. Ат. Д., АК – Пловдив, оттегля съгласието си за сключване на представеното по делото споразумение от 07.02.2019 г., не дава обяснения за случилото се, извън дадените на ДП; не се признава за виновен; оспорва заключенията на приетите в процеса на съдебното следствие АТЕ, като ги счита за необосновани, тъй като изводите са основани на протокол за оглед на местопроизшествие, който не е изготвен в съответствие с правилата за това; възразява, че пострадалата е управлявала мотопед, без да притежава свидетелство за правоуправление на такъв и мотопедът не е регистриран за движение по пътищата в страната; по същество пледира да бъде оправдаван по повдигнатото обвинение.

Частните обвинители Е.Ю.М. и В.Р.М., лично и чрез упълномощените от тях повереници,  считат обвиненията срещу подсъдимите за доказани по безспорен и несъмнен начин, поради което предлагат на всеки един от подсъдимите да бъдат наложени най-тежките допустими от закона наказания, тъй като те вече две години са безнаказани за престъпното си поведение, не само спрямо тях, а и спрямо цялото ни общество и по никакъв начин не показват разкаяние или поправяне на поведението си.

         

 

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – гласни, писмени и заключения на приети АТЕ, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите М.Х.А. и С.Х.А. ***.

Пострадалите Е.Ю.М. и В.Р.М. са съпрузи,  живеещи в съседство на подсъдимите в с. Сушево, общ. Завет, обл. Разград, в дом на улица „Родопи“ № 30.

На 09.08.2018 г. около 19.00 ч. – 19.30 ч., Е. ***, в близост пред дома си на № 30, а съпругата му В.М. и дъщеря им – св. Б.Е., в близост до него - в двора на имота и пред него. Е.М. пасял на тревна площ домашните си птици, които определя като „патки“ – в ДП, л. 41, или като „гъски“ – в с.з., л. 411, когато дошло домашното куче на съседите им – братята М. и С. А., и се нахвърлило на една от домашните им птици. Птицата излетяла, а кучето я подгонило. Видно от показанията му, дадени в ДП и пред съда, Е.М. се качил на собствения на семейството, нерегистриран в МВР, мотопед „Ява“, за да догони животните и да спаси птицата. Движел се по пътното платно, когато в движение управлявания от него мотопед бил блъснат отзад от автомобил, управляван от собственика на кучето – подс. М.А.. В следствие на удара Е.М. изхвърчал от мотопеда и паднал до левия бордюр на пътното платно, усетил силна болка в десния крак и го видял деформиран. Автомобилът, управляван от М.А., спрял.  М.А. слязъл от колата, отправил се към падналия на земята и неможещ да стане от мястото, поради болките в десния крак,  Е.М. и му казал: „Ти какво искаш от моето куче ?“, ругаел, а след това замахнал – с ръка, да го удари, но не успял, защото в същото време дошла дъщеря му Б. и се развикала срещу М.. М.А. се качил в колата си, видно от уточненията на пострадалите и неоспорено от подсъдимия той е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, цвят – бял, и с нея отпътувал напред по улицата, в посока към гр. Завет.

След като  М.А. отпътувал с управляваното от него МПС, Е.М. видял, че по същия път – по ул. „Родопи“, към него се движи съпругата му – В.М., управлявайки друг мотопед – „Томос“; докато е на земята, видял автомобил, определен като голф четворка – тъмен на цвят, да застига и удря жена му, така както е на мотопеда; в следствие на удара съпругата му В. паднала от мотопеда на платното, колата спряла, дала на заден ход и преминала над падналата на пътното платно В.М. за втори път. Видно от показанията му от този автомобил не е видял да слиза водача, но е видял кой го управлява – автомобилът бил управляван от брата на М.А. – С.А.. От показанията на разпитаните по делото свидетели - пострадалите и трети лица, неоспорени от подсъдимия С.А., той на посочените дата, време и място, е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, цвят – тъмно син. След като преминал на заден ход над падналото на пътното платно тяло на В.М., обърнал посоката на движение на автомобила и се отправил в неизвестна посока.

На местата на осъществилите се пътни инциденти останали само пострадалите от тях – Е.М., на бордюра на левия(в посока на движение към гр. Завет) тротоар, в близост до жилищен имот на ул. „Родопи“ № 18,  след жилищен имот на ул. „Родопи“ № 17, а в близост - на окомерно разстояние от него, на пътното платно на улица „Родопи“ преди жилищния имот на № 17 -  В.М., но не и водачите на автомобили - подсъдимите; някой от събралото се множество хора позвънил на тел. 112 и съобщил за пътните произшествия и нуждата от медицинска помощ за пострадалите две лица.

От Протокол за оглед на ПТП – л. 6 и сл. от ДП, показанията на разпитаните свидетели Вл. А. и Н. С., дадени в ДП – л. 54 до л. 46, двустранно, и в о.с.з., и дв.служители на РУ МВР – Кубрат, първият от които на длъжност мл.автоконтрольор, се установява, че около 19.55 часа в полицейското управление е постъпил сигнал за ПТП в с. Сушево, в длъжностното си качество те и дежурния разследващ полицай се отправили към мястото на произшествието в село Сушево, където пристигнали след около 15.00 минути; на място намерили струпани множество хора, един мотопед, без поставена регистрационна табела, в задната му част с изкривен калник и счупен стоп; относно мотопеда присъстващите заявили, че е участвал в ПТП и е преместен от тях от мястото на удара; по пътното платно намерили дребни части пластмаса, червени на цвят, и спирачни следи. Пострадалите били транспортирани с линейка преди пристигането им към болнично заведение. От разказите на намерените на място хора разбрали, че по пътното платно се е движел мотопед, управляван от Е.М., бил застигнат от лек автомобил, който го ударил; съпругата му – В.М., вижда катастрофата и тръгва към него, с друг мотопед, застигната е на пътя от друг автомобил и е ударена от него; и двамата водачи на автомобили не били на местата на инцидентите, но били посочени от свидетелите като двама братя С. и М., които живеят в края на улицата – „Родопи“, управляващи „техните“ си коли. Св. Н. С., в длъжностното си качество, останал на мястото на произшествията и предприел действия по запазването им, а св. Вл. А. се отправил към мястото, посочено като адрес на местоживеене на двамата братя. На улицата, пред дома им, установил паркирани два автомобила – лек автомобил  „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, цвят – тъмно син, с отърквания в предната дясна част на автомобила, и  автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, цвят – бял, с деформирана предна регистрационна табела, счупена решетка и преден капак хлътнал навътре в предната му част. В последствие същите са били обект на оглед, видно от съставения за целта протокол. От жилищна сграда на улица „** излязла жена, представила се като сестра на братята С. и М. А. и заявила, че те не са си в къщи и не знае къде са; по предоставена информация за телефонните номера на мобилните телефони на С. и М. А., св. Вл. А., в качеството си на мл. авконтрольор, извършил неколкократни опитата за разговор,  но никой не отговорил  на позвъняванията му.

На следващият ден – 10.08.2018 г., сутринта,   С. и М. А. се явили в сградата на РУ МВР в град Кубрат, доброволно дали кръв и урина за медицински изследвания; били задържани за срок от 24 часа в сградата на РУ МВР – Кубрат; пред св. Вл. А., в качеството му на мл.автоконтрольор предприел административнонаказателно производство срещу тях, завършило със съставянето на актове за установяване извършването на административни нарушения,  водачите на МПС, заявили, че:  на  09.08.2018 г. са изливали бетон в дома си в с. Сушево, кучето им се развързало и излязло на улицата, където имало патки на съседа им Е.; кучето започнало да ги гони, Е. се качил на мотопед и тръгнал след кучето да го гони; М.А., като видял, че съседа му се опитва да сгази кучето му, се качил в автомобила „Пежо Партнер“, с peг. № ** и го последвал; Е. криволичел с мотопеда по асфалта и като се опитвал да го изпревари М.А. го блъснал; Е. паднал заедно с мотопеда на асфалта; другият водач – С.А., чул удара от сблъсъка и за това се качил в автомобила „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, за да стигне по – бързо до мястото; пред него се движела съпругата на Е. – В., която също била на мотопед; тя криволичела по пътя , изведнъж свила пред него и автомобила и мотопеда се ударили, жената паднала с мотопеда на земята. Двамата водачи обяснили, че се изплашили много, тъй като се били насъбрали много хора, и се прибрали в дома си, а след това решили да отидат до съседното село Прелез, за да търсят консултация с адвокат. Техен приятел ги откарал с друго превозно средство в с. Прелез, от където много късно се върнали в дома си в с. Сушево.

Относно механизма на последователните ПТП, осъществени с участието на всеки един от подсъдимите на 09.08.2018 г., и двамата дават показания единствено в процеса на ДП.

Видно от протоколи за разпит на подс. М.А. от 10.08.2018 г. – л. 59 от ДП – като свидетел, и от 03.12.2018 г. – л. 31 от ДП, като обвиняем,  той признава, че на 09.08.2018 г. в с. Сушево, общ. Завет,  управлявайки автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, регистриран като собствен на брат му С.А.,  е последвал съседа си Е.М.,*** преследвал кучето му – порода як териер, за да си прибере кучето; по пътя ги настигнал, свирнал от далеч няколко пъти, кучето бягало и шавало на пътя, Е. с „мотор“ след него също шавал и искал да го сгази; обяснява, че явно е карал по – бързо и изведнъж Е. като шавнал с мотора пред него ударил спирачки, но въпреки това го ударил с предницата на колата; преди това му свирнал да се отдръпне, за да си хване кучето, но той – Е.М., му пресякъл пътя с мотора; ударът бил в посока гр. Завет, в лявата лента за движение, защото той бил тръгнал да го изпреварва; от удара мотора паднал на земята и Е. също паднал; спрял колата, слязъл от нея и казал на Е.: „Човек, ти не чуваш ли ?“, не получил отговор, Е. само го гледал, седнал на асфалта. Обърнал се и видял брат си, цитирам: „с колата – голфа, жената на Е. и тя там на земята лежи и брат ми и казва ти защо се изнесе към мен.“    Сетил се за коня, че е впрегнат, и се прибрал в тях. Брат му се прибрал след него в дома им, а по-късно тръгнали да търсят адвокат в с. Прелез.

Видно от протоколи за разпит на подс. С.А. от 10.08.2018 г. – л. 60 от ДП – като свидетел, и от 03.12.2018 г. – л. 37 от ДП, като обвиняем,  той признава, че е регистриран собственик на автомобилите „Пежо Партнер“, с peг. № **, и на „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **; има по – малък от него брат – М.; живеят заедно в дома на родителите се в с. Сушево, на улица „**, и двамата имат свидетелства за управление на МПС. На 09.08.2018 г. цял ден работили – изливали бетон, тъкмо  свършили работа, когато малкото им куче се отвързало. Казал на брат си М. да го хванат, за да не стъпи кучето на прясно излетия бетон, но кучето хукнало към махалата и подгонило една гъска, собствена на техен съсед, който живеел по – нагоре по улицата. Понеже кучето било палаво и за да не стане беля да разкъса гъската, брат му М. се качил в неговата кола „Пежо“ и тръгнал след кучето по улица „Родопи“ да го настигне. Той бил на улицата – „Родопи“, пред дома им, чул спирачки и удар, идващи от посоката, където е брат му с колата; качил се веднага в другата кола - „Фолксваген голф 4“, и тръгнал към брат си, за да види какво става, по средата на разстоянието, вече на пристигане – цитирам, видял жена на пътното платно с мотоциклет; видял на около 50 метра по – напред мъж на бордюра, за който казва че е „мъж“( имайки предвид съпруг), на жената с мотора. Преди да спре – не уточнява къде, тази жена с мотоциклета от тяхната лента за движение – дясна, тръгнала към мъжа си с мотоциклета, пресякла бялата лента и той тъкмо бил тръгнал да я изпреварва, и почти я бил изпреварил, и тя без да се оглежда с мотора се отклонила към мъжа си, изобщо не го забелязала и сама се ударила в неговата предна дясна врата и странично огледало. Тя се ударила, паднала и той спрял. Не знае с каква скорост се е движил. Слязъл от колата и хората наизлезли, започнали да му викат. Пред колата на брат си видял, че има мотор на земята, на една страна, и мъжът на бордюра – има предвид Е.М., започнал „да вика да се извика полиция“.  Попитал брат си какво стана, той му отговорил, че този с мотора му пресякъл пътя и го ударил без да иска.

И двамата подсъдими признават, че не са останали на местата на осъществените с тяхно участие пътни инциденти, като обясняват поведението си с твърденията, че не са възприели Е.М. и В.М. като пострадали от сблъсъците с управляваните от тях МПС – ва, защото, въпреки, че бил седнал на бордюр от лявата(в посока гр. Завет) страна на пътя, Е.М. говорел, а по отношение на В. М., възприета като паднала на асфалта, подс. С. А. не дава обяснения.

На датата на произшествията – 09.08.2018 г., са извършени огледи на местата им и на намерените пред дома на подсъдимите два автомобила „Пежо Партнер“, с peг. № **, и  „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **. Резултатите от двете процесуално следствени действия са отразени в нарочни протоколи – л. 6 – 24 от ДП, като от протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че същото е било запазено от служител на РУ – Кубрат – св. Н. С., в присъствието на поемните лица Т. С. и О. О., и мл.експерт Ст.Д., направено е подробно описание на същото, отразен е и намерения мотопед с надпис „Ява“, без поставена рег.табела, с изкривен спойлер на вътре и на дясно, счупен стоп, изкривявания, като е описано и местоположението му, разпилени червени на цвят пластмасови парчета, съответстващи да са части от счупения заден стоп на мотопеда, както и следи от спиране на МПС, съответни на изготвения фото албум.

След приключването на този оглед е извършен и оглед на ППС, управлявани от подсъдимите, в присъствието на поемните лица Б. Хюсеин и Ф.АлиО., и мл.експерт Ст.Д., като по автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, управляван от подс. М. А., по време на огледа са открити следните деформации: отпред рег.табела е огъната на вътре между цифрите 2 и 0; счупена е предната декоративна решетка от лявата страна над регистрационния номер; преден капак на автомобила е леко хлътнал на вътре между емблемата на пежо и ляв фар; над емблемата пежо на 20 см. е намерено хлътване с черно по него, като две черти. По автомобил  „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от подс. С. А., по време на огледа са открити описаните, както следва следи: отъркване(следа от триене върху повърхността на автомобила) с начало от дясна врата под бронята до ръба; усилно хлътване; отъркване(следа от триене) под предно дясно стъкло от ръба на колата на височина 39 см., а от пътното платно на 64 см.; описани в същия участък – по хода на предната дясна врата, черти(следи от одраскване), както и отъркване(следа от триене) на преден десен калник по ръба над гумата, всички съответни на изготвения фото албум.   

След проведени разпити на следващата сутрин, довели да установяването на обстоятелството, че пострадалата В. М. също е управлявала преди произшествието мотопед, даден й от Г.Т.Б., който непосредствено след това го е преместил и прибрал в дома на собственика му – Б.Ш.С. ***,  негов дядо, на 10.08.2018 г. в 15.10 часа, в присъствието на поемни лица и мл.експерт Ст.Д., е описан представения от посоченото лице мотопед „Томос Аутоматик“, без регистрационна табела, с номер на рама, поставен на метална табела с нит; отзад е намерена щайга – синя на цвят, от лявата страна дръжката(на щайгата) е счупена, самата щайга е здрава и без деформации и побитости, бял волан, като при огледа не са правени фото снимки.

И трите следствени действия съдът намира, че са извършени при спазване на процесуалните изисквания по чл. 155 и сл. от НПК, а протоколите са съставени съгласно чл. 129 от НПК. Неоснователни са заявените от защитните на подсъдимите възражения по отношение на огледа на местопроизшествията, съставляващи оспорване годността като доказателствено средство на протокола за оглед на местопроизшествието. Огледът на местопроизшествието е предприет и извършен по неотложност, непосредствено след пристигането на разследващия полицай за времето от 20.15 до 21 часа, след като: несъмнено всеки от подсъдимите е напуснал по своя инициатива и воля мястото на осъщественото от всеки един от тях пътно произшествие; неизвестно лице, притекло се на помощ на пострадалия Е.М., е вдигнало от мястото на падане управлявания от него мотопед „Ява“ и го  е преместил в близост на мястото, на което е намерен впоследствие; и след като св. Г.Т.Б. е преместил и прибрал в дома на дядо си управлявания от пострадалата В. М. мотопед „Томос Аутоматик“, т.е. към този момент разследващия произшествията ги е възприемал като осъществено едно пътно транспортно произшествие, поради което запазено надлежно е именно това място, на което са се осъществили последователно в много кратък период от време един след друг два пътни инцидента, и е изследвано в състоянието, в което е намерено в момента на пристигането на дежурните длъжностни лица от състава на РУ МВР – Кубрат – св. Н. С. и Вл. А.; на следващо място – не отговаря на истината твърдението, че в огледите, като поемни са участвали непълнолетни лица, видно от съставените протоколи и от разпита им в о.с.з. всеки от тях – св. Т. С., - 28 годишен към м.08.2018 г., и О.О. – 20 годишен в този момент, потвърждават участието си в процесуалното действие, извършването на действията по измерване и регистриране на описаните следи, както и полагането от всеки от тях на подпис на съответните места;  не съответстват на закона – чл. 155 – чл. 156 НПК, и възраженията относно липса на твърдяните като задължителни „реквизити“  и наличието на съкращения, останали неясни за защитниците в ръкописния текст на протокола. Изброените „реквизити“ не са посочени в НПК като пожелателни, а още по – малко като задължителни, в следствие на което липсата им да доведе до негодност като доказателствено средство на протокола за оглед на местопроизшествието, или протоколите за оглед на участвалите в пътните инциденти превозни средства, несъмнено автентични документи, а съдържанието им, относно открити и запазени следи от твърдяните деяния и регистрираните за тях данни, подлежи на допълнителен анализ и изследване, чрез сравнение с дадени от свидетелите показания, и проверка чрез автотехническа експертиза.(в този смисъл разяснения в Решение № 577 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 625/2009 г., III н. о., НК)

В ДП са изготвени от в.лице инж. Н. Н., автотехнически експертизи, изслушани и  приети в хода на съдебното следствие.

Основавайки се на протокола за оглед на местопроизшествията и протоколите за разпит на М. А. и С. А., като свидетели, както и тези за разпит на пострадалия Е.М. и на св. Б.Е.Ю., към м.09.2018 г. за нуждите на досъдебното производство и в отговор на поставените му от разследващия орган въпроси, вещото лице инж. Н. Н. поддържа писмените си – първа и втора част, заключения - л.74 – л. 98 ДП, съгласно първата от които, отнасяща се за пътния инцидент осъществен между подс. М. А. и пострадалия Е.М.:

1/ основна причина за ПТП са действията на водача на мотопеда – Е.М., който внезапно предприема маневра завиване на ляво, като навлиза в лентата за движение на изпреварващото МПС, като допълнителна причина за произшествието е движението на водача на товарния автомобил М. А. с несъобразена и превишена скорост в населеното място;

2/ скоростта на движение на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, управляван от подс. М. А., непосредствено преди ПТП е била около 70 км/ч, като счита, че преди удара автомобила е бил в режим на интензивно спиране и скоростта му е била около 40 км/ч.;

3/ приема средна скорост на движение на мотопед „Ява“, управляван от Е.М., непосредствено преди произшествието, около 40 км/ч, като счита, че преди удара мотопеда е бил в режим на спиране и скоростта му е била около 20 км/ч;

4/ опасната зона за спиране на  товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, управляван от подс. М. А., при установената му скорост на движение( неконкретизирана – 70 или 40 км/ч, по т.2) е 49.30 м.;

   опасната зона за спиране на  товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, управляван от подс. М. А., при разрешената скорост на движение в населено място – до 50 км/ч, е 37.10 м.;

5/ опасната зона за спиране на мотопед „Ява“, управляван от Е.М., при установената му скорост за движение е 30 м.;

6/ определя мястото на удара в зоната на 16 метра след ПЛО(помощна линия за отчитане на измерванията – по обяснения в о.с.з) и на 2.5 м в ляво от десен ръб на пътното платно(в посока на огледа), изцяло в лявата лента за движение;

7/ автомобилът отговаря на техническите изисквания за движение по пътната мрежа на страната, а мотопедът „Ява“ е без регистрационни табели и не е подходящо оборудван за движение по пътната мрежа на страната;

8/ действията на водача на мотопеда Е.М. и водача на товарния автомобил М.А. не отговарят на изискванията за безопасност на движението;

9/ при конкретните пътни условия – видно от обстоятелствената част на писменото заключение, II, т.2, л. 75 от ДП: време ясно, дневна светлина, добра видимост, топло време за сезона, суха асфалтова настилка, едрозърнест грапав асфалт, хоризонтална права отсечка от пътя, двупосочно платно за движение с прекъсната осова пътна маркировка, ширина на пътното платно – 7.00 м., от двете страни на пътното платно са изградени тротоари, отделени от пътя с бордюр, в района на ПТП няма пътни знаци за ограничаване на скоростта, и установената скорост на движение ( неконкретизирана – 70 или 40 км/ч, по т.2), не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП от водача на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **  М. А., както и при разрешената скорост за населеното място;

10/ за участъка, където е настъпило ПТП има общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, а водачът на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, М. А. се е движил с около 70 км/ч, от което прави извод за наличие на причинна връзка между превишената скорост и настъпилите последици.

При разпит на вещото лице в о.с.з. от 10.06.2020 г. по реда на чл. 282 НПК,  вещото  лице инж. Н. Н., по инициатива на съда и страните, макар и да уточнява, че цитирам „ „Пежо партнер“ – удара е  в регистрационния  номер, вижда се как е вдлъбнато,  а за  мотопеда - в заден калник, централно. Удара е отзад, а не страничен.“, не може да обясни на база на какви обективни данни приема в анализа по въпрос, респ. отговор, 9 – л. 81, абз. 3.9, ДП, при обсъждане съществуването на техн.възможност при конкретните обективни и субективни условия за предотвратяване на произшествието, че при движение един след друг, опасност за водача на товарния автомобил – подс. М. А., при конкретната пътна обстановка е възникнала в момента на внезапно отклонение на ляво и навлизане в лявата пътна лента за движение под ъгъл около 60 градуса от водача на мотопед „Ява“, като изминава до мястото на удара около 7 метра, при установената му – от къде също не става ясно, скорост на движение от 11.1 м/сек за време от 0.63 секунди, при което би било логично, ако водача на товарния автомобил се е движил в дясната – по посоката му на движение към гр. Завет, пътна лента, до удар и съприкосновение между двете превозни средства да не се стигне, както и е логично, ако товарния автомобил се е движил праволинейно в лявата  – по посоката му на движение към гр. Завет, пътна лента (с оглед твърдяното от подс. М.А. предприето от него изпреварване на мотопеда, управляван от пострадалия), то удара или съприкосновението между него и движещия се с отклонение на ляво под ъгъл 60 градуса мотопед, да не може да се осъществи,  както е обективно установен – централно в заден калник, вкл. според изявлението на вещото лице, цитирам: „Удара е отзад, а не страничен.“, т.е. той би бил страничен, а ако не беше осъществен и е вярно допускането на вещото лице на отклонение на ляво под ъгъл 60 градуса – съставляващо остър ъгъл, в движението на мотопеда, то той би се блъснал в положения бордюр в края на лявото платно.  Изложената от вещото лице теза в заключението по т. 3, относно скорост на движение на управлявания от пострадалия мотопед преди удара – около 20 км/ч, като е неясно защо и от какви данни  приема,  че в същия момент мотопеда е бил в режим на спиране, не е съответна на изчислената  му скорост на движение от 11.1 м/сек за време от 0.63 секунди. 

 

На съда от заключението на в.лице инж. Н. Н. не става ясно какво налага изчисляване на опасна зона за спиране на товарния автомобил, при положение, че според вещото лице и обективни данни, съдържащи се в протокол за оглед, и двете превозни средства са се движили едно след друго в лявата лента на пътното платно, в която е осъществен и сблъсъка между тях. На въпроса на съда, представлявал ли е мотопеда постоянно и видимо за водача на  товарния автомобил „Пежо партнер“ препятствие на пътя,  вещото лица дава отговор, че  произшествието „категорично е доказано“, че е настъпило в лявата пътна лента; водачът на мотопеда си позволил, дали е било за маневра, или по други съображения, но така са се движили – в ляво, за което е изготвил и скица, неразделна част от заключението; спирачните следи са в порядъка от  двадесет и няколко метра, оставени от автомобила, управляван от подс. М. А., мащабно нанесени на скицата, от което се виждало че той се е насочил(а не движил) към лявата пътна лента „доста отдавна“,  възприемайки, че мотопеда, управляван от пострадалия Е.М. също се движи в ляво, при което е необосновано, до степен на абсурд, приемането на това действие на водача на товарния автомобил като „изпреварване“  на МПС – мотопеда „Ява“, движещо се в лентата за изпреварване и възприето като препятствие на пътя на движение на товарния автомобил, и придаването на това превозно средство – мотопеда, на качеството внезапно възникнало препятствие, въпреки данните съдържащи се в протоколите за разпит на подсъдимия М. А., като свидетел, и на пострадалия, като свидетел, за наличието на причина, мотив, всеки един тях да предприеме управление на превозно средство, респ. движение по процесния път, и обявени пред разследващия орган различни цели – от постр. Е.М., да догони и спаси домашната си птица, преследвана от собственото на подс. М. А. куче, и от подс. М. А. – да догони и спре Е. М., за да спаси кучето си от предприетото от него преследване.

 

Съгласно заключението по втората част на първоначалната АТЕ, отнасяща се за пътния инцидент, осъществен между подс. С. А. и пострадалата В.М., вещо лице инж. Н. дава и поддържа в о.с.з. от 10.06.2020 г. следните отговори на поставените му въпроси;

1/ основната причина за ПТП са действията на водача на мотопеда В.М., която внезапно предприема маневра завиване на ляво, като навлиза в лентата за движение на изпреварващото я МПС - „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от С. А., като допълнителна причина за произшествието е движението на водача на лекия автомобил с несъобразена и превишена скорост в населеното място;

2/ скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от С. А., непосредствено преди ПТП е била около 58 км/ч, като счита, че преди удара автомобила е бил в режим на интензивно спиране и скоростта му е била около 35 км/ч;

3/ приема средна скорост на мотопед „Томос Аутоматик“, управляван от В.М., непосредствено произшествието около 30 км/ч, като счита, че преди удара мотопедът е бил в режим на движение и скоростта му е била около 30 км/ч;

4/ опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от С. А., при установената му скорост на движение(неуказана, но вероятно има предвид посочената в т. 2 – около 58 км/ч) е 44.50 метра;

Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от С. А., при разрешената скорост на движение(неуказана, но вероятно има предвид допустимата за населено място – до 50 км/ч) е 36.20 метра;

5/ опасната зона за спиране на мотопед „Томос Аутоматик“, управляван от В.М., при установената му скорост на движение е 20.30 метра;

6/ определя мястото на удара в зоната на 61 метра след  ПЛО(помощна линия за отчитане на измерванията – по обяснения в о.с.з) и на 3 метра в ляво от десен ръб на пътното платно(в посока на огледа) изцяло в лявата лента за движение;

7/ автомобилът отговаря на техническите изисквания за движение по пътната мрежа на страната, а мотопедът „Томос Аутоматик“ е без регистрационни табели и не е подходящо оборудван за движение по пътната мрежа на страната;

8/ действията на водача на мотопеда В.М. и на водача на лекия автомобил С.А. не отговарят на изискванията за безопасност на движението;

9/ при конкретните пътни условия - видно от обстоятелствената част на писменото заключение, II, т.2, л. 88 от ДП: време ясно, дневна светлина, добра видимост, топло време за сезона, суха асфалтова настилка, едрозърнест грапав асфалт, хоризонтална права отсечка от пътя, двупосочно платно за движение с прекъсната осова пътна маркировка, ширина на пътното платно – 7.00 м., от двете страни на пътното платно са изградени тротоари, отделени от пътя с бордюр, в района на ПТП няма пътни знаци за ограничаване на скоростта, и установената скорост на движение ( неконкретизирана – 58 или 35 км/ч, по т.2), не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП от водача на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, С. А., при установената и разрешената скорост на движение;

10/ за участъка, където е настъпило ПТП има общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, а водачът на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **,  С. А. се е движил с около 60 км/ч, от което прави извод за наличие на причинна връзка между превишената скорост и настъпилите последици.

При разпит на вещото лице в о.с.з. от 10.06.2020 г. по реда на чл. 282 НПК, инж. Н. Н., по инициатива на съда и страните, уточнява, че е осъществен страничен удар(контакт) при второто произшествие, настъпило няколко минути след първото; лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от подс. С. А.,  застигнал  мотопеда „Томос Аутоматик“, управляван от В.М., и я удря със зоната на преден десен калник. В следствие на удара жената паднала пред лекия автомобил,  а мотопеда се плъзнал странично  по преден десен калник, дясна врата, оставяйки видно от материалите на ДП, следи от драскотините между мотопеда и лекия автомобил. Твърди, че ударът е осъществен при предприето от водача на лекия автомобил  изпреварване.  Стигнал до извода, че удара е страничен по оставените следи – белези на съприкосновение първо в предна дясна част на автомобила, десен калник, след това мотопеда се протрива покрай автомобила и пада, а жената е отхвърлена в следствие на удара. На въпрос на съда дали има втори досег с жената, отговаря, че след като В. М. паднала от мотопеда на пътното платно има втори досег между тялото й и лекия автомобил, в съответствие с показанията на свидетели, че автомобилът е окрачил тялото на пострадалата, и обективно установеното протриване в гръдната област на пострадалата,  тя е била по гръб  паднала и има  отриване между  ходовата част на автомобила и  тялото на пострадалата.  След това в показанията, те са цитирани, след като автомобилът е спрял, след първия сблъсък с мотопеда на пострадалата, водачът С. А. е дал назад, за да освободи тялото на  пострадалата и след това е  обърнал автомобила на място, направил е маневра, и е напуснал мястото на произшествието.

