Решение по дело №369/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 395
Дата: 3 юли 2019 г.
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20193530100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 395                                               03.07.2019 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и седми юни                                                две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 369 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 124, ал.4 от ГПК във вр. с чл. 3 във вр. с чл. 1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР.

          Ищецът К.Г.П. ***, действащ чрез процесуален представител адв.М.Б. -ТАК, твърди в исковата молба, че в периода от 1961-1964г. е работил в ТКЗС Б. като работник в конеферма, кравеферма, птицеферма и свинеферма с 12 часов работен ден и посочени възнаграждения, а за периода 1963г. и 1964г. липсват данни в архивите на НОИ за полагания от него труд, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване на полагания труд в уточнения период, касаещ 1963г. и 1964г., който трудов стаж на ищеца не бил зачетен, поради липса на документация за посочените периоди в архива на НОИ, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против ТП НОИ гр.Търговище.В съдебно заседание искът се поддържа от адв. М.Б. -ТАК, който пледира за уважаването му.

          В срока и по реда на чл. 131 от ГПК в писмен отговор от ответната страна, чрез П.С.-Директор на ТП НОИ Търговище, претенцията се оспорва, като неоснователна, като се излага, че в архивите на НОИ е предадена цялата документация на работодателя, като в същата липсва отразяване само за определени периоди, но това не означава, че ищецът е полагал труд в посоченото ТКЗС през тези периоди, иска се отхвърлянето на иска.В съдебно заседание ответникът не изплаща представител.

          С оглед служебното задължение на съда да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в хода на цялото производство, съдът е констатирал, че в Удостоверение № 5510-25-2/02.05.2019г., изд. от ТП НОИ Търговище, е посочено, че за процесния период от 01.01.1963г. до 31.12.1964г. в архивите на НОИ са налице документи, касаещи полагания труд на лицето, с изключение на периодите, както следва: 01.01.1964г. до 28.02.1964г.; от 01.05.1964г. до 31.05.1964г. и от 01.11.1964г. до 31.12.1964г., при което съдът е приел, че само за тези периоди в рамките на 1964г. предявеният иск е допустим, а в останалата част, за периода от 1963г. и периодите от 1964г. извън посочените по месеци, претенцията е лишена от правен интерес, при което производството в тази му част е прекратено от съда, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК, с определението по чл. 140 от ГПК и в тази част същото е влязло в законна сила, като необжалвано. следва да се прекрати, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.

          След преценка на доказателствата по делото, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

          От представеното по делото Удостоверение № 5510-25-2/02.05.2019г., изд. от ТП НОИ Търговище, както и от приложеното копие на пенсионната преписка на ищеца се установява, че в архивите на НОИ са предадени ведомостите на ТКЗС Б., като в тях липсва отбелязване за положен от ищеца трудов стаж за процесните периоди, а именно: от 01.01.1964г. до 28.02.1964г.; от 01.05.1964г. до 31.05.1964г. и от 01.11.1964г. до 31.12.1964г.В представеното копие на трудовата му книжка също липсва отразяване на трудов стаж за посочените периоди.Други документи,касаещи полаган от ищеца труд в тези периоди, по делото не са представени.С определението по чл. 140 от ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че установяването на полагания труд следва да се извърши от него с допустимите доказателства, съобразно чл. 6 от ЗУТОССР, като при ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели,  за да се допуснат същите до разпит в съдебно заседание, те следва да представят пред съда писмени доказателства, че в посочените периоди са работили в същото предприятие. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.М.Б.-ТАК излага, че няма да ангажира гласни доказателства за установяване на посочените обстоятелства, други доказателствени искания  не е направил.

          С оглед на изложеното и доколкото по делото не е установено с допустими доказателства обстоятелството, че ищецът е полагал труд в процесните периоди при посочения работодател, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен  и недоказан, поради което следва да се отхвърли, на осн. чл. 124,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 3 във вр. с чл. 1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР.        

          Ищецът не дължи такси и разноски, по арг. от чл. 9,ал.3 от ЗУТОССР, а ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК. 

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.П. с ЕГН ********** ***, против НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ТД гр.Търговище, ул.”Св. Св. Кирил и Методий”, № 1, представляван от Директора П.С, иск за установяване на трудов стаж за периодите: от 01.01.1964г. до 28.02.1964г.; от 01.05.1964г. до 31.05.1964г. и от 01.11.1964г. до 31.12.1964г., претендиран като придобит от ищеца в ТКЗС Б. на длъжност работник в конеферма, кравеферма, птицеферма и свинеферма, като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 124,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 3 във вр. с чл. 1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

                                                                                      Съдия: