РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Монтана 7 февруари
2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и в
присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 791 по описа на АдмС – Монтана
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба
от Д.Б.Ц.,*** против Решение № 323 от 18.09.2023 г., постановено по АНД № 536/2023
г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно
Постановление № 19-0953-00514 от 22 04 2019 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР
Видин, за наложени административни наказания, за това, че не използва обезопасителен колан, не носи СУМПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС.
В жалбата се твърди, че е изтекла три годишната давност, поради
това, че считано от 22 04 2019 г. до момента АНО не е предприемал никакви
процесуални действия, с които давността да се прекъсне. Твърди също така, че към
момента на разглеждане на делото е изтекла и абсолютната погасителна давност от
4 г. и половина. Позовава се на чл. 11 от ЗАНН, чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Ответникът
по касационната жалба, чрез гл. юрк. Теодор Тошев, в писмена
молба оспорва касационната жалба. Позовава се на изложените във въззивното
решение съображения. Моли решението да остане в сила, както и да им се присъдят
разноските по делото, в размер на 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС – Видин за правилно и законосъобразно. Счита, че НП е
връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което не е изтекла
погасителната давност. Нарушението е доказано по несъмнен начин, като в хода на
административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Предлага решението на въззивния съд
да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна
имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка
валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение,
Районен съд Видин е потвърдил обжалваното НП като е приел същото за безспорно
установено. Решението на въззивния съд е постановено при повторно разглеждане,
след връщането му от Административен съд Видин за събиране на доказателства,
свързани с твърдяната от административнонаказаното
лице изтекла погасителна давност на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Настоящият състав счита, че към момента на постановяване на настоящото
решение е изтекла абсолютната погасителна давност от четири години и половина, каквото
е предвидено в нормата на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОС на ВКС
и ВАС институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава,
следва да намери приложение и при наказателно преследване за административни
нарушения. В противен случай би се стигнало до по-неблагоприятно третиране на
извършителите на правно запретено поведение с
по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното
нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни
деяния с най-висока степен на обществена укоримост,
каквото е престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна регламентация на
института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се преодолява по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка
с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три
години. Давността за преследване започва от момента на извършване на
нарушението, по аналогия на чл. 80, ал. 3 от НК. С оглед на тези правни норми абсолютната
погасителна давност за преследване с цел реализиране на
административнонаказателна отговорност, е четири години и шест месеца. В
конкретния случай деянието е извършено на 05.04.2019 г. и на 05 10 2023 г.
изтичат законово предвидените 4 г. и шест месеца, поради което след
постановяване на първоинстанционното решение и преди
постановяване на настоящото решение, срокът за преследване е изтекъл, поради
което административнонаказателната отговорност по издаденото НП се изключва по
давност.
По горните съображения решението на въззивния съд следва да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което обжалваното НП бъде отменено.
От гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 323 от 18.09.2023 г., постановено по АНД № 536/2023
г. по описа на Районен съд Видин и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0953-00514 от 22 04 2019
г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: