№ 3583
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110208616 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 8616 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Б. Д., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 19-4332-009324 от 27.05.2019 г., издадено от Г.В. Б.а –
ВПД Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП – СДВР),
с което на жалбоподателя С. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и кумулативно „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 (един) месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата си С. Б. Д. се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че
отговорността му е неправилно ангажирана, тъй като той не е управител на
дружеството, собственик на процесното МПС, а е единствено съдружник в
него. Твърди се, че лекият автомобил е бил бракуван и не е възможно да е бил
в движение към датата на нарушенията. С жалбата се отправя молба до съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят С. Б. Д., редовно призован, не се
явява. Същият взема становище по същество на делото чрез постъпило по
писмено становище от процесуалния му представител адв. Стойко Славов от
САК, в което по изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 19.03.2019 г. свид. Е. П., на длъжност „младши автоконтрольор“ в
ОПП – СДВР съставил против жалбоподателя С. Д. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия АА, бл. № 084638 за това, че на
03.03.2019 г. около 20:30 часа, в гр. София, в качеството си на управител и
собственик на фирма „Еникомп“ ООД, ЕИК: *********, който не посочва
водача на фирмения лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2102“, с рег. № ****,
който от 01.10.2006 г. е бил със служебно прекратена регистрация, управлявал
лекия автомобил по бул. „Кръстю Пастухов“, с посока на движение от бул.
„Проф. Цветан Лазаров“ към ул. „5048-ма“ и в района на кръстовището с ул.
„Кап. Димитър Списаревски“ срещу блок № 61 при маневра десен завой не
пропуснал и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
пешеходеца Н.А.И., пресичащ отдясно наляво спрямо посоката на
автомобила, след което напуснал мястото на ПТП без да спре и да помогне на
ранения пешеходец, с работна диагноза контузия на гръден кош и корем, и
без да уведоми органите на МВР за случая. Посочените фактически
констатации актосъставителят квалифицирал като нарушения по чл. 120, ал.
1, т. 2 във вр. счл. 188, ал. 2 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел на неговото
съставяне и бил подписан от същите и от актосъставителя. Последният на
същата дата съставил докладна записка, в която отразил, че при съставяне на
АУАН № 084638/19.03.2019 г. е допуснал техническа грешка, като в графа
„нарушил“ следвало да се добави чл. 123, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и да се заличи
вмененото нарушение по чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени
възражения, в които били изложени съображения, че неправилно била
ангажирана отговорността на С. Д., тъй като не той бил управителя на
дружеството, собственик на процесния автомобил. Освен това, в писмените
възражения било посочено, че още преди много години лекият автомобил бил
предаден за скрап, като регистрационните му табели били оставени за
съхранение на жалбоподателя Д..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление № 19-4332-009324 от 27.05.2019 г. от Г.В. Б.а –
ВПД Началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя С. Д. на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено
2
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на
чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева и
кумулативно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един)
месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 13.05.2021 г., а на
18.05.2021 г. била подадена жалбата срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Е. П., справка от
ТРРЮЛНЦ, констативен протокол, справка за служебна промяна на
регистрацията на МПС, копие на свидетелство за регистрация на МПС,
справка картон на водача, както и останалите събрани по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът възприе показанията на свид. Е. П., който след предявяване на
АУАН сер. АА, бл. № 084638/19.03.2019 г. заявява, че актът е съставен от
него въз основа на писмени сведения по образуваната преписка в ОПП –
СДВР. В разпита си пред съда свидетелят изяснява, че не са налице
категорични доказателства лекият автомобил, посочен в акта, да е участвал в
процесното ПТП, тъй като същият бил със служебно прекратена регистрация,
няколкократно препродаван и със свалени регистрационни табели.
Свидетелят Е. П. сочи, че според него автомобилът действително не е
участвал в произшествието и няма данни да е бил управляван от
жалбоподателя, но въпреки това П. е съставил процесния АУАН по данните,
изложени в писмените сведения по преписката, тъй като нямало други
доказателства, от които да се установява кое МПС е реализирало процесното
ПТП.
Настоящият съдебен състав изгради своите изводи и въз основа на
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН,
респ. при издаването на НП, което обуславя неговата незаконосъобразност.
3
При съставянето на АУАН е допуснато грубо нарушение на изискванията,
визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като в действителност актът е
съставен в присъствието единствено на един свидетел на съставянето му,
което се удостоверява с подписа на последния. Този факт по никакъв начин
не се променя чрез посочването в АУАН на имената на свидетелката –
очевидец Ю. С.ова, като видно от вписването на „дала сведения“ на мястото
за подпис и липсата на такъв в акта, същата не е присъствала при неговото
съставяне и не го е подписала. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН
предвижда изчерпателно две възможности за съставяне на АУАН в
присъствието на двама „други“ свидетели, а именно: 1. при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението и 2. при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.
Посочената разпоредба е императивна и не допуска изключения за ползване
на „други“ свидетели, освен изрично нормативно предвидените, нито пък
допуска нейното заобикаляне. Доколкото Ю. С.ова е свидетел – очевидец на
процесното ПТП, то за актосъставителя Е. П., при положение, че той самият
не е очевидец или свидетел по установяване на нарушението, не е
съществувала пречка да състави АУАН в присъствието на поне един
свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението.
В случая от доказателствата по делото категорично се установи, че
свидетелят – очевидец не е присъствал при съставянето на акта, като е
недопустимо да се заобикаля правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с
вписването, че този свидетел е дал сведения. На следващо място, по делото не
се сочи за „невъзможност“ АУАН да бъде съставен в присъствието на
свидетел на установяване на нарушението или на очевидец. Впечатление
прави и обстоятелството, че в лявото поле на акта е вписано, че същият е
съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, който предвижда, че когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели. Такива официални документи обаче
липсват по административнонаказателната преписка, с оглед на което
хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН не намира приложение. Предвид
изложеното, актът е следвало да бъде съставен в присъствието на поне един
свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на
нарушението, в изпълнение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което в
случая не е спазено.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН е допуснато и нарушение
на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, доколкото описанието на процесните
административни нарушения е непълно и не включва всички обективни
елементи от техния състав, като е недопустимо с издаването на НП да се
въвеждат нови фактически положения. Освен това, следва да се отбележи, че
не е допустимо актосъставителят да изменя правната квалификация на
вменено нарушение, като повдига ново административно обвинение за съвсем
различно нарушение и то чрез съставяне на докладна записка, за която дори
няма данни да е предявена за запознаване на нарушителя. Предвид това,
4
съдът приема, че по пункт втори от НП жалбоподателят е санкциониран за
нарушение, за което изобщо не му е повдигано административно обвинение.
Допуснатите в хода на административнонаказателното производство
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй
като сериозно са накърнили правото на защита на жалбоподателя С. Д. още
при съставянето на АУАН, доколкото той е бил лишен от възможността да
разбере за какви точно нарушения и въз основа на какви доказателства и
свидетели е съставен АУАН, респ. да реализира адекватно защитата си.
Допуснатите процесуални нарушения са неотстраними и изцяло са опорочили
цялото административнонаказателно производство, поради което НП следва
да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно.
Съставът на съда констатира, че обжалваното НП е издадено и при
неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай с подадените писмени възражения срещу АУАН и жалба срещу НП
жалбоподателят е оспорил фактическата обстановка, приета за установена от
актосъставителя и впоследствие от наказващия орган. При такова оспорване,
то следва, че съдът не може да се позове на обвързващата доказателствена
сила на АУАН и описаните в него нарушения подлежат на доказване с
допустимите от закона доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав намира, че вменените на жалбоподателя С.
Д. нарушения не са доказани по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че описаната в
акта и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като
самият актосъставител в разпита си пред съда заявява, че според него лекият
автомобил марка и модел „ВАЗ 2102“ с рег. № **** не е участвал в
процесното ПТП, тъй като от 01.10.2006 г. регистрацията му е била служебно
прекратена и регистрационните му табели са били свалени и съхранявани от
жалбоподателя, като същите изглеждали смачкани и неизползвани скоро. В
разпита си актосъставителят изяснява, че въпреки това е съставил АУАН
единствено и само въз основа на сведения, дадени от лицето Ю. С.ова, която
споделила, че друг човек е дал бележка с регистрационния номер на
автомобила, с който е било реализирано въпросното ПТП. Жалбоподателят Д.
още във възраженията си срещу АУАН е посочил, че автомобилът не
съществува, тъй като преди много години регистрацията му е била прекратена
и същият е бил продаден за скрап. В тази насока са и събраните по
административнонаказателната преписка писмени доказателства, като
липсват такива, от които да се установи с кое превозно средство всъщност е
реализирано процесното ПТП. В този ред на мисли следва да се отбележи, че
в приложения по делото констативен протокол за ПТП не са посочени данни
за водача и автомобила, за който се сочи, че е реализирал ПТП, като
5
независимо, че такива данни се съдържат в изготвените докладни записки по
случая, то същите не представляват доказателствен способ по смисъла на
НПК и не могат да бъдат третирани като годно доказателство. Следва да се
посочи още, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже
фактическите констатации, изложени в АУАН и НП. В разглеждания случай
наказващият орган, вместо да упражни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН и да извърши разследване на спорните обстоятелства, се е задоволил с
приетите за установени в акта фактически положения и е издал обжалваното
НП при неизяснена фактическа обстановка, без същата да се потвърждава по
категоричен начин от доказателствата, събрани по преписката.
Не на последно място, следва да се отбележи, че дори да беше
безспорно установено, че процесното ПТП е реализирано именно с
горепосочения лек автомобил, който е бил собственост на дружеството
„Еникомп“ ООД, то административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя С. Д. е неправилно ангажирана. Изводът е верен, тъй като
няма данни жалбоподателят да е управлявал въпросното МПС, а също така
към датата на твърдяните нарушения същият не е бил управител на
„Еникомп“ ООД, а единствено съдружник в него.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати груби
нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на
съществените и не е възможно да бъдат отстранени в съдебна фаза. Освен
това, фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, не се доказва по
безспорен и несъмнен начин, тъй като от фактическите данни по делото не
може да се направи категоричен извод, че горепосоченото МПС е
реализирало процесното НП. Също така и административнонаказателната
отговорност на жалб. С. Д. е неправилно ангажирана. Всичко това води до
единствения възможен извод, а именно, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в цялост като неправилно и
незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4332-009324 от 27.05.2019
г., издадено от Г.В. Б.а – ВПД Началник сектор към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на С. Б. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за
6
срок от 1 (един) месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7