Р Е Ш Е Н И Е
№ 1770 12.11.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО Х.
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
И.Л.прокурор: А.Ч.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
КАН дело № 2418 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Сектор "Пътна полиция" към
ОД МВР Бургас, против Решение № 68 от 26.04.2021г., постановено по НАХД № 1806
по описа на Районен съд – Бургас за 2021г., с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0769-004304/05.09.2019г. на началник група към ОД МВР Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което на М.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Изложени са доводи, че решението на РС – Бургас е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Не споделя
мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление,
като излага подробни доводи в тази насока. Моли се същото да бъде отменено, а
НП потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява
лично и не се представлява.
Ответникът по касацията М.Д.М., редовно и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител. Депозира писмени бележки, с които оспорва
касационната жалба като неоснователна.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като споделя доводите, изложени
в жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна
страна, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. По
същество е обоснован извод, че от субективна страна водачът не е осъществил
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, тъй като не
може да се направи извод, че е знаел, че регистрацията на автомобила е служебно
прекратена, доколкото същият не е собственик на процесния автомобила. По
изложените съображения е приел, че М. не е действал виновно и
извършеното от него не съставлява административно нарушение, поради което
наказателното постановление е отменено.
Така
постановеното решение е неправилно. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН дата и място М.Д.М. е установен от контролни длъжностни лица при Сектор
„ПП” при ОД МВР - Бургас да управлява лек автомобил „БМВ 530 Д”с рег.№ СВ4484МВ,
който не е регистриран по надлежния ред. Автомобилът е придобит от лицето И.М.с
договор за покупко-продажба на МПС на 29.01.2019г., като същата не е изпълнила
задължението си да го пререгистрира в двумесечен срок от придобиването му и към
момента на проверката – 02.07.2019г., автомобилът е бил с прекратена служебно
регистрация, считано от 01.04.2019г. Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за извършването му М.
е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Служебното прекратяване
на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата
последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупения
автомобил, в предвидените срокове. Действително това задължение е изцяло в
тежест на новия собственик на автомобила, както правилно е посочил въззивният
съд. По делото обаче е останало неизяснено качеството на жалбоподателя по
отношение на процесния автомобил, в частност дали последният е купен като семейна
имуществена общност между санкционираното лице и Ивон Младенова, респ.
дали задължението за пререгистрация е
възникнало единствено за М.или и за двамата съпрузи. В този смисъл, не е
възможно извършване на преценка дали санкционираното лице е знаело за
неизпълнението на това задължение, респ. дали е извършил от субективна страна
вмененото му нарушение. Нормата
на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл,
така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма
на вината.
Отделно от това,
районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, като е
изложил доводи, че лицето не е било уведомено за служебно прекратената
регистрация. Настоящият състав не споделя тези изводи на съда, доколкото
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, на която се е позовал административният
орган, не вменява на органа задължение за уведомяване, както например такова
задължение е предвидено в ал.10 от същата разпоредба. Т.е. налице са две
отделни хипотези на служебно прекратяване на регистрация на автомобил. Като е приел противното, първоинстанционният съд е
изложил мотиви, неотносими към действителния спор, а не е навел мотиви по
съществото на оспорването – дали процесният автомобил е СИО, респ. дали
санкционираното лице е било длъжно да знае, че управляваният от него автомобил
е с прекратена регистрация.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав приема, че е налице визираното в чл. 348, ал. 1, т. 2, във
вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК касационно основание за
отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен
съд - Бургас от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в
атакуваното решение по съществото на спора и делото не може да бъде решено по
същество от касационната инстанция.
При разглеждане на
спора по същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се
ревизира постановения съдебен акт и на второ място издаденото наказателно
постановление, то касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка
на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното
решение е правилно, с оглед приложение както на процесуалния, така и на
материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора,
което е недопустимо.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение
въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса
на мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за
връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд -Бургас от друг състав на
съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.221,
ал.2, изр.1, предл. последно и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, АдмС - Бургас, XIX касационен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 68 от
26.04.2021г., постановено по НАХД № 1806 по описа на Районен съд – Бургас за
2021г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд -Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.