№ 209
гр. Плевен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500634 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР ( ГД“ПБЗН“-
МВР) чрез пълномощника ст.юрк.Н.– ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№131/2021г. по описа на Никополски районен съд, срещу постановеното по делото от
ІІ-ри гр.с-в съдебно решение №31/15.06.2021г.,с което са уважени осъдителни искове с
правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД, предявени
от ищеца В.П.П., чрез пълномощника адв. В.П. от АК-Плевен, и са присъдени разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с
което да отхвърли исковата претенция. Въззивната жалба е изключително подробна. В нея
се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното
решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е допуснал субсидиарното
приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на служители на МВР. Заплащането
на труда на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в специалните Наредби, издадени от
Министъра на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика.
Въззивната жалба съдържа особено искане за спиране производството
1
по делото на основание чл.633 във вр. чл.631,ал.1 от ГПК поради отправено преюдициално
запитване от РС-Луковит до Съда на Европейския съюз.
Ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, чрез
процесуалния представител адв. В.П. от АК-Плевен, в който е изразил становище за
неоснователност на въззивната жалба.Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата.
В отговора на въззивната жалба е изразено и становище за
неоснователност на искането за спиране на производството, тъй като съгласно чл.631 от
ГПК подлежи на спиране само делото, висящо пред съда, който е отправил преюдициалното
запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).
С Определение №1116/12.08.2021г., въззивният съд е спрял на
основание чл.633 във вр. чл.631,ал.1,изр.1 от ГПК производството по делото до
приключване на производството по преюдициално дело №С-262/2020г, образувано в Съда
на Европейския съюз.
С Определение №354/09.03.2022г. спряното производство е
възобновено на основание чл.631,ал.2 от ГПК, приложено е копие на Решение на СЕС от
24.02.2022г., постановено по преюдициалното запитване и делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното о.с.з. на 26.04.2022г, страните чрез процесуалните
представители – гл. юрк.Ст.Н. - за въззивния жалбоподател и адв. В.П. - за ответника по
въззивната жалба, поддържат становищата изразени във въззивната жалба и в отговора на
същата, като представят и писмени бележки, в които подробно развиват съображенията си.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
твърдените оплаквания, приема следното:
Въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.
№131/2021г. по описа на Никополски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото съдебно Решение №31/15.06.2021г.,е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№131/2021г. по описа на
Никополски районен съд е образувано на основание обективно съединени осъдителни
искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от
ЗМВР и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа
инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) В.П.П.
срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) - Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР. ( ГД“ПБЗН“- МВР).
2
В исковата молба се твърди следното:Ищецът е служител на
ответника, с когото е в служебно правоотношение. През периода 01.04.2019г.- 01.08.2020г. е
заемал длъжност „Водач на специален автомобил, той и пожарникар“ в Районна служба
„ПБЗН“-гр.Никопол при ОД“ПБЗН“-Плевен към ГДПБЗН –гр. София. Трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – дневна и
нощна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.04.2019г. до настоящия момент
са издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положителния труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.)
и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.202г на Министъра на вътрешните
работи. И в двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходни наредби, които са
отменени, поради което сега е налице празнота в правната уредба. Затова следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
обн. в ДВ от 26.01.2017г В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР,
но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния
случай, за процесния период е ищецът е положил общо 800 часа нощен труд, който следвало
да се преизчисли с коефициент 1.143, и възлиза на 914.20часа, което води до извънреден
труд от 114.40часа, който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 8 лв., или за 114.40часа труд му се дължи сумата от 915.20лв.
Петитумът на исковата молба е да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца следните суми:
-На основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР сумата от
915.20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г-01.08.2020г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
3
- На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 50лв., представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд за периода 01.04.2019г. -01.08.2020г, до датата на
исковата молба;
-Да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски;
- На основание чл.38,ал.2 от ЗА - адвокатско възнаграждение в полза
на адвокат В. П. от АК-Плевен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, подаден от ответника – ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощника ст. юрк.Н. . В него се
изразява становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде отхвърлен,
като се излагат подробни съображения, които се свеждат до следното: Ищецът е в служебно
правоотношение с ответника, уредено в ЗМВР, поради което цитираните разпоредби на
НСОРЗ са неотносими, тъй като се прилагат само за трудови правоотношения по КТ.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.06.2021г., е
допуснато изменение на основание чл.214,ал.1 от ГПК на предявените искове, като
размерът на иска за главница е намален от 915.20лв. на 834.77лв. за период до
11.07.2020г. вместо до 01.08.2020г, а размерът на иска за мораторна лихва е увеличен
от 50.00лв. на 88.80лв.
По делото са събрани писмени доказателства.
Никополският районен съд, ІІ-ри гр.с-в се е произнесъл с
обжалваното Решение №31/15.06.2021г., с което е постановил следното:
Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , с адрес на управление гр. София, ул. ***,
представлявана от директора Н.С. Н., да заплати на В.П.П., ЕГН:**********, следните
суми:
-сумата от 834,77 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 год. до
01.08.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 08.03.2021г. год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 88.80 лв., -мораторна лихва върху присъденото
допълнително възнаграждение;
-сумата от 300.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , с адрес на управление гр. София, ул. ***,
представлявана от директора Н.С. Н., да заплати по сметка на Никополски районен съд
държавна такса от 36.94лв.върху уважените искове.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
4
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:
Ищецът В.П.П. през периода от 01.04.2019г. до 11.07.2020г .е заемал
длъжността “водач на специален автомобил, той е пожарникар“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Никопол при Областна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-София, МВР.
Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до
06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Съгласно съвпадащите изявления на страните, през процесния период
ищецът е положил 696 часа нощен труд и след преизчисление с коефициент 1.143 се
получава 795.528 часа, или 99.528 часа разлика, за която се изчислява брутно
възнаграждение в общ размер на 834.77лв. Лихвата за забава върху главницата за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на исковата
молба е в размер на 88.80лв.
Спорни между страните са въпросите: Допустима ли е трансформация
на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и
в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер?
За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази
следното:
Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
5
(от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия
случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от
ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между
страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се
отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014
год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04.
2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№ 8121з- 592/ 25. 05.
2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действа
Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.
08. 2016 год.), която е отменена с последната Наредба №8121з-36/07.01.2020г., обн. в ДВ
бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00
часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год.
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.
00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
6
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в
МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Съгласно представените от ответника писмени доказателства и
извършени изчисления, които ищецът чрез процесуалния пълномощник изрично признава,
през процесния период ищецът е положил 696 часа нощен труд, при който след
преизчисление с коефициент 1.143 се получават 795.528 часа, или 99.528 часа разлика, за
която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 834.77лв. Лихвата за забава
върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
отнася, до датата на исковата молба е в размер на 88.80лв.
Предвид изложеното предявените главен и акцесорен искове следва да
бъдат уважени изцяло съобразно допуснатото изменение на размерите по чл.214 от ГПК,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба в съда- 08.03. 2021 год., до окончателното изплащане на
сумата.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са напълно еднакви с тези на първоинстанционния, поради което на
основание .чл.271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и в писмената
защита са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Доводите, направени
във въззивната жалба са били заявени и в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното
решение и изводите се споделят от въззивния съд.
Въззивният съд посочва, че отменената разпоредба на чл.9г от НРВПО,
е неприложима за настоящия казус, тъй като по време на действието си същата е уреждала
отчитане на извънредния труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда.
Практиката на други съдилища в страната, постановена в обратен
смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма характера на тълкувателно
решение на ВКС.
Изводите на двете съдебни инстанции на българския национален съд
по настоящия казус не са в противоречие с тълкуването, дадено с Решение от 24.02.2022г.
на втори състав на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/2020г., на което се
позовават и двете спорещи страни.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.П. от АК-Плевен, възнаграждение в размер
на 300.00лв.(триста лв.) на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето въззивно
7
решение не подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд констатира, че с обжалваното Решение съдът е
присъдил на основание чл.78,а.6 от ГПК държавна такса в полза на НРС под минималния
размер от 50.00лв.(петдесет лв.), определен в чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Затова делото следва да се върне на същия съдебен
състав за постановяване на определение, с което да осъди ответника да заплати
допълнително .д.т. в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, съобразно
Тарифата.
Освен това съдът неправилно е осъдил ответника по въззивната жалба
да заплати на ищеца на основание ч.78,ал.1 от ГПК разноски от 300.00лв. за адвокатско
възнаграждение, тъй като такъв разход не е направен. Адвокат В.П. от АК-Плевен е оказала
на ищеца безплатна адвокатска помощ и е претендирала присъждане на възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗА. Затова обжалваното решение следва да се отмени в частта, в
която ГД“ПБЗН“-МВР е осъдена да заплати на ищеца В.П.П., разноски от 300.00лв. на
основание чл.78 от ГПК за адвокатско възнаграждение и вместо него в отменената част се
постанови друго, с което ГД“ПБЗН“-МВР се осъди да заплати на адвокат В.П. от АК-Плевен
възнаграждение от 300.00лв.(триста лв.) на основание чл.38 от ЗА.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
І. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №31/31.06.2021г. на Никополски районен
съд, ІІ-ри гр.с-в, постановено по гр.д.№131/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в
която ГД“ПБЗН“-МВР е осъдена да заплати на В.П.П. разноски от 300.00лв.( триста
лв.) на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР-София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.П. от АК-Плевен, ЕГН-
**********, със служебен адрес в гр.Плевен, ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 300.00лв.(триста лв.) - за ПЪРВА инстанция
пред РС-Никопол.
ІІ. ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ
№31/15.06.2021г. на Никополски районен съд, ІІ-ри гр.с-в, постановено по гр.д.
№131/2021г. по описа на същия съд в останалата част.
ІІІ. ВРЪЩА делото на Никополски районен съд, същия съдебен
състав за допълнително присъждане на д.т. съгласно чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ІV. ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
8
на населението“ - МВР-София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.П. от АК-Плевен, ЕГН-
**********, със служебен адрес в гр.Плевен, ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 300.00лв.(триста лв.) за ВЪЗЗИВНА инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9