№ 207
гр. Пазарджик, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260270 от 29.12.2020г.
постановено по гр.д.№1490/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен иска за
признаване на установено, че длъжникът ЯВ. В. Г., ЕГН-********** от гр.П,
ул.“Й.К.“№28, дължи на „В.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.С., район „Л.“, ж.к.“Л. 7“, бул.“Д.Н.“ №28, бл. АТЦ
“С.Ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Д.С.Д. сумата от
6233.62лв, представляваща главница по договор за паричен заем от
22.12.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №26 от 15.01.2019г. по ч.гр.д.№35/2019г. по
описа на РС-П. Със същото решение ищецът „В.К.“ ООД, е осъден да заплати
на ответника ЯВ. В. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№260584 от
02.02.2021г. подадена от ищеца „В.К.“ ООД чрез пълномощника си адв. А.Н.
от МАК. Не се оспорва коректността на установената от съда фактическа
обстановка по делото. Счита, че при пълно и главно доказване и разпределена
1
от съда доказателствена тежест, дружеството-жалбоподател е установило
наличието на договорна връзка между страните, предоставянето на длъжника
на исковата сума, потвърдено и от ССчЕ, извършените плащания и
частичното погасяване на дължимите суми. Оспорват се изводите на съда за
наличие на противоречие с добрите нрави по отношение на
възнаградителната лихва по договора, нищожност на клаузи на договора като
неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Посочва, че обжалваното
решение с което в мотивите се обявява целия договор за нищожен, поради
нищожност на клаузата за договорната лихва, надвишаваща двукратно
размера на законна лихва или 20% е неправилно и постановено в
противоречие с разпоредбите на действащото законодателство и съдебна
практика. Счита, че отхвърлянето на договорната възнаградителна лихва,
договорена по чл.4 т.2 от договора представяла превратно тълкуване на
разпоредбите на действащо законодателство и нарушен принцип на свобода
на договарянето по чл.9 от ЗЗД. Обяснява, че договорната лихва в договора за
заем на парични средства е цената на услугата и при доброволно взето
решение от кредитополучателя при кандидатстване на отпускането на
кредита; че лихвата е цената на услугата, а не само възнаграждение за
ползване на главницата; че заемът е предоставен от финансова институция по
чл.3 ал.2 от ЗКИ, която отпуска средства ,които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства и е с по-ограничени
възможности за финансиране в сравнение с банките. Коментират се ползите
на заемателя Г. от сключването на такъв договор за кредит, цената която
следва да заплати чрез индивидуално уговорен лихвен процент, която се е
съгласил да заплати и която цена не може да бъде приравнена на
възнаградителна лихва, за да се обсъжда съответствието й с добрите нрави,
като чрез действията си по усвояване на заема, учредяване на договорна
ипотека, извършване на плащания за погасяване на част от задължението,
заемателят Г. демонстрирал съгласието си с условията на договора.
Поддържа, че в действащото законодателство няма ограничение на
максималния размер на договорната лихва, а само посочен максимален размер
на ГПР равен на до 5 пет пъти законната лихва; че с договора за
потребителски кредит сключен за срок от 36месеца, заемателят се е задължил
да върне предоставената му в заем сума от 12500лв ведно с договорна лихва
от 11017.12лв при фиксиран лихвен процент от 40.56% и ГПР от 49.85% и по
2
които клаузи потребителят не е възразил. Счита, че няма пречка страните да
уговарят възнаградителна лихва като печалба за заемодателя съгласно чл.240
ал.2 от ЗЗД в размера над размера на законната лихва без свободата на
договаряне да е ограничена по чл.10 ал.2 от ЗЗД доколкото не противоречи на
повелителни норми за закона и добрите нрави. Предвид ограничаваща
разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР уговорен в договора не надвишава пет
пъти размера на законната лихва, с което законодателно била поставена ясна
граница за размера на договорената възнаградителна лихва, над който е
налице нищожност на същата като противоречаща на императивна правна
норма, както и противоречие на добрите нрави. Счита жалбоподателя, че
неправилно съдът се е позовал на съдебна практика от 2003г. до 2014г.
доколкото за този период от време не е имало ограничение в закона на ГПР,
което било прието при обезпечените кредити да се приравни ГЛП на два
пъти законната лихва, а промяната в ЗПК от 28.07.2015г. и на по-късен етап е
въведено изискване и при кредити на физически лица, обезпечени с ипотека
и новия ЗКНИП /Закон за кредитите за недвижим имоти на потребителите/,
където било регламентирано, че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва. Счита, че позоваването от съда на съдебна
практика преди приемането на императивни норми на ЗПК и ЗКНИП,
явяващи се специални по отношение на ЗЗД е довело до тяхната замяна.
Коментира значението на „добрите нрави“ като морални норми, на които
законът е придал правно значение и че правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена на противоречието на договора със закона. Счита,
че съдът след като е приел в мотивите си, че ДПК не противоречи на
материалния закон, то той не може да е нищожен поради противоречие с
добрите нрави. Не се споделя позоваването на исковия съд на нищожността,
основаваща се на твърдения, че така постигнатото съгласие по уговорките за
възнаградителна лихва и неустойка противоречи на справедливостта, като
морална категория изискваща чрез договорите да не се злоупотребява като
престацията за лихва следва да се подчинява на правилата на добрите нрави и
да не е средство за обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Посочва, че съдебната практика от 2004г.-2011г. допуска завишен размер на
лихвата /решение №530 от 15.02.2011г. на ВКС по гр.д.№4325/2008г., Vг.о./,
ако уговорката има и обезпечителен ефект/начисляване на лихвата върху
невърнатата част, а не във фиксиран размер/, като стимулира връщането на
3
главницата, независимо от уговорения срок в полза на длъжника, като счита,
че в случая тази практика е неприложима защото, се касае за потребителски
кредит /ПК/, а не за заем за потребление; че спецификата на предоставяната
от търговеца кредитна услуга на потребител е предмет на особена
регламентация, и че се касае за оборотна сделка на търговеца, извършвана по
занятие с цел печалба, при въведени закрилни норми за потребителя и
гаранция за възможността търговеца, да може да уговаря цената на
финансовата услуга според срока на предоставеното ползване. В този смисъл
жалбоподателят поддържа, че критериите за нравственост между гражданите
при извличане на печалбата не могат да се пренесат автоматично към
нормирания ПК, предоставян от професионален кредитор на свободен
кредитен пазар. Според жалбоподателя, за преценка дали уговорената 40.56%
годишна лихва са предназначени за генериране на свръхпечалба за сметка на
потребителя следва да се отчетат обстоятелствата, при които е сключена
сделката-договаряне на свободния пазар, избор на съконтрахент, при ясно
разписани условия за цялата сума и общата тежест на заемополучателя-ФЛ,
съчетан с ГПР и общата сума подлежаща на връщане-главница, договорена
лихва и неустойка за непредставено обезпечение, без в този размер да е
включено обезщетението за забава. Счита, че при договаряне на 40.56%
лихва за отпусналата кредита финансова институция същата не нарушава
морала и че нововъведената норма на чл.19 ал.4 от ЗПК се обосновава с
нуждата от предоставяне на по-високи лихвени лимити за финансови
небанкови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока степен
на несъбираемост като приходите от лихви следва да покриват загуби от
рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50% от
оборотната дейност. Обосновава се нуждата от лимит, позволяващ договаряне
