О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………./01.12.2016г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІ- ТИ състав в закрито
съдебно заседание, проведено на първи
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мая Недкова
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д. № 2204 по описа на
ВОС за 2015г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство се развива след определение № 416/30.06.2016г. по ч.гр.дело № 289/2016г. по описа на ВАпС, с което е отменено Определение № 473/19.02.2016г., с което производството по делото е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК, поради неизпълнение указанията на съда,водещи до нередовност на исковата молба и делото е върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия, като са дадени указания.
Производството по делото е образувано по предявени от К.Ц.Ц. ЕГН **********, П.Т.П. ЕГН **********, Ж.Г.Д. ЕГН **********, Е.Н.Л. ЕГН********** , Д.Й.И. ЕГН **********, И.Д.И. ЕГН **********, Ц.И.К. ЕГН **********, Р.Б.К. ЕГН ********** и К.Й.К. ЕГН **********,всички чрез адв. Кремена Танева и адв. П.Т. и съдебен адрес ***, офис 1, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника – И.К.И. ЕГН ********** със съдебен адрес ***Д. –ВАК, да им заплати, в условията на активна солидарност, сумата от 25 425.79 лева, представляваща остатък от продажна цена, дължима на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 180 от 23.06.2010г., сключен с продавача „РИКОМ” АД, гр. Бяла, което вземане е прехвърлено на К.Ц.Ц., в качеството му на пълномощник на съсобствениците на сградата, находяща се на административен адрес в гр. Варна, кв. „Виница”, ул. „Ангел Главчев” № 36, от кредитора – продавач с договор за цесия от 22.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.09.2014г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1 847.34 лева, представляваща лихва за забава върху описаната главница за периода от падежа на задължението – 19.12.2013г. до 04.09.2014г. В условията на евентуалност, ако се установи, че не е възникнала активна солидарност в полза на ищците, претенцията е за осъждане на И.К.И. с ЕГН: ********** да заплати на: К.Ц.Ц. с ЕГН: ********** сумата в общ размер на 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.; на П.Т.П. с ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014; на Ж.Г.Д. ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.; на Е.Н.Л. с ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014г.; на Д.Й.И. с ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законната лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.; на И.Д.И. с ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.; на Ц.И.К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, сумата в общ размер на 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.; на Р.Б.К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.; на К.Й.К. с ЕГН: ********** ***, сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г. Ищците претендират присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Допустимите и относими доказателствени искания на страните следва да бъдат уважени .
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: В исковата молба се излагат твърдения, че на 23.06.2010г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС с идентификатор 10135.2575.1123.4.16, , изградена на етап „завършен груб строеж” и находяща се в гр. Варна на ул. „Ангел Главчев” № 36, с който „РИКОМ” АД, гр. Бяла, в качеството си на продавач прехвърлил на ответника, като купувач, правото на собственост върху описания имот, срещу задължението на последния да заплати продажна цена в размер на 45 821.19 лв., от която 20 395.40 лв. платени преди подписване на договора, а остатъка от 25 425.79 лева платим в деня на подписване на Акт обр. 15 по отношение на сградата. На 20.08.2010г., за управител на етажната й собственост е избран К.Ц.Ц., в полза на когото ищците твърдят, че са учредили представителна власт да извърши от тяхно име за тяхна сметка договорза цесия с „РИКОМ” АД, по силата на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 20.08.2010 г. С договор за цесия от 22.08.2010г. цедентът прехвърлил възмездно на ищците вземането, което има срещу И.И., произтичащо от договора за покупко- продажба по НА № 180/2010г. за сумата от 25 425.79 лв. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия от кредитора „РИКОМ” АД с уведомление, получено на 14.07.2014 г. Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа по Обр. 15 е приет и подписан от всички етажни собственици на 18.12.2013г., когато е настъпила изискуемостта на вземането. От този момент до предявяване на исковата молба ищците твърдят, че е налице забава на ответника, за която същият дължи обезщетение в размер на законната лихва. На заседание от 22.04.2014г. ОС на етажните собственици е приело решение за предявяване на иск за събиране на вземането от ответника. Предвид изложеното, ищците считат, че за тях се е породил правен интерес, в качеството им на цесионери - солидарни кредитори, да искат осъждане на И.К.И. да им заплати сумата от 25 425.79 лева, представляваща остатък от продажна цена, дължима въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 180 от 23.06.2010г., сключен между цедента „Риком” АД и И.К.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 847.34 лева, представляваща лихва за забава върху описаната главница за периода от неговия падеж – 19.12.2013г. до 04.09.2014г. В условията на евентуалност всеки един от тях претендира разделно присъждане на сумата от 3030, 35 лева, представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г. Иска се присъждане сторените в производството по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.К.И., с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани по основание и размер. Възразява се срещу твърдението за наличие на възникнала активна солидарност, като се излага, че не съществува основание, въз основа на което всеки един от заявените кредитори може да иска изпълнение на една и съща престация. Твърди се, че не са наведени доводи за уговорена солидарност между страните. Отвеникът излага още, че не е изяснено кои точно съсобственици са упълнощили К.Ц. на 20.08.2010 г. и каква представителна власт черпи последния от пълномощното, тъй като същото не е представено по делото, а един от упълномощителите - К.Й.К. дори не е имал качеството на съсобственик в сградата. В допълнение излага, че по отношение на предявените в условията на евентуалност искове за разделно осъждане на ответника не е ясно основанието да се претендира съответната част. Твърди, че цедентът не е притежавал вземане срещу него, съответно не е могъл да го прехвърли, тъй като между него и „Риком“ АД било сключено споразумение на 25.08.2010 г., с което договорили прекратяване на облигационните правоотношения помежду си, като дружеството се е отказало от всичките си претенции спрямо ответника. Със същото съглашение, ответникът твърди, че „Риком“ АД е поело задължение и е прехвърлило собствеността върху два самостоятелни обекта в сградата – магазини на партерния етаж, ведно с притежание на 5 кв.м. идеална част от общите части на недвижимия имот, като се е отказало от вземането, произтичащо от процесния НА, предмет на последващият договор за цесия.
