№ 5916
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221100106643 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от ищеца В. К. С., ЕГН ********** срещу
Столична Община обективно и кумулативно съединени искове за осъждането на ответника
да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от „счупване на бедрена шийка,
закрито“ настъпило на 18.01.2022 г. след падане около 08:15 часа сутринта при преминаване
на заледен тротоар на ул. Билянини извори в гр. София и извършена на 21.01.2022 г.
операция на тазобедрена става и поставяне на тазобедрена ендопротеза, както и сумата от
4804,04 лв., от които 4520 лв.-тазобедрена става, 95 лв. - заплатен сет за ортопедична
операция, 46.40 лв. –потребителска такса и 143 лв. за заплатено лекарство, представляващи
имуществени вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
бездействието на служителите на Общината или на други лица, на които тя е възложила
изпълнението, натоварени със задължението да снегопочистват тротоарите в града, с което
да обезпечават безопасното придвижване на гражданите, ведно със законната лихва, считано
от 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Столична Община е представил писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявеният иск, като сочи, че тя стопанисва общинската собственост,
каквато са тротоарите с грижата на добър стопанин, предвид това, че между нея като
възложител и ДЗЗД „Г.П.-БКС“ е бил сключен договор за зимно поддържане на улици, като
предвид това, че на 18.01.2022 г. е имало само лек снеговалеж на тази дата е извършвано
метене на тротоарите, а предходните дни не е имало снеговалеж. Затова счита, че лицата на
които е възложило дейността по поддържането на улиците и тротоарите не са бездействали
противоправно, а са осигурили безопасното им ползване от гражданите. Възразява, че не е
посочено точното място на инцидента, както и, че той или е от битов характер и не е
настъпил по посочения в исковата молба начин, или е настъпил в следствие на
съпричиняването му от страна на ищеца, който не се е движил бавно и предпазливо, както
сочи в исковата молба. Счита, че подобна травма не може да настъпи, ако ищецът се е
1
движил бавно и предпазливо, но въпреки това е паднал върху заледена повърхност. Счита,
че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние в зимни
условия, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена
им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие
/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.
Установява се по делото, че на 18.01.2022 г. около 08:15 ч. в гр. София при
преминаване на тротоара на ул. Билянини извори в посока СО, район Илинден, ищецът се
подхлъзнал поради заледяване, паднал на тротоара и получил счупване на бедрената шийка.
Горното се установява от показанията на свидетеля Т. А. С.а. Свидетелят С.а, която е
очевидец на случилото се, заявява, че е видяла как ищецът се е подхлъзнал на леда, който се
е намирал на пътното платно и е паднал. Свидетелят сочи, че пътното платно е било
заледено и не е било почистено. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172
ГПК, но доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия
доказателствен материал, то кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ е посочило, че
механизмът на получаване на счупване на лакътната кост в тази област е най-често от
падане при удар със свита ръка върху терен или твърда повърхност. Съдът кредитира
приетата по делото СМЕ, като професионално изготвена и обоснована. От така събраните
доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по
безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и
мястото на настъпване на инцидента. Именно по твърдяния от ищеца механизъм се е случил
инцидентът, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са
неоснователни.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение №
2
38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата
на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и
прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя
съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.
Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските
пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Това
задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които
поддържането в изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване,
разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. През зимния сезон,
когато се образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая - ответната Община е
да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, в
каквато грижа в случая не е положена. На Столична община е вменено, чрез оправомощени
длъжностни лица от общинска администрация или чрез други лица, на които ответникът
изрично е възложил задълженията си, организирането и осигуряването на поддържането,
чистотата и отстраняването на снежната покривка и заледените участъци от обектите
публична общинска собственост. Поведението на Столична община, изразяващо се в
бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона
задължения. Платната за движение и прилежащите към тях тротоари са предвидени за
обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за
здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за
поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно
между страните с доклада по делото. Установява се от постъпило писмо от НИМХ, че през
нощта на 18.01.2022 г. около 02:20 ч. за около 20 минути вали силен сняг, като сутринта е
измерена снежна покривка 2 см.
Столична община отговаря за поддръжката на ул. Билянини извори в посока на
движение към СО, район Илинден в гр. София, както и прилежащите към улицата тротоарни
площи. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото
задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно
поведение.
По делото се установява, че вследствие на инцидента В. К. С. е получила счупване на
бедрена шийка на лявата бедрена кост, закрито. В тази насока СМЕ, която се кредитира от
съда и приложената по делото медицинска документация.
По иска за неимуществените вреди:
Увреждането е причинило болки и страдания за ищеца. Причинена му е психическа и
емоционална травма. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и инцидента настъпил на 18.01.2022 г.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този
3
принцип.
От приетата СМЕ се установява, че в резултат на инцидента на 18.01.2022 г. около
08.15 ч, в резултат на падане, поради подхлъзване на заледено място ищецът е получил
закрито счупване на бедрената шийка на лявата бедрена кост. Проведено е успешно и
своевременно оперативно лечение с алопластика на лявата тазобедрена става /подмяна на
ставата с изкуствена/. Проведено е и лекарствено лечение - противотромбообразуване и
антибиотично следоперативно. Ищецът е ползвал 99 дни отпуск по болест, поради
счупването на шийката на лявата бедрена кост, като до пълното възстановяване с
възможност за физическо натоварване на левия долей крайник е необходим срок от 12
/дванадесет/ месеца. Болките при това счупване започват в кратък срок от време, след
полученото счупване и може да продължат с голям интензитет с дни. Характерно е при
счупванията на човешките кости, че е възможно болки и страдания да се изпитват и в
значително по-дълъг срок от време, вкл. с години, особено при промени в метеорологичните
условия. Вещото лице е посочило, че е възстановена двигателната функция на левия долей
крайник. Според вещото лице при падане е напълно възможно да се получи счупване върху
терена - счупване, вкл. и на шийката на бедрената кост, което е мястото паднало върху
терена, в конкретния случай на ляво. Вещото лице не установява данни от досието на НЗОК
на името на ищеца, заболяване, което да може да доведе до това падане. При счупването на
шийката на бедрената кост, кракът се скъсява и са ограничени движенията, мерките се
предприемат в лечебно заведение по спешност, няма указание за специални средства, които
да ограничат движенията на счупения крайник. Самото счупване и болките от него не
позволят активно движение с конкретния крак, а скъсяването се получава винаги при
счупване на шийката на бедрената кост. НЗОК не заплаща изцяло /не реинбурсира/
остеосинтезните материали за оперативното ортопедо-травматологично лечение.
В съдебно заседание на 26.10.2021 г. вещото лице Г. конкретизира, че след такова
счупване и операция следва поне два, три месеца придвижване с помощно средства. Вещото
лице заявява, че доколкото има и подхлъзване падане върху лед, то не може да приеме друг
механизъм, който да е довел да травмата. При подобно счупване настъпвала силна болка,
като самото движение се фиксирало. Нямало необходимост от помощни средства – шина
след инцидента, петата се „закотвяла“ и не позволявала разместване на крака, поради което
и няма значение начинът на транспортиране до болницата.
Свидетелят Т. С.а заявява, че инцидентът се случил на 18.01.2022 г. сутринта в кв.
„Захарна фабрика“ до общината. Било изключително студено и мразовито този ден, и имало
образуван скреж и лед по улиците и тротоара. Не били почистени улиците и тротоара.
Общината се намирала на ул. „Билянини извори“ в кв. Захарна Фабрика. Случило се, когато
ищецът се връщал от общината, свидетелят бил в колата. На тротоара към общината, от
страна на училището станал инцидентът. Ищецът не паднал на улицата, а на тротоара.
Ищецът се подхлъзнал, завъртял се настрани и се изтърсил с цялата си тежест. Ищецът
вървял бавно и внимателно, след като паднал извикал много силно. Първите 10 минути не
можел да се съвземе и да говори от болка. След това поискал свидетелят да го заведе в
Пирогов. Когато отишли в Пирогов го прегледали, направили изследвания и установили, че
ябълката на тазобедрената става е счупена. Лекарят казал, че в този вариант на счупване се
сменя цялата става. Заради Ковид не го оперирали веднага на същия ден, а след 2 дни.
Операцията не се покривала от здравната каса. Ищецът престоял около 9-10 дни в
болницата, а след изписването първия месец било изключително трудно да се придвижва.
Първите две седмици той бил само на легло. Ходил с две патерици до тоалетна, бавно и
свидетелят го придържал. Повече от месец се придвижвал с две патерици. После започнал
да идва рехабилитатор, правил специални упражнения по няколко пъти на ден. След това
останал с една патерица, по-късно само с канадка. Той продължавал да изпитва трудности и
месеци след това, особено при изкачване на стълби и при по-стръмни наклони, като и до
момента не бил същият човек, какъвто бил преди инцидента. Силни болки той изпитвал
4
първите 2-3 месеца. В момента при смяна на времето изпитвал болка, изпитвал страх да се
качва на стълба, когато изкачвал стъпала бил много по-неуверен, внимателен и предпазлив.