При новото разглеждане на делото, Кубратският районен съд, в изпълнение на дадените с отменително решение № 147/ 04.11.2019 г., по наказателно дело за възобновяване № 261/ 2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, указания, на основание чл. 153 НПК, е назначил допълнителна съдебна автотехническа експертиза(АТЕ), която да даде изричен и категоричен отговор на спорни по делото въпроси, а именно: 1/ дали пострадалите са попадали в опасната зона за спиране на леките автомобили, управлявани от всеки един от подсъдимите, както при превишената им скорост, така и при разрешената такава; 2/ дали при конкретната пътна ситуация, съобразявайки и показанията на разпитаните по делото свидетели, съгласно които М.А. с л.а. „Пежо Партнер“ с ДКН ПП 9206 ВА, е последвал (преследвал) Е.М., а С.А. с л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН РР **, е последвал(преследвал) В.М., като и двамата пострадали са управлявали мотопеди, водачите на леките автомобили биха ли могли да избегнат пътно транспортните произшествия, ако са управлявали моторните превозни средства с разрешената за населеното място скорост, поради недостатъчна пълнота и яснота на първоначалните, изготвени в ДП и изслушани в хода на съдебното следствие експертизи.

Основавайки се на протоколите за оглед на местопроизшествията и МПС-та, участвали в тях, на протоколите за разпит на страните и свидетелите за нуждите на досъдебното производство и от о.с.з. от 10.06.2020 г., оглед на пътния участък, вещото лице инж. В. Д.  представя писмено заключение - л. 385- л. 406 от делото, изслушано в хода на съдебно следствие в о.с.з., проведено на 16.09.2020 г., съгласно което:

1/ Скоростта на движение на т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, непосредствено преди ПТП, е била около 75,4÷78 км/ч.

2/  В материалите по делото, вкл. и в ДП №290-ЗМ-256/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр.Кубрат, не се съдържат данни въз основа на които би могло да се формулира обективно заключение относно скоростта на процесния мотопед „Ява”, непосредствено преди ПТП, тъй като местопроизшествието не е запазено по отношение на процесните МПС, но изхождайки от техническите характеристики на това МПС, най-вероятният диапазон от скорости е 30÷40 км/ч.

3/ Опасната зона на спиране на т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** при установената му скорост на движение е 55,2÷58,2 м.

    Опасната зона на спиране на т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** при максимално разрешената скорост на движение в населено място(50 км/ч) е 29,9 м.

4/ Спрямо дължината на ул.”Родопи”, сблъсъкът между т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** и мотопеда „Ява” е настъпил на около 16,4 м преди Ориентир №1, считано по посоката на движение на процесните МПС.

    По широчината на ул.”Родопи” сблъсъкът между т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** и мотопеда „Ява” е възникнал на около 3,2 м от левия тротоар,  спрямо съща посока.

    Уврежданията от ПТП по т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** са деформирана по средата, предна, регистрационна табела и счупена предна, декоративна решетка, непосредствено до емблемата, вляво. 

    По мотопеда „Ява” са установени счупена задна стоп - светлина и леко деформирана задна част на заден калник. Повредите и по двете МПС са леки по степен.

5/  Процесното ПТП е настъпило при следване на мотопеда „Ява” - управляван от Е.Ю. Мехмед, от  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** - управляван от М.Х.А..

 

6/ Основната причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка, е неправилното поведение на водачът на  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, непосредствено преди сблъсъка.  След потеглянето, водачът М.А. е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато поведението на движещият се попътно пред него мотопед „Ява”, управляван от Е.М., Според М.А., при своето движение мотопедиста е криволичел „ту вляво, ту вдясно” и е представлявал опасност за останалите участници в движенето, които е следвало да се съобразят с това обстоятелство. Вместо това А. е настигнал мотопедиста,  достигайки скорост,  която е  превишена спрямо максимално разрешената за населено място, и въпреки предприетото от него аварийно спиране, го е блъснал отзад. При положение, че А. е управлявал автомобила с разрешената за населено място скорост, той е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието, чрез аварийно спиране.

7/  Скоростта на движение на л.а.”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **, непосредствено преди ПТП е било около 60 км/ч.

8/  В материалите по ДП №290-ЗМ-256/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр.Кубрат, не се съдържат данни въз основа на които би могло да се формулира обективно заключение относно скоростта на процесния мотопед „Томос” непосредствено преди ПТП, тъй като местопроизшествието не е запазено по отношение на процесните МПС. Изхождайки от техническите характеристики на това МПС, най-вероятният диапазон от скорости е 30÷40 км/ч.

9/ Опасната зона на спиране на л.а. ”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **  при установената му скорост на движение е 39 м.

    Опасната зона на спиране на л.а. ”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **  при максимално разрешената скорост на движение в населено място(50 км/ч) е 29,9 м.

10/  Спрямо дължината на ул.”Родопи”, сблъсъкът между л.а.”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **  и мотопеда „Томос” е настъпил на около 60÷61 м преди Ориентир №1, а спрямо нейната широчината - на около 2,3 м от левия тротоар на ул. ”Родопи”.

По л.а.”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **  са установени надлъжни драскотини по преден, десен калник и предна, дясна врата.

По мотопеда „Томос”, няма ясно обозначени увреждания, получени при ПТП.

11/  Процесното ПТП е настъпило при изпреварване на мотопеда, управляван от В.Р.М. от л.а.”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **,  управляван от С.Х.А..

12/  Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът на л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР ** не е реагирал своевременно на възникналата опасност от ПТП и  е предприел маневра „изпреварване”, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и по-конкретно за  движещият се пред него мотопед, управляван от В.Р.М.. Освен това водачът С.Х.А. не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС и при отклоняване траекторията на движене на мотопеда  наляво, се е стигнало до възникване на ПТП.

          В конкретния случай, според вещото лице, не става въпрос за конвенционално изпреварване на по-бавно, от по-бързо движещо се МПС. От данните по делото става видно, че целта на придвижване както на С.А., така и на  В.М., е било мястото на същата улица, където малко преди това е възникнало ПТП между МПС, управлявани съответно от съпруга на мотопедистката и брата на движещият се след нея водач на л.а.”Фолксваген Голф”. При това положение, водачът С.А. е имал възможност непрекъснато да наблюдава опасността, мотопедистката която е разпознал, и да предвиди опасността същата да се насочи към съпруга си,  намиращ се в лявата част на уличното платно и по този начин      между тях да възникне ПТП.  Когато е възникнала такава опасност, А. не е реагирал своевременно и между процесните МПС е възникнал сблъсък, въпреки, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да го предотврати.

          В контекста на съпричиняване на процесното ПТП, отбелязва, че при престрояването си в лявата за нея лента за движение, мотопедистката В.М., не се е убедила,че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и по-конкретно за  движещият се зад нея  л.а. ”Фолксваген Голф” с рег.№РР **.

13 и 14/  При конкретните механизми на ПТП, когато участниците са попътно движещи се МПС, което се отнася и за двата пътни инцидента, според вещото лице се налага да бъде определено минималното разстояние, необходимо на автомобилите за намаляване на скоростта им до скоростта на движещите се пред тях мотопеди, вместо да се определя опасната зона на спиране.

Сравнението между  минималното разстояние(S1), което е необходимо на водача на  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№** при определената му скорост на движение - 75,4÷78 км/ч., за да достигне (видно от обясненията дадени в о.с.з., в случая чрез намаляването скоростта на движение на управляваното от него МПС)  скоростта на движещият се попътно пред него мотопед „Ява” и по този начин да предотврати сблъсъка между тях и отстоянието на автомобила от мястото на удара(D1), показва, че първата величина е по-голяма от втората (S1>D1), от което следва, че при конкретната пътно-транспортна обстановка – при скорост на движение 75,4÷78 км/ч.,  водачът  на т.а.”Пежо Партнер” - М.А. е нямал техническа възможност да предотврати удара с движещия се пред него мотопед „Ява”, чрез аварийно спиране.

Сравнението между  минималното разстояние(S1), което е необходимо на водача на  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, при максимално разрешената скорост за населено място – 50.00 км/ч, за да достигне - чрез намаляването скоростта на движение на управляваното от него МПС, скоростта на движещият се попътно пред него мотопед „Ява” и по този начин да предотврати сблъсъка между тях и отстоянието на автомобила от мястото на удара(D1), показва, че първата величина е по-малка от втората (S1<D), което означава, че при конкретната пътно-транспортна обстановка водачът на т.а.”Пежо Партнер” - М.А., е могъл да предотврати удара с движещия се пред него мотопед „Ява”, чрез аварийно спиране.

Сравнението между минималното разстояние(S2), което е необходимо на водача на  л.а.”Фолксваген Голф 4” с рег.№РР **, при определената му скорост - около 60 км/ч., за да достигне скоростта на движещият се попътно пред него мотопед „Томос”(видно от обясненията дадени в о.с.з., в случая чрез намаляването скоростта на движение на управляваното от него МПС) и по този начин да предотврати сблъсъка между тях и отстоянието на автомобила от мястото на удара(D2), показва, че първата величина е по-малка от втората (S2<D2), което означава, че при конкретната пътно-транспортна обстановка водачът С.А., е имал техническа възможност да предотврати удара с движещият се пред него мотопед „Томос”.

Логично, този извод е валиден за скорости на движение по-малки от изчислената, вкл. и за максимално разрешената за населено място(50 км/ч).

В отговор на въпроси на съда и страните, вещото лице инж. Д. допълнително обяснява, че в изследваните случаи не може да се говори за  „опасна зона“, защото става въпрос за попътно движещи се  МПС-та – управляваните от пострадалите и отделно, управляваните от извършителите; мотопедите не са внезапно възникнало препятствие по отношение на следващите ги автомобили, и е важно, че са попътно движещ се мотопед и следващ го автомобил, тоест опасната  зона за спиране се използва когато  има някакво препятствие, което, за да се избегне, автомобилът трябва да спре, а в конкретния случай, за да се избегне ударът, не  е необходимо автомобилът да спре. В случая счита, че е необходимо и достатъчно да намали скоростта на движение, докато достигне скорост на движещия се преди него мотопет.  „Опасната зона“ като понятие, е разстоянието от момента на възприемане на опасността, до момента на установяване на спряно положение. А в случаите, за да се избегне сблъсъка, не било необходимо да спре блъскащия автомобил, достатъчно е било да намали скоростта си, до скоростта на движещия се пред него автомобил.  Формулата за изчисление е сходна, но отчита и скоростта на движение на предходно движещото се превозно средство. То не е неподвижно препятствие или движещо се, пресичащо внезапно пътя на движение на автомобила. Счита, че не се установява  конвенционално изпреварване -  някой кара, друг кара след него, и решава да го изпревари, или нещо друго, тук  всички водачи са имали определена цел и са се насочили към нея, а особено за водачите  на двата автомобила е важно да се знае, че те са виждали пред тях, имали са видимост и възможност да предвидят поведението на движещите се пред тях превозни средства. Счита, че достигането на скорост до 75 км/ч. от водача М. А., в един равен участък,  в населено място,  е трудно обяснимо и съставляващо само по себе си опасно движение с такава скорост в населено място,  още повече при такава обстановка,  която има определена цел пътуването,  и то е в рамките на този пътен участък. При извършен от него оглед е установил, че разстоянието от дома на  М.А. до мястото на удара е около 400 (четиристотин)  метра,  това е дълга  права улица, на която при посещението е направил снимки, видно от които ул. „Родопи“ е действително права улица, с леко възвишение в двата края, в средата  е малко по-ниска,  осигурява отлична видимост и в двете посоки,  а действията са осъществени в  светлата част на денонощието и през лятото,   с всички обективни предпоставки за отлична видимост. Относно механизма на движение в конкретния случай  на товарния автомобил  „Пежо“,  няма никакви данни, че той е  предприемал  изпреварване. Дължината  на спирачните следи, тя е посочена и каква е,  само  с един градус се отклонява наляво, което не свидетелства за обективно предприето пристрояване, защото то не се осъществява  с  един градус отклонение, поради което приема, че обективно  посоката на движение на товарния автомобил е праволинейна.  Вещото лице не намира обективни данни за предприето изпреварване по намерените следи. Автомобилът се е намирал приблизително по средата на уличното платно, и по дължината на спирачните следи, от началото до края,  е пресметнал ъгъл на  отклонение на спирачните следи – 1 (един) градус наляво, което не може да се счита за опит за пристрояване, като част от маневрата изпреварване, състояща се от три елемента: пристрояване, задминаване и обратно пристрояване в лентата за движение. Обосновава липса на данни за предприета първа фаза за нито един от двата автомобила – товарен автомобил „Пежо Партнер“ и л.а.”Фолксваген Голф 4”. Следите, които са констатирани и описани при огледа в протокол за извършването им,  съответстват да бъдат оставени от съответните превозни средства - товарен автомобил „Пежо Партнер“ и л.а.”Фолксваген Голф 4”,  управлявани  от двамата братя.

 

За отстраняване на възникнали противоречия във връзка с механизмите на осъществяване на пътните инциденти,  изследвани от вещите лица инж. Н. – в ДП и в процеса на съдебното следствие, и инж. Д. – в процеса на съдебното следствие, както и за да бъдат изследвани заявените в хода на делото възражения от подсъдимите, чрез защитниците им, съдът назначи извършването на тройна съдебна АТЕ за изследване и отговор на същите и допълнително възникнали въпроси – о.с.з. от 16.09.2020 г., видно от писменото заключение по която и на основание резултатите от повтореното независимо от предходните експерти изследване и анализът на доказателствата по делото, вкл.и непосредствен оглед на местата на произшествията, вещите лица инж. О.Д., инж. В.И. и инж. Е.Ж.,  дават и поддържат в о.с.з. от 25.02.2021 г., следните заключения:

1/ Скоростта на движение на товарен автомобил Пежо Партнер с рег. № ** преди удара с мотопед Ява е била около 73,4 км/ч.;

2/ Скоростта на движение на мотопеда Ява, управляван от Е.Ю.М. преди удара с т.а. Пежо е била около 20-30 км/ч.;

3/ Опасната зона за спиране на т.а. Пежо за скорост на движение 73,4 км/ч е 54,6 м.