на лихвени проценти до 50 пункта. Счита, че липсват обстоятелства за извод
за накърняване на добрите нрави на уговорката за възнаградителна лихва от
40.56% и ГПР от 49.85%. За размера на договорната лихва жалбоподателят
поддържа, че той се определя по взаимно съгласие като част от договорната
свобода при спазване на принципа за добросъвестност и се акцента, че
сключеният договор между страните има силата на закон и че
продължителното неизпълнение на потребителя на задължението си по
договора не обуславя нищожност на клаузата за дължимата възнаградителна
лихва поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че договорната лихва е
4
цената за ползване на паричните средства, формирана от разходи на
търговеца за предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на
обслужване, риск от неизпълнение от потребителя, по-висока цена на
собствените парични небанкови средства, като пазарната лихва се определя
според условията на пазара при отчитане на всички количествени и
качествени характеристики на сделката-форма, размер и валута, срок на
представянето на средствата, вид, размер, ликвидност на обезпечението, при
ясно и коректно посочена цена, незадължителна за ползване услуга поради
което няма противоречие с добрите нрави. Поддържа, че съдът е направил
опит да приложи изопачено тълкуване и правоприлагане по отношение на
договорната лихва, приемайки, че е нищожна клауза за договора позовавайки
се на неотносими повелителни норми на закона. Не се споделя правния извод
на съда за приложимост на съдебна практика, за приложимост на размера на
договорната лихва съизмерим с двукратния размер на законната лихва при
договори, обезпечени с ипотека и отпуснат от небанкова финансова
институция. Счита, че тази финансова институция не може да приложи
кредитиране при възнаградителна лихва в двукратен размер на законната
лихва защото ще бъде санкционирана по ЗЗК, доколкото ЗПК посочва, че
следва да се посочи определен размер лихва и това не може да бъде
законната лихва, както и да отпуска безлихвени кредити и че страните следва
да уговорят в договора съответната насрещна престация-възнаградителна
лихва. Счита, че в ЗПК е лимитиран единствено ГПР поради което е
предоставена от закона възможност страните да договарят лихвени нива без
възможност съдът да се намества в облигационните отношения между
страните и да определя договорки между тях. Затова счита, че клаузата за
договорна лихва не е нищожна или поне може да бъде заменена до
двукратния размер и претенцията за нея следва да бъде уважена. По
отношение на нищожността на клаузата за неустойка за виновно
неизпълнение на другата страна, за обезпечаване на което е уговорена
неустойката-неосигуряване на поръчител, който заедно с потребителя да
отговаря за изпълнението на всички задължения по договора за заем.
Посочва, че законодателят придава правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, като
въпросът е следвало да се разреши чрез прилагане на комплексен подход,
отчитащ фактори като свобода при договарянето, равнопоставеност на
5
страните, функцията на неустойката, възможност неизправния длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, а не да се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване и че уговорената неустойка
обезщетява вредите на кредитора, резултат от неизпълнението на
задължението на длъжника. По отношение на неустойката по чл.5 ал.3 от
договора счита, че тя не излиза от регламентираната обезщетителна рамка и
се дължи за вредите от неизпълнението по чл.5 ал.1 и че се касае за
обезщетяване на вредите от виновно неизпълнение на задължение, като
размерът й е съобразен с действителните вреди, които кредиторът би могъл да
понесе от конкретно неизпълнение. Поддържа, че неустойката не е
прекомерна до степен размерът да е заробващо тежък, като в същност тя
стимулира срочното и точно изпълнение и обезпечава финансовия интерес на
кредитора. Поддържа, че претендираната неустойка не надхвърля вземането
за главница и не въвежда несправедлива и нетърпима санкция. Претендира
присъждане на всички разноски при уважаване на исковата претенция по
представен списък по чл.80 от ГПК. Взема се становище и по назначаването
на особен представил на потребителя, подаването на възражение по чл.414 от
ГПК в заповедното производство и неговата правна стойност.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба.
Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК от
страните пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„В.К.“ ООД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.79 и чл.240 и по чл.86 от ЗЗД и по чл.38 и чл.40 от ЗКНИП и
чл.143 от ЗЗП.
В исковата си молба против ЯВ. В. Г., ЕГН-********** от гр.П,
ул.“Й.К.“ №28, обл.Пазарджик, ищецът „В.К.“ ООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., район Л., ж.к.“Л. 7“, бул.“Д.Н.“ №28,
бл.АТЦ „С.Ц.“, ет.2 , офис 73Г твърди, че исковата претенция се предявява
във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
6
№26 от 15.01.2019г. и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№35/ 2019г. на РС-П, за
приемане на установено по отношение на длъжника, че длъжни на „В.К.“
ООД сумата присъдена по изпълнителния лист и заповедта за незабавно
изпълнение. Твърди се, че на 22.12.2017г. между страните е сключен договор
за паричен заем “В.О.“, по силата на който длъжникът Я.Г. е получил в заем
сумата от 12500лв от заемодателя „В.К.“ ООД, със срок на издължаване
36месеца, която сума ведно с уговорената лихва в размер на 11017.12лв,
възлизаща общо на 23517.12лв следва да изплати на ипотекарния кредитор,
като 12 погасителни вноски са в размер на 422.50лв всяка и още 24
погасителни вноски всяка от 768.63лв. Във връзка със заема в полза на
кредитора била учредена от длъжника договорна ипотека с която обезпечава
задълженията си договора за паричен заем /ДПЗ/ от 22.12.2017г. / н.а.№94,том
III, рег.№4108, дело 474 от 2017г. по описа на нотариус Г.В., рег.№545 в НК,
с район на действие гр.П, вписан в Службата по вписванията-гр.П към АВ с
вх.рег. №2239 от 22.12.2017г., акт №64, том I, дело 1264/2017г. Твърди се, че
задължението по договора е обявено за предсрочно изискуемо с нотариална
покана с рег.№9667 от 02.10.2018г. на нотариус И., с район на действие СРС и
предоставена за връчване от нотариус В., с рег.№3716/2018г., том I, акт 137
от 03.10.2018г., връчена на 20.11.2018г. при условията на чл.47 от ГПК с
предоставен на длъжника 5-дневен срок за доброволно плащане. Твърди се,
че вземането е станало изцяло изискуемо на 26.11.2018г. По подадено от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до
РС-П и образувано ч.гр.д.№35/2019г. по описа на същия съд, била издадена в
полза на заявителя и против длъжника Г. заповед за изпълнение на парично
задължение №26 от 15.01.2019г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата като длъжникът Я.Г. бил осъден да
заплати на заявителя сумата от 233395.96лв, формирана от 12500лв главница
по ДПЗ от 22.12.2017г., 5224.92лв-начислена договорна лихва по договора за
периода 22.12.2017г. до 01.10.2018г.; 163.54лв законна лихва за забава по
чл.11 ал.1 от ДПЗ, изчислена, считано 3дни след падежа на неизплатените
погасителни вноски от №2 до №9, включително съгласно погасителния план
към ДПЗ към 01.10.2018г.; 435лв-разходи към 01.10.2018г. по чл.11 ал.2 от
ДПЗ и раздел Първи от нотариалния акт от 22.12.2017г./погрешно е посочена
2018г. което е техническа грешка/, за периода 27.01.2018г. до 01.10.2018;
300лв начислени на 24.04.2018г. дължима неустойка за неизпълнение на
7
договорно задължение по чл.11 ал.3 от ДПЗ и раздел първи от нотариален акт
от 22.12.2017г.; 1250лв начислена на 03.06.2018г. и дължима неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл.11 ал.5 от ДПЗ и раздел
първи от Нотариален акт от 22.12.2017г.; 3522.50лв начислена на 12.01.2018г.