Няколко лекарства трябвало да пие след изписването му, освен обезболяващи, трябвало да
пие и такива за разреждане на кръвта. Свидетелят сочи, че ищецът пиел и таблетки
„Еликвис“. Повече от три месеца ползвал помощни средства, а рехабилитацията продължила
около 2 месеца.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
- към датата на настъпване на инцидента ищецът е бил в трудоспособна възраст на 47
години;
- интензитетът на увреждането – обстоятелството, че е налице счупване увеличава
интензитът на болката;
- периодът на силни болки е бил около 2-3 месеца, а периодът до възстановяване с
възможност за физическо натоварване на левия долей крайник е 12 /дванадесет/ месеца;
- преживеният стрес, силните болки, претърпяната операция, подмяна на ставата с
изкуствена, необходимостта от помощ в битов аспект първите няколко седмици след
инцидента, ползването на помощни средства за период от 2-3 месеца;
- периодът, в който е бил нетрудоспособен ищецът – 99 дни временна
неработоспособност;
- проведената рехабилитация за период от около 2 месеца;
- обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът е налице остатъчна болка при
промяна на времето, изпитва трудности при изкачване на наклони и стълби, наличието на
оперативен белег, както и обстоятелството, че ставата му е заменена с изкуствена –
поставеното изкуствено тяло е до живот;
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази
съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи /при счупване на
шийката на бедрената кост и подмяна на тазобедрена става с изкуствена /: Определение №
806 от 24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2243/2018 г., IV г. о. /с което не е допуснато до
касационно обжалване Решение № 35 от 22.02.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 11/2018 г./,
Определение № 536 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 393/2020 г., IV г. о. /с което не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 1518 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. №
6301/2018 г./, Определение № 209 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 597/2022 г., I г. о. /с
което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 260724 от 22.10.2020 г. на СГС
по гр. д. № 13613/2019 г./, Решение № 189 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 517/2020 г., III
г. о., Решение № 50108 от 10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 544/2022 г., II т. о. и др. Видно от
цитираните съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди при счупване на
шийката на бедрената кост и подмяна на тазобедрена става с изкуствена са в размери около
и над 30 000 лв. Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че посочените съдебни
актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата
по конкретния казус.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им
към размера на неимуществените вреди към м. януари 2022 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да
съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение №
215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-икономическите
5
условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата
конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и техния интензитет.
През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 9008 лв., а
средногодишният разход – 8339 лв. /данни на Националния социологически институт/. За
месец януари 2022 г. минималната работна заплата е в размер 650 лв. Въпреки това е налице
спад на БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност за
Република България за 2022 г. /данни Националния социологически институт/. Сочената по-
горе съдебна практика за определяне размери на обезщетения при сходни случаи касае
времеви периоди на настъпване на инцидента от 2012 г. до 2019 г., поради което
тенденциите относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от
домакинството, както и тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и
същевременно спадане на покупателната стойност са все критерии, които следва да бъдат
съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-икономически отношения при
определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в пълния претендиран размер от 30 000 лева.
Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на
справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по делото.
По иска за имуществени вреди:
По делото са представени като писмени доказателства – фактура № ********** от
25.01.2022 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов и пациент В. К. С. за закупуване на
медицинско изделие M05053030000130 /вкл. тейпърлок – безциментно стъбло, керамика
феморална глава, авантаж – ацетабуларна капсула, авантаж Е1 крослинк инлей/ на стойност
4520 лв., като към фактурата е представено и платежно нареждане за заплащане стойността
на закупеното изделие. От декларация за избор на медицинско изделие, частично изплатено
от НЗОК се установява, че цената на медицинското изделие M05053030000130 е общо 5600
лв. и е частично заплатена в размер на 1080 лв. от НЗОК. Предвид частичното заплащане е
останала дължима и платената с платежното нареждане сума в размер на 4520 лв.
Установява се, че е заплатен и сет за ортопедична операция № 2 HIP SET-2-95 на стойност
95 лв. – видно от фактура № ********** от 25.01.2022 г. с издател УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов и пациент В. К. С., към която фактура е представен и фискален бон за заплащането
на сумата от 95 лв. на 25.01.2022 г. Заплатена е и потребителска такса за 8 нощувки в
болницата по 5.80 лв. всяка или общо за сума в размер на 46.40 лв. – видно от фактура №
********** от 26.01.2022 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов и пациент В. К. С., към
която фактура е представен и фискален бон за заплащането на сумата от 46.40 лв. на
26.01.2022 г. Направени са разходи и за лекарство – таблетки Еликвис на стойност 143 лв.,
за което е представена фактура № ********** от 26.01.2022 г. и фискален бон за
заплащането на сумата от 26.01.2022 г.
Ответникът не е оспорил заплащането на сумата, както и наличието на причинно-
следствена връзка между направените разходи и увреждането на ищеца. Обстоятелството,
че разходите са направени именно във връзка с инцидента и полученото счупване на
шийката на бедрената кост и подмяна на тазобедрена става с изкуствена на ищеца, се
установява по безспорен начин по производството. При извършената оперативна
интервенция вследствие на инцидента е поставено закупеното медицинско изделие
M05053030000130 /като е бил необходим и сетът за ортопедична операция/ – което се
установява от медицинските документи и СМЕ. От представените по делото медицински
документи, се установява още, че разходите за болничен престой са именно във връзка с
инцидента – видно от издадената епикриза от I Клиника по ортопедия и травматология на
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ищецът е престоял в болницата от 18.01.2022 г. до 26.01.2022 г. –
т. е. 8 нощувки. Относно лекарството Еликвис по делото е представена рецепта – л. 21,
6
вещото лице Г. в с. з. е категорична, че задължително се в случая дава медикамент против
тромбозиране, а свидетелят С.а сочи, че именно медикаментът Еликвис е бил предписан за
разреждане на кръвта. Ето защо и съдът намира, че доколкото е бил необходим медикамент
против тромбозиране, то медикаментът Еликвис, който представлява точно такъв продукт, е
бил предписан и закупен от ищеца именно във връзка с процесния инцидент. От вещото
лице Г. се установява и, че НЗОК не заплаща изцяло материалите за оперативното лечение, а
и по делото са представени доказателства за сумата поета от НЗОК в размер на 1080 лв. /л.
13/. Следователно ищецът се е възползвал от възможностите, които покрива НЗОК, като е
направил допълнителни разходи в претендирания размер, доколкото НЗОК поема
минимална част от разходите за медикаменти, необходими за замяната на тазобедрената
става.
Следователно се установява направата на парични разходи от ищеца в размер на:
4520 лв. за закупуване на медицинско изделие M05053030000130 /вкл. тейпърлок –
безциментно стъбло, керамика феморална глава, авантаж – ацетабуларна капсула, авантаж
Е1 крослинк инлей/; 95 лв. заплатена за сет за ортопедична операция; 46.40 лв. заплатена
потребителска такса за болничен престой в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов за 8 нощувки и 143
лв. за лекарствени медикаменти /Еликвис таблетки/. Или общо имуществените разходи
направени от ищеца са на обща стойност 4804.40 лв. Така заплатена сума от ищеца в общ
размер на 4804.40 лв. се явява претърпяна вреда /загуба/. Следователно съдът намира, че се
доказва наличието на имуществен разход в размер на 4804.40 лв., претърпян във връзка с
инцидента, за което отговорност по чл. 49 ЗЗД носи ответникът.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
С отговора ответникът е въвел в процеса възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че ищецът
не е взел всички необходими мерки, както за движение по улиците в зимни условия, така и
по отношение на безопасното извозване до медицинското заведение. Възраженията са
недоказани.
От една страна, не са ангажирани доказателства от ответника, че В. С. не се е
съобразил с метеорологичните условия и не се е движил съобразително по улиците в зимни
условия. Липсват доказателства за наличие на конкретно действие или бездействие при
придвижването от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпването на събитието.
Напротив, според свидетеля С.а ищецът при настъпване на инцидента е вървял много
бавно и внимателно с оглед леда по тротоарите. Подхлъзването от ищеца на заледен
тротоар, непочистен от отговорната Община, не може да се приеме като липса на полагане
на дължимата грижа от страна на В. С. – в тази насока и отговора на вещото лице на въпрос,
поставен от ответника, че при място със заледяване /хлъзгаво място/ може да падне всеки,
независимо от начина на движение /л. 92/.
На следващо място, вещото лице по СМЕ е категорично /вкл. и при изслушването в
7
съдебно заседание/, че е без значение как е транспортиран ищецът до болницата, респ. че
същият не е имал необходимост от специализирана апаратура. Вещото лице заявява, че
кракът след подобно счупване не може да бъде разместен, тъй като е „закотвен“, поради
което няма необходимост от допълнително обездвижване чрез помощна шина. Оттук и не се
установява от ответника начинът на транспортиране на ищеца до болничното заведение да е
създал условия или да е улеснил вредоносния резултат.
Съдът намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, направените от същия възражение за съпричиняване, неблагоприятните
последици от недоказването са в тежест на въвелия и ползващия се от възражението, поради
което възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД са неоснователни.
Предвид всичко изложено искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в
размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента /18.01.2022 г./ до
окончателното изплащане. Искът за имуществени вреди ще се уважи също в пълния размер
от 4804.40 лв.
Необходимостта от средства за прегледи, лечение, закупуване на стоки и
медикаменти от увреждането се модифицира в материална вреда в момента на
реализирането на разхода, на претърпяването на материалната загуба. При неосъществен в
цялост фактически състав, пораждащ правото на обезщетение за материалните вреди от
непозволено увреждане, отговорният не е в забава и не дължи обезщетение за забавено
плащане. С извършването на необходимия разход, фактическият състав, от който произтича
правото на обезщетение за този вид вреди е завършен и от този момент отговорният за
заплащането му изпада в забава без покана - по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Законната
лихва се дължи от момента на увреждането, което увреждане, в хипотезата на разходи за
лечение и закупуване на стоки и медикаменти, като вид претърпяна загуба, настъпва -
реализира се с извършването на разхода и в този момент вредата се проявява.
Т. е. претенцията за законна лихва е основателна:
- върху заплатените 4520 лв. по фактура № ********** от 25.01.2022 г. и заплатените
95 лв. по фактура № ********** от 25.01.2022 г. /и за двете суми са представени
доказателства за заплащането им на 25.01.2022 г./ ще се присъди законната лихва от
25.01.2022 г. до окончателното и погасяване;
- върху заплатените 46.40 лв. по фактура № ********** от 26.01.2022 г. и заплатените
143 лв. по фактура № ********** от 26.01.2022 г. /и за двете суми са представени
доказателства за заплащането им на 26.01.2022 г./ ще се присъди законната лихва върху
сумата от 26.01.2022 г. до окончателното и погасяване;
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат само на ищеца.
Претендирано е адвокатско възнаграждение и са представени доказателства за
заплащането на сумата в размер на 4000 лв. В срок е постъпило възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. В договора за правна защита и съдействие от 25.10.2023 г. е отразено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой. Минималният размер на възнаграждението се определя
съобразно редакцията на Наредбата към датата на направата на разхода – 2023 г. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в
случая минималното адвокатско възнаграждение е 3434.35 лв. Делото не се отличава с
правна и фактическа сложност. Приключило е в едно открито съдебно заседание.
Производството пред първата инстанция е приключило в рамките на година и няколко
месеца от образуването. Възражението за прекомерност е основателно. Съдът намира, че
сумата от 3434.35 лв. е съответна на положената защита и съдействие с оглед правната и
фактическа сложност на спора. Към тази сума следва да се добави у сумата за заплатена ДТ
– 1392.18 лв. и депозит за СМЕ – 350 лв. или на ищеца ще се присъди общо сума за разноски
8
в размер на 5176.53 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на В. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, вследствие на
инцидент настъпил на 18.01.2022 г. след подхлъзване и падане около 08:15 часа сутринта
при преминаване на заледен тротоар на ул. Билянини извори в гр. София, който инцидент е
предизвикан от бездействието на ответника – неполагането на дължимата грижа от
Столична община или от други лица, на които тя е възложила изпълнението, за вещи
общинска собственост, в нарушение на задълженията за почистването на прилежащите към
платното за движение тротоари, при който инцидент В. К. С. е получил закрито счупване на
бедрената шийка на лявата бедрена кост, поради което му е проведено оперативно лечение с
алопластика на лявата тазобедрена става /подмяна на ставата с изкуствена/, следните суми:
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпения инцидент на 18.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на настъпване на инцидента - 18.01.2022 г. до окончателното
изплащане;
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 4804.40 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените
разходи за лечение, медикаменти и такси, вследствие на претърпения инцидент на
18.01.2022 г., която сума е формирана по следния начин:
* заплатени 4520 лв. - за тазобедрена ендопротеза медицинско изделие
M05053030000130, за което е издадена фактура № ********** от 25.01.2022 г. от
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.01.2022 г.
до окончателното изплащане;
* заплатени 95 лева - за сет за ортопедична операция № 2 HIP SET-2-95, за което е
издадена фактура № ********** от 25.01.2022 г. от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, ведно
със законната лихва върху тази сума от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане;
* заплатени 46.40 лева - за потребителска такса за болничен престой, за което е
издадена фактура № ********** от 26.01.2022 г. от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, ведно
със законната лихва върху тази сума от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане;
* заплатени 143 лева - за медикамент – таблетки Еликвис, за което е издадена фактура
№ ********** от 26.01.2022 г. от А.Ф. ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума от
26.01.2022 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 5176.53 лв. – разноски по делото
за заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9