Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./08.11.2022г.,
гр. София
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в
публично заседание проведено на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието
на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5362 по описа на съда за 2021 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Д.В.Р.-М.против П.на Р.Б.иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от поддържаното обвинение в
извършването на престъпления по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.3
вр. чл.209 ал.1 от НК, във връзка с воденото разследване по ДП № 5150/2013 г. на СДВР, пр.пр. № 10905/2013 на СРП,
по които обвинения е била оправдана с влязла в сила присъда по НОХД №
1890/2015г. на СРС, НО, 104 състав, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 29.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за две тежки
престъпления от общ характер/общо 17 отделни деяния/ по досъдебно
производство/ДП/ № 5150/2013г. на СДВР, пр.пр.№ 10905/2013г. на СРП, а именно:
по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години, конфискация до една втора на
имуществото и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК и по чл.210 ал.1
т.3 вр.чл.209 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до осем години. По внесен от СРП обвинителен акт било
образувано НОХД № 1890/2015г. по описа на СРС, НО, 104 състав. Съдебната фаза
пред първоинстанционния съд продължила 4 години 6 месеца и 26 дни и приключила
на 29.08.2019г., когато влязла в сила присъдата от 21.06.2019г., с която ищцата
била призната за невиновна по повдигнатите й обвинения. Били проведени
множество съдебни заседания, на които трябвало да присъства. През целия период,
през който се провеждало наказателното производство – повече от пет години,
ищцата живеела в страх и притеснение, че може да прекара осем години от живота
си в затвора, да й се конфискува половината от имуществото, без да е извършила
престъпление. Притеснявала се за изхода на делото и изпитвала не само страх от
несправедливо осъждане, а и срам от това, че може да бъде осъдена без да е
извършила престъпление. С повдигането на обвинението, с арестуването на ищцата
и предаването й на съд, по време на продължителния период от време, в който се
водело наказателното дело, на ищцата били причинени неимуществени вреди от
ответника, изразяващи се в негативни психически емоции – унижения, притеснения
и стрес, физически болки и страдания. Унизително и притеснително било
обвиняването на ищцата в извършването на 17 престъпни деяния, негативна емоция
й причинила и упоритостта на ответната страна да поддържа обвиненията. У ищцата
настъпили сериозни психологически и емоционални проблеми, тъй като била
подложена на силен стрес. Започнала да проявява безпричинна агресия и
нетипична за нея раздразнителност, постоянно била в депресия и плачела,
започнала да се плаши от затворени помещения, вече не можела да спи сама и непрекъснато сънувала кошмари. Дълго време
не можела да започне работа, защото не успявала да се съсредоточи, за да
изпълнява задълженията си, чувствала се като пропаднал човек и не
виждала смисъл в живота. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника – П.на Република България, като предявеният
иск се оспорва като недоказан по размер, несъобразен с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и трайната съдебна практика в аналогични случаи. Твърди, че не са
подкрепени с доказателства твърденията на ищцата за влошено психическо
състояние, което да е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатите срещу
нея обвинения. В съдебно заседание отговорът се поддържа от представител на Софийска
градска прокуратура.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че между страните,
а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 5150/2013 г. на
СДВР, пр.пр. № 10905/2013 на СРП, като с постановление от 28.10.2014г. е
привлечена в качеството на обвиняем за престъпления по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 от НК.
Въз основа на внесен от прокурор при СРП обвинителен акт, е образувано НОХД № 1890/2015г. по описа на СРС, НО, 104 състав, по което е постановена
присъда от 21.06.2019г., влязла в сила на 29.08.2019г., с която ищцата е
призната за невиновна в извършване на
престъпленията, за които й е било повдигнато обвинение -
по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 от НК.
От показанията на свид. Д.М.– съпруг на ищцата, се установява,
че с Д. се познавали от 2013г., като от началото на 2014г. заживели на семейни
начала, а през месец декември на
2014г. сключили граждански брак. За делото свидетелят научил след като се
запознали и тогава разбрал, че тя има проблеми с бившия си работодател.
Споделила, че срещу нея има подадена жалба и била много притеснена от това.
Първоначално не искала да говори за жалбата от работодателя й, защото се
срамувала. Преустановила контактите с приятелите си, не можела да спи нормално.
След като сключили брак през 2015г. била разпитвана по следственото дело, а
след това и пред съда. Вследствие на воденото срещу нея наказателно дело ищцата
имала здравословни проблеми – вдигала високо кръвно, имала проблеми с лявото
око. Тогава ищцата била бременна и поради стеклите се обстоятелства била много
притеснена, била под стрес, което довело до преждевременно раждане на детето
им. До приключване на делото през 2019г., в продължение на 5-6 години живеели
под стрес, но след това било по-добре, можели да се концентрират върху работата
си. Постоянно казвала, че я боли главата, че нещо й има и след консултация с лекар
се оказало, че има проблем с лявото око, поради високото кръвно, което
постоянно вдигала, получила тромбоза на лявото око. Ищцата посещавала психолог,
заради безсънието, от което страдала. Не можела да спи, не можела да се храни
нормално и прекратила контактите си със своите приятели, защото се срамувала,
че срещу нея имало образувано наказателно дело.
Видно от показанията на свид. Б.е, че той познавал Д., от 10 години. С нея
били приятели и съмишленици в много обществени инициативи, като „Пътна
безопасност“, „Здравеопазване на околната среда“ и други, като на базата на
тези професионални интереси и общи участия в такива сдружения впоследствие
станали приятели и много близки. Ищцата споделила със свидетеля тревогите си,
свързани с делото, била много зле. Преди започване на наказателното
производство била жизнена и енергична, а след това от 2015г. се променила
драстично на външен вид, като усещане, имала признаци на изнервеност. Свидетелят
я виждал да плаче, да взема хапчета - успокоителни и сънотворни. Споделила с
него, че не може да спи и да работи, защото се чувствала много притеснена от
цялата ситуация. Делото приключило през 2019г. и вече нямала тези проблеми.
Съдът, като взе предвид
установеното от фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата
молба и възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание,
намира следното:
Предпоставка за отговорността на
държавата по ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е
незаконността на техните действия, а в случая, предвид влязлата в сила присъда,
постановена по НОХД
№ 1890/2015г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с която ищцата е била призната за невиновна, тази
незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото,
че вследствие воденото наказателно производство срещу ищцата, във връзка с
извършени действия на длъжностни лица от П.на Република България, която
привлякла ищцата в качеството на обвиняем ДП № № 5150/2013 г. на СДВР, пр.пр. № 10905/2013 на СРП за
престъпления по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1
от НК, по които ищцата била призната за невиновна с присъда от 21.06.2019г. по НОХД № 1890/2015г. по описа
на СРС, НО, 104 състав, влязла в сила на 28.09.2019г., същата е претърпяла неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия. Този извод се
налага предвид обстоятелството, че при образуване на наказателно производство
за умишлено престъпление, макар и такова, което не е тежко, върху
психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите
негативни преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства,
неудобства, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, а
в случая от значение е обстоятелството, че ищцата е била обвинена в
извършването на две тежки престъпления, както и че липсват данни и
доказателства ищцата да е имала противообществени прояви, няма твърдения и за
това срещу нея да са били водени други наказателни производства, не се
установява и да е била осъждана. Установи се по делото, че от привличането й в
качеството на обвиняем на 28.10.2014г. до оправдаването й с влязла в сила на 28.09.2019г.
присъда, на ищцата не е била вземана мярка за неотклонение“задържане под
стража“. Посредством събраните гласни доказателства се установи по безспорен
начин, че воденото срещу ищцата наказателно производство и неговата
продължителност, са се отразили
негативно върху емоционалното и психическото й състояние - търпяла е тревоги,
стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване, страхувала се,
че може да бъде осъдена без да има вина, срамувала се, че била обвинена в
извършването на престъпленията, за които й било повдигнато обвинение, затворила
се в себе си и престанала да общува с приятелите си. Същевременно с това, не се
доказаха твърденията на ищцата, че е започнала да проявява безпричинна агресия и нетипична за нея
раздразнителност, че постоянно била в депресия и плачела, че започнала да се
плаши от затворени помещения, че не можела да спи сама и че непрекъснато
сънувала кошмари. Не се доказаха и твърденията й, че дълго време не можела да
започне работа, защото не успявала да се съсредоточи, за да изпълнява
задълженията си, като същевременно с това, от показанията на свид. М.се
установи, че докато се водело наказателното производство ищцата сключила граждански
брак и родила дете, които обстоятелства също налагат оставането й в
дома, за да полага грижи за него.
Независимо от изложеното, доколкото
безспорно са доказани увреждащите действия, свързани с незаконно повдигнатото
обвинение на ищцата, по което е била оправдана с влязла в сила присъда, съдът
намира, че предявения иск е установен в своето основание. Причинените на
ищцата неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство до
оправдаването й с влязлата в сила присъда, подлежат на обезвреда, като размера
на обезщетението следва да бъде определено по справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на престъплението, за което ищцата е била привлечена в качеството на
обвиняем; обстоятелството дали е била привлечена в качеството на обвиняем и за
друго престъпление; дали по някои от обвиненията е била осъдена;
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищцата,
конкретните нейни преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу нея наказателно преследване върху живота й - семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и др. При определяне размера на паричния еквивалент
на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, а размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в
съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищцата
морални болки и страдания, от повдигнатото обвинение за извършени две умишлени
престъпления, които са тежки и за които е била оправдана /по отношение на които
се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищцата наказателно производство/, като съобрази изложеното по-горе относно
интензитета на негативните преживявания и общата продължителност
на наказателното производство, както и че по време на цялото наказателно
производство ищцата е изпитвала неудобства, чувствала се е притеснена и несигурна,
съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените й от
незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за
обезщетяването им възлиза на 5000лв., поради което до тази сума предявеният иск
се явява доказан по размер, а за разликата над нея до 30 000лв., като
недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума се дължи,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2019г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното й изплащане, в съответствие
с разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на
ОСГК на ВКС.
Предвид изхода на спора и като
съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата в размер на 10лв., представляваща внесената
държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв К.М. от САК сумата от 580лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от иска, за осъществената от него безплатна правна помощ, на
основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Д.В.Р. – М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. К.М. от САК, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от поддържаното
обвинение в извършването на престъпления по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.210
ал.1 т.3 вр. чл.209 ал.1 от НК, във връзка с воденото разследване по ДП №
5150/2013 г. на СДВР, пр.пр. № 10905/2013 на СРП, по които обвинения е била
оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 1890/2015г. на СРС, НО, 104 състав,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 29.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до 30 000лв. /тридесет хиляди лева/
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на Д.В.Р. – М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. К.М. от
САК, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв./десет
лева/, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на адв. К.М.М. от САК, адрес: ***, сумата от 580лв./петстотин и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: