Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1017 07.05.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На десети април Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 7796
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявената от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против Ц. В.К. искова
молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4469,53 лв., представляваща сбор от неплатени задължения по
Договор за револвиращ заем № **********/19.01.2011 г., от които номинал в
размер на 3351,91 лв., формиран от 1144,24 лв. – главница и 2207,67 лв. –
договорна лихва, и неустойка в размер на 1 117,62 лв., начислена към
01.02.2012 г. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника,
както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до оконателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед № 3183/24.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6171/2018 г. по описа на БРС.
Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че между страните е бил
сключен горепосочения договор за револвиращ заем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата заем в размер на 1200 лв., при следните условия:
срок на заема – 36 месеца, размер на вноска 120 лв., дата на погасяване – 15-ти
ден от месеца, годишен процент на разходите – 179,81 %, годишен лихвен процент
– 116,11 %, лихвен процент на ден – 0,32 %. Твърди, че заемната сума е била
преведена на ответницата на 21.01.2011 г., като тя е направила 8 пълни
погасителни вноски и една непълна, като последната вноска е с дата 14.10.2011
г., след което е спряла да изпълнява задълженията си по договора, поради което
на осн. чл. 10.3.1 от Общите условия към него на 01.02.2012 г. е настъпило
автоматичното му прекратяване. Поради това и на осн. т. 10.4 от ОУ на договора
на ответницата е начислена неустойка в размер на 50 % от остатъчното задължение
към датата на прекратяване на договора, възлизаща на 1117,62 лв. Твърди се също
така, че извършените от ответницата плащания по договора са в общ размер от
1 070 лв., като неплатени са останали процесните задължения. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства. Направено е
възражение за прекомерност на платеното от ответницата адвокатско
възнаграждение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че заповедта за
изпълнение е издадена за различни суми, поради което така предявеният
установителен иск е недопустим. На следващо място твърди, че вземанията на
ищеца, дори да са съществували, са погасени по давност предвид твърдението му,
че договорът е бил прекратен на 01.02.2012 г. Твърди също така, че не е
получила зеамната сума от 1 200 лв. Изложени са твърдения за нищожност на целия
договор на осн. чл. 146 от ЗЗП – поради сключването му на предварително
изготвена бланка и предложение с неравноправни клаузи и съдържаща такси и санкции
само за кредитополучателя, както и на отделни клаузи от него, а именно: на
клаузата за дължимо договорно възнаграждение в размер на 2 045 лв. при
револвинг - поради липса на основание, противоречие с добрите нрави,
заобикаляне на закона и като неравноправна по см. на чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП
и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и на клаузата за дължима възнаградителна лихва
в размер на 116,11 % - поради противоречие с добрите нрави. Твърди се също
така, че претендираната неустойка не е дължима, тъй като няма остатъчно
задължение по договора, а освен това ако се приеме, че е дължима, неустойката е
прекомерна и следва да бъде намалена до размера на действителните вреди за
ищеца, ако има такива. Според ответницата ГПР по договора възлиза на около 400
% и е силно завишен. На последно място в отговора се твърди, че искът не е
доказан и по размер. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответницата, който моли искът да бъде отхвърлен и на ответницата да бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното
производство. Не са ангажирани доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.
92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на Договор за револвиращ
заем № **********/19.01.2011 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД
(кредитор) и Ц.В.К. (клиент), съгласно който на ответницата е предоставен
револвиращ заем в размер на 1 200 (без посочване на парична единица), със
срок на заема – 36 (без посочване на времева единица), размер на вноска – 120
(неясно каква парична единица), общо задължение – 4407,80, ГПР - 179,81,
годишен лихвен процент – 116,11, лихвен процент на ден – 0,32, сума на всеки
револвинг – 835, договорно възнаграждение при револвинг – 2 045, общо дължимо
при револвинга – 2 880. В т. „Б” на договора е посочено, че неразделна
част от него са общи условия към ДРЗ за физически лица, с които клиентът е
запознат и ги е приел и които са му били предадени при подписване на договора,
като по делото е представено копие от тези общи условия. Приложени са и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, декларация от ответницата във връзка с обработване на личните данни и
карта на клиента. Не е представен обаче погасителен план към договора за заем,
като в исковата молба липсват твърдения такъв да е бил изготвен към датата на
сключване на договора.
Видно от приложеното преводно нареждане, на 21.01.2011
г. ищецът е превел по банкова сметка *** „Юробанк И ЕФ ДЖИ България” АД сумата
от 1 200 лв.
Представено е и издадено от ищеца извлечение по сметка
към договор за потребителски кредит № ********** с клиент Ц.В.К., съгласно
което последното плащане по договора е на част от вноска с падеж 15.11.2011 г.,
като към 24.10.2018 г. са били платени общо 1 070 лв., а остатъчното задължение
е в размер на 3 351,91 лв.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
При така представените
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по
следните съображения:
В
случая макар процесният договор да е наименован Договор за револвиращ заем,
съдът намира, че същият попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като се касае за предоставяне на кредит
под формата на заем (чл. 9, ал. 1, предл. 1 от ЗПК), заемателят е физическо лице, което при сключването
на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, т.е. е „потребител” по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а заемодателят
е юридическо лице, което
предоставя кредита в рамките на своята професионална или търговска дейност,
съответно представлява „кредитор” по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че процесният договор има
характера на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, а не на заем по смисъла на
ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. В чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако горното
изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към
процесния договор за заем, съдържащ информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което според съда
представлява достатъчно основание да се приеме, че договорът е недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК. С оглед на това е безпредметно да се изследва дали е
налице твърдяната от ответницата недействителност на отделни клаузи на
договора.
Предвид така установената недействителност на договора за заем и на осн.
чл. 23 от ЗПК ответницата следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Поради това и с оглед
признанието на ищеца, че ответницата е платила по договора суми в общ размер от
1 070 лв., то следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от
задължението за главница (1 200 лв.), съответно неплатена е останала главница в
размер на 130 лв.
Предвид така установената дължимост от
ответницата на сумата от 130 лв., представляваща неплатена част от главницата
по процесния договор за револвиращ заем, следва да бъде разгледано заявеното от
ответницата възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно твърденията, изложени в исковата
молба, които не са оспорени от ответницата, прекратяването на процесния договор
е настъпило на 01.02.2012 г., поради допуснато неизпълнение от страна на
длъжника. С оглед на това съдът намира, че считано от тази дата всички
задължения по договора са станали изискуеми и по отношение на тях е започнала
да тече погасителна давност, като по отношение на главницата погасителната
давност е изтекла на 01.02.2017 г. Предвид на това и тъй като заявлението по
чл. 410 от ГПК е било подадено на 27.07.2018 г., т.е. след изтичане на
5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, и при липсата на твърдения за
прекъсване или спиране на давността, то следва да се приеме, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК всички вземания на кредитора по
процесния договор са били погасени по давност. С оглед на това ответницата не
дължи на ищеца и сумата от 130 лв., представляваща част от главницата по
процесния договор за револвиращ заем.
Предвид горното, съдът намира, че
ответницата не дължи на ищеца сумите, за които в негова полза е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски в
настоящото производство, които са в размер на 800 лв., както и разноските, направени от нея
в заповедното производство – 600 лв., двете суми представляващи платени
адвокатски хонорари. Неоснователно е възражението на ищеца, съдържащо се в
молба от 30.01.2019 г., за прекомерност на платените от ответницата адвокатски
възнаграждения, тъй като в случая както заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и предявеният установителен иск касаят три суми, дължими на
различно основание, т.е. касае се за три обективно съединени искове, за всеки
от които се полага отделно възнаграждение, като платените от ответницата
възнаграждения не надхвърлят сборовете от минималните размери на тези
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, против Ц. В.К., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 4 469,53 лв. (четири хиляди
четиристотин шестдесет и девет лв. и петдесет и три ст.), представляваща сбор
от дължими суми по Договор за револвиращ заем № **********/19.01.2011 г., от
които номинал в размер на 3 351,91 лв., формиран от 1 144,24 лв. – главница и 2
207,67 лв. – договорна лихва, и неустойка в размер на 1 117,62 лв.,
начислена към 01.02.2012 г. поради предсрочно прекратяване на договора по вина
на ответника, както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на Заповед № 3183/24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6171/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да
заплати на Ц. В.К., ЕГН **********,***,
сумата от 600,00
лв. (шестстотин лв.),
представляваща направените от нея разноски в производството по ч.гр.д. № 6171/2018
г. по описа на БРС, както и сумата от 800,00 лв. (осемстотин лв.),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
СА