РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Добрич, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Б. П.
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело №
20203230102412 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на съсобствени недвижим имот с правно
основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, във фаза след
допускане на делбата. С влязло в сила на 02.10.2023г. решение № 151 от
28.02.2022 г. по гр. дело № 2412 по описа за 2020 г. на ДРС, потвърдено с
Решение № 310 от 21.10.2022г. по в.гр. дело № 349/2022г. на ДОС, са
отхвърлени предявените от Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“
№***, ет.***, ап.*** срещу Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***
искове по чл.23 ал.2 от Семейния кодекс за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик по силата на частична
трансформация на лични средства на 6500/12000 идеални части от поземлен
имот - дворно място с кадастрален идентификатор №72624.604.195 по
кадастралната карта на гр. Д. и площ по скица от 808 кв.м., намиращ се в гр.
Д., ж.к.“***“, ул.“***“ №***, заедно с построените в него еднофамилна
жилищна сграда с кадастрален идентификатор №72624.604.195.1 и площ по
кадастралната карта от 132 кв.м., а според намиращата се на лист 114 от
делото скица – приложение №17 към заключението на вещото лице от
12.05.2021 г. с площ от 142 кв.м., както и сграда – гараж с кадастрален
идентификатор №72624.604.195.2 и площ по кадастралната карта от 69 кв.м., а
според намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение №17 към
заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 61 кв.м. С
посоченото решение е отхвърлено направеното от Г. П. С. с ЕГН **********
от гр. Д., ул.“***“ №*** искане за допускане до делба на лек автомобил
„Ланчия Дедра“ с рег. №*** и номер на рамата ***, като е допусната делба на
1
основание на чл.34 от Закона за собствеността на следните недвижими имоти:
1) Дворно място с кадастрален идентификатор №72624.604.195 по
кадастралната карта на гр. Д. и площ по скица от 808 кв.м., намиращ се в гр.
Д., ж.к.“***“, ул.“***“ №***, заедно с построените в него: 2) Еднофамилна
еднофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор
№72624.604.195.1 и площ по кадастралната карта от 132 кв.м., а според
намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение №17 към
заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 142 кв.м. 3) Сграда –
гараж с кадастрален идентификатор №72624.604.195.2 и площ по
кадастралната карта от 69 кв.м.,а според намиращата се на лист 114 от делото
скица – приложение №17 къмзаключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с
площ от 61 кв.м. 4) Гараж „Г2“ със застроена площ от 34 кв.м., отбелязан на
скица – приложение №17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г.,
намираща се на лист 114 от делото. 5) Второстепенна постройка – пристройка
„П1“ със застроена площ от 31 кв.м., отбелязана на скица – приложение №17
към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от
делото. 6) Второстепенна постройка – пристройка „П2“ със застроена площ от
21 кв.м., отбелязана на скица – приложение №17 към заключението на вещото
лице от 12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от делото, между съделителите
с квоти: Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** - с
1/2 идеална част и Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №*** – с ½
идеална част.
Съделителят Т. Т. настоява имотите да бъдат реално поделени, като той
желае да получи дял първи от предложения от вещото лице първи вариант на
делба.
Съделителката Г. С. настоява имотите да бъдат изнесени на публична
продан предвид влошените й отношения с ответника, нейн бивш
съпруг.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делбата:
В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК страните не са направени искания за
възлагане на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон
следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на
делбата, т. е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на
правото на собственост или техни законни правоприемници. Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребие, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на
чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан,
Съдебната делба на обща сграда по етажи или части от тях се подчинява
на регламентацията в чл. 39, ал. 2 от ЗС и чл. 203, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ - ако
съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи, действащи при извършване на
2
делбата, което се удостоверява с одобрен от главния архитект на съответната
община инвестиционен проект, подлежащ на съдебен контрол от делбения съд
съобразно чл. 203, ал. 2 от ЗУТ.
Въз основа на заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице арх. А. Е. В. л. 131 – л. л.138 от делото/,
се установява, че всички обекти в процесния имот с кадастрален
идентификатор 72624.604.195 са изградени след 2001 г. ГАРАЖ “Г1” със
застроена площ 61 кв.м. не подлежи на преценка за търпимост, защото има
разрешение за строеж, т.е. е законен, но е изграден в нарушение на одобрените
инвестиционни проекти (променени са размерите) и на съществените
изисквания към строежите, съгл. чл. 154, ал.2, т.5 от ЗУТ (променена е
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи). Според
експерта този гараж следва да бъде приведен в съответствие с
инвестиционните проекти, одобрени през 2012 г., за да бъде въведен в
експлоатация. Що се отнася до ГАРАЖ “Г2” със застроена площ 34 кв.м. , то
експертът докладва, че той е без строителни книжа, съответно не може да
получи удостоверение за търпимост. Пояснява, че е незаконен строеж, защото
е изграден в несъответствие с действащия ПУП по отношение на
местоположението, без строителни книжа и без разрешение за строеж -
чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.Относно основната жилищна със застроена площ
175 кв.м. (в т.ч. 33 кв.м. покрита площадка ИЗ) вещото лице също е
категорично, че тя не може да получи удостоверение за търпимост, тъй като е
незаконна като изградена в несъответствие с действащия ПУП по отношение
на местоположението (с намалени разстояния - до уличнорегулационната
линия в източната й част и до източната вътрешнорегулационна линия), без
строителни книжа и без разрешение за строеж - чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.
Експертът е установил, че при закупуване на имота от съделителите, е имало
заварена жилищна кирпичена сграда с площ 150 кв.м., която била негодна за
обитаване, била съборена и на нейно място била изградена нова без
строителни книжа. Що се отнася за парниците, експертът пояснява, че по
отношение на тях не са необходими строителни книжа.
Видно от заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза /л. 163 – л. 178/ основната жилищна сграда и дворното място могат
да се поделят, като са възможни два варианта на делбата. При първия вариант
/Приложение № 3 към заключението – л. 172 от делото/ е възможно да се
обособят две жилища, като за това трябва да се извършат следните
строително- монтажни работи - оформяне на разделителната стена чрез
изграждане на преграден зид в помещение 4 и на покритата площадка 11;
зазиждане на вратата между помещения 4 и 6; избиване на отвор и монтаж на
врата между помещения 6 и 8; в пристройка 1, чрез две преградни стени, да
се обособят три помещения към ДЯЛ I: входно преддверие 12, котелно 13 и
склад 14; да се осигури вентилация на санитарен възел 2 (прозорец);
да се изградят комини за отопление на дневните и комини за вентилация на
кухните; да се раздели подпокривното пространство с преградна стена по
разделителната осова линия А1 -Б1 -В 1 -Г1 -Д1 -Е 1; да се осигури достъп до
подпокривното пространство на ДЯЛ II; да се раздели водопроводната
3
инсталация, като водомерът в сан.възел 2 остане за ДЯЛ I, а за ДЯЛ II да се
монтира нов водомер; да се монтира и общ водомер на водопроводното
отклонение от уличната водоснабдителна мрежа към имота; за един поземлен
имот не се допуска второ водопроводно отклонение; при необходимост, след
като се установи начина на ползване на поземления имот - да се изгради нова
канализационна ревизионна шахта за ДЯЛ II и самостоятелно канализационно
отклонение от уличния канал; да се раздели електрическата инсталация, като
за ДЯЛ II се изгради самостоятелно захранване от уличния стълб и там да се
монтира отделен електромер; да се раздели отоплителната инсталация, като
котелът остане да захранва ДЯЛ II, а за ДЯЛ I се монтира друг източник или
се избере друг начин на отопление. Според експерта обаче светлата етажна
височина не може да се увеличи до необходимия минимум от 2,60 м. При
втория вариант на делбата /Приложение № 4/, за да се обособят две жилища
следва да се извършат следните строително- монтажни работи - оформяне на
разделителната стена чрез зазиждане на вратата между помещения 3 и 4,
подзиждане на стената от единични тухли между тези две помещения,
изграждане на преграден зид в помещение 4 и на покритата площадка 11;
обособяване на ново входно преддврие 5а - демонтаж на прозорец, монтаж на
нова входна врата; обособяване на нов санитарен възел към ДЯЛ II (1 а+4а)
чрез събаряне на част от стената между помещения 1 и 4, преграждане на
помещение 4; монтаж на прозорец, оборудване със санитарни прибори;
обособяване на кухня-трапезария в помещение 7, чрез зазиждане на вратата
към помещение 8 и оборудване с кухненски прибори; обособяване на гараж 8 -
демонтаж на прозорец, монтаж на нова входна врата (рулетка или с повдигаш
меганизъм, за да не пречи на входа на пристройка П1); да се осигури
вентилация на санитарен възел 2 (прозорец); да се изградят комини за
отопление на дневните и комини за вентилация на кухните; да се раздели
подпокривното пространство с преградна стена по разделителната осова
линия А2-Б2; до подпокривното пространство на ДЯЛ I има достъп от запад,
чрез външна подвижна стълба; необходимо е да се осигури достъп до
подпокривното пространство на ДЯЛ II; да се раздели водопроводната
инсталация, като водомерът в сан.възел 2 остане за ДЯЛ I, а за ДЯЛ II се
монтира нов водомер в новия сан.възел 1 а+4а; монтира се и общ водомер на
водопроводното отклонение от уличната водоснабдителна мрежа към имота;
за един поземлен имот не се допуска второ водопроводно отклонение; да се
изгради канализация на новия санитарен възел и кухненската ниша на ДЯЛ II,
а при необходимост, след като се установи начина на ползване на поземления
имот - да се изгради нова канализационна ревизионна шахта за ДЯЛ II и
самостоятелно канализационно отклонение от уличния канал; да се раздели
електрическата инсталация, като за ДЯЛ II се изгради самостоятелно
захранване от уличния стълб и там да се монтира отделен електромер; да се
раздели отоплителната инсталация, като котелът остане да захранва ДЯЛ П, а
за ДЯЛ I се монтира друг източник или се избере друг начин на отопление. И
при този вариант на делбата светлата етажна височина не може да се увеличи
до необходимия минимум от 2,60м.
Вземайки предвид неоспореното от страните заключение по съдебно-
4
техническата експертиза, съдът намира, че основната жилищна сграда може
да бъде разделена на два дяла, но това е свързано със значителни
преустройства и неудобства, по-големи от обикновените. В решение № 233 от
12.05.2010 г. по гр.д. № 1065/09 г. на ВКС, I г.о. , е прието, че значителни по
смисъла на чл. 39, ал.2 от ЗС, респ. по чл. 203 от ЗУТ, са онези преустройства,
които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект
на жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на
отделни негови помещения, премахване на стени, прокарване на отоплителна
или водопроводна инсталации. За да се приеме, че са налице неудобства по-
големи от необходимите, е достатъчно самите съделители /или някой от тях/
да твърдят конкретни неудобства с оглед преценката дали са по-големи от
обичайните напр.при ремонт на сграда /основен и текущ/ и какви пречки се
създават на съсобствениците за ползването на имота / в този смисъл
Определение № 201 от 12.05.2017 г. по гр. д. № 4156 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение/. В настоящата хипотеза съделителката Г.
С. изрично се противопоставя процесните имоти реално да бъдат поделени
поради влошените отношения между страните.
По делото не е спорно, че основната жилищна сграда е изградена без
каквито и да е строителни книжа. Липсата на съответните разрешения от
общинската администрация се установява и от заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза. В съдебната практика няма
спор, че незаконните строежи са годни обекти на вещни права, т.е. са годни
обекти на делба. Обстоятелството, че част от делбените имоти не са
узаконени по предвидения в ЗУТ ред, има отношение при избора на способа за
ликвидиране на съсобствеността. Касае за незаконен строеж предвид времето
на строителството, след 05.11.2001г. , поради което в случая не ненамират
приложение разпоредбите за търпимост на строежа по §16 от ПР на ЗУТ и по
чл.127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 203 от ЗУТ детайлизира правната уредба, като
поставя императивно формулираното изискване обособяването в
самостоятелни обекти на частите от сградите или другите обекти да се
извърши при спазване на строителните правила и норми към датата на
извършване на делбата при наличието на одобрен от техническите власти
инвестиционен проект. Съдът няма възможност да допусне разделянето на
сградата, ако са допуснати нарушения на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. В случая основната жилищна сграда се явява
незаконна като изградена в несъответствие с действащия ПУП по отношение
на местоположението (с намалени разстояния - до уличнорегулационната
линия в източната й част и до източната вътрешнорегулационна линия),
поради което е невъзможно да се изготви проект по чл. 203 от ЗУТ , при които
да са спазени техническите правила и норми.
Гореизложените съображения налагат изнасянето на делбените имоти на
публична продан като единствен възможен способ за извършване на делбата.
Относно претенциите по сметки:
В настоящото производство за съвместно разглеждане са приети
предявените от Т. Т. срещу Г. С. искове по чл.57, вр. чл.31, ал.2 от ЗС и чл. 86
5
от ЗЗД, както следва – ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение
за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от делбените имоти в размер на 3600 лева
или по 300 лева месечно за периода м. юли 2021г. – м. юли 2022г., ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2023г. до окончателното плащане, и сумата
от 396,63 лв. – сбор от обезщетенията за забава върху главните задължения за
периода 01.07.2021г. – 31.07.2022г. Исковете се основават на твърдения, че
през посочения период ответницата еднолично е ползвала имотите. От своя
страна, Г. С. оспорва облигационните искове в цялост. Пояснява, че е позлвала
имотите въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 2143/2019г. по
описа на ДРС, с което страните са постигнали споразумение по чл. 51, ал.1 от
СК след развода им, семейното жилище /процесната основна жилищна сграда/
да бъде ползвана от нея при месечен наем от 200 лв. Твърди се ответницата
редовно да е заплащала определената наемна цена за ½ ид.ч. от имотите, с
изключение на 13 вноски.
Т. Т. е отправил и искане по чл. 344, ал.2 от ГПК за определяне на
привременна мярка - Г. П. С. да му заплаща обезщетение за ползваната от нея
½ ид. ч. от делбените имоти, собственост на ищеца, в размер на 300 лв.
месечно, считано от постановяване на определението до влизане в сила на
решението по извършване на делбата.
Установява се, че с окончателно Решение от 30.12.2019г. по гр. дело №
2143/2019г. по описа на ДРС е прекратен с развод сключения между страните
граждански брак, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по
чл. 51, ал.1 от СК, съгласно което семейното жилище, находящо се на адрес:
гр. Д., ул. „***“ № *** се предоставя за ползване на съпругата при месечен
наем от 200 лв., платим по банков път. По делото не е спорно, че за периода м.
юли 2021г. – м. юли 2022г. Г. С. не е заплащала наемната цена.
С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 154/2017 г. на ВКС, 1-во гр.
отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти
за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на
семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична
сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл.57, ал.2 от СК
във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС /съотношението е на специална към обща
разпоредба/ и елементите на фактическия състав са следните: че ищецът е
съсобственик, отправил писмена покана до ответната страна, с която е изявил
воля да му се заплаща обезщетение за лишаването му от ползване на
съсобствения имот, че ответната страна ползва еднолично имота и размера на
обезщетението, представляващо пропусната полза, като във фактическия
състав не се включва отправянето на покана. По иска по чл. 86 от ЗЗД ищецът
следва да установи , че е поставил ответницата в забава.
Когато облигационните отношения между бившите съпрузи по
ползването на семейното жилище се уреждат при условията на чл.31, ал.2 ЗС
за минал период, е допустимо съединяването на иска за заплащане
обезщетение от лишаване от ползване на този имот във втората фаза на
делбата, каквато е и настоящата хипотеза.
Макар в съдебното решение да не е посочена начална дата, считано от
която съпругата следва да заплаща наем, то тази дата е определяема и е от
6
влизане в сила на решението. Г. С. не твърди, а и не доказа да са настъпили
обстоятелства, които да са довели до прекратяване на предоставеното с
решението право. Решението на съда задължава страните да се съобразят с
него, като за настъпване на изискуемостта не е необходимо изрична покана,
както е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Покана е необходима
за поставянето на ответника в забава. Следователно искът чл. 57, ал. 1 от СК
се явява основателен за процесния период м. юли 2021 – м. юли 2022г. (или за
период от 13 месеца). Относно размера - съдът е обвързан от решението по
бракоразводното дело. Поради това искът се явява основателен до размера на
сумата от 2600 лв. /13м. по 200 лв./ , ведно със законната лихва, считано от
18.12.2023г. до окончателното плащане. За горницата над тази сума до
предявения размер от 3600 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
За горницата над сумата от 2600 лева до предявения размер от 3600 лева
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно обезщетението по чл. 86 от ЗЗД: За периода от влизане в сила
на решението, с което е определено по реда на чл. 57, ал. 2, изр. трето от СК
наемна цена, неползващият жилището съпруг-съсобственик има право на
обезщетение в размера, определен с решението по бракоразводното дело, като
отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо за възникване на
изискуемостта на задължението, тъй като правоотношението по ползването на
семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като
възмездно и ползващият съпруг се счита уведомен за задължението си да
заплаща наемна цена. Получаването на покана за плащане е необходимо, за да
изпадне ответницата в забава - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно посочената
разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото няма твърдения, а и
доказателства Т. Т. да е отправял покана до ответницата за заплащане на
уговорения наем. Такава покана не се съдържа и в кориците на делото.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Претенцията по чл. 344, ал.2 от ГПК също следва да се отхвърли
предвид наличието на наемно правоотношение между страните, възникнало с
решението за развод.
Относно отговорността за разноски:
Страните дължат държавна такса в размер на 4 % върху стойността на
дяловете или всеки по 3862,60 лв.
На основание чл. 355 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед уважаване на
искането по сметки частично, ответницата следва да заплати на ищеца
съдебно – деловодни разноски в размер на 776,75 лв. , включващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Във връзка с исканията по сметки ответницата не е доказала
извършването на разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
7
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание член 348 от ГПК,
следните недвижими имоти: 1) Дворно място с кадастрален идентификатор
№72624.604.195 по кадастралната карта на гр. Д. и площ по скица от 808 кв.м.,
намиращ се в гр. Д., ж.к.“***“, ул.“***“ №***, заедно с построените в него: 2)
Еднофамилна еднофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор
№72624.604.195.1 и площ по кадастралната карта от 132 кв.м., а според
намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение №17 към
заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 142 кв.м. 3) Сграда –
гараж с кадастрален идентификатор №72624.604.195.2 и площ по
кадастралната карта от 69 кв.м.,а според намиращата се на лист 114 от делото
скица – приложение №17 къмзаключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с
площ от 61 кв.м. 4) Гараж „Г2“ със застроена площ от 34 кв.м., отбелязан на
скица – приложение №17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г.,
намираща се на лист 114 от делото. 5) Второстепенна постройка – пристройка
„П1“ със застроена площ от 31 кв.м., отбелязана на скица – приложение №17
към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от
делото. 6) Второстепенна постройка – пристройка „П2“ със застроена площ от
21 кв.м., отбелязана на скица – приложение №17 към заключението на вещото
лице от 12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от делото,
като след извършване на публичната продан съделителите следва да
бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е
допусната делбата: ½ ид.ч. за Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“
№*** и ½ ид.ч. за Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“ №***, ет.***,
ап.***.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал.2 от ГПК за определяне на
привременна мярка, предявено от Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“
№***, ет.***, ап.*** срещу Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***
за присъждане на обезщетение за ползваната от ответницата ½ ид. ч. от
делбените имоти, собственост на ищеца, в размер на 300 лв. месечно, считано
от постановяване на настоящото решение /имащо в тази част характер на
определение/ до влизане в сила на решението по извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК, Г. П. С. с ЕГН ********** от
гр. Д., ул.“***“ №*** да заплати на Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т.,
ул.“***“ №***, ет.***, ап.***, обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч.
от делбените имоти в размер на 2600 лева или по 200 лева месечно за периода
01.07.2021г. – 31.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2023г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от
2600 лева до предявения размер от 3600 лева /или за горницата над 200 лв.
месечно до предявения размер от 300 лв. месечно/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“
№***, ет.***, ап.***, срещу Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“
№*** иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 396,63 лв. – сбор от
обезщетенията за забава върху главните задължения за периода 01.07.2021г. –
31.07.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 във вр. с чл. 73 от ГПК, Г. П. С. с ЕГН
8
********** от гр. Д., ул.“***“ №*** да заплати по сметка на Добричкия
районен съд държавна такса в общ размер от 3862,60 лева върху стойността на
дела й .
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 във вр. с чл. 73 от ГПК, Т. И. Т. с ЕГН
********** от гр. Т., ул.“***“ №***, ет.***, ап.****, да заплати по сметка на
Добричкия районен съд държавна такса в общ размер от 3862,60 лева върху
стойността на дела му
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК, Г. П. С. с ЕГН ********** от
гр. Д., ул.“***“ №*** да заплати на Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т.,
ул.“***“ №***, ет.***, ап.***, съдебно – деловодни разноски в размер на
776,75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Решението, в частта с
която се отхвърля претенцията по чл. 344, ал.2 от ГПК, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частта жалба пред ДОС в
едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на решението, същото следва да се впише,
съобразно чл. 112, б. "з" и чл. 115 от ЗС.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9