Решение по дело №1155/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1212
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040701155
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

                     1212                       27.10.2022 година                                  град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:

 

Председател: Даниела Драгнева

Членове: Марина Николова      

                                                                                                        Димитър Гальов

Секретар: И. Г.

С участието на прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 1155 по описа за 2022 година

Производството по чл.63в от ЗАНН и глава Дванадесета от АПК.

Образувано e по жалба от процесуален представител на „Еврос- Кип“ЕООД-гр.Бургас, против Решение № 32 от 30.03.2022 година по н.а.х.д. № 15 от 2022 година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2100053 от 14.12.2021 година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (НП). С последното, за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно,при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се нарушаване срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН досежно съставяне на акта за установяване на нарушение. Сочи се, че още при проверката на обекта на 08.07.2021г. е установено юридическото лице- работодател. Позовава се на текста на процесния АУАН от 25.10.2021г., като изразява несъгласие с тезата на АНО, че срокът за съставяне на акта е започнал да тече едва на 18.08.2021г., когато контролният орган е извършил втора проверка /по документи/. Твърди се, че процесното НП е издадено за същото деяние, за което вече е издадена резолюция за прекратяване на АНП относно съставен акт за установяване на нарушение от 03.08.2021г. за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Заявява, че  е недопустимо АНО да санира неотстраними процесуални нарушения, като прекратява започнато АНП, за да образува ново срещу същото юридическо лице при същите факти и обстоятелства, установени от процесната проверка. Така според касатора се нарушава принципа non bis in idem. Сочи се, че по делото не е доказано извършването на нарушение, поради което решението на съда за потвърждаване на НП е неправилно. Твърди се, че е спазен срокът по чл.62, ал.3 от КТ за подаване уведомлението до НАП за регистриране на трудов договор. Изтъква се, че по преписката е приложен трудов договор, двустранно подписан от страните по трудовото правоотношение, който носи датата 15.07.2021г., ведно с удостоверение за постъпване на работа на служителя на разписка и подпис, с датата 16.07.2021г., респективно е прието като доказателство по делото справка за прието уведомление от 15.07.2021г. по чл.62 от КТ за сключен договор с украинския гражданин Недоступ. Следователно, дружеството не е извършило вмененото му нарушение. РС-Царево не обсъдил тези писмени доказателства, а необосновано е приел тезата на наказващия орган, че процесният трудов договор е влязъл в сила на 06.07.2021г., т.е. с обратно действие, спрямо датата на сключване- 15.07.2021г.

Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на НП. В условието на евентуалност, да се измени НП, като се намали наложената имуществена санкция.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба, като предлага да бъде оставено в сила решението на РС-Царево.

Административен съд-гр.Бургас, в настоящият касационен състав, за да се произнесе съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.

По делото са установени следните факти:

С НП дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – в хотел „Сиена Палас“, находящ се в гр.Приморско, ул.„Зорница“ № 11, стопанисван от дружеството- жалбоподател. При проверка на място е констатирано, че в ресторанта на хотела чужденецът Владислав Недоступ, роден на ***г., гражданин на Украйна, престира работна сила като „сервитьор“.

В обстоятелствената част на НП действително се сочи, че при извършена проверка по документи през август 2021г. е представен писмен трудов договор с посоченото лице- украински гражданин, който според данните от документа е сключен на 15.07.2021г., съответно е приложена справка за приети уведомления от НАП относно процесния договор със същата дата- 15.07.21г. След това обаче е изискана и предоставена информация от Агенцията по заетостта, по искане на Д“ИТ“-гр.Бургас, която видно от приложените по делото писмени доказателства действително е станала служебно известна на наказващият орган на 18.08.2021г., видно от отразеният входящ номер на изготвена писмена справка от АЗ до ДИТ /л.54 от първоинстанционното дело/. В тази връзка, съвсем коректно в НП е описано, че именно на 18.08.2021г. органът е узнал за подадената от работодателя /дружеството/ декларация от 18.06.2021г., с приложени към нея документи в това число и подписан трудов договор между двете страни в правоотношението /без дата на сключване/.

Въпреки липсата на дата на сключване на договора в представения до Агенцията по заетостта екземпляр, в него се сочи, че договорът е срочен, като изрично е упоменат периодът, за който се отнася /90 дни/ и конкретния интервал- 01.07.2021г.- 28.09.2021г. Следва да се отбележи, че изпратеният от работодателя до Агенцията по заетостта екземпляр е подписан и от двете страни- 1.работник /служител/ и 2.работодател. Отделен е въпроса, че в писмените си обяснения пред контролните органи дружеството сочи като дата, на която чужденецът е влязъл в Република България 03.07.2021г. /л.64 от първоинстанционното дело/, а по делото е приета като доказателство подадената декларация от работодателя, входирана в Агенцията по заетостта на 18.06.2021г., ведно с приложените материали, сред които и подписан от чужденеца писмен трудов договор между дружеството и В.Недоступ. Въпреки тези констатации, неоспорен от други доказателства е установеният факт, че на 08.07.2021г. чуждият гражданин е заварен на обекта, където полага труд, като на същата дата /08.07.2021г. в 12.12 часа/ лицето е подписало изготвена на украински език декларация, от която се установява и факта, че работи като сервитьор в хотела от 04.07.2021г. Следователно, напълно неоснователни са твърденията на касатора, че органите са установили факта на подаване уведомлението от 15.07.2021г. относно трудов договор, сключен на 15.07.2021г. и въпреки това са наложили имуществена санкция за неизвършено нарушение. Противно на изложеното в касационната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил както възраженията относно неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, така и досежно другите възражения относно самото нарушение, като са анализирани детайлно и представените по делото писмени доказателства. Всъщност, тезата на дружеството, че контролните органи са узнали за процесното нарушение още на 08.07.2021г., е опровергана от представени от самото дружество доказателства. Това е така, защото обективно е невъзможно органите извършващи проверката да са узнали за наличието на трудов договор при посещението си на обекта на 08.07.2021г., след като представените допълнително материали от касатора съдържат дата на сключване на трудовия договор 15.07.2021г., което означава, че ако се кредитира с доверие това представено от дружеството доказателство, то договорът е съставен една седмица след проверката на 08.07.2021г. и не е възможно наличието му да е известно на проверяващите служители седмица преди да е сключен. По делото липсват данни, органите на Инспекцията по труда да са узнали за наличието на писмен трудов договор преди датата 18.08.2021г., поради което съвсем точно и първоинстанционният съд е констатирал, че именно това е датата, от която започва да тече давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Процесният акт е съставен на 25.10.2021г., поради което доводите на касатора за нарушение на тази императивна норма са несъстоятелни. Очевидно е, че между страните е имало писмен сключен трудов договор /подписан и от двете страни/ много по-рано, тъй като още с декларацията до Агенцията по заетостта /АЗ/ от 18.06.2021г. е представен такъв подписан екземпляр, макар и без дата, а дори чужденецът да е влязъл на територията на страната едва на 03.07.2021г. както твърди в писмени обяснения дружеството, то са изпълнени всички условия за валидизиране на процесния договор, още повече, че от изявленията на самото лице в нарочна декларация полага труд от 04.07.2021г. В този смисъл, дори да се приеме за меродавна по-късната дата, т.е. датата, когато дружеството е уведомено от АЗ, 3-дневният срок визиран в нормата на чл.62, ал.3 от КТ е започнал да тече не по-късно от 06.07.2021г. както е описано в НП, защото на тази дата дружеството е уведомено за регистрацията на заетостта, а касаторът сочи, че чужденецът е влязъл на територията на страната на 03.07.21г., респективно срокът е изтекъл на 09.07.2021г. /присъствен ден- петък/, поради което считано от следващия ден нарушението на чл.62, ал.3 от КТ изразяващо се в неспазване на срока за уведомяване на НАП се счита за извършено. При положение, че уведомлението е подадено едва на 15.07.2021г. нарушението е доказано по категоричен начин от приетите по делото доказателства. Тезата на касатора, че договорът следва да се счита сключен на 15.07.2021г. е опровергана дори от неговото съдържание. Както вече бе отбелязано, видно от раздела за срочност на процесното трудово правоотношение, продължителността е уговорена писмено и се отнася за периода от 01.07.2021г. до 28.09.2021г. /с продължителност от 90 дни, отговарящо точно на описания интервал/, като е представен подписан екземпляр още на 18.06.2021г пред АЗ и на 02.07.2021г. е направена регистрация от това ведомство. На 08.07.21г. Недоступ е декларирал писмено, че полага труд като сервитьор на този обект, считано от 04.07.2021г. Ето защо, по-късното допълване на споразумението между работник и работодател с вписване на датата 15.07.2021г. не доказва, че същият е сключен на тази дата, което твърдение е в противоречие с всички описани по-горе обстоятелства установени надлежно по делото. Следва да се отбележи, че трудовият договор има характер на частен документ и допълнително вписаната в него дата на сключване няма удостоверителна сила, респективно липсва обвързваща доказателствена стойност на това писмено доказателство. Ето защо, необоснована е позицията на касатора и в този аспект на оспорването.

Колкото до прекратеното АНП с мотивирана резолюция, очевидно е, че съставеният по-рано акт е поставил началото на друго производство за съвсем различно нарушение на трудовото законодателство, а именно липсата на писмен трудов договор, който следва да се сключи между страните по силата на императивните норми на КТ /чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ/. Ясно е посочено в съставения на 03.08.2021г. АУАН, че се повдига обвинение за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ /липса на сключен писмен трудов договор между страните/, за разлика от процесният АУАН, който вменява съвсем различно по вид нарушение, а именно неспазване срока за подаване на уведомление /3-дневен срок/, считано от датата на сключен писмен трудов договор, която правна квалификация е по чл.62, ал.3 от КТ. Следователно, прекратеното АНП по съставения на 03.08.2021г. акт е за съвсем различно по вид нарушение и няма как да се наруши принципа „не два пъти за едно и също деяние“, на който неоснователно се позовава касатора.

В обобщение, касационният състав намира, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението е извършено и доказано, както правилно приел и предходният съд.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, на работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ /по отношение на юридическо лице/, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева. В процесното НП имуществената санкция е наложена в размер на 2500 лева, но не са посочени отегчаващи обстоятелства, обосноваващи този размер, поради което така наложената по размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. В тази връзка, само това възражение на жалбоподателя не е обсъдено от решаващият състав на РС-Царево. Съдът следи за приложението на материалния закон и служебно, т.е. дори при липса на такова изрично възражение следва да посочи защо приема за правилно индивидуализиран размера на наложеното наказание, при положение, че не се налага в минимален размер. По делото действително не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават този значително по-висок размер на санкцията, а при такива констатации съдът е следвало да измени НП и да я редуцира. Според настоящият съдебен състав, адекватен на тежестта на процесното нарушение, предвид допуснатото закъснение от няколко дни при подаване на уведомлението, е именно установеният законен минимум, поради което имуществената санкция следва да бъде намалена до 1500 лева.

Обобщено, решението на РС-Царево, с което НП е потвърдено е валидно и допустимо, но неправилно досежно индивидуализацията на наложената по размер имуществена санкция. В тази връзка, съдът следва да отмени решението на РС и да измени НП като я намали до посочения размер.

Съобразно изхода от спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде присъдено съразмерно, предвид факта, че санкцията е отменена само частично. В този смисъл, юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 50 лева, присъдени в полза на ИА „ГИТ“ за представителство пред настоящата инстанция. Касаторът не претендира разноски, предвид изричното му изявление в открито заседание и липсата на такова искане в КЖ, поради което в полза на тази страна разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 30.03.2022 година по н.а.х.д. № 15 от 2022 година на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2100053 от 14.12.2021г. на Директора на Д“ИТ“-гр.Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2100053 от 14.12.2021г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“–Бургас, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 2500 на 1500 лева.

            ОСЪЖДА „ЕВРОС-КИП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.18, вх.4, ет.1, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 50.00 (петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, по съразмерност.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

Председател:                           Членове: 1.                              2.