и претендирана неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.5
ал.3 от ДПЗ; законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК до датата на окончателното изплащане.
Твърди се, че срещу длъжника е образувано изпълнително дело въз основа на
издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК по описа на ЧСИ Г.Т., рег.№882, район на действие Окръжен съд
Пазарджик-изп.д. №19/2019г. Твърди се още, че заявителят бил уведомен от
заповедния съд за подадено възражение от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение поради което се предявява и настоящия установителен
иск. Във връзка с плащанията на длъжника в договора било уговорено /чл.3
ал.2, ал.3, ал.4 във връзка с чл.5 ал.3 от ДПЗ/ прихващане на заемната сума
като заемателят Г. възложил на заемодателя „В.К.“ ООД да прихване от
заемната сума таксата за разглеждане на предложение за сключване на
договора от 347.50лв, таксата за разглеждане на Предложение за сключване
на договор на същата стойност-347.50лв, нотариална такса и такса за
вписване на ипотека, като остатъка от заемната сума в размер на 11845.50лв
била преведена на заемателя по посочена от него банкова сметка. Твърди се,
че към датата на изготвяне на нотариалната покана длъжникът заплатил само
първата погасителна вноска по погасителния план в размер на 650лв, с който
частично погасил договорната лихва. Към момента на обявяване на заема за
предсрочно изискуем на 26.11.2019г., размерът на непогасената главница бил
от 12500лв, а дължимата договорна лихва от датата на първата забавена
погасителна вноска №2 по погасителния план до датата на изготвяне на
нотариалната покана за обявяване на заема за предсрочно изискуем-
01.10.2018г., била в размер на 5224.92лв. Излагат се и доводи за начислени
разходи и законна лихва за забава по договора и се претендира на първо
място законна лихва за забава по договора и нотариалния акт за учредяване
на ипотека, начислявана до заплащането на забавената сума или до
настъпване на предсрочна изискуемост на задължението, считано от 3дни от
падежа на съответната забавена вноска, като общия размер на начислената
законна лихва е от 163.54лв към 01.10.2018г., формиран от следните пера- по
8
втора погасителна вноска за период на забава от 26.02.2018г. до
01.10.2018г.-39.44лв; по трета погасителна вноска-забава от 28.03.2018г. до
01.10.2018г.-34.01лв; по четвърта погасителна вноска-забава-27.04.2018г. до
01.10.2018г.-28.58лв; по пета погасителна вноска-забава от 27.05.2018г.-
01.10.2018г.-23.16лв;по шеста погасителна вноска-забава от 26.06.2018г. до
01.10.2018г.-17.73лв; по седма погасителна вноска-забава от 26.07.2018г. до
01.10.2018г.-12.30лв; по осма погасителна вноска забава от 25.08.2018г. до
01.10. 2018г.-6.87лв и по девета погасителна вноска -забава от 24.09.208г. до
01.10.2018г.-1.45лв. Твърди се още, по пункт първи от нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека, към 01.10.2018г. начислените дължими
разходи от Г. били от 450лв, от които заплатил 15лв на 30.01.2018г., като към
01.10.2018г. дължимите разходи от него били в размер на 435лв, като всички
разходи са формирани от дължими такива на точно определена конкретна
фиксирана дата, а размерът на всяка вноска е постоянен-15лв. С изключение
на първата дата -27.01.2018г. на която е начислена сумата от 15лв,
следващите дати започват от 26.02.2018г. и са начислявани на всяко седмо
число до 24.09.2018г. /05.03.,10.03.,19.03. и така нататък/– или се касае общо
за 29 дати /двадесет и девет дати/ без първата, с интервал между тях от по
7дни. На следващо място, ищецът начислил неустойка за неизпълнение на
договора задължение по чл.11 ал.3 от ДПЗ в размер на 500лв на 24.04.2018г.,
от които са заплатени само 200лв на дата 09.05. 2018г. и дължим остатък от
300лв към 01.10.2018г.; начислена неустойка по чл.11 ал.5 от договора на
дата 03.06.2018г. в размер на 1250лв; начислена на 12.01.2018г. неустойка за
непредставено обезпечение-солидарен длъжник по чл.5 ал.3 от договора в
размер на 6449.04лв, плащана разсрочено по съгласие на длъжника и
включена към месечните погасителните вноски, съгласно погасителния план,
като ищецът претендира неустойка до размер на 3522.50лв. съгласно
заявлението по чл.417 от ГПК. Моли да се приеме за установено, че
ответникът ЯВ. В. Г. дължи процесните суми в общ размер на 23395.96лв,
формиран по начина посочен в исковата молба, както и да заплати
разноските направени в заповедното и в исковото производства.
Няма постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК
след лично връчване на адресата Я.Г. на преписи от исковата молба и от
приложения.
В съдебно заседание пълномощника на ответника поддържа
9
възраженията и доводите, изложени в подаденото пред заповедния съд
възражение по чл.414 от ГПК. Съгласно същото /вх.№6082 от 15.10. 2019г.-
л.44-ч.гр.д.№35/2019г./ длъжникът е заявил, че не дължи посочените суми по
издадената заповед за изпълнение в размера посочен в изпълнителния лист и
в заповедта за изпълнение, и че посочените в документите суми над 12000лв
са недължими, тъй като са начислени в противоречие с разпоредбите на ЗЗП,
поради което се явяват нищожни и че разпореждането за незабавно
изпълнение е незаконосъобразно. Възражението е подадено в срока по чл.414
ал.2 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че между страните на
22.12.2017г. в гр.П е сключен договор за паричен заем /ДПЗ/ „В.О.“ обезпечен
с ипотека върху недвижим имот /нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека с ипотекарен длъжник Р.В. Г.а, н.а. №94, том III,рег.№4198,дело
№474/2017г. на нотариус В./. По силата на договора за паричен заем, „В.К.“
ООД като заемодател предоставя на заемател ЯВ. В. Г. на основание
предложение за сключване на договор от 14.12.2017г. заемна сума от 12500лв
/ общ размер на предоставяната сума /кредита/-§1 т.16 от ДР на ЗКНИП/ , за
което по възлагане на заемателя заемодателят прихваща от същата сума такса
за разглеждане на предложение за сключване на ДПЗ от 347.50лв /чл.3 ал.2/ и
още толкова парична сума /347.50лв/ също за разглеждане на предложението
или общо 695лв. Прихващат се и разноските по учредяването на договорна
ипотека по чл.6 от ДПЗ, като оставащата сума след прихващанията се
изплаща по банкова сметка на заемателя посочена в договора в срок от 2
работни дни след вписването на ипотеката. Индивидуалните условия на
договора са посочени в чл.4, а именно:т.1 срок на заема в месеци- 36месеца;
т.2. Фиксиран годишен лихвен процент /ФГЛП/-40.56%; т.3.Годшен процент
на разходите /ГПР/ от 49.85%, изчислен при вземане предвид на следните
допускания:-заемателят не трябва да прави и не дължи никакви
допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии
и други/, непосочени в договора, заемателят ще изпълнява задълженията си в
съответствие с условията и сроковете по договора; паричният заем се
предоставя и ще е валиден за уговорения срок; заемът ще се погасява от
10
потребителя с ежемесечни плащания; при изчисляване на ГПР не се взимат в
предвид разходите, заплащани от заемателя при неизпълнение на
задълженията по договора. Липсва подробна информация и посочване от кои
разходи е формиран ГПР и кои точно конкретни параметри включва, съгласно
императивната разпоредба на чл.24 ал.1 т.9 във връзка с чл.38 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/; т.4 договорната
лихва е от 11017.12лв; 5. Общо задължение по заема /главница и лихва/
-23517.12лв; 6.Размер на погасителните вноски-Първите 12 вноски в размер
на по 422.50лв всяка ; вторите 24вноски-по 768.63лв, като размерът, броя и
датата на плащане на всяка една месечна вноска са посочени в Погасителния
план-Приложение №1.; 7. Посочена банкова сметка на заемодателя при
плащане на вноските по банков път; 8.Начин и поредност на погасяване на
задълженията-неустойка при неизпълнение на задължението по чл.5 ал.3 и
/или чл.11 ал.3 или чл.11 ал.4 и/или чл.11 ал.5 от ДПЗ, ако са начислени
такива; разходи по събиране на просрочени задължения по Тарифата за
таксите, събирани от заемодателя, ако са начислени такива; начислена
законна лихва за забава; договорна лихва; заемна сума/главница/ ;т.9 вид на
кредита- потребителски кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот. В
раздел Втори „Обезпечения“ е предвидено, че /чл.5 ал.1/ заемателят се
задължава в срок от 20дни, считано от датата на предаване на заемната сума
на заемателя, тоест след като е налице вече влязъл в сила договор за
потребителски кредит и изпълнение от страна на заемателя, извършвайки
превод на заемната сума на длъжника/ при уговорените условия на договора/,
да предостави на заемодателя обезпечение, което по своя характер и естество
представлява допълнително вменявано задължение за потребителя без
насрещно такова за кредитора, с което се обременява допълнително
изпълнението на договора, при неизпълнение на което потребителят дължи и
допълнителни нови разходи за заемодателя, с което фактически се оскъпява
кредита, което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1
т.5 и т.19 от ЗЗП/ задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка-т.5 ;
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора-т.19;/ а именно да предостави на заемодателя
обезпечение на кредита и от трето физическо лице солидарен длъжник, който
да отговаря на определени в договора изисквания, които определено са силно
11
завишени като изисквания, в хипотеза когато кредитът е изцяло обезпечен и с
договорна ипотека, сключена преди предоставянето на заемната сума. Като
третото лице следва да е над 21г., с минимално трудово възнаграждение от
1000лв месечно, да е работил 6 месеца по ТПО или с безсрочен договор.
Следва да се отбележи, че такива рестриктивни и ограничаващи свободата на
договаряне изисквания не се поставят от заемодателя като условия за
сключване на договора пред заемателя -да няма задължения към други
институции или ако има да се представи кредитната му история на ЦКР към
БНБ за една година назад с минимален статус не по-лош от редовен. Третото
лице трябва да представи служебна бележка за размера на трудовото
възнаграждение; да няма неплатени осигуровки за последните 2г.; лицето да
не е съдлъжник или кредитополучател по друг активен договора и с което
трето лице да бъде сключен договор от заемодател. За неизпълнение на това
задължение от потребителя Г. при липса на насрещно такова от страна на
заемодателя, се уговаря заплащане на обезщетение за неустойка в размер на
6449.04лв, плащането на което е разсрочено и се прибавя към всяка месечна
погасителна вноска, като за първите 12 вноски е по 227.50лв всяка, а
следващите 24 вноски-по 154.96лв, или налице е явно оскъпяване на кредита
без за което търговеца да поема и изпълнява каквито и да било нови
задължения към потребителя във връзка с предоставяния кредит.
Обезщетението за неустойка в същност представлява 53.19% от размера на
заема и се дължи наред и заедно с договорната лихва и без да е налице от
страна заемателя неизпълнение във връзка с погасяването на заема. Тази сума
като се прибави към разходите по кредита, защото това в същност
представлява такъв необходим разход по смисъла на чл.29 ал.1-ал.3 от
ЗКНИП и съобразно /чл.29 ал.9 от същия закон/ значително надвишава
горната граница на ГПР, определена в договора без включването му /49.85%/
или във всички случаи е налице значително превишение на ГПР над
допустимия по закон размер-пет пъти размера на законната лихва или 50%,
което означава, че е налице нищожна клауза, съгласно ал.10 на същия член.
Оскъпяването на кредита е значително в хипотеза на обезпечен паричен заем
с договорна ипотека Съотнесено към общия размер на задължението,
посочено по договора от 23517.12лв, увеличението на общото задължение е
с близо 28.27%, което представлява типична неравноправна клауза в
отношенията търговец-потребител и в този си вид не позволява на
12
потребителя да прецени точно, ясно и реално икономическите последици от
сключването на договора и задължава потребителя да заплати при
неизпълнение на неговите задължения необосновано висока неустойка /чл.143
ал.1 т.5 и т.19 от ЗЗП/. Следва да се приеме, че тази неустойка представлява
необходим разход по кредита, свързан с отпускането и управлението на
кредита и като такъв задължително следва да се включи в ГПР, който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от
общия размер на предоставения кредит като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит/чл.29 ал.1 от ЗКНИП/.В никакъв случай
разходите за неустойка за осигуряване на допълнително обезпечение на
кредитора чрез солидарен длъжник-поръчител наред с ипотеката няма
характеристиките на такива като разход по изпълнението доколкото този
разход не е такъв заплащан при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит свързано с прякото изпълнение на договора
по връщане на заемната сума.
Фактът, че е предвидено неустойката да се заплаща ежемесечно като
част от погасителната месечна вноска означава, че се касае за предвиден
допълнителен доход за кредитора, който представлява част печалбата му по
кредита при което същата значително би надхвърлила уговорения процент
договорна лихва от 40.56% и би достигнало близо 65.04%, което
представлява и нарушение на добрите нрави тъй като размерът на
договорната лихва надвишава с повече от 6 пъти законната лихва при
допустими до два пъти превишение в типичните случаи на договор за
потребителски кредит, обезпечен с договорна ипотека, предвид сериозната
имуществена гаранцията за кредитора чрез учредяване на ипотека като
обезпечение на кредита. В чл.6 от договора е записано учредяване на
договорна ипотека в полза на заемателя от трето лице като вписването на
тази ипотека е предвидено като условие за отпускане на заема за разлика на
обезпечението със солидарен длъжник за вземането на банката. Установява
се, че кредитът се отпуска минимум при две обезпечение-договорна ипотека
и солидарен длъжник, като ако не се осигури солидарен длъжник, което не
представлява неизпълнение на договора за заплащане на месечните
13
погасителни вноски, но според кредитора е, санкцията е увеличаване на
разходите по кредита за потребителя чрез изплащане на допълнително
обезщетение за неустойка в посочения фиксиран размер което е по-голямо от
половината на размера на отпускания кредит, и което представлява чиста
форма на неоснователно обогатяване за кредитора каквото ЗЗП и ЗКНИП
недопускат.
В раздел „Права и задължения на страните“ е предвидено право на
потребителя да получи информация под формата на погасителен план за
изплатени до момента, респективно оставащи за плащане погасителни вноски
по договора /чл.7 т.1/, задължение на търговеца да заличи учредената в
негова полза ипотека; право на заемодателя да прехвърли правата си по
договора на трето лице или да го заложи в полза на трето лице; право на
потребителя да погаси предсрочно изцяло или частично задълженията с
намаляване на общите разходи по кредита за лихвата, неустойката по чл.5.
ал.3 и на разходите за оставащата част от срока на кредита, като усвоената и
непогасен главница се дължи изцяло, като при предсрочно погасяване не се
дължи обезщетение, ако погасяването е извършено след изплащане на
първите 12 месечни погасителни вноски, а в хипотеза на погасяване преди
плащането им дължи обезщетение за разходите за предсрочно погасяване в
размер на 1% от предсрочно погасената сума /чл.10 т.1 буква/а/. Извлечението
под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания
следва да посочи дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването им и следва да съдържана изискуемата се информация
съгласно чл.24 ал.1 т.10 от Закона кредитите за недвижими имоти на
потребители /ЗКНИП/, а именно- информация за правото на потребителя,
ипотекарния длъжник, поръчителя и другите солидарни длъжници да получат
при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на
договора копия от него и анексите към него, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;т.7,
чл.24- условията за погасяване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая липсва в
погасителния план разбивка на всяка вноска и данни от какви параметри и
14
пера е формирана, както и какъв е остатъка задължението-лихва, главница,
разноски, неустойки- дължими след поредното плащане, което също води до
нищожност на договора на основание чл.38 във връзка с чл.24 ал.1 т.7 от
ЗКНИП. Няма основание погасителният план по договор за паричен заем по
ЗКНИП сключен с потребител да се третира по-неблагоприятно за
потребителя от хипотезата на изискванията на погасителен план по Договора
за потребителски кредит по чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, доколкото и в двата
случая е налице икономически по-слаба страна в правоотношението
потребител, чиято правна защита следва да е засилена.
В раздел четвърти IV.Санкции и предсрочна изискуемост-чл.11-
чл.12 от договора / е предвидено заплащане от заемателя на законна лихва
при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 3дни. Съгласно
чл.11 ал.1, тя се начислява за всеки един забава до нейното плащане или до
настъпване на предсрочна изискуемост; ал.2 предвижда при забава плащането
на погасителна вноска както и забава при плащането на цялото вземане при
настъпила предсрочна изискуемост с повече от 3дни, разходите на търговеца,
които ще направи по събиране като изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори се заплащат от
потребителя по Тарифата на кредитора. Съгласно ал.3 от чл.11 е предвидено
при допусната първа забава в плащането на която и да било погасителна
вноска или в заплащане на цялото вземане при настъпила предсрочна
изискуемост с повече от 55календарни дни, потребителят трябва да
предостави на заемодателя съгласие за директен дебит и в банкова сметка по
дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства за
удовлетворяване на вземането на заемателя, на 60-тия ден забава в
изплащането на вноската. Освен това заемателят дължи фиксирана сума от
500лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение/което се дължи
само при забава с една вноска от 422.5лв или неустойката е над 118.40%
спрямо месечната вноска, като е уточнено, че задължението е за
предоставяне на съгласие за директен дебит се дължи веднъж при допусната
първа забава в заплащането на погасителната вноска с 55дни и при допусната
забава в заплащането на следващите погасителни вноски с повече от 55дни не
се изисква съгласие. Съгласно ал.4 на чл.11 при допусната първа забава в
плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 90дни е предвидено
представяне на документи от потребителя в срок свързани с наличието или
15
липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК, справка за образувани срещу
него изпълнителни дела /при неограничен брой съдебни изпълнители в
страната/ като при непредставяне на такава информация /ал.5/ или че има
задължения към държавата и заведени изпълнителни дела, се дължи
неустойка за изпълнение на договорно задължение в размер на 10% от
отпуснатата сума /главницата/. Касае се също за неравноправни клаузи и
такива нарушаващи добрите нрави/уговорените неустойки/ тъй като същите
представляват допълнителен доход за кредитора с който реално се увеличава
неговата печалба по договора, без от негова страна да са предоставени
допълнителни облекчения на потребителя, в хипотеза на учредена ипотека на
отпускан потребителски кредит, покриваща пълния размер на задължението-
главница, лихви и разноски по кредита и доколкото тези неустойки не са
свързани с изпълнението на договора, а касаят кредитоспособността на
потребителя, която следва да бъде установена от предварително от кредитора
/чл.9 ал.2 от ЗКНИП/, преди сключването на договора, а не да се установява в
хода на изпълнението на договора за кредит след като има достатъчно
обезпечение на вземането на заемодателя, което е недопустимо. Потребителят
е санкциониран за действия, които не представляват изпълнение на договора
за паричен заем по плащането на вноските, и същевременно заема се
оскъпява. Нещо повече, за учредената договорна ипотека няма записано, че
същата обезпечава частично вземането на банката и че за другата част от
обезпечението ще се използват други лостове и механизми като неустойки,
обезпечение чрез поръчител с определяне на съответните парични суми, но
не като процент от заемната сума. Напротив, в нотариалният акт е записано,
че с нея /ипотеката/ се покрива не само главницата, но и договорната лихва, в
общ размер на 23517.12лв, както и всички последващи неустойки при
неизпълнение, разноски за принудително изпълнение и други суми, тоест
обезпечението е тотално и всеобхватно и покрива всичко за отпускания
паричен заем. В чл.12 е предвидено настъпването на предсрочната
изискуемост на заема без за това да е предвидено задължение за заемодателя
да уведомява заемателя за настъпването й, за разлика от настъпването на
предсрочно погасяване на кредита с плащане за което потребителят е длъжен
да уведоми кредитора като отправи писмена молба, в хипотеза на забава с
повече от 360дни, тоест при различните форми за прекратяване на договора,
страните са поставени в неравностойно положение, като за кредитора е
16
налице облекчена процедура по прекратяване на договора чрез обявяването
му в предсрочна изискуемост за разлика от потребителя. Налице е
неравноправна клауза по отношение на правата и задълженията на страните
като тези на заемодателя са привилегировани чрез осигуряване на по-лесен
начин за прекратяване на договорната връзка за сметка на потребителя.
Предвидени са и клаузи за обявяване на предсрочна изискуемост чрез
отправяне на волеизявление на кредитора, между които и при забава в
плащането от страна на заемателя, на която и да е погасителна вноска с
повече от 15дни от датата на падежа на съответната вноска. /чл.12 ал.2 т.5/.В
раздел VI. Прекратяване на договора и отказ от договора е предвидено
прекратяване по взаимно съгласие, при смърт на страната без правоприемство
или прекратяване на юридическото лице, форсмажорни обстоятелства
правещо невъзможно изпълнението на договора с отправяне на 7-дневно
предизвестие /чл.14 ал.1 и ал.2/.Правата на заемателя са ограничени от
заемодателя като същият е лишен от право да се откаже от договора за
потребителски кредит което отразява и ограничава съществено правната
сфера на потребителя за сметка на кредитора който има право и на обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, а потребителя има право предсрочно
да го погаси, но не и да се откаже от него поради сключването му примерно
поради грешка, или измама или заплаха или при неоценена достатъчно
кредитна способност на потребителя и която не му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора, обезпечен с
договорна ипотека. Неравновесие в правата на страните е и запрета на
заемателя да не може да прехвърля задълженията си по договора на друг
кредитор/чл.10 ал.2 от договора/ и същевременно с това право на кредитора
по всяко едно време от действието на договора за прехвърли правата си не
само на трети лица, но и да заложи вземането в полза на трето лице съгласно
ЗОЗ. Налице е явна неравнопоставеност между правата на кредитора и на
потребителя, които са в полза на първия и в съществен ущърб на потребителя
поради като е наличие съществено неравновесие, което е недопустимо и е
постановено в икономически по силната страна във взаимоотношението. В
приложения по делото погасителен план е посочен общия размер на
месечната погасителна от 422.50лв, без да е посочено от какви компоненти се
състои като главница и като договорна лихва и като разходи, поради което
липсва яснота за това какъв е размера на остатъка от непогасената главницата
17
и от непогасената договорна лихва и разходите след погасяването на
поредната месечната вноска за яснота на заемателя какъв е остатъка от
задължението му след всяка погасена вноска. Следва да се отбележи, че
изрично в плана е посочен размера на месечната вноска за начислената
неустойка при непредставяне на обезпечение със съдлъжник, тоест на
практика погасителният план е съставен преди още да е изтекъл срока за
представяне на исканото обезпечение. Освен това предвид калкулирането на
неустойка в размера на месечната вноска е налице типичен пример за това, че
в случая е налице начислена допълнителна печалба за кредитора и
непредвиден разход на потребителя, която обаче не е включена в ГПР и в
същност оскъпява кредита и представлява по своя характер и естество
допълнителна печалба за кредитора наред с уговорената договорна лихва.
По този начин кредиторът се обогатява неоснователно за сметка на
потребителя, което е недопустимо в отношенията търговец-потребител и води
реално до това, че ГПР надхвърля значително предвидения максимум от 50%
и представлява неравноправна клауза, както се посочи по-горе.
Установява се, че за обезпечаване на вземането на кредитора по
процесния договор за заем, в негова полза е учредена договорна ипотека от
страна на ипотекарния длъжник Р. Г.а. Сключеният между страните договор
за паричен заем „В.О.“ има характеристиките на договор по закона за
кредитите за недвижими имоти на потребител /ЗКНИП/, и за него се
прилагат разпоредбите на ЗЗП по отношение наличие на неравноправни
клаузи както и при наличие на нищожни клаузи по чл.38 от /ЗКНИП/.Това е
така защото съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗКНИП, законът урежда
изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на
потребители, условията и реда за регистрация на кредитните посредници и
контрола върху тях, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - по смисъла
на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, които са обезпечени
с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити,
чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.
По повод неустойката от непредставяне на допълнително обезпечение
солидарен длъжник, следва да се отбележи, че е нарушена и разпоредбата на
чл.71 от ЗЗД доколкото неизпълнението на дадено обезпечение от страна
длъжника може в най-добрия случай да породи единствено право на
кредитора да поиска изпълнение и преди срока на договора, но не и това да
18
води до увеличаване размера на задължението на длъжник чрез уговаряне на
неустойки, в случая за непредставено обезпечение и неустойки при забава в
плащането, кумулирано с обезщетение за забава измеримо със законната
лихва. Недопустимо е да се дължи неустойка при забава дори и на една
вноска с повече от 55дни ,в размер на фиксирана сума от 500лв, формално
поради непредставяне във връзка със забавата на съгласие за директен дебит
и банкова сметка тъй като се касае за едно и също неизпълнение-чл.11 ал.1 и
ал.2 от договора. Същото се отнася и до забавата с повече от 90дни, при
което се дължи освен законната лихва за забава върху забавена сума, но и
10% от отпусната сума на същото основание ако не се представят за същата
забава документи посочени в чл.11 ал.4 от договора, имащи отношение към
платежоспособността и задлъжнялостта на потребителя. Връзката между
забавата за плащане и неустойката за изискваните документи и съгласия е
пряка и тя обслужва във висока степен интересите на кредитора и води до
значително нарастване на чистата му печалба от договора за заем. В този
смисъл двете неустойки противоречат на закона и излизат извън рамките на
присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Освен
че неустойките са прекомерни по размер и тежки за потребителя с оглед
отпускания му кредит и общия размер на задължението което следва да
погаси, то и не може за едно и също неизпълнение да се налагат два вида
санкции- обезщетение за забава и неустойка. Това представлява
неравноправна клауза от една страна, а от друга е нищожна клауза като
нарушаваща добрите нрави.
Договорът е сключен за предоставяне на паричен заем обезпечен с
ипотека върху недвижим имот. Касае се за типичен договор по ЗКНИП.