    Опасната зона за спиране на т.а. Пежо за скорост на движение 50 км/ч е 30,65 м.;

4/ Мястото на началото на удара между мотопеда Ява и т.а. Пежо се определя както следва:

- по дължина на пътя: на около 17-18 м., след ориентира;

- по ширина на платното за движение: от около 3,2 м до около 3,3 м вдясно от левия, по посока към Завет край на платното за движение  на ул. „Родопи“, изцяло в частта от пътя, предназначена за насрещно движение (спрямо посоката на движение на т.а Пежо и мотопеда Ява).

От уврежданията по т.а. Пежо и по мотопеда Ява и описаните при огледа на мястото на произшествието обективни находки – позиции 1, 2, 3 и 4 на мащабната скица, се определя, че ударът е бил в края на спирачните следи – позиции 5 и 6 на мащабната скица. Ударът е бил челно - заден, кос. Основният контакт е бил между предната част леко вляво на т.а. Пежо в областта на предната рег. табела, решетката над нея и предния капак и задния калник и гума на мотопеда. Това се определя от уврежданията по тези превозни средства, описани в материалите по делото:

- мотопед Ява: изкривен заден калник напред и надясно; счупени и изкривени задни светлини;

- т.а. Пежо Партнер: предната рег. табела е огъната на вътре между цифрите 2 и 0; счупена е предна декоративна решетка от лявата страна над регистрационния номер; предния капак на автомобила е леко хлътнал на вътре между фирмения знак на Пежо и левия фар; на 20 см над фирмения знак на Пежо хлътване с наслояване с черен цвят.;

5/ От уврежданията по т.а. Пежо и по мотопеда Ява и описаните при огледа на мястото на произшествието обективни находки – позиции 1, 2, 3 и 4 на мащабната скица се определя, че ударът е бил челено-заден, кос. Основният контакт е бил между предната част леко вляво на т.а. Пежо в областта на предната рег. табела, решетката над нея и предния капак и задния калник и гума на мотопеда. Към началото на удара мотопедът е бил пред т.а. Пежо, като и двете превозни средства са били в насрещната, спрямо посоката им на движение лента.;

6/ Причина за удара на т.а. Пежо с мотопед Ява от технически характер е закъснението на М.А. да започне спиране.;

7/ Скоростта на движение на лек автомобил Фолсваген Голф с рег.№ РР ** преди удара с мотопед Томос е била около 56,9 км/ч.;

8/ Скоростта на движение на мотопеда Томос, управляван от В.М. преди удара с л.а. Фолксваген е била до около 30 км/ч.;

9/ Опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген за скорост на движение 56,9 км/ч е 37,1 м.;

Опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген за скорост на движение 50 км/ч е 30,65 м.

10/  От изследванията в т.3.1 и анализът на доказателствата по делото мястото на началото на удара между л.а. Фолксваген и мотопеда Томос се определя както следва:

- по дължина на пътя: на около 68-70 м след ориентира;

- по ширина на платното за движение: от около 2,2 м до около 2,4 м вдясно от левия, по посока към Завет край на платното за движение  на ул.„Родопи“,  изцяло в частта от пътя, предназначена за насрещно движение (спрямо посоката на движение на л.а Фолксваген и мотопеда Томос).

От уврежданията по л.а. Фолксваген и по мотопед Томос и описаните при огледа на мястото на произшествието обективни находки – позиции 7, 8, 9 и 10 на мащабната скица се определя, че ударът е бил страничен, приплъзващ между предната дясна страна на л.а. Фолксваген в областта на преден десен калник в областта над гумата и предната дясна врата и лявата страна на мотопеда Томос.

11/ Към началото на удара мотопедът е бил пред л.а. Фолксваген, като и двете превозни средства са били в насрещната, спрямо посоката им на движение лента.;

12/ Причина за удара на л.а. Фолксваген с мотопед Томос от технически характер е закъснението на С.А. да започне спиране.;

13/ От сравняването на отстоянието на т.а. Пежо от мястото на удара – 52,8 м с опасната му зона за спиране за скорост на движение 50 км/ч – 30,65 м, следва извода, че с установената скорост на движение, М.А. би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, към момента, в който мотопедът е започнал да се изнася наляво.

От сравняването на отстоянието на т.а. Пежо от мястото на удара – 52,8 м с разстоянието, което необходимо на водача на автомобила да намали скоростта си на движение до тази на движещият се пред него мотопед за скорост на движение 73,4 км/ч -  49,6 м и 52,4 м, следва извода, че с установената скорост на движение, както и с всяка по-ниска от нея М.А. е имал техническа възможност да намали скоростта до тази на мотопед Ява от момента, в който мотопедът е започнал да се изнася наляво.

М.А. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране или чрез намаляване на скоростта до тази, с която се е движил мотопедът Ява, ако се е движил с разрешената скорост по конкретния пътен участък. При скорост на движение 73,4 км/ч М.А. е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване скоростта си на движение до тази, с която се е движил мотопедът Ява.

Анализът на доказателствата в делото показва, че в конкретната пътно-транспортна ситуация водачът на т.а. Пежо не е имал техническа възможност да изпревари безопасно мотопеда Ява, който се е движил пред него в лявата лента. 

От сравняването на отстоянието на л.а. Фолксваген от мястото на началото на удара – 48,5 м с опасната му зона за спиране за скорост на движение 56,9 км/ч – 37,1 м, следва извода, че с установената скорост на движение, както и с всяка по-ниска от нея С.А. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара към момента, в който мотопедът Томос е започнал да се изнася наляво.

От сравняването на отстоянието на л.а. Фолксваген от мястото на удара – 48,5 м с разстоянието, което необходимо на водача на автомобила да намали скоростта си на движение до тази на движещият се пред него мотопед за скорост на движение 56,9 км/ч -  32 м следва извода, че с установената скорост на движение, както и с всяка по-ниска от нея С.А. е имал техническа възможност да намали скоростта до тази на мотопед Томос  от момента, в който мотопедът е започнал да се изнася наляво.

С установената скорост на движение, както и с всяка по-ниска от нея С.А. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране или чрез намаляване на скоростта до тази, с която се е движил мотопедът Томос.

Въпреки агресивното поведение на защитниците на подсъдимите в процеса на разпита на вещите лица в о.с.з., те поддържат дадените в писменото си заключение становища; отричат да са изпитали затруднения или неясноти при анализа на фактите, които да произтичат от твърдян като „негоден“ оглед на местопроизшествията от 09.08.2018 г., за който е съставен съответния протокол, като обратно на това обосновават, че е налице точно регистриране и документиране на намерените място спирачни следни, оставени от МПС, участвали в произшествията – управляваните от подсъдимите т.а.”Пежо Партнер”, относно М. А., и  л.а.”Фолксваген Голф 4”, относно С. А., в който смисъл са и данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетелите; считат, че протоколите за оглед съдържат достатъчно обективни данни, позволяващи им по категоричен начин да изчислят, установят скоростта на движение на участвалите в пътните инциденти товарен и лек автомобил, въпреки че водачите им са напуснали местопроизшествието, а относно скоростта на движение на застигнатите мотопеди приемат за достоверни показанията на св. Е. и В.М., че са ги управлявали със скорост между 20-30 км/ч, тъй като те са съответни на оптималните технически възможности на мотопедите Ява и Томос.

Анализирайки изводите на изслушаните три АТЕ, съдът е съгласен и възприема изводите от допълнителната АТЕ, изготвена от в.лице инж. В. Д., и потвърждаващите ги тройна АТЕ, изготвена от в.лица инж. О.Д., инж. В.И. и инж. Е.Ж..

Не възприема изводите на първоначалната АТЕ, изготвена от инж. Н. Н., в частта относно посочените от него като основни причини за осъществените ПТП, първото от които между подс. М. А. и постр. Е.М., в действия на водача на мотопеда „Ява“ - Е.М., който внезапно предприел маневра завиване на ляво, като навлязъл в лентата за движение на изпреварващото МПС, управлявано от подс. М. А.; а при второто – осъществено между подс. С. А. и постр. В.М., в действия на водача на мотопеда „Томос“ – В.М., която внезапно предприела маневра завиване на ляво, като навлязла в лентата за движение на изпреварващото я МПС - „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, управляван от С. А., тъй като те са в противоречие с обективните находки, установяващи, че и двете ПТП са се осъществили между ППС, движещи се попътно в лявата пътна лента за насрещно движение (спрямо посоката им на движение), при липса на данни за предприети маневри за изпреварване: от подс. М. А., като водач на т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, по отношение на Е.М., като водач на мотопед „Ява“, както и от подс. С. А., като водач на л.а. „Фолксваген Голф“, по отношение на В. М., като водач на мотопед „Томос“.

Относно скоростта на движение на автомобилите, управлявани от подсъдимите заключенията на всички вещи лица са еднопосочни: всеки от подсъдимите е управлявал посоченото за него МПС със скорост, превишаваща   максимално разрешената за населено място – 50 км/ч, като с първоначалната АТЕ скоростта на движение на: 1/  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, управляван от подс. М. А., е изчислена на около 70 км/ч, в допълнителната – 75.4-78 км/ч, а  с тройната – 73.4 км/ч, което дава на съда основание да приеме за установено по делото, че на процесната дата, време и място, както се твърди от обвинението подс. М. А. е управлявал МПС с превишена скорост около 70 км/ч; 2/ л.а. „Фолксваген Голф 4“с рег.№ РР **, управляван от подс. С. А.,   е изчислена на 58 км/ч, в допълнителната – 58.5-60 км/ч, а  с тройната – 56.9 км/ч, което дава на съда основание да приеме за установено по делото, че на процесната дата, време и място, както се твърди от обвинението подс. С. А. е управлявал МПС с превишена скорост  около 60 км/ч.

 Относно действията и поведението на водачите и възстановяване на механизма на осъществяване на произшествията,  заключенията на вещите лица по допълнителната и тройната експертиза, както и частично по първоначалната, базирани на всички обективни находки, в съответствие със съставените протоколи за оглед на местопроизшествията и за оглед на МПС-та и всички налични по делото данни, вкл. в показанията на разпитаните в досъдебното и съдебното производство свидетели, обосновават, че:

1/ основна причина за настъпване на ПТП, изразило се в попътен челно – заден удар между т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, управляван от подс. М. А., по отношение на който ударът е челен, и мотопеда „Ява”, управляван от св. Е.М., по отношение на който ударът е заден, е в поведението на водачът на  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, непосредствено преди сблъсъка, тъй като макар и след потеглянето си, водачът М.А. да е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато поведението на движещият се попътно пред него мотопед „Ява”, управляван от Е.М., който е криволичел „ту вляво, ту вдясно” и е представлявал опасност за останалите участници в движението, той не се е съобразил с  това обстоятелство, а вместо това е преследвал, респ. настигнал, мотопедиста,  достигайки скорост около и над 70.00 км/ч.,  която е  превишена спрямо максимално разрешената за населено място – 50 км/ч, в рамките на 400 метра пътна отсечка, и въпреки предприетото от него аварийно спиране, го е блъснал отзад, косо, като основния контакт е бил между предната част леко вляво на т.а. Пежо в областта на предната рег. табела, решетката над нея и предния капак и задния калник и гума на мотопеда, и несъмнено и двете превозни средства са били в насрещната, спрямо посоката им на движение лента.

Ако М. А. е управлявал автомобила с разрешената за населено място максимална  – 50 км/ч скорост, а не с достигнатата от него около 70 км/ч., както и ако е своевременно е реагирал и съобразил движението на управлявания пред него мотопед „Ява“, който непосредствено зрително е възприемал като криволичещ „ту вляво, ту вдясно” и е съставлявал обективна опасност за него като участник в движението, е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието, чрез аварийно спиране или чрез намаляването скоростта на движение на управляваното от него МПС до скоростта на движещият се попътно пред него мотопед „Ява” и по този начин да предотврати сблъсъка между тях.

2/  основна причина за настъпване на ПТП, изразило се първо в странично съприкосновение между л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР **, управляван от подс. С. А., и мотопед „Томос“, управляван от св. В.М., в следствие на което тя паднала на пътното платно, след което подминалият я лек автомобил, управляван от подс. С. А. спрял, предприел движение назад и преминал с автомобила си над тялото на падналата на пътното платно В. М. – второ и пряко съприкосновение, е поведението на водача на л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР ** – подс. С. А., което не е реагирал своевременно на възникналата опасност от ПТП и е предприел маневра „изпреварване”, въпреки че и двете превозни средства са се движили в  лентата за насрещно движение (спрямо посоката им на движение), без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и по-конкретно за  движещия се пред него мотопед, управляван от В.Р.М. и без да е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, и при отклоняване траекторията на движение на мотопеда  леко на ляво, се е стигнало до възникване на ПТП, чрез първото – странично, съприкосновение между л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР **, управляван от подс. С. А., и мотопед „Томос“, управляван от св. В.М.. От свидетелските показания, вкл. и тези на подсъдимия, дадени в ДП, се установява безспорно, че целта на придвижване и на подс.  С.А. и на  В.М. *** в конкретния участък, е била мястото на същата улица, където малко преди това е възникнало ПТП между МПС, управлявани съответно от съпруга на мотопедистката – св. Е.М.,  и брата на движещият се след нея водач на л.а.”Фолксваген Голф” – подсъдимия С.А., поради което съдът приема за установено, че в конкретната пътна обстановка, подс. С. А., като водач на МПС, е имал възможност непрекъснато да наблюдава опасността,  разпознал е мотопедистката като „жената“ на Е.М., поради което и можел да предвиди опасността тя да се насочи към съпруга си,  намиращ се в лявата част на уличното платно, и по този начин     между тях да възникне ПТП.  Когато е възникнала такава опасност, А. не е реагирал своевременно и между процесните МПС е възникнал страничен сблъсък, въпреки, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да го предотврати.         Не се установява наличието на техническа причина подс. С. А. да осъществи последващо преминаване с управлявания от него лек автомобил над тялото на св. В. М., за което свидетелстват св.  Е.М. и Б.Ю., като съдът не приема заключението по първоначално назначената АТЕ, че това действие, цитирам: „ автомобилът е окрачил тялото на пострадалата“, е извършено, за да може водачът С. А. с движение на автомобила назад да освободи попадналото под лекия автомобил, при падането му, тяло на  пострадалата, макар и да приема заключението в частта с която се обосновава, че именно това второ съприкосновение между автомобила и тялото на пострадалата,  е причинило  обективно установеното протриване в гръдната област на пострадалата, защото е било осъществено при него механично въздействие – отриване, между  ходовата част на автомобила и  тялото на пострадалата. 

В следствие на съприкосновението – челно-заден, кос, удар между управляваното от подс. М. А. МПС, и управлявания от св. Е.М. мотопопед, причинило падането му от мотопеда на земята, той е получил травма на десния крак, като видно от писменото заключението на изготвената и приета по делото в процеса на съдебното  следствие съдебна медицинска експертиза(СМЕ), тази травма е получена в резултат на ПТП и съставлява счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка ( хемартроза), които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца.

В  резултат на ПТП, в следствие на съприкосновението – страничен удар между управляваното от подс. С. А. МПС, и управлявания от св. В.М. мотопопед, причинило първо падането й от мотопеда на земята, последвано от  преминаване на/с автомобила над тялото на падналата на пътното платно В. М. – второ и пряко съприкосновение, тя е получила множество травматични увреждания, като видно от писменото заключението на изготвената и приета по делото в процеса на съдебното  следствие съдебна медицинска експертиза(СМЕ) са: травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка; травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочие; мозъчен оток; счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво отпред; контузия на дясното белодробно крило подключично; подкожен емфизем на предната гръдна стена; отоци и кръвонасядания по лявата подколенница, както и установените при компютърно - томографско изследаване на главния мозък - травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка на дясното голямо мозъчно полукълбо в малък обем и количество, които са довели до разстройство на здравето й, временно опасно за живота. Установено е и счупване на I и II ребра в дясно,отпред, и на I ребро, в ляво, които са довели до трайно затрудняване движението на снагата й.

От събраните по делото в ДП и в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, се установява, че на следващия ПТП ден, осъществени на 09.08.2018 г., около 19.40 първото и около 19.45 второто, - на 10.08.2018 г., сутринта, напусналите ги непосредствено след осъществяването им, подсъдими  С.Х.А. и М.Х.А., са се явили в сградата на РУ на МВР – Кубрат; в процеса на започналите досъдебно наказателно и административноказателни производства срещу тях, дали доброволно кръв и урина за медицинско изследване.

Видно от заключението на химическите експертизи, назначени в ДП и изслушани в хода на съдебното следствие,  в кръвните проби иззети от подс. М.А., подс. С.А. и св. Е.М. не се установява наличие на етилов алкохол; не се установява наличие на етилов алкохол и в изследваните проби от урина, иззета от подсъдимите М.А. и С.А..

Макар и да съобрази показанията на свидетелите Е.М., Весиле М. и дъщеря им Б.Ю., според които преди пътните инциденти, след като са приключили строителните работи в имота си – изливане на бетон, в който смисъл са и показанията на подсъдимите, дадени в ДП, заедно с работниците, подсъдимите се черпили – яли и пили, употребявайки алкохол, съдът не приема за установено твърдението им, че подсъдимите са управлявали МПС в пияно състояние, поради липсата на непосредствени възприятия у свидетелите, относно употребата на алкохол – вид, количество, продължителност на консумация, от подсъдимите, тъй като те не са присъствали на трапезата и нямат конкретна информация във връзка с тези си твърдения, които да послужат като база за извършване на анализ, въпреки изразеното мнение на специалиста – в.лице М. Н.,  относно принципната възможност да се изчисли наличието на алкохол в кръвта, на  база излъчването му от човешкия организъм по  средно 0,15 промила на час, в  зависимост от погълнатото количество и вид алкохол, за времето от 19. 40 – 19.45 часа на 09.08.2018 г. до сутринта на 10.09.2018 г.

 Видно от събраните в производството писмени доказателства - писмо на РУ на МВР-Кубрат и справка за нарушител/водач - л.138-л.139 ДП, подс. М.А. е правоспособен водач на моторни превозни средства от категориите „В", „АМ" и „ТКТ" и притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/12.01.2015г., издадено от ОДМВР-Разград, валидно до 12.01.2020 г.;  и е многократно наказван за извършени нарушения по ЗДвП.

Относно подс. С.А., от събраните писмени доказателства - писмо на РУ на МВР-Кубрат и справка за нарушител/водач - л.138 и л.140 ДП, се установява, че е правоспособен водач на моторни превозни средства от категориите „А", „С", „В" и „АМ", и притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/20.01.2012г., издадено от ОДМВР-Разград, валидно до 20.01.2022 г., и е наказван за извършени нарушения по ЗДвП.

Видно от приложените справки за съдимост рег. № 323/ 2018 г. на Бюро за съдимост в РС - Кубрат – л. 33 ДП, подс. М.Х.А., към 15.08.2018 г. не е осъждан; и л.35 ДП, рег. № 324/ 2018 г. на Бюро за съдимост в РС – Кубрат,  подс. С.Х.А., към 15.08.2018 г., не е осъждан. 

Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства.

Съобразно момента за който свидетелстват, свидетелите по делото могат да бъдат разделени на три основни групи – свидетели, които са очевидци на пътнотранспортното произшествие, такива чиито показания касаят възприетото впоследствие или имат значение относно извършените процесуално-следствени действия

Тъй като деянията са реализирани от подсъдимите на неоживено на 09.08.2018 г., към момента преди осъществяването на деянията -  около 19.40-19.45 часа, място в село Сушево, общ. Завет по улица „Родопи“, между жилищни недвижими имоти № 18 и 16, по делото за установяване на фактите относно несъмнено осъществените пътни произшествия,  съдът използва показанията на свидетели очевидци – пострадалите лица Е.М. и съпругата му В.М., както и дъщеря им Б.Ю.. От показанията на св. Е.М. се установява, че същия ден е бил на хемодиализа – в гр. Разград, като се върнал останал пред дома си, помолил съпругата си да му направи кафе, наглеждал изведените на паша домашни птици, когато дошло едно куче и подгонило една от домашните му птици; свидетелят станал, мотопеда му  бил до него и с него тръгнал да гони кучето, за да си спаси птицата, и го блъснал – отзад в мотопеда, с солата си марка „Пежо“ съседът му М.; той паднал от мотопеда и си ударил десния крак, а подс. М. А. излязъл от колата и посегнал да го удари, но през това време  дотичала дъщеря му,  и  го спряла; към него тръгнала и съпругата му, тъй като видяла, че е паднал; взела  на комшията мотопеда – „Томос“, подкарала го и продължила към него; видял я да се приближава, но била следвана от брата на М. А., С.А., който карал друга кола; ударил мотопеда на жена му; спрял, но не слязъл от колата;  дал назад и минава отново през краката й, след което заминал в посока към Кубрат; не е  спирал при него и при брат си – подс. М. А., след което и той – М., заминал. Обяснява, че пътя е бил широк, не е имало други преминаващи превозни средства, движил се е в дясната лента, но не сочи спрямо коя посока определя лентата като дясна; съпругата му се е движила от същата страна на пътя; всичко се случило пред очите му. Видно от показанията на св. Б. Ю., тя е възприела последователно осъществените пътни произшествия лично, тъй като първо е била в близост до св. Е.М., заедно със св. Г.Б., лично е възприела нападението на кучето на подсъдимите по отношение на една от домашните птици на родителите й, станало повод баща й да тръгне с мотопеда „Ява“ след тях,  както и че веднага след това е бил последван от подс. М. А. с т.авт. „Пежо Партнер“, при което тя също го последвала, тичайки, за да предотврати скарване между тях; тогава  възприела е с очите си как М. с колата блъснал  баща й, който паднал от мотопеда на земята, след което подс. М. А. спрял в близост, слязъл от автомобила и започнал да псува и да ругае баща й; вече стигнала да тях, тя на свой ред го попитала защо вика по баща й, и докато пази него от агресията на подс., видяла, че е била последвана от майка си – св. В.М., която управлявала друг мотопед в посока на движение към мястото на произшествието с баща й – св. Е.М..  В последствие разбрала, че майка й е взела този мотопед от дома на съседите им – потвърдено от показанията на св. Г. Б., защото чула и възприела конфликта между съпруга си и собственика на кучето – подс. М. А.. Видяла, че след мотопеда, управляван от майка й, се движи със синя на цвят кола С. – подс. С. А., както и че той с автомобила си блъснал, бутнал майка й, която паднала от мотопеда на пътното платно платно, след което подс. С. А. още един път я блъснал – „Даде  малко назад и я блъсна втори път.“  Виждайки непосредствено осъществените по отношение на родителите й ПТП, които тя възприела като агресивни нападения, съставляващи опит баща й да бъде убит от подс. М. А., а майка й да бъде убита от брат му - подс. С. А., изпаднала в шок, но и две години след инцидента дава показания, че баща й с управлявания от него мотопед се е движил в лявата част на платното – по посока на движението си, след домашната птица и кучето, а за майка си не може да уточни, но е сигурна, че е била следвана от подс. С. А., в ползваното от нея пътно платно. При разпита й в хода на съдебното следствие свидетелката дава категорични показания, че подс. М. А., управлявайки товарния автомобил „Пежо Партнер, се е движил непосредствено след баща й, преследвал е него, а подс. С. А., управлявайки тъмносиния лек автомобил, се е движил непосредствено след майка й, в нейната посока на движение; не е чула нито първия от тях, нито втория да подават звукови или светлинни сигнали, за да предупредят родителите й, не е възприела някой от родителите й да се отклонява от посоката си движение и да предприема завой или отклонение на ляво; при което е категорична, че по пътя си на движение баща й е бил застигнат и блъснат от автомобила, управляван от подс. М. А., а майка и е била застигната и на два пъти блъсната от автомобила, управляван от подс. С. А.; и двамата братя са напуснали местата на произшествията, като втория от тях не е слизал от лекия автомобил, и не са дочакали идването на линейка, с която в последствие отпътувала за град Разград, като техен придружител.  Показанията на тази свидетелка съдът намира за последователни и достоверни,  потвърдени от останалите писмени и гласни доказателства, както и проверени чрез анализ на обективните по делото следи и находки, описани в протоколи за оглед, чрез заключенията на АТЕ. Възприятията на тази свидетелка са от значение и по отношение действията на подсъдимите, защото нейните показания се потвърждават от техните, относно времето и мястото на пътно транспортните произшествия, осъществяването на които като факти от обективната действителност подсъдимите не оспорват, но в същото време, обратно на това, са годни да се установи нещо различно от твърдяното от тях с показанията и обясненията им, дадени в ДП, а именно, че всеки от тях бил „тръгнал да изпреварва“, при което траекторията на движение на управлявания от подс. М. А. е била пресечена внезапно от отклонилия се наляво св. Е.М., а траекторията на изпреварващия с лекия си автомобил мотопеда „Томос“, подс. С. А., била пресечена също внезапно от отклонилата се на ляво св. В.М.. С оглед писмените доказателства, документирали намерените на пътното платно в двата процесни участъка, отстоящи на не повече от 40 - 50 метра, съставляващи места на пътните произшествия, изследвани по реда за това с оглед установяване механизма на всяко от тях, съдът дава вяра именно на показанията на св. Б. Ю., както и на показанията на непосредствено пострадалите – св. Е. и В.М., дадени под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, последователни и съответни на обективните следи. Съдът изследва и достоверността на, макар и оскъдните,  обяснения на подсъдимите, които, видно от заключенията на вещите лица не съответстват на обективните находки – спирачни следи, побитости по товарен автомобил „Пежо Партнер“ и мотопед „Ява“, охлузвания по лекия автомобил „Фолксваген Голф 4“, и пр., и като отчита несъответствието на твърденията им за предприети изпреварвания, при осъществяването на които, всеки един от управляваните от  подсъдимите автомобили е бил „блъснат, от мотопедите на пострадалите две лица, приема същите за недостоверни, възприети от тях като защитна позиция, с оглед безспорно причинения от всяко от ПТП резултат – увреждане на посочените пострадали лица, опровергани от другите доказателства по делото. В случая, дадените от подсъдимите обяснения, първо по време в качеството на свидетели, а в последствие – в качеството на обвиняеми по повдигнатите им такива, са доказателствено средство, съгласно чл. 115 НПК, но са и средство за защита, което всеки от тях упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, всеки от тях, в качеството си на обвиняем, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, с което законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията им, относно фактите от предмета на доказване, съдът цени на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. В процесния случай съдът дава вяра на пострадалите от деянията свидетели - св. Е. и В.М., и на непосредствено възприелата ги св. Б. Ю., които заедно с посочените по – горе доказателствени средства опровергават обясненията на подсъдимите.

  Втората група свидетели, посочени от обвинението –  З.А., А.Ш., С.Али, Ш.С., З. С., Г.Б., са такива, чийто показания са оскъдни, дадени с нежелание и видимо притеснение от присъствието на подсъдимите, и по същество касаят възприетото впоследствие, защото всеки от тях отрича  лично и непосредствено да е възприел движението по пътното платно на двойките МПС: мотопед „Ява“, управляван от св. Е.М., следван от управлявания от подс. М. А. товарен автомобил „Пежо Партнер, а няколко минути по – късно мотопед „Томос“, управляван от св. В.М., следвана от управлявания от подс. С. А. лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, както и ударите между тях, но всеки от тях дава информация, вкл. след инкорпориране на показанията им, дадени на ДП, на основание и по реда на чл. 281, ал. 4, при условията на по ал. 1, т. 1 или т. 2 НПК, отнесени към по – късен момент от осъществените от подсъдимите деяния, всеки от тях е възприел шум от пътните инциденти, видно от показанията на св. А. Ш. – която помни, че деня е бил четвъртък(09.08.2018 г. е действително в четвъртък), вечерта, когато още не е било тъмно, първо чула шум от спирачки на кола, а малко след това – няма и пет минути, чула шум от удар, като ударът бил все едно, че е паднал контейнер; излязла от дома си на ул. „Стара планина“ № 15, и тръгнала да види какво става, защото по същото време нейн внук играел на вън; на тяхната улица нямало нищо, но на долната улица, на главния път видяла, че на земята – уточнява на тротоара, стои Е.М., когото познава, защото семействата им са приятелски, до него на земята имало мотор, а малко по в страни от него била и жена му – В.М., която лежала на средата на пътя; докато стигне до тях, видяла бяла кола – тип баничарка, да обръща и да отпътува в обратна на пострадалите и на нейната посока на движение; не видяла кой я кара, но знае че е на С.А.; видяла, че десния крак на Е.М. е счупен; попитала го какво се е случило, а той отговорил, че М. го е ударил отзад с колата, а брат му С. е ударил жена му – В., и помолил да отиде да помогне на съпругата му. Отишла до В. и видяла да лежи на пътното платно; не говорела, тъй като си била глътнала езика; тя бръкнала в устата й и го освободила; жената охкала; видяла, че В. има на главата  дребна дупка отстрани на лявото ухо и кръв, както и рани и кръв по цялото тяло и по краката; от други хора на мястото разбрала, че В. също е карала – „била на моторче“, но другите хора от улицата, от страх да не го вземат – вероятно има предвид служителите на полицейското управление, които очаквали, го били прибрали обратно в дома си; при идването на линейката тя отпътувала с пострадалите, като техен придружител. За разлика от нея св. З.А.,***, излязла навън, защото чула силен шум от спирачки на кола, видяла мъжа – Е.М., лежи на пътя малко по – далече от дома им, но го виждала добре; близо до него видяла бяла на цвят кола, управлявана от М. ***– има предвид подс. М. А., предницата на колата гледала нагоре към кръстопътя – има предвид кръстовището между ул. „Родопи“ и следващата перпендикулярна на нея ул. „Йордан Йовков“; около Е. вече имало хора, но от обратната посока, в посока към Е. двете жени – има предвид св. Б.Ю. и В. М. уплашени вървели и бягали към него, едната от жените – В. М., взела мотор някъде от пътя и тръгнала към мъжа си. Както била В. на асфалта, зад нея кара друга кола и – тъмно синя на цвят, не знаела кой я кара, но точно тази кола блъснала жената, при което тя се уплашила и се обърнала и не видяла точно удара, но и тази кола ударила спирачки, даже и на пътя се виждали следите. Дъщерята започнала да плаче: „Майко, недей да умираш!“ Този втория автомобил и той ударил спирачки и заминал. В о.с.з., за да обясни нежеланието си да свидетелства, дава показания, че на тротоара пред къщата им имало стоварени дърва за огрев и „май“ няколко дървета на платното, които и пречели да вижда добре какво се случва на пътното платно, но последното й изявление не касае зоните на ПТП, които и както те са уточнени с протокола за оглед от 09.08.2018 г., като в потвърждение на това са и показанията на св. Ш.С., която също е възприела дървата за огрев, които са били пред тяхната – на св. З. А., портата, от дясната страна на тротоара на улицата; В.М. се движела от дясната страна, а синята кола била зад нея, и в същото време колата я застигнала и блъснала.   Въпреки и независимо от явното си нежелание да свидетелстват, всеки един от тези свидетели лично е възприел или чул в ранната вечер на 09.08.2018 г.,  около 19.40-19.45 часа, и място - в село Сушево, общ. Завет по улица „Родопи“, между жилищни недвижими имоти № 18 и 16, че именно тези автомобили - т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, цвят – бял, управляван от подс. М. А., и л.а. „Фолскваген Голф 4“ с рег.№РР **, цвят – тъмно син, управляван от подс. С. А., са блъснали последователно – за период от няколко минути време, първият мотопед „Ява“, управляван от Е.М., а вторият – мотопед „Томос“, управляван от В.М.. Никой от посочените свидетели, чули шум от спирачки от спирачки на коли, чули шум от сблъсък – както казва св. А. Ш., като ударът бил все едно, че е паднал контейнер, не е възприел и не свидетелства за наличие на звук от клаксон на белия автомобил, не е възприел подадени светлинни сигнали за предприемане от водачите на товарния и лекия автомобил маневри по изпреварване на движещи се пред всеки от тях мотопед, както и не е възприел мотопедите да се отлоняват – на ляво или на дясно, от посоката си на движение направо. Констатираните известни противоречия и непълноти в показанията им, дадени в о.с.з., са отстранени по реда на инкорпориране на дадените от същите лица в ДП показания; осигурената от тях информация взаимно се допълва и припокрива, като съдът отчита, че всеки от тях обективно не е заинтересован от изхода на делото в полза на някоя от страните – подсъдими, респ. пострадали, но също така всеки един от тях има известни езикови затруднения, макар и да владее български език, слабо образовани са, поради което трудно възприемат и възпроизвеждат факти и обстоятелства относно пътна ситуация, местоположение на МПС, поведение на водачите на пътя и пр., като  при това видимо изпитват неудобство и страх да не засегнат интересите на подсъдимите, за да не застраши добросъседските си отношения с тях - обективно млади, респ. по – силни и влиятелни в малкото населено място от пострадалите, до степен семейната им приятелка св. А.Ш., която несъмнено е придружила пострадалата В.М. до болничното заведение в гр. Разград, да не иска да си спомни в о.с.з. какво е чула и видяла на датата и на мястото на ПТП, поради което съдът преценява тяхната достоверност през призмата и в сравнение с обективно установените данни по делото.

В трета група следва да се обособят показанията на служителите на РУ МВР – Кубрат – св. Н. С. и Вл. А., които са се отзовали на получен сигнал за ПТП-та и са посетили местопроизшествието,  както и тези които са взели участие във връзка с реализираното произшествие – това са показанията на св. Т. С. и О. Осман, участвали като поемни лица в извършването на оглед на местопроизшествието, всички коментирани по – горе в изложението. Показанията на първите двама са инкорпорирани от съда, тъй като същите не си спомнят подробности за установеното от тях, след което са ги потвърдили  изцяло. От тях се установява, че, на мястото намерили много хора, в който смисъл са и показанията на свидетелите, обсъждани по – горе, които казали кои са водачите на товарния и лекия автомобил, блъснали всеки един от пострадалите, които били отведени с линейка в болнично заведение в гр. Разград; както и указали за посоката, в която водачите продължили движението, напускайки мястото на ПТП-я. Докато първият от тези свидетели се погрижил да бъде опазено мястото на пътните инциденти, в което е намерено от тях, вторият открил пред дома на посочените лица – подсъдимите М.А. и С.А., управляваните от тях автомобили и предприел действия по откриване на напусналите дома си подсъдими. Предприетите действия по издирване на подсъдимите не довели до резултат, докато те сами на следващият ден – 10.08.2018 г., не се явили в сградата на РУ МВР – Кубрат, където по отношение на тях са предприети процесуални действия по установяване на участието им в произшествията. Показанията на посочените свидетели са изчерпателни и последователни, при липса на възражения относно тяхната достоверност, обусловена от вероятна заинтересованост, поради което съдът ги кредитира.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, изведена от съвкупния анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от правна страна съдът намира следното: 

С действията си всеки от подсъдимите – М.А. и С.А., е осъществил обективните и субективния елемент на деянието, съставляващо състава на престъпление по чл. 342, ал.3, б. "б", вр. ал.1 от НК – като са управлявали МПС и са нарушили правилата за движение, умишлено всеки от тях е причинил  средна телесна повреда на съответното пострадало лице, както следва:

          Безспорно е по делото, че М.Х.А. - на 09.08.2018г., около 19.40 часа,  в с.Сушево обл.Разград, по ул. „Родопи", е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Партнер", с per. № **.

Видно от показанията на разпитаните по делото като свидетели – Е. и В.М., подкрепени от показанията на св. Б.Ю. и Г.Б., потвърдени и от обясненията на подсъдимия, до този момент М.А. и брат му С.А. са били в двора на дома си в с.с., на улица „**, където през деня изливали бетон. След като изпратили работниците си,  видял, че собственото му куче – порода як териер(Ягдтериер), е излязло на улицата и е подгонило домашните птици на съседа им -   Е.М., който от своя страна с мотопед по улица „Родопи“ предприел преследване на летящата птица, за да я спаси от гонещото я куче, и за да предпази кучето си, което възприел като нападнато, веднага излязъл от двора на улицата, качил се в паркирания отпред собствен на брат му товарен автомобил „Пежо Партнер", с per. № **, запалил двигателя и  последвал съседа си, който по същата улица управлявал собствен, нерегистриран мотопед „Ява“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите първоначална, допълнителна и тройна АТЕ-зи, се установява, че за разстояние около 400 метра, считано от дома си на улица „**, до  недвижим имот на улица „Родопи“ № 19, е достигнал скорост на движение около и над  70 км/ч,  настигнал попътно движещия се св. Е.М. и се блъснал в задната част на управлявания от него мотопед.

Като  основна причина за настъпване на ПТП, изразило се в попътен челно – заден удар между т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, управляван от подс. М. А., по отношение на който ударът е челен, и мотопеда „Ява”, управляван от св. Е.М., по отношение на който ударът е заден, е в противоправното поведение на водачът на  т.а.”Пежо Партнер” с рег.№**, непосредствено преди сблъсъка, тъй като макар и след потеглянето си, водачът – подс. М.А. да е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато поведението на движещият се попътно пред него мотопед „Ява”, управляван от Е.М., който е криволичел „ту вляво, ту вдясно”, в съответствие на подс. обяснения, и е представлявал опасност за останалите участници в движението, той не се е съобразил с  това обстоятелство, а вместо това е продължил да го преследва – което активно действие е в нарушение правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно което всеки  участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Като не само, че не се отказал от предприетото преследване, а и не намалил скоростта на движение на управляваното от него МПС – съставляващо неизпълнение на задължението му като водач на МПС по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, настигнал  мотопедиста, който обективно се е движел с значително по – ниска скорост непосредствено пред него, следвайки го с несъобразена скорост в  нарушение на задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДВП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че имат задължение да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; в преследването на водача на мотопеда е  достигнал скорост на управляваното от него МПС около и над 70.00 км/ч. в края  на изминатата 400 метра пътна отсечка,  която е  превишена спрямо максимално разрешената за населено място – 50 км/ч, в нарушение забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В", е забранено да превишава скоростта 50км/час за населено място, подс. М.А.,  въпреки предприетото от него закъсняло аварийно спиране, е блъснал отзад, косо, движещия се пред него мотопед „Ява“, управляван от св. Е.М., като основния контакт е бил между предната част леко вляво на т.а. Пежо в областта на предната рег. табела, решетката над нея и предния капак, и задния калник и гума на мотопеда, като несъмнено от обективните данни и двете превозни средства са били в насрещната, спрямо посоката им на движение лента, в която е осъществен и сблъсъка.

Ако подс. М. А. е управлявал автомобила с разрешената за населено място максимална  – 50 км/ч скорост, а не с достигнатата от него около 70 км/ч., както и ако е управлявал автомобила с всяка по – ниска от тази на следвания от него мотопед скорост, както и ако своевременно е реагирал и съобразил движението на управлявания пред него мотопед „Ява“, който непосредствено зрително е възприемал като криволичещ „ту вляво, ту вдясно”, с което е съставлявал обективна опасност за него като участник в движението, е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието, чрез аварийно спиране или чрез намаляването скоростта на движение на управляваното от него МПС до скоростта на движещият се попътно пред него мотопед „Ява” и по този начин да предотврати сблъсъка между тях, като в конкретния случай не е било наложително да спре.

С оглед възприетия механизъм на причиненото, всяко едно от  вменените на подсъдимият нарушения на ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието и съставомерният резултат, защото безспорно е установено първо, че водачът на МПС при конкретните условия – ясно време, дневна светлина, отлична видимост, топло време за сезона, суха асфалтова настилка, едрозърнест грапав асфалт, хоризонтална права отсечка от пътя, двупосочно платно за движение с прекъсната осова пътна маркировка, и ширина на пътното платно – 7.00 м., е имал отлична видимост към цялото пътно платно пред себе си, включващо единствено преследвания от него мотопед „Ява“, управляван от пострадалия Е.М., при липсата на други ПС, движещи се попътно или насрещно, което му осигурява възможност не само да възприеме движението на преследваното МПС, а и – с оглед личния мотив за включването в пътното движение и на пострадалия, искащ да спаси домашната си птица, нападната от кучето на подсъдимия, и на последния, искащ да предпази кучето си от нападение на пострадалия, е могъл и да предвиди  поведението на движещото се пред него превозно средство, и да не създава със собственото си поведение опасност и пречка за движението, както и да не да поставя в опасност живота и здравето на хората – в случая св. Е.М., като контролира непрекъснато пътното превозно средство, което  е управлявал, намалявайки скоростта му на движение до тази на попътно движилия се пред него мотопед .

По делото не се установява с годни доказателствени средства – писмени и гласни, проверени чрез АТЕ, подс. М. А., като водач на товарен автомобил „Пежо Партнер", с per. № **, да е предприел изпреварване на движещия се преди него, управляван от пострадалия мотопед. По дължина намерените на пътя спирачни следи, оставени несъмнено от управлявания от него товарен автомобил, съответни на техн.характеристики на съответната част от него, само с един градус се отклоняват наляво, от което не може да се направи извод за обективно предприето пристрояване, като част от маневрата изпреварване, защото то не се осъществява  с  един градус отклонение; посоката на движение на товарния автомобил е била праволинейна. , поради което приема, че обективно  посоката на движение на товарния автомобил е праволинейна. 

Не се установява с годни доказателствени средства – писмени и гласни, проверени чрез АТЕ, пострадалия Е.М., като водач на мотопед „Ява“ да е предприел внезапно завиване на ляво, както твърди подс. М. А., и по този начин да е пресякъл пътя на движение на управлявания от него товарен автомобил „Пежо Партнер“, с per. № **.

Обратно на това, с годни писмени и гласни доказателствени средства, проверени чрез АТЕ се установи по делото, че  в конкретната пътно-транспортна ситуация водачът на т.а. „Пежо Партнер“, с per. № ** не е имал техническа възможност да изпревари безопасно мотопеда Ява, тъй като той се е движил пред него, приблизително по средата на уличното платно с преминаване към  лявата лента – предназначена за насрещно движение. 

Несъмнено установен, и неоспорван от подсъдимия, е и резултата от извършеното от подс. М. А.  деяние – от съдебно медицинската експертиза е видно, че св. Е.М., в резултат на ПТП от 09.08.2018 г.,  е получил травматични увреждания,  съставляващи счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка ( хемартроза), които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца – средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК.

 От субективна страна, подс. М.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и целял настъпването им. От целенасочените му действия като водач на лекия автомобил, преследващ с товарен автомобил, управляван първоначално с несъобразена, а в последствие с достигната превишена над 70 км/ч скорост, неправоспособен водач, управляващ мотопет „Ява“, на който техническите характеристика не позволяват достигането на скорост повече от 40 км/ч , при отлична видимост на движението и кратко разстояние до достигането му,  следва изводът за твърдото му намерение да увреди свидетеля Е. Мустафа.

По безспорен начин е установен и мотив за извършване на престъплението – видно от показанията на св. Е.М., както и обясненията на подс. М.А., поводът всеки от тях да предприеме управление на МПС – първия на мотопед „Ява“,  а подс. на товарен автомобил „Пежо Партнер“, е ясен -  пострадалият е искал да спаси домашната си птица, нападната от кучето на подсъдимия, което не могъл да прогони с ругатни, а подсъдимият е искал освен да спаси кучето си от възприетото от него като нападение, и да накаже нападателя.  Явно подсъдимият е приел като лична обида произнесените от св. Е.М.  към кучето му ругатни, и под влияние на самочувствието си на по – млад, здрав и силен мъж, горд собственик на Ягдтериер(Немски ловен териер), срещу ловния инстинкт на който пострадалия, собственик на домашни птици,  си е позволил да негодува, се озовал на улицата и предприел преследването му.  Той е съзнавал, че при умишленото нарушаване на правилата за движение, което е извършил – отказ да се съобрази с лъкатушещото движение на движещия се преди него в същото платно мотопед, методично намаляване на дистанцията между попътно движещите се превозни средства от страна на следващото, в случая преследващото, МПС; несъобразяване на подходящата скорост на движение с оглед пътната обстановка; отказът да намали достигнатата превишена за населеното място скорост, над 70 км/ч, до макс. разрешената – 50 км/ ч,  или до тази на движение на мотопеда, ще се стигне до  съприкосновение, което ще предизвика падане на мотопедиста, при което ще му причини телесна повреда. С оглед установения мотив и методично активно поведение, съставляващо агресия, която не е преустановена и към момента на осъществяването на намерението – макар и пострадалия да е бил вече ударен, паднал на пътното платно със счупен крак, подсъдимия спрял автомобила, слязъл от него и се отправил към него, за да го попита:  „Ти какво искаш от моето куче ?“, за да го наругае, и за да му нанесе друг удар/ удари, тъй като това замахнал – с ръка, да го удари, но не успял, защото в същото време дошла дъщерята на пострадалия – св. Б. Ю., и му попречила.

