Протокол по дело №1159/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 922
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20212230101159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 922
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20212230101159 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, явява се лично. По пълномощие се представлява от адв.
В. Д., надлежно упълномощена с вече представено по делото пълномощно.
Съдът се увери в самоличността на ищцата при справка с ЛК № ---.
Ответникът, редовно призован, се представлява по пълномощие от гл. юрисконсулт
И. П. М.-Г.. Същата представя пълномощно днес, изходящо от директора на ТП на НОИ -
Сливен.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Съдът указва, че то е образувано по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 т. 3
във връзка чл. 2 ал. 3 от ЗУТОССР. Искът е предявен пред местно компетентния съд.
На ответника е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
същия е депозирал писмен отговор. Намира, при конкретни доводи, че иска е недопустим, а
такива са и исканите гласни доказателствени средства.
Председателят на съдебния състав ще коментира най-напред, преди всичко, т.е. преди
да извърши други процесуални действия по делото, допустимостта на иска. Намира, че иска
е допустим-както в аспекта на наведените в писмения отговор възражения, така и въобще-
при служебното изследване на наличието на правен интерес и останалите предпоставки за
допустимост на иска. Така е, защото иска е предявен срещу надлежна страна-ответник; за
ищцата е налице правен интерес от него и тъй като е допустим и с оглед изричното
1
изискване на законодателя- чл.5 ал.1 и ал.2 от споменатия ЗУТОССР. Вярно е, че ищцата не
представя предвиденото в тази разпоредба нарочно удостоверение, издадено от
работодателя й за процесния период от време, респ.- от неговия правоприемник, или пък
удостоверение, издадено от ТП на НОИ. Този факт съда съобрази още при образуване на
исковата молба в настоящото дело, когато е длъжен да направи първата проверка за
допустимост на иска, при това служебно - чл.130 от ГПК, а и след като се запозна със
съдържанието на писмения отговор. Съдът счете, че иска е допустими и поради това
насрочи делото в днешното заседание. И днес СлРС има същото мнение по въпроса.
Аргументът на съда е, че макар и такова удостоверение да не е издадено, изискването за
наличието му не бива да се формализира- защото едно от приложенията на исковата молба е
именно изявление на ТП на НОИ- разпореждане № Ц2113-966 9/ 22.01.2021г., стр.втора, че е
известно, че правоприемника на ДКМС е заличен и не съществува поне към 02.09.2020г.,
т.е. няма как работодател, респ.правоприемник да издаде удостоверение, а се съдържа и
изявление, че в архивохранилищата на НОИ не са предадени разплащателните ведомости на
ДКМС-Сливен, респ. БДМ-Сливен. Т.е. тази информация е идентичната с онази, която би
трябвало да се съдържа в нарочно удостоверение, което трябва да се издаде точно от ТП на
НОИ.
Може да се допълни, че иска е допустим, съотв. исковата молба е редовна, и защото в
нея е спазено изискването на закона- посочени са от ищцата конкретната заемана от нея
длъжност; продължителността на работното време, трудовото й възнаграждение.
Всъщност, може да допълни днес къде се е намирало конкретно работното й място
през процесния период от време и въз основа на какъв акт-трудов договор ли, е заемала
длъжността.
Друг е въпроса допустими ли са, съгласно правилата на закона, исканите гласни
доказателствени средства- свидетелски показания. За момента отговора е отрицателен,
защото за да са допустими ищцата трябва да представи писмени доказателства, които да
правят вероятно основателни твърденията й за положения тр.стаж. Като такъв документ не е
възможно да се цени друго от приложенията на исковата молба- издадено от Общ.С на
БДМ, защото датата на издаването му е 02.05.2020г., а правоприемника на ДКМС /какъвто е
бил БДМ/ трябва да е заличен, което е служебно известен на съда- съдията-докладчик, факт,
много преди това- поне през 2014г. В случай, че правоприемника съществува или е
съществувал поне към момента на издаване а документа, то ищцата трябва докаже този
факт.
Така също, съда указва, че за да бъдат допуснати конкретно поисканите от ищцата
свидетели е необходимо те да докажат- напр. със свои трудови книжки, че са работили при
същия работодател в процесния период от време.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните по делото да изложат становището си
по предявения иск.
АДВ. Д.: Поддържаме предявения иск. Ще се ползваме от удостоверението,
2
представено с исковата молба. Представям удостоверение за липсата на писмени данни в
архивите на НОИ за положен от доверителката ми стаж. Представям и намерен от моята
доверителка документ- Оценка за работата й, която е за периода м. декември 1982 г. - м.
януари 1984 г. Представям и един паспорт; тя го е запазила като е заминала за САЩ, а в
него е отразено, че е постъпила на работа на 01.08.1982 г. в Окр. комитет на ДКМС Сливен.
Водя исканите от нас свидетели, като една от свидетелките, която сме посочили- В. Г.,
поради тежко заболяване не може да се яви и я заменям с друга- Л. К..
ИЩЦАТА отговаря на поставени й от съда и адв. Д. въпроси: Започнах работа след
училище в завод „Васил Коларов“. Това е някъде 1970 г., когато по разпределение започнах
по специалността си- ел. техник. След това, през 1982 г. постъпих на работа в Окр. комитет
на ДКМС, като зам. комсомолски секретар на ДКМС в завода. Бях избрана на изборно
събрание на комсомола - на ДКМС. До към м. май-юни 1987 г. работих все на тази длъжност
- зам. комсомолски секретар. Тогава ми беше предложено, от директора на завода, да
започна работа като административен ръководител на администрацията на завода и аз
приех, с което приключих работата си в ДКМС. Докато бях на работа в ДКМС, заплатата си
получавах от Окръжния комитет на комсомола. Приключих работа в завода 1991-1992 г. и
заминах за Америка, откъдето се върнах миналата година.
ЮРИСК. Г.: Искам да взема становище по доказателствата, които ищцата представи
днес. Оценката по своята същност е проект на документ – защото липсва достоверна дата,
липсват подписите на лицата, които са я съставили; липсва подпис на този, който би
трябвало да е съгласен с оценката; липсва и печат. В тази връзка считам, че не може да бъде
начало на писмено доказателство, т.е. да направи свидетелските показания допустими.
Щемпелът, който е поставен в зеления паспорт, който е документ за самоличност до
1992 г., прави впечатление, че там е посочена дата на постъпване 01.08.1982 г., а дори и в
самата оценка, отново представена от ищцата, е посочено, че е зам. секретар от м. декември
1982 г. В днешното съдебно заседание ищцата твърди, че е получавала своето
възнаграждение от Окр. комитет на ДКМС. Щемпелът в паспорта й е също от Окр. комитет
на ДКМС, но в исковата молба е записала Общински съвет на ДКМС/БДМ. Т.е., трябва да
уточни кой точно е работодателя й и в тази връзка считам, че предявения иск от 01.01.1982
г. до 01.08.1982 г. е недопустим, а в останалата част е допустим, но неоснователен.
АДВ. Д.: Характеристиката е издадена от КК на заседание на Бюрото на Общински
комитет на ДКМС и е за изминал период от време и затова е записано м. декември 1982 г.,
защото не може при постъпването да й е направена оценка.
ЮРИСК. Г.: Представям, тъй като разбрах, че ищцата ще се ползва от
удостоверението, което беше представено от нея днес, писмо от последния председател на
БДМ, в което заявява, че към 04.10.2006 г. БДМ не съществува и той ще предприеме
процедура за предаване на разплащателните ведомости. В действителност, разплащателните
ведомости за ДКМС- Сливен не са предадени на нашето териториално поделение.
Представям и удостоверение обр. УП-30, тъй като разбрахме коя е една от
3
свидетелките- В. Ш., за нейния стаж в ДКМС. Това е през периода 01.09.1982 – 07.10.1985 г.
Тъй като пред залата ми беше представен документ за трудовия стаж и на другата
свидетелка- Л. К., а той е до 18.08.1986 г., считам че само до тази дата, като период от време,
може да свидетелства свидетелката. Това, което казах и преди малко и тъй като едната от
свидетелките е с работодател ОК на ДКМС, а другата е с работодател Общински съвет на
ДКМС, може би трябва да се изясни каква и била структурата на комсомола; един и същ ли
е този работодател; ако не е – има ли връзка между тях, за да знаем какво установяваме.
ИЩЦАТА: Разликата в тези споменати понятия е, че Окръжен комитет ни назначава;
Общински комитет няма разплащателни ведомости, всички документи са в Окръжния
комитет на ДКМС. Общинският комитет на комсомола е градската организация. Тя се
управляваше от жената, която щеше да ми бъде свидетел, но тя е много болна и не може да
свидетелства. Т.е., Общинския комитет е подструктура на Окръжния комитет. Имаше и
районни комитети. Аз работех в Общинския комитет от 01.08.1982 г.
На основание чл. 148 от ГПК, съда трябва да се произнесе по доказателствените
искания на страните.
Като писмени доказателства следва да бъдат приети приложенията на исковата
молба, както и приложението на писмения отговор.
Като допустими доказателствени средства съда преценя част от представените днес
документи, това са: удостоверение, издадено от ТП на НОИ № 5510-19-11 от 30.11.2021 г.
То ще бъде приобщено към доказателствата, въпреки вече изложеното от съда съображение,
че тази информация се съдържа в друг, издаден отново от ТП на НОИ документ, представен
с исковата молба.
Като писмено доказателство следва да бъде приобщено и писмото на председателя на
БДМ- К. А. до управителя на НОИ, което е от 04.10.2006 г. То е необходимо за делото, тъй
като в него се съдържа информация кога правоприемника на ДКМС - БДМ, е прекратило
дейността си, съществуването си.
Впрочем тези коментирани факти според съда налагат за яснота по делото да се
ОБЯВИ, че е безспорно обстоятелството, че БДМ е правоприемник на ДКМС.
В този смисъл съда счита, че всъщност едно от приложенията на исковата молба-
документ, представляващ лист № 6 от делото- удостоверение, издадено от Общински съвет
на БДМ, не може да бъде приобщен към доказателствата, тъй като не е възможно да е бил
създаден на посочената в него дата- 02.09.2020 г., след като още към м. октомври 2006 г.
БДМ е било прекратило дейността си.
АДВ. Д.: Документът е издаден от последния главен секретар на Окръжния комитет
на ДКМС - Л. Ч.. Той е издаден от нея сега, през 2020 г., но за факти, които са настъпили по-
рано във времето. Тази жена всъщност е оформила трудовата книжка на ищцата.
Съдът указва, че не променя мнението си по този документ, въпреки изложеното от
пълномощника на ищцата.
4
СЪДЪТ: като писмено доказателство няма да бъде приета и представената днес
Оценка за работата на Н. Г. - зам. секретар…, тъй като съда се съобразява с възражението на
ответната страна, което е основателно, че това е незавършен документ по смисъла на ГПК,
защото липсват подписи на неговите автори, а и не е поставен печат.
При изложеното съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателствени средства:
представените с исковата молба разпореждане № Ц 2113-19-966#9/22.01.2021 г. и
декларация от ищцата; представеното с писмения отговор удостоверение от ТП на НОИ
Сливен, изх. № Ц 5526-19-33 от 14.08.2020 г.,
както и представените днес: писмо № 92-781-1 от 04.10.2006 г. на председателя на
БДМ и удостоверение, изх. № 5510-19-11/30.11.2021 г., на ТП на НОИ - Сливен.
НЕ ПРИЕМА като писмени по делото доказателства: удостоверение № 07/02.09.2020
г., в което е посочено че е издадено от Общински съвет на БДМ, както и представената днес
Оценка за работата на др. Н. Г. - зам. секретар…
Въпреки че съда не прие като доказателство удостоверението, обр УП-3, обявява, че
иска е допустим, а и са допустими и свидетелски показания, тъй като днес от ищцата бе
представен документ, посочен от законодателя в чл. 6, ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, който прави
вероятно основателно твърдението й за полагания трудов стаж. Това е паспорта на ищцата,
който за времето, за което ищцата иска да докаже в това дело полаган от нея трудов стаж, бе
официалния ползван от гражданите на Република България документ за самоличност. На
съдът е служебно известно също, а това е и общоизвестно, че на страниците на тези
паспорти се поставяха печати за удостоверяването на различни обстоятелства- печати,
каквито фигурират и в паспорт № ..., напр., че лицето е гласувало; за местоработата му и
други.
В този смисъл съда счита, че може да се ползва информацията, съответно и
документа като отговарящ на изискваният на чл. 6 ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР и поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателство и паспорт на Н. П.
Г., издаден на 10.08.1983 г. от РУ на МВР Бургас, серия Ж, № ....
Изложеното до тук означава освен, че иска е допустим и че са допустими
свидетелски показания, но те са допустими за периода, посочен от процесуалния
представител на ответника днес по-рано, а именно- периодите, в които съответния свидетел
е бил служител на ДКМС.
С тези аргументи, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото, като документи, аргументиращи
допустимостта на свидетелските показания: удостоверение № 53 от 28.12.1991 г. на
5
Общински съвет на БДМ - Сливен за В. И. Ш. и страници от трудовата книжка на Л. И. К..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели, за установяване на полагания от
ищцата трудов стаж в Общински съвет на ДКМС - Сливен, лицата В. И. Ш. и Л. И. К..
На осн.чл.170 от ГПК СНЕ самоличността им, както следва:
В. И. Ш. - ЕГН: ..., български гражданин, неосъждана, неомъжена, без връзка и по-
особени отношения с ищцата и представителя на ответника.
Л. И. К. - ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, разведена, без връзка
и по-особени отношения с ищцата и представителя на ответника.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носят при
лъжесвидетелстване - ако кажат неистина или ако затаят истина, обещават да говорят
истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ш.:
На въпроси, формулирани от адв. Д., свидетеля отговори: Познавам Н.П.. Познавам
я от работата си. Работила съм в периода от м. октомври 1981 г. до м. октомври 1985 г. в
Общинския комитет на ДКМС - Сливен и я познавам от нейната работа в завод „Васил
Коларов“, където тя беше зам. комсомолски секретар на завода. От там я познавам.
Доколкото си спомням, когато аз започнах работа, тъй като работата ми беше свързана с
работническата младеж, Н. беше активист в организацията в завод „Васил Коларов“ и може
би година след като аз започнах работа, тя стана зам. комсомолски секретар на завода.
Когато аз напуснах работа и започнах работа в Градския народен съвет, тя все още беше зам.
комсомолски секретар на завода. Точно до кога е била не мога да кажа, но там я оставих. С
нея поддържахме контакти въпреки, че аз започнах другаде работа. По мой спомен, след
като приключи да бъде зам. комсомолски секретар на завода, тя остана на работа в самия
завод; точно като каква не мога да кажа.
Общинският съвет и всички структури на комсомола имаха колективни органи. В
Общинският комитет на комсомола, също и особено на големи заводи, какъвто беше „Васил
Коларов“, оценките на секретарите и зам. секретарите се приемаха на заседания на
колективните органи на комсомола. Не си спомням какъв период от време обхващаха такива
оценки.
Секретарят и зам. секретаря бяха на трудов договор към комсомола- към Общинския
комитет на ДКМС и от там си получаваха заплатите. Размерът на заплатите не си спомням.
Бяха с осемчасово работно време, на пълно работно време. Дори може да се каже, че беше
ненормирано работно време, защото имаше мероприятия, които се организираха и през
почивните дни.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси.
6
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси.
Съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел и ПРИСТЪПИ към разпит на
свидетеля К.:
На въпроси, формулирани от адв. Д., свидетеля отговори: С Н. се запознахме, тъй
като аз работех в ОК на ДКМС от м. юли 1982 г., като съм била комсомолски секретар на
Вълнено-текстилен комбинат „Георги Димитров“ и се водехме към Окръжния комитет на
комсомола. С Н. всъщност се запознахме там, защото месец или два след като аз бях
започнала, и тя започна работа в комсомола. Аз бях до м. август 1986 г. и излязох в
майчинство, нея е оставих все още там на работа.
Работното ни време беше стандартното за страната - пет дни, с осемчасов работен
ден. Като че ли имам спомени, че в началото работния ден беше 8 часа и половина. Освен
тези осем часа, имаше мероприятия, които се провеждаха в извънработно време. Заплатата
като комсомолски секретар получавах от Окръжния комитет на комсомола. Работехме на
трудов договор.
Доколкото си спомням, след като приключи работата в комсомола, тя се върна на
работа в завод „Васил Коларов“, а аз се върнах във ВТК „Георги Димитров“.
Механизмът за избор на комсомолски и зам. комсомолски секретар- имаше партийна
организация, профсъюзна организация, във всяко едно предприятие, които наблюдаваха
комсомолците как се справят с работата и от там в момент, когато има необходимост, се
издига някой за секретар . Аз например започнах работа като комсомолски секретар на
мястото на г-жа В. Г., която се издигна.
Зная, че преди да започне работа в комсомола, Н. работеше в завод „Васил Коларов“.
Беше прието комсомолския секретар в едно предприятие да бъде работник от това
предприятие. Оценка за работата на комсомолския секретар се даваше както от
ръководството на Окръжния комитет на комсомола, така и в самото предприятие, тъй като
нашата работа беше основно сред комсомолците, работещи в предприятието.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси.
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства.
ЮРИСК. Г.: Нямам други искания.
Съдът счита, че съдебното дирене следва да бъде приключено и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: От името на моята доверителка моля да постановите решение, с което
уважите положителния установителен иск, така както е направен и признаете по отношение
на ТП на НОИ, че тя има прослужено време от 01.01.1982 г., когато е регистрирана като зам.
7
комсомолски секретар и избрана и регистрирана от Окръжния комитет на комсомола, до
31.01.1987 г. Основанията за това са както печата на личния паспорт на доверителката ми за
започване на работа, така и всички останали доказателства, които доказват, най-вече
свидетелските показания, както на нейния ръководител Ш., отговарящ за работническата
младеж, така и нейната колежка от завод „Георги Димитров“. Доказа се, че доверителката
ми е започнала работа по разпределение в завод „Васил Коларов, по-късно „Кварц“ и като
дейна комсомолка е била издигната и избрана за зам. секретар на комсомолската
организация в завода. За съжаление, поради промените през 1989-1990 г., голяма част от
документацията не само в Сливен, но и в цяла България, липсва и поради това не може да
бъдат представени документи, свързани с ведомости, заповеди за освобождаване и
назначаване. Механизмът на избиране показва, че доверителката ми не е прекъсвала
трудовия си стаж, поради което считам, че трябва да се приеме целия период, който
претендираме като работа на зам. комсомолски секретар. Фактът, че същата е имала изряден
документ- трудова книжка, но заминавайки в Америка е оставила всички документи в дома
си, където е живеела; семейството също заминава там и тя оставила ключ на вилния имот,
който е бил и основен жилищен, на различни хора да го поддържат, пазят и едва миналата
година, когато се връща да се пенсионира, установява липсата на всички документи-
свързани с трудовата й дейност, така и със собствеността. Считам, че практиката на
съдилищата, в частност и на Сливенския съд, показва че въпреки липсата на документи,
установителните искове са уважени и съобразени с липсата на оригиналните документи на
тези организации. Представям решение както на Сливенския съд, така и на Варненския
окръжен съд, които успях да намеря.
ЮРИСК. Г.: С оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства,
вкл. и от разпита на свидетелите, считам предявения от Н. П. П. иск, с който тя желае да
установи, че е била зам. секретар към ДКМС - Сливен, за процесуално недопустим в частта
от 01.01.1982 г. до 01.08.1982 г., по посочените от мен аргументи. Ако счетете, че за този
период иска е допустим, моля да го отхвърлите като неоснователен. От представеният от
ищцата паспорт и щемпела, положен в него на стр. 14 е видно, че тя е постъпила на работа
на 01.08.1982 г. в ОК на ДКМС, а в днешното съдебно заседание разпитаната свид. К.
изрично заяви, че самата тя е започнала работа през м. юли 1982 г., а ищцата е започнала
работа в ДКМС месец или два след нея. Поради това считам иска в тази част за
неоснователен.
В частта от 01.08.1982 г. до 18.08.1986 г. - този иск, с който Н.П. желае да установи,
че е работила на длъжност зам. секретар на ДКМС към стъкларския комбинат „Васил
Коларов“, с работодател ОК на ДКМС - считам иска за допустим, основателен и доказан и в
тази връзка моля да признаете за установено по отношение на ТП на НОИ - Сливен, че
ищцата е полагала труд като зам. секретар в посоченото предприятие в този период.
В останалата част на иска- за периода от 18.08.1986 г. до 31.01.1987 г. - считам, че
иска е неоснователен и моля в тази част да бъде отхвърлен. За този период не са разпитани
свидетели и поради тази причина не може да бъде признат стажа на ищцата в тази част.
8
В исковата молба ищцата претендира разноски, но моля съда да не уважават това
нейно искане, тъй като с поведението си ние не сме дали повод за завеждане на иска.
Напротив, активно съдействахме, а в хода на пенсионното производство административния
орган може да зачете трудов стажа само въз основа на трудова книжа или обр. УП-3.
Аргумент се съдържа в чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В
днешното съдебно заседание отново съдействахме като представихме и удостоверение УП-
30 за една от свидетелките. Поради това моля да не ни възлагате претендираните от ищцата
разноски.
След като изслуша становищата на страните по съществото на спора, съда
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ОБЯВЯВА делото за решаване.
СЪОБЩАВА на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде ОБЯВЕНО
на 23.12.2021 г.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:35 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9