№ 290
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100607601 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Предмет на въззивна проверка е присъда от 25.09.2024г., Софийски Районен съд, 109
състав, по нохд № 2797 по описа за 2023г., с която всеки от подсъдимите Г. О. Д. и Р. И. Х.
e признат за виновен в извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК на
07.07.2022г. срещу О.К.Я. и осъден на по 3 години лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок от по 5 години за всеки.
От защитниците на подсъдимия Х. - адв. П. – АК Перник и адв. Й. – АК Плевен е
постъпила въззивна жалба, с която оспорват присъдата. Поддържат допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Развиват
подробни и конкретни аргументи. Предлагат отмяна на акта на СРС и постановяване на нов
– оправдателен и алтернативно прилагане закон за по – леко наказуемо престъпление по –
чл. 325 от НК и наказване по реда на чл. 78а от НК връщане на делото за ново разглеждане
от СРС. В допълнително изложение се изтъкват подробни и конкретни основания в
подкрепа на направените искания .
От защитника на подсъдимия Д. - адв. С. Н., АК София, е постъпила въззивна
жалба, с която оспорва присъдата. Поддържа допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се игнориране на
нормата на чл. 18, а.1 и 3 от НК. Твърди се явна несправедливост. Предлага отмяна на акта
на СРС и постановяване на нов – оправдателен. В допълнително изложение се изтъкват
подробни и конкретни основания в подкрепа на направените искания .
Подсъдимите поддържат защитните доводи. В право на последна дума настояват за
оправдаване.
1
Съдът, като прецени изложените доводи, материалите по делото и разпоредбата на
чл. 327 от НПК намира следното:
Атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда
на глава XXI от НПК. За правилното решение на делото, за да обезпечи изпълнението на
правомощията си по чл. 313 от НПК, въззивният съд намира, че не се налага повторен
разпит на подсъдимите, но е необходим такъв на св. И. Ю. Х..
Вечерта на 06.07.2022 г. подсъдимите Г. О. Д. и Р. И. Х. били в дискотека „Илюжън“,
в гр. София, ж.к. „Студентски град“. След като напуснали заведението сутрешните часове на
07.07.2022 г., двамата подсъдими се движели в ж. к. „Студентски град“ и към 08:15 часа
се намирали в близост до блок номер 35. По същото време на 07.07.2022 г., около 08:15
часа, в ж. к. „Студентски град“ на пешеходна пътека между блок номер 35 и блок номер 36
преминавал свидетелят О.К.Я., който тъкмо бил излязъл от блок номер 36 и отивал на изпит
в Университета по архитектура, строителство и геодезия, поради което държал в дясната си
ръка записки от лекции и кафе, а на дясното си рамо носел сива на цвят раница, в която
имало 2 броя ключове, 1 брой портфейл и сумата от 10 лв. (десет лева), както и записки. По
това време на деня навън нямало много хора, само двама случайни минувачи, освен
свидетеля О.К.Я. и двамата подсъдими.
Подсъдимите, които били на известно разС.ие подвикнали към свидетеля Я. „дай 20
лева“. Тъй като не се познавали и за пръв път виждал тези лица, О. Я. не реагирал и
продължил движението си.
Двамата подсъдими решили да отнемат вещи на свидетеля Я. чрез използване на
принуда. Подс. Д. и подс. Х. се забързали настигнали пострадалия по средата на тревните
площи. Подсъдимият Д. застанал зад гърба на свидетеля Я. и с ръка го хванал през врата по
начин, който му пречил да диша, а подсъдимият Х., който бил пред свидетеля отново казал
„Дай двайсет лева“. След това подсъдимият Р. Х. го ударил от лявата страна на лицето му,
като подсъдимия Х. нанесъл още удари по тялото и краката на св. Я., при един от тях и
О.К.Я. бил съборен на земята, като подсъдимият Х. също паднал и докато двамата били във
физическо стълкновение подсъдимият Г. Д. издърпал раницата на свидетеля Я., отдръпнал
се на разС.ие от около 10 метра и започнал да рови в нея.
Свидетелят Я. успял да се изправи и да достигне до подсъдимия Г. Д. и издърпал
раницата си и се отдръпнал, като бил изключително стресиран и бягал хаотично.
Междувременно св. Х., от близкото заведение за закуски, след като видял как подс.
Д. държи св. Я., а подс. Х. го удря, се развикал. Свидетелят Х. възприел как пострадалото
момче успяло да се отскубне и да вземе раницата си от единия от подсъдимите и се насочил
към него. Подсъдимите сменили посоката на движение и се отправили към ул. „Йордан
Йосифов“. Свидетелят Х. възприел силното притеснение на Я., разбрал от последния че
подсъдимите му искали пари и след видяното от него подал сигнал на тел. 112 .
Свидетелят О.К.Я. и притеклият му се на помощ свидетел Х. последвали двамата
подсъдими от разС.ие, за да могат да насочат полицаите за тяхното местонахождение.
Служители на СДВР – св. ЧеЧ. и св. К. се отзовали на подадения сигнал и задържали
двамата подсъдими. Пристигнал още едни полицейския автомобил. Вследствие на
употребата на алкохол единият от подсъдимите повръщал. Двамата били в съС.ие на
обикновено алкохолно опиване, а не на патологично такова. Полицейският служител ЧеЧ.
забелязал, че свидетелят Я. изглежда много стресиран, като същият е треперел. Последния
получил отоци и синини.
Възприетата фактическа обстановка от въззивния съвпада с тази на първата
инстанция, като се прецизира от този състав единствено по обстоятелствата: че подс. Д.
хванал пострадалия и упражнил физическо въздействие върху него преди падането му на
замята, в резултат на ударите на подс. Х.. В останалата част фактите са вярно установени и
не налагат намеса.
2
Доказателства и доказателствени средства
Този състав на съда, както и първата инстанция, намира че показанията на св. Я. пред
първия съд носят достатъчно информация относно подвикването от подсъдимите към
пострадалия да даде 20 лева, предприетото от първите нападение и удари спрямо св. Я.,
както че раницата била взета от подс. Д., който започнал проверява съдържанието й.
Относно конкретното физическо въздействие от подсъдимите спрямо пострадалия,
този състав се позовава на показанията на св. Я. с информация относно предприетите удари
от подс. Х. с юмрук в лицето и удари по цялото тяло, събаряне на земята. Поради липсата
на спомен, от д.п. са приобщени по законен ред на осн. чл. 281, ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията му от 07.07.2022г. Те се оценяват като детайлни, поради съхранен спомен,
възпроизведен още същия ден след деянието. Тези показания съдържат ясна
последователност на извършените действия от Д. и Х. и твърденията на Я. от д.п., се
поддържат в с.з. и изцяло се кредитират от този състав на съда. От последните съдът
извлича за физическото въздействие от страна на подс. Д. чрез притискане с ръка шията на
пострадалия.
Показанията на св. Я. от с.з. са конкретни и основа на извода, че раницата му е отнета
от подс. Д.. Приобщените му показания от д.п. показват устойчивост на това твърдение, а
същото се потвърждава от показанията на св. Х. от д.п., които се приобщиха от въззивния
съд .
Въззивният съд при изграждане на изводите по фактите ползва показанията на св. Х..
Следва да се подчертае устойчивостта на твърденията му и пред първата, и пред
втората инстанция, че свидетелят е наблюдавал как едното лице по – високото/посочва
подс. Д./ държи отзад пострадалия, а другия го удря, което не е в съществено противоречие
със заявеното в д.п. – „две лица от мъжки пол…ритат , блъскат едно момче и се опитват да
вземат нещо от него.“ Тези показания припокриват изявленията на св. Я. относно
конкретните действия на двете подсъдими лица.
Единствено различие в показанията на свидетеля Х. от с.з. и д.п. на 07.07.22г. /а не
13.07.22г., както е отразено в протокола от с.з./ е по повод възприятията му за раницата на
пострадалия .
Пред първия съд Х. е заявил, че след падането на земята, пострадалият започнал да
тича хаотично, държейки раницата си. В съдебно заседание пред въззивния съд свидетелят
отново твърди същото, но допълва и това, как в един момент раницата е била на земята,
заявено със степен на вероятност – „може би“ .
Предвид противоречието на заявеното в с.з. относно местоположението на раницата /
на земята или в ръцете на пострадалия/ и заявеното от него в д.п., съдът приобщи
показанията му от 07.07.22г., когато е посочил как момчето /Я./„… момчето успя да се
отскубне от мъжете, взе една раница, отскубна я, която беше в ръцете на едното момче и
тичаше към мен…“ . В съдебно заседание свидетелят заявява, че поддържа заявеното на
д.п., т.к. тогава споменът следва да е бил най – пълен. Обясненията за липсата на спомен се
възприема за логично; свидетелят не е заинтересован от изхода на делото; потвърждава
казаното от него д.п. в с.з. И с оглед приетата достоверност на тази част от показанията на
свидетеля, кореспондиращи с показанията на св. Я. се източник на данни, кредитиран от
съда, който оформя фактологичен извод за това как раницата е била отнета от подс. Д. .
Правилно първият съд се е ползвал от данните от протоколи, отразяващи ПСД по
разпознаване, осъществени при спазване на процесуалните правила по чл. 169 - 171 НПК,
от пострадалия Я. , който разпознал всеки от подсъдимите като автор на нападението над
него.
Този извод намира подкрепа в показанията в д.п. и в с.з. от поемни лица Кръстев и
Захариева, които установяват протичането на процедурата.
С основание се дава вяра и на показанията на св. К. и св. ЧеЧ., които първи са
установили пострадалия Я. и възприели пресъздаденото от него, че подсъдимите са искали
3
20 лева. Кредитира се и подробно описаното съС.ие на Я. – прясна рана, леко кървяща по
скулата, ожулвания по ръцете, прах по панталона; пресни петна от кафява течност по
дрехите.
И този съд не дава вяра на показанията на св. М.Б., чийто централен спомен е
„сбутването“ на Р. с едно момче. Без да помни повече детайли относно събитието, без да е
видяла удари от страна на Х. или пък падане на земята на който и да е от участниците в
събитието, без да е видяла дали насрещната е нанесла удари, дали е носила нещо, и т.н.
Извършеният анализ на показанията й от СРС е коректен и се възприема.
Прецизен и детайлен е анализа на СРС на обясненията на подсъдимите и изводите
му в тази част се възприемат и не следва да се преповтарят. Това на което следва да се
акцентира и от този съд, че се намира за недостоверно споделеното от подс.Х., че се е
приближил към св. Я. в опит да го спре и отведе в Полицията, т.к. считал, че е лице, с което
по- рано вечерта имал конфликт.
За такъв конфликт подс. Х., въпреки възможностите не е уведомил никого до
момента на задържането му.
Противоречи на твърденията на подс. Х., че желанието му било да си изясни
отношенията с Я. , т.к. словесно проявено към свидетеля е не друго, а искане на 20 лева,
както заявява св. Я..
Целенаправлението на действията на подсъдимите се проявава не само със заявената
от Х. реплика към Я. да даде 20 лева, като преди конфликта е имало още едно такова
подвикване, но и осъщественото пребъркване на раницата на пострадалия от подс. Д..
Не се възприемат обясненията на подс. Д. който оспорва да е извършал такова
действие, а твърди че само е захвърлил раницата на св. Я. . Тези обяснения са в
противоречие и с показанията на св. Я. и с тези на св. Х. от д.п.
Представеното от Х. в д.п. СМУ № 259/2022г. потвърждава нанесени му увреждания,
според съобщеното от него на 07.07.2022г. от двама мъже, но наличие на физическа агресия
срещу подс. Х. преди инкримирания случай, с резултат кръвонасядане на лицето,
охлузвания по ръцете и левия крак, по никакъв начин не може да се свърже с поведение на
св. Я., за който никой и не твърдял да е присъствал предишната нощ в дискотеката, а и
самият той заявява, че не познава двамата подсъдими.
И този съд кредитира заключенията по изготвените по делото експертизи: оценителна
– относно стойността на вещите; СМЕ – за причинените на Я. множество увреждания -
охлузвания и кръвонасядания глава, тяло и крайници, причинени в резултат на твърди, тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива , както и от тангенциално действие,
които могат да се получат по начина, посочен от Я. .
Първия съд е проявил процесуална активност и назначил СППЕ на подсъдимите Д. и
Х., която е със заключение, че двамата са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си. Вещите лица сочат, че подсъдмите са могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Употребения алкохол ги е довел до алкохолно опиване средна степен, намалени са били
задържните процеси, но не е установена качествена промяна на психичните им годности да
ръководят постъпките си, които са били намалени, а не изключени.
Всяка от експертизите е пълна, ясна, дава отговор на поставените въпроси с
присъщата на вещите лица компетентност и се кредитира от този съд.
Правни изводи
И този съд намира доказаност на обвинителната теза, а именно, че с поведението си
всеки от двамата подсъдими на 07.07.2022г. осъществява от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК .
Задълбочен е анализа, сторен от първия съд относно наличието на обективните и
4
субективните елементи от състава на престъплението. Прецизно установените факти са
съотнесени към приложимия материален закон. Изводите на първата инстанция са
законосъобразни и изцяло се споделят. По повод възраженията на защитниците следва да
се подчертае изтъкнатото вече от СРС:
Подс. Д. - от обективна страна - с ръка душил св. Я. и издърпал със сила раницата
му, докато подс. Х. нанасял удари с юмрук в лицето, с което реализирал отнемането на
вещта, като в същото време обективно възприемал продължаващото нанасяне на удари от
подс. Х.. Двата акта – употребата на сила /принуда/ са насочени към отнемане на вещта и
са функционално свързани, за което свидетелстват самите действия, но и словесно
предхождащото двукратно искане на парична сума от св. Я.. Подсъдимият Д. действал в
съучастие с подс. Х., видно от това че деецът съзнава, че освен собствените му действия –
принудителни и по отнемане, другият подсъдим също реализира такова физическо
въздействие върху пострадалия, което да сломи неговата съпротива.
От субективна страна верен е извода, че деянието е извършено с пряк умисъл и с
намерение за противозаконно присвояване съзнание, при съзнаване на общественоопасния
характер на собствените действия и тези на подс. Х., предвиждане на последиците и
целенето им.
Подс. Х. – от обективна страна – нанесъл удари с юмрук в лицето на св. Я. , докато
подс. Д. първо с ръка опитва да души, а след това издърпва раницата на свидетеля, след
което действията на подс. Х. по физическа принуда спрямо Я. продължават. Подсъдимият
Х. действал в съучастие с подс. Д., видно от това че деецът съзнава, че освен собствените
му действия – по физическа принуда, другият подсъдим също реализира такова физическо
въздействие върху пострадалия, което да сломи неговата съпротива, както и отнема вещта.
Предмет на престъплението и при двамата подсъдими, са както вещите, към чието
отнемане са насочени действията им, но и личността на пострадалия, доколкото негово
съгласие за предаване на вещите не е налично и именно за преодоляването му е приложена
принудата.
От субективна страна, деянието на подс. Х. е извършено с пряк умисъл и с намерение
за противозаконно присвояване, при съзнание за общественоопасния характер на
собствените действия и тези на подс. Д., предвиждане на последиците и целенето им.
Правилно е прието, че е налице опитът, който е недовършен, по независещи от
извършителите причини, т.к. св. Я. успява да издърпа отново раницата си и да възстанови
владението си над нея.
По възраженията на защитниците :
Неоснователни са възраженията на защитниците адв. П. и адв. Й., че липсват мотиви
в акта на СРС, от които да се разбере защо са кредитирани едни доказателствени източници,
а не други. Вярно е обратното, съдът е конкретизирал източниците, събрани по делото и е
направил проверка за достоверност, при която е отдал доверие на едни, а на други не. Видно
е, че сред последните са обясненията на подсъдимите в отделни части, като именно
съвкупния анализ на доказателствените източници е позволил обективен анализ, съобразен с
точното съдържание, без да се отдава прекалено значение, а други да се игнорират. Невярно
се твърди, че св. И. Х. възпроизвежда показания на св. Я. , а не собствени, като страните
изцяло пропускат факта, че св. Х. е наблюдавал част от поведението на подсъдимите, поради
което се явява очевидец на една част.
Доводите, че не е отдадено нужното значение на показанията на св. Б., а и на двамата
подсъдими са неоснователни. Изборът на СРС да не кредитира показанията на св. М. Б.,
респективно обясненията на подс. Х., че е искал да се „разбере“ с Я. , като извика полиция,
включително и тези на подс. Д. застъпващ същата тези, както и в частта че не е бъркал в
раницата са подробно мотивирани, не са произволни поради което и не съществува
допуснато нарушения в тази насока.
5
Тук следва да се посочи, че доводите на Х., че не би извършил деяние за 20 лева, след
като са установено при извършения обиск по ЗМВР, над 500 лева в него, не водят до друг
извод.
Не се възприема становището на защитниците, че СППЕ не следва да се ползва с
доверие, само защото подсъдимите не са били изследвани за количество на алкохол в кръвта
или наличие на други вещества. Игнорира се в случая, че вещите лица са оценили всички
събрани по делото доказателства, които указват какво е било поведението на двамата
подсъдими към инкриминирания момент, включително са извършили интервю с всеки от
тях. В съдебно заседание същите убедително са защитили експертизата, като са отговорили
изрично, че поведението на Д. и Х. не съответства на алкохолно опиянение от тежка степен,
което да е помрачило съзнанието им. Нещо повече, вещите лица намират, че поведението на
подсъдимите е подредено, без дезорганизираност, без психотични преживявания. Сочат и
това, че много често поведенческите реакции не съответстват на количественото измерване
на алкохола. Като първите зависят от възраст, от наличие, липса на заболявания и други
фактори .
Неоснователни са възраженията на защитниците за отсъстващ отговор на СРС по
наведените доводи пред него за отсъствие на състав на престъпление. СРС е съобразил
както теоретичните постановки, така и трайната съдебна практика на ВКС и съобразно тях е
направил верни правни изводи.
Твърденията на защитниците на подс. Х. за извършен граждански арест не са
съответни на данните по делото. Ако се възприеме теза на подсъдимите, че е трябвало да
задържат Я., то нищо не е налагало нанасянето на удари. Още повече, предвид численото, а
и физическото превъзходство на двамата подсъдими, според показанията на св. Х., над
пострадалия.
От друга страна, съвсем правилно СРС е заявил, че дори и да не се кредитира
обстоятелството, че подс. Х. се е припознал, че свидетеля Я. е един от хората, с които имал
конфликт в дискотеката, то погрешната представа относно личността не изключва умисъла
за действията му, а именно че нанася побой, че другият подсъдим отнема вещта. Тоест тук
по отношение на предприетите действия не може да се посочи, че подс. Х. действа при
грешка.
Твърдението, че подсъдимите са реализирали доброволен отказ да довършат
престъплението, не се оправдава от материалите по делото. Изяснява се, че св. Я. , след
събарянето му на земята успял да се освободи от подс. Х., който също паднал, както и успял
да вземе раницата си от подс. Д.. Навременните действия на св. Х. - развикал се също
допринасят към възпиране на подсъдимите да довършат започнатото.
Ето защо не е налице самоволен отказ за прекратяване на престъпното им поведение.
Внимателния прочит на мотивите на СРС сочи, че той е направил аналогично заключение.
Тезата на защитника на подс. Д., адв. С. Н., че подсъдимите са пуснали сами св. Я. и че
последният е бил с раницата си през цялото време и не му е отнемана, не се подкрепя от
данните по делото. На първо място показанията на св. Я. я опровергават, а на следващо
приобщените от този съд, показания на св. Х. от д.п., където заявява, как момчето успяло да
се отскубне от мъжете и също така да отскубне от ръцете на единия една раница,
категорично опровергават извод, че осуетяването на престъплението е резултат на волята на
подсъдимите и по собствени подбуди.
Въззивният съд не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото, които да водят до отмяна на присъдата нито е налице неправилно
приложение на материалния закон. Няма основание за пеквалифициране на извършеното по
друга правна норма от особената част на НК – вкл. и чл. 325 от НК .
По наказването
Определяне на наказанието на всеки един от двамата подсъдими, първият съд е
6
реализирал при условията на чл. 54 от НК.
Приел като смекчаващи отговорността обстоятелства, че подсъдимите не са
осъждани и че са лица в млада възраст.
Правилно е съобразено от първият съд, че на ниската стойност на имуществото,
предмет на деянието не може да се отдава съществено значение, т.к. дейците са предприели
извършване на деянието с неопределен умисъл за отнемане и противозаконно присвояване
на раницата и вещите в нея, независимо от стойността им, като е било възможно в нея да
има парични суми и вещи както на ниска, така и на висока стойност.
Неправилно е отчетено като смекчаващо обстоятелство съС.ието на намалена
вменяемост, в което са се намирали двамата подсъдими, при която способността им да
ръководят постъпките си не е била изключена, но волевите задръжки са били отслабени,
поради съС.ието им на обикновено алкохолно опиване. Последното е последица на техни
доброволни действия. Иначе би било, ако съС.ието им е резултат от акт на трето лице или
заболяване.
Отдадено е нужното значение като отегчаващо обстоятелство, на това, че
престъплението е извършено при численото превъзходство на двамата подсъдими и също,
че в резултат на деятелността е причинена силна уплаха на свидетеля Я.. При тези
обстоятелства съдът е отмерил за всеки наказание от по три години лишаване от свобода с
петгодишен изпитателен срок.
Въззивният съд приема, че в случая е налице възможност да се смекчи наказанието по
отношение на двете лица и не защото са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, а с оглед приложението на нормата на чл. 58, б. „а“ от
НК. Факт е, че престъплението не е довършено и то не поради отказ на подсъдимите, а
заради кумулирането на фактори – противопоставянето на св. Я. и включването на св. Х.
чрез словесните реплики, което е довело до преустановяване действията на подсъдимите и
отсъствие на настъпили вредни имуществени последици, т.к. върху отнетата раницата те не
са успели да установят своя трайна фактическа власт.
Този елемент от конкретната ситуация мотивира състава на този съд да счете, че
следва да определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК и да
индивидуализира на извършителите такова в размер от по две години лишаване от свобода,
при отлагане на изпълнението му за 4 години изпитателен срок на основание чл. 66 от НК,
които ще се явят достатъчни за постигане на личната и генерална превенция.
Единствено в тази част решението на първата съдебна инстанция следва да се измени
на основание чл. 337, ал.1 т.1 от НПК.
Правилно е произнасянето в частта на разноските .
Воден от гореизложеното и на основание от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 509 от 25.09.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 2797/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-и състав в частта на
наказанието наложено на всеки от подсъдимите Р. И. Х. и Г. О. Д. от по 3 години
лишаване с 5 години изпитателен срок, като го НАМАЛЯВА и НАЛАГА на всеки от тях
на основание чл. 58, б. „а“ от НК във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК наказание от по 2 / две/
години лишаване от свобода с 4 / четири / години изпитателен срок, на осн. Чл. 66 от НК .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се
съобщи на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8