Решение по дело №39/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано по жалба от Р. Б. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез адвокат М. М. Б. от АК - [област], със съдебен адрес за връчване на книжа, призовки и съобщения: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., издадена от А. Д. К., на длъжност [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, на жалбоподателя Р. Б. М. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС и с която са отнети СРМПС №[номер] и 2/два/ броя регистрационни табели с №[рег. номер], за срок от 6/шест/ месеца до 1/една/ година.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202/10.01.2025 год., издадена от [длъжност] в РУ - [населено място] при ОДМВР - Кърджали за незаконосъобразна - издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, като цитира най-напред разпоредбата на чл.59 от АПК, като твърди, че при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.5 АПК, тъй като в разпоредителната част на заповедта не е ясен срокът, за който е наложена ПАМ. Сочи, че разпоредителната част на административния акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., издадена от [длъжност] към РУ - [населено място] при ОДМВР - Кърджали е особено съществена, защото съдържа волята на административния орган, съобразно вменените му правомощия, да създава или ограничава права или задължения и поради това тя трябва да е конкретна и ясна. Жалбоподателят счита, че визираният в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка срок за прекратяване на регистрацията на МПС - от 6 месеца до 1 година, създава неяснота по отношение на времето, през което органът е наредил прилагане на ограничението и че това представлява нарушение на административно производствените правила, защото в случая довело до нарушаване правото му да разбере, какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение. Счита също, че по тази причина, описаното нарушение е съществено и поради това е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

На следващо място, в жалбата е възпроизведена обстоятелствената част на процесната заповед, като жалбоподателят твърди, че тази обстоятелствена част водела до неразбиране от негова страна, какво точно нарушение е извършено и от кого, с което счита, че е нарушено правото му на защита, а заповедта се явявала немотивирана. Твърди също така, че в мотивите към заповедта, при посочването на фактическите основания за издаването й, не било посочено, какво нарушение е извършил, съответно каква е правната квалификация на евентуалното нарушение, за да може да се приеме, че заповедта е издадена законосъобразно.

На следващо място жалбоподателят сочи, че в хипотезата на чл.171, т.2А, буква „а“ от ЗДвП, може да се приложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Счита, че в конкретния случай не е описано, коя точно хипотеза е приложима за налагането на процесната мярка, описана в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., издадена от [длъжност] към РУ - [населено място] при ОДМВР - Кърджали.

Поради изложеното по-горе жалбоподателят счита, че неправилно административният орган му е наложил процесната ПАМ. С оглед на изложеното, моли да бъде призован на съд и след като се установи основателността на изложените в настоящата жалба твърдения, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., издадена от А. Д. К., на длъжност [длъжност] към РУ - [населено място] при ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна. Моли също, да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Р. Б. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. Преди първото съдебно заседание по делото, от пълномощника на същия – адв. М. Б. от АК – [област] е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в същата съображения. Излага съображения в подкрепа на жалбата, които са идентични с тези, развити в самата жалба. По съществото на спора моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., като неправилна и незаконосъобразна. Също така, моли да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – А. Д. К., на длъжност [длъжност] в Районно управление - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се явява лично, като заявява, че оспорва подадената жалба и счита същата за неоснователна. Пояснява, че на 10.01.2025 год. се били установили за проверки в [населено място], [община], съгласно разпореждане на началника на РУ – [населено място] и че същата вечер, около 23:09 часа, спрели за проверка лек автомобил [марка], модел [модел], с Peг.№[рег. номер], собственост на Р. Б. М.. Сочи, че автомобилът се управлявал от А. М. Х., без същият да притежава свидетелство за управление на МПС, т.е. от неправоспособен водач, за което съставили АУАН серия GA №340609 от 10.01.2025 година. Сочи също, че собственикът на МПС бил в автомобила и съзнателно бил предоставил на неправоспособния водач да го управлява и че Р. М. им обяснил, че с А. Х. са *** и че го обучава да управлява МПС. Ответникът заявява, че за тези негови твърдения съществува запис на наличната в полицейския автомобил боди камера. Прави уточнение, че от началото на 2025 година вече работят с нова версия на програмния продукт на МВР за съставяне на такива заповеди и че вече ги съставят на таблети, а не на настолни компютри. Заявява, че е наясно, че в заповедта трябва да е посочен конкретен срок за прекратяване на регистрацията на МПС, а не да е посочено „от 6 месеца до 1 година”, но към онзи момент системата не позволявала редакция на този текст и че докладвал за тази техническа грешка и впоследствие, тази грешка била изчистена, като към настоящия момент тя не съществува. Ответникът счита, че нарушението било доста дръзко и поради тази причина той би прекратил регистрацията на въпросния автомобил за една година. Заявява, че към момента на съставяне и връчване на АУАН нямало възражения, като допълва, че и на собственика Р. Б. М., на място също съставили АУАН заради преотстъпването на управлението на МПС на неправоспособен водач, съответно впоследствие му било издадено и наказателно постановление. По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите жалбата, като неоснователна.

По делото е депозирана и молба от С. Ч. - главен юрисконсулт при ОДМВР - Кърджали, като процесуален представител на [длъжност] А. Д. К. - [длъжност] към РУ - [населено място] при ОД на МВР - Кърджали, в която заявява, че счита жалбата за неоснователна. По същество моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието на материалноправните предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, без допуснати процесуални нарушения, както и че съобразен с целта на закона и да го потвърди, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. С молбата претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По-подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка излага в писмени бележки, които прилагам към молбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.9/, е връчен лично на жалбоподателя Р. Б. М., на датата 10.01.2025 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Срещу същата, в срок – на 22.01.2025 год., е била подадена жалба, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали с Вх.№318000-201 от 22.01.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбоподателя Р. М. на 12-ия/дванадесетия/ ден от връчването и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед. Същевременно, разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е подадена в законоустановения срок. Същата, освен това, е подадена от лице – Р. Б. М., неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание, по установения в закона ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год./л.9/, [длъжност] от Районно управление – [населено място] при ОДМВР – Кърджали, на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателя Р. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], принудителна административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година, като са отнети и 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и Свидетелство за регистрация на МПС №[номер].

От фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че Р. Б. М., [ЕГН], е собственик на лек автомобил [марка] [модел], с peг. номер [рег. номер] и че това негово МПС, на 10.01.2О25 год., в 23:09 часа, в [населено място], пред дом [номер], с посока на движение от център на [населено място] към *** [населено място], е управлявано от А. М. Х., [ЕГН], като водачът управлява МПС-то, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен водач, за което му е съставен АУАН серия GA номер 340609 от 10.01.2025 год./на л.14 от делото/.

По делото е представен и приет като доказателство съставения от [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали срещу Р. Б. М., [ЕГН], Акт за установяване на административно нарушение серия GA №340609 от 10.01.2025 год./л.32/. В този АУАН е описано, че е съставен срещу М. като собственик на МПС – лек автомобил, за това че на 10.01.2025 год., около 23:09 часа, в [населено място], [община], на улица ***, пред дом [номер], като собственик на лек автомобил [марка] [модел], с рег.№ [рег. номер], го предоставя за управление на А. М. Х. от [населено място], дом №[номер], [ЕГН], който е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Описаното деяние е квалифицирано в съставения АУАН като виновно извършено нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП, като актът е предявен веднага след съставянето му на нарушителя Р. М., който го е подписал без възражения и съответно е получил срещу подпис и екземпляр от същия, видно от оформената към него разписка от 10.01.2025 година.

Въз основа на така съставения от [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали и връчен АУАН серия GA №340609 от 10.01.2025 год. е било издадено наказателно постановление №25-0318-000022 от 27.01.2025 год. на началника на РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали, също представено и прието като доказателство по делото/л.33/. С това наказателно постановление, за описаното в него деяние, съставляващо виновно извършено нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Р. Б. М., [ЕГН], на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, е наложено наказание глоба, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева. Видно от оформената към наказателното постановление разписка, същото е било връчено, лично и срещу подпис, на Р. М. на датата 28.01.2025 год., в 13:09 часа. На представеното заверено копие от това наказателно постановление е отбелязано, че същото е влязло в сила на 12.02.2025 год., което предполага, че същото не е било обжалвано по съдебен ред в законоустановения 14-дневен срок.

Към административната преписка по издаване на оспорената заповед, изпратена в съда, е приложено и заверено копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелство за регистрация на МПС №[номер] - част II, също прието като доказателство по делото/л.13/. От това Свидетелство за регистрация на МПС №[номер], издадено на 12.12.2024 год., е видно, че то е издадено за регистрацията на МПС - лек автомобил, марка [марка] [модел]/„***“/, с регистрационен №[рег. номер], с идентификационен номер на превозното средство/номер на шаси/(VIN) – [номер] и дата на първа регистрация – 01.07.1999 година. От това СРМПС №[номер], издадено на 12.12.2024 год., е видно, че като собственик на това МПС - лек автомобил, марка [марка] [модел]/„***“/, с регистрационен №[рег. номер], е вписан единствено жалбоподателят Р. Б. М., с [ЕГН] и с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област].

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът в настоящия състав намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка жалба се явява неоснователна.

Така, разпоредбата на чл.172, ал.1, предл.I/първо/ от ЗДвП, в приложимата й редакция, повелява, че принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено с изисканата от съда и представена от ответника Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год., издадена от министъра на вътрешните работи/л.22/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия.

По делото е представена и приета като доказателство и Заповед №292з-1972 от 18.09.2023 год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.10-л.12/, за оправомощаване на длъжностни лица от Областна дирекция на МВР – Кърджали, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата. С тази заповед, в изпълнение изискванията на чл.172, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с т.2, абзац втори от същата, като длъжностни лица – държавни служители, които да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, букви „б”, „е“ и „ж”, т.2, букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“ и „м“, т.2а, букви „а“ и „б” от Закона за движението по пътищата, са оправомощени назначените по график служители на длъжност [длъжност] в РУ при ОДМВР - Кърджали - за нарушения на Закона за движение по пътищата, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Кърджали.

В случая, оспорената заповед е издадена от длъжностно лице – [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали, като населеното място, в което в заповедта се сочи да е извършено нарушението, а именно – [населено място], се намира на територията на [община], а това именно е територията, обслужвана от Районно управление – [населено място] към ОДМВР – Кърджали. Така, тъй като действието на Заповед №292з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт - Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган – полицейски служител, а именно – от [длъжност] в Районно управление – [населено място] при ОДМВР – Кърджали, съгласно цитираната по-горе т.2 от заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали.

На следващо място, с оглед съдържанието на заповедта, съдът приема, че в достатъчна степен е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като са описани датата, часа и конкретното място на извършване на деянието, съставляващо нарушение, посочено е и конкретното МПС – като марка, модел и регистрационен номер, което е собственост на жалбоподателя Р. Б. М., ясно е посочено и лицето, с трите му имена и ЕГН, на което М. е предоставил управлението на същия този негов собствен лек автомобил и което лице го е управлявало на посоченото място и в посоченото време, както и ясно и недвусмислено е посочено, че това лице – в случая А. М. Х., [ЕГН], управлява лекия автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС и е НЕПРАВОСПОСОБЕН водач.

За това именно деяние, описано в обстоятелствената част на заповедта, е бил съставен и връчен на същата дата, преди издаването на процесната заповед, и описания по-горе АУАН серия GA №340609 от 10.01.2025 год., който АУАН е бил съставен от А. Д. К. – [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетеля Г. А. И. от [населено място], [улица]/л.32/, против Р. Б. М., за извършеното от него деяние, а именно – че като собственик предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач и което съставлява нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП.

В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7, да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон - ЗДвП, т.е. законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, каквото е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че в конкретния случай това изискване на закона е спазено в достатъчна степен в оспорената заповед и то по отношение на всички съществени елементи от тези мотиви и най-вече – по отношение фактическото основание за издаване на акта, т.е. не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, каквито твърдения се излагат в жалбата. Съдът в настоящия състав намира за несъстоятелно оплакването, че описанието на деянието, дадено в обстоятелствената част на заповедта водело до неразбиране от страна на жалбоподателя, какво точно нарушение било извършено и от кого, както намира за несъстоятелно и твърдението, че било нарушено правото му на защита, а заповедта се явявала немотивирана. Съдът, предвид изложеното по-горе категорично счита, че от даденото описание става пределно ясно, какво точно нарушение е извършено и че то е извършено именно от жалбоподателя, а ако на самия жалбоподател не му е станало ясно, то това не се дължи на неяснота в даденото описание, а вероятно на нещо друго.

По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите основания за издаването й. Освен това, в производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като освен това, заповедта е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.

На следващо място, при преценката на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е законосъобразна и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:

Във връзка с горното следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, в приложимата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция (Изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: „т.2а, б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.”. Така, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, в последната хипотеза на цитираната норма, е установено по надлежен ред предоставяне управлението на МПС от лице, което не собственик на управляваното от него моторно превозно средство и което лице не е правоспособен водач, респ. - не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Същевременно, разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 /Изм., ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г./, предл.3/трето/ от ЗДвП изрично предвижда, че „На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.“, т.е. тази законова норма въвежда изрична забрана, водач, който управлява ППС, респ. МПС, по път, отворен за обществено ползване, да е правоспособен. Следва да се отбележи, че нормата на чл.150, ал.1 (Доп., бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), предл.1/първо/ от ЗДвП от своя страна регламентира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Ясно е, че предоставянето от собственика на МПС, на управлението на това МПС от лице, т.е. от водач, който не е правоспособен или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, съставлява административно нарушение по чл.102, ал.1, т.1, предл.3/трето/ от ЗДвП, за което е предвидено и налагането на административно наказание по чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ (изм. – ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) от ЗДвП, като предвиденото наказание за такъв собственик е „глоба”, в размер от 100 до 300 лева.

Нарушението на такъв собственик на МПС или на водач, който е предоставил управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, следва задължително да е констатирано със съставен акт за административно нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно е установено по делото, че в настоящия случай, АУАН за извършеното нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП е бил съставен на място, на датата на установяване на нарушението - 10.01.2025 год./АУАН серия GA бл.№3496092/ срещу жалбоподателя Р. Б. М. и му е бил връчен, като е подписан от него без възражения. Посоченият АУАН е съставен срещу М. именно в качеството му на собственик на описаното в акта МПС, който е предоставил управлението му на лице, в случая на А. М. Х., [ЕГН], което лице не е правоспособен водач, а няма и как да е, тъй като към датата, на която е извършено нарушението - 10.01.2025 год., това лице все още е било непълнолетно.

Предвид горното се налага и безспорния извод, че е била налице основната материалноправна предпоставка за прилагането на тази ПАМ, по отношение на Р. М., в качеството му на собственик на описаното в заповедта МПС/лек автомобил, марка [марка] [модел], с Рег.№[рег. номер]/, а от това следва, че правилно и в съответствие с нормата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, тази ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя Р. Б. М., в качеството му на собственик на описаното в заповедта МПС, като следва да се добави, че това му качество – собственик на това МПС, безспорно се установява и от изисканото и представено по делото Свидетелство за регистрация на МПС №[номер] - част II, издадено на 12.12.2024 год. и което МПС – негова собственост, жалбоподателят е предоставил за управление на лице, което не е правоспособен водач.

При това положение се налага единствено възможния извод, а именно - че са налице условията, т.е. материалноправните предпоставки, за прилагане на тази ПАМ - налице е извършено нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, от жалбоподателя Р. Б. М., извършването на което нарушение законът обвързва с прилагането на тази ПАМ спрямо него, в случая - като собственик на предоставеното МПС от самия него за управление от лице, което не е правоспособен водач, като съдът намира за неоснователни доводите, развити в тази насока в депозираната до съда жалба.

За пълнота на изложението следва да се упомене, че според настоящия съдебен състав, жалбоподателят Р. М. категорично, на посочената дата и място, е предоставил управлението на собственото си МПС, описано в оспорената заповед за прилагане на ПАМ и в съставения му преди това АУАН, на лице, което не е правоспособен водач и което въобще на притежава свидетелство за управление на МПС. Това обстоятелство е било безспорно констатирано от актосъставителя – [длъжност] в РУ – [община], който е и издател на заповедта за прилагане на ПАМ и която констатация не е опровергана по никакъв начин в настоящото съдебно производство.

По отношение срока на наложената с оспорената заповед ПАМ следва да се посочи, че разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, регламентира, че тази ПАМ се прилага са срок от 6 месеца до една година/т.е. 12 месеца/, като в случая, с оспорената заповед е посочено, че мярката се прилага за срок от 6/шест/ месеца до 1/една/ година, т.е. така, както е посочено в самата разпоредба от ЗДвП. Съдът намира, че при положение, че в процесната заповед не е обосновано или мотивирано налагането на тази мярка за срок, по-дълъг от предвидения минимален срок от 6/шест/ месеца, то в случая следва да се приеме, че принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач“, е наложена именно за този минимален срок от 6/шест/ месеца.

Във връзка със срока на наложената ПАМ съдът следва да посочи, че материята относно ПАМ има оскъдна уредба в нормата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, като според посочената норма, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ, а според чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения, тя не е административно наказание, а както бе обосновано и по-горе, в случая има извършено нарушение – управлението на описаното МПС е било предоставено от жалблоподателя М. налице, което не е правоспособен водач. Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда намира, че за евентуално постигане целите на приложената спрямо жалбоподателя Р. М. принудителна административна мярка/ПАМ/ и с оглед преустановяване възможността същият да продължи да предоставя управлението на собственото си МПС на лице, което не е правоспособен водач, е правилно, а и целесъобразно, същата да бъде приложена за минималния, предвиден от закона, срок, а именно – за 6/шест/месеца, т.к. по този начин тя допринася и способства за изпълнението или постигането на целите на ЗДвП. От това според съда, следва и извод, че оспорената в настоящето производство заповед за прилагане на ПАМ се явява постановена в съответствие и с целта на закона.

Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира и приема, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№292з-1972 от 18.09.2023 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, при формално спазване на изискуемата се от закона писмена форма и съдържание, с посочено правно основание за издаването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в съответствие и с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните основания по чл.146 от АПК.

По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Р. Б. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде от отхвърлена.

При този изход на спора по настоящото дело, се явява основателна изразената претенция в изпратената молба-становище от пълномощника на ответника и приложената към нея писмена защита, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР. Съдът счита, че на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за заплащане на правната помощ, което регламентира, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева. Съдът намира обаче, че дори и минималният, регламентиран в тази разпоредба, размер на юрисконсултското възнаграждение, се явява прекомерен и категорично несъразмерен на осъществената правна защита от упълномощения ст.юрисконсулт в ОДМВР - Кърджали, която всъщност се изразява само и единствено в изготвената и изпратена молба, с характер и на съпроводително писмо, в която е изложено становище от няколко изречения и приложени към нея кратки писмени бележки, относно основателността на жалбата. По делото са проведени две открити съдебни заседания, в които обаче, упълномощеният процесуален представител на ответника по жалбата не се явил, като в първото съдебно заседание, в което е даден ход на делото, ответникът – [длъжност] А. Д. К. от РУ – [община], се е представлявал сам, а впоследствие, същият е изпратил, в изпълнение на дадени указания от съда, и допълнителни писмени доказателства по делото. Предвид това съдът намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде редуцирано наполовина на предвидения минимален размер, а именно – същото следва да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, в размер на 50.00/петдесет/ лева. Административният орган, издал процесната заповед и ответник по жалбата, се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, поради което, в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъде присъдено и следващото се юрисконсултско възнграждение по настоящото дело.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV /четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Б. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез адвокат М. М. Б. от АК - [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1465202 от 10.01.2025 год., издадена от А. Д. К., на длъжност [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, на жалбоподателя Р. Б. М. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6/шест/ месеца до 1/една/ година и с която са отнети СРМПС №[номер] и 2/два/ броя регистрационни табели с №[рег. номер].

ОСЪЖДА Р. Б. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с ЕИК ***, сумата в размер на 50.00/петдесет/ лева, представляваща дължими разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.