Р Е Ш Е Н И Е
Номер 711 13.07.2020г. град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на втори
юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №2859 по описа за 2019
година, намери за установено следното:
Субективно съединени искове с
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на З.К.Т., ЕГН ********** ***, Г.К.Г., ЕГН **********
*** и Ш.Т.К., ЕГН ********** *** против Б.Д.Б., ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че са длъжници по
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ М. К., което е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1992/2000г. на *** окръжен съд в полза на
кредитора Б.Д.Б. против Ш.Т.К. и К.Г.К., за сумата 31800,00 лева, дължими по
договори за заем.
Посочва се, че първоначално било
образувано изпълнително дело №**/***г. на ДСИ при *** районен съд, по което не
били извършвани изпълнителни действия. По молба на взискателя Б. делото било
прехвърлено на ЧСИ А. А. под №**/**г. По същото били извършвани единствено
справки. На 19.09.2007г. имало насрочен и извършен опис на движими вещи и опис
на недвижим имот. След смъртта на длъжника К. Г. К. по изпълнителното дело били
конституирани като длъжници неговите наследници З.К.Т. и Г.К.Г.. На
27.07.2009г. била вписана възбрана върху недвижим имот, находящ се в *** и
представляващ дворно място с двуетажна къща, гараж, лятна кухня и две
оранжерии. На 27.20.2009г. бил насрочен и извършен опис на движими вещи и на
недвижим имот. На 28.06.2010г. била насрочена публична продан на описания имот,
която не се състояла.
Твърди се, че след въпросната
насрочена публична продан други изпълнителни действия по изпълнителното дело не
са били извършвани. През м.юли 2019г. ищците били уведомени, че изпълнителното
дело на ЧСИ А. било прекратено по искане на взискателя, а през м.септември
същата година било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ М. К..
Като поддържат, че задълженията им
към ответника са погасени по давност, ищците сезират съда с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците
не му дължат общо сумата 31 800,00 лева, за която е издаден изпълнителен
лист по гр.д.№1992/2000г. на *** окръжен съд.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Б.Д.Б.
е подал отговор, с който оспорва искове. Поддържа възражението, че вземането му
по изпълнителния лист срещу ищците не е погасено по давност. Счита, че
доколкото няма възражение за изтекла погасителна давност, такава не е текла и
съдът не може да я прилага служебно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че в
полза на Б.Д.Б. е бил издаден изпълнителен лист на 28.01.2006г. по
гр.д.№1992/2000г. по описа на *** окръжен съд, въз основа на влязло в сила
съдебно решение. От същия видно, че Ш.Т.К. и К. Г. К. са били осъдени солидарно
да заплатят на Б.: 7 800,00 лева, представляваща дадена на заем сума на
03.08.1995г. и 24 000,00 лева, представляваща дадена на заем сума на
04.12.1995г. Въз основа на изпълнителния лист и по искане на взискателя е било
образувано изпълнително дело №47/2006г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр.***.
В хода на изпълнителното дело е починал длъжникът К. Г. К., който е бил
заместен от неговите наследници Ш.Т.К. /съпруга/, З.К.Т. /дъщеря/ и Г.К.Г.
/дъщеря/. Ш.К. като наследник и в лично качество като длъжник в изпълнителното
производство, както и другите наследници, които са ищци в настоящото
производство имат интерес да установят, че не дължат сумите по изпълнителния
лист, тъй като по този начин ще осуетят принудителното изпълнение на дълга при
евентуално изтекла погасителна давност, на която се позовават.
От представените материали по изпълнителното дело се установява, че след
образуването му през м.февруари 2006г. са били извършвани само справки. Една
година по-късно, през м.февруари 2007г., по искане на взискателя Б. делото е
изпратено на ЧСИ А. А. за продължаване на действията по принудително изпълнение
по изпълнително дело с №96/2007г. На 19.09.2007г. е бил извършен опис на
движими вещи и на недвижим имот в с.***, общ.***, за което свидетелства
протокол за опис от същата дата на ЧСИ А.А.. Видно от приложеното на л.190 от
делото писмо, на 27.07.2009г. е била вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжниците Ш.К., З.Т. и Г.Г., представляващ дворно място от 830
кв.м., съставляващо парцел IX-260 от кв.23 по плана на село ***, общ.***, ведно
с първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, гараж, лятна кухня
и две оранжерии. През м.септември 2019г. изпълнителното дело е продължено от
ЧСИ М.К., което е видно от приложената покана за доброволно изпълнение /л.203/.
Съгласно представеното удостоверение с изх.№00155/***г. на ЧСИ А.А.,
изпълнително дело №96/2007г. е било прекратено с постановление на съдебния
изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, като изпълнителния лист е бил
поискан от взискателя на 06.06.2019г. Посочено е още, че последното
изпълнително действие по това изпълнително дело е насрочената за 29.06.2010г.
публична продан на недвижим имот, която не е станала, поради липса на постъпили
наддавателни предложения, съгласно протокол, съставен от регистратура „Публични
продажби” при Районен съд – гр.***. Удостоверението не е оспорено и като такова
се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него
факти.
Предвид нормата на чл.116,б.”в” от ЗЗД давността за вземането се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
всякога е пет години“. От влизане в сила на съдебното решение, постановено в
полза на ответника е започнала да тече 5-годишна давност, която е била
прекъсната на 08.02.2006г. с подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело, доколкото в същата кредиторът Б. е посочил изпълнителен способ за
събиране на вземането – опис на движимо и недвижимо имущество на длъжниците.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато съдебното решение влезе в сила започва да
тече нова давност; в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В настоящия случай нова
5-годишна давност за погасяване на вземането на ответника е започнала да тече
от 19.09.2007г., когато е бил извършен опис на имуществото на длъжниците, а
след това от 27.07.2009г., когато е била наложена възбрана върху недвижимия
имот. Давността е прекъсната за последен път с насрочване на публичната продан
на имота на 29.06.2010г. От последно посочената дата до сезирането на ЧСИ М.К.
през 2019г. не се установява да са извършвани каквито и да било действия по принудително изпълнение по
инициатива на взискателя, годни да прекъснат давността. Ето защо следва да се
приеме, че на 29.06.2015г. е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност за вземането.
Неоснователно е становището на ответника, че вземането му не е погасено по
давност, тъй като не е било направено възражение и давността не се прилага
служебно. Вярно е, че съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно,
но това правило е приложимо в исковия процес, в който съдът може да приеме, че
вземането е погасено по давност само ако заинтересованата страна се позове на
този способ за погасяване на задължението. В случая обаче се касае за давност,
която е изтекла в хода на изпълнителния процес и съдът по настоящото дело
констатира наличието на този погасителен способ, именно защото ищците се
позовават на него. Както е посочено в мотивите на цитираното по-горе
тълкувателно решение, за разлика от исковия процес, в изпълнителния процес
давността не спира, защото изпълнителни действия се осъществяват по волята на кредитора
– той може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен и така да прекъсва давността/ или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи, като в този случай давност тече/.
По изложените съображения предявените отрицателни установителни искове са
основателни и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените по делото разноски в общ размер 2772,00 лева, от които 1272,00
лева – платена държавна такса и 1500,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че З.К.Т., ЕГН **********
***, Г.К.Г., ЕГН ********** *** и Ш.Т.К., ЕГН ********** *** не дължат на Б.Д.Б., ЕГН ********** *** сумите:
7 800,00 лева, представляваща дадена на заем сума на 03.08.1995г. и
24 000,00 лева, представляваща дадена на заем сума на 04.12.1995г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2006г. по гр.д.№1992/2000г. по
описа на *** окръжен съд.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на З.К.Т., ЕГН ********** ***, Г.К.Г., ЕГН ********** *** и Ш.Т.К., ЕГН
********** *** общо сумата 2772,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: