Р Е Ш
Е Н И Е
№ 189
гр. Севлиево
08.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на тридесет
и първи май
през
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря СИЛВИЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 389 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за допускане съдебна делба на недвижими
имоти, придобити в режим на СИО.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и по време на брака са
придобили процесните недвижими имоти. Моли съда да допусне делбата им при два
равни дяла.
Ответницата е представила писмен отговор в
законния месечен срок и в него оспорва иска за делба и моли съда да го отхвърли.
Прави възражение за нищожност на покупко-продажбата по приложения нотариален
акт, на осн.чл. 26, ал. 2, пр. 5 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и твърди, че
продажбата прикрива договор за дарение на имотите. Счита, че следва да се
приложат правилата относно прикритата сделка, тъй като са налице изискванията
за нейната действителност. Претендира разноските по делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
видно от приложеното решение № 8 от 20.01.2015 г. по гр.д.№ 858/14 г. по
описа на РС – Севлиево, влязло в законна сила на 10.02.2015 г., страните са
бивши съпрузи. От решението е видно и обстоятелството, че бракът е бил сключен
на ***г.
С приложения нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 198 том ІІІ рег.№ 5964 д.№ 488 от 23.08.2007 г. на *** К. се
установява, че процесните недвижими имоти са били предмет на сделка
покупко-продажба по време на брака между страните. Продавач по сделката е била В.Х.Д.
– втора съпруга на бащата на ответницата, а купувач – С.Д.. Продавачката е
запазила за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
продаваемите имоти.
В тази връзка съдът ще отбележи, че не съществува
законова забрана да се дели съсобствен имот, върху който има учредено вещно
право на ползване. Вещният ползвател не е задължителен необходим другар по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и затова в производството по делбата участват
само съсобствениците, а не и третите лица, притежаващи вещни тежести върху
имота, без значение преди или след вписването на иска за делба е учредено
правото на ползване.
След прекратяване на брака, вероятно по искане на
ищеца, е бил издаден констативен нотариален акт за собственост върху процесните
имоти № 37, том VІІІ, рег.№ 17 194, дело № 1 097 от 22.11.2016 г. на ***
П. Д., с който двамата бивши съпрузи и страни по делото са признати за
собственици в равни идеални части на имотите.
Безспорен факт е, че по силата на описаните
по-горе документи, страните са придобили в режим на СИО имотите и след
прекратяване на брака поради развод са съсобственици в равни ид.ч.
Основният правен въпрос по спора, който съдът
следва да разгледа, е правопогасителното възражение на ответницата за
симулативност на сключения между нея и продавачката В. Д. договор за продажба,
за който се твърди, че е нищожен като симулативен /привиден/ при десимулирана,
действителна сделка дарение на процесните имоти. В доказателствена тежест на
ответницата е да установи, че действителната воля на страните по договора за
продажба е сключването и настъпването на правните последици на безвъзмездния
договор за дарение.
На първо място съдът ще отбележи, че това
възражение с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД
може да се съединява и разглежда в производството за делба, тъй като касае
правоотношения между страните, които са преюдициални спрямо иска за допускане
на делба, като съдът ще цитира само решение № 155 от 10.07.2012 г. по гр.д.№
22/12 г. на ВКС ІІ г.о. по реда на чл. 290 ГПК.
За установяване на този факт ответницата представя
съглашение по чл. 17, ал. 1 ЗЗД от 24.08.2017 г. с нотариална заверка на
подписите на страните от продажбата, в
което се твърди, че договорът за продажба е привиден и прикрива дарение на
имотите. Това съглашение представлява
„писмено начало“ или „обратен документ“, съставен типично договорно, двустранно
и нарочно за установяване на вътрешните отношения между страните по сделката и
поражда правно действие. Очевидно е, че действията по сключване на договора за
продажба са симулативни и не пораждат никакво правно действие. Всеки
заинтересован, включително и участниците в симулативната сделка, може да иска
разкриване на истинските отношения между страните във всякакъв процес и без
ограничения във времето.
Следователно договорът за продажба е нищожен като
симулативен, което е установено от представения нарочен обратен документ,
съставен в деня, следващ сключване на продажбата.
От показанията на разпитаните свидетели се
установи, че продавачката е втора съпруга на бащата на ответницата и между
двете жени съществуват много близки отношения и силна емоционална връзка.
Продавачката е много възрастна жена и ответницата винаги е полагала грижи за
нея. Без да е необходимо да се установява защо е сключена симулативна сделка,
тези отношения между страните по продажбата все пак съвсем ясно показват
техните лични мотиви за действителното дарение на имотите.
Без правно значение е и обстоятелството платена ли
е цената на имотите, както е посочено в нотариалния акт и както ищецът твърди,
че е заплатил продажната цена. Само по себе си неплащането на цената по договор
за продажба не се отразява върху действителността на сделката, а само поражда облигационни
притезания на продавача към купувача за реално изпълнение на договорното
задължение за цената. Затова и неотносими към спора са твърденията и исканията
за установяване факта на плащане или неплащане на цената.
Мотивиран от горното съдът следва да прогласи
нищожността на договора за продажба, тъй като приема за установено, че сделката
прикрива дарение на имотите.
Въз основа на този извод предявеният иск за делба
на недвижими имоти, придобити по време на брака между страните е неоснователен
и недоказан. Ищецът не установи, че е съсобственик на недвижимите имоти,
предмет на описаните по-горе два нотариални акта. Имотите са собственост на
ответницата, придобити по силата на дарение, тъй като са налице изискванията за
действителност на дарението, извършено в нотариална форма.
С оглед направеното от ответницата искане, на
осн.чл. 537,ал. 2 ГПК и ТР № 3/12 г. на ВКС съдът следва да отмени констативния
нотариален акт в частта, с която ищецът е признат за собственик на една втора
ид.ч. от процесните имоти. С този нотариален акт само е удостоверено право на
собственост и затова той подлежи на отмяна, дори и страната да не е направила
искане.
Поради обстоятелството, че искът за делба се
отхвърля изцяло, искането на ответницата за заплащане на разноски следва да
бъде уважено. Представен е списък по чл. 80 ГПК, касае се за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., което е изплатено от ответницата.
На осн.чл. 9 от Тарифа за д.т., които се събират
от съдилищата по ГПК, ищецът ще бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Севлиево д.т. в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на сключения договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, предмет на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 198 том ІІІ
рег.№ 5964 д.№ 488 от 23.08.2007 г. на *** К., като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ф. Б. ЕГН ********** ***, че СДЕЛКАТА ПРИКРИВА ДАРЕНИЕ на описаните
недвижими имоти с дарител В.Х.Д. ЕГН ********** и надарена С.Б.Д. ЕГН **********
***, на осн.чл. 26, ал. 2, пр. 5 във вр.
с чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска, предявен от В.Ф.
Б. ЕГН ********** *** против С.Б.Д. ЕГН ********** *** за делба на
недвижими имоти, предмет на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 198
том ІІІ рег.№ 5964 д.№ 488 от 23.08.2007 г. на *** К., като неоснователен и
недоказан.
ОТМЕНЯ
констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 37, том VІІІ,
рег.№ 17 194, дело № 1 097 от 22.11.2016 г. на *** П. Д. В
ЧАСТТА, с която В.Ф. Б. ЕГН **********
*** е признат за собственик на една втора ид.ч. от описаните в него имоти, на осн.чл. 537,ал. 2 ГПК и ТР № 3/12 г.
на ВКС.
ОСЪЖДА В.Ф. Б. ЕГН ********** *** да заплати на С.Б.Д. ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 800 лв./осемстотин/, на осн.чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.Ф. Б. ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Севлиево д.т. в размер на 50 лв. /петдесет/, на
осн.чл. 9 от Тарифа за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на С.Б.Д.,
че следва да извърши вписване на решението съгласно ПВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: