Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260389
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 28.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4574/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 491905-F517153/ 24.01.2020г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „НАРИНА“ ООД на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 600лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят „НАРИНА“ ООД, обжалва цитираното НП, като сочи конкретни пороци на същото- неяснота и
непълнота на фактическата обстановка, липса на аргументи за неприложението на
чл. 28 от ЗАНН, нарушение на чл. 40, ал. 3 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Моли да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не взема отношение в производството.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна
– управителят
на наказаното дружество, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че
както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от териториално и материално компетентно лице, като
страните не спорят по тези обстоятелства.
В АУАН и НП е изложена следната фактическа обстановка: при
извършена проверка на 10.10.2019г. в 11,45ч. в кафе-закусвалня „Беладжо“ се
установило, че не се регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, съдът прие за установена от приложеният
по делото протокол за извършена проверка от 10.10.2019г., както и от разпита на
актосъставителя, непосредствено пред съда.
Налице е несъответствие между фактическата обстановка
изложена в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление. Съдът
констатира, че в АУАН е записано, че извършената контролна покупка от
проверяващия е била на нощувка на обща стойност 7,80лв., докато в НП е
записано, че извършената контролна покупка от проверяващия е била на чаша
айрян, 2 бр. телешко варено и 3 бр. филии хляб на обща стойност 7,80 лв. В
разпита си пред съда, актосъставителят, посочва, че в акта е допусната
техническа грешка, а извършената покупка е била на посочения в наказателното
постановление обяд.
При извършената служебна проверка съдът установи, че е било
допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, което е
съществено по своя характер и е засегнало правото на защита на жалбоподателя. Същото
се изразява в различията в АУАН и НП от фактическа страна, като съдът намира,
че е било нарушено правото на нарушителя да разбере какво е повдигнатото му
обвинение и какви са фактите, за които следва да се защитава.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и НП са описание на фактическите
признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Съгласно чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод,
че съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както в
АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. извършване на продажба на стока
или услуга в търговски обект 2. Извършено плащане на стоката или услугата, по
начин непопадащ в изключенията, при които издаване на касова бележка не се
дължи. При нарушение, квалифицирано по
чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г, това са съставомерните обстоятелства, от наличието
или отсъствието на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на
посочената норма или не. Така съществен елемент от състава на нарушението е
извършването на продажбата на стока, респ. услуга в търговския обект и за да
може да се защити надлежно нарушителят в административнонаказателната
процедура, същият трябва да знае какъв е бил продуктът, респ. каква е била
услугата, която се твърди да е предоставил, без да издаде касова бележка.
Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е актът в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация.
Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането
в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях
още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на
съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.
40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото
базисно и фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение №
2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване
на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в
описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на
наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е актът в
административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се
повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в
административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание
следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно
което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да
се извлича от доказателствата
Следва да бъде отбелязано и че гарантирането на правото на
защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите
фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН.
В противен случай непоправимо се накърнява правото му на
защита, доколкото същият се явява в невъзможност да разбере кои са
действителните фактически и правни параметри на деянието за което е наказан –
тези, очертани в официалния акт, с който се повдига административното обвинение,
или тези, очертани в санкционния правораздавателен акт. Поради това и в тези
случаи НП следва безусловно да се отмени. Точно такъв е и процесният случай.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност
да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по
несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. В
обжалваното наказателно постановление, административно-наказващият орган е
посочил, че постановлението е издадено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. От
граматическото и систематично тълкуване
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43,
ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред за саниране на
процесуални нарушения, допуснати в рамките на административно наказателното
производство, е неприложим, когато между
АУАН и НП е налице несъответствие в описанието на съставомерните
фактически признаци на извършеното деяние и/или в посочването на нарушените
правни норми. Затова приложението на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателния процес, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение и неговата правна квалификация.
В този изричен смисъл е и трайната практика на
Административен съд Пловдив, приемаща, че
разширително тълкуване според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат
да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните
признаци на деянието и неговата правна квалификация е недопустимо, доколкото на
практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена
процедура по неговото надлежно предявяване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г.
по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от
08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
В случая, констатираните пороци при описания на нарушението
в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва
да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност след събиране
на доказателства на етап съдебно следствие за първи път с решението си да посочи
кои са релевантните по делото съставомерни фактически положения и правна
квалификация- тези посочени в АУАН или тези, очертани в НП, и да накаже дееца
за тях. Да се процедира по обратен начин означава
деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът
служебно установи и накаже деецът за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно предявени на дееца с АУАН-а, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
За пълнота следва да се посочи по отношение на релевираните
от жалбоподателя пороци по чл. 40, ал. 3 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, че съдът
намира, че действително разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН регламентира
посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и липсата на тези реквизити
съставлява нарушение на посочената правна норма. Съдът обаче намира, че това
нарушение не е и не може да бъде съществено, тъй като с него не се накърнява
правото на защита на наказаното лице по никакъв начин, нито се препятства
съдебният контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на
адрес и ЕГН на свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при
евентуално призоваване с оглед оспорване и необходимост от установяване на
фактите, за които са вписани. Адресът и ЕГН на свидетеля, сами по себе си нямат
никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е
съставен актът, те не са съществен елемент от съдържанието му, и тяхната липса,
макар и да съставлява чисто формално нарушение, не е порок от категорията на
съществените, налагащи отмяна на НП. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Видно от самия акт, свидетелите са посочени
изрично като неприсъствали на проверката, като по този начин е спазено
изискването на нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя, поради което и същото следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължат на
жалбоподателя. Били са претендирани с жалбата, но по делото няма представени
доказателства за сторени разноски, поради което и такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 491905-F517153/ 24.01.2020г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „НАРИНА“ ООД на
основание чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 600лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.М.