Същият сключен в писмена форма с пълна индивидуализация на
страните размера на заема, условията за издължаване, условия при които се
сключва, като съдът констатира както неравноправни клаузи в договора по
ЗЗП така и нищожни клаузи по смисъла на /ЗКНИП/.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза с изготвено
от експерта Любомир Црънчев заключение което въззивният съд възприема
изцяло като обосновано ,обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което на база клаузите в договора за паричен заем,
погасителния план, счетоводни отразявания при кредитора, и извършените
19
частични погасявания на задълженията към кредита, последователността при
погасяване на задълженията по пера, се установява, че размерът на
неиздължената главница е от 12500лв., размерът на неустойката при
неизпълнение на задължението от длъжника да предостави солидарен
длъжник като обезпечение на задължението си по чл.5 ал.3 от договора е от
6449.04лв, а съгласно погасителния план нейния размер е от 6221.54лв. По
тази неустойка е извършено частично плащане от длъжника от 2684.50лв като
се дължи още 3522.50лв.Размерът на договорната лихва е от 3520.83лв за
периода 22.12.2017г. до 01.10.2018г., а до 20.12.2018г. е в размер на
4661.58лв. Размерът на разходите е от 450лв от които са погасени 15лв или
остават дължими 435лв. Неустойката по чл.11 ал.3 от договора при допусната
първа забава за плащане на коя и да е погасителна вноска с повече от
55календарни дни и при липса на съгласие от длъжника да предостави
съгласие за директен дебит, както и в банкова сметка по дебитно съгласие,
като от тази неустойка са платени 200лв за периода 20.12.2018г. и остава да
дължи още 200лв. За неустойка в размер на 10% от отпусната сума по чл.11
ал.4 при допусната първа забава на вноска с повече от 90дни , е от 1250лв.
Размерът на законната лихва за забава по чл.11 ал.1 от договора за неплатени
9поредни погасителни вноски е в размер на 278.80лв. В т.7 от заключението е
посочено, че на 02.09.2020г. е заплатена от длъжника сумата в размер на
21546.26лв по изпълнителното дело с която сума са погасени разноски по
изпълнението от 1149.34лв, 680лв адвокатски хонорар 2650лв адвокатски
хонорар по заповедното производство; 467.92лв разноски в заповедното
производство неустойка от 1250лв за неизпълнение на договорно задължение
по чл.11 ал.4 от 300лв неустойка директен дебит по чл.11 т.3, 435лв разходи
за събиране на просрочени вземания; 3522.50лв начислена неустойка за
неосигурен поръчител; 163.54лв законна лихва;4661.58лв договорна лихва и
6266.38лв главница или към 02.09.2020г. задължението на длъжника Я.Г. е в
размер на 6233.62лв представляващо остатък по ДПЗ от 22.12.2017г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца „В.К.“ ООД да установи по
отношение на длъжника ЯВ. В. Г. съществуването на паричните си вземания
по сключения между страните договор за паричен заем предвид подаденото
20
възражение от последния по чл.414 от ГПК.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна поради
извършено в хода на производството плащане, покриващо напълно
главницата по договора от 12500лв, дори и значително надхвърлящо размера
й, както и поради нищожност на договора на основанията посочени в закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите, даващи основание за
връщане само на главницата по кредита съгласно чл.39 от ЗКНИП /общия
размер на кредита/ както и поради наличие на неравноправни клаузи, водещи
до тяхната нищожност и такива които противоречат на добрите нрави.
Както се посочи договорът е като цяло нищожен поради нарушаване
на императивното изискване на закона-чл.24 ал.1 т.9 от ЗКНИП, а именно в
договора да бъде посочен годишен процент на разходите по кредита заедно с
подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита за потребителя. В случая, в договора е посочен само размера на ГПР,
но липсва подробна информация за това кои разходи са включени в общите
разходи, какъв е съответно техния процент спрямо общия посочен размер на
ГПР от 49.85% и кои от тях не са включени и поради какви причини. Това е
достатъчно основание съгласно чл.38 във връзка с чл.24 ал.1 т.9 от ЗКНИП да
бъде прогласен изцяло за нищожен, в която хипотеза е приложима
разпоредбата на чл.39 от ЗКНИП според която когато договорът за кредит е
обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща
се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Нищожен е договора и на основание чл24 ал.1 т.7 от ЗКНИП тъй
като погасителен план няма изискуемото се по закон съдържание относно
начина на формирането на месечната погасителна вноска, за което са
изложени подробни мотиви по-горе.
От друга страна неравноправни клаузи в договора са уговорените
неустойки по чл.5 ал.3 от ДПЗ за непредставено обезпечение от длъжника
на солидарен длъжник, с което кредита се оскъпява с още над 50% спрямо
главницата, в хипотеза на без каквото и да било насрещно задължение за
кредитора и при налично друго пълно обезпечение на вземането чрез
учредена от длъжника договора ипотека, като същата е в размер на
6449.04лв ; неустойката с чл.11 ал.3 от ДПЗ уговорена при забава на първо
плащане с 55дни и недадено от длъжника съгласие за директен дебит и
21
представяне на банкова сметка по дебитно съгласие с разполагаеми парични
средства с фиксиран размер на неустойката от 500лв, който превишава
размера на месечната вноска ; неустойка по чл.11 ал.5 от ДПЗ от 10% от
отпусната заемна сума /или 1250лв/ в хипотеза на просрочена първа вноска
с над 90дни при непредставяне на доказателства за кредитоспособността на
длъжника и изправността му по изпълнителни дела. Всички тези неустойки
по начина по който са формирани и основанието на което се претендират по
своя характер и естество излизат извън присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и по същество представляват
допълнителна печалба за кредитора като същевременно без първата
неустойка / от 6449.04лв/, която се заплаща на месечни вноски прибавени към
месечните погасителни вноски, което води именно на такъв извод, останалите
неустойки е предвидено да се дължат заедно и с обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху същите забавени суми /чл.11 ал.1 от
договора/, тоест за едно и също неизпълнение-забава в плащането и
свързаните с това изисквани съгласия и документи, кредиторът се обогатява
два пъти-веднъж със законната лихва за забава, предвидена в закона-чл.43
ал.1 и ал.2 от ЗКНИП, която се дължи върху просрочената сума и не може да
надвишава законната лихва, и предвидената за същото неизпълнение
неустойка, която освен че представлява неоснователно обогатяване на
кредитора, по размер тя се формира не върху не върху забавяната сума, а като
процент от отпусната сума /10%/ или във фиксиран размер-500лв .
Следователно тези неустойки видят до значително оскъпяване на кредита и
до свръхпечалба на кредитора. Същите са и неравноправни клаузи защото
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати освен лихва за забава и необосновано високо обезщетение или
неустойка /чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП/ от една страна, а от друга не позволяват на
потребителя реално да прецени икономическите последици от сключването
на договора /чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП/, и на посочените основания същите са
неравноправни клаузи, и които клаузи с явяват нищожни, съгласно чл.146
ал.1 от ЗЗП.
Нищожна е и клаузата за уговорения фиксиран годишен лихвен процент
/ФГЛП/ на договорната лихва от 40.56%. Няма спор, че кредиторът е
финансова институция който не разполага със свободен паричен ресурс и не
може да намира средства чрез публично привличане на средства под формата
22
на депозити на физически и юридически лица, за разлика от банките. Няма
спор, че като такава финансова институция същата значително по-трудно би
възстановила отпуснатия паричен заем в сравнение с банките.
В тази хипотеза размерът на договорната лихва би бил значително по-
голям от този който определя една банка. Обикновено съдебната практика е
констатирала, че при необезпечен потребителски кредит отпускан от
небанкова институция и при по-продължителен период от време, примерно
от три или повече календарни години и при липса на каквото и да било
обезпечение от страна на заемодателя, то този размер от 40.56% би бил в
съответствие с добрите нрави в хипотеза когато не превишава 50% тъй като е
съставна част от ГПР. Такъв размер би бил недопустим, и икономически и
правно необоснован, включително и в хипотези на размер от 40% при малки
по размер и краткосрочни по продължителност кредити, в рамките на няколко
месеца до една календарна година.
В хипотеза когато кредитът е обезпечен и то в случая с ипотека, която
покрива вземането не само за главницата, но и другите разходи по кредита,
тоест налице е пълно обезпечение, посочената в договора лихва от 40.56 % е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Такъв голям размер на
лихвата несъответства на разходите и на печалбата на кредитора която се
калкулира. Налице е обезпечено вземане на кредитора, като това обезпечение
е сигурно и стабилно, тоест то е напълно достатъчно за събирането на цялото
вземане. Следователно в случая печалбата от над 40% при годишен
фиксиран лихвен процент не отговаря на добрите нрави тъй като освен че е
налице значително оскъпяване на кредита, от друга страна този ФГЛП в
случая е неприложим. В хипотеза на обезпечен заем с ипотекиран недвижим
имот процентът на договорната лиха би следвало да бъде поне два пъти по-
малък от посочения в договора ГФЛП .Кредиторът е обезпечен за вземането
си в достатъчна степен и е напълно гарантиран за събирането му поради
което няма основание да определя такъв висок фиксиран годишен лихвен
процент, който процент се доближава до абсолютния максимално
предвидения по закон и включен в ГПР. В случая, превишението на размера
на договорната лихва е съществено и не може да бъде успешно обосновано.
По начина по който е определен ФГЛП, кредиторът поставя знак за равенство
между обезпечените и необезпечените кредити с потребител, което е
недопустимо. При обезпечените кредити длъжникът поема по-голям риск към
23
кредитора давайки му доброволно обезпечение чрез което му гарантира
цялостно изпълнение на договора. В тази хипотеза неуместно е и е нарушение
на добрите нрави потребителят дал обезпечение за вземането на кредитора да
бъде третиран наравно с потребителя без обезпечено вземане към кредитора
и да му се вменяват едни и същи задължения, почиващи на едни и същи
размери на договорната лихва. Печалбата не може да бъде еднаква за
кредитора в тези различни случаи. При посочения размер на лихвата от 40.56
% кредиторът не би следвало да изисква каквото и да било обезпечение, тъй
като договорната лихва покрива всички рискове от неизпълнението на
договора.
В този смисъл обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло.
Длъжникът е изпълнил задълженията си по договора да върне само
главницата от 12500лв предвид прогласяването на целия договор за нищожен,
както и поради наличие на неравноправни клаузи и такива противоречащи на
добрите нрави по отношение на посочените неустойки и договорна лихва, при
което отговорността на потребителя се свежда единствено до заплащане на
главницата по заема.
Съдът не споделя нито един от доводите развити във въззивната жалба
на ищеца “ В.К.“ ООД, за което са изложени подробни доводи по-горе.
Свободното договаряне на условията по договора с потребител, не е
безкрайно, а граничи както с добрите нрави, така и с императивно предвидени
законови предпоставки, които не може да бъдат заобиколени. В посочените
законови разпоредби е предвиден точен размерна годишния процент на
разходите, част от които е и законната лихва, както и размера на лихвата за
забава, съизмерима със законната лихва. Ако ГПР включва само и единствено
законната лихва, то нейният размер хипотетично би могъл да бъде 50%. Този
максимален размер не е универсален и не може да се прилага по отношение
на всички видове сключвани заеми от страна на кредитора. Такъв висок
процент договорна лихва би могъл да е налице когато кредитът е максимално
рисков, с нисък процент сигурност за погасяване, сключен е за
продължителен период от време при което рискът за кредитора се увеличава
пропорционално на периода от време на действие на договора или когато
потребителят не е достатъчно кредитоспособен, но отговаря на изискванията
за кандидатстване поставени от кредитора. В хипотеза когато
24
кредитополучателят е достатъчно кредитоспособен, договорната лихва следва
да бъде намалена тъй като рисковете за кредитора значително намаляват.
Най-малки са рисковете за кредитора когато отпуснатия от него заем е
обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, когато длъжникът
работи и е трудово ангажиран и има постоянни доходи, в която хипотеза
договорната лихва би следвал да бъде в най-нисък размер-от размера на
законната лихва до два пъти този размер. Рискът за кредитора от
неизпълнението на договора в този случай е най-нисък и е необосновано да
се претендира лихва в размер на 4 /четири/ пъти размера на законната лихва,
плюс допълнителните неустойки по договора, тъй като кредиторът нито е
правил такива разходи по кредита нито може да бъде обосноват такъв висок
размер на печалбата нито има какъвто и да било повишен или съществен риск
при неизпълнение той да не може успешно да събере вземането си. Такъв
заем е с възможно най-ниския праг на риск от неизпълнение предвид
характера и естеството на даденото обезпечение. Затова е необяснимо защо е
уговорен такъв висок размер на договорната лихвата което не съответства
нито на закона нито на добрите нрави.
Същото се отнася и по отношение на другите възражения изложени в
жалбата. Това, че законодателят не е ограничил размера на законната лихва,
не означава, че същата не следва да бъде преценявана с оглед конкретните
факти и обстоятелства по кредита, платежоспособността на длъжника и
неговата кредитоспособност. Както се посочи не може да се поставя знак за
равенство на размера на договорната лихва при различните по вид и
обезпеченост кредити и без да се оценява конкретния риск за кредитора от
неизпълнението на договора както и от положението на потребителя, който не
може да бъде поставян в пълна зависимост от кредитора само поради факта,
че се е съгласил с предложението на кредитора доколкото е налице граница
на свободата на договаряне когато в отношенията участва неравноправен
субект-икономически по-слабия потребител от една страна и търговеца,
който по занятие предоставя кредити.
Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли, а обжалваното
решение да се потвърди.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба
тъй като такива не са направени.
25
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №260270 от
29.12.2020г. постановено по гр.д.№1490/2019г. по описа на същия съд
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26