Непосредствено след това, въпреки че възприел полученото от пострадалия травматично увреждане - счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става, подс. М.А. не само не проявил грижа и внимание към пострадалия, което също обективира субективното му отношение към деянието и искането и целеното на последиците от него,  без да посочи каквато и да било  уважителна причина е напуснал местопроизшествието. Съдът счита за установена и целта – той да се укрие, защото макар и да се е върнал в дома си, при пристигането на дежурните от състава на РУ МВР – Кубрат на местопроизшествието, скоро след деянието, потърсен от св. В.А. в дома му, той не е намерен там, защото е напуснал селото, отпътувал е за съседно населено място – с. Прелез, за да търси консултация с адвокат от същото. С оглед изразеното категорично свидетелство от пострадалия, съпругата му – св. В.М., и св. Б.Ю., че подс. М.А. е бил пиян – т.е. употребил алкохол в следобедните часове, непосредствено преди осъществяване на деянието, съдът приема за установена и реализирана и алтернативната цел – „или да заличи доказателства“ във връзка с признатото от него участие в транспортното произшествие, поради което намира за осъществен  квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието", по см. на чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1 НК, в съответствие с разясненията на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, за извършването на което по отношение на подс. М.А.Р.п.– Р. ТО – Кубрат е повдигнала и поддържа обвинение в процеса по делото.

Поради изложеното до тук, поддържаното от подс. М. А. възражение, че не извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради наличието на случайно деяние по см. на чл. 15 НК е неоснователно. При установените фактически обстоятелства, относно механизма на осъщественото ПТП, тезата за липса на вина в хипотезата на случайно деяние – не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като видно от събраните гласни и писмени доказателства – протоколи за оглед, проверени по реда на НПК, причините за настъпването на ПТП с постр.лице св. Е.М. са изцяло в поведението на подсъдимия, правоспособен водач на МПС. Съдът изцяло споделя изводите на допълнителната АТЕ, подкрепени и от изводите на тройната АТЕ, видно от които в изследвания случай, дори и е изчислена т.нар. „опасна зона“ - определяща  разстоянието от момента на възприемане на опасността, до момента на установяване на спряно положение, то е неприложимо, защото става въпрос за попътно движещи се  МПС-та – управлявания от пострадалия мотопед „Ява“, и отделно, управлявания от подсъдимия товарен автомобил, при което мотопедът не е  внезапно възникнало препятствие по отношение на следващия го автомобили, което, за да се избегне, автомобилът трябва да спре, а в конкретния случай, за да се избегне ударът,  е било необходимо и достатъчно водача на следващия мотопеда товарен автомобил да изпълни задълженията си, като водач на МПС, коментирани по – горе, и да намали скоростта, с която е управлявал МПС – като от превишена, я намали до разрешената, а при нужда и до тази, с която се движи попътно пред него лъкатушещия мотопед.

Неоснователен е доводът на защитника на подс. М.А., че, цитирам: „ истината е една:  че има четири превозни средства,  в едно село Сушево, има  двама пострадали, които сами са си виновни за увредите, които са получили. Защо през цялото време никой не пита  тези превозни средства – мотопедите  регистрирани ли са, има ли някой право да ги управлява. Това, че са пострадали, не е задължение и не изисква вашето съчувствие.“, при липсата на доказателства, от които да се обуславя наличието на причинна връзка между твърдяното, извършено от постр.нарушение/ престъпление и процесното реализирано ПТП.

Съдът не може да даде отговор на въпроси, които нямат отношение към предмета на доказване по делото, не са свързани с приложение на закон – общ или специален, или правна норма, респ. основен принцип, а още по – малко може да  изземе обвинителната функция на прокуратурата. за което по отношение на него няма данни да е повдигнато обвинение.

Обсъждане и становище по заявените възражения на подс. М. А. във връзка с годността на доказателствата, доказателствените средства и както и обосноваността на изводите на съда по фактите, съдът е изложил при анализа на същите. Неоснователно е твърдението, че назначените експертизи – допълнителна и тройна автотехнически, не установяват механизма на произшествието и на увреждането. Експертизите съдът намира за обективни, съобразени с данните по делото, отговорено е на поставените задачи пълно и компетентно.

Неоснователни са и възраженията на защитата на подсъдимия във връзка с обвинението, както то е изложено в обвинителния акт. Съдът счита, че обвинителният акт на прокурора отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и не е необходим пълен анализ на доказателствения материал. Такъв представителят на обвинението е направил в съдебно заседание и същият води до единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното престъпление.

 Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, квалифицирано по чл. 342, ал.3, б. "б", вр. ал.1 от НК –  като е управлявал МПС и е нарушил посочените правила за движение, умишлено е причинил  средна телесна повреда на съответното пострадало лице, съставлява по-тежко наказуемо престъпление, тъй като с цитираната е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, при липсата на процесуална възможност за изменение на същото по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, с оглед прилагане на основен принцип на наказателния процес да не се влошава положението на подсъдимия, който следва да се съблюдава (reformatio in pejus).

Извършеното от подс. М. А. деяние е съставомерно и по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като е управлявал МПС и е нарушил посочените правила за движение, непредпазливо е причинил  средна телесна повреда на посоченото пострадало лице, при безспорно установен осъществен  квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието", по см. на чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, в съответствие с разясненията на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, за извършването на което по отношение на подс. М.А.Р.п.– Р. ТО – Кубрат е повдигнала и поддържа обвинение в хода на делото, и тъй като съдът е обвързан с рамките на обвинителния акт, извън който не може да излезе, то подс. М. А., като наказателно отговорно лице,  следва да бъде признат за виновен в извършването му.

По наказанието: Признавайки подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1  от НК,  съдът следва да наложи наказания, при индивидуализацията на които, на основание чл.54 от НК, взе предвид високата обществена опасност на конкретното деяние, с което освен обществените отношения, уреждащи безопасното движение по пътищата, са засегнати и най-ценните естествени човешки права  – на живот и здраве. В рамките на общата обществена опасност, според настоящият състав, извършеното деяние разкрива по – висока такава в конкретния случай, обоснована от извършените драстични и множество нарушения на правилата за движение по пътищата

Ниска е обществената опасност на дееца, тъй като той е с чистото съдебно минало.

По отношение на подсъдимият приема, че са налице следните две смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало и полагането на обществено полезен труд от него.

Не се установи по делото наличие на действия на пост.лице Е.М.,  който внезапно е предприел маневра завиване на ляво, като навлязъл в лентата за движение на изпреварващо го МПС – автомобилът, управляван от подс. М.А., за да се приемат те за смекчаващи вината на подс. обстоятелства.

  Отегчаващи отговорността обстоятелства - неоказването на помощ на пострадалото лице.

  Напускането на местопроизшествието от подс.М.А., съставлява по-тежко квалифициращо деянието обстоятелство, което е вече обусловило по – тежък размер на предвиденото наказание.

  Въпреки, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като с отмененото по инициатива на другия подсъдим по делото - С.А., в производство образувано в наказателно дело за възобновяване № 261/ 2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, производството по което е приключило с постановено  Решение № 147/ 04.11.2019 г., с което е възобновено нохд № 4/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат; отменено е определение от 07.02.2019 г., с което е одобрено споразумение между прокурор от РП – Кубрат, подсъдимите С.Х.А. и М.Х.А., техните защитници и частните обвинители по делото; върнато е делото на същия – РС – Кубрат, съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание, наказателната отговорност на подс е определена при приложението разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под най-ниския предел, с оглед съблюдаване забраната да не се влошава положението на подсъдимите (reformatio in pejus), съдът наложи на подс. М. А. наказания  по вид и размер еднакви с тези, които той се е съгласил да му бъдат наложени по одобреното споразумение, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, се отлага с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на определението.

  ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА по отношение на условно осъдения М.Х.А. се възлага на инспектор при РУМВР – Кубрат, по местоживеене на лицето.

ЛИШАВА, на основание чл. 343г от НК, М.Х.А. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.“

        Съдът възложи на подс. М. А. половината от направените деловодни разноски за вещи лица в досъдебното и съдебното производство.

Съдът възложи на всеки един от подсъдимите, разпределени по равно между тях, направените деловодни разноски за вещо лице в досъдебното и съдебното производство.

 

 

и 2. Безспорно е по делото, че С.Х.А. – със снета по делото самоличност - на 09.08.2018г., около 19.45 часа,  в с.Сушево обл.Разград, по ул „Родопи", е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф 4", с per. № **.

Видно от показанията на разпитаните по делото като свидетели – Е. и В.М., подкрепени от показанията на св. Б.Ю. и Г.Б., потвърдени и от обясненията на подсъдимия, до този момент С.А. и брат му М.А. са били в двора на дома си в с.с., на улица „**, където през деня изливали бетон. След като изпратили работниците си, С.А. видял, че собственото на брат му куче – порода Ягдтериер, е излязло на улицата и е подгонило домашните птици на съседа им -   Е.М., който от своя страна с мотопед по улица „Родопи“ предприел преследване на летящата птица, за да я спаси от гонещото я куче, и за да предпази кучето си, което възприел като нападнато, брат му М.А. веднага излязъл от двора на улицата, качил се в паркирания отпред собствен на С.А. товарен автомобил „Пежо Партнер", с per. № **, запалил двигателя и  последвал съседа си, който по същата улица управлявал собствен, нерегистриран мотопед „Ява“. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите първоначална, допълнителна и тройна АТЕ-зи, се установява, че за разстояние около 400 метра, считано от дома си на улица „**, до  недвижим имот на улица „Родопи“ № 19, е достигнал скорост на движение около и над  70 км/ч,  настигнал попътно движещия се св. Е.М. и се блъснал в задната част на управлявания от него мотопед. В следствие на удара Е.М. изхвърчал от мотопеда и паднал до левия бордюр на пътното платно, усетил силна болка в десния крак и го видял деформиран. Автомобилът, управляван от М.А., спрял.  М.А. слязъл от колата, отправил се към падналия на земята и неможещ да стане от мястото, поради болките в десния крак,  Е.М. и му казал: „Ти какво искаш от моето куче ?“, ругаел, а след това замахнал – с ръка, да го удари, но не успял, защото в същото време дошла дъщеря му Б. и се развикала срещу М.. М.А. се качил в колата си, видно от уточненията на пострадалите и неоспорено от подсъдимия той е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № **, цвят – бял, и с нея отпътувал напред по улицата, в посока към гр. Завет.

След като  М.А. отпътувал с управляваното от него МПС, Е.М. видял, че по същия път – по ул. „Родопи“, към него се движи съпругата му – В.М., управлявайки друг мотопед – „Томос“; докато е на земята, видял автомобил, определен като голф четворка – тъмен на цвят, да застига и удря жена му, така както е на мотопеда; в следствие на удара съпругата му В. паднала от мотопеда на платното, колата спряла, дала на заден ход и преминала над падналата на пътното платно В.М. за втори път. Видно от показанията му от този автомобил не е видял да слиза водача, но е видял кой го управлява – автомобилът бил управляван от брата на М.А. – С.А.. От показанията на разпитаните по делото свидетели - пострадалите и трети лица, неоспорени от подсъдимия С.А., той на посочените дата, време и място, е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **, цвят – тъмно син. След като преминал на заден ход над падналото на пътното платно тяло на В.М., обърнал посоката на движение на автомобила и се отправил в неизвестна посока.

Видно от протоколи за разпит на подс. С.А. от 10.08.2018 г. – л. 60 от ДП – като свидетел, и от 03.12.2018 г. – л. 37 от ДП, като обвиняем,  той признава, че е регистриран собственик на автомобилите „Пежо Партнер“, с peг. № **, и на „Фолксваген голф 4“, с peг. № РР **; има по – малък от него брат – М.; живеят заедно в дома на родителите се в с. Сушево, на улица „**, и двамата имат свидетелства за управление на МПС. На 09.08.2018 г. цял ден работили – изливали бетон, тъкмо  свършили работа, когато малкото им куче се отвързало. Казал на брат си М. да го хванат, за да не стъпи кучето на прясно излетия бетон, но кучето хукнало към махалата и подгонило една гъска, собствена на техен съсед, който живеел по – нагоре по улицата. Понеже кучето било палаво и за да не стане беля да разкъса гъската, брат му М. се качил в неговата кола „Пежо“ и тръгнал след кучето по улица „Родопи“ да го настигне. Той бил на улицата – „Родопи“, пред дома им, чул спирачки и удар, идващи от посоката, където е брат му с колата; качил се веднага в другата кола - „Фолксваген голф 4“, и тръгнал към брат си, за да види какво става, по средата на разстоянието, вече на пристигане – цитирам, видял жена на пътното платно с мотоциклет; видял на около 50 метра по – напред мъж на бордюра, за който казва че е „мъж“( имайки предвид съпруг), на жената с мотора. Преди да спре – не уточнява къде, тази жена с мотоциклета от тяхната лента за движение – дясна, тръгнала към мъжа си с мотоциклета, пресякла бялата лента и той тъкмо бил тръгнал да я изпреварва, и почти я бил изпреварил, и тя без да се оглежда с мотора се отклонила към мъжа си, изобщо не го забелязала и сама се ударила в неговата предна дясна врата и странично огледало. Тя се ударила, паднала и той спрял. Не знае с каква скорост се е движил. Не коментира, респ. обяснява, причина за повторното преминаване с управлявания от него лек автомобил над падналото на пътно платно тяло на пострадалата В.М..

Не се установява достоверност на показанията му, че след осъщественото пътно произшествие с пострадалата, той - подсъдимият С. А., е слязъл от автомобила си. Обратно на това от събраните по делото гласни доказателства се установява, че преминавайки за втори път с автомобила си над тялото на пострадалата, веднага, вкл. и без да разговаря с брат си, е напуснал мястото на пътното произшествие.

Изявленията в обратния смисъл, че е слязъл от колата и хората наизлезли, започнали да му викат, видял и чул Е.М., който започнал „да вика да се извика полиция“, което да го изплашило, съдът не приема за установено с годни доказателства

Подс. С. А. признава, че не е останал на мястото на  осъществения с негово участие пътен инциденти, като обяснява поведението си с твърдението, че не е възприел В.М. като пострадала от сблъсъците с управляваното от него  МПС, въпреки че я е възприел като паднала на асфалта, подс. С. А. не дава обяснения.

Основна причина за настъпване на ПТП, изразило се първо в странично съприкосновение между л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР **, управляван от подс. С. А., и мотопед „Томос“, управляван от св. В.М., в следствие на което тя паднала на пътното платно, след което подминалият я лек автомобил, управляван от подс. С. А. спрял, предприел движение назад и преминал с автомобила си над тялото на падналата на пътното платно В. М. – второ и пряко съприкосновение, е противоправното поведение на  водача на л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР ** – подс. С. А., който не е реагирал своевременно на възникналата опасност от ПТП, и е предприел маневра „изпреварване”, въпреки че и двете превозни средства са се движили в  лентата за насрещно движение (спрямо посоката им на движение), без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и по-конкретно за  движещия се пред него мотопед, управляван от В.Р.М.,  а вместо това е продължил да го преследва – което активно действие е в нарушение правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно което всеки  участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Като не само, че не се отказал от предприетото преследване, а е искал окончателно да го реализира чрез предприетата маневра „изпреварване“, поради което не намалил скоростта на движение на управляваното от него МПС – съставляващо неизпълнение на задължението му като водач на МПС по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; застигайки я и изравнявайки се с управлявания от нея мотопед, който обективно се е движел с значително по – ниска скорост непосредствено пред него, с несъобразена скорост в  нарушение на задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДВП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че имат задължение да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, довършил предприетата противоправно маневра „изпреварване“, като достигнал скорост на управляваното от него МПС около 60.00 км/ч. в края  на изминатата 400 метра пътна отсечка,  която е  превишена спрямо максимално разрешената за населено място – 50 км/ч, в нарушение забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В", е забранено да превишава скоростта 50км/час за населено място; и без да е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, и при отклоняване траекторията на движение на мотопеда  леко на ляво, се е стигнало до възникване на ПТП, чрез първото – странично, съприкосновение между л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР **, управляван от подс. С. А., и мотопед „Томос“, управляван от св. В.М..

С оглед възприетия механизъм на причиненото, всяко едно от  вменените на подсъдимият нарушения на ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието и съставомерният резултат. От свидетелските показания, вкл. и тези на подсъдимия, дадени в ДП, се установява безспорно, че целта на придвижване и на подс.  С.А. и на  В.М. *** в конкретния участък, е била мястото на същата улица, където малко преди това е възникнало ПТП между МПС, управлявани съответно от съпруга на мотопедистката – св. Е.М.,  и брата на движещият се след нея водач на л.а.”Фолксваген Голф” – подсъдимия С.А., поради което съдът приема за установено, че в конкретната пътна обстановка – ясно време, дневна светлина, отлична видимост, топло време за сезона, суха асфалтова настилка, едрозърнест грапав асфалт, хоризонтална права отсечка от пътя, двупосочно платно за движение с прекъсната осова пътна маркировка, и ширина на пътното платно – 7.00 м., подс. С. А., като водач на МПС, е имал възможност непрекъснато да наблюдава опасността,  разпознал е мотопедистката като „жената“ на Е.М., поради което е можел да предвиди опасността тя да се насочи към съпруга си,  намиращ се в лявата част на уличното платно, и по този начин  между тях да възникне ПТП.  Когато е възникнала такава опасност, подс. С. А. не е реагирал своевременно и между процесните МПС е възникнал страничен сблъсък, въпреки, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да го предотврати.           Не се установява наличието на техническа причина подс. С. А. да осъществи последващо – второ, преминаване с управлявания от него лек автомобил над тялото на св. В. М., за което свидетелстват св.  Е.М. и Б.Ю..

Обратно на това, с годни писмени и гласни доказателствени средства, проверени чрез АТЕ се установи по делото, че  в конкретната пътно-транспортна ситуация водачът на л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№РР **, не е имал техническа възможност да изпревари безопасно мотопеда Томос, тъй като той се е движил пред него, приблизително по средата на уличното платно с преминаване към  лявата лента – предназначена за насрещно движение.   

В  резултат на ПТП, в следствие на съприкосновението – страничен удар между управляваното от подс. С. А. МПС, и управлявания от св. В.М. мотопопед, причинило първо падането й от мотопеда на земята, последвано от  преминаване на/с автомобила над тялото на падналата на пътното платно В. М. – второ и пряко съприкосновение, тя е получила множество травматични увреждания, като видно от писменото заключението на изготвената и приета по делото в процеса на съдебното  следствие съдебна медицинска експертиза(СМЕ) са: травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка; травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочие; мозъчен оток; счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво отпред; контузия на дясното белодробно крило подключично; подкожен емфизем на предната гръдна стена; отоци и кръвонасядания по лявата подколенница, както и установените при компютърно - томографско изследаване на главния мозък - травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка на дясното голямо мозъчно полукълбо в малък обем и количество, които са довели до разстройство на здравето й, временно опасно за живота. Установено е и счупване на I и II ребра в дясно,отпред, и на I ребро, в ляво, които са довели до трайно затрудняване движението на снагата й - средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК.

От субективна страна, подс. С.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и целял настъпването им. От целенасочените му действия като водач на лекия автомобил, преследващ с него, управляван първоначално с несъобразена, а в последствие с достигната превишена около 60 70 км/ч скорост, неправоспособен водач, управляващ мотопет „Томос“, на който техническите характеристика не позволяват достигането на скорост повече от 30 км/ч , при отлична видимост на движението и кратко разстояние до достигането му,  следва изводът за твърдото му намерение да увреди свидетелката В.М., затвърден от липсата на техническа причина подс. С. А. да осъществи последващо – второ, преминаване с управлявания от него лек автомобил над тялото на св. В. М., за което свидетелстват достоверно св.  Е.М. и Б.Ю., тъй като са налице и обективни данни – причинени от това повторно преминаване, характерни травматични увреждания по цялото й тяло, по хода на съприкосновението с ходовата част на управлявания от него автомобил. 

По безспорен начин е установен и мотив за извършване на престъплението – видно от показанията на св. В.М., както и обясненията на подс. С.А., поводът всеки от тях да предприеме управление на МПС – първата на мотопед „Томос“,  а подс. на лек автомобил .”Фолксваген Голф” с рег.№РР ** , е ясен -  пострадалата е искала да се притече на помощ на съпруга си, пострадал при пътно произшествие осъществено от брата на подсъдимия – подс. М. А., пет минути преди това, а подс. С. А. също, чувайки свистене на гуми и спирачки е тръгнал да помага на брат си – подс.  М. А., в съседската война, тъй като явно и двамата братя са искали освен да бъде „спасено“  кучето Ягдтериер(Немски ловен териер) на по – малкия от тях, от възприетото от него като нападение съседско недоволство, и да бъде наказан както нападателя, така и цялото му семейство, се е озовал на улицата и предприел преследването на съпругата на недоволния съсед.  Той е съзнавал, че при умишленото нарушаване на правилата за движение, което е извършил – отказ да се съобрази с лъкатушещото движение на движещия се преди него в същото платно мотопед, методично намаляване на дистанцията между попътно движещите се превозни средства от страна на следващото, в случая преследващото, МПС; несъобразяване на подходящата скорост на движение с оглед пътната обстановка; отказът да намали достигнатата превишена за населеното място скорост, около 60.00 км/ч, до макс. разрешената – 50 км/ ч,  или до тази на движение на мотопеда, ще се стигне до  съприкосновение, което ще предизвика падане на мотопедиста, при което ще му причини телесна повреда, като при това, за да е по – сигурен в резултата – да причини увреждания, е преминал за втори път през тялото на падналата на пътното платно св. В.М.. С оглед установения мотив и методично активно поведение, съдът приема умисъл на дееца да осъществи съставомерния престъпен резултат за агресивно афиширан.

Непосредствено след това, въпреки че възприел получените от пострадалата травматични увреждания – обляна в кръв и паднала на пътното платно,  постр. В.М. чакала съседките й, разпитани по делото, да я заливат с вода, докато пристигне линейка, подс. С.А. не само не проявил грижа и внимание към пострадалата, което също обективира субективното му отношение към деянието и искането и целеното на последиците от него,  без да посочи каквато и да било  уважителна причина,  напуснал местопроизшествието. Съдът счита за установена и целта – той да се укрие, защото макар и да се е върнал в дома си, при пристигането на дежурните от състава на РУ МВР – Кубрат на местопроизшествието, скоро след деянието, потърсен от св. В.А. в дома му, той не е намерен там, защото е напуснал селото, отпътувал е за съседно населено място – с. Прелез, за да търси консултация с адвокат от същото. С оглед изразеното категорично свидетелство от пострадалата, съпругът й  – св. Е.М., и св. Б.Ю., че подс. С.А. е бил пиян – т.е. употребил алкохол в следобедните часове, непосредствено преди осъществяване на деянието, съдът приема за установена и реализирана и алтернативната цел – „или да заличи доказателства“ във връзка с признатото от него участие в транспортното произшествие, поради което намира за осъществен  квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието", по см. на чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1 НК, в съответствие с разясненията на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, за извършването на което по отношение на подс. С.А.Р.п.– Р. ТО – Кубрат е повдигнала и поддържа обвинение в процеса по делото.

Поради изложеното до тук, поддържаното от подс. С. А. възражение, че не извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради наличието на случайно деяние по см. на чл. 15 НК е неоснователно. При установените фактически обстоятелства, относно механизма на осъщественото ПТП, тезата за липса на вина в хипотезата на случайно деяние – не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като видно от събраните гласни и писмени доказателства – протоколи за оглед, проверени по реда на НПК, причините за настъпването на ПТП с постр.лице св. В.М. са изцяло в поведението на подсъдимия, правоспособен водач на МПС. Съдът изцяло споделя изводите на допълнителната АТЕ, подкрепени и от изводите на тройната АТЕ, видно от които в изследвания случай, дори и да е изчислена т.нар. „опасна зона“ - определяща  разстоянието от момента на възприемане на опасността, до момента на установяване на спряно положение, то е неприложимо, защото става въпрос за попътно движещи се  МПС-та – управлявания от пострадалата мотопед „Томос“, и отделно, управлявания от подсъдимия лек  автомобил, при което мотопедът не е  внезапно възникнало препятствие по отношение на следващия го автомобили, което, за да се избегне, автомобилът трябва да спре, а в конкретния случай, за да се избегне ударът,  е било необходимо и достатъчно водача на следващия мотопеда товарен автомобил да изпълни задълженията си, като водач на МПС, коментирани по – горе, и да намали скоростта, с която е управлявал МПС – като от превишена, я намали до разрешената, а при нужда и до тази, с която се движи попътно пред него лъкатушещия мотопед.

Обсъждане и становище по заявените възражения на подс. С. А. във връзка с годността на доказателствата, доказателствените средства и както и обосноваността на изводите на съда по фактите, съдът е изложил при анализа на същите. Неоснователно е твърдението, че назначените експертизи – допълнителна и тройна автотехнически, не установяват механизма на произшествието и на увреждането. Експертизите съдът намира за обективни, съобразени с данните по делото, отговорено е на поставените задачи пълно и компетентно, а заявените възражения за негодност на протоколи за оглед,  част от ДП, приложено по делото, съдът е обсъдил и опитал да им даде отговор по – горе в изложените мотиви – в частта, относно фактите.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, квалифицирано по чл. 342, ал.3, б. "б", вр. ал.1 от НК –  като е управлявал МПС и е нарушил посочените правила за движение, умишлено е причинил  средна телесна повреда на съответното пострадало лице, съставляващо по-тежко наказуемо престъпление, тъй като с цитираната е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, при липсата на процесуална възможност за изменение на същото по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, с оглед прилагане на основен принцип на наказателния процес да не се влошава положението на подсъдимия  следва да се съблюдава забраната (reformatio in pejus).

Извършеното от подс. С. А. деяние е съставомерно и по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като е управлявал МПС и е нарушил посочените правила за движение, непредпазливо е причинил  средна телесна повреда на посоченото пострадало лице, при безспорно установен осъществен  квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието", по см. на чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, в съответствие с разясненията на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, за извършването на което по отношение на подс. С.А.Районна п.– Р. ТО – Кубрат е повдигнала и поддържа обвинение в хода на делото, и тъй като съдът е обвързан с рамките на обвинителния акт, извън който не може да излезе, то подс. С. А., като наказателно отговорно лице,  следва да бъде признат за виновен в извършването му.

По наказанието: Признавайки подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1  от НК,  съдът следва да наложи наказания, при индивидуализацията на които, на основание чл.54 от НК, взе предвид високата обществена опасност на конкретното деяние, с което освен обществените отношения, уреждащи безопасното движение по пътищата, са засегнати и най-ценните, естествени човешки права  – на живот и здраве. В рамките на общата обществена опасност, според настоящият състав, извършеното деяние разкрива по – висока такава в конкретния случай, обоснована от извършените драстични и множество нарушения на правилата за движение по пътищата

Ниска е обществената опасност на дееца, тъй като той е с чистото съдебно минало.

По отношение на подсъдимият приема, че са налице следните две смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало и полагането на обществено полезен труд от него.

С оглед повторното преминаване на подс. С. А. с управлявания от него автомобил над тялото на ударената вече веднъж пострадала В. М., съдът не приема да е налице извършено от нея действие – съставляващо съпричиняване на престъпния резултат, което да следва и да може да бъде прието за смекчаващо вината на подс. обстоятелство.

  Отегчаващи отговорността обстоятелства - неоказването на помощ на пострадалото лице.

  Напускането на местопроизшествието от подс.С.А., съставлява по-тежко квалифициращо деянието обстоятелство, което е вече обусловило по – тежък размер на предвиденото наказание.

  Въпреки, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като с отмененото по инициатива на  подсъдимия С.А., в производство образувано в наказателно дело за възобновяване № 261/ 2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, производството по което е приключило с постановено  Решение № 147/ 04.11.2019 г., с което е възобновено нохд № 4/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат; отменено е определение от 07.02.2019 г., с което е одобрено споразумение между прокурор от РП – Кубрат, подсъдимите С.Х.А. и М.Х.А., техните защитници и частните обвинители по делото; върнато е делото на същия – РС – Кубрат, съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание, наказателната отговорност на подс. е определена при приложението разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под най-ниския предел, с оглед съблюдаване забраната да не се влошава положението на подсъдимите (reformatio in pejus), съдът наложи на подс. С. А. наказания  по вид и размер еднакви с тези, които той се е съгласил да му бъдат наложени по одобреното споразумение, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, се отлага с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на определението.

  ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА по отношение на условно осъдения С.А. се възлага на инспектор при РУМВР – Кубрат, по местоживеене на лицето.

ЛИШАВА, на основание чл. 343г от НК, С.Х.А. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.“

        Съдът възложи на подс. С. А. половината от направените деловодни разноски за вещи лица в досъдебното и съдебното производство.

Съдът възложи на всеки един от подсъдимите, разпределени по равно между тях, направените деловодни разноски за вещо лице в досъдебното и съдебното производство.

 

 

            Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  Районен съдия:/п/ - Д.Петрова-Енева