РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Велики Преслав, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200316 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „Агри
Холдинг“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав,
ул.“***“№*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от Т. Т. Н.-управител срещу Наказателно
постановление №РЗ-3/08.09.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност
на храните гр.Шумен.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, че
нарушението не е извършено и наказателното постановление е издадено при непълнота на
доказателствата.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Доразвива доводите за допуснати съществени процесуални нарушения
при описание на нарушението, както и при посочване на нарушената разпоредба, освен това
навежда и допълнителни доводи за маловажност на нарушението. Моли НП да бъде отменено
изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДБХ гр.Шумен се представлява от процесуален представител. В
съдебно заседание, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено. Подробни мотиви излага в представени
1
писмени бележки.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 22.06.2021 г. била извършена проверка от служители на ОДБХ гр.Шумен – свидетелите
В.Д. и Д.К. на юридическото лице „Мегс фарм“ЕООД, в качеството му на земеделски стопанин за
обработваните от него земеделски земи в с.Ловец, общ.Върбица. При извършената проверка
същите установили, че юридическото лице „Мегс фарм“ЕООД е извършило продажба на
дружеството жалбоподател на 16.04.2021 г. на продукти за растителна защита – Солигор 425 ЕК-
200 литра и Гардоприм плюс голд 500 СК-419 литра. За продажбата е била издадена и фактура
№**********/16.04.2021 г. След като установили, че препарата Солигор 425 ЕК е фунгицид и
препарата Гардоприм плюс голд 500 СК е хербицид и същите попадат в обхвата на чл.2, § 1 от
Регламент (ЕО) 1107/2009 за продажбата на които се изисква удостоверение издадено от ОБДХ,
била извършена проверка има ли издадено Удостоверение на основание чл. 91, ал. 1 от ЗЗР, и след
извършена проверка в информационните масиви на ОДБХ гр. Шумен е констатирано, че
жалбоподателят не притежава въпросното удостоверение, както и че е купувач по договор за
покупко-продажба с „Мегс Фарм“ЕООД, обективиран във фактура №**********/16.04.2021 г.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативан протокол №0003292/22.06.21 г.
Горното деяние на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР, за
което му е съставен АУАН № 0000025/11.08.2021 г., а въз основа на него е издадено и
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.91, ал.1 от Закон за защита на
растенията и на основание чл.160, ал.2 от същия закон е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Доказателствената тежест в административнонаказателното производство е върху
наказващия орган и в тази насока не се откриват пропуски при провеждане на проверката.
Компетентността на длъжностните лица и административнонаказващия орган е налице,
представени са и доказателствата по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗАНН.
В административнонаказателното производство са установени принципи, гарантиращи
разкриване на обективната истина и законосъобразно развитие на правоотношенията в конкретна
сфера на контрол от съответния административнонаказващ орган. В случая квалификацията по
правната норма е правилна и обоснована от установените факти и доказателства.
2
Административнонаказателната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за
установяване на нарушения и налагане на административни наказания.
Актосъставителят е длъжностно лице /главен инспектор контрол и безопастност на храните
в ОДБХ гр.Шумен/, поради което съмнение за липса на компетентност като орган в обхвата на чл.
175, ал.1 от ЗРЗ. Фактическите установявания на длъжностното лице позволяват проверка за
съответствие на АУАН с изискванията на ЗАНН /чл. 34 - 44/. Установено е по безспорен начин и
компетентността на издателя на НП съгл.чл.175, ал.1 от ЗРЗ
Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е съставен при спазване
на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление
съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити. Изложената
фактическа обстановка по делото е установена от събраните по реда на НПК писмени и гласни
доказателства.
Описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП отговаря на
административнонаказателната разпоредба, точно е посочена датата на нарушението- 16.04.2021 г.,
т.е датата на продажбата, мястото на извършване на нарушението - гр.В.Преслав, обстоятелствата
от обективната страна на деянието – търговия от жалбоподателя с продукти за растителна защита
без да притежава удостоверение за това от ОБДХ. Посочените допълнителни обстоятелства за
друга продажба на друга дата са ирелевантни за нарушението, т.к нарушителя не е подведен под
отговорност за това, поради което това не е попречило да организира защитата си и да разбере в
какво е обвинен, което се установява и от въззивната жалба. Изложените в жалбата възражения в
този смисъл са неоснователни.
По делото е безспорно доказан и факта, че въпросните прерапарати представляват именно
продукти за растителна защита по смисъла, вложен в § 1, т.43 на ДР на ЗЗР. Според цитираната
разпоредба, продукти за растителна защита са продуктите по чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО)
1107/2009, в т.ч. продуктите, състоящи се от или съдържащи активни вещества, антидоти или
синергисти и предназначени за оказване на влияние върху жизнените процеси на растенията, като
например вещества, влияещи на растежа, различни от хранителни вещества (чл. 2, § 1, б."б"). От
доказателствата по делото е видно, а и по същество не се оспорва от нарушителя, че първият
продукт представлява фунгицид, т.е. е продукт, влияещ върху жизнените процеси на растенията
от кръга на визираните в чл. 2, § 1, б."б" от Регламент (ЕО) 1107/2009, респ. в § 1, т.43 от ДР на
ЗЗР, същото се отнася и за втория такъв, който е хербицид, който въздейства върху плевелите,
които също са растения, и двата продукта са от група пестициди. За яснота в официалният сайт на
ОБДХ-Шумен в списък са посочени препаратите за търговията с които се изисква удостоверение
по чл.91, ал.1 от ЗЗР, но това не е нормативен акт и има само информативен характер. Посочването
на това обстоятелство в НП е било единствено с цел да се установи субективния елемент на
деянието, което в случая не е необходимо, поради обстоятелството, че субект на нарушението е
юридическо лице и неговата отговорност е безвиновна, арг. от чл.83 от ЗАНН. Освен това
незнанието на закона не е извинително, което е общ принцип в правото. Това посочване на наличие
на списък не е съществен процесуално нарушение и не води до неяснота на обвинението от там и
нарушаване на правото на защита на казаното лице.
В случая от събраните доказателства пред районния съд по безспорен начин се установява,
че жалбоподателя е извършил продажба на ПРЗ, като не е притежавал Удостоверение за търговия
на продукти за растителна защита, както изисква чл. 91, ал. 1 от ЗЗР. Предвид това и доколкото не
3
са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия
орган, т.е. в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушението.
На следващо място, наложената на имуществена санкция е определена в нормативно-
регламентираните размери за съответното нарушение и при стриктно съблюдаване на
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, предвид фиксирането й в минималния размер, определен в
санкционните разпоредби. Осъщественото деяние категорично не може да се квалифицират като
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид по смисъла вложен в чл. 93, т.9 от НК, приложим
съгласно чл. 11 от ЗАНН. Възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е
съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил
наказание в минималния предвиден размер от 2 000 лв. Съдът не разполага с правомощия да
определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката
на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на
извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
По разноските: В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по
настоящото дело на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. С настоящото си решение съдът приема, че
процесното наказателно постановление се явява напълно законосъобразно и като такова следва да
бъде изменено. По този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв.. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №РЗ-3/08.09.2021 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Шумен, с което на „Агри
Холдинг“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав,
ул.“***“№*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от Т. Т. Н.-управител, за нарушение по чл.91,
ал.1 от Закон за защита на растенията и на основание чл.160, ал.2 от същия закон е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.
ОСЪЖДА „Агри Холдинг“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велики Преслав, ул.“***“№*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от Т. Т. Н.-управител да
заплати на Областна Дирекция по безопасност на храните гр.Шумен при БАБХ, със седалище и
4
адрес на управление гр.Шумен, ул.“Съединение“№53 направените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5