РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 519
гр. Пловдив, 10 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3192 по
описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 60, ал. 4 във връзка с чл. 117 и чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Р.С.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството му на наследник на
пострадалото лице С.А.А., подадена чрез адвокат С.Ч., срещу Решение №
Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № Ц5104-15-163/29.09.2020 г., издадено от длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като най-общо
жалбоподателят счита, че злополуката правилно е квалифицирана като трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, но неправилно е прието, че в случая считано от
01.07.2020 г. работодател на починалия С.А.А. (негов баща) е „ТЕРМОПАН 2020“
ЕООД, ЕИК *********, а не „ФРИГОПАН“ ООД, с което дружество А. е имал сключен
трудов договор, който не е бил прекратен. Допълнителни съображения са изложени
в писмена защита приложена по делото.
Иска
се отмяна на Решение №
Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения са изложени в писмено становище приложени по делото Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованата страна – „ТЕРМОПАН
2020“ ЕООД е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
6. В ТП на НОИ – Пловдив е
постъпила декларация вх. № Ц5101-15-93/07.07.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (лист 75 по делото) от осигурител
"ТЕРМОПАН 2020" ЕООД, за трудова злополука настъпила със
С.А.А. на 01.07.2020 г. в 11,30 часа. По данни от декларацията, С.А.А.
е назначен на длъжност "монтажник" в осигурителя "ТЕРМОПАН
2020" ЕООД, като злополуката е станала на обект "Складова база за
земеделска продукция" на ул. "28-ма" № 3 в с. Милево, общ.
Садово, обл. Пловдивска. В деня на злополуката работното време на А. било от
06.00 ч. до 14.00 ч. В този ден е изпълнявал служебните си задължения, като е
монтирал панели на покрива на халето. При носенето на панела се е опитвал да го
постави като е направил крачка назад. При стъпката назад не е проверил дали
стъпва на твърда основа, загубил е равновесие и е паднал назад от покрива от
височина 6-7 м. При падането А. получава множество вътрешни травми на тялото довели
до неговата смърт. Като дата на постъпване на работа в предприятието е посочена
01.07.2020 г. В реквизит "Вид на уврежданията" от декларацията за
трудова злополука е записано: "множество вътрешни травми".
7. Със Заповед № Ц1015-15-85 от 13.07.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив (л. 74), на основание чл. 58, ал. 1 КСО, е образувано административно
производство по разследване на злополуката, резултатите от което са
обективирани в Протокол № Ц5103-15-21 от 14.09.2020 г. Установено е следното:
При разследването са
представени трудов договор № 00000005/30.06.2020 г. с посочени в него страни
"ТЕРМОПАН 2020" ЕООД – работодател и С.А.А. – работник, и длъжностна
характеристика със същия номер за длъжността монтажник на С.А.А., които не са
подписани от нито една от страните.
Според текстовете в
неподписания трудов договор, С.А.А. е трябвало да бъде назначен на работа в
"ТЕРМОПАН 2020" ЕООД - гр. Пловдив на длъжност "монтажник"
на пълно работно време - 8 часа на ден, считано от 01.07.2020 г.
Съгласно подготвената
длъжностна характеристика основните трудови задължения на С.А.А. се изразяват в
следното: Монтаж на различни видове сглобяеми модули и нестандартни панели в
съвременното строителство - профили от ламарина, сглобяеми модули от
термопанели и други.
Представена е също и
служебна бележка за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на С.А.А.,
която е изведена под № 00000005/01.07.2020 г., без подписи на лицето провело
инструктажа и на инструктирания. В книгата за начален инструктаж също липсват
подписи.
Според писмените обяснения дадени
от С.К., управител на "ТЕРМОПАН 2020" ЕООД - гр. Пловдив (наименувани „Обяснителна записка – л. 50), работещите на строителен обект "Складова база за земеделска
продукция" в с. Милево са започнали работа на 20.05.2020 г., като
работници в друго дружество "ФРИГОПАН" ООД със стаж там над 15 г.,
изпълнявайки една и съща дейност - монтаж на панели, като за тези години
постоянно са били обучавани и инструктирани. До 30.06.2020 г. са работили с прекъсвания
на този обект, след което трудовите им договори са били прекратени, за да преминат
на работа в новорегистрираното дружество "ТЕРМОПАН 2020" ЕООД. На 30.06.2020
г. С.А.А. е изразил съгласието си да продължи да работи същата работа и на
същия обект, но в новото дружество. На същата дата са били подадени уведомленията
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за трудови договори от 01.07.2020 г. На 01.07.2020
г. хората са започнали работата си на обекта в 06.00 ч., за да избегнат летните
горещини, понеже работата им е била на покрива. Намерението им е било, по-късно
през деня, в работно време на счетоводството, да подпишат подготвените
документи. Пострадалият и колегата му М.А. са били на покрива и са монтирали
термопанелите на покривната конструкцията. Според същите писмени обяснения, М.А.
е обяснил, че С.А. е вървял с панел в ръце и е тръгнал назад. Докато се е
движел назад по покрива, пострадалият е стъпил в празното място /мястото,
където все още не са били монтирани покривните панели и е паднал. Часът е бил
около 11.30 ч.
В производството по
разследване на злополуката е представено съобщение/медицинско свидетелство за
смърт № 123/03.07.2020 г., издадено от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр.
Пловдив, в което е отбелязано: причини за смъртта - тежка гръдна травма,
счупване на ребра, двустранно, разкъсване на десния бял дроб, хемоторакс вдясно
1400 мл., падане от височина. Дата и час на смъртта - 01.07.2020 г. , 13.02 ч.
Смъртта е установена от съдебен лекар.
Представен е и
препис-извлечение от съдебномедицинска експертиза № 123/2020 г., извършена в
отделението по съдебна медицина при УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр.
Пловдив на тялото на С.А.А.. В точка "предварителни сведения" /от
следователя и представената медицинска документация/ е записано, че пострадалия
е паднал от височина 8 или 9 метра. В заключение е записано, че причината за
смъртта на С.А.А. е остра кръвозагуба в следствие на тежка гръдна травма,
изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, с разкъсване на дясна
плевра от 5,6,7,8 - десни ребра, разкъсване на долен лоб на десния бял дроб,
наличие на кръв в дясна гръдна половина 1400 мл. и 500 мл. в лява гръдна
половина, контузия по задните повърхности, при хилусите и между лобовете на
белите дробове, счупване на 5-ти гръден прешлен. Травматичните увреждания са
причинени от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или
тангенциалното му действие и е възможно да са получени при падане от високо.
От Община Пловдив е издаден
Препис - извлечение от акт за смърт на С.А.А., въз основа на Акт за смърт №
0452/03.07.2020, съставен от община Пловдив, район "Северен", с
посочена дата и час на смъртта -13.02. ч. на 01.07.2020 г.
При тези данни, с писмо с
изх. № Ц5101-15-93#4/07.08.2020 г. (л. 366) е изискана информация от
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, дали е издадено постановление
за обявяване на съществуващо трудово правоотношение на пострадалия С.А.А. към
датата на злополуката - 01.07.2020 г. В тази връзка в ТП на НОИ - Пловдив е
представено заверено копие на Постановление за обявяване на трудово
правоотношение № 3/03.08.2020 г., издадено от инж. Д.А.Т. - главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса
на труда (КТ), с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между
лицето С.А.А., ЕГН **********, изпълняващ длъжността „монтажник" и
предприятието "ТЕРМОПАН 2020" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********,
считано от 01.07.2020 г.
8. Въз основа на констатациите в хода на извършеното разследване на
злополуката, съдържащи се в горецитирания Протокол за разследване № Ц5103-15-21
от 14.09.2020 г. на ТП на НОИ - Пловдив и на събраните в тази връзка документи,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив е издало процесното
Разпореждане № Ц5104-15-163 от 29.09.2020 г., с което е прието, че станалата на
01.07.2020 г. със С.А.А. злополука при осигурител „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД - гр.
Пловдив е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
9. Така издаденото разпореждане е обжалвано от Р.С.А. пред Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № Ц2153-15-239/16.11.2020 г. е
потвърдил същото. За да постанови този резултат, горестоящият в йерархията
административен орган е възприел изцяло фактическите констатации и правни
изводи на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО изложени в обжалваното пред
него разпореждане, като единствено е извършена проверка относно влизането в
сила на приобщеното към административната преписка Постановление за обявяване
на трудово правоотношение № 3/03.08.2020 г., издадено от Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) - Пловдив. Въз основа на получено от ДИТ - Пловдив писмо вх. №
Ц5101-15-93#6/09.11.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, е установено, че
въпросното постановление е връчено на представител на „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД на
10.08.2020 г. и е влязло в сила на 25.08.2020 г.
ІV. За правото :
10. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което със
Заповед № 1015-15-298/02.08.2016 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив (л.
35), е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на
злополуката за трудова.
Релевантните
факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от органите на НОИ в
издадените от тях административни актове, съотнесени са спрямо останалите
констатации направени в административното производство и въз основа на това е
формиран извод, че процесната злополука следва да бъде квалифицирана като
трудова по смисъл на чл. 55, ал. 1 от КСО. Доказателства, които да подложат на
съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя,
независимо от дадените му в тази насока указания от съда.
11. В случая
жалбоподателят оспорва единствено качеството работодател на „ТЕРМОПАН 2020“
ЕООД по отношение на С.А.А., претърпял процесната трудова злополука довело да
неговата смърт. По делото не се формира спор относно
останалите установени в хода на административната процедура факти, включително
и относно обстоятелството, че въпросната злополука следва да бъде
квалифицирано като „трудова“ по смисъл на чл. 55, ал. 1 от КСО.
12. В тази връзка на първо място следва
да се констатира, че между „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД и пострадалия С.А.А. е
съществувало трудово правоотношение, обявено с постановление по чл. 405а, ал. 2
във връзка с ал. 1 от КТ, издадено на 03.08.2020 г. от контролните органи на
Инспекцията по труда и влязло в сила, без да е било оспорено по реда и при
условията на чл. 405а, ал. 7 КТ. Това постановление е декларативен
административен акт, с който се признава съществуването на едно правно
отношение (трудово по своя характер) между работодател и работник. То е
задължително в отношенията между страните по правоотношението, а когато
постановлението е издадено при смърт на работника или служителя, настъпила до
неговото издаване, то е задължително в отношенията между работодателя и
наследниците на починалия работник или служител. В този смисъл Решение № 1644 от 16.02.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 12003/2014 г., VI о.
АПК
не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на
препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С
оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато индивидуалният
административен акт (ИАА) не е обжалван по административен и съдебен ред, с
изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Този
резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за неговото обжалване.
Влезлият в сила ИАА, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на административния орган да бъдат страна в конкретното
правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния
орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос,
осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто
безспорно е Постановлението за обявяване на трудово правоотношение №
3/03.08.2020 г., издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“
- Пловдив. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата
си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него
материалноправен проблем така, както е установено в акта. Казано с други думи,
този материалноправен проблем не може да бъде преразглеждан, съответно
пререшаван в каквото и да било друго съдебно или административно производството
(с
изключение на производството по чл. 99 и сл. от АПК), след като веднъж вече е разрешен със
стабилен административен акт.
Ето
защо, въпросът свързан с наличието или липсата на трудово правоотношение между „ТЕРМОПАН
2020“ ЕООД и пострадалия С.А.А. няма как да бъде преразгледан в настоящото
съдебно производството, след като този административен въпрос вече е решен с
влязло в сила Постановление за обявяване на трудово правоотношение (№ 3/03.08.2020 г.,
издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив).
13. С оглед
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, според която Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146, разрешаването на настоящия административноправен спор,
налага да се съобрази следното:
За
да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице
всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице,
функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането,
неблагоприятен резултат и причинна връзка. Доказателствата от разследването
сочат тяхната кумулативна наличност. С оглед изложената (в раздел „За
фактите“ от настоящото решение)
фактическа обстановка, установеното увреждане довело да смърт на А., е настъпило
по време на работа - при монтиране
на покривни панели, което обуславя функционалната му връзка с трудовата дейност
на А., чиято длъжност е била монтажник на различни видове сглобяеми модули и
нестандартни панели в съвременното строителство – профили от ламарина,
сглобяеми модули от термопанели и други. Налице е и причинно-следствена връзка
между настъпилото увреждане и условията на труд при осигурителя.
С
оглед тези факти, настоящият съдебен състав намира, че е изпълнен фактическият
състав на чл. 55, ал. 1 от КСО (съгласно който трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт)
и съответно инцидентът с А. е трудова злополука по смисъла на тази норма.
14. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане № Ц5104-15-163/29.09.2020 г., издадено от
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, поради
което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
16. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на „ТЕРМОПАН
2020“ ЕООД, се дължат сторените в производството разноски.
Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде
обсъдено възражението на жалбоподателя относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение претендирано от заинтересованата страна.
В
конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Възнаграждението за един адвокат,
изчислено по правилата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 500 лв. При това положение, настоящият състав
преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно
с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
по същото бе проведено едно единствено съдебно заседание.
С
оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени
на заинтересованата страна, се констатират в размер на 500 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.А., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството му на наследник
на пострадалото лице С.А.А., подадена чрез адвокат С.Ч., срещу Решение №
Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № Ц5104-15-163/29.09.2020 г., издадено от длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Р.С.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Р.С.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.В.К., сумата
от 500 лева, представляваща направените по делото разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: