РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. СВ. П. от гр. София, ж.к. „*********
против Наказателно постановление № 21-4332-020169/05.10.2021 г., издадено
от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП за
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, както и административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 (един) месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, с която моли съда да бъде отменено
атакуваното НП.
В жалбата се излагат доводи, че възприетата фактическа обстановка в
издаденото наказателно постановление не отговаряла на действителната
такава. Жалбоподателката сочи, че на инкриминираната дата се движела с
лекия си автомобил „Сеат Ибиза“ по бул. „Христо Ботев“ с посока на
движение центъра и на кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“ (а
1
не както е отбелязано в НП – на кръстовището с бул. „Константин Величков“)
реализирала с рязко спиращия пред нея лек автомобил „Рено Клио“ ПТП
поради мократа пътна настилка. Не бил изготвен двустранен констативен
протокол за настъпило ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „Рено Клио“
не пожелал. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, тъй като намира,
че не е извършила нарушението, за което е ангажирана административно –
наказателната й отговорност.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, се
представлява от адв. Иван Генков, който в дадения ход по същество пледира
за отмяна на обжалваното НП по съображенията, подробно развити в жалбата.
Претендира присъждане на сторените по разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2021 г. около 13:50 часа, в гр. София, по бул. „Христо Ботев“,
с посока на движение към центъра, на кръстовището с бул. „Александър
Стамболийски“, управлявайки лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. №
******** жалбоподателката П. реализирала ПТП със спрелия пред нея лек
автомобил „Рено Клио“, с рег. № СА *******
На 09.09.2021 г., на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и в присъствието на
жалбоподателката П., св. ЦВ.- на длъжност младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, съставил срещу нея АУАН бл. № 221074, като приел, че на
25.08.2021 г., около 13:50 часа, управлявайки лек автомобил „Сеат Ибиза“, с
рег. № СА 9947 ХК, същата реализирала ПТП поради неспазване на
дистанция със спиращия пред нея лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № СА
1239 ТМ, в гр. София, бул. „Христо Ботев“, с посока на движение към
центъра, на кръстовището с бул. „Константин Величков“, след което
напуснала местопроизшествието без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 23, ал.
1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В собственоръчно попълнена декларация жалбоподателката П.
посочила, че тя и водачът на другия лек автомобил не съставили двустранен
2
констативен протокол за ПТП и по взаимно съгласие напуснали мястото на
реализирането му, тъй като преценили, че имуществените вреди по двата
автомобила са „незабележими“.
След като се запознала със съдържанието на така съставения АУАН П.
го подписала с възражение, че „не е съгласна с написаното“. В срока по чл.44,
ал.3 от ЗАНН не е било депозирано възражение срещу съставения акт.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 21-4332-
020169/05.10.2021 г. от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“
СДВР, с което жалбоподателката П. била санкционирана с налагане на
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от
ЗДвП за нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, както и с „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката П.
срещу подпис на 08.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, а именно: АУАН бл. № 221074/09.09.2021 г., докладна записка,
справка – картон на водача, 2 броя декларации, протокол за ПТП
№ 1782935/25.08.2021 г., Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министър
на вътрешните работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министър на
вътрешните работи; както и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля–актосъставител ЦВ..
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. **********
заяви, че е изготвил АУАН съгласно докладна записка и скица на ПТП и
посочи, че тъй като не е посетил лично мястото на ПТП, не може да
свидетелства за други обстоятелства. Показанията му следва да бъдат
кредитирани като обективни и логични.
Писмените доказателства, приложени по делото спомагат за цялостното
и пълно изясняване на фактическата обстановка по случая и са приобщени по
надлежния процесуален ред, поради което следва да бъдат кредитирани в
цялост.
3
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно – наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и
приложените към материалите на делото Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.
на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е подписан и надлежно връчен, като е указано правото на
жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Не са спазени, обаче, изискванията за реквизитите на АУАН и НП
съгласно императивните норми на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват да бъде
извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в
АУАН и НП, като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно
конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните
му правомощия. Общоизвестен факт е, че в гр. София бул. „Христо Ботев“ и
бул. „Константин Величков“ не се пресичат, нямат общо кръстовище.
Жалбоподателката сама признава в своята жалба, че е реализирала ПТП, но на
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с бул. „Александър Стамболийски“. С
4
оглед на изложеното, и в двата акта- АУАН и НП мястото на реализиране на
ПТП е грешно изписано като кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Константин Величков“, вместо кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Александър Стамболийски“.
Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от
обективна страна. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното
нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване,
санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност
върху така извършената санкционна дейност. С оглед на това, погрешното
попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН и на НП, както в
правната теория, така и в съдебната практика, се приема за съществено
нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните. В този
смисъл НП страда от непреодолим порок, който е неотстраним в съдебна
фаза и винаги води до неговата отмяна.
Отделно от гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че в
процесното НП е налице и друг съществен порок, водещ до неговата отмяна,
поради нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП „водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“.
В процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление изложената фактическа обстановка е изключително пестелива
и неясна. Изобщо не е посочено какво е било състоянието на пътната настилка
(мокра и хлъзгава, според жалбоподателката) и интензивността на
движението. И в двата процесуални акта е описано единствено, че
жалбоподателката, поради недостатъчно разстояние (дистанция), реализира
ПТП със спиращия пред нея лек автомобил „Рено Клио“. В обстоятелствената
част на тези актове по никакъв начин не е уточнено каква дистанция е
спазвала жалбоподателката, за да може да се прецени дали същата е била
достатъчна, за да се избегне ПТП. Освен това, както в АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление, не са описани каквито и да било
други обстоятелства относно настъпилото ПТП - каква е била настилката на
пътното платно, атмосферните условия, както и какво е било поведението на
5
другите участници в движението, каква е конкретната причина за
настъпването на ПТП.
Всичко гореизложено води до невъзможност да се изследват
релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача, както от
обективна, така и от субективна страна.
Тази липса на пълно описание на твърдяното нарушение, освен че е
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН за задължителните реквизити на АУАН и НП, поставя в
невъзможност жалбоподателката да разбере в извършване на какво точно
деяние е обвинена, изпълващо обективния състав на конкретно нарушение по
ЗДвП, за да организира адекватно защитата си.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
съдът намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водачите на пътно
превозно средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие,
при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В текста на съставения АУАН е посочено, че жалбоподателката „напуска
местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР“, а в
наказателното постановление е посочено, че „при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за
контрол, както и не изпълнява указанията ѝ“.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката,
тъй като тя не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинена, за да организира адекватно защитата си. В тази връзка следва да се
вземе предвид, че в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление изобщо не е описано дали при настъпване на ПТП на
автомобилите са причинени само имуществени вреди, както и липсва
фактическо описание на спор между водачите на МПС, относно
6
обстоятелствата, свързани с него, което е от съществено значение за наличие
на съставомерност на деянието, като административно нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Вписването в АУАН, че от деянието се претърпени
имуществени вреди, описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото
нарушение, тъй като тези обстоятелства следва да са надлежно изложени в
описателната част и на акта, и на наказателното постановление, а не да се
извличат от приложени по делото писмени доказателства.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
П. за извършване на нарушения по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
основателно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски.
Предвид изложеното и поради липсата на възражение на насрещната
страна за присъждане на по-нисък размер на претендираните разноски за
адвокатско възнагаждение, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 (шестстотин) лева, съобразно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ и ал.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-020169/05.10.2021 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
Д. СВ. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, както и административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
7
б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, Отдел „Пътна полиция“ да заплати на Д. СВ. П., ЕГН
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8