Тъй като „Риком“ АД не е довършило сградата, между съсобствениците се провели неофициални срещи за избор на строител, който да я изгради в завършен вид. Ответникът твърди, че въпреки, че не било постигнато съгласие по поставения въпрос, част от съсобствениците ангажирали лицето Боян Мартинов Безус, представящ се за управител на „МБМ Корпорейъшън“ ЕООД, да довърши строежа. За осъществяване на уговореното И.И. му заплатил сумата от 6000 лева на три отделни вноски на датите 10.11.2010 г., 17.12.2010 г. и 20.12.2010 г. Освен посочената сума ответникът заплатил на Боян Безус 1428 лева за закупуване на три броя покривни прозорци, 270 лева за тяхното монтиране, както и 1272.78 лева за материали за направата на коминни тела и лепила за плочки. Тъй като за довършване на всеки един от индивидуалните обекти било необходимо извършването на множество довършителни работи за приемане на сградата в експлоатация, И.И. твърди, че осъществил следните СМР-та по индивидуалния си обекти, които е следвало да бъдат извършени от „Риком“ АД: мазилка на стени и тавани, поставяне на ел. табло, замазка на под, ремонт и изолация на течове, вътрешно изграждане на коминни тела, ВИК, поставяне на 6бр. врати, изолации и замазки на прилежаща тераса, за които е заплатил сума в размер на 8000 лева. Предвид извършените плащания в общ размер на 16 970 лева, излага че процесната сума от 13 000 евро би била дължима на „Риком“ АД единствено при условие, че сградата е била довършена от дружеството и въведена в експлоатация, което не се е случило. С оглед горните твърдения оспорва изцяло исковата претенция, като в условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със заплатената от него сума от 16 970, 78 лева , ведно с необходимите разходи за довършване на обекта му на индивидуална собственост в размер на 16000 лева, или общо за 32 970,78 лева. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищците, че тяхна е доказателствената тежест да установят в условията на пълно и главно доказване, че на 20.08.2010 г. са упълномощили първия от тях - К.Ц.Ц. да сключи с „Риком“ АД договор за цесия. Ищцовата страна следа докаже съществуването на валиден договор за цесия между посочените цедент и цесионер, въз основа на който те, като солидарни кредитори, или в условията на евентуалност - раделно, са придобили процесното вземане. Тяхна е доказателствената тежест да установят съществуването и на вземането на цесионера „Риком“ АД срещу ответника, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в НА № 180 от 23.06.2010 г. Върху ищците лежи и доказателствената тежест да докажат твърдението си за съществуване на активна солидарност, както и всички факти, на които основават своите искания и възражения.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже положителните фактите, от които черпи изгодни правни последици и на които основава възраженията си. Същият следва да установи в условията на главно и пълно доказване, че е изпълнил задължението си произтичащо от договора за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в НА № 180 от 23.06.2010 г., или твърдението си, че същото е погасено по съгласие между страните. Върху него лежи и доказатествената тежест да докаже възражението си за прихващане, като установи, че има валидно насрещно вземане срещу ищците или такова срещу цедента, което може да противопостави и на ищците, както и неговия размер.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и отговорите към нея писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от съобщението следва да уточни релевираното възражение за
прихващане като изрично посочи срещу кого са вземаниятата му в посочените
размери от 16970.78 лева и 16 000 лева – дали длъжник по тях е „Риком“ АД
или плащането на сумите се дължи от ищците, в качеството им на цесионери, или
същите са длъжници, в качеството си на съсобственици в сградата. На ответника
следва да се даде възможност да уточни момента, в който вземанията му са
възникнали. На последния следва да се укаже, че погасителния ефект на
възражението може да настъпи единствено до размера на исковата претенция.
УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от съобщението следва да уточни
доказателственото си искане за допускане на разпит на свидетели като посочи
трите имена и адресите им и конкретизира
какви факти ще установява със събраните устни доказателства.
НАПЪТВА на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще
доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. Съда указва на страните, че
могат да уредят спора си чрез медиация. Центърът е
разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба
при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12, Центърът
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17ч. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по другите доказателствени искания на страните до
изясняване на спора от фактическа страна.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото съдебно заседание да уточнят какви
други доказателства желаят да бъдат събрани.
НАСРОЧВА производството по делото за 02.02.2016г.
от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез приложение
№ 1, ведно